О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І-260619 19.03.2021 г
град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен състав, на деветнадесети март, две хиляди двадесет и първа година в
закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно
гражданско дело номер 296 по описа
за 2021 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК и е
образувано по повод постъпила частна жалба от К.Я.К., ЕГН **********, К.Я.Т., ЕГН ********** и М.Я.В., ЕГН **********,
всички представлявани от адв. Павлина Темелкова от БАК против Определение по
гр.д. № 10228/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на 25.11.2020 г., с което производството по делото
е прекратено като недопустимо и ищците са осъдени да заплатят сторените от
ответниците разноски.
С частната жалба обжалваното прекратително
определение /второ по ред по делото/ се оспорва като неправилно и
незаконосъобразно, като се излагат подробни доводи относно предявените искове,
с които съдът е останал сезиран след постановяването на предходното
прекратително определение, както и след заявено оттегляне на част от исковете. Уточнява
се, че са предявени два обективно съединени иска, като първият е с правно
основание чл. 76 от Закона за наследството, с който се ищците искат по
отношение на тях да бъдат обявени за относително недействителни две поредни
сделки, с които първият ответник е прехвърлил в полза на втория ответник общо
½ идеална част от притежавания между страните в съсобственост, на
основание наследствено правоприемство и сключен договор за доброволна делба,
недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.1.111, с площ
от 3499 кв.м. по КККР на гр. Созопол. Вторият иск, чието разглеждане е
обусловено от уважаването на иска по чл. 76 от ЗН, е с правно основание чл. 124 от ГПК и с него
ищците искат да бъде установено, че същите са съсобственици в имота, заедно с
първия ответник, при дялове, произтичащи от делбата, като уточняват, че тези
дялове са по ½ ид.част за всяка от страните.
Жалбоподателите излагат твърдения, че процесния
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 67800.1.111, с площ от 3499
кв.м. по КККР на гр. Созопол не е загубил наследствения си характер, независимо
от обстоятелството, че същият е поставен в общ дял на страните по настоящото
дело с договор за доброволна делба, сключен на 11.04.2002 г. В този договор,
страните не били уговорили, че имотът ще се притежава при равни квоти от А.Д.Т.
и Я.К. Т., нито пък със същия се прекратявала съсобствеността върху
наследствените имоти, а същите само се групирали между отделни групи
наследници. След като процесният имот продължавал да се счита за придобит по
наследство, както и предвид на това, че със същия не се изчерпвало
наследството, то при извършването на разпоредителни сделки с части от него
приложение следвало да намери ограничението, предвидено в чл. 76 от ЗН.
Съгласно тази разпоредба извършените разпореждания от сънаследник с отделни наследствени предмети, респективно с части
от тях са
недействителни, ако тия предмети не се паднат в негов дял при делбата. Позовават се на
Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. по тълк.дело № 1/2004 г. на ОСГК на
ВКС, с което е дадено разрешение по въпроса може ли засегнатите лица /в случая
сънаследниците/ да се позоват на недействителността по чл. 76 от ЗН, и в други
производства, различни от делбеното.
Прави се изрично уточнение на обема права, които
ищците искат да им бъде признат посредством иска с правно основание чл. 124 от ГПК, а именно ½ ид.част от имота общо за всички тях, в какъвто смисъл е
било направено уточнение и пред първата инстанция.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците в
производството, които в срока по чл. 276 от ГПК депозират писмени отговори.
Намират подадената частна жалба за допустима, но неоснователна. Намират, че
след направеното уточнение на установителния иск за право на собственост, в
смисъл, че се иска от съда да приеме за установено, че ищците са собственици на
½ ид.ч. от процесния имот, а не както първоначално е било заявено на 6/9
ид.ч., то правилно съдът е приел, че е отпаднал интереса от търсената защита
поради липса на спор между страните. Заявява се, че при липса на спор за
собственост, освен, че недопустим е установителния иск за собственост, такъв е
и обуславящия го иск с правно основание чл. 76 от Закона за наследството, който
не може да бъде воден като самостоятелен иск. За ищците оставала възможността
да се позоват на иска по чл. 76 от ЗН в едно бъдещо производство за делба на
съсобствения имот, но не и в настоящото производство, в което липсва предявен
допустим иск за собственост. Във връзка с изложените твърдения за промяна в
площта на имота след извършено отчуждаване на идеални части от имота, се
заявява, че и след отнемането на част от имота, квотите на страните не са се
променили, като същите продължават да имат по ½ идеална част от
новообразувания, след отчуждаването имот, който вече е с площ от 3423 кв.м.
Съдът по допустимостта на частната жалба намира, че същата е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и изхожда от легитимирани
лица, имащи право на жалба, поради което същата е допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Настоящият състав на Бургаският окръжен съд като взе предвид направените в жалбата възражения, както и направените пред първата инстанция, а и пред настоящата уточнения на предявените искове, намира от фактическа и правна страна следното:
Производството
пред БРС е било образувано по искова молба на К.Я.К., К.Я.Т. и М.Я.В., с която
са били предявени обективно и евентуално съединени искове против А.Д.Т. и Т.А.Т.,
досежно притежавания от страните в съсобственост недвижим имот, представляващ
поземлен имот с идентификатор 67800.1.111, с площ от 3499 кв.м. по КККР на гр.
Созопол, с които ищците са искали да бъде установен в какъв обем са притежаваните
от тях права върху процесния имот, както и на основание чл. 76 от ЗН да бъдат
обявени за относително недействителни две поредни сделки, извършени от първия
ответник А.Д.Т. в полза на втория ответник Т.А.Т., с идеални части от
наследствения имот.
Изложени
са следните фактическите твърдения, на които се основават предявените
искове:
В полза на общия наследодател на страните П. К. Т., поч. на 10.01.1979г., бил възстановено право на собственост върху земеделски имот –нива, на площ от 7 дка, в землището на гр.Созопол, м.“Соленки“.
Наследодателят П. К. Т. имал двама братя – Я.Т. и Д. Т., и една сестра – К. И., всеки един от които имал право на 1/3 от наследството.
Ищците са деца на брат му Я. Т., поч. на 27.09.2005г. Вторият брат Д. Т. починал на 22.02.1982г., бил
заместен при наследяването от двете си деца А.Т. /първия от ответниците/ и А. Т.. А сестрата на общия наследодател – К. И., поч.
на 24.09.1975г., била заместена от
двете й дъщери Е. Г.
К. и Т. Г. С..
На 11.04.2002г. между наследниците била извършена доброволна делба, като имотът бил разделен на два дяла от по 3.500 дка. Единият дял получили съвместно А. – дъщеря на Д. и Е. и Т. – дъщери на К.. Другият дял получили съвместно Я. и А.. В договора за доброволна делба страните не били посочили какви са дяловете им в съсобствеността, но всеки от тях бил съзнанието че дяловете в имота не са равни като Я. Т. притежавал 2/3 ид.ч. от него, а А.Т. – 1/3 ид.ч.
През всички тези години между
страните не е имало спор относно това кой каква част от имота притежава, но по
повод започнала процедура по отчуждаване на част от имота, констатирали така
допуснатата грешка в делбата и отказа на ответниците да бъдат извършени
необходимите действия за поправка на същата, станали повод за възникване на
спора между страните.
Междувременно с договор за дарение, извършен с нотариален акт на 21.09.2016г., първият ответник А.Т. дарил на сина си Т.Т. 10/3499 кв.м. ид.ч. от имота, а с договор за покупко – продажба, сключен с нотариален акт от 28.09.2016г., му продал още 1739.50/3499 кв.м. ид.ч.. Разпоредителните сделки, с които първият ответник прехвърлил общо ½ ид.част от процесния имот, били сключени преди приключване на отчуждителната процедура, с която от имота били отнети 77 кв.м. от имота/.
С Определение № 215 от 20.01.2020 г. по ч.гр.д. №
2059/2019 г. по описа на БОС, влязло в сила на 30.01.2020 г., Бургаският
окръжен съд е потвърдил първото прекратително определение на БРС от 06.12.2019
г. по гр.д. № 10228/2019 г. по описа на БРС, в частта, в която е прекратено
производството по иска за прогласяване недействителността на договора за
покупко- продажба, сключен между двамата ответници на 28.09.2016 г. относно
593/3499 кв.м. ид.ч. от процесния имот и
делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
След възстановяване на висящността на
производството по предявените искове пред БРС, с молба от 18.02.2020 г. /лист
60 от делото на БРС/, ищците са заявили, че оттеглят иска си за установяване на
квотите, при които страните притежават имота, а именно: 2/3 за ищците и 1/3 за
ответниците, поради това, че в договора
за доброволна делба от 2004 г. липсвало изрична уговорка за дяловете при които процесния
имот бил придобит от всички тях, както и поради липсата на уговорка за парично
уравнение на дяловете.
С разпореждане от 18.02.2020 г. съдът оставил без
движение исковата молба като указал на ищцовата страна да отстрани
нередовностите по същата, като бъде формулиран надлежен петитум на вещния иск и
бъде посочено за всеки един от ищците каква идеална част от имота претендира.
В изпълнение на дадените указания, с молба от
26.02.2020 г., ищците уточняват иска с правно основание чл. 124 от ГПК, като искат
да бъде прието за установено, че същите са съсобственици на имота само с първия
ответник, при дялове, произтичащи от делбата, както следва: „по 1/6 ид.ч. за
всеки от ищците или общо за всички тях 3/6
ид.ч., а за първия ответник останалите 3/6 ид.ч.“
Във връзка с така направеното уточнение,
ответниците са изразили становище за недопустимост на установителния иск за
собственост, поради липса на правен интерес от воденето му, тъй като при
твърдения, че страните притежават имота при равни квоти, напрактика между тях
липсвало правен спор.
Съдът намира, че подадената частна жалба е
неоснователна по следните съображения.
Уточнението на иска с правно основание чл. 124 от ГПК, което ищцовата страна е заявила пред първоинстанционния съд, и което
поддържа и пред настоящата инстанция, в подадената частна жалба, обосновава
извода, до който е достигнал и районния съд, а именно, че липсва правен спор относно
собствеността, тъй като няма противоречие между твърденията на страните относно
притежаваните от тях квоти в съсобствения имот.
Ищците, с изявлението си по отстраняване на
нередовностите на исковата молба, са заявявили, че с установителния иск за собственост,
с правно основание чл. 124 от ГПК, искат да бъде прието за установено, че
същите притежават общо ½ ид.ч. от процесния имот. В този смисъл са и
твърденията на ответниците, които заявяват, че след като в договора за делба не
са били упоменати дяловете, при които имота се съпритежава, то приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 30, ал. 2 от ЗС, която презюмира, че
частите на съсобствениците се считат за равни до доказване на противното, т.е.
по ½ ид. ч за ищците и ½ ид.ч. за ответнциите. При така
направените от страните изявления, съдът е приел, че липсата на правен спор по
отношение на правото на собственост между страните по отношение на процесния
имот обосновава и липса на правен интерес от водене на установителния иск по
чл. 124 от ГПК, наличието на какъвто представлява абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на иска.
Следва да се посочи, че и в частната жалба, с
която настоящият съд е сезиран, ищцовата страна отново заявява, че „за ищците е
налице правен интерес да установят дела си – в общ размер на ½ ид.ч. от
имота“. Посочва се също така /стр. 5 от жалбата/, че първият ответник А.Т. от
делбата е получил общо 3/6 ид.ч. /т.е. ½ от имота/, в които са включени
2/6 ид.ч , представляващи наследствените му идеални части и 1/6 ид.ч, която
получавал по силата на делбата. Така направените изявления дават основание на
съда да счита, че в случая не се касае до нередовна искова молба, тъй като
изложените обстоятелства съответстват на заявения петитум по предявения
установителен иск.
Доколкото иска по чл. 76 от ЗН не може да бъде
воден самостоятелно, а следва да бъде съединен с иск за делба или иск за
собственост, то прекратяването на производството по установителния иск по чл.
124 от ГПК има за последица недопустимост и на иска с правно основание чл. 76
от ЗН, производството по който също правилно е било прекратено.
Изложените в жалбата доводи, че след
отчуждителната процедура вторият ответник продължавал да се легитимира като
собственик на 1749.50 кв.м., което било повече от съответстващите на неговата
½ ид.ч. 1711.50 кв.м. също не обосновават извод за отмяна на обжалваното
определение. От представените по делото доказателства е видно, че заповедта за
отчуждаване на 77 кв.м. ид.части от процесния имот с площ от 3500 кв.м. е издадена
на 30.09.2016г., т.е. след датите, на които са били осъществени двете
разпоредителни сделки от първия ответник в полза на втория. Договорът за
дарение на 10 кв.м. ид. части е от дата 21.09.2016 г., а договорът за продажба
на останалите ид.ч. до размер на цялата 1/2 , която А.Т. е прехвърлил на сина
си Т.Т. е от 28.09.2016г. С оглед на това, към момента, в който фактическия
състав по отчуждаването е приключил не е имало промяна в квотите на
съсобствениците, като същите са се запазили и след отнемането на общо 77 кв.м.
ид.части от процесния имот. Вследствие на отчуждителната процедура площта на
имота в действителност е намаляла и понастоящем съгласно представената актуална
скица от кадастъра е 3423 кв.м. /а не 3500 кв.м./, но дори и с тази по – малка
площ имотът продължава да се притежава в същите квоти от страните, които както
бе посочено по – горе, според уточнението на ищците, са по ½ за всяка от
страните по делото.
Изложените от БРС мотиви за неприложимост на
разпоредбата на чл. 76 от Закона за наследството, в случаите когато
съсобствеността произтича не пряко от наследственото правоприемство, но и от
друг правопораждащ факт, какъвто в случая е договора за доброволна делба, по
принцип са правилни, но същите са такива по съществото на спора и не могат да служат
като основание за прекратяване на производството поради недопустимост на същото.
Това се отнася и до извода, че процесният имот бил останал единствен, след
разпореждането на страните с другия имот от наследството, поради което
ограничението по чл. 76 от ЗН е неприложимо, като страните са могли да се
разпореждат свободно с идеалните си части.
Поради изложените по- горе мотиви, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното определение като краен резултат е правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед неоснователността на подадената частна
жалба, претендираните от ответниците разноски за настоящото производство, в
размер на 400 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, следва да бъдат
възложени в тежест на жалбоподателите.
На
основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 274, ал. 4 и чл. 280, ал. 3 т. 1 ГПК, определението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС, при обосноваване на предпоставките по чл.
280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 25.11.2020г. по
гр.д. № 10228/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, постановено в открито
съдебно заседание, проведено на същата дата, с което производството по делото е
прекратено като недопустимо.
ОСЪЖДА К.Я.К., ЕГН **********, К.Я.Т., ЕГН ********** и М.Я.В., ЕГН **********,
всички представлявани от адв. Павлина Темелкова от БАК, със съдебен адрес: гр.
Бургас, пл. Баба Ганка № 8 да заплатят
на А.Д.Т., ЕГН ********** и Т. А.Т., ЕГН
********** сумата 400 лева /четиристотин лева/ – разноски в настоящото частно
гражданско производство за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, при
наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.