Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
Гр. София, 16.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдия
Кордоловска гр.дело 1242 по описа за
2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 311085 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 38781/2014
г. по описа на СРС, І ГО, 38 състав, съдът е
отхвърлил молбата с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС,
предявена от молителя Н.Й.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-3, срещу ответниците С.Т.Н.-Д.,
ЕГН **********, П.Р.Д., ЕГН **********, и Т.Р.Д.,
ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: ***
/надпартер/, за разпределение на ползването на апартамент № 99 в сградата на бл. 259 в гр. София, ж.к. "*****,
със застроена площ от 129,25 кв. м.
Недоволен от
така постановеното решение е останал молителят Б., които в срока по чл. 259,
ал. 1 ГПК го обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон и необоснованост. Поддържа, че е станал съсобственик на имота
по силата на приращението, тъй като за сградата, в която се намира и процесният
апартамент, не е било учредено надлежно право на строеж на ЖСК "Български
художник". Излага съображения, че неговите праводатели са придобили
прехвърлените му впоследствие идеални части не само от мястото, върху което е
построена сградата, но и толкова идални части от самата нея. В тази връка сочи,
че отбелязването при публичната продан, че дворното място е изцяло застроено,
следва да се тълкува в смисъл, че предмет на проданта е била не само земята, но
и всичко, построено върху нея. Искането
към въззивната инстанция е да отмени решението на СРС и да разпредели
ползването съобразно квотите им в съсобствеността.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по
допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид
събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, съдът
намери от фактическа и правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.32, ал. 2 от ЗС за разпределение на ползването на апартамент № 99, находящ
се на петия етаж в сградата на бл. 259 в
гр. София, ж.к. "*****, със застроена площ от 129,25 кв. м.
По делото няма
спор относно факта, а и от събраните многобройни писмени доказателства се
установява, че жилищният блок № 259, находящ се в кв. "Гоце Делчев" в
град София, в който се намира и процесният апартамент, е построен в стар парцел
V от кв. 133д по плана на гр. София от 1986 г., местност "Красно село -
плавателен канал". Този парцел по предходния план от 1978 г. е обединен
със стар парцел ІV, отреден за СГНС - безвредна промишленост, но по плана от
1986 г. отреждането е единствено за "комплекс от жилища, ателиета,
магазини, подземни гаражи и паркинги на САБ и СБХ". В последствие със Заповед №
РД-09-05-83/24.02.2000 г. на Главния архитект на Столицата от стария парцел V
са създадени УПИ І, ІІ, ІІІ и ІV. С Акт за Частна Общинска собственост №
749/21.08.2000 г. Столична Община е
актувала 12095/20595 идеални части от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв. 133-д,
м. "Красно село Плавателен канал", с обща площ от 20595 кв.м., но не и построените в тях сгради по
разрешението за строеж от 1990 г. С Постановление по изп. д. № 20088510401559
от 03.02.2009 г. ЧСИ М. П.е възложил на А.З.Н.като купувач по проведената
публична продан същите 12095/20595 ид.ч. от парцели І, ІІ, ІІІ и ІV в кв.
133-д, м. "Красно село Плавателен канал" , а с Постановление от
24.08.2009 г. по изп. д. № 20088580400017 и присъединеното към него изп. д. №
20098580400029 ЧСИ Д.е възложила на купувача Й.К.Б. 1/10 от 8500/20959 ид.ч. от
същия имот, описн като "парцел V, кв. 133д, м. "Красно село -
Плавателен канал" със забележка, че имотът е изцяло застроен. Видно от съставените
протоколи за опис, доклад за оценка и постановления на съдебните изпълнители, предмет на двете публични продани са били
само идеалните части от терена, но не
и построените в него сгради.
От своя страна с
Нотариален акт № 65, том III, рег. № 13359, нот. д. № 450/2009 г. от 25.05.2009
г., купувачът А.З.Н.е дарил на молителя в
настоящото производство - Н.Й.Б., 95/20595 идеални части от парцели I, II, III и IV от кв.133-д по плана на гр.
София, а с Нотариален акт № 68, том III, рег. № 13364, д. № 453/2009 г. му продал и останалите 12000/20595
идеални части от парцели I, II, III и IV от кв.133-д, ведно с приращенията. С нотариален акт
за дарение № 37, том ІІІ, д. 507/2010 г. Другият купувач Й.К.Б., заедно със съпругата си В.Н.Б., са
дарили на жалбоподателя Н.Й.Б. закупената на публачната продан 1/10 от
8500/20595 идеални части от парцели I, II, III и
IV от кв.133-д по плана на гр. София, местност "Красно
село - плавателен канал" ведно с приращенията.
Видно от Нотариален
акт № 103, том ІІ, нот.дело № 275/2009 г. ответницата С.Т.Н.-Д. и съпругът й
Руси Петров Д. са признати за собственици на процесния Апартамент № 99, находящ
се в гр. София, ж.к. "*****, със застроена площ от 129.25 кв.м., състоящ
се от четири стаи, кухня, баня, клозет, мокро помещение, преддверие, коридори и
три блкона, като изграден в груб строеж.
При тези данни настоящият
въззивен състав споделя изцяло извода на Софийския районен съд от правна
страна, че разпределение на ползването по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗС на
процесния апартамент не може да бъде извършено, тъй като между страните не е
налице съсобственост. Разпоредбата на чл. 32, ал. 2 ЗС овластява съда при предявено искане на един от
съсобствениците да администрира взаимоотношенията им по повод ползването на общия
обект на съсобствеността. С решението по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът замества
липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците
относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да
си служи с общата вещ. В случая, обаче, между молителя Б., от една страна, и
въззиваемите С., П. и Т. Д., от друга, липсва съсобственост, респ.
жалбоподателят не притежава никаква идеална част от имота им. Това е така,
защото неговите праводатели като
купувачи на описаните по-горе две публични продани, не са придибили идални
части от сградата и отделните обекти в нея. Според постановките на Тълкувателно решение № 5 от
18.05.2017 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГК, при придобиване на правото на собственост върху недвижим имот на основание
публична продан, ако в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената
в имота сграда, върху същата не е било
насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо
нея не е проведена публична продан, ако същата представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 ЗС, за да се приеме, че по силата
на постановлението за възлагане е придобита собствеността и върху
сградата. Настоящият случай е точно такъв: предмет
на публичаната продан са били само идеалните части от земята без постройките и
обособените обекти в тях, които вече са съществували като
самостоятелни. Тъй като не са били предмет на проданта, тези сгради и
обектите в тях не са и описани от съдебния изпълнител в съответното
постановление за възлагане. Посоченото като забележка, че теренът е изцяло
застроен в едното от тях, не означава, че постройките се придобиват от купувача
на публичната продан при обем на закупените от него идеални части, а единствено
указва, че купувачът купува "голата
собственост" - един изцяло застроен терен без обектите в него.
По изложените
съображения, ползването на процесният апартамент не може да бъде разделено
между ищеца и ответниците, тъй като между тях не съществува съсобственост.
Поради съвпадане на изводите на
двете съдебни инстации обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят
Б. следва да заплати на въззиваемите разноските, направени от тях пред
настоящата съдебна инстанция, в размер на 400 лв. - платено възнаграждение за
един адвокат. Противно на развитите от молителя съображения, страната в
процеса, която неоснователно претендира от насрещната страна едно материално
право, с каквото не разполага, при изгубване на делото следва да заплати
разноските на спечелилата, тъй като тя с неоснователната си претенция е станала
причина за извършването на същите. Цитираната съдебна практика, според която по
делата за разпределение на ползването на съсобствен имот, като форма на съдебна
администрация на гражданските правоотношения, разноските за адвокат следва да бъдат
понасяни от всяка от страните така, както са били направени, а тези за такси и вещи
ица - според квотите, е относима към случате, в който съсобсвненост е налице. В
настоящия казус съсобственост между двете страни липсва, молбата за
разпределение на ползването е изцяло неоснователна, поради което и на общо
основание - чл. 78, ал 3 от ГПК -
олителят дължи и следва да понесе разноските на ответниците по цялото
производство. Ето защо следва да бъде потвърдено и определението на
първоинстанционния съд № 216212 от 07.08.2019 г., с което е оставена без
уважение молбата наищеца за изменение на решенето в частта за разноските.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
311085 от 11.01.2018 г. по гр. д. № 38781/2014 г. на СРС, І ГО, 38 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Н.Й.Б. срещу определение № 216212 от
07.08.2019 г. по гр. д. № 38781/2014 г. на
СРС, І ГО, 38 състав.
ОСЪЖДА Н.Й.Б., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-3, да заплати на С.Т.Н.-Д., ЕГН **********, П.Р.Д., ЕГН **********, и Т.Р.Д., ЕГН **********, и
тримата със съдебен адрес: *** /надпартер/, чрез адв. И., на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата 400 лв., направени разноски пред въззивния съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.