Решение по дело №154/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против Решение № 419 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1005/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 708308-F704154 от 26.06.2023 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас, с което на „Синдбад“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от Х. С. А., за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства, издадена от МФ, във вр. чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН е предупреден „Синдбад“ ЕООД гр. Сливен, че при допускане на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, като е осъдена ТД на НАП гр. Бургас да заплати на „Синдбад“ ЕООД гр. Сливен, сумата от 300 лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че като не е съхранявало свидетелството за регистрация на ФУ в търговския обект, в който се намира ФУ, санкционираното лице безспорно не е изпълнило задължението по чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти, чрез фискални устройства. Деянието е обявено от закона за наказуемо по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, затруднявало упражняването на текущ фискален контрол и водело до непроследимост на паричните потоци, с които оперира търговецът. Твърди, че нарушението било формално и за неговото осъществяване не било задължително да са настъпили измерими вредни последици и нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд - Сливен и постанови ново по същество на спора, като потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

По делото е депозиран отговор на касационната жалба от ответника по касация, в който са изложени подробни съображения относно възраженията му и доводите за неоснователност на подадената касационна жалба.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище, чрез процесуален представител, който заявява, че поддържа жалбата на основанията посочени в нея и излага становището си по същество. Моли съда да уважи жалбата и да постанови решение, с което да отмени изцяло решението на Районен съд - Сливен и да постанови ново по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – „Синдбад“ ЕООД, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба от адв. Ж. К. от АК – Ямбол, пълномощник на ответника по касация, която поддържа представения отговор на касационната жалба. По съществото на спора, моли да се приеме, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище, че са налице условия решението на въззивния съд да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 01.05.2023 г. от служители на НАП е била извършена проверка в търговски обект - магазин за месо, находящ се в гр. С., ул. „Х. Б.“ №., стопанисван от „Синдбад“ ЕООД. Проверяващи се легитимирали и поискали от търговеца да им представи свидетелството за регистрация на фискалното устройство, но до края на проверката такова не им било представено. Констатациите от проверката били подробно описани в съставения протокол от същата дата. На търговеца било разпоредено да се яви на 02.05.2023 г. в ТД на НАП, за съставяне и връчване на АУАН. На 02.05.2023 г. на „Синдбад“ ЕООД бил съставен АУАН за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

За да отмени процесното НП като незаконосъобразно, районният съд е приел, че е налице неизпълнение на задължения по чл. 42, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на Министерство на финансите, като се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приел е, че търговецът е разполагал с процесното свидетелство, но същото не е било в проверявания обект в момента на проверката. Формирал е извод, че нарушението по своята същност не води след себе си значителни вредни последици, т.е. същото не е обществено опасно или обществената опасност е толкова незначителна, че не би увредила обществените отношения, които санкционната норма защитава. Приел е, че с извършеното нарушение неправомерното засягане на правнозащитените обществени отношения е краткотрайно, незначително и от него няма нанесени щети, като същото е извършено и за първи път. Приел е, че АНО е следвало да съобрази с разпоредба на чл. 28 от ЗАНН и приеме, че се касае за маловажен случай, като не наказва жалбоподателя, а само го предупреди устно или писмено, че при следващо такова нарушение ще бъде санкциониран.

Изводите на Районния съд са правилни. Съобразени са със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящия съдебен състав. Възраженията на жалбоподателя са неоснователни.

С оглед събраните по делото доказателства, Районният съд правилно и обосновано е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право и се споделят от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

В случая, както правилно е приел първоинстанционният съд, при извършената проверка е било установено, че в обекта е липсвало единствено свидетелството за регистрация на фискалното устройство, като дружеството е разполагало със същото. Останалите документи са били в обекта по време на проверката, издавани били касови бележки, не е била установена разлика в касовата наличност.

С оглед доводите на касатора, че деянието не съставлява маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се посочи следното:

Вярно е, че обществените отношения, регламентирани от Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин са от особена обществена важност, но това не може да игнорира задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на всеки отделен случай. Приложението на чл. 28 ЗАНН не е изключено при формалните административни нарушения, като преценката следва да бъде направена с оглед степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. По смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Когато решаващият съд констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОС на НК, постановено по т. н. д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Видно от събраните по делото доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като маловажен случай по смисъла на §1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Като е отменил НП и на основание чл. 63, ал. 2, т.2 от ЗАНН е предупредил „Синдбад“ ЕООД гр. Сливен, представлявано от Х. С. А., районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящият касационен състав намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

С оглед изхода на делото, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. Своевременно се явява искането на ответника по касацията за присъждане на разноски, но по делото доказателства за реално извършени такива не са представени, поради което искането следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 419 от 18.12.2023 г., постановено по АНД № 1005/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

Решението е окончателно.