РЕШЕНИЕ
№ 503
гр. Пловдив, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20225300500514 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Г. Д., ЕГН: **********, подадена чрез
пълномощника по делото адвокат П., против Решение № 2058 от 10.11.2021 г.
постановено по гр.д.№ 8958 по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, XVI гр.с., с което е
признато за установено, че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1451/
11.02.2021 г., издадена по частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, Р. Г. Д.
дължи на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, следните суми: сумата от 1 784,
84 лева - главница, дължима по договор за издаване на кредитна карта ***от ****г. и
сумата в размер на 15 лева - такси за периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението- 03.02.2021 г.,
до окончателното изплащане, както и се осъжда Р. Г. Д. да заплати на „Юробанк
България” АД направените разноски по заповедното производство, както следва: 36
лева за държавна такса и 360 лева- за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноските за първоинстанционното производство: държавна такса в размер на 85, 39
лева, депозит за вещо лице в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 427, 19 лева.
В жалбата са изложени оплаквания, че първоинстанционното решение е
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Оспорва се получаването на екземпляр от договора за издаване
1
на кредитна карта и общите условия към него, както и на кредитната карта и
усвояването на парични суми от нея. Намира се за неправилен изводът на районния
съд, че е безспорно възникването на действително правоотношение по сключения
договор. Излагат се доводи за неспазването на чл.10, ал.1 от ЗПК за представянето на
екземпляр от договора и се твърди, че договорът е сключен в нарушение на чл.11, ал.1,
т.9, 10, 11, 12 и т.20 и ал.2 ЗПК, а така и че е нищожен на осн.чл.22 от ЗПК. Поддържа
се, че изтеглените суми по картата не се дължат по договора, както и че същите
надвишават позволеният лимит от 1 900 лева. Поддържа, че не е получавала
представените от банката месечни извлечения с посочване на срока, в който може да
погаси задължението си. Оспорва се правото на банката да обяви вземането за
предсрочно изискуемо и надлежното уведомяване на жалбоподателката. Моли се за
присъждането на разноските по делото. Не се правят нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Юробанк България” АД, с който оспорва същата като неоснователна и излагат доводи
за правилността на решението. Поддържа, че договорът и общите условия носят
подписа на жалбоподателката, която е получила същите заедно с кредитната карта. В
подкрепа на този факт представят Приемо-предавателен протокол за получаване на
кредитна карта и ПИН. Поддържа, че предоставеният кредит е револвиращ, тоест
възобновяем, като след погасяване на ползваната част от лимита, той се възстановява
до първоначалния си размер, което позволява да бъде ползван многократно от
потребителя. Позовава се на заключението на ССчЕ за установяване на задължението.
Поддържа, че законно е упражнила правото си за обявяване на задължението на
кредитополучателя за предсрочно изискуемо.Моли за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на решението, както и за присъждането на разноските по делото. При
условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, както и за присъждането на разноските й по компенсация. Прави
доказателствено искане за приемането на Приемо-предавателен протокол за получена
кредитна карта и ПИН от Р.Д..
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционното производството е образувано по предявен от „Юробанк
България” АД, ЕИК: *********, срещу Р. Г. Д., ЕГН: **********, иск с правно
основание чл. 422, във вр. чл.415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 430 и чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи присъдените по частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в,
със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 1451/
11.02.2021 г., суми, както следва: сумата от 1 784, 84 лева- главница, дължима по
договор за издаване на кредитна карта ***от *** г. и сумата в размер на 15 лева- такси
за периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 03.02.2021 г., до окончателното изплащане.
Исковата претенция се обосновава с твърденията, че между страните е сключен
2
договор за издаване на кредитна карта № ***от *** г., по сила на който банката е
предоставила на ответницата револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в
размер на 1 900 лева и е издала като средство за отдалечен достъп до паричния ресурс
персонална кредитна карта „Visa Classic“. Кредитополучателят можел да усвоя кредита
по начините, посочени в чл.5 и чл.6 от Общите условия /ОУ/ на банката, неразделна
част от договора, които приел без възражения. Всяко теглене от картата се дължало
отделно само за себе си, без да има периодичен характер. Ответницата периодично
усвоявала суми от кредитната карта като банката приспадала извършените от нея
погашения при спазване на реда в чл.9.3 от ОУ. Претендираната от ищеца непогасена
главница била в размер на 1784, 84 лева съгласно Параметрична справка за
движението по картовата сметка. Съгласно чл.8 от ОУ банката изпращала всеки месец
месечно извлечение, съдържащи извършените транзакции, дължимата сума,
минимална месечна вноска и датата за издължаване. Според чл.9 ОУ картодържателят
можел да погаси задълженията си, възникнали при използване на картата, в срок до
датата на издължаване, посочена в месечното извлечение - изцяло и без начисляване на
лихва, или на части, съгласно Приложение № 1. Ако картодържателят не погасял
минимална месечна вноска до датата на падежа, посочен в месечното извлечение,
същият дължал обезщетение за забава /мораторна лихва/, в размер на законната лихва
за забава, върху целия усвоен, но непогасен кредитен лимит. Посочва се, че
претендираната такса от 15 лева, представлява непогасена такса за блокиране на
картата. Поради неплащането на минимални месечни вноски по две последователни
месечни извлечения, с краен срок на плащане 30.09.2019 г. и 29.10.2019 г. банката
обявила предсрочната изискуемост на кредита, чрез фингирано връчване с нотариална
покана.За събиране на сумите била издадена заповед за изпълнение, срещу която обаче
длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал настоящият установителен
иск.
По реда на чл.131 от ГПК ответницата Р. Г. Д. е депозирала отговор, с който е
оспорил получаването на екземпляр от договора и кредитната карта по договора.
Посочва, че параметричната справка включва суми за адвокатски хонорар и държавна
такса, от което заключава, че физически не разполага с картата, а същите са изтеглени
от банката. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита.
Противопоставя се на твърдението, че е получила месечни извлечения с посочен срок,
в който да може да погаси задължението си, което обстоятелство намира за недоказано.
Посочва, че подаденото от нея заявление за доставка на карта няма връзка с процесния
договор.
С постановеното по делото решение ПРС е приел, че между страните е
възникнало действително правоотношение по сключен между тях договор за кредит,
по силата на който на ответницата е бил предоставен револвиращ кредит под формата
на кредитен лимит от 1900 лева и е била издадена персонална кредитна карта Visa
Classic, от която усвоявала суми.Изводите си районният съд е обосновал с
представеното по делото движение по сметката и заключението на ССчЕ, от което се
установявало на коя дата, каква сума и в кой търговски обект е била усвоена от
ответницата сума по картата, както и на коя дата точно какви суми е върнала на
банката, от което е заключил, че ответницата не се само се е възползвала от договора,
но и го е изпълнявала. Според РС без значение е в случая дали картодържателят е
получавал месечно извлечение за операциите с картата и по какъв начин му е било
съобщавано за дължимите от него суми, които следва да върне. Това обстоятелство
нямало никакво отношение към основното задължение на кредитополучателя, което е
3
свързано с плащане на дълга, като как ще бъде осведомен за конкретния му размер в
различните периоди от действие на кредита било проблем на длъжника. Въз основа на
изложеното и след като е приел, че се е породило правото на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем и че уведомлението до длъжника за това е надлежно връчено,
ПРС е уважил изцяло предявения иск.
При извършената служебна проверка на обжалваното решение съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е
валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде проверена правилността на решението съобразно посоченото в
жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за допуснати
при постановяването му нарушения на императивни материалноправни норми,
като въззивният съд се произнесе по съществото на правния спор между страните.
От фактическа страна по делото се установява, че на 30.08.2018 г. между
„Юробанк България” АД и Р. Г. Д. като картодържател е подписан договор за издаване
на кредитна карта № ***, с който страните са предвидили, че банката предоставя на
ответницата револвиращ потребителски кредит под формата на кредитен лимит,
достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в размер на 1 900 лева. Като
неразделна част от договора са посочени ОУ на банката и Приложение № 1 към ОУ. В
приложението са регламентирани отделните такси по договора и ОУ. Посочена е
минимална месечна вноска от 3 % от общото дължимата сума, мин.15 лева; ГЛП от 18,
9 %; ГПР при посочени допускания от 31, 73 % и максимален кредитен лимит от 3000
лева, усвоен изцяло; изплащане на посочения усвоен лимит на 12 равни по размер на
месечни вноски, всяка в размер на 287, 83 лева. Обща дължима сума от клиента: 3 453,
92 лева. ОУ на банката са инкорпорирани в процесния договор, от които с установява
безсрочният характер на договора. В чл.2.1 и чл.2.2 от ОУ е предвидено получаването
на екземпляр от договора и от кредитната карта с ПИН от картодържателя, както и
начините на използване на картата. Предвидено е издаването и изпращане на месечни
извлечения до картодържателя с обикновена или електронна поща относно
извършените транзакции през месечния отчетен период, всички вноски с настъпил
падеж, минимална месечна вноска, когато така е определена, дата на издължаване
/краен срок на плащане/ и др. По отношение на начина на погасяване на задължението
е предвидено, че картодържателят може да изпълни задължението си в срок до Датата
на издължаване /Краен срок на плащане/, посочен в последното издадено от банката
месечно извлечение - изцяло или на части, като в последния случай на усвоената и
непогасена част от кредитния лимит се начислява с лихва, предвидена в чл.10 от ОУ.
Според чл.9.2. от ОУ в случай, че кредитодържателят не погаси изцяло до Датата на
издължване пълния размер на всички текущи задължения по договора /погасяване на
части/, дължи на банката лихва върху всички задължения по договора. В чл. 20.2. от
ОУ е предвидено че при непогасяване на минималните вноски по две последователни
месечни извлечения, банката може да обяви задължението на картодържателя за изцяло
предсрочно изискуемо.
По делото се установява, че процесният договор е сключен въз основа на
заявление за издаване на кредитна карта от Р. Г. Д., приложено по частно гр. дело №
2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в. Неоснователно е възражението на ответницата, че
подаденото от нея заявление за доставка на карта няма връзка с процесния договор,
доколкото се установява, че същото съдържа датата и номерът на процесният договор,
до който извод е достигнал и районният съд.
4
Във въззивната инстанция се прие представеното от банката доказателство -
приемо - предавателен протокол № 555777 от 30.08.2018 г., от което се удостоверява
предаването на кредитната карта Visa Classiс с ПИН и на екземпляр от договора на
картодържателя Д.. В предвид на последното по делото по безспорен начин се доказа
изпълнението от банката на задълженията й по чл.2.1 и чл.2.2 от ОУ. С оглед на
изложеното съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Д. не е
получила кредитната карта по договора за издаване на кредитна карта и екземпляр от
договора с общите условия към него, които са инкорпорирани в договора.
По делото банката е представила месечни справки от 11.09.2019 г. и 11.10.2019 г.
за задължение от 1 784, 84 лева, посочена като дължима сума от предходен период, и
15лева - такса за блокиране на карта, претендирани в настоящото производство.
За установяване задължението на ищцата е прието заключение на ССчЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвеното, неоспорено от страните.
Вещото лице е установило, че усвоените от картодържателя по договора суми са в общ
размер на 5 633, 18 лева като в табличен вид е посочило датата и размера на всяка
трансакция, както и обектът, от който е усвоена. Установило е и извършените
периодични плащания за погасяването на усвоените суми с картата, подробно
посочени в табличен вид по размер и дати, които са в общ размер на 4 425, 48 лева.
Вещото лице е посочило, че размерът на неизплатеното задължение на
кредитополучателя Д. по процесния договор е 1 784, 84 лева и 15 лева- такса за
блокиране на картата.
С оглед на доказателствената съвкупност, съдът намира за установено, че
жалбоподателката е усвоила сумите по договора за кредит в общ размер на 5 633, 18
лева съгласно заключението на ССчЕ, доколкото се доказа, че е получила кредитната
карта с ПИН по подписания между страните процесен договор с общите условия към
него и Приложение № 1, подписите върху които не са оспорени. Следователно
неоснователно е възражението в жалбата, че Д. не е теглила суми по договора за
кредит, доколкото същата въз основа на договора и предаването на кредитната карта по
него с ПИН се е легитимирала като картодържател. Неоснователен е и доводът в
жалбата, че сумата от 5 633, 18 лева не е теглена от жалбоподателката по договора
предвид надвишаването с тази сума на кредитния лимит по договора от 1 900 лева. В
случая следва да се има предвид, че кредитът е револвиращ и разполагаемият кредитен
лимит се е възобновявал с периодичните плащания за връщане на изтеглените суми,
установени от ССчЕ в общ размер на 4 425, 48 лева. Неоснователно е и възражението,
че и други лица са могли да усвоят суми по кредита с позоваването на включените
суми от 427, 19 лева – адвокатски хонорар в исковото производство и от 85, 39 лева –
доплатена държавна такса в исковото производство в изготвената от банката
„Параметрична справка за движение по картовата сметка на ответника“. Действително
посочените суми са включени в цитираната справка, но същите представляват
начислено задължение на длъжника от банката, предвид воденото гражданско
съдопроизводство, а не усвоени суми по кредита чрез кредитната карта, доколкото и не
се включват в усвоената сума от общо 5 633, 18 лева, видно от заключението на ССчЕ.
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за недействителност на
договора, въз основа на който банката претендира вземането си, с излагане на доводи
за нарушение на разпоредбите на ЗПК.
Представеният пред съда договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, предвид качеството на ответницата - жалбоподател като
5
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР на ЗЗП. По отношение на
процесния договор важат всички императивни изисквания по Закона за потребителския
кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.Законът въвежда задължителни изисквания относно
формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл.
11 ЗПК. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална
недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на
договора и когато той бъде обявен за недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК заемателят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и
другите разходи.
С оглед императивният характер на посочените разпоредби, които са установени
в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване, поради което в
случая е без значение обстоятелството, че възражението за нарушение на разпоредбите
на ЗПК е наведено едва с въззивната жалба.
При служебно извършената проверка относно действителността на процесния
договор за издаване на кредитна карта № ***от *** г. съдът установи, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК за посочване по разбираем начин на условията
за издължаване на кредита от потребителя. Според договора банката предоставя на
Р.Д. револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитен лимит в размера на
1 900 лева, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта като условията за
погасяване са уредени в Общите условия на „Юробанк България“АД за издаване и
ползване на кредитни карти. Според чл.9 от ОУ на банката относно погасяването на
задълженията е предвидено, че картодържателят може да изплати задълженията си по
договора, възникнали при използване на картата, в срок до Датата на издължаване
/краен срок за плащане/, посочен в последно издадено от банката месечно извлечение -
изцяло или на части, като в последния случай, усвоената и непогасена част от
кредитния лимит остава дължима и се олихвява с възнаградителна лихва, според
условията на договора. Предвидено е, че периодът от съответната дата, посочена като
„Дата на трансакция“ в месечното извлечение до Датата на издължаване се нарича
„Гратисен период“, след който по смисъла на чл.9.6 от договора картодържателят
дължи на банката обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия
усвоен, но непогасен кредитен лимит. Доколкото договорът препраща към Приложение
№ 1 към ОУ, следва да се отбележи, че в същото макар да е посочено, че усвоеният
лимит се изплаща на 12 равни месечни вноски, всяка в размер на 287, 83 лева, в него не
е посочена падежна дата за изпълнението на това задължение. С оглед на изложеното
се налага извод, че падежът на задължението по договора е определяем от банката с
допълнително изходящи от нея документи, т.нар.месечни извлечения, с които
потребителят следва да се уведомява за падежа на задължението му, а не е конкретно
разписан в договора, ОУ или Приложение № 1.
По отношение издаването на месечните извлечения и тяхното получаване в
чл.15.1. от ОУ е регламентирано, че картодържателят е наясно, че задължението му се
6
обслужва на минимални месечни вноски, посочени в месечните извлечения, които се
издават от банката на определено число всеки месец, в зависимост от датата на
издаване на картата и се изпращат на равни месечни интервали, поради което е
предвидено, че (а) ако в срок от 45 от издаването на картата или 15 дни от датата на
издаване на което и да е месечно извлечение картодържателят не уведоми банката в
писмена форма, че не е получила съответното месечно извлечение, последното се
счита за получено в петнадесет дневен срок от датата на издаването му; (б) ако в срок
от 10 дни от получаването на всяко месечно извлечение или каквото и да е друго
писмено известие относно задълженията, произтичащи от договора, картодържателят
не оспори писмено съдържанието на месечно извлечение и размера на задължението
си, се счита, че ги е приел безспорно и че същите са изискуеми и дължими
съответствие с ОУ.
С оглед съдържанието на цитираната разпоредба от ОУ, съдът намира, че в
същата е уредена фикция за връчване, според която потребителят е получил месечното
извлечение и се е съгласил със съдържание му при липсата от негова страна на
писмено уведомление до банката в обратния смисъл в указаните срокове. Така и по
смисъла на цитираната уредба в ОУ, потребителят се счита уведомен за падежа на
задължението си при липсата на писмено уведомление до банката, че не е получил
месечното извлечение в срок, изчислен от датата на издаването му. Следователно
датата на издаване на месечното извлечение се явява решаваща, тъй като съобразено
със същата е налице фикция за връчване на всяко месечно извлечение, а така и за
узнаване от потребителя на падежа на задължението му, доколкото падежът се указва с
извлечението.
По делото не се установява да е договорена конкретна дата на издаване на
месечното извлечение. По смисъла на чл.4 от договора, датата на издаване на
месечното извлечение по картата се определя от банката при предаване на картата на
картодържателя, в която хипотеза не е разписано уведомяването на потребителя за
последната. Така и конкретно в настоящия казус не се установява банката да е
определила датата на издаване на месечното извлечение при предаването на
кредитната карта на картодържателя, доколкото данни за това няма в приемо -
предавателния протокол № 5557778/30.08.2018 г., както и уведомяването на
потребителя за датата на издаване на месечните извлечения.
В аспекта на изложеното се налага извод, че процесният потребителски договор
не отговаря на изискването в чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, тъй като в същия липсват ясно
разписани условия на издължаване на кредита касателно падежа за изпълнение на
задължението от потребителя. Падежът на задължението не е посочен в договора, а се
определя едностранно от банката с издаването на месечни извлечения без обаче да са
ясни условията за узнаване от потребителя на датата на издаване на месечните
извлечения, за да се приложи фикцията за връчването им и да се приеме знанието на
потребителя за падежа на задължението му. Защитата на потребителя, намерила
отражение в ЗПК и ЗЗП се основава на създаването на гаранции за яснота,
разбираемост и прозрачност на задълженията на потребителите. Според въззивният
съд, в случая такава яснота липсва, а е налице неяснотата и неинформираността на
потребителя досежно частта от договора, от която зависи падежа за заплащане на
задължението за месечните суми за револвиране на кредита, респективно и касае
условията за издължаване на кредита, които съгласно чл. 11, ал.1, т. 11 пр. 1 от ЗПК
трябва да са конкретно разписани и да не поставят потребителя в неравностойно
спрямо банката положение.
7
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съгласно
разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор за издаване на кредитна карта № ***е
недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.11 ЗПК.
Последиците от обявяването на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, според която потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита. В случая
от заключението на ССчЕ се установи, че усвоените от ответницата по договора суми
са в общ размер на 5 633, 18 лева, а погасените в размер на 4 425, 48 лева, от която се
налага извод, че чистата усвоена от ответницата стойност по кредита, която не е
върната е в размер на 1 207, 70 лева.
Поставеният пред съда въпрос е и за изискуемостта на усвоените от ответницата
суми по кредита, доколкото не се установява падежа за тяхното плащане. Според чл.
84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на паричното задължение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Съдебната практика е
безпротиворечива, че като покана по смисъла на чл. 84 ЗЗД следва да се приеме и
получаването на исковата молба. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав
намира, че в случая исковата молба има характер и на покана за плащане по смисъла
на чл.84, ал.2 от ЗЗД, с получаването на която е станало изискуемо вземането на
банката за усвоените и невърнати суми по кредита в размер на 1 207, 70 лева.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че предявеният от банката иск е
основателен за главницата в размер на 1 207, 70 лева, а за разликата до пълния
претендиран размер от 1 784, 84 лева и за сумата от 15лева - такса за блокиране на
карта е неоснователен. Първоинстанционният съд е достигнал до различни изводи,
поради което обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е присъдена
главницата за разликата над 1 207, 70 лева до пълния претендиран размер от 1 784, 84
лева и за претендираната такса за блокиране на картата от 15лева. В останалата част, с
която е уважен искът за главницата до размера от 1 207, 70 лева, решението ще бъде
потвърдено, поради съвпадане на крайните изводи на районния съд с тези на въззивния
съд относно дължимостта на процесното вземане.
С оглед изхода на правния спор първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта за разноските.
По отношение разноските на ищеца: С решението си районният съд е присъдил
на ищеца разноски за заповедното производство в общ размер на 396 лева, от които по
съразмерност му се дължат 238 лева, поради което за разликата над тази сума
решението ще бъде отменено. За първоинстанционното производство районният съд е
присъдил на ищеца разноски в общ размер на 662, 58 лева, от които по съразмерност
му се дължат 398 лева и за разликата над тази сума решението ще бъде отменено.
По отношение разноските на ответницата: Ответницата претендира разноски за
адвокатско възнаграждение от 300 лева за заповедното производство и от 500 лева за
първата инстанция, направата на които се удостоверява от представените договори за
правна защита и съдействие. Ищецът е направил възражение за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК в исковата молба. Възражението по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на
разноските за заповедното производство е основателно, тъй като в заповедното
производство действията на процесуалния представител на длъжника са изчерпани с
подаването на бланкетно възражение по образец, утвърден с Наредба № 6 от
20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието. В предвид извършените действия от
адвоката по изготвяне на възражението по аналогия следва да намери приложение
8
предвиденото възнаграждение в чл. 6, т.5 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на книжа, в тази част и на други
молби. Тези действия на адвоката са най-близки до действията му по подаването на
бланката на възражението по чл. 414 от ГПК, поради което дължимото за тях
възнаграждение е 50 лв. По съразмерност от сума в размер на 50 лева на ответницата
се дължат разноски в размер на 15 лева за заповедното производство. Възражението по
чл.78, ал.5 ГПК по отношение на претендираните разноски от 500 лева за първата
инстанция е основателно за размера на 356 лева, доколкото посоченият размер
съставлява минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и делото не се отличава с правна и фактическа сложност. По съразмерност от сума в
размер на 356 лева на ответницата се дължат разноски в размер на 106, 80 лева за
първоинстанционното производство.
По разноските във възивната инстанция: Въззиваема страна - ищец претендира
разноски за адвокатско възнаграждение от 427, 19 лева, за които не представя договор
за правна защита и съдействие или друго доказателство, удостоверяващо постигнато
между страните съглашение за процесуално представителство в производството срещу
заплащането на посоченото възнаграждение. По аргумент от изложеното на ищеца
няма да му бъдат присъдени разноски за въззивното производство.
Жалбоподателката - ответник претендира разноски за държавна такса от 60, 69
лева и за заплатено адвокатско възнаграждение от 500 лева, направата на които се
доказва от договор за правна защита и съдействие. Въззиваемата страна е направила
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което е основателно за размера на 356
лева, който съставлява минималния размер на възнаграждението съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. и делото не се отличава с правна и фактическа
сложност. Тоест следва да се приеме, че разноските на въззиваемата страна в
производството са в размер на 416, 69 лева / 60, 69 лева - ДТ и 356 лева -
адв.възнаграждение/, от които по съразмерност на жалбоподателката следва да се
присъди сумата в размер на 125 лева за въззивното производство.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2058 от 10.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 8958 по
описа за 2021 г. на РС - Пловдив, XVI гр.с., в частта, с което е признато за установено,
че със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1451/ 11.02.2021 г., издадена по
частно гр. дело № 2077/ 2021 г. на ПРС, Х гр. с-в, Р. Г. Д., ЕГН: **********, от ***,
ДЪЛЖИ на „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., следните суми:
разликата над 1 207, 70 лева до 1 784, 84 лева - главница, дължима по договор за
издаване на кредитна карта ***от *** г., и сумата в размер на 15 лева - такси за
периода 12.08.2019 г.- 26.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението- 03.02.2021 г., до окончателното изплащане, както
и в частта, с която се осъжда Р. Г. Д. ЕГН: ********** да заплати на „Юробанк
България” АД ЕИК: *********, направените разноски по заповедното производство за
размера над 238 лева и за първоинстанционното производство за размера над 398 лева.
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2058 от 10.11.2021 г. постановено по гр.д.№ 8958
по описа за 2021 г. на РС - Пловдив, XVI гр.с. в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път” № 260,
представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокуриста М.В., да заплати на Р.
Г. Д., ЕГН: **********, от ***, сумата в общ размер на 246, 80 лева, от които: 15 лева
- разноски за заповедното производство, 106, 80 лева - разноски за
първоинстанционното производство и 125 лева - разноски за въззивното производство.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10