№ 1
гр. Варна, 02 януари 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание,
проведено на 01 ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО
ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
САПУНДЖИЕВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при участието на прокурора Иван Тодоров и секретаря Соня
Дичева, като разгледа докладваното от съдия Светослава Колева ВНОХД № 340 по описа на ВАпС за 2018 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство
по делото е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по протест на
прокурор при ОП Шумен против присъда № 17, постановена по НОХД № 211/2018 год.
на 26.07.2018 г. от ОС Шумен. С
атакувания съдебен акт К.Л.К., ЕГН ********** ***, е бил признат за невинен в
извършването на престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК.
В протеста по същество
се твърди, че присъдата е неправилна, постановена в нарушение на материалния
закон, необоснована, както и че при нейното постановяване са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните по
делото. Прави се искане въззивната инстанция да отмени акатуваната присъда и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия К. по предявеното му на първата
инстанция обвинение. В условията на евентуалност се поддържа искане за отмяна
на присъдата и връщане на делото на първата инстанция за ново разглеждане.
В допълнително писмено
изложение към протеста се развиват доводи основно, свързани с оплакването за
необоснованост на правните изводи на ШОС с доказателствата по делото.
Прокурорът оспорва правилността на изводите на съда, че скоростта на мотокара,
управляван от подсъдимия не била установена по делото. Прокурорът намира
отказът на ШОС да кредитира заключението на приобщената по делото АТЕ за
несъстоятелен. Въззивната инстанция е сезирана с искане за отмяна на
постановената оправдателна присъда и произнасяне на нова осъдителна такава.
Представителят на ВАпП по
същество не взема отношение по доводите, изложени в протеста, а представа пред въззивната
инстанция собствени правни аргументи, които изпълват със съдържание оплакването
за допуснато нарушение на съдопроизвоствените правила, довело до ограничаване
правата на пострадалите. Според представителят на публичното обвинение правната
квалификация, придадена на деянието, е неправилна, тъй като според него се
касае за осъществено престъпление против транспорта, а не за такова по чл.123,
ал.1 от НК. Тази неправилна правна квалификация е лишила пострадалите от
възможност да потърсят реализация на гражданските си права на друго основание. Предлага
настоящата инстанция да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстационния съд.
Подсъдимият К. лично и чрез
защитника си заявява позиция за неоснователност на протеста. Поддържа се
становище за обоснованост и правилност на възприетите с първоинстанционната
присъда изводи. Намира доводите за осъществено престъпление против транспорта,
поддържани в съдебно заседание от прокурора, за неоснователни, тъй като
мотокарите не могат да бъдат разглеждани като пътно-транспортни средства, а
вътрешно-заводските алеи като част от националната пътна мрежа. Предлага се на
въззивната инстанция да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 и ал.2 от НПК намира за установено
следното:
Предмет на въззивна
проверка е присъда № 17, постановена по НОХД № 211/2018 год.
на 26.07.2018 г. от ОС, Шумен, с която К.Л.К., ЕГН ********** ***, е бил признат
за невинен и оправдан по обвинението по чл. 123, ал. 1 от НК, вр.чл.126, т.6 от КТ, вр.чл.11 от Наредба № 10 за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд при работа с електрокари и мотокари и §ІІІ от Заповед №
Sh/05/13.08.2014 г. за организация на безопасно движение по вътрешнозаводските
пътища в „Карлсберг България“ АД за това на 24.09.2016 г. на вътрешнозаводски
път в гр.Шумен, в Пивоварна „Карлсберг България“ АД, по непредпазливост да е причинил
смъртта на К. С.С., ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност - водач на газокар „Линде”
Н25Т-01, като нарушил задължението си по чл. 126, т. 6 от КТ и като нарушил
правилата за здравословни и безопасни условия на труд, не изпълнявайки
разпоредбите в §ІІІ от Заповед № Sh/05/13.08.2014 г. за организация на
безопасно движение по вътрешнозаводските пътища в „Карлсберг България“ АД:
„Скоростта на кара не трябва да надвишава 5 км/ч в работно помещение, 12 км/ч
извън тях и до 3 км/ч по проходи и други места“, издадена в съответствие с
разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 10
/обн. ДВ бр. 112/2004 г./ за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд при работа с електрокари и мотокари: „Във всяко предприятие се разработват
конкретни правила за движение на карите на територията на предприятието,
товаро-разтоварните площадки и складовете“, управлявал газокар „Линде” Н25Т-01
със скорост от 19 км/ч, като след
извършване на десен завой се блъснал в насрещно движещ се газокар „Линде”
Н16Т-03, управляван от пострадалия, поради което
Въззивният протест е
процесуално допустим – подаден от легитимиран субект и в сроковете за това,
предвидени в НПК. Разгледан по същество се преценява като частично основателен,
но по различни съображения от поддържаните.
Настоящият въззивен
състав намира, че в хода на съдебното производство са били допуснати нарушения
на процесуалните правила от категорията на посочените в разпоредбата на чл.348,
ал.3, т.1 от НПК, изискващи отмяна на постановения първоинстанционенeн
акт и повторното разглеждане на делото от първата инстанция.
От материалите в делото
е видно, че на съдебното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуални правила, неотстраними от настоящата инстанция.
Съдебното производство
пред първата инстанция се е развило в едно съдебно заседание, проведено на 25.07.2018
год., когато е било проведено разпоредително заседание, а непосредствено след
това и съдебно следствие по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие” в
хипотезата на чл.371, т.1 от НПК.
В рамките на разпоредителното
заседание се решават съществени за бъдещия процес въпроси, изчерпателно
посочени в нормата на чл.248, ал.1 т.т. 1-8 НПК. Част от тях могат да бъдат
поставени на разглеждане по инициатива на страните единствено и само на този
етап от развитието на съдебния процес – тези по т.3 на чл.248, ал.1 от НПК , а
именно дали на досъдебното производство са били допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правата им. Това е така, защото
законодателят предвиди преклузия за възражения на страните, свързани с
твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното
производство – арг. чл. 248, ал. 3 НПК, чл. 320, ал. 2 НПК,
чл. 348, ал. 3 НПК и чл. 360, ал. 2 НПК.
Коституционният съд на
РБ в Решение № 14/09.10.2018 г. по кд № 12/17 г. изрично посочва, че разпоредителното заседание има важно процесуално значение. То е предназначено да подготви
разглеждането на делото в съдебно заседание по същество така, че да се избегне
затормозяването му от предварителни въпроси по развитието на наказателното
производство и усилията на страните да се концентрират върху установяването на
истината в състезанието по посочване, събиране, проверка и анализ на
доказателствените материали. Разпоредителното заседание е замислено като
средство за обезпечаване на обществения интерес от своевременно и ефективно
разглеждане на наказателните дела при достатъчни гаранции на правата и
законните интереси на страните в съдебната фаза на наказателния процес.
Затова от съществено
значение е, съдът да обезпечи възможността за участие на всички страни в
процеса – вкл. и потенциалните такива. Затова, а и от текста на чл. 247в НПК следва, че за разпоредителното заседание трябва да се призоват
прокурорът, подсъдимият, защитникът, пострадалият или неговите наследници,
както и ощетеното юридическо лице.
В конкретния случай ОС
Шумен не е изпълнил това си задължение по отношение на всички лица, които имат
качеството на пострадали в резултат на деянието. В конкретния случай кръгът от
лицата, които биха могли да претендират обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на смъртта на К. С.С. не се изчерпва с неговата съпруга Татяна
Архангелова Стоянова и синовете му Светослав Красимиров Славов и Николай
Красимиров Славов, както е било безкритично възприето от първоинстанционния
съд. Видно от приобщените писмени документи в хода на въззивното производство
подобна възможност имат и неговата майка – Йорданка Кирилова Славова и неговата
сестра Росица Славеева Иванова.
Неизменна и безспорна е
съдебната практика, установила кръга от лица, легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт
на близък.
1. С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на
ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени
вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите
низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че
действително са претърпели вреди.
2. с Постановление № 5/24.ХI.1969 г., Пленумът
на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете,
съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на
съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен
брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на
правилата на морала
3. с Постановление № 2/30.ХI.1984 г.
са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението
му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите братя и сестри.
4. с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК
този кръг е разширен, а Постановление 2/84г. е обявено за изгубило значение.
Същевременно обаче ОСНГТН посочва, че предвид особеностите на наказателния
процес и Директива 2012/29/ЕС, легитимация за
търсене на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на близък в
наказателното производство и за конституиране като граждански ищци в това
производство следва да се признае само на част от лицата, дефинирани в чл. 1, § 2,
буква "б" от Директивата като "членове на
семейството" - съпругът/ата, лицето, което живее с жертвата в ангажирана,
постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите,
възходящите и низходящите до втора степен, като се запазят и разрешенията в Постановление
№ 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС. Други лица, извън
изброените, могат да търсят обезщетение за неимуществени вреди само в
гражданския процес.
Първоинстанционният съд
е бил обвързан от задължителните указания, дадени с посочената по-горе съдебна
практика и е следвало да положи усилия да установи „членовете на семейството”
на починалия К. Славеев Стоянов, да ги уведоми за техните права в наказателното
производство, както и ги призове по надлежния ред за насроченото разпоредително
производство, където те биха могли да ги реализират, вкл. встъпвайки като
страни в процеса като граждански ищци/частни обвинители.
Съдебното производство е било проведено по
процедурата по чл.371, т.1 НПК, където становището на частния обвинител и/или
на гражданския ищец е задължително за законосъобразно вземане на решение от
страна на съда дали да проведе диференцираната процедура. Затова и изпълнението
на задължението на съдията-докладчик да разпореди призоваване за разпоредителното
заседание и предварителното
изслушване на лицата с права по чл. 76 и чл. 84 НПК и да ги информира за
стоящите пред тях процесуални възможности обезпечава законосъобразното
провеждане и на съдебното следствие. С оглед на диспозитивния характер на
съответните процесуални права, неявяването, без уважителни причини, на
пострадалия или на негов повереник и на представител на ощетеното юридическо
лице или на негов повереник не влияе върху развитието на процеса и не
съставлява процесуална пречка за провеждане на съкратеното съдебно следствие.
При всяко положение обаче диференцираната процедура не може да започне преди
съдът законосъобразно да е приключил процесуалните действия по конституиране на
страните.
В конкретния случай ШОС не е изпълнил редица от тези си
задължения. На първо място първоинстанционният съд е лишил от възможност да
участват в наказателното производство като страна две от пострадалите лица –
майката на починалия – Йорданка Кирилова Славова и неговата сестра Росица
Славева Иванова. Като не ги е призовал за насроченото пред него разпоредително
заседание, ШОС ги е лишил от възможност да се конституират като страна в
наказателното производство и да реализират правото си на обезщетение. Горното
съставлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК и не може да бъде отстранено от настоящата инстанция.
Не
на последно по значение място първоинстанционният съд е пренебрегнал и
задълженията си по чл.107, ал. 2 и 3 НПК (т.нар. „служебно
начало”) при провеждането на съдебното следствие. Тук следва да се отбележи, че
и при съкратеното съдебно следствие намира приложение основното начало на
наказателния процес за разкриване на обективната истина, поради което съдът не
е освободен от задължението си да положи максимални усилия в тази насока, още
повече, когато според собственото си виждане е изправен пред доказателствени
празноти в процеса.
Прочитът на мотивите на първоинстанционния съд установява, че той е възприел фактологията по дейността на подсъдимия, сходна
на отразената в обвинителния акт. Единствено по отношение на един факт – скоростта
на движение на мотокара, управляван от подсъдимия, съдът е достигнал до извод
за неговата недоказаност и то защото не е възприел за достоверно и обосновано
приобщеното по делото заключение на АТЕ. Това обаче не освобождава съда от
задължението му да положи усилия и да установи това съществено за изясняване на
делото обстоятелство /чл. 13 НПК/. Изразявайки недоверие към представените от
публичното обвинение доказателства, ШОС е възприел изцяло и безкритично
обясненията на подсъдимия, без да ги подложи на проверка или анализ. Подобен
подход е незаконосъобразен, тъй като съдебната фаза заема
централно място в наказателния процес, в която се разгръща състезателното
производство с участието на страните, които на базата на равни процесуални
права упражняват гарантираните им от закона права на лично участие в процеса,
на събирането и проверката на доказателствата, на искания, бележки и
възражения, на правото да обжалват актовете на съда и пр. Когато обаче страните
бездействат за съда възниква задължението да положи всички възможни усилия за
разкриване на обективната истина по чл. 13, ал. 1 НПК. Като е отказал да стори
това, позовавайки се единствено на некачествено разследване на органите на
досъдебното производство, първоинстанционният съд е допуснал от своя страна
грубо нарушение на собствените си задължения да положи максимални усилия, за да
провери тезата на обвинението, че инкриминираният инцидент се дължи на
виновното поведение на подсъдимото лице. В този смисъл е и цитираното Решение
на ВКС (Р455/14г. на I-во но, ВКС) – съдът е задължен да
изследва самостоятелно
обстоятелствата по чл. 102 от НПК
единствено със способите и средствата на НПК, без да презумира формална
доказателствена сила на
едни или други доказателства, задължен да е прояви активност в
тази си дейност при бездействие на страните, както и да подложи на внимателен
анализ всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
С оглед пълнота на настоящото изложение следва да
се отбележи, че в конкретния казус, според настоящия състав на ВАпС, не може да
бъде споделена тезата на прокурора, поддържана пред въззивната инстанция, че
правилната квалификация на деянието следва да бъде по чл.343 и сл. НК.
Още
с Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, е прието
по обвързващ начин съдилищата, че когато водачите на специални или самоходни
машини управляват същите при извършване на работата, за която са предназначени
и пригодени, те са субекти на престъпления по чл. 123 или чл. 134 НК.
Безспорно е, че мотокарът представлява самоходна машина по см. на § 6 т.16 от
ДР на ЗВдП, а подсъдимият го е управлявал при осъществяване на трудовите си
функции и то в рамките на вътрешнозаводските пътища на „Карлсберг България” АД
и при наличието на специални правила за движение, създадени от собственика.
Предвид изложените съображения настоящият въззивен съдебен
състав намери, че в пределите на правомощията на въззивната инстанция и с оглед
предоставените й процесуални възможности не могат да бъдат отстранени
допуснатите съществени процесуални нарушения, тъй като те касаят провеждането
на разпоредително заседание и конституиране на потенциални страни. Същите обаче
са отстраними от първоинстанционния съд в ново производство, което следва да
започне от стадия „разпоредително заседание”. При новото разглеждане на делото
съдът следва да се съобрази с посочените нарушения, които следва да бъдат
отстранени със способите на НПК.
Предвид изложените
по-горе съображения и на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.1 от НПК
Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 17, постановена по НОХД № 211/2018 год. на
26.07.2018 г. от ОС Шумен и
ВРЪЩА делото на Окръжен съд, гр.Шумен за ново разглеждане от друг
състав на съда от фазата на разпоредителното заседание.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.