Р
Е Ш Е Н И Е
София, 11.12.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на тридесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 7617/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от „Х.Е.“ ООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.Д., чрез
адвокат Х.Х., САК, със съд. адрес:*** против НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, София, пл. „********с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС, за заплащане на обезщетение за пряка
вреда в общ размер 136 480,94 лв. за периода м. август 2015 г.- м. май
2020 г., която сума, представлява сбор от възникналата във всяка месечна
фактура /59 бр. фактури/, издавани от ищеца към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
АД през процесния период, разлика в
цената за произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници,
между първоначално определената, съгласно действащата уредба цена от 567,41 лв.
за МВтч и цената от 100,41 лв. за МВтч, определена от Народното събрание на
Република България с приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015
г., в сила от 24.07.2015 г., ведно със законната лихва от настъпването на
вредата до завеждане на настоящото производство - в общ размер на 58 839,19
лв., представляваща сбора на изтекла мораторна лихва върху главницата, по всяка
от издаваните месечни фактури към "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
АД, от датата на погашението им до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата на вземането, за периода от завеждане на настоящото
производство до окончателното погасяване на вземането.
В условията на евентуалност е предявен
иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. с Решение от 19 ноември 1991, Francovich и
Bonifaci с. Италия, С-6/90 и С-9/90, ECLI:EU:C:1991:428 вр. с чл. 4, пар. 3
ДЕС, да му заплати обезщетение за пряка
вреда в общ размер 171 986,39 лв., за периода м. август 2015 г. - м. юни
2020 г., която сума представлява разликата между цената за изкупуване на
електрическата енергия от възобновяеми източници по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената
по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част
предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и да му заплати мораторна лихва в общ размер 44 716, 61 лв., считано от
настъпването на вредата до завеждане на настоящото производство, представляваща
сбора на изтекла мораторна лихва върху разликата възникваща всеки месец между
цената за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциалните цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ. Претендира разноски, включително адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 01.02.2011 г. "Х.Е.“
ООД сключва договор за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа
за създаване и развитие на микропредприятия" от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007-2013 г. с Държавен фонд "Земеделие".
Сключването на договора се осъществява след проведена конкурсна процедура по
реда на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г., по-долу Наредба № 29, при публично обявяване на условията на
предоставяне на финансова помощ и възможност за участие в процедурата на всеки
заинтересован субект, който отговаря на обявените условия.
По договора се предоставят 76 % от допустимите за
финансиране средства за изграждане на фотоволтаична електрическа централа /ФЕЦ/
в землището на с. Ерма река, общ. Златоград. Останалите 24 % от средства,
необходими за изграждане на ФЕЦ съгласно одобрения проект, са собствени
средства на "Х.Е." ООД. След изграждане на фотоволтаичната централа
със собствени средства /24%/ и привлечени средства /76%/ на "Х.Е."
ООД са възстановени 76 % от средствата за изграждане на фотоволтаичната
електрическа централа, чрез която дружеството произвежда електроенергия.
След изграждане на ФЕЦ и получаване на разрешение за
ползване ищецът твърди, че е сключил договор за присъединяване на електрическа
централа към електроразпределителната мрежа, а на 10.08.2012 г. и договор за
изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен
източник - Договор № 836/2012 г., с "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
АД.
Ищецът заявява, че в периода на изпълнение на договора за
отпускане на финансова помощ е приет и влязъл в сила нов специален закон,
уреждащ производството на електроенергия от ВИ - Закон за енергията от
възобновяеми източници /ЗЕВИ/, ДВ, бр. 35, 3.05.2011 г. При тези условия
договорът за изкупуване на електрическа енергия е сключен за срок от двадесет
години. Съгласно чл. 11, ал. 4 от Договора, произведената и отдадена
електроенергия се изкупува на преференциална цена, определена от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, която в случая на сключения от
доверителя ми договор възлиза на 567,41 лв. за МВтч произведена и отдадена
електроенергия. Съгласно чл. 16, ал. 4 от Договора, както и предвид на
предписанията на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, преференциалната цена на
електрическата, изкупувана по договора, не се изменя за целия срок на неговото
действие.
След сключване на договора за изкупуване на електрическа енергия
между ищцовото дружество и "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД, ДФЗ,
като управляващ орган на ПРСР, извършва проверка на редовността на изпълнение на
проекта за подпомагане по мярка 312 и, след като констатира изпълнение на
условията по договора и спазване на приложимата българска и европейска правна
уредба, осъществява изплащане на пълния размер дължими средства за изграждане
на ФЕЦ съобразно договора за отпускане на финансова помощ.
В съответствие с определеното в договора за изкупуване на
електрическа енергия, ищецът произвеждал и доставял на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД електрическа енергия, която се отчитала и заплащала
от електроразпределителното дружество на ежемесечна база до м. август 2015 г.,
когато, вследствие на прието изменение в Закона за енергетиката досежно уредбата
по ЗЕВИ - пар. 18 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за
изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗРЗИДЗЕ), обн. ДВ, бр. 56 от
2015 г., дружеството - краен снабдител отказва да заплаща уредената в договора
цена, позовавайки се на новото законово положение.
Ищецът счита, че визираният пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ е неприложим
към отношенията по сключения между него и "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД договор, поради противоречие с вътрешното право,
правото на ЕС и с негови основни права, произтичащи от българската
конституционна уредба и от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧ).
За периода от м. август 2015 г. до м. юни 2020 г. ищецът
твърди, че е произвел и доставил на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
АД определено количество електроенергия, като за тази енергия не е получил
сумата, която би получил за произведеното и отдадено количество електроенергия
при първоначално определената цена от 567,41 лв. МВтч.
Поддържа, че, като е приело пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, Народното
събрание на Република България е допуснало съществени нарушения на права на
"Х.Е." ООД, произтичащи от правото на Европейския съюз, в частност,
нарушение на правото на свобода на стопанската инициатива, нарушение на правото
на собственост, нарушение на правото на равенство пред закона, както и на
правните гаранции, произтичащи за частните лица от общите принципи на правна
сигурност и защита на оправданите правни очаквания.
Доколкото ищецът счита, че изменението на
цената за произведената и доставена електроенергия, произтичащо от пар. 18
ПЗРЗИДЗЕ е противоправно, поради противоречие с редица елементи на правото на Европейския
съюз и представлява достатъчно съществено нарушение на негови права като
частноправен субект, гарантирани по силата на правото на ЕС, "Х.Е."
ООД разглежда разликата от 136 480, 94 лв. като противоправно увреждане на
правната сфера на дружеството, което произтича пряко от приетото от Народното
събрание на Република България законодателно разрешение и претендира неговата
обезвреда по реда на института за отговорност на държавата членка за вреди
причинени на частни лица от нарушаване на правото на Съюза.
Според ищеца, осъществената с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ промяна в
нормативната уредба на производството на електроенергия от възобновяеми
източници, освен, че влиза в разрез с първоначално установените от органите на
публичната власт условия, при които е взето решението за осъществяване на
инвестицията и е планирано функционирането на централата, прави обективно
невъзможно рентабилното съществуване на изградената ФЕЦ, доколкото
реализираните от производството на електроенергия приходи не могат да покрият
производствените разходи за осъществяване на дейността. Така в резултат на
осъществената с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ промяна в нормативната уредба на
производството на електроенергия от възобновяеми източници, "Х.Е."
ООД губи възможността да осъществи приходи и прогнозна печалба, които правят
рентабилно съществуването на фотоволтаичната централа в периода на действие на
договора за изкупуване на електрическа енергия.
Ищецът счита, че е налице нарушение на правото на
свободна стопанска инициатива по чл. 16 от Хартата на основните права на
Европейския съюз
Поддържа, че към момента, в който XLIII Народно събрание
на Република България е приело предлаганите промени, не са били налице каквито
и да е обективни елементи, обосновали действителното съществуване на легитимна
цел, която да оправдае предлаганото ограничение.
Позовава се на нарушение на правото на собственост по чл.
17 от Хартата на основните права на Европейския съюз
Счита, че е налице нарушение на изискването за равенство
пред закона и забрана на дискриминация по чл. 20 от Хартата на основните права
на Европейския съюз.
На следващо място,
поддържа, че с осъщественото с пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ изменение на нормативно
определените условия на договорите за изкупуване на електрическа енергия от възобновяеми
източници се нарушава и принципа на пропорционалност.
Поддържа, че с приемането и прилагането на пар. 18
ПЗРЗИДЗЕ се нарушава принципът на правна сигурност, който съгласно установената
практика на Съда на ЕС е общ принцип на правото, обвързващ както институциите на
ЕС, така и държавите членки, когато прилагат правото на ЕС или приемат
вътрешноправна уредба в приложното поле на правото на Съюза.
Поддържа, че е налице и нарушаване на гаранциите,
произтичащи за "Х.Е." ООД от общия принцип на защита на оправданите
правни очаквания.
В тази връзка е предявил настоящите искове и моли съда да
ги уважи – в условията на евентуалност така, както са предявени.
Представил е писмени
доказателства, поискал е назначаване на съдебно – счетоводна експертиза.
Ответникът НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ оспорва предявените искове изцяло, както недопустими, неоснователни и
недоказани. Претендира разноски за юрк. възнаграждение.
На първо място заявява, че предявеният срещу държавата
иск е недопустим, тъй като Народното събрание не е надлежна страна по спора, пред
вид факта, че националната ни уредба не предвижда възможност да бъде ангажирана
отговорността на Народното събрание във връзка с осъществяване на
законодателната му дейност, поради особения характер на органа и извършваната
от него дейност. Счита, че единственият орган, имащ правомощия да се произнася
по актове на Народното събрание, е Конституционният съд.
Заявява, че с Решение на Съда от 15 ноември 2016 г. по
дело С-268/15 е постановено, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл,
че режимът на извъндоговорната отговорност на държава членка за вреди,
причинени в резултат от нарушение на това право, не се прилага при наличието на
вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял поради това, че предвидена
в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода се нарушава с национална
правна уредба, която се прилага еднакво към местните граждани и гражданите на
други държави членки, когато положението във всичките си аспекти е свързано
само е една държава членка, а същевременно между предмета или обстоятелствата
на спора в главното производство и тези членове няма никаква връзка.
Според ответника, до обявяването на съответната
разпоредба за противоконституционна или до нейната отмяна, същата действа по
отношение на всички нейни адресати. Заявява, че Конституционният съд вече се е
произнесъл по идентичен въпрос е Решение № 5 от 11 май 2017 г. по к.д. № 12 от
2016 г., в производство по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 КРБ по повод искане на
четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за
обявяване на противоконституционност на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от ПЗР на
ЗИДЗЕ (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.). Съдът е установил, че не е налице
противоконституционност на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и не е налице несъответствие с
чл. 63 от ДФЕС.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че с
въведената законодателна промяна се засяга правото на свободна стопанска
инициатива и свободата на договаряне. В договора за изкупуване на електрическа
енергия са предвидени текстове, които допускат промяна в договорните отношения,
включително постигат съгласие относно промяна на преференциалната цена и не
обосновават „оправдани правни очаквания“. Подписвайки договора, ищецът се е
съгласил с тези условия, които безспорно допускат промяна в отношенията между
страните.
Твърди, че самият Закон за енергията от възобновяеми
източници (ЗЕВИ) и начинът на формиране на преференциалните цени предвиждат още
от създаването си евентуални изменения.
Заявява, че участието на производители на електрическа
енергия от ВИ на електроенергийния пазар е насърчавано от държавата и затова са
приети преференциалните цени за изкупуване на ел. енергията от ВИ, но това не
следва да води до свръхкомпенсация на направените от тях разходи и неоправдани
отрицателни ефекти върху енергийния пазар - национален и на ЕС. Според
ответника, рентабилността и жизнеспособността на централата не е функция само
от продажната цена на ел. енергия, но и от индивидуалния подход на управление.
Според ответника, никой инвеститор не може да има
правното очакване, че 20 години няма да последва законодателна промяна, за да
определи какъв ще е доходът му.
Счита за неоснователно и твърдението на ищеца, че с § 18
ПЗР на ЗИДЗЕ се нарушава и чл. 20 ХОПЕС. Заявява, че не е налице дискриминация,
тъй като условията, при които са поставени тези групи лица са различни с оглед
обстоятелството, че отделните ценообразуващи фактори при формирането на
преференциалните цени влияят по различен начин, поради което случаите не са
„обективно сходни“ и не може да се осигури съпоставимост.
По-нататък заявява, че чрез нормата на § 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ се цели поставянето на всички производители на електрическа енергия в
еднакво икономическо положение и премахването на двойното подпомагане на
определени производители, т.е. с нея се гарантира еднаквото третиране на всички
субекти в сектора и им се предоставят еднакви гаранции и условия за стопанска
дейност.
Допълва, че методиката за определяне размера на
преференциалните цени от КЕВР включва множество фактори - съотношение
привлечен/собствен капитал, мощност на централата, средногодишна
продължителност на работа на централата и др., което от своя страна води до
диверсификацията на определяните от комисията цени.
Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че с промяната
в нормативната уредба, въведена е § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ се нарушава принципа на
правна сигурност и принципа на оправданите правни очаквания, при твърдения, че
ицещът „основателно е предполагал, че икономическата дейност, която предприема,
се вписва в определена нормативна рамка“.
Предвид изложеното, счита, че не е налице твърдяното
нарушение, а дори и съдът да приеме, че е налице нарушение, то същото не може
да се квалифицира като съществено.
Според ответника направената промяна е напълно в духа както
на европейската, така и на националната законодателна рамка. Тя е насочена
главно към преодоляване на двойното подпомагане в производството на енергия от
ВИ в случаите, когато производителите на електрическа енергия от ВИ са ползвали
финансиране от национална или европейска схема за подпомагане и се ползват от
преференциални цени при изкупуването на енергията. В процеса на подпомагане се
разходват публични средства, които в крайна сметка се възстановяват от крайните
потребители, т.е. от всички граждани. Затова тази цел е обществено значима и
легитимна, обосноваваща в максимален предел обществения интерес.
Счита, че не е налице причинно-следствена връзка между
нарушението и твърдяната вреда от ищеца. Видно от изложеното по-горе, ищецът е
сключил договор за предоставяне на ел. енергия доста преди извършената
законодателна промяна, като още към този момент се е съгласил с условията на
чл. 3, ал. 3; чл. 28; чл. 41, допускащи промяна както в преференциалната цена
за изкупуване на ел. енергия, така и в срока на договора. Приложените към
исковата молба доказателства показват, че е налице облигационен договор между
ищеца и друго търговско дружество, който изключва ангажиране отговорността на
Народното събрание.
Счита, че така предявеният евентуален иск с правно основание
чл. 2 ЗОДОВ е неоснователен и недоказан. С приемането на § 18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ Народното събрание не е нарушило изискването за равенство пред закона и
забрана на дискриминация по чл. 20 от Хартата на основните права на Европейския
съюз. От исковата молба и приложените доказателства не става ясно как точно е
изчислен размерът на евентуалния иск.
Счита, че не са налице кумулативните предпоставки за
ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушения на правото
на ЕС, извършени от Народното събрание на Република България с приемането на §
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн., ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015
г.).
Предвид разпоредбата на чл. 111. буква „в” ЗЗД прави
възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на претендираните
лихви, така и относно претенцията по главния иск във връзка с периодичността на
плащанията.
С оглед твърдението на ищеца, че увреждащото действие се
състои в приемането на § 18 от ПЗР на ЗИДЗЕ (обн.. ДВ. бр. 56 от 24.07.2015 г.,
в сила от 24.07.2015 г.), счита че е изтекъл и петгодишният срок по чл. 110 ЗЗД.
В хода по същество моли съда да отхвърли предявения иск,
като неоснователен и недоказан, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на ищеца поради
прекомерност, както и поради недоказаност на плащането му
По делото, като контролираща
страна, е конституирана ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, която дава становище, че исковете са неоснователни и
недоказани и следва да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
По делото безспорно се доказа, че ищцовото дружество „Х.Е.“
ООД е производител на електроенергия от възобновяеми източници,
като е получил финансиране за финансова помощ по мярка 312 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 г. – 2013 г.
Във връзка с предоставената помощ, ищецът е сключил
договор с „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“, АД за присъединяване на електическа
централа към електроразпределителната мрежа, а на 10.08.2012 . – Договор №
836/2012 г. за изкупуване на ел. енергия от възобновяеми източници.
От приложените по делото писмени доказателства и приетото
и неоспорено от страните заключение на вещото лице – СИЕ, изготвено и на базата
на Договор № 21/312/01697/01.12.2011 г.,, се установява, че безвъзмездната
финансова помощ, представлява 76 % от одобрените и реално извършени от
Ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проект № 21/312/01697 от
21.07.2010 г. и тя възлиза на 391 160,00 лв.,, общата стойност на инвестицията е 514 684,21 лв. Вещото лице заявява, че в процеса на работа по
изготвяне заключението не са анализирани ведомости на счетоводни сметки от
група 20 „ДМА“ или други аналитични счетоводни документи, от които да е
възможно констатирането на общата стойност на инвестицията, осъществена от “Х.Е.“
ООД за изграждане на ФЕЦ в с. Ерма река, общ. Златоград, и за свързване на централата
с електропреносната мрежа. В актива на счетоводния баланс на ищцовото дружество
към 31.12.2012 г., в група II „Дълготрайни материални активи“, е отразено придобиването
на машини, производствено оборудване и апаратура за слънчеви колектори, с
балансова стойност 505 000 лв., поради което е прието за целите на
експертизата, че общата стойност на инвестицията е в посочения по-горе размер -
514 684,21 лв.
От тях вложените
собствени средства на “Х.Е.“ ООД
за реализация на проекта възлизат на 123 524,21 лв., или 24
% от стойността на инвестицията за изграждане на ФЕЦ в землището на с.
Ерма река, общ. Златоград.
Изрично изискване по чл. 16, ал. 2 от Наредба № 30 е
бизнес планът да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за
период от 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години с
оглед реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата. По договора се предоставят 76%
от допустимите за финансиране средства за изграждане на фотоволтаична
електрическа централа в землището на с. Ерма река, общ. Златоград. Останалите 24 % от средства, необходими за
изграждане на ФЕЦ, са собствени средства на “Х.Е.“ ООД.
Към същия момент,
приложимата правна уредба за производство на електроенергия от възобновяеми
източници предвижда, задължително присъединяване на производителите на такава енергия
към електрическата мрежа, изкупуване на електрическа енергия от обществения
доставчик, съответно крайния снабдител по дългосрочни договори със срок на
действие 25 години и определяне на преференциална цена за изкупуване на енергията,
произведена от тези източници.
Доказа се, че ищецът е
изградил своята централа и получава безвъзмездната помощ по ПРСР без забележка
или отказ от страна на ДФЗ да изплати разходите, които съгласно чл. 38 от
Наредба № 30, се изплащат само след проверка от държавния орган за съответствие
с приложимото законодателство на ЕС, относимо към предоставяне на
финансирането. Задължително условие за изплащане на помощта е представянето на
договора за изкупуване на електрическа
По делото не се спори, че, както се твърди в исковата
молба, в периода на изпълнение на договора за отпускане на финансова помощ е
приет и влязъл в сила Законът за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ),
ДВ, бр. 35, 3.05.2011 г., в чиито пар. 2 от Допълнителните разпоредби е
отразено приемането му като мярка по транспониране на Директива 2009/28/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие
за отмяна на Директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, OB, L 140/16 от 5 юни 2009 г.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ предвижда, че електрическата енергия от възобновяеми
източници се изкупува от обществения доставчик, съответно от крайните
снабдители по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща към датата
на въвеждане в експлоатация на енергийния обект за производство на
електроенергия по смисъла на ЗУТ, а, според чл. 31, ал. 2, т. 1 ЗЕВИ,
електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от слънчева
енергия, се изкупува въз основа на сключени дългосрочни договори за срок от
двадесет години. Съгласно чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ цената на
електрическата енергия от възобновяеми източници не се изменя за целия срок на
договора за изкупуване на електрическа енергия.
Договорът за изкупуване на електрическа енергия е сключен
за срок от двадесет години, предвиждайки, че произведената и отдадена
електроенергия се изкупува на преференциална цена, определена от ДКЕВР /по –
късно КЕВР/, а цената й възлиза на 567,41 лв. за МВтч произведена и отдадена
електроенергия. Съгласно Договора, както и предвид на предписанията на чл. 31,
ал. 4 и чл. 32, ал. 3 ЗЕВИ, преференциалната цена на електрическата, изкупувана
по договора, не се изменя за целия срок на неговото действие.
От заключението на СИЕ, изготвено след проверка на
данните от протоколите за произведената и отдадена електроенергия през процесния
период, се установява, че, групирана по години в периода м. август 2015 г. – м.
юни 2020 г., произведената и отдадена електрическа енергия от “Х.Е.“ ООД по
договора за изкупуване на електрическа енергия с “ЕВН България
Електроснабдяване“ АД е, както следва: -- през 2015 г. – 27 749,60 KWh; - през 2016 г. – 54 844,80 KWh; - през 2017 г– 68 088,80 KWh; - през 2018 г. – 55 428,00 KWh; - през 2019 г. – 60 163,20 KWh; - през 2020 г. – 25 976,00 KWh.
Или: общо за периода м. август 2015 г. – м. юни 2020 г. “Х.Е.“ ООД е произвело и отдало по договора за изкупуване
на електрическа енергия с „ЕВН България Електроснабдяване“ АД 292 250,40 KWh /292,2504 MWh/
електроенергия. За произведената и отдадена електрическа енергия по договора за
изкупуване на електрическа енергия с “ЕВН България Електроснабдяване“ АД за периода от м. август 2015 г. до м. юни
2020 г., “Х.Е.“ ООД, са издадени фактури от ищцовата страна, които са
осчетоводени.
Междувременно, с изменение
в Закона за енергетиката, се изменя уредбата по ЗЕВИ - пар. 18 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката /ПЗРЗИДЗЕ/, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., дружеството краен
снабдител отказва да заплаща уредената в договора цена, позовавайки се на новата законова уредба, определяща цената вместо 567,41 лв./МВтч на 100,41 лв. за МВтч.
Общата цена за произведената
и отдадена електрическа енергия от “Х.Е.“ ООД по договора за изкупуване на
електрическа енергия с „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за периода от м.
август 2015 до м. юни 2020 г., при ставка от 567,41 лв./МВтч, е 165 825,78 лв.. Платената от “ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД цена на електроенергията за същия период е 29 344,91 лв., а разликата между двете суми е 136 480,87 лв.
Експертизата установи, след проверка на издадените
фактури от ищцовата страна за произведената и отдадена електрическа енергия по
договора за изкупуване на електрическа енергия с “ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД за периода от м. август 2015 г. до м. май 2020 г., че
платената от “ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД цена на електроенергията за
същия период е 45 806,12 лв.
Според заключението на вещото лице, общата сума на
законните лихви върху разликите между договорената и платената цена, изчислени
от датата на погасяване или прихващане на всяка една от фактурите до 23.07.2020
г., е 34 640,48 лв.
Установява се, че през
периода 2015 г. - 2020 г. дружеството – ищец е реализирало приходи единствено от
икономическата дейност с код 35 „Производство и разпределение на електрическа и
на топлинна енергия и на газообразни горива“ /по КИД 2008/. Установява се, че
през целия анализиран дружеството е реализирало относително постоянни загуби
като текущи финансови резултати, като към края на 2020 г. натрупаната загуба от
минали години е 116 хил. лв.
Непрекъсната е и тенденцията към намаляване на
нетните приходи от продажби – от 19 хил. лв. за 2015 г. същите са достигнали до
5 хил. лв. за 2020 г.
Средногодишното количество на произведената и
отдадена електроенергия от ФЕЦ в с. Ерма река, общ. Златоград, през периода от
2016 г. до 2019 г., е 59 631,20 KWh.
По цената на изкупуване на електрическа енергия, произтичаща от пар. 18 на
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на
Закона за енергетиката, в сила от 24.07.2015 г., това количество електроенергия
би осигурявало годишни приходи в размер на 5 987,57 лв. /около 6 000 лв. Същевременно,
през периода 2015 г. – 2020 г. разходите за оперативна дейност са средно 40 000 лв. годишно. Направен е извод, че при прилагана цена
на електроенергията, произтичаща от пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, не е възможно “Х.Е.“ ООД
да осъществява дейността по производство на електрическа енергия чрез ФЕЦ без
да реализира отрицателен финансов резултат за оставащия период на договора за
изкупуване на електрическа енергия, ако дружеството не развива друга търговска
дейност, не бъде увеличен капитала, не бъдат осъществени допълнителни парични
вноски и не се вземат заеми от други субекти.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени доказателства и експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
В настоящото производство съдът е
сезиран с искова претенция срещу
Народното събрание, с правно основание чл. 4, пар. 3 от ДЕС, евентуално
съединена с такава по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, ведно със законните последици.
По първоначално предявения иск с правно основание: чл. 4, пар. 3 ДЕС:
СЕС, базирайки се на разпоредбата
на чл. 4, пар. 3 ДЕС, постановява, че на националните правни системи е
предоставена възможността да определят юрисдикциите и процесуалните правила, по
които ще се разглеждат претенциите за отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправни субекти от нарушаване правото на ЕС.
Ищецът заявява, че посочената
норма следва да намери пряко приложение. Цитираната разпоредба на ДЕС задължава
държавите - членки да осигурят спазването на правото на ЕС, а задължението за
лоялно сътрудничество изисква от тях да гарантират върховенството и ефективното
прилагане на правото на ЕС, което следва да се изразява не само в стриктно
спазване на общностното право, не само в преустановяване на всякакви действия или
бездействия, които го нарушават, но и в поправяне на последиците от всяко
такова нарушение, включително и обезщетяване на вредите, претърпени
от частноправните субекти вследствие неправомерното поведение на
държавата - членка.
В практиката си СЕС утвърждава
отговорността на всяка държава - членка за актовете на нейните органи /действия
или бездействия/, които влизат по съществен начин в противоречие с правото на
ЕС и причиняват вреди на частноправни субекти. СЕС не само провъзгласява принципа
за отговорността на държавата за вреди, но установява изрично и трите
предпоставки за нейното реализиране: 1) нарушение на норма на правото
на ЕС, предоставяща права на частноправните субекти 2) това нарушение да е
достатъчно съществено и 3) да съществува пряка причинно - следствена връзка
между него и претърпяната от частноправните субекти вреда.
Първата предпоставка изисква да се установи нарушение на норма на общностното право, която
има директен ефект, даващ възможност на частноправните субекти да се позоват на
нея пред националните съдилища, а те, от своя страна - да я зачетат и приложат.
Тази норма трябва да е ясна и безусловна и да предоставя права на частноправни
субекти, като тя може да се съдържа в учредителен договор, регламент или
директива /в случаите, когато европейските директиви имат директен ефект - ако
срокът за транспонирането им е изтекъл/. С други думи, за реализиране
отговорността на държавата – членка е необходимо посочването на конкретната
разпоредба от действащото право на ЕС, която е нарушена, установяването дали тя
има директен ефект и дали е налице твърдяното противоречие.
В настоящия случай се твърди, че
от страна на ответника – държавата, е налице нарушение на общностното право,
без да се посочва коя конкретна норма е било нарушена. Цитират се в хода на
производството Директива 2009/28 ,чл. 108 ЗДЕФ, чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
разпоредбите на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС.
Съдът е длъжен да разгледа тези
твърдения и в решението си ще се позове на практиката на СЕС, още повече при
липса на единна практика на ВКС и българската юриспруденция, както досежно
органа, пред който претенции като настоящата следва да се предявят и от който
да бъдат разгледани, така и досежно приложимата към тях правна норма, която да
обуслови правното основание на предявения иск.
Както постановява СЕС в свое
решение от 20 септември 2017 г., /Elecdey Carcelen и др. (С-215/16, С-216/16,
С-220/16 и С-221 /16, EU:C:2017:705/, Директива 2009/28 има за цел да установи
обща рамка за насърчаването на производството на енергия от възобновяеми
източници, като задава по - специално задължителни национални цели за общия дял
на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия
/чл. 1 от Директивата/.
Съгласно член 3, параграф 3,
първа алинея, буква а) от Директива 2009/28 за постигането на тези цели
държавите членки могат да прилагат „схеми за подпомагане“ по смисъла на член 2,
втора алинея, буква к) от нея и, следователно, да приложат по - конкретно
инвестиционни помощи, данъчни облекчения или намаления и връщане на платени
данъци или да наложат задължение за използване на енергия от възобновяеми
източници.
СЕС приема за установено, че
Директивата следва да бъде прилагана, при спазване на съответните задължения на
държавите – членки в съответствие със заложените в нея цели, но нито една от
посочените разпоредби не им забранява да налагат такса за производството на
енергия от възобновяеми източници, както и да променят цените на изкупуване на
енергията, и, следователно, държавите - членки разполагат с право на преценка
относно мерките, които считат за подходящи за постигането на задължителните
общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от Директива 2009/28
във връзка с приложение 1 към нея. Пак според СЕС това не може само по себе си
да се счита за противоречащо на посочената Директива, именно поради правото на
преценка, с което държавите - членки разполагат, относно начина на постигане на
посочената цел, при спазване на основните свободи, гарантирани с Договора за
функционирането на ЕС.
Настоящият съдебен състав следва
да разгледа и текстовете на разпоредбите
на чл. 16 и чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
уреждащи, съответно, свободата на
стопанската инициатива и право на собственост, както и на принципите на недопускане на дискриминация,
на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, в
светлината на член 51, параграф 1 от
Хартата, постановяващ, че нейните разпоредби се отнасят за държавите членки
- единствено когато те прилагат правото на Съюза. Такава е и постоянната
практика на СЕС, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на
Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза,
но не и извън тези случаи. Ето защо не може да бъде доказано и прието нарушение
на посочените норми.
Що се касае до текстовете на чл. 107 и чл. 108 ДФЕС, които третират
помощта, предоставена от държава - членка или чрез ресурси на държава-членка,
която под каквато и да било форма нарушава или заплашва да наруши конкуренцията
чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или
производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите -
членки, и нейната евентуална несъвместимост или съвместимост с вътрешния пазар,
съдът намира, че в конкретния случай те не следва да намерят приложение, респ.
бъде обсъждан въпросът за нарушаване от страна на ответника на тези разпоредби,
пред вид факта, че делото, предмет на конкретния спор е за претърпени вреди от промяна
на цени, а не във връзка с предоставена помощ в смисъла на посочената
разпоредба.
С оглед изложеното съдът счита,
че в настоящия случай не е налице първата предпоставка, съобразно чл. 4, пар 3 от ДЕС пораждаща
отговорността на държавата във връзка с причинени от нея евентуално вреди – нарушение
на конкретна норма на общностното право, която, да създава права за
частноправните субекти, което води до липса на осъществен фактически състав на посочената
разпоредба от ДЕС. По тези съображения съдът намира, че предявената първа
претенция на ищеца е неоснователна и недоказана.
При формиране на извод досежно липсата
на нарушение на норма от общностното право от ответната страна, съдът следва да
се произнесе и досежно наличието на предпоставките на фактическия състав на
непозволеното увреждане, визиран в чл. 45, ЗЗД, респ. гаранционно –
обезпечителната отговорност на държавата по чл. 49 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен
юридически факт, елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/,
вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно ал. 2 на
чл. 45 ЗЗД, във всички случаи вината се предполага до доказване на противното.
Когато причинителят на увреждането докаже, че не е действал виновно не би могло
да се реализира отговорността му на деликтно основание. Непозволеното увреждане
е юридическият факт, от който възникват, както имуществените, така и
неимуществените вреди. Вредите подлежат на възстановяване само, ако са в
причинна връзка с противоправно поведение на дееца.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него
при или по повод изпълнението й.
Искът по чл.49, вр. чл.45 ЗЗД визира
отговорността, при която работодателят или възложителят на някаква работа
отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от лицето, на
което е възложена работата, при или по повод на тази работа, т.е. тази
отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността по чл.
49 ЗЗД е увреждането да е причинено именно от лице, на което е възложено
изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или по повод на
тази работа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в
този смисъл, обезпечително -гаранционна отговорност за чуждо виновно и
противоправно действие, следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД не е
отговорност за лични действия. Тя е отговорност за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия.
Възлагането на работата може да
се осъществи както от физическо лице, така и от юридическо лице. Отговорността
на юридическото лице – възложител на работата, произтича от вината на
натовареното с изпълнението й лице, а не се обуславя от вина на възложителя. Тя
има обезпечително – гаранционен характер и произтича от вината на натоварените
с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във
връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражения, че са
невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични основания за
освобождаването им от отговорност.
Настоящият съд намира, че
съставът на гаранционно -обезпечителната деликтна отговорност по чл. 49 ЗЗД е
неприложим в конкретния случай, тъй като не
са изпълнени две от предпоставките, визирани в него – липсва възлагане
изпълнението на работа /съществен елемент, пораждащ гаранционно –
обезпечителната отговорност в съответствие с чл. 49 ЗЗД/, от една страна, а, от
друга - не е осъществен фактическият
състав на деликта по чл. 45 ЗЗД от лица, на които ответникът да е възложил
извършване на работа, от която за ищеца са произлезли твърдяните и претендирани
вреди. Обстоятелството, че при приемане на процесното законодателно изменение,
довело до изменение размера на цената на енергията, получена от възобновяеми
източници за процесния период, са участвали народни представители, които със
съответното изискуемо мнозинство и след съответните предвидени процедури, са
приели посочената норма на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, довела до определяне на различен
размер на цената на енергията, респ. до заплащане от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“, АД за определен период от време сума, по – малка от
определената от КЕВР със съответното решение, само по себе си не представлява
доказателство за наличие на увреждащо действие. Към момента на приемане на
нормата тя е имала силата на закон и, като такава, е била задължителна за
изпълнение, респ. е пораждала санкции при неизпълнение. До отмяната си, пред
вид нейният легален и задължителен характер, разпоредбата на пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ, бидейки
норма от националното ни право, е била съществуваща, неотменена и задължителна,
а това изключва наличието на деликт.
Съдът приема тезата на ответника, която се позовава на Решение
на Съда от 15 ноември 2016 г. по дело С-268/15 е постановено, че правото на
Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че режимът на извъндоговорната отговорност
на държава членка за вреди, причинени в резултат от нарушение на това право, не
се прилага при наличието на вреди, които частноправен субект твърди, че е претърпял
поради това, че предвидена в член 49 ДФЕС, 56 ДФЕС или 63 ДФЕС основна свобода
се нарушава с национална правна уредба, която се прилага еднакво към местните
граждани и гражданите на други държави членки, когато положението във всичките
си аспекти е свързано само с една държава членка, а същевременно между предмета
или обстоятелствата на спора в главното производство и тези членове няма
никаква връзка. Това важи в още по-голяма степен и за процесния случай.
Съгласно чл. 149, ал.
1 КРБ и чл. 12, ал. 1, т. 4 Закона за Конституционния съд, компетентен да се
произнесе по съответствието на законите с общопризнатите норми на
международното право и е международните договори, по които България е страна, е
Конституционният съд. До обявяването на съответната разпоредба за
противоконституционни или до нейната отмяна, същата действа по отношение на
всички нейни адресати. Решението на КС е задължително за всички държавни
органи, юридически лица и граждани, в това число и за решаващия съд по
настоящия спор. КС е разгледал практиката на СЕС и е тълкувал редица правни
принципи, залегнали в правото на ЕС и в българската нормативна система.
Конституционният съд
вече се е произнесъл по този въпрос с Решение № 5 от 11 май 2017 г. по к.д. №
12 от 2016 г., с което е установил, че не е налице противоконституционност на §
18 от ПЗР на ЗИДЗЕ и не е налице несъответствие е чл. 63 от ДФЕС, установявайки
съответствието на правната норма с изискванията на конституционните принципи, с
целите на закона и изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както
и с изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване
принципа на пропорционалност. Установено е съответствието с правото на ЕС - чл.
63 от ДФЕС; Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
23.04.2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници
и за изменение и впоследствие за отмяна на Директива 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО,
която задължава държавите - членки да насърчават производството на енергия от
възобновяеми източници. Конституционният съд е посочил, че очакванията на
правните субекти да не се променя законодателството не са конституционно
защитени, особено когато става дума за уредба на непазарни механизми при
условията на ясна цел за изграждане на конкурентен вътрешен електроенергиен
пазар в ЕС. Промените, въведени с § 18 от ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел
да предотвратят неадекватно високата финансова тежест, която се поема от
потребителите на електроенергия. Държавната интервенция в разходите на
обществото чрез ограничаване на мерките за подпомагане, когато икономическата
ситуация го изисква, е социално оправдана освен в случаите на очевидна
нерационалност на законодателните промени, основание за констатиране на каквато
в случая КС не намира. Ако се запази помощта с преференциални цени на нивото до
промяната, има реален риск тя да бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ,
както и на целите според европейската правна рамка в сектора. В този смисъл е налице
и съдебна практика на ВКС.
Видно от становището на Комисията за енергийно и
водно регулиране по конституционно дело № 12 от 2016 г., приемането на
процесиите норми е основано на обективната необходимост от въвеждане на норми,
въз основа на които от преференциалните цени, приложими за разглежданата група
производители, да бъде изключен размерът на предоставеното подпомагане за
инвестиране с оглед гарантиране спазването на правилата за натрупването и
елиминирането на риска от свръхкомпенсиране. Съдът приема ответниковата теза,
че извършената законодателна промяна е съобразена с общностната цел за
постигане на вътрешен енергиен пазар и трайно очертаваща се тенденция в
регулаторната уредба на ЕС за свеждане до минимум на прякото ценово подпомагане
и интегриране на производителите на енергия от възобновяеми източници на
конкурентния пазар.
По тези съображения, пред вид
липсата на нарушение на нормите на общностното право, от една страна, а – от
друга – липсата на фактическия състав на непозволеното увреждане и липсата на
възлагане, обуславящо гаранционно – обезпечителната отговорност на ответника в
случай на деликт, съдът намира, че предявената претенция с правно основание чл. 4, § 3 от ДЕС по отношение
на ответника Народно събрание на
Република България, е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По евентуално предявения иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ:
СЕС, базирайки се на разпоредбата
на чл. 4, пар. 3 ДЕС, постановява, че на националните правни системи е
предоставена възможността да определят юрисдикциите и процесуалните правила, по
които ще се разглеждат претенциите за отговорност на държавата за вреди,
причинени на частноправни субекти от нарушаване правото на ЕС и, съобразно
съществуващата в РБ съдебна практика, компетентни да разгледат такива спорове
са общите съдилища, а претенциите намират своето основание в чл. 2 ЗОДОВ.
Нормата на чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ предвижда, че, когато вредите, които се претендират, са причинени от
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се
ангажира отговорността на държавата, като спорът се разглежда от гражданските
съдилища.
Ищецът е насочил
претенцията си към Народното събрание на Република България, поради причиняване
на вреди, вследствие приемането на законова разпоредба, което, според него,
представлява съществено нарушение на правото на ЕС).
Съдът намира, че
отговорност на държавата за вреди, причинени от законодателен орган в резултат
на нарушение правото на Европейския съюз не може да бъде търсена, тъй като не
попада в приложното поле на цитираната разпоредба. И това е така, защото, съгласно
чл. 62, ал. 1 КРБ, Народното събрание осъществява законодателната власт и
упражнява парламентарен контрол. По тази причина съдът счита, че в настоящия
случай ответникът не е пасивно легитимиран по спора, още повече, че нормата на
чл. 31, ал. 1 ГПК определя представителство на държавата в процеса в лицето на
министъра на финансите. Отделно от това, както бе посочено по – горе, Конституционният
съд е органът, компетентен да се произнесе по съответствието на законите с
общопризнатите норми на международното право и международните договори, по
които България е страна, с решение, което е задължително за всички държавни
органи, юридически лица и граждани. В този смисъл е и действащата съдебна
практика на върховният ни правораздавателен орган.
С оглед
изложеното и , пред вид липсата на пасивна процесуална легитимация от страна на
ответника, съдът приема, че предявената евентуална претенция с правно основание
чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е недопустима, поради което по
нея производството по делото следва да се прекрати.
Пред вид изхода на делото на
ответника следва да се присъдят разноски, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал.
3 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ,
в размер 450 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Х.Е.“ ООД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от И.Д., чрез адвокат Х.Х., САК, със съд. адрес:***, против НАРОДНО
СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, пл. „********иск с правно основание чл. 4, § 3
от ДЕС, за заплащане на обезщетение за пряка вреда в общ размер 136
480,94 лв. за периода м. август
2015 г.- м. май 2020 г., която сума, представлява сбор от възникналата във
всяка месечна фактура /59 бр. фактури/, издавана от ищеца към "ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД през процесния период разлика в цената за
произведена и отдадена електроенергия от възобновяеми източници, между първоначално
определената, съгласно действащата уредба цена от 567,41 лв. за МВтч и цената
от 100,41 лв. за МВтч, определена от Народното събрание на Република България с
приемане на параграф 18 ПЗРЗИДЗЕ, обн. ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015 г., ведно със законната лихва
от настъпването на вредата до завеждане на настоящото производство - в общ
размер на 58 839,19 лв., представляваща сбора на изтекла мораторна лихва
върху главницата, по всяка от издаваните месечни фактури към "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" АД, от датата на погашението им до 23.07.2020 г., ведно
със законната лихва за забава върху главницата на вземането, за периода от
завеждане на настоящото производство до окончателното погасяване на вземането, и сторените разноски, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРЕКРАТЯВА производството по
предявения евентуален иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ вр. с Решение от 19 ноември 1991, Francovich и
Bonifaci с. Италия, С-6/90 и С-9/90, ECLI:EU:C:1991:428 вр. с чл. 4, пар. 3
ДЕС, да му заплати обезщетение за пряка
вреда в общ размер 171 986,39 лв., за периода м. август 2015 г. - м. юни
2020 г., която сума представлява разликата между цената за изкупуване на
електрическата енергия от възобновяеми източници по пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената
по действащото решение на КЕВР за определяне на преференциалните цени към
момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при отчитане на съотносимата част
предоставено за изграждане на ФЕЦ публично подпомагане по договора с ДФЗ, ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и да му заплати мораторна лихва в общ размер 44 716, 61 лв., считано от
настъпването на вредата до завеждане на настоящото производство, представляваща
сбора на изтекла мораторна лихва върху разликата възникваща всеки месец между
цената за изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници по
пар. 18 ПЗРЗИДЗЕ и цената по действащото решение на КЕВР за определяне на
преференциалните цени към момента на въвеждане на ФЕЦ в експлоатация, при
отчитане на съотносимата част предоставено за изграждане на ФЕЦ публично
подпомагане по договора с ДФЗ., като НЕДОПУСТИМО.
ОСЪЖДА „Х.Е.“ ООД да заплати на НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, разноски по делото – ю.к. възнаграждение в размер 450 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Софийски
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: