№ 2520
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЦММ
при участието на секретаря ДИП
като разгледа докладваното от ЦММ Гражданско дело № 20221110132956 по
описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т***“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответника А. М. Н. въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил
за процесния период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на
адрес: гр. София, ж. к. „Л****“, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап. 44, с аб. № 165042, но начислените за
него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил, поради което
претендира сумите, както следва: 346,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 24,54 лв., представляваща мораторна лихва върху
задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 22.02.2021 г.; 3,65
лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2020 г., както и 0,35 лв., представляваща мораторна лихва върху задължението за цена
на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 08.03.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми по ч. гр. дело №
13540/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 12.03.2021 г. Претендира и разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. М. Н. не е подал отговор на исковата
молба. В първото открито съдебно заседание на 24.11.2022 г. заявява, че оспорва исковете,
тъй като няма никакви права върху имота, за който се отнасят исковите претенции,
позовавайки се на представения от ищеца нотариален акт за покупко-продажба от 05.06.2013
г. Оспорва да има качеството на наследник на Соня Александрова Н.а, починала на
17.03.2016 г. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД изразява
становище, че през исковия период дяловото разпределение е било законосъобразно
извършвано.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение с предмет продажба /доставка/ на топлинна енергия между
топлофикационното дружество, в качеството му на продавач, и потребителя, в качеството
му на купувач; продавачът реално да е изпълнил задължението си да достави твърдяното
количество топлоенергия до имота в претендираната стойност и за купувача да е възникнало
насрещно задължение за заплащане на уговорената цена, както и, че през исковия период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово
разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно
задължение за заплащане на нейната цена.
Следователно, първият измежду юридическите факти, включени във фактическия
състав на процесните главни вземания за цена на топлинна енергия за битови нужди и цена
на услуга за дялово разпределение, подлежащи на пълно и главно доказване от ищеца, е
наличието на облигационно правоотношение с твърдяния предмет между него и
ответниците.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия
период са регламентирани в Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има
качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „потребители на топлинна
енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, действал до
17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди“ е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период: от 01.05.2018
г. до 30.04.2020 г. всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия. Следователно, за да бъде определено едно лице като клиент, респ. потребител на
2
топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да
бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение.
Именно това лице е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество. В случая, при съвкупна преценка на писмените доказателства по делото, съдът
приема, че от страна на ищеца не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на
обстоятелството, че ответникът А. М. Н. е бил носител на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване върху процесния имот в рамките на исковия период.
Точно обратното, при проследяване на същите става ясно, че по силата на договор за
покупко-продажба от 04.02.1991 г. /л. 40-41 от делото/ Манол Борисов Н. и Соня
Александрова Н.а са придобили собствеността върху апартамент № 44, находящ се в гр.
София, ж. к. „Л****“, бл. 5, вх. Б, ет. 8, заедно с избено помещение № 17 и 1,305 % идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж, като с оглед описанието и
административния му адрес съдът намира, че посоченият имот изцяло съответства на
процесния такъв, за който се отнасят и исковите претенции за цена на топлинна енергия и
цена на услуга за дялово разпределение. В същото време по делото няма данни към момента
на осъществяване на придобивната сделка от 04.02.1991 г. купувачите по нея да са били в
брак, като съдът не може да направи такъв извод единствено с оглед евентуално съвпадане
във фамилните им имена, поради което следва да се приеме, че всеки един от тях е станал
носител на по 1/2 идеална част от правото на собственост върху него. На следващо място, от
представените препис – извлечение от акт за смърт от 24.11.2012 г. и удостоверение за
наследници с изх. № 4475/19.12.2012 г. /л. 52-53 от делото/ се установява, че Манол Борисов
Н. е починал на 24.11.2012 г., оставяйки за свои наследници по закон – Соня Александрова
Н.а – съпруга, Кирил М. Н. – син, А. М. Н. – син и Мария М.а Христова – дъщеря, поради
което на основание наследствено правоприемство всяко едно от посочените лица е
придобило равна част /по 1/4/ от притежаваната от него 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния апартамент № 44, предмет на придобивната сделка от
04.02.1992 г., или по 1/8 идеална част – арг. чл. 9, ал. 1, вр. чл. 5, ал. 1 ЗН. Именно като
носител на такъв обем от права – 1/8 идеална част от правото на собственост ответникът А.
М. Н. се е легитимирал и пред нотариус Александър Павлов с рег. № 120 на НК, който е
изповядал договора за покупко-продажба от 05.06.2013 г., обективиран в нотариален акт №
9, том I, нот. дело № 8/2013 г. /л. 37-39 от делото/, по силата на който той се е разпоредил с
притежаваната от него такава в полза на един от останалите наследници на баща си – Мария
М.а Христова. Ето защо, при съобразяване на прехвърлителното действие на посочената
разпоредителна сделка, съдът приема, че считано от 05.06.2013 г., т. е. много преди исковия
период, ответникът не се легитимира като носител на вещни права върху процесния
апартамент № 44, а това означава, че същият няма качеството на потребител на топлинна
енергия по отношение на него. Нещо повече, видно от постъпилото удостоверение за
наследници с изх. № СОА22-ВУ51-958/30.11.2022 г. /л. 96 от делото/ той няма качеството на
наследник по закон и на Соня Александрова Н.а, починала на 17.03.2016 г., която наред с
баща му, също е била страна по придобивната сделка от 04.02.1991 г., в качеството й на
купувач по нея, поради което няма основание да се приеме, че същият би следвало да
отговаря за исковите суми в качеството си на нейн наследник по закон, каквато тези е
поддържана от процесуалния представител на ищеца в хода на процеса, за да обоснове
основанието за ангажиране на отговорността му. От страна на „Т***“ ЕАД не са ангажирани
други доказателства, обосноваващи извод, че въз основа на последващо придобивно
основание ответникът А. Н. отново е станал носител на право на собственост или
ограничено вещно право на ползване по отношение на процесния апартамент № 44, още
повече, че няма и изложени твърдения в тази насока.
Недоказването на качеството потребител на топлинна енергия обуславя извод, че
3
посоченото лице – А. М. Н. не се явява материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените срещу него искове за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово
разпределение, поради което същите са неоснователни и подлежат на отхвърляне само на
това основание.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
В случая, с оглед неоснователността на главните искове, неоснователни се явяват и
акцесорните претенции за обезщетение за забава върху всяка от главниците по отношение
на ответника.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна неоснователност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът А. М. Н., който обаче не
претендира и не доказва извършването на такива нито в производството по ч. гр. дело №
13540/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, нито в настоящото исково производство, поради
което не следва да му се присъждат с настоящия съдебен акт. При този изход на спора,
сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Я***” № 23 Б, срещу А. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Л****“, бл. 51, вх. А, ет. 3, ап. 7, установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на
сумите, както следва: 346,99 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение
на топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Л****“, бл. 5, вх. Б, ет. 8, ап.
44, с аб. № 165042, за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; 24,54 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019
г. до 22.02.2021 г.; 3,65 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2020 г., както и 0,35 лв., представляваща мораторна лихва
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до
22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.03.2021 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 13540/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 12.03.2021 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т***” ЕАД – „Техем Сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4