РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Силистра, 29.10.2021 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 180 по описа на съда за 2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят "Чоти – С" ООД, ЕИК *********, сезира съда с искане за отмяна на заповед № 21-1099-000499 / 30.08.2021 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, с довод за нарушение на материалния закон.
Ответникът началник на група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 482031 / 27.08.2021 г., съставен от длъжностно лице на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Силистра, е констатирано, че на 27.08.2021 г., 08,25 ч., в с. Б., обл. Силистра, ул. *** лек автомобил "Фолксваген комби", ***, е бил управляван от неправоспособния 17-годишен водач С. С. С., ЕГН **********. Видно от свидетелството за регистрация, съставляващо л. 4 от делото, собственик на лекия автомобил е жалбоподателят.
Въз основа на гореописания акт за установяване на административно нарушение ответникът е издал обжалваната заповед № 21-1099-000499 / 30.08.2021 г., с която, на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложил прямо жалбоподателя принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, считано от 27.08.2021 г. до 27.02.2022 г. В мотивите на заповедта пътното превозно средство е индивидуализирано, както следва: «[...] лек ав-л “Фолксваген комби" *** [...]».
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, една от хипотезите на принудителната административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца до 1 година, се свежда до управление на моторно превозно средство от неправоспособен водач. Предпоставките на тази законова хипотеза са осъществени, видно от гореописания АУАН, който се ползва с обвързваща материална доказателствена сила (чл. 189, ал. 2 ЗДвП), необорена в настоящото производство. Освен това жалбоподателят изрично заяви в съдебно заседание на 26.10.2021 г., че не оспорва фактите, отразени в акта за установяване на административно нарушение и в издадената въз основа на акта обжалвана заповед. С оглед на това, заповедта се явява материално законосъобразна. Същата е издадена в писмена форма и съдържа надлежно оформено фактическо и правно основание, както и всички останали реквизити, изисквани от закона. Доколкото цялото производство пред ответника се изчерпва с издаването на заповедта, не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се установява със заповедта да са преследвани цели, различни от законоустановените. Нейният автор е компетентен орган, надлежно овластен със заповед по по чл. 172, ал. 1 ЗДвП, видно от документите, съставляващи л. 23 – 25 от делото. Следователно по отношение на обжалвания административен акт не са налице основанията за отмяна по чл. 146 АПК.
Единственият довод на жалбоподателя се свежда до несъразмерност на между приложената принудителна административна мярка и последиците от мярката, тъй като въпросните последици в значителна степен препятстват търговската дейност на дружеството, затруднявайки както зареждането на три обекта със стока, така и превоза на работниците. Доводът е неоснователен. Преценката за съразмерност по чл. 6 АПК се прави само и единствено при упражняване на оперативна самостоятелност. В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП за оперативната самостоятелност би могло да се говори, само когато срокът на мярката надвишава минимумът от шест месеца. В конкретният случай ответникът е фиксирал 6-месечен срок на мярката, който законодателят е предвидил като минимално необходим за постигане целта на закона, а именно – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения (чл. 171, изр. 1 ЗДвП). Ето защо, ако този срок бъде преценен от съда като несъразмерен, това би означавало, че в рамките на правораздавателната дейност се осъществява нормотворческа корекция на действаща разпоредба, което би било в разрез с принципа за разделение на властите.
В унисон с разсъжденията, изложени в предходния абзац, е и съдебната практика: „Неправилно първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е незаконосъбразна поради нарушаване на принципа на съразмерност. [...] този принцип намира приложение в хипотези, в които административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при издаването на административния акт, или в хипотези, в които органът, действайки в хипотеза на обвързана компетентност по отношение на издаването на принудителната мярка, е поставен пред възможност за избор между няколко ПАМ, допустими да бъдат наложени за едно и също нарушение. Конкретната хипотеза обаче не е сред тях. [...] Целта на закона, в случая е, в движението по пътищата да не участват неправоспособни водачи и е очевидна връзката между тази цел и ограничаването от движение на ППС, предоставени на такива водачи [...] Органът, действайки при условията на обвързана компетентност, налага императивно процесната мярка, без да има нито оперативната самостоятелност на преценка дали я наложи, нито правомощието на избор да наложи една измежду няколко ПАМ. В тази насока, изводът на първоинстанционния съд за несъразмерност на мярката е неправилен и необоснован, тъй като в случая органът не прави такива преценки. [...] от редакцията на приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 2а ЗДвП следва, че административният орган действа при обвързана компетентност и няма право на преценка дали да издаде индивидуален административен акт с посоченото в нормата съдържание за минималния срок от 6 месеца на прекратяване на регистрацията на ППС“ (решение № 1367 / 01.02.2019 г. на ВАС по адм.д. № 10008 / 2018 г., VIII о.).
Налага се извод за неоснователност на жалбата, поради което трябва да се уважи претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение. Последното следва да се определи в размер на 100,00 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Чоти – С" ООД, ЕИК *********, срещу заповед № 21-1099-000499 / 30.08.2021 г., издадена от началник на група в сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра.
ОСЪЖДА "Чоти – С" ООД, ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра сумата 100,00 (сто) лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 172, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗДвП.
СЪДИЯ: