Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../…….11.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното
от съдия Генжова в.гр.дело № 10239 по описа за 2019 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№50894/26.02.2019г., постановено по гр.д. №74778/2017г. по описа на СРС, 82
състав, е осъдена Прокуратурата на РБ да заплати на М.В.Б. на основание чл.2,
ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.52 от ЗЗД сумата от 3000 лева –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на
повдигането на обвинение за престъпление по чл.325, ал.3 вр. ал.2, пр.1 във вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК, за което впоследствие е
оправдан с влязла в сила на 30.03.2017г. присъда по НОХД №18555/2012г. по описа
на СРС, НО, 20 състав, ведно със законната лихва, считано от 30.03.2017г. до
окончателното плащане, като е отхвърлен искът за разликата над 3000 лева до
пълния предявен размер от 8000 лева. Осъдена е Прокуратурата на РБ да заплати
на М.В.Б. на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 231,80 лева – разноски по
делото.
Постъпила е
въззивна жалба от ищеца в производството М.В.Б., чрез пълномощника адв. К.Н.,
срещу първоинстанционното решение в частта, с която предявеният иск е
отхвърлен. Жалбоподателят поддържа, че определеният от първоинстанционния съд
размер на обезщетението не съответства на претърпените вреди от него вреди, с
оглед тяхната интензивност, възрастта му при привличането му като обвиняем, и с
оглед продължителността на наказателното производство. Поради изложеното моли
първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да му бъде
присъдено обезщетение в пълния претендиран размер от 8000 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил
писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна.
Съдът, като
обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав
споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените
от районния съд в атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с предявен осъдителен иск правна квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан. Налице са основанията
по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за
причинени на ищеца вреди от незаконните действия на нейни органи, като в
частта, с която предявеният иск е установен в своето основание и на ищеца е
присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 3000
лева, първоинстанционното решение е влязло в сила. Спорен между страните е
размерът на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца вреди.
Установената практика
на ВКС приема, че при търсене на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ съдът не е строго ограничен от формалните доказателства за установяване
наличието на вреди в рамките на обичайното за подобни случаи. Нормално е да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, незаконно
обвинено в извършване на престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено,
а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности у личността, както и социалното му общуване. Когато се твърди
причиняване на болки и страдания, над обичайните за такъв случай, или конкретно
увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания, с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, съдът може да ги обезщети само при успешно проведено пълно главно
доказване от ищеца (в този смисъл решение № 388 по гр.д. № 1030/2012 г., ІV
г.о., ВКС, решение №3/29.01.2014г. по гр.д.№2477/13г., 4.г.о. на ВКС/
В случая от събраните
в първоинстанционното производство гласни доказателства се установява, че по
време на наказателното производство ищецът бил потиснат, изнервен, имал
проблеми със съня и промяна на отношенията му с неговата съжителка. Тези
неимуществени вреди са резултат именно от осъщественото спрямо ищеца
наказателно преследване. Законът за отговорността на държавата и общините за
вреди /§1 от ЗР на ЗОДОВ/ свързва обезщетяването за претърпяна неимуществена
вреда с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД.
Спрямо този критерий в конкретния случай настъпилата вреда се съизмерява с
отрицателните изживявания на ищеца от незаконно повдигнатото му обвинение.
Вследствие на тези обстоятелства, въздействащи негативно емоционално, ищецът е
претърпял неимуществени вреди, които подлежат на репариране. При определяне на
размера на дължимото обезщетение следва да се вземат предвид обстоятелствата,
че от привличането на ищеца като обвиняем до приключване на наказателното
производство са изтекли почти пет години, както и, че по отношение на него е
взета най-леката мярка за неотклонение „Подписка” и воденото срещу него
наказателно производство не е получило обществен отзвук. Ищецът не е установил
по делото твърденията си, че воденото срещу него наказателно производство е
осуетило професионалната му реализация във Великобритания, поради което въззивната
инстанция приема, че претендираните от ищеца вреди извън обичайните, не са
доказани и не подлежат на обезщетяване.
Предвид тежестта на повдигнатото на
ищеца обвинение – за престъпление, което не е тежко по смисъла на НК, като
отчете обстоятелството, че спрямо ищеца е била взета най–леката мярка за
неотклонение и по този начин не е бил засегнат съществено ежедневния му живот,
като прецени и цялостното отражение на обвинението върху правната сфера на
ищеца, както и обстоятелството, че липсват доказателства, установяващи същият
понастоящем да продължава да търпи някакви негативни последици, които да са
резултат от незаконното обвинение, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, въззивният съд счита, че обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди възлиза на 3 000 лв. Обезщетението в този размер ще
възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца емоционални неудобства във
връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищеца вреди,
на вида на упражнената процесуална принуда и удовлетворява обществения критерий
за справедливост при съществуващите в страна обществено – икономически условия
на живот към момента на увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по
делото и липсата на твърдения за трайни негативни последици за ищеца.
Поради изложеното
и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски
съд, ГО, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№50894/26.02.2019г., постановено по гр.д. №74778/2017г. по описа на СРС, 82
състав, в обжалваната част.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.