Решение по дело №809/2020 на Окръжен съд - Велико Търново

Номер на акта: 223
Дата: 4 юни 2021 г. (в сила от 4 юни 2021 г.)
Съдия: Лилия Ненова
Дело: 20204100500809
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Велико Търново , 04.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров

Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20204100500809 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Н. АНГ. Б. – длъжник по изпълнително дело № 20177250401729 по
описа на ЧСИ Виктор Георгиев, peг. № 725 на КЧСИ, с район на действие ОС-Велико Търново.
Жалбоподателката твърди наличието на запор върху банковата ú сметка в „Б.“ ЕАД, по която
постъпвали единствено суми от субсидии от ДФ „Земеделие“ и върху банковата ú сметка в „..“
АД, по която постъпвали единствено суми от пенсия. Сочи, че е постановен отказ на ЧСИ за
вдигане на запора върху посочените банкови сметки и възстановяване на сумите. Счита
постъпващите по банковата ù сметка от ДФ „Земеделие“ субсидии за несеквестируеми по смисъла
на чл. 444, т. 8 от ГПК. Моли за отмяна на отказа на съдебния изпълнител да вдигне запора върху
банковите ù сметки в посочените две банки и възстановяване на сумата в размер на 5 713,36 лв. по
сметката в „Б.“ ЕАД.
В подадено писмено възражение взискателят „..“ АД излага доводи за неоснователност на
жалбата.
В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК ЧСИ Виктор Георгиев заема становище за
неоснователност на жалбата. Изтъква, че наличието на конкретни несеквестируеми суми не прави
незаконосъобразен самия запор. Сочи, че до подаването на молбата от страна на длъжника,
постъпилите от банката суми са вече разпределени и предадени на правоимащите, че средства с
произход фондове на ЕС не са несеквестируеми, както и че вземанията на длъжника от Държавен
фонд „Земеделие“ са предмет на особен залог и обезпечават вземането на взискателя.
1
С Определение № 356 от 01.12.2020 г., постановено по настоящото дело, жалбата на Н.Б. е
оставена без разглеждане като процесуално недопустима, отменено от Великотърновския
апелативен съд с Определение № 175 от 15.04.2021 г. по в.ч.гр.дело № 108/2021 г. по описа на
съда, с даване на указания жалбата да бъде разгледана по същество като такава по чл. 435, ал. 2, т.
2 от ГПК – обжалване действията по насочване на изпълнението върху имущество, което
длъжникът смята за несеквестируемо.

Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на жалбоподателя,
взискателя и съдебния изпълнител и съобрази материалите по приложеното изпълнително
дело, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20177250401729 по описа на ЧСИ Виктор
Георгиев е образувано по молба на „..“ АД против Н. АНГ. Б. за вземания на взискателя по
изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по
гр.дело 1612/2017 г. на ГОРС и изпълнителен лист от 07.08.2017 г., издаден въз основа на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр.дело № 1613/2017 г. на ГОРС. В рамките на изпълнителното
производство са извършвани множество изпълнителни действия по искане на взискателя, в това
число и налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на длъжника, представляващ нива
с площ 2.000 дка, находяща се в землището на с. .., запор върху дружествени дялове на лицето в
„Г..“ ООД с ЕИК .., запор върху вземания по банкови сметки в „Б.“ ЕАД, „..“ АД, “О..“ АД, „П..“
АД, „Ю..“ АД, „Ц..“ АД, както и запор върху притежавано от длъжника моторно превозно
средство. С покана за доброволно изпълнение с изх. № 335/05.01.2018 г. (л. 63 от ИД) Н.Б. е
уведомена за образуваното изпълнително дело, дължимите суми, които е осъдена да заплати в
полза на взискателя „..“ АД и на .. – Велико Търново, като присъединен по реда на чл. 458 от ГПК
взискател, както и за предприетите действия за обезпечаване на изпълнителното производство –
наложени възбрана върху недвижим имот, запор на банкови сметки, дружествени дялове и МПС.
От приложената по изпълнителното дело обратна разписка е видно, че поканата за доброволно
изпълнение е връчена на адреса на длъжника, чрез Д. Б. – майка на длъжника.
В изпратените запорни съобщения до .. АД и „Б.“ ЕАД – където са процесните банкови
сметки на длъжника, ЧСИ изрично е посочил, че налага запор до сумата от 52 206,07 лв., с
изключение на суми представляващи несеквестируем доход, получен по сметка в банка по смисъла
на чл. 446а от ГПК. С писмо с вх. № 01217/22.01.2018 г. „Б.“ ЕАД е уведомила ЧСИ Виктор
Георгиев, че длъжникът Н.Б. има открити две разплащателни и една спестовна банкова сметка,
върху които запорът е наложен и по посочените сметки няма други претенции. С писмо с вх. №
01213/22.01.2018 г. .. АД уведомяват ЧСИ, че към датата на получаване на запорното съобщение
Нели Ангелово Б. има открита сметка в банката, по която получава преводи с произход социални
помощи на основание чл. 42 от ЗИХУ и чл. 25, чл. 26, чл. 29 и чл. 30 от ППЗИХУ, с наредител
Дирекция „Социално подпомагане“, които представляват месечни добавки за социална интеграция
на хора с увреждания, както и пенсия от текущия месец с наредител НОИ, с месечен размер под
минималната работна заплата, поради което запорното съобщение върху тези средства няма да се
изпълнява и същите ще останат в разпореждане на длъжника.
2
Във връзка с постигнато между длъжника и взискателя – „..“ АД споразумение за
доброволно погасяване на задълженията, по изпълнителното дело постъпва молба от взискателя за
спиране на изпълнението на основание чл. 432 от ГПК и вдигане на наложените запори върху
разкритите на името на Н. АНГ. Б. банкови сметки. С постановление от 23.04.2018 г. ЧСИ Виктор
Георгиев спира изпълнителното дело и вдига наложените запори по процесните банкови сметки на
длъжника, за което са изпратени съобщения до .. АД и „Б.“ ЕАД с дата 19.04.2018 г.
На 22.05.2018 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от „..“ АД, в която се заявява,
че задължението във връзка с издадения изпълнителен лист от 07.08.2017 г. по ЧГД № 1613/2017 г.
на ГОРС е напълно погасено чрез извършено доброволно плащане от страна на длъжника, като е
поискано продължаване на изпълнителното производство по отношение на задължението по
изпълнителния лист по ЧГД 1612/2017 г. на ГОРС. С постановление от 28.06.2018 г.
изпълнителното дело е частично прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, а с
разпореждане от 27.09.2018 г. изпълнителното производство по делото е възобновено за
неизплатената част от задълженията. До длъжникът е изпратено съобщение за възобновяването,
съдържащо уведомяване за насрочване на опис на възбранения по делото недвижим имот, както и
за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки в „Б.“. Съобщение е
редовно връчено на 04.10.2018 г., чрез Д. Б. – майка на длъжника.
Следствие на повторно наложения запор по банковите сметки на длъжника в „Б.“ АД от
банката уведомяват съдебния изпълнител, че по една от разплащателните сметки на длъжника са
постъпили средства с наредител ДФ „Земеделие“ и с основание „Зелени 2017“, като е наравено
запитване счита ли съдебният изпълнител същите за несеквестируеми, с цел навременно вдигане
на запора по отношение на постъпващите суми с такъв характер. Във връзка с това и след изискана
справка от Държавен фонд „Земеделие“, се установява, че по процесната сметка на Б. постъпват
плащания от субсидии по схеми и мерки за директни плащания за кампании 2017 и 2018 г., по
които лицето е кандидатствало като земеделски производител. Самата Н.Б. в своя молба до ЧСИ с
вх. № 22953/17.12.2018 г. твърди, че по процесната сметка в „Б.“ ЕАД са постъпили суми, в размер
на 4 183,00 лева, представляващи субсидия за биологично производство за кампания 2017 г. и
моли наложения по тази банкова сметка запор на бъде отменен. В свое становище до ЧСИ от
11.01.2019 г. взискателят „..“ АД моли да бъде вдигнат запора на Н. АНГ. Б. в „Б.“ ЕАД до размера
на сумите, постъпващи от евросубсидии, в изпълнение на което със съобщение от 22.01.2019 г. (л.
283 от ИД) съдебният изпълнител вдига частично запора, наложен върху вземанията на длъжника
в процесните банкови сметки към „Б.“ ЕАД до размера на сумите, постъпващи от евросубсидии,
като съобщението за това е получено от банката на 25.01.2019 г. Въпреки това по делото са
приложени писма от „Б.“ ЕАД, в които банката информира ЧСИ, че по запора са преведени
средства, които са постъпили по сметка на длъжника Н.Б. с наредител ДФ „Земеделие“ и с
основание „Зелени 2017“, „Мярка 11“, „СЕПП 18“, „СП СДГ 2017“, „Зелени 2018“ и „ФД 2018“,
„СЕПП 19“, „СП Други 19“ – такива съобщения от банката до ЧСИ са изпращани с дати на
входящи номера от 18.07.2019 г., 19.11.2019 г., 10.03.2020 г., 15.04.2020 г., 27.04.2020 г., 17.06.2020
г., 10.07.2020 г.
На 23.04.2020 г. на Б. е връчена призовка за предявяване на разпределението на постъпила
по изпълнителното дело сума, преведена от банката по сметка на съдебния изпълнител, насрочено
за 11.05.2020 г. В призовката е указано на страната, че в тридневен срок от предявяване на
разпределението същото подлежи на обжалване чрез ЧСИ пред ОС – Велико Търново, след
3
изтичането на който срок разпределението се счита за окончателно и се извършва превод на
сумите. На насрочената дата разпределението е предявено. Впоследствие на длъжника са
изпратени призовки за предявяване на разпределението, насрочено за 13.07.2020 и за 06.08.2020 г.,
като междувременно третото задължено лице „Б.“ ЕАД продължава да превежда постъпващите по
сметката на Б. суми с наредител ДФ „Земеделие“. Междувременно до „..“ АД и „Б.“ АД са
изпратени нови запорни съобщения от ЧСИ с дата 20.07.2020 г. за сумата 49 402,97 лева,
представляваща актуализираната дължима сума към дата 20.07.2020 г., като в запорното
съобщение изрично е посочено, че запорът не обхваща „суми, представляващи несеквестируем
доход, получен по сметка в банка по смисъла на чл. 446а от ГПК“. Съобщението е връчено на
длъжника на 27.07.2020 г., чрез Д. Б. – майка.
Във връзка с полученото запорно съобщение от „..“ АД отново информират ЧСИ, че
сметката на Н.Б. в банката се извършват преводи с характер социални помощи от текущия месец
на основание чл. 70 от Закона за хората с увреждания, с наредител Дирекция „Социално
подпомагане“, като на основание чл. 444, т. 8 от ГПК, вр. чл. 80, ал. 3 от ЗХУ тези суми са
несеквестируеми и банката няма правно основание да ги превежда на съдебния изпълнител, както
и суми от пенсия с наредител НОИ, с месечен размер под минималната работна заплата, по
отношение на които запорът не поражда действие и тези суми ще останат в разпореждане на
длъжника. Банката уточнява, че запорът е наложен по сметката на лицето, в случай на постъпване
на суми от друг характер, по отношение на които няма правни ограничения.
На 06.08.2020 г. до ЧСИ Виктор Георгиев е постъпила молба-възражение от Н. АНГ. Б., с
която се моли получената сума от запор върху банковата сметка в „Б.“ ЕАД да бъде възстановена,
да бъде вдигнат запорът в тази банка, тъй като по тази сметка се получават единствено субсидии,
както и да бъде отменен и вдигнат запорът върху банковата сметка в „..“ АД, тъй като там се
получава единствено инвалидна пенсия, което вземане също е несеквестируемо. Приложени са
извлечения от банковите сметки във връзка с обосноваване твърденията на длъжника. По тази
молба съдебният изпълнител е отказал вдигането на запорите и е отправил искане до длъжника за
посочване и представяне на доказателства за произхода на постъпилите суми, чието
възстановяване се иска. Междувременно от ДФ „Земеделие“ е изискана справка за произхода на
средствата, превеждани по банковата сметка на Б. от Държавния бюджет или от Европейски
фондове. От приложената по делото справка се установява, че постъпващите суми са 100 %
финансиране от Европейски фонд за гарантиране на земеделието.
При така изяснената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на
неговите кредитори. Несеквестируемостта е забрана за кредитора да се удовлетворява от точно
определени имуществени права и имущество на длъжника. Тя е регламентирана с императивни
правни норми, които се прилагат служебно. В случая предмет на разглеждане са
несеквестируемите вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение. В чл. 444 от
ГПК са изброени вещите и вземанията на лицата, които се ползват със закрила и върху които не
може да бъде насочено принудителното изпълнение. Съгласно чл. 444, т. 8 от ГПК, изпълнението
не може да бъде насочено върху предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на
принудително изпълнение.
В Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са регламентирани
4
различни форми на финансово подпомагане, като според източника си финансовите средства, с
които се субсидират земеделските производители, могат да бъдат разделени две категории -
средства от държавния бюджет и средства от бюджета на Европейския съюз. Всяка от тези
категории е подчинена на различен правен режим. В случая от данните по изпълнителното дело
безспорно е установено, че по сметката на длъжника в „Б.“ ЕАД са постъпвали плащания с
основание „Зелени 2017“, „Мярка 11“, „СЕПП 18“, „СП СДГ 2017“, „Зелени 2018“ и „ФД 2018“,
„СЕПП 19“, „СП Други 19“ и наредител – ДФ „Земеделие“, които суми, представляват средства за
субсидии на длъжника като земеделски производител по различни схеми от Европейски фондове,
което става ясно и от справката, изготвена от Държавен фонд „Земеделие“, според която всички
постъпващи суми са 100 % финансиране от Европейски фонд за гарантиране на земеделието.
По отношение на средствата, отпускани от държавния бюджет, според разпоредбите на
Закона за държавния бюджет на Република България от 2018 и 2019 г. целево предоставяните
средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и
капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за
обезпечения, както и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както
и на вземания на трети лица.
Що се отнася до средствата, отпускани от фондовете на ЕС, следва да бъде посочено, че
съгласно чл. 17а от ЗПЗП тези средства са публични, а съобразно §1 т. 50 от ДР от ЗПЗП публично
финансиране са средствата, предоставени от държавния бюджет и/или от бюджета на ЕС,
независимо от органа, който ги предоставя, като съгласно чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП ДФ
„Земеделие“ извършва дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от
еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране. Цялостната
регламентация на финансовите помощи от ЕС е подчинена на принципа за целево разходване на
средствата, като за финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска
политика в рамките на ЕС е приет Регламент /ЕС/ № 1306/2013 на Европейския Парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 г. В регламента изрично е посочено, че помощта от ЕС следва да се
изплаща на бенефициерите навреме, за да могат те да я използват ефективно, като също така е
предвидено, че плащанията на бенефициерите по предвиденото в регламента финансиране се
извършват в пълен размер, така както е установено в съдържанието и целта, предвидени
аналогично в ЗДБРБ. Тъй като регламентът е източник на вторичното право на ЕС, който има
общо действие и обвързваща сила, той е задължителен и непосредствено приложим във всяка от
страните членки, включително и Република България.
От анализа на тези норми се достига до извода, че осъществяваните плащанията от
Европейски фондове, чрез Държавен фонд „Земеделие“ по банковата сметка на длъжника Н.Б.,
представляват несеквестируемо вземане на земеделски производител /в този смисъл е и Решение
№ 143 от 25.10.2017 г. по гр.дело № 4666/2016 г. на III ГО на ВКС/.
По отношение на част от тези суми вече е извършено разпределение между кредиторите - с
протокол за извършено разпределение от 11.05.2020 г. ЧСИ е разпределил част от постъпилите
суми, за която дата Б. е била редовно известена. Същата не е присъствала на разпределението, но
за него е получила съобщение, както и указания, че в тридневен срок от предявяването му то може
да бъде обжалвано, след което се счита за окончателно. Към този момент длъжникът е наясно, че
не е превеждал доброволно част от дължимата сума и ще бъде извършено разпределение на суми,
5
постъпили от някой от източниците на средства, които смята за несеквестируеми, още повече че
към този момент има наложен запор единствено по банковите сметки на лицето в „Б.“ ЕАД.
Въпреки това към лицето не предприема действия за защита на своите права, чрез оспорване на
извършеното разпределение на несеквестируеми вземания. Едва по време на извършване на
второто разпределение на суми, отново преведени от банката по сметка на съдения изпълнител, Б.
отправя молба-възражения до ЧСИ и по-късно жалба до съда с твърдения, че изпълнението е
насочено върху нейни несеквестируеми вземания и молба да и бъдат възстановени тези средства.
Ето защо по отношение на тези суми предвидени в закона срокове за обжалване действията на
съдебния изпълнител са изтекли, което обаче не препятства възможността на длъжника за защита
на правата му по исков ред.
По отношение на останалата част от сумите /преведени от банката по сметката на съдебния
изпълнител въпреки вдигнатия запор и неразпределени от ЧСИ/ пътят на защита на длъжника е
обжалване на разпределението с твърдения за несеквестируемост.
Във всички случаи, независимо от обжалването и независимо от съдържанието на
решението по жалбата, длъжникът има право на защита по исков ред, като може да претендира от
съдебния изпълнител, обезщетение за всички преки и непосредствени вреди от провеждането на
изпълнение върху несеквестируемо вземане.
Предвид гореизложеното настоящия съдебен състав намира, че въпреки, че сумите,
постъпващи по банкова сметка на длъжника в „Б.“ ЕАД от евросубсидии са несеквестируеми, то
по отношение на тях няма наложен запор от ЧСИ и лицето може да се разпорежда с постъпващите
суми по тази сметка, доколкото те според националното и европейско законодателство са
несеквестируеми.
Изрично следва да бъде отбелязано, че запорът върху банковата сметка на длъжника в „Б.“
ЕАД е законосъобразен, предвид възможността по нея да постъпят бъдещи плащания от друг
характер, върху които запорът да разпростре действието си.
По отношение на наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „..“ АД, съдът
намира следното:
Действително от данните по изпълнителното дело се доказва, че към момента на
получаване на запорното съобщение от банката, по сметката на длъжника са постъпвали
единствено суми от социални помощи за хора с увреждания с наредител Дирекция „Социално
подпомагане“ и пенсия с наредител НОИ. Съгласно разпоредбата на чл. 446 от ГПК когато
изпълнение е насочено върху трудово възнаграждение, или върху друго каквото и да е
възнаграждение за труд, както и върху пенсия, то от тези доходи може да се удържа само точно
определена от закона сума, която надвишава минималната за страната работна заплата. В
настоящия случай получаваните от жалбоподателката доходи по сметка в „..“ АД с произход
социални помощи и пенсия не надвишават размера на минималната за страната работна заплата, с
оглед на което и на основание чл. 446а, ал. 2 от ГПК запорното съобщение не поражда действие по
отношение на помощите и обезщетенията по ал. 1 изцяло, както и спрямо пенсията до размера на
минималната работна заплата. Тези суми са на разположение на длъжника и той може по всяко
време да ги получи и да се разпореди с тях. По отношение на тях запорът не разпростира
действието си, никаква част от тези суми не е удържана от банката и превеждана по сметка на
6
съдебния изпълнител. Наложеният запор обаче има обезпечаваща функция и гарантира
възможността при едно бъдещо постъпване на суми с различен характер, върху които може да се
насочи принудителното изпълнение, те да бъдат запазени и съответно използвани като средство за
погасяване на дълга на длъжника. С оглед на това и предвид факта, че по отношение на
несеквестируемите суми, запорът не разпростира действието си, то неговата отмяна би била
незаконосъобразна и неоправдана, с оглед възможността за надлежно провеждане на
изпълнителното производство.
Поради спецификата на настоящото производство, в същото не може да бъде разглеждано
искане за възстановяване на суми от страна на жалбоподателя. И по този въпрос, при липса на
доброволно уреждане на отношенията, пътят за защита е общият исков ред.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира, че подадената от
длъжника Н. АНГ. Б. жалба следва да бъде оставена без уважение като изцяло неоснователна.
На основание чл. 437, ал. 4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№ 11774 от 17.08.2020 г. по описа на съдебния
изпълнител, подадена от Н. АНГ. Б. с ЕГН ********** - длъжник по изпълнително дело №
20177250401729 по описа на ЧСИ Виктор Георгиев, рег. № 725 на КЧСИ и район на действие ОС –
Велико Търново, против действия на съдебния изпълнител.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7