Р Е Ш Е Н И Е
Номер 228 15.07.2022 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе,
касационен състав, на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Йълдъз Агуш
Членове: 1. Диана Калоянова
2. Спас Спасов
при секретаря Наталия
Георгиева и прокурор Пламен Петков
като разгледа докладваното от съдия
Калоянова касационно наказателно административен характер дело номер 162 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна
жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) Русе
против Решение № 87/02.00.2022 г., постановено по административно наказателно
дело № 2483/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено Наказателно
постановление № 39/21.09.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ Русе, с което
за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)
във връзка и на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗУО на „Европак рециклинг“
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лев От касационната
инстанция се иска да отмени оспорваното първоинстанционно съдебно решение и
съответно да потвърди наказателното постановление. Излагат се подробни съображения.
Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК, връзка
с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН – неправилно решение поради противоречие с
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост. С жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции- В
съдебно заседание касаторът не се представляв
Ответникът по касация – „Европак
рециклинг“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. „Тодор Икономов“ № 1, вх. 1, ет. 2 се представлява в процеса от адв. В.М.,***,
редовно упълномощена от Златко Борисов С. в качеството му на управител на
дружеството, като представя възражение на касационната жалб В съдебно заседание адв. М. сочи, че
решението на районния съд е правилно и
иска от съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказан
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на оспорването, като
сочи, че не са налице касационни основания за отмяна на оспореното решение.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Административен съд - Русе намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустим Разгледана по
същество е основателн
Производството пред Районен
съд – Русе е образувано по жалба на „Европак рециклинг“ ЕООД против Наказателно
постановление № 39/21.09.2021 г., издадено от Директора на РИОСВ Русе, с което
за нарушение на чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО във връзка и на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗУО на
„Европак рециклинг“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 7000 лев За да отмени обжалваното постановление, районният съд е приел, че са
допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване
на наказателното постановление, като безспорно е установено неизяснена
фактическа обстановка и неправилна квалификация на нарушението.
Решението
на Районен съд – Русе е неправилно и следва да се отмени.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Спорът между страните се свежда до установяване наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и до неправилно приложение на материалния закон от административнонаказващия орган.Преди да пристъпи към излагане на мотиви по съществото на спора, настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи, че първата инстанция е възприела изцяло твърдяната от дружеството жалбоподател фактическа обстановка и напълно безкритично и без изразяване на собствено мнение буквално е възпроизвела същата в постановеното от нея решение. Аналогично е положението и относно прилагането на материалния закон.Този състав счита, че е необходимо да изложи мотиви поотделно относно твърдяните нарушения, както следва:Относно наличието на съществени нарушения на административно производствените правила: В обжалваното решение се сочи, че е налице съществено нарушение на чл. 42, т. 4 и т. 5 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, според които в АУАН и в НП следва да са посочени описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, както и законните разпоредби, които са нарушени виновно. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на 22.04.2021 г. е извършена проверка на площадка за дейности с отпадъци, стопанисвана от „Европак рециклинг“ ЕООД, като проверката е във връзка с поискано съдействие от органите на ОД МВР Русе. Съставен е Констативен протокол № 5-НА/22.04.2021 г.На проверката е присъствал управителят на дружеството към онзи момент – Б.С.К., който е подписал протокола без възражения.Същия ден, на 22.04.2022 г. е съставен АУАН № 0002407/22.04.2021 г., а впоследствие е издадено Наказателно постановление №39/21.09.2021 г. Основното възражение на дружеството пред първата инстанция е, че в така посочените три акта – констативния протокол, съставения АУАН и издаденото НП не само не е установено точното положение на отпадъците, за съхранението на които дружеството е санкционирано, но и мястото и вида на отпадъците са описани по различен начин. Тези несъответствия са посочени в жалбата на дружество и първата инстанция буквално ги е цитирала в своето решение, без въобще да съобрази и без въобще да обсъди събраните от нея гласни доказателства от актосъставителя. На първо място следва да се посочи, че констативния акт е акт, който няма отношение към административнонаказателното производство. Именно по тази причина следва да се отбележи факта, че едновременно със съставянето на констативния протокол е съставен и АУАН. От значение за развитие на административнонаказателното производство е само съставения АУАН, със съставянето на който се образува административнонаказателното производство съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Следователно, фактическата обстановка трябва да се проверява (и сравнява) между фактите, отразени в АУАН и тези в обжалваното НП.
Страните
спорят колко на брой биг бегове с отпадъци са установени; къде са разположени
същите и дали има разрешение за тях. Твърди се, бе липсва съответствие на
описаната фактическа обстановка в АУАН и в НП. Съгласно чл. 52, ал. 4 от ЗАНН Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелств Разследването може да бъде възложено и на
други длъжностни лица от същото ведомство. Следователно, различието
във фактическата обстановка в АУАН и в НП е допустимо дотолкова, доколкото
закона вменява задължение на административнонаказващият орган да изясни
спорните обстоятелств В този смисъл, в процесното НП тези обстоятелства са
изяснени – прието е, че от значение са разположените непосредствено преди
входа, извън оградената площадка отпадъци, съхранявани в 16 биг бегове отпадъци
от кенчета от безалкохолни напитки и бира и 9 биг бегове, отпадъци от метални
опаковки (неуплътнени и небалирани) и 16 броя бали уплътнени отпадъци от
метални опаковки, които се класифицират с код 19 12 03. Няма спор между
страните, че площадката, с която разполага „Европак рециклинг“ ЕООД е с площ 205 кв.м. (неправилно
посочена в обжалваното решение с размер на площта 250 кв.м.). Отделно от това,
не са оспорени показанията на
актосъставителката, дадени в съдебно заседание на 07.12.2021 г. пред първата
инстанция относно вида на отпадъците – посочва, че „В отчетните книги
има описани кодове на отпадъци, които дружеството е вземало и това са
единствените отпадъци, които са взети от сепариращата инсталация, която на
територията на гр. Русе. Кенчетатаса с код 191203, което означава
„следмеханично третиране на отпадъци“. Това беше отразено в отчетната книга,
която съм взела още в деня на проверкат“ След разглеждане на всички приложени доказателства на
практика спора се свежда до описанието на 16 бали отпадъци от метални опаковки,
код 19 12 03 (отпадъци от механично третиране), които според дружеството са
ситуирани в южната част на площадката и за които липсва констатация в
констативния протокол, че са извън регламентираната площадк За останалите обаче
отпадъци съответно другите посочени 16 биг бегове отпадъци
от кенчета от безалкохолни напитки и бира и 9 биг бегове, отпадъци от метални
опаковки, разположени извън площадката, дружеството не спори, че са на това
място и че за тази територия не разполага с разрешително за използването й като
площадка за третиране на отпадъци. Следователно, независимо къде са разположени
спорните между страните 16 бали отпадъци от метални опаковки, код 19 12
03 (отпадъци от механично третиране); то налице са достатъчно други отпадъци, които
се съхраняват на нерегламентирано място, за което дружеството няма разрешение
за третиране чрез съхранение. Като е достигнал до извод, че описаната
фактическа обстановка е противоречива, първоинстанционния съд неправилно е
приел, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените
правил
В
представеното по делото писмено възражение от касационния ответник се спори относно
изпълнението на изискването на чл. 42, т. 3 от ЗАНН и чл. 57 , ал. 1, т. 5
изречение първо от ЗАНН, като се въвежда твърдение, че съставения АУАН и
издаденото НП не съдържат всички изисквани от закона елементи. Така нормата на
чл. 42, т. 3 от ЗАНН изисква посочване на датата и мястото на нарушението в
съставения АУАН, аналогично е съдържанието на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Отново във възражението са
изложени същите аргументи за неясната фактическа обстановк Съдът намира
оплакването за неоснователно. Както в АУАН, така и в НП се съдържа информация
относно датата на нарушението – това е датата на неговото установяване на място
при проверката, така и мястото – площадката на дружеството. Ответникът твърди,
че едва в касационната жалба административнонаказващият орган е идентифицирал
поземления имот с идентификатор, което било нарушение. Както жалбоподателя,
така и ответника се позовават на Решение № 10-ДО-742-00/25.04.2019 г., в което
ясно е идентифициран поземления имот, в който е разположена площадката за
дейности с отпадъци на дружеството. Освен това самото дружество не твърди, че
има повече от една площадка, на която да извършва дейността си, свързана с
отпадъци.
Касационният
жалбоподател категорично не е съгласен с изразеното становище в обжалваното
съдебно решение, че не е описано изпълнителното деяние. Както съдът вече
посочи, и тук безкритично и несамостоятелно първата инстанция директно е
възпроизвела жалбата на дружеството до нея, като не е обсъдила възражението в
тази насок Ясно е посочено, че е налице третиране на отпадъци чрез тяхното
съхранение.
Относно прилагането
на материалния закон: Настоящият касационен състав приема, че материалният
закон е приложен правилно. Съгласно чл. 35, ал. 1, т.1 от ЗУО За извършване
на дейностите по третиране на отпадъци се изисква разрешение, издадено по реда
на глава пета, раздел I, което на практика е разрешение по смисъла на чл. 67, ал. 1 от ЗУО
и за дейности с отпадъци се издава от директора на РИОСВ. Не е спорно между
страните, че „Европак
рециклинг“ ЕООД има подобно разрешение, обективирано в Решение №
10-ДО-742-00/25.04.2019 г., но същото се отнася само до площадка с размери 205
кв.м., а не и до процесните отпадъци ситуирани на входа на площадката, но от
външната стран За това нарушение е наложена санкция по чл. 135, ал. 2, т. 3 от
ЗУО, съгласно който Наказва се с имуществена
санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице,
което 3. събира, транспортира и/или третира отпадъци или извършва рециклиране
на кораби по смисъла на Регламент (ЕС) №
1257/2013 без разрешение или регистрационен документ, когато такива
се изискват. Според тезата на „Европак
рециклинг“ ЕООД, възприета от първоинстанционния съд отново без мотиви, че за
посоченото нарушение следва да се приложи санкцията, предвидена в чл. 136, ал.
2, т. 4 от ЗУО - 4. не
изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 и/или в регистрационния
документ по чл. 35, ал. 3 и 5. Не
може да се приеме за вярна тезата на касационния ответник, изразена в писменото
му възражение, че с касационната жалба РИОСВ Русе „се е опитал да мотивира третирането на
отпадъците, като дейност по оползотворяване или обезвреждане“
При разглеждане на претендираната за
прилагане норма на чл. 136, ал. 2, т. 4 се установява, че същата се отнася за
случаите, които съответния титуляр на разрешение за дейности с отпадъци не
изпълнява условията в самото разрешение. Не е спорно, че действието на това
разрешение се разпростира само върху територията на описаната в него площадк
Юридическата отговорност на дружеството е ангажирана поради факта, че то
осъществява дейност върху територия, за която не е издадено разрешение. Другата
хипотеза на т. 4 включва наличие на
регистрационен документ по смисъла на чл. 35, ал. 3 и ал. 5. Видно от съдържанието
на Решение №
10-ДО-742-00/25.04.2019 г., същото има като правно основание за издаването си
чл. 35, ал. 1, т. 1, а не ал. 3 и ал. 5. В този смисъл релевираното възражение
е неоснователно.
В
заключение, касационният съд счита, че не са налице съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, които да
нарушават правото на защита на „Европак рециклинг“ ЕООД.
Като е достигнал до изводи, различни от изложените, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмян
Страните по делото са направили
искане за присъждане на разноски на двете инстанции. Следва на първо място да
се отбележи, че разноски в полза на „Европак рециклинг“ ЕООД са присъдени в
пълен размер (816 лева) на първа инстанция, съобразно представения Договор за
правна защита и съдействие № 009122, поради което повторно искане за присъждане
на разноски на две инстанции е недопустимо. Предвид изхода на спора, в полза на
касационния ответник разноски не се следват.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН
предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Според чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 1 от АПК и
изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на РИОСВ Русе
следва да се присъди сумата общо от 200 лева юрисконсултско възнаграждение (по
100 лева за всяка инстанция), определена по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, субсидиарно приложими на основание
чл. 144 от АПК и ТР № 3/13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на ВАС. Касационният
жалбоподател не е реливирал възражение относно размера на претендираното
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 87/02.02.2022 г., постановено по
административно наказателно дело № 2483/2021 г. по описа на Районен съд – Русе
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 39/21.09.2021 г., издадено от
Директора на РИОСВ Русе.
ОСЪЖДА „Европак рециклинг“ ЕООД да заплати на Регионална
инспекция по околната среда и водите Русе юрисконсултско възнаграждение за две
инстанции общо в размер на 200 лев
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.