Р Е Ш Е Н И Е №

 

Гр. Сливен, 11.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенски районен съд, наказателна колегия, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА МАРИНОВ

 

при секретаря ХРИСТИНА ПАНАЙОТОВА, след като разгледа докладваното от председателя АНД №1003 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №112/23.07.2020г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД с ЕИК ********* е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от същия закон. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно и своевременно призован изпраща упълномощен процесуален представител, който счита наказателното постановление за незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован за съдебно заседание изпраща свой представител, който моли жалбата да се остави без уважение, а наказателното постановление да се потвърди като законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 08.01.2020г. служители от Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, свидетелите А.Г. и А.М. извършили проверка във връзка с установяване състоянието на водоизточници, необходими за водоснабдяване на гр. Сливен. Проверката била извършена във връзка с изпълнението на условията на разрешително №31510120 от 10.12.2008г. за водовземане от подземни води с титуляр „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД. Установено било, че общественото питейно-битово водоснабдяване на гр. Сливен се осъществява от водоизточниците на водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“. Водоснабдителната система се състояла от четири броя тръбни кладенци и два броя шахтови кладенци, разположени в поземлени имоти северозападно от с. Мечкарево, в дясната тераса на р. Тунджа, общ. Сливен. Подземните води от водоизточниците помпено се подавали към водоема на помпена станция „Мечкарево II“, откъдето се тласкали към водоем „Ябълка“ на помпена станция  „Мечкарево III“. От водоем „Ябълка“ подземните води  постъпвали във водопроводната мрежа на гр. Сливен. Проверяващите не установили новоизградени водовземни съоръжения за питейно- битово водоснабдяване на гр. Сливен. Установените водовземни съоръжения не съответствали като вид съоръжения на тези, посочени в разрешителното, като вместо 4 броя тръбни кладенци на терен били налице два броя и вместо два броя шахтови кладенци налице били четири броя. От установените 6 броя водовземни съоръжения било възможно водовземането от два броя тръбни кладенци и три броя шахтови. Един брой шахтов кладенец бил пресъхнал и било невъзможно водовземане от подземни води. Установено било, че на водовземните съоръжения няма монтирани индивидуални водомерни устройства и не може да бъде определен дебита на съоръжението и годишното потребление при водовземане от подземни води. Било издадено предписание в съответствие с условията на разрешителното за водовземането от подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно устройство. Поставен бил срок за изпълнение на предписанието 10.02.2020г.

На 14.02.2020г. на място била извършена проверка на същите водовземни съоръжения, както бе посочено по- горе и се установило, че на нито едно от тях няма монтирано водомерно устройство и по този начин не могат да се измерват отнетите водни количества от всяко съоръжение. Тъй като срокът на даденото предписание е изтекъл на 10.02.2020г. и към 14.02.2020г. при повторната проверка не са били предприети действия от страна на „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД за монтирането на измервателно устройство на всяко водовземно съоръжение в поземлените имоти северозападно от с. Мечкарево в дясната тераса на р. Тунджа, общ. Сливен от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ св. Г. приела, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите. Съставила на търговското дружество „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД акт за установяване на административно нарушение. Колежката й, св. А.Г.- М. се подписала като свидетел по съставянето и връчването на акта. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение директорът на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” издал обжалваното наказателно постановление като приел същите констатации и на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите наложил на „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в законоустановения седемдневен преклузивен срок от лице имащо правен интерес от обжалването. Разглеждайки същата по същество съдът констатира, че доводите на жалбоподателя в нея са неоснователни. Безспорно се установи от събраните по делото доказателства извършеното от жалбоподателя нарушение на Закона за водите. Действително при извършената проверка на 14.02.2020г. се установило по несъмнен начин, че не е изпълнено предписанието, дадено на жалбоподателя на 08.01.2020г., а именно до 10.02.2020г. да бъде монтирано на всяко водовземно съоръжение измервателно устройство. Установи се по несъмнен начин, че това не се е случило, поради което жалбоподателят следва да понесе своята административнонаказателна отговорност. Съдът не споделя възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че няма смисъл от монтиране на такива измервателни устройства на всяко водовземно съоръжение, а било достатъчно да се монтира едно устройство на помпената станция.

От съставения констативен протокол №Сл4/08.01.2020г. е видно, че след като е намаляло количеството на водните запаси на яз. „Асеновец“ е започнало водоснабдяване на гр. Сливен от въпросните водоизточници на водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“. Съгласно условията на разрешителното има максимално допустимо експлоатационно понижение на водното ниво. Това може да се установи единствено с измерване на отнетото количество вода от всяко водовземно съоръжение. При проверката се е установило, че няма наличие на новоизградени водовземни съоръжения за питейно- битово водоснабдяване на гр. Сливен. Към момента на проверката единствено шахтов кладенец №6 е бил пресъхнал и е било демонтирано помпеното оборудване, поради което не се е осъществявало водовземане от подземни води. Установило се по време на проверката, че на водовземните съоръжения няма монтирани индивидуални водомерни устройства, поради което няма как да бъде определен дебита на всяко едно съоръжение и годишното потребление при водовземане от подземни води. Общо отнетите подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ се отчитали по общия разходомер, монтиран в помпена станция „Мечкарево II“. Било дадено предписание в съответствие с разрешителното на търговското дружество за водовземането от подземни води с цел измерване на отнетите и подадени количества подземни води от водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ на всяко водовземно съоръжение да се монтира измервателно устройство до 10.02.2020г.

Разпоредбата на чл.48, ал.1, т.13 от Закона за водите вменява на водоползвателите- титуляри на разрешителни задължението да изпълняват в срок дадените предписания от контролиращ орган. От представения в съдебно заседание констативен протокол №Сл307/14.10.2020г. е видно, че е изпълнено единствено предписанието да се монтира разходомерно устройство на помпена станция „Мечкарево II“. Това предписание е било дадено с констативен протокол №Сл4/08.01.2020г. Срока е бил до 10.02.2020г. Едва на 14.10.2020г. както бе посочено с констативен протокол №Сл307 това предписание е било изпълнено. Всичко това показва по категоричен начин, че предписанието, дадено с констативния протокол №Сл4/08.01.2020г. да се монтира на всяко водовземно съоръжение измервателно устройство не е било изпълнено, поради което съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на търговското дружество „Водоснабдяване и канализация- Сливен“ ООД.  

За неизпълнението на това задължение законодателят е предвидил глоба, съответно имуществена санкция от 1000 лева до 5000 лева освен ако не подлежи на по- тежко наказание физическото или юридическото лице, което не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролните органи.

В настоящия случай „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД е титуляр по разрешително за водовземане от подземни води №31510120 от 10.12.2008г., издадено от Басейнова дирекция Източнобеломорски район към Министерството на околната среда и водите. Като водоползвател търговското дружество извършвало водовземане от водоизточниците на водоснабдителна система „Мечкарево II- ра група- дясна тераса“ посредством 4 броя тръбни и 2 броя шахтови кладенци, разположени в поземлени имоти северозападно от с. Мечкарево, общ. Сливен, в дясната тераса на р. Тунджа, общ. Сливен. Установи се по несъмнен начин, че търговското дружество жалбоподател е експлоатирало тези водовземни съоръжения. На всяко едно от тези водовземни съоръжения не е имало монтирано измервателно устройство. Единствено на помпена станция „Мечкарево II“ е било монтирано разходомерно устройство, което е било неизправно. Въпреки това дружеството жалбоподател продължило да експлоатира тези водовземни съоръжения без да е предприело действия за монтиране на измервателни устройства на всяко едно от тях. Това не е станало до изтичането на срока по предписанието, а именно до 10.02.2020г. Проверено е било от свидетелите Г. и М. на 14.02.2020г. и се е установило, че не са предприети действия от страна на жалбоподателя за монтиране на такива измервателни устройства. Единственото което е направено и то на 14.10.2020г. да се монтира разходомерно устройство на помпена станция „Мечкарево II“. Безспорно се установи, че нарушението е осъществено от жалбоподателя посредством неправомерно поведение- бездействие, доколкото санкционираното юридическо лице е било длъжно да осъществи определено активно поведение по предприемане на действия за монтиране на всяко водовземно съоръжение на измервателно устройство. Съдът счита, че правилно е била определена наложената на търговското дружество „Имуществена санкция”, а именно в минимален размер от 1000 лева. Тази санкция се явява съобразена с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и би спомогнала за реализиране целите на генералната и специалната превенция. Съдът намира, че не са налице условия, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като липсват обстоятелства, разкриващи по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи от същия вид. Нарушените правни норми регулират значими обществени отношения свързани с управлението на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс в интерес на обществото и осигуряване опазване здравето на населението. В случая неспазването на изискването за монтиране на измервателно устройство на всяко едно от водовземните съоръжения е довело до водовземане от съоръженията без да може да се следи експлоатационното понижение на водното ниво. По този начин не може да бъде осигурена ефективна защита от постъпване на замърсители във водоизточник, без гаранции за качеството на водата и състоянието на водоизточника, позволяващо ползването му съгласно условията на разрешителното. Обстоятелството, че извличаната вода е била предназначена за питейно- битово водоснабдяване на гр. Сливен допълнително обосновава извод за липса на маловажност на случая.

Съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното постановление. Нарушението е описано достатъчно подробно и ясно с посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената административна разпоредба.

Ето защо съдът счита атакуваното наказателното постановление за законосъобразно и следва да го потвърди.

С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” следва да се присъдят разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА против НП №112/23.07.2020г., издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” (БД ИБР), с което на жалбоподателя „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД с ЕИК ********* на основание чл.200, ал.1, т.31 от Закона за водите е наложена „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.48, ал.1, т.13 от същия закон като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация- Сливен” ООД с ЕИК ********* да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район” направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.

         

                                                         

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: