Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Пловдив, 18.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на двадесети януари, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: СИЙКА РАДЕВА
като разгледа АНД № 7519/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 1463 от 20.11.2019г., издадено от
Й. А. С.,
на длъжност *** при община Пловдив, с което на М.Ф.Ф., ЕГН:**********, с адрес ***
на основание чл.43, ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на
пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив е наложено административно
наказание – глоба в размер на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.4, ал.3,
т.2 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив.
В жалбата се поддържа, че на 08.10.2019г., около 17:00 часа, при
управление на личното си МПС с рег.№„***“ по бул.„Васил Априлов“ жалбоподателят
установил, че имал спаднала задна гума, като с цел да не възпрепятства
движението и да не създава предпоставки за възникване на ПТП, паркирал на
свободно място. След връщането си при горното МПС установил издадения фиш,
служителят явно не е забелязал, че МПС е било аварирало.
Ответната страна – Община Пловдив не изпраща представител, в писмено
становище оспорва жалбата като сочи, че жалбоподателят е по пълнил декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която е посочил, че той е управлявал въпросното МПС,
приложено е и издаденото разрешение. Също поддържа, че е спазена законовата
процедура по издаване на наказателното постановление, налице е осъществено
административно нарушение от санкционираното лице, същото е извършено виновно,
законосъобразно е определена и наложена съответната административна санкция.
Още поддържа, че материалната компетентност на актосъставителя и
административнонаказващият орган е видна от приложените по делото заповеди,
АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената
от закона форма, при спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Предлага
наказателното постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/.
Съдът намира също, че е спазен преклузивния срок по чл.59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед разпределението на доказателствената тежест, предвид следното:
Съгласно чл.60, ал.2 от ЗАНН, в седемдневен срок от получаване на
жалбата наказващият орган я изпраща заедно с цялата преписка на съответния
районен съд. Въпреки горното, с преписката на съда
не са изпратени доказателства за връчване на препис от наказателното
постановление на жалбоподателя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, липсата на каквито
доказателства е изрично указана в писмо с изх.№ 19 СД-2432 от 25.11.2019г. на
Община Пловдив
В тази връзка, с определение от 17.12.2019г. съдът отново е изискал
всички доказателства за срочността на жалбата, включително и относно факта дали
препис от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя. Такова
доказателства отново не са представено датата на съдебното заседание –
20.01.2020г..
Ето защо и доколкото въззиваемата страна не представя доказателства за
връчване на препис от наказателното постановление по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, с оглед разпределение доказателствената тежест по делото, то съдът следва
да приеме, че жалбата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок съгласно
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 08.10.2019г., около 17:15 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Д-р Киро Добрев“
срещу № 1, свидетелят Д.Т.Д., в качеството му на *** в сектор „Общинска
полиция“ при ОД на МВР – гр.Пловдив констатирал, че МПС – лек автомобил „Пежо“
с рег. № „***“, собственост на жалбоподателя М.Ф.Ф., било паркирано на
служебно паркомясто, разположено на общинска територия, без съгласието на
ползвателя на последното, а именно – С. К. – 90 – К. К. ЕТ, ЕИК: ***, съгласно
Разрешение № СП-А01230/01.01.2019г. на кмет на Община Пловдив.
За същото свидетелят *** съставил глоба с фиш № ********** от 08.10.2019г.
срещу жалбоподателя Ф.. След като получила екземпляр от глоба с фиш №
********** от 08.10.2019г., жалбоподателят Ф. подала Възражение (Заявление).
На 31.10.2019г., свидетелят Д.Т.Д. съставил АУАН с бланков № 040382 от 31.10.2019г.
срещу на М.Ф.Ф. за нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив. Същият АУАН бил съставен в присъствието на срещу жалбоподателя Ф.,
която го подписала. Въз основа на последния акт било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел Д.Т.Д.. Последният помни случая, подробно описва
констатираната фактическа обстановка, включително, че същото МПС е било
паркирано на служебно паркомясто. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за
последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност и оценява последните като истинни. От същите
показания се установява начина на констатиране извършените нарушения, фактите
по същите, както и процедурата по съставяне на акта.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от всички
писмени доказателства по делото – Разрешение № СП-А01230/01.01.2019г. на кмет
на Община Пловдив, от което се установява, че право да ползва описаното
паркомясто в гр.Пловдив, на ул.„Д-р Киро Добрев“ срещу № 1 има С. К. – 90 – К.
К. ЕТ, ЕИК: ***; оригинал на глоба с фиш№ ********** от 08.10.2019г., от който
се установява факта на съставяне на същата и описаните в последната констатации,
Възражение (Заявление) на М.Ф.Ф., от която се установява подаването на същатото
като основание за съставяне на АУАН, Справка база данни КАТ, от която се
установява, че собственик на МПС – лек автомобил „Пежо“ с рег. № „***“, е М.Ф.Ф.,
декларация по чл.188 от ЗДвП от 31.10.2019г. от която се установява, че на
08.10.2019г., около 17:15 часа, жалбоподателят
М.Ф.Ф. е управлявал МПС с рег. № „***“.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следва от така
представените Заповед № 19ОА-1407 от 18.09.2019г. на кмет на Община Пловдив, а
тази на актосъставителя – от Заповед № 19ОА-1401 от 18.06.2019г. на кмет на
Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по налагане на наказание санкция
на жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на
чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да
ограничава право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44
от ЗАНН в три дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода на
съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност, се
установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което М.Ф.Ф., ЕГН:**********,
с адрес *** виновно е нарушил разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на гр.Пловдив, за това, че на 08.10.2019г., около 17:15 часа, в гр.Пловдив, на
ул.„Д-р Киро Добрев“ срещу № 1 е паркирала собствения си лек автомобил МПС –
лек автомобил „Пежо“ с рег. № „***“ на служебно паркомясто, разположено на
общинска територия, без съгласието на ползвателя на последното, а именно – С.
К. – 90 – К. К. ЕТ, ЕИК: ***, съгласно Разрешение № СП-А01230/01.01.2019г. на
кмет на Община Пловдив.
В случая несъмнено се установи, че лек автомобил МПС – лек автомобил
„Пежо“ с рег. № „***“ към 08.10.2019г. е собственост на жалбоподателя М.Ф.Ф. –
съгласно Справка база данни КАТ, както и че на 08.10.2019г., около 17:15 часа,
жалбоподателят М.Ф.Ф. е управлявал МПС с
рег. № „***“ – съгласно собственоръчната му декларация по чл.188 от ЗДвП.
На следващо място се установи, че разрешение за ползване служебно
паркомясто, разположено на общинска територия, а именно - в гр.Пловдив, на
ул.„Д-р Киро Добрев“ срещу № 1 има С. К. – 90 – К. К. ЕТ, ЕИК: *** – съгласно
Разрешение № СП-А01230/01.01.2019г. на кмет на Община Пловдив
И на последно място, не се установява съгласие на С. К. – 90 – К. К. ЕТ,
ЕИК: *** за това жалбоподателят М.Ф.Ф. да ползва същото паркомясто, данни в
какъвто смисъл изцяло липсват, нито подобно съгласие се твърди от
жалбоподателя.
Съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя в смисъл, че
08.10.2019г. жалбоподателят установил, че имал спаднала задна гума, като с цел
да не възпрепятства движението и да не създава предпоставки за възникване на
ПТП, паркирал на свободно място и т.н.. Същите възражения са изцяло недоказани,
доколкото не се сочат никакви доказателства от жалбоподателя в горния смисъл.
Не се установиха и основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
доколкото съгласно описаната и възприета от съда фактическа обстановка,
констатираното нарушение и обстоятелствата по извършване на същото разкриват
една степен на обществена опасност на деянието, типична за общия случай на
нарушение разпоредбата на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за реда за спиране,
престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на гр.Пловдив,
отчетена от нормотворецът при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не
е възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на
чл.43,
ал.3 от Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни
средства на територията на гр.Пловдив, за процесното нарушение е предвидено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева. В случая нормотворецът е
предвидил наказание, без да предоставя възможност на наказващия орган да
индивидуализира същото в определени граници. Санкционната разпоредба е
приложена правилно, поради което следва неизбежният извод, че така наложеното
наказание отговаря на тежестта на установеното нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
1463 от 20.11.2019г., издадено от Й. А. С., на длъжност *** при община Пловдив,
с което на М.Ф.Ф., ЕГН:**********, с адрес *** на основание чл.43, ал.3 от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на гр.Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер
на 50 лв. /петдесет лева/, за нарушение на чл.4, ал.3, т.2 от Наредба за реда
за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на
гр.Пловдив.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.