Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
гр.
Русе,26.04.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, V състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря
БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
административно дело 220 по описа за 2021
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Хотел Космополитан“ АД,
със седалище: гр. Русе, депозирана чрез управителя К.А.Д., против Ревизионен
акт (РА) № Р-03001820002760-091-001 от 22.12.2020 г., издаден от С.Й.Г., на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и А.В. Д., на длъжност главен
инспектор по приходите – ръководител на ревизията, издаден на основание чл. 119,
ал. 2 от ДОПК въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-03001820002760-092-001
от 23.11.2020 г., съгласно Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001820002760-020-001
от 14.05.2020 г., изменена със ЗИЗВР № Р-03001820002760-020-002 от 24.08.2020
г., потвърден с Решение № 20 от 17.03.2021 г. на Директора на Дирекция ОДОП –
Варна при ЦУ на НАП.
С РА са определени задължения за довнасяне на
корпоративен данък за данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. в размер на 6 492,43
лева и лихва в размер на 971,93 лева и задължения за внасяне/довнасяне на ДДС –
главница за данъчни периоди м. 07, 09,11 и 12.2016 г. и от м. 01.2017 г. до
м.12.2019 г. в общ размер на 12 638,88 лева и лихва в размер на 2 765,79
лева, или общо определени задължения в размер на 22 869,03 лева.
В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на РА поради допуснати съществени процесуални нарушения,
довели до неправилно приложение на материалния закон. Изложените съображения
касаят начина на определяне на данъчната основа за облагане с корпоративен
данък и с ДДС на услугите към свързани лица, като се твърди, че приобщената в
хода на ревизионното производство експертиза не отговаря на изискванията на
Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за
определяне на пазарни цени (Наредба № Н-9/2006 г.), тъй като не са използвани
като аналози реални сделки за отдадени под наем при общи условия луксозни
автомобили. Претендира се отмяна на ревизионния акт.
В хода на съдебното производство жалбоподателят
се представлява от пълномощник – адв. О.М., който в хода по същество пледира за
изменение на обжалвания РА в частта му за определените задължения, съобразно
изготвената по делото допълнителна експертиза, както и за присъждане на
направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 105
от делото).
Ответната страна – Директорът на
Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител – главен
юрисконсулт З.Е., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Моли същата
да се отхвърли и на ответника да се присъдят разноски за юрисконсулт и за
заплатените от страна депозити за вещо лице.
След преценка на събраните по
делото доказателства и на становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството е процесуално допустимо.
Жалбата е подадена от лице с надлежна
процесуална легитимация и интерес от оспорването - адресат на акта. Същата
отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК. Изчерпана е задължителната фаза на
административния контрол. С постановеното Решение № 20 от 17.03.2021 г. на
Директора на Дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП, е потвърден РА изцяло относно
установените за дружеството задължения за довнасяне на корпоративен данък за
данъчен период 01.01.2016 г. – 31.12.2019 г. в размер на 6 492,43 лева и
лихва в размер на 971,93 лева и задължения за внасяне/довнасяне на ДДС –
главница за данъчни периоди м. 07, 09, 11 и 12.2016 г. и от м. 01.2017 г. до
м.12.2019 г. в общ размер на 12 638,88 лева и лихва в размер на
2 765,79 лева, или общо определени задължения в размер на 22 869,03 лева.
Налице е годен предмет на съдебен контрол,
спазен е преклузивния 14-дневен срок за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК.
Потвърдителното решение на решаващия орган е съобщено на дружеството по
електронен път на 22.03.2021 г. (л. 530, том 3 на преписката), а жалбата до
съда е изпратена по куриер на 05.04.2021 г., видно от приложеното в том 3 от
преписката копие на плик.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Ревизията на „Хотел Космополитан“
АД, гр. Русе е възложена със ЗВР №
Р-03001820002760-020-001 от 14.05.2020 г., с обхват
задължения за корпоративен данък и задължения за ДДС за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2019 г. (л.л. 2-3, том 1 на преписката). ЗВР е издадена от С.Й.Г. –
Началник на Сектор „Ревизии“ при
ТД на НАП – Варна, надлежно
оправомощен орган да възлага ревизии със заповед на Директора на ТД на НАП -
Варна, съгласно чл. 112, ал. 2, т. 1
от ДОПК,
считано от 02.01.2019 г. (л.л. 13-14, том 1 на преписката). Със ЗВР е определен ревизиращият екип в състав: А.В. Д. –
гл. инспектор по приходите и ръководител на ревизията и Н.С.А. – инспектор по приходите и е
определен тримесечен срок от връчване на ЗВР за извършването й. Заповедта е
връчена на РЛ на 26.05.2020 г. по електронен път (л. 1, том 1 на преписката).
Впоследствие и преди изтичане на
тримесечния срок, със ЗИЗВР
№ Р-03001820002760-020-002 от 24.08.2020 г. (л.л. 5-6, том 1 на преписката),
издадена от компетентния орган по приходите – възложителя на ревизията, е
удължен срокът на ревизията до 26.10.2020 г. като ревизионният доклад за
резултатите от ревизията следва да бъде изготвен не по-късно от 14 дни след
определения за завършването на ревизията срок. Заповедта е връчена електронно
на 27.11.2019 г. (л. 1, том 1 от преписката).
Допълнително със Заповед №
Р-03001820002760-023-001/29.10.2020 г. възложителят на ревизията е разпоредил
нейното спиране, считано от 29.10.2020 г. до 11.11.2020 г., поради отсъствие и
на двамата членове на ревизиращия екип поради болест. След отпадане на
основанието за спиране ревизията е възобновена със Заповед №
Р-03001820002760-143-001/12.11.2020 г., считано от същата дата 12.11.2020 г.
Съставен е Ревизионен доклад (РД) № Р-03001820002760-092-001
от 23.01.2019 г. със съдържанието по чл. 117, ал. 2 от ДОПК, подписан с
електронни подписи от лицата от ревизиращия екип. РД е връчен електронно на
ревизираното дружество на 30.11.2020 г. (л.л. 439-497, том 3 на преписката).
По РД е постъпило възражение от жалбоподателя вх.№12718/15.12.2020
г., с което се оспорват изцяло констатациите на ревизиращия екип.
Последвало е издаване на РА № Р-03001820002760-091-001
от 22.12.2020 г. в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и от компетентните
органи по приходите: С.Й.Г., на длъжност Началник на Сектор „Ревизии“, възложил
ревизията и А.В. Д., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, връчен на ЗЛ електронно на 04.01.2021 г. (л.л. 504-525, том 3 на
преписката).
Дружеството е оспорило в законоустановения срок
РА по административен ред (л.л. 526-529, том 3 от преписката).
Не се спори от страните по делото, че ЗВР,
ЗИЗВР, заповедите за спиране и възобновяване, РД и РА са подписани с
квалифицирани електронни подписи от съответните органи-издатели.
С оглед гореизложеното съдът прави извода, че
оспореният РА е издаден при спазване на изискването за компетентност, в
предвидена форма, като в хода на протеклото ревизионно производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В жалбата на
дружеството до съда, жалбоподателят навежда възражение за допуснати съществени
процесуални нарушения, но доводите, които излага кореспондират изцяло и
единствено с възражението за материална незаконосъобразност на оспорения РА.
За преценката на съответствието на
ревизионния акт с приложимите материалноправни разпоредби, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Органите по приходите са
констатирали, че през ревизирания период извършваната от „Хотел Космополитан“ АД
дейност е хотелиерство и ресторантьорство в хотелски комплекс „Космополитан“,
както и предоставяне на стаи за гости в обект в гр. Русе, с адрес ***. През
ревизирания период дружеството отдава активи под наем – движимо и недвижимо
имущество, включително и отдаване под наем на автомобили като услуга
рент-а-кар.
Установено
е, че през ревизирания период от 01.01.2015 г. до 31.12.2019 г. дружеството е отдавало
под наем собствени автомобили както на клиенти на хотела, така и на свързани
лица – К.Д., А. Д., Г.Е., като цената, при която е извършено отдаването на
свързани лизца, е 5 евро/час по решение на Съвета на директорите на дружеството,
а за несвързани лица цената е различна, като се различава значително както
спрямо тази за свързани лица, така и за отделните клиенти – несвързани лица.
В хода на ревизията на ревизиращия
екип не били представени документи, установяващи начина на определяне на цената
на час за наем на автомобил от несвързани лица. Освен това било установено, че
са налице случаи, в които автомобили, собственост на дружеството, са ползвани
от свързани лица, но за това ползване не са налице данни за заплатена сума за
ползването.
Това дало основание на органите по приходите
да приемат, че за отчетните периоди на 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са
налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити
приходи или доходи и чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството
или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за
данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на
основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни
вноски, са унищожени не по установения ред.
На ревизираното дружество са
връчени Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № Р-03001820002760-113-001/15.09.2020 г., с което е уведомено, че
основата за облагане с корпоративен данък и с ДДС за периода от 01.01.2015 г.
до 31.12.2019 г. ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК, Уведомление чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК с изх. № Р-03001820002760-139-001/15.09.2020 г. и Искане за представяне на
документи и писмени обяснения с изх. № Р-03001820002760-040-003/15.09.2020 г., с което са изискани
декларации за имущественото състояние по чл. 124, ал. З от ДОПК за периода от
01.01.2015 г. до 31.12.2019 г., попълнени по години.
С цел определяне на данъчната
основа за корпоративен данък са изследвани относимите към „Хотел Космополитан“ АД
обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК.
Ревизиращият екип определил
„пазарна цена“ от 32,52 лв. (16,63 евро) за ползване на леките автомобили на
час по метода на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци по
реда на Наредба Н-9/2006 г. Според отразеното в РД тази цена е определена като
общата сума на данъчните основи по издадените от дружеството фактури за
отдадени под наем автомобили на несвързани лица е разделена на часовете, за
които са били ползвани автомобилите, т.е. определена е средна стойност на
цената за отдаване под наем на автомобилите на клиентите на хотел
„Космополитан“.
При анализиране на сделките за
отдаване под наем на автомобилите на дружеството на свързани лица, органите по
приходите са констатирали, че за 2015 г. не се налага корекция на данъчната
основа за облагане с корпоративен данък. Такава корекция е извършена за 2016
г., 2017г., 2018 г. и 2019 г.
В резултат на извършения анализ и
преизчисления е определена данъчна основа и дължим корпоративен данък, както
следва:
- за 2016 г. – общо приходи в
размер на 2 906 072,75 лв., в т.ч. декларирани 2 411 184,98
лв., установени от ревизията допълнителни данъчни основи за облагане за сделки
със свързани лица 2 719,48 лв. и непризнати за данъчни цели суми (с които
е преобразуван финансовият резултата в посока увеличение) – 492 168,29
лв.; общо разходи в размер на 2 645 343,10 лв., в т.ч. декларирани 2 162 432,04
лв. и признатите за данъчни цели суми (с които е преобразуван финансовият
резултата в посока намаление) – 482 911,06 лв.; данъчна основа по чл. 122
от ДОПК в размер на 260 729,65 лв. и дължим корпоративен данък в размер на
26 072,97 лв. След приспадане на внесения данък в размер на 25 543,01
лв., съгласно РА е установен корпоративен данък за внасяне в размер на 529,96 лв.,
както и лихва за забава в размер на 200,52 лв.
- за 2017 г. - общо приходи в
размер на 3 060 905,34 лв., в т.ч. декларирани 2 417 312,19
лв., установени от ревизията допълнителни данъчни основи за облагане за сделки
със свързани лица 12 561,22 лв. и непризнати за данъчни цели суми (с които
е преобразуван финансовият резултата в посока увеличение) – 631 031,93
лв.; общо разходи в размер на 2 837 948,87 лв. в т.ч. декларирани
2 219 712,62 лв. и признатите за данъчни цели суми (с които е
преобразуван финансовият резултата в посока намаление) – 618 227,25 лв.;
данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 222 956,47 лв. и дължим
корпоративен данък в размер на 22 295,65 лв. След приспадане на внесения
данък в размер на 21 039,53 лв., съгласно РА е установен корпоративен
данък за внасяне в размер на 1 256,12 лв., както и лихва за забава в
размер на 347,21 лв.
-
за 2018 г. общо приходи в размер на 3 326 492,29 лв., в т.ч.
декларирани 2 798 678,18 лв., установени от ревизията допълнителни
данъчни основи за облагане за сделки със свързани лица 15 425,40 лв. и
непризнати за данъчни цели суми (с които е преобразуван финансовият резултата в
посока увеличение) – 512 388,71 лв.; общо разходи в размер на 3 103 288,94
лв. в т.ч. декларирани 2 579 635,66 лв. и признатите за данъчни цели
суми (с които е преобразуван финансовият резултата в посока намаление) – 523 653,28
лв.; данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 223 203,35 лв. и дължим
корпоративен данък в размер на 22 320,34 лв. След приспадане на внесения
данък в размер на 20 777,80 лв., съгласно РА е установен корпоративен
данък за внасяне в размер на 1 542,54 лв., както и лихва за забава в
размер на 270,39 лв.
-
за 2019 г. общо приходи в размер на 3 664 374,82 лв., в т.ч.
декларирани 3 103 459,17 лв., установени от ревизията допълнителни
данъчни основи за облагане за сделки със свързани лица 31 638,09 лв. и
непризнати за данъчни цели суми (с които е преобразуван финансовият резултата в
посока увеличение) – 529 277,56 лв.; общо разходи в размер на 3 212 152,07
лв. в т.ч. декларирани 2 691 227,33 лв. и признатите за данъчни цели
суми (с които е преобразуван финансовият резултата в посока намаление) – 520 924,74
лв.; данъчна основа по чл. 122 от ДОПК в размер на 452 222,75 лв. и дължим
корпоративен данък в размер на 45 222,28 лв. След приспадане на внесения
данък в размер на 42 058,47 лв., съгласно РА е установен корпоративен
данък за внасяне в размер на 3 163,81 лв., както и лихва за забава в
размер на 153,81 лв.
По отношение на ДДС ревизиращият
екип е извършил преизчисление на данъчната основа за облагане с ДДС по всяка
фактура за наем на автомобил от свързани лица, като е използвана определената
от органа по приходите „пазарна цена“ за един час наем, а така също е определил
данъчна основа за случаите, в които безспорно е установено ползването на
автомобил от свързано лице, но не е издадена фактура като и в тези случаи е
използвана определената пазарна цена на час наем. Допълнително не е признато
правото на данъчен кредит за м.10.2018 г. в размер на 170 лв. по фактура №
**********/06.10.2018 г., издадена от „Елинор“ АД с предмет доставка на
„Салатен бар“.
По този начин е определена
допълнителна данъчна основа за облагане с ДДС, респективно е изчислен и
допълнително дължим данък за м.09, м.11 и м.12.2016 г., и от м.01.2017 г. до
м.12.2019 г. в общ размер на 12 638,88 лв., както и лихва за забава в
размер на 2 765,79 лв.
В хода на съдебното оспорване по
искане на жалбоподателя е назначена съдебно-счетоводна експертиза, включително
и допълнителна такава. От изготвеното и прието заключение на вещото лице се
установява следното:
Пазарната цена, определена по
метода на сравнимите неконтролирани цени, дефиниран в т. 10, б. “а“ от §1 ДР на
ДОПК, вр. чл. 7, чл. 14, чл. 18 и сл. от Наредба № Н-9/2006 г., вр. т.8 от § 1
от ДР на ДОПК, е изчислена от вещото лице като средноаритметична величина –
съотношението между общата данъчна основа по коментираните в таблица № 5 от
заключението фактури и общия брой часове, отразени в Дневник/Регистър Rent a car. За краткосрочно ползване на
автомобилите (от един час и 30 минути до 11 часа и 20 минути) е изчислена
пазарна цена от 30,17 лева без ДДС на час (15,43 евро на час без ДДС), а за
дългосрочно ползване е изчислена пазарна цена от 79,75 лв. на ден без ДДС
(40,77 евро на ден без ДДС). В заключението си вещото лице подробно обосновава
защо не включва в изчисленията отделни (единични) фактури, които биха довели до
„изкривяване на резултата, установен от настоящата експертиза“. Според вещото
лице в конкретния случай е невъзможно прилагането на метода на увеличената
стойност и метода на пазарните цени при определяне на пазарна цена за
процесните сделки между свързани лица по реда на Наредба № Н-9/2006 г.
В допълнително заключение вещото
лице изчислява дължимите задължения за корпоративен данък и ДДС съобразно
определената в ССЕ пазарна цена таблица № 6 от допълнителното заключение.
Общата сума на данъчните задължения, изчислени от допълнителната експертиза е
20 967,71 лв. от които 17 334,71 лв. главница (11 441,17 за ДДС
и 5 893,54 лв. за корпоративен данък) и 3 363,00 лв. лихви за
просрочие върху определените главници.
Съвкупната преценка на установените
при ревизията и в хода на съдебното производство факти обуславя следните правни
изводи относно материалната законосъобразност
на оспорения ревизионен акт:
В жалбата си до настоящия съд
жалбоподателя поддържа възражение единствено относно начина на определяне на
пазарната цена, въз основа на която са определени допълнителните задължения за
корпоративен данък и ДДС на дружеството във връзка с осъществените сделки за
отдаване под наем на автомобили на дружеството на свързани лица. Останалите
възражения, заявени пред решаващия орган, не са наведени в съдебната фаза.
Независимо от това съдът намира за нужно да посочи, че в конкретния случай
безспорно са налице предпоставките да се приложи особения ред за извършване на
ревизия по чл.122 от ДОПК.
Ревизионното производство е
проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съгласно константната съдебна
практика, за да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия
данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на
ревизия по общия ред за определяне на конкретното данъчно задължение, за
конкретния данъчен период и за конкретния данъчен субект. Тези особени случаи
са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени
обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине
ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията
следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като
доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо
прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се
смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по
чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Така установената
презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и доказателствената
тежест за това носи жалбоподателят. Следователно, в производството по съдебно
обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, в тежест на органите по приходите
е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и
спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя
е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него
факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта.
За да се приложи обаче презумпцията по чл. 124, ал. 2 от ДОПК, фактическите констатации, на
които се позовават органите по приходите, следва да са подкрепени от надлежни
доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се
възлага на ревизирания субект.
В конкретния случай, за да преминат
към извършване на ревизия по особения ред, органите по приходите са приели, че
за ревизирания период по отношение на лицето са налице данни за укрити приходи или доходи –
чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК. От представените по делото
доказателства, включително и приетите заключения на вещо лице в съдебното
производство се установява, че в счетоводството на търговеца липсва информация
за това по какъв начин е определена стойността на наема за автомобили както за
свързани, така и за несвързани лица, т.е. воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане.
С оглед на това съдът намира, че са
налице законоустановените предпоставки за извършване на данъчно облагане по
специалния ред на чл. 122 от ДОПК.
По отношение начина на определяне
на пазарната цена по процесните сделки между свързани лица, съдът изцяло
възприема заключението на вещото лице относно приложимия метод на определяне.
Понятието
„пазарна цена“ за целите на облагането с корпоративен данък е дефинирано в §1,
т. 14 от ДР на ЗКПО, а за облагане с ДДС – в §1, т. 16 от ДР на ЗДДС. И двете
разпоредби препращат към определението на това понятие, дадено в §1, т. 8 от
ДОПК, според която разпоредба "пазарна цена" е сумата без
данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите
условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не
са свързани. Методите, които се използват за определяне на пазарна цена са
регламентирани в §1, т. 10 от ДР на ДОПК и са следните: а) методът на
сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на
пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса
на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор,
намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на
увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като
себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на
транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба. Редът и
начинът за прилагане на методите се определят с наредба на министъра на
финансите. Това е именно Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начините за
прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В чл. 3 наредбата
изброява същите методи, каквито са дефинирани в §1, т. 10 от ДР на ДОПК.
Съгласно чл. 7 от Наредба № Н-9/2006 г. за определянето на пазарните цени се
използват методът на сравнимите неконтролирани цени, методът на пазарните цени
или методът на увеличената стойност, останалите два метода намират приложение,
единствено когато методите, посочени в чл. 7, не могат да доведат до резултат (арг.
чл. 9 от Наредба № Н-9/2006 г.).
В настоящия случай вещото
лице посочва, че приложение може да намери единствено методът по §1, т. 10, б.
„а“ от ДР на ДОПК, респективно чл. 3, т. 1 и чл. 7, предл. І от Наредба №
Н-9/2006 г., тъй като за методът на пазарните цени и методът на увеличената
стойност липсват необходими изходни данни. Всъщност следва да се посочи, че и
органът по приходите е използвал именно методът на сравнимите неконтролирани
цени между независими търговци при определянето на пазарната цена, послужила за
изчисляване на дължимите допълнителни задължения за корпоративен данък и ДДС.
Изводът, който се налага е, че в процесния случай правилно
чрез прилагане на метода на сравнимите неконтролирани цени между независими
търговци е определена пазарната цена за наем на автомобили на дружеството
жалбоподател, която пазарна цена е приложена по отношение на сделките за
отдаване под наем между свързани лице при определяне на данъчната основа за
облагане с корпоративен данък и с ДДС.
Така,
при съобразяване на допълнителното заключение на вещото лице, задълженията за
корпоративния данък и лихва за просрочие са, както следва:
За
2016 г. – корпоративен данък за довнасяне в размер на 506,70 лв. (при установен
в РА – 529,96 лв.) и лихва в размер на 191,72 лв. (при 200,52 лв. по РА).
За
2017 г. – корпоративен данък за довнасяне в размер на 1 143,79 лв. (при
установен в РА – 1 256,12 лв.) и лихва в размер на 316,18 лв. (при 347,21
лв. по РА).
За
2018 г. – корпоративен данък за довнасяне в размер на 1 390,97 лв. (при
установен в РА – 1 542,54 лв.) и лихва в размер на 243,83 лв. (при 270,39
лв. по РА).
За
2019 г. – корпоративен данък за довнасяне в размер на 2 852,08 лв. (при
установен в РА – 3 163,81 лв.) и лихва в размер на 138,65 лв. (при 153,81
лв. по РА).
По
отношение на задълженията за ДДС, същите са изчислени от вещото лице в
допълнителната ССчЕ (приета и неоспорена от страните по делото), съобразно
определената от вещото лице пазарна цена от 30,17 лв./час (вместо определената
от органа по приходите пазарна цена от 32,52 лв.) и са в размер общо на
11 441,17 лв. подробно посочени помесечно в изготвеното заключение и лихва
върху тази сума в размер на 2 472,62 лв.
Предвид
всичко изложено, обжалваният ревизионен акт следва да бъде потвърден до общ
размер 20 697,71 лв. (от които главница 17 334,71 лв. корпоративен
данък и ДДС и лихви 3 363,00 лв.), като за горницата над тази сума до 22 869,03
лв. следва да се отмени.
По делото е
направено искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски както от
жалбоподателя, така и от ответника в производството. След като се съобрази с
разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, изхода на спора пред настоящата
инстанция и представеният списък с разноски на стр. 105 от делото, съдът
намира, че в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 150,87
лв., съобразно уважената част от жалбата, а на Национална агенция за приходите
със седалище гр. София, в качеството й на юридическо лице (чл. 2, ал. 2, във
вр. с чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите), следва да
се присъдят разноски по представен списък (л. 106 от делото) за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и за
депозити за вещо лице, съобразно отхвърлената част от жалбата, в общ размер на 1 416,47
лв.
Мотивиран така и на основание чл. 161 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Хотел Космополитан“ АД, ЕИК *********, представлявано от изп.директор
К.А.Д., Ревизионен акт № Р-03001820002760-091-001 от 22.12.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 20 от 17.032021
година на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" град Варна при Централно управление на Националната агенция за
приходите в частта, в която е
установено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2016 г. над 506,70 лв. и
лихва над 191,72 лв.; в частта, в
която е установено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2017 г. над 1 143,79
лв. и лихва над 316,18 лв.; в частта,
в която е установено задължение за внасяне на корпоративен данък за 2018 г. над
1 390,97 лв. и лихва над 243,83 лв.,
в частта, в която е установено задължение за внасяне на корпоративен данък
за 2019 г. над 2 852,08 лв. и лихва над 138,65 лв., както и в частта, в която е определено
задължение за внасяне на ДДС за периодите м. юли, м. ноември и м. декември 2016
г. и от м. януари 2017 г. до м.декември 2019 г. вкл. в общ размер над 11 441,17
главница и над 2 472,62 лв. лихва.
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата
на „Хотел Космополитан“ АД, ЕИК *********, представлявано от изп.директор К.А.Д.,
против Ревизионен акт № Р-03001820002760-091-001 от 22.12.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 20 от 17.032021
година на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна
практика" град Варна при Централно управление на Националната агенция за
приходите в останалата част.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите, гр. София да заплати на „Хотел Космополитан“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Добри Немиров“ № 1-3, представлявано от изп.директор К.А.Д., сумата от 150,87 лева (сто и петдесет лева и
осемдесет и седем стотинки) – разноски по делото.
ОСЪЖДА „Хотел Космополитан“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Русе, ул. „Добри Немиров“ № 1-3, представлявано от изп.директор К.А.Д., да заплати на Националната агенция за
приходите, гр. София сумата от 1 416,47 лв. (хиляда четиристотин и
шестнадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: