Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 15.10.2018г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на първи октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретар Антония
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 6650 по описа за 2018г.,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 31.01.2018г., гр.д.45642/16г., СРС, 138 с-в
осъжда Л.Д. да заплати на „Ю.“ ЕАД на основание чл.221, ал.2 КТ сумата
2 474.08 лв. – обезщетение при дисциплинарно уволнение, ведно със законна
лихва, считано от 12.12.2015г. и сумата 582.94 лв. – разноски, като отхвърля
предявените от Л.Д. против „Ю.“ ЕАД иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ
за отмяна на уволнението, извършено със заповед от 24.02.2014г. на
изпълнителния директор на дружеството и иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ
за сумата 345.80 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на три дни за 2014г.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от Л.Д.. Счита,
че неправилно не е разгледан насрещният иск за отмяна на уволнението като
погасен по давност. Този иск или
възражението за незаконосъобразно уволнение, представляват единствено
средство на защита срещу претендираното обезщетение по чл.221, ал.2 КТ във
връзка със същото дисциплинарно уволнение. Независимо от изтичане на срока по
чл.358, ал.2 КТ, няма процесуална пречка чрез възражение, инцидентно да се
оспори уволнението. Иска се отмяна на решението.
Въззиваемият „Ю.“ ЕАД ДП „НК Ж.” оспорва жалбата.
Софийският градски съд,
ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените оплаквания в жалбата, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и неправилно.
Предявени са главен иск с правно основание чл.221,
ал.2 КТ и насрещни искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и чл.224, ал.1 КТ.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са допуснати
нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани
на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в
жалбата.
Неоснователни са
оплакванията по жалбата, наведени и в първа инстанция и обсъдени с решението.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено
със заповед от 24.02.2014г. на изпълнителния директор при „Ю.“ ЕАД, с която Л.Д. е дисциплинарно уволнена на основание чл.195, ал.1 вр. чл.190, т.7 КТ. Заповедта е връчена на
25.02.2014г., лично на служителя. Този е правнорелевантният момент, към
който се преценява надлежното упражняване на правото на уволнение и се поставя началото
на давностния срок за предявяване на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ.
Основателно е възражението на „Ю.“ ЕАД за изтекла
погасителна давност за предявяване на насрещния иск за отмяна на уволнението.
Съобразно чл.358, ал.1, т.2 КТ с изтичане на 2-месечен срок се погасяват
исковете за прекратяване на трудовото правоотношение, какъвто е иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно на уволнението и неговата отмяна.
Съгласно чл.358, ал.2, т.2 КТ срокът започва да тече от прекратяване на
правоотношението. Щом като заповедта за прекратяване на
трудовия договор между страните е връчена на служителя на 25.02.2014г., насрещният
иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ е подаден на 09.04.2016г. далече след 2-месечния
срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ и е погасен по давност. Преди това, при
условията на чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД давността е прекъсната на 12.12.2015г.
с предявяване от работодателя на уважения главен осъдителен иск по чл.221, ал.2 КТ за обезщетение, което представлява последица от законното дисциплинарно
уволнение. Насрещният иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ следва да се
отхвърли като погасен по давност.
Недопустимо е доводите в насрещния иск по чл.344, ал.1 КТ да се обсъждат отделно и като такива, заявени по правозащитно възражение
срещу главния иск по чл.221, ал.2 КТ, като се извърши инцидентен съдебен
контрол за законност на уволнението.
Страната е разполагала с две процесуални възможности за защита срещу
главния иск – предявяване на насрещен иск или възражение, като избира първата
възможност. Служебното произнасяне по непредявено възражение би било свръх
петитум и в противоречие с принципа на диспозитивното начало. В допълнение,
законово регламентирания способ за защита срещу незаконното уволнение се
извършва единствено чрез конститутивния иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва
да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият установява
реализирани разноски от 483.98 лв. – платено по банков път адвокатско
възнаграждение, които се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 31.01.2018г., гр.д.45642/16г., СРС, 138 с-в.
ОСЪЖДА Л.Д., СНЧ **********, с адрес: гр.******, ул. „**********
да заплати на „Ю.“ ЕАД, ***, офис 801 сумата 483.98 лв. – разноски за въззивна
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на преписа на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.