Р Е Ш Е Н И Е
№……………………. 2020 година,
гр.ВАРНА
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Варна, тридесет и втори състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 07.08.2020 г. при участието на
секретаря Камелия Александрова изслуша докладваното от председателя административно дело № 985/2020г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващи
от АПК.
Инициирано е по жалба от К.Р.Р.
с ЕГН ********** ***, срещу мълчалив отказ на Кмета на община Провадия да се
произнесе по подадено от него заявление №УТ-01-179/ 21.04.2020г.
С цитираното заявление оспорващият е поискал
извършването на административна услуга – издаване на скица за ПИ № 1552, кв.82
по плана на гр.Провадия, необходима му за снабдяване с КНА.
Твърди се, че в законоустановеният срок
административният орган не се е произнесъл, което формира мълчалив отказ, незаконосъобразен
според оспорващия, поради нарушения на
материалния закон. В жалбата се акцентира, че наличието на скица е елемент от
охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка, като правомощията на АО се
изчерпват единствено с издаването на такава
извадка от действащия план, съдържаща номер, площ, граници, местонахождение, т.е.
пълната публична информация за конкретния поземлен имот.
Изтъква се, че са налице всички предпоставки за извършването на
исканата административна услуга – издаване на скица на описания в заявлението
поземлен имот.
Въз основа на изложеното формира петитум
с искане съдът да постанови решение, с
което да отмени мълчаливия отказ на кмета
на община Провадия като незаконосъобразен и да го задължи да извърши поисканата
административна услуга.
Ответникът не изразява становище по
жалбата.
Настоящият
съдебен състав, като анализира доказателствата и съобрази доводите на страните
с данните по делото, приема следното:
По
допустимостта:
Оспорващият е поискал извършването на административната услуга със
заявление вх. №УТ-01-179/ 21.04.2020г.
Жалбата е депозирана от него директно пред Административен съд Варна с
пощенска пратка на 11.05.2020 г., заведена в деловодството на съда със с.д.№4775/13.05.2020 г. Съобразно
специалната норма на чл. 5а, ал.3 от Закона за администрацията (нова ДВ бр.42
от 2009 г., изм. ДВ бр. 27 от 2014 г.), предвид §8 от ПЗР на АПК е и в рамките на законоустановения срок,
поради което съдът я намира за
допустима.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
По
фактите:
Със заявление №УТ 01- 179/21.04.2020 г. адресирано до кмета на община Провадия, К.Р. *** поискал извършването на административна услуга - издаването на скица за ПИ № 1552, кв.82 по плана на гр.Провадия, необходима му
за снабдяване с документ за собственост
по обстоятелствена проверка.
Ведно с искането са представени за
заверяване молба-декларация,
удостоверение, по образец, в
което са вписани и посочените от
молителя трима свидетели за установяване
на обстоятелствата при извършване на
обстоятелствената проверка.
При така установената фактическа обстановка
административният орган е имал единствено задължението да провери
обстоятелството относно наличието на действащ кадастрален или друг план за
частта от територията на гр.Провадия,
включваща процесния имот и да
извърши исканата административна услуга, като издаде скица за процесния имот.
В законоустановения срок това не е сторено.
Липсва надлежно формирано от компетентния
адм. орган волеизявление с точно
съдържание и еднозначен правен отговор по искането.
По
правото:
Съгласно нормата на чл. 21, ал.3 от АПК,
индивидуален административен акт е волеизявлението за издаване на документ и
отказът да се издаде такъв документ (не самият документ).
Производството, образувано по искането К.
Р. е такова по извършване на
административна услуга по смисъла на §1,
т.2 от ДР на ЗА. То има като краен резултат волеизявление на административния
орган за издаване или отказ за издаване на съответния документ в производство
по АПК.
След като това е така, то неминуемо при
постановяване на този административен акт
административният орган е задължен да следи и да спазва правилата на
административното производство, регламентирани в законовите норми на Глава
V-та, раздел І от същия кодекс.
Спазването на тези именно правила е
предмет на съдебен контрол.
При разглеждане на искането
административният орган е следвало да извърши проверка за неговата допустимост,
ако прецени, че искането е допустимо и не е налице някоя от предпоставките,
визирани в чл. 27, ал.2 от АПК, да премине към изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая. Такива са обективните изисквания на
правоприлагането и всяко едно нарушаване на тези изисквания води до материална
незаконосъобразност, т.е. е съществено.
От съдържанието на приобщената като
доказателствен материал по делото административна преписка е видно, че
административният орган дори не е предприел действия по изясняване на
фактическата обстановка по случая.
Липсата на надлежно формирано от
компетентния адм. орган волеизявление с
точно съдържание и еднозначен правен отговор по искането, обективира
наличието на мълчалив отказ.
Правната
конструкция на мълчаливия отказ в съчетанието на фикция, че е налице
волеизявление и презумпция - отказ или съгласие, е юридическа гаранция и
улеснява защитата срещу бездействието на администрацията да се произнесе в
предвидените в закона срокове.
Както се посочи и по-горе предметът на
искането, с което е бил сезиран
административният орган попада изцяло в приложното поле на чл.21, ал.3 от АПК
във връзка с § 1, т.2 от ЗА, което от своя страна сочи, че издаването на ИАА може да е
обективирано и в конклудентно действие
по самото издаване на конкретния документ - скица, имаща значение за упражняване на
права, без да се предвижда изрично волеизявление за това.
При това, предвид разпоредбите на чл. 62 от ЗОС, за заявителя не е налице задължение
за установяване на правен интерес за предоставяне на поисканата административна
услуга.
Изрично волеизявление би било
необходимо в случай на отказ за
издаването и, който задължително следва да е мотивиран.
Съдът намира за уместно да отбележи, че
в изпратената от ответника
административна преписка се
съдържа извадка от плана на гр.Провадия, включваща и процесния ПИ 1552 ( л.18 от делото ), което сочи на извода, че на последния несъмнено е добре известен фактът за наличие на действащ
КП на града, по който процесният имот е надлежно и точно индивидуализиран .
Въпреки тази фактическа яснота
административната услуга не е извършена по същество – скица не е издадена.
След като няма
волеизявление (за отказ), не е и
издаден документ без изрично
волеизявление, то тогава е налице мълчалив отказ.
Според
дефиницията, дадена с цитираните разпоредби, за административния орган е налице
императивно законово
задължение за писмено произнасяне по
заявлението по един от дава коментирани
от съда способа.
При горните констатации настоящият съдебен състав
приема, че мълчаливият отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга по
заявление №УТ 01- 179/21.04.2020 г. е
постановен в нарушение на закона, при превратно упражнени правомощия, поради
което следва да бъде отменен като незаконосъобразен, а преписката следва да му
бъде върната с указание да извършени исканата
административна услуга, в 14 дневен срок от влизане на решението в сила съгласно чл. 174
от АПК.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 172, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на кмета на община Провадия за извършване на административна услуга по заявление №УТ 01- 179/21.04.2020 г. , депозирано
от К.Р. ***.
ВРЪЩА делото като административна преписка на кмета на община Варна за произнасяне по заявление №УТ
01- 179/21.04.2020 г. при спазване на закона и съобразно дадените задължителни указания в
мотивите на решението, в 14-дневен срок от датата на влизането му в сила.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г.Стоянова