№ 900
гр. Варна, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20213100502858 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ ”ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”,
представлявана от главен комисар Николай Николов, с адрес гр. София, ул. „Пиротска”
№171А, чрез юк С.П., против решение № 1342/14.10.2021г. по гр.д. № 20213110106142 на
21-ви състав на ВРС, с което е осъдена да заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. Б. №20 сумата от 1644,05 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн.
чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 318,45лева
мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД; е осъдена да заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 сумата от
350.00 лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК и е
осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от
335,76лева, от които 115,76 лева съставляваща дължима по делото държавна такса по
уважените искове на ищеца, като и сумата от 220 лева съдебно – деловодни разноски
заплатени от бюджета на съда, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
Считайки първоинстанционното решение за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради
неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба относно полагането, отчитането
и заплащането на нощния труд от държавни служители, чиито правоотношения са уредени
от ЗМВР. Освен това не е разгледано своевременното направено възражение за погасяване
на разглежданите искове по давност.
Моли се за отмяна на цялото решение. Претендира присъждане на сторените
разноски. Възразява за прекомерност, в случай, че насрещната страна представи
1
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер по-висок от минималния,
съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На осн. чл. 263, ал. 1 от ГПК ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Б.“, №
20, чрез адв. Цв.Б. в писмен отговор оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
В о.с.з. на 19.04.2022г. въззивникът, чрез процесуалния си представител поддържа
въззивната си жалба, а въззиваемият с писмена молба, депозирана преди о.с.з., чрез своя
процесуален представител я оспорва като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена. Двете
страни поддържат молбите си за присъждане на разноски.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Б.“, № 20, чрез адв. Цв.Б., срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А, с
която е предявила иск по чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за осъждане
ответника да заплати сумата 1375.66 лева, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн.
чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и сумата от 272.84 лева
мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1
ЗЗД. Изложени са твърдения, че за исковия период ищецът е полагал труд на длъжност
„младши инспектор“ в Първа Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“-Варна към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“
на МВР, поради което е бил със статут на държавен служител. Твърди, че за процесния
период е положил общо 1480 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143
възлиза на 1691.64 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден
труд от още 211.64 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително заплатен от
ответника, като дължимата сума е в размер на 1375.66 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Главна Дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ при МВР, адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ №171А,
представлявяна от гл.комисар Николай Николов, чрез ст.юк С.П. е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявената искова претенция, като неоснователни. Не оспорва
съществувалото служебно правоотношение с ищеца в релевирания период на сочената от
него длъжност. Прави възражение за погасяване на предявените искове по давност. Оспорва
предявените искове и с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове нощен труд.
Твърди също, че законодателят изрично е регламентирал, че продължителността на
работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и няма как да бъде
обоснована претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното работно време, на база
общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми.
В о.с.з. на 17.09.2021г. съдът е допуснал на осн. чл. 214 от ГПК изменение на иска по
размер от 1375.666лв. на 1644.05лв. и мораторната лихва от 272.84лв. на 318.45лв.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, че за периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020г. ИВ. Д. ИВ.
е полагал труд, като е заемал младши изпълнителска длъжност-водач на специализиран
автомобил Първа степен в група Пожарогасителна и спасителна дейност“ на Първа
районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна към ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР.
Приетата по делото фактическа обстановка не се оспорва от страните, установена от
приобщените към доказателствения материал по делото, а именно: кадрова справка на И.Д.
Иваноав, писмо изх. № 94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП, Заповед № 8121з-791 от
28.10.2014г., Заповед № 8121з-40 от 19.01.2015г., множество справки за коригирани
графици, протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00 ч. и 6:00 ч., платежни
2
бележки за начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за И. нощен труд не е
оспорено в хода на първоинстанционното производство и същите са ползвани от приетата
по делото ССчЕ.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за
периода от 01.01.2018 г. до 10.07.2020г., ИВ. Д. ИВ. е положил общо 1480 часа нощен труд.
Положеният нощен труд в размер на 1480 ч., не е бил преизчислен от въззивника с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Съобразно експертизата, за положения
от него нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от
ГД „ПБЗН“ брутно възнаграждение в общ размер на 1644.05 лева за разликата от 212 часа
дневен извънреден труд. Изчислена е мораторната лихва за периода от 01.04.2018г. до
26.04.2018г. в размер на 318.45лв. Вещото лице е изчислила сумата за доплащане за
извънреден труд от приравнените нощни часове за първото тримесечие на 2018г. от 23 часа,
дължима на И. в размер на 157.15лв., както и лихва от 48.97лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, настоящият съдебен състав на ВОС
намира решението за валидно и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата
оплаквания. Релевираните от въззивника такива се свеждат до начина на изчисляването на
положените часове труд – дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в
дневен, съответно дължи ли се заплащане на извънреден труд за така преобразуваните
часове труд.
Не се спори, че страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР в
спорния период, доколкото И. е държавен служител в РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“. Приложимият закон, уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който
е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период И. е полагал труд
през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за
което обстоятелство също липсва спор между страните.
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време
се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР., а
извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение-чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
3
за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е
действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014г, отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г). От 01.04.2015г. до
29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 59
от 29.07.2016 г. От 02.08.2016г. и понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016
г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г). Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите
наредби са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период.
Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр.69 от 19.08.2014
г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г.). при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015 г и №
8121з-776/29.07.2016г, приложими към процесния период 01.01.2018г. до 10.04.2020г.,
липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Доколкото в
последните две наредби е посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното
време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и следва да се
приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. В противен
случай би се поставил държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците по трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
В същата насока са и изводите на СЕС в решение от 24.02.2022 по дело С-262/20,
според които се допуска нормалната продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор,
включително за полицаи и пожарникари, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съизмерима с тази цел. Преценката следва да се извършва от
националния съд и е винаги конкретна и с оглед целта, която следва да се постигне. На
следващо място е разяснено, че в Директива 2003/88/ЕО е прокаран принципът, че
полагащите нощен труд работници или служители трябва да бъдат компенсирани чрез
различни мерки – под формата на намалена продължителност на работното време,
допълнителни почивки и допълнително заплащане на труда, удължен годишен отпуск,
заплащане на обезщетения и др. Тези мерки са част от закрилата на работниците, които
полагат нощен труд. В тази насока са и принципите на Международната организация на
труда /МОТ/ за организацията на работното време, включително и за регламентацията на
нощния труд, която трябва да предвижда различни по вид компенсации. Посочените
принципи са наложени и от националното законодателство, като още в чл.6 от
Конституцията на Република България е предвидена забрана за неравно третиране на
гражданите. В същото време, законодателят не е поставил и обосновал някаква цел,
оправдаваща по-неблагоприятни условия на труд на работниците от публичния сектор -
полицаи и пожарникари. Специфичният характер на работа на служителите в МВР прави
труда им тежък и рисков, поради което няма основание да не се прилагат компенсаторни
механизми за защита на този труд. Вярно е, че законът предвижда за тези служители,
предвид специфичния характер на длъжността, редица придобивки - ранно пенсиониране,
безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при прекратяване на служебното
правоотношение в по-голям размер и др. Същите обаче не компенсират конкретно тежестта
на полагания нощен труд. Липсва обективен и разумен критерий, свързан с допустима от
закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен нощен труд в дневен,
водещо до различно третиране на тази група служители спрямо тези по трудово
4
правоотношение.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен,
се явява доказана по основание.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът, за периода от
01.01.2018 г. до 31.03.2019 г., е положил 1480 ч. нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1692ч., като
дължимото възнаграждение съобразно ССчЕ, явяващо се разлика с вече заплатеното е в
размер на 212часа и възлиза на сумата от 1644.05 лева.
Първоинстанционният съд обаче не е разгледал своевременно релевираното от
ответната страна възражение за давност, което бездействие съставлява съществено
процесуално нарушение и е въведено от въззивника като оплакване във въззивната жалба,
поради което настоящият съдебен състав 6 дължи произнасяне по същото. Задължението за
заплащане на възнаграждението за извънреден труд става изискуемо от деня, следващ
съответния тримесечен период на отчитането му. В случая, възнаграждението за извънреден
труд за периода от м. януари 2018г. до м. март 2018г. е станало изискуемо на 01.04.2018г.,
откогато е започнал и да тече тригодишния давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, като
същият е изтекъл на 01.04.2021г. Исковата молба е подадена пред районния съд на
27.04.2021г., поради което възражението на ответника за погасяване на давност за
задължението за първото тримесечие на 2018г. е основателно. Следователно, предявените от
страната искове за главница и лихви се явяват погасени поради настъпила давност за
месеците януари, февруари и март 2018г. и за сумата от 157.15 лева – възнаграждение за
извънреден труд за положените общо 23 часа извънреден труд за първото тримесечие на
2018г. и начисленото върху него обезщетение за забава в размер на 48.97 лева.
Поради частично съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния
съд, атакуваното решение следва да се отмени в една част, поради основателността на
възражението за погасяване по давност, в това число и в частта за разноските и потвърди в
останалата му част-до размера на главницата от 1486.90лв. и мораторната лихва от
269.48лв.
Следва с оглед изхода на спора да бъдат определени дължимите разноски. На първа
инстанция двете страни са поискали присъждане на разноски, включително да се определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Следва да му бъде определено
такова в размер на 150.00лв., по реда на чл. 23, ал. 1, т. 1, предл.последно. Според
отхвърлената част на въззивника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 15.75лв. за всяка една инстанция. За въззивната инстанция на въззивника се
следва и сумата от 6.08лв. или общо 21.83лв., като част от платената държавна такса,
според отхвърлената част от исковете. На ищеца/въззиваем следва да бъдат присъдени
313.24лв. разноски за първата и за въззивната инстанция, според уважената част от
исковете. Първоинстанционното решение в частта за разноските на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК следна да бъде потвърдено до размера
на сумата от 290.26лв. /70.26лв., представляваща дължима държавна такса за първата
инстанция и 220.00лв. заплатен от бюджета депозит за вещо лице, според уважената част от
исковете/ и отменено за разликата над дължимите 290.26лв. до присъдените 335.76лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1342/14.10.2021г. по гр.дело № 20213110106142 на
Варненския районен съд, 21-ви състав, в частта, в която Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати
на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 сумата от 1486.90 лева,
5
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 01.01.2018г.- 10.07.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР, както и сумата от 269.48лева мораторна лихва върху главницата за периода
01.04.2018г. – 26.04.2021г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД; в частта в която Главна Дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309,
ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да
заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 сумата от 313.26 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК и в частта в която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 290.26лева, от които 70.26лв.-дължима
държавна такса за първата инстанция и 220.00лв. заплатен от бюджета депозит за вещо лице,
на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 1342/14.10.2021г. по гр.дело № 20213110106142 на
Варненския районен съд, 21-ви състав в частта в която Главна Дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул.
„Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати
на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 разликата над сумата от 1486.90
лева до присъдените 1644.05лв. или за сумата от 157.15лв., представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2018г.-
10.07.2020г., на осн. чл. 19, ал. 2 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, както и
мораторна лихва върху главницата за периода 01.04.2018г. – 26.04.2021г. за разлика над
сумата от 269.48лева до присъдените 318.45лв. или за сумата от 48.97лв., на осн. чл. 86,
ал.1 ЗЗД; в частта в която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН
********** от гр. Варна, ул. Б. №20 разликата над 313.26лв. до присъдените 350.00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по първоинстанционното дело, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК и в частта в която Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в МВР, с адм. адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А,
представлявана от гл.комисар Николай Николов е осъдена да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на ВРС разликата над сумата от 290.26лева, от които 70.26лв.-
дължима държавна такса за първата инстанция и 220.00лв. заплатен от бюджета депозит за
вещо лице, до присъдените 335.76лв., на осн. чл. 78, ал.6 ГПК и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20
срещу Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм.
адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от кл.комисар Николай
Николов искове за заплащане на следните суми: 1/ 157.15лв., претендирана като дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 23 часа за периода
от 01.01.2018г. до 31.03.2018г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен
труд в дневен с коефициент 1,143, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.2 от
ЗМВР; 2/ 48.97лв., претендирана като обезщетение за забава върху допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 01.04.2018г. до 26.04.2021г., като
погасени по давност.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в
МВР, с адрес гр. София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар
Николай Николов да заплати на ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20
сторените във въззивното производство разноски в размер на 313.26 лева, на осн. чл.78, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА ИВ. Д. ИВ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. Б. №20 да заплати на
Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ в МВР, с адм. адрес гр.
6
София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представлявана от гл.комисар Николай Николов
разноски за първата инстанция в размер на 15.75лв. и в размер на 21.83лв. за въззивната
инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, предвид разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7