Решение по дело №12582/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1185
Дата: 27 април 2022 г.
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20213110112582
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Варна, 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110112582 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове от Н.К. Н. – П.а, ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. №13, ет.4, ап.23 срещу ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Д.М.Д. №1 за
осъждане на ответника да заплати:
Сумата от 1423,91 лева (съобразно допуснато изменение на иск с протоколно
определение от 04.02.2022г.), дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“,
рег. № ******** в резултат на настъпило на 17.03.2021г. застрахователно събитие,
което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № *************, за което обстоятелство е образувана щета
№0201-00304/2021-01;
Сумата от 487,18 лева (съобразно допуснато изменение на иск с протоколно
определение от 04.02.2022г.), дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“,
рег. № ******** в резултат на настъпило на 19.03.2021г. застрахователно събитие,
което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ************, за което обстоятелство е образувана щета
1
№0201-00300/2021-01;
Сумата от 469,18 лева (съобразно допуснато изменение на иск с протоколно
определение от 04.02.2022г.), дължимо застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“,
рег. № ******** в резултат на настъпило на 19.04.2021г. застрахователно събитие,
което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ************, за което обстоятелство е образувана щета
№0201-00433/2021-01.
В исковата молба се излагат твърдения, че страните се намират обвързани във
валидно облигационно правоотношение по договор за застраховка „Сухопътни
превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“,
обективирана в застрахователна полица № BG0201 20 *********, с обект на
застраховката собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. №
********. На 17.03.2021г. е настъпило застрахователно събитие, при което по време,
през което автомобила е в бил паркиран в междублоковото пространство на бл.12 на
ул. С., гр. Варна са му нанесени увреждания на задна броня, заден ляв калник, задна
лява врата, дясна и средна лайсна в задната броня, счупен ляв мигач, част от лявото
огледало, наранена боя по капачката на огледалото. Заведена била щета №0201-
00304/2021-01, по която ответното застрахователно дружество е отказало да изплати
обезщетение. Общият размер на уврежданията ищцата оценява на 2000 лева, от които
частично претендира сумата от 1250 лева.
На 19.03.2021г. е настъпило ново застрахователно събитие, което е реализирано
на пътен участък пред бл. 12 на ул. С., гр. Варна на периферен паркинг през блока, при
което при движение на собствения на ищцата МПС е закачило висок бордюр, в
следствие на което са нанесени увреждания на предната броня. Заведена е щета
№0201-00300/2021-01, по която ответното застрахователно дружество е отказало да
изплати обезщетение. Общият размер на уврежданията ищцата оценява на 400 лева, от
които частично претендира сумата от 200 лева.
На 19.04.2021г. е настъпило следващо застрахователно събитие, релазиринано в
пред бл.13 на ул. С., гр. Варна, при което по време докато собствения на ищцата МПС
е бил в паркирано положение е бил ударен от паднал клон от дърво, който е
деформирал тавана на колата. Заведена е щета №0201-00433/2021-01, по която
ответното застрахователно дружество е отказало да изплати обезщетение. Общият
размер на уврежданията ищцата оценява на 400 лева, от които частично претендира
сумата от 200 лева.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Не оспорва,
че страните са намират обвързани във валидно облигационно правоотношение по
2
договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица №
************, с обект на застраховката собственото на ищцата МПС марка
„Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ********.
Оспорва предявените искове по основание и размер. По почин на заведените
щети във връзка с реализирани застрахователни събития на 17.03.2021г., за което е
образувана щета №0201-00304/2021-01 излага възражения, като посочва, че ищцата не
е ангажирала надлежен документ от държавен орган, респ. двустранен протокол за
ПТП, с който да удостоверява механизма на нанесени увреждания на собствения й л.а.
Оспорва посочения в исковата молба механизъм, като изразява предположение, че
собствения на ищцата МПС е било паркирано забранен участък, като е
възпрепятствало възможността за движение на останалите МПС. В условията на
евентуалност посочва, че размера на застрахователното обезщетение съобразно т. 68.1
от Общите условия по застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови
превозни средства“, при липса на надлежен документ от държавен орган или
двустранен протокол за ПТП, не може да надвишава 10 % от застрахователната сума.
По почин застрахователното събитие от 19.03.2021г., за което е образувано щета
0201-00300/2021-01, излага възражения, че ищцата не е представила документ от
надлежен държавен орган, с който да удостовери настъпване на застрахователното
събитие, поради което и на осн. т. 68.1 от Общите условия по застраховка „Сухопътни
превозни средства (без релсови превозни средства“, при липса на надлежен документ
от държавен орган или двустранен протокол за ПТП застрахователното обезщетение
не може да надвишава 10 % от застрахователната сума.
Оспорва реализираните вреди вследствие застрахователно събитие от
19.04.2021г., за което е образувана щета №0201-00433/2021-01, като посочва, че по
застрахованото имущество не се констатират деформации вследствие на паднал клон
от дърво върху капака.
Счита, че и трите претенции са прекомерни, като изрично оспорва техния
размер, намирайки ги за завишени. Посочва, че ответникът е изпълнил задълженията
си по договора за застраховка, като е изплатил в полза на ищцата сумата от 750 лева,
която се явява дължимо й застрахователно обезщетение в размер на 10 % от
застрахователната сума, същата в размер на 7500 лева, на осн. т. 68.1 от Общите
условия по застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“, при липса на представен надлежен документ от държавен орган или
двустранен протокол за ПТП.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
3
Представен по делото е договор за застраховка “Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства)“, обективиран в застрахователна полица №
************, със срок на валидност 22.04.2020г. – 21.04.2021г., клауза „Пълно
каско“,с предмет МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270 СДИ“, застрахователна
стойност 7500 лева, при уговорена застрахователна премия в размер на 562,50 лева,
платима разсрочено на уговорен в договора падеж на всяка отделна вноска.
Представена е по делото претенция от 10.03.2021г. за изплащане на обезщетение
за щети по МПС, в която се посочват нанесени щети на МПС марка „Мерцедес“, модел
„Е 270 СДИ на 17.03.2021г. Образувано е опис-заключение по щета на МПС №0201-
00304/2021-01, в което са описани увредени части – задна броня, заден калник, задна
врата, мигач, огледало, лайсна на задна броня и средна лайсна в задна броня.
Представена е претенция от 19.03.2021г. за изплащане на обезщетение за щети
по МПС, в която се посочват нанесени щети на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270
СДИ на 19.03.2021г. Образувано е опис-заключение по щета на МПС №0201-
00300/2021-01, в което са описани увредени части – предна броня.
Представена е претенция от 20.04.2021г. за изплащане на обезщетение за щети
по МПС, в която се посочват нанесени щети на МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270
СДИ на 20.04.2021г. Образувано е опис-заключение по щета на МПС №0201-
00433/2021-01, в което са описани увредени части – таван.
С уведомително писмо №1621/30.30.2021г. ответникът е уведомил ищцата, че по
отношение заведени щети № 0201-000299/2021-01, 0201-000301/2021-01 и 0201-
000304/2021-01 във връзка с щети по МПС марка „Мерцедес“, модел „Е 270 СДИ и на
основание т.68.1 от Общите условия на застрахователя следва да бъдат изплатени 750
лева, съставляващи 10% от застрахователната сума.
С платежно нареждане от 06.04.2021г. ответникът в качеството му на
застраховател е изплатил на ищцата сумата от 750 лева по щета №
2520201000299/2021011.
Прието по делото е заключение по съдебно-автотехническа експертиза на вещото
лице А.В., в което се посочва, че общата стойност на разходите, които са необходими
за отстраняване уврежданията нанесени на лекия автомобил, за което обстоятелство
при застрахователя е образувана щета № 0201-000300/2021-1 възлиза на 487,18 лева,
по отношение на щета № 0201-000304/2021-1 в размер на 1427,89 лева, а по отношение
на щета № 0201-000433/2021-1 сумата от 469,18 лева. При приемане на заключеното в
съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения, като посочва, че по
тавана на автомобила се наблюдават вдлъбнатини с кръгла форма с диаметър от около
5 см., като механизма при който те са осъществени е свързан с осъществяване на удар
от горе на долу от твърд тъп предмет. Няма видими увреждания на лаковото покритие
на тавана, но тежестта на обекта е била достатъчна за да деформира детайла на
4
автомобила, върху който е попаднал удара. Стойността на необходимите разходи
изчислява на база средно – пазарни цени при съпоставяне на ценоразписи на различни
сервизи.
В хода на съдебното заседание е изслушан свидетеля П.Ж.С.– без дела и родство
страните. Свидетелят в разпитът си пред съда посочва, че познава ищцата известно му
е, че същата притежава л.а. „Мерцедес“, който обикновено паркира в прилежащата
паркинг – зона на блока, в който живее. Излага че през месец март е установил, че по
автомобила на ищеца са нанесени увреждания, които са засегнали задната броня, която
била силно ожулена, задна лайсна, ляв калник, по който имало вдлъбнатини,
издрасквания по задна лява врата и дефекти по корпуса на огледалото.
Гореизложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок.
Не е спорно между страните, поради което съдът прие за безспорно по делото и
ненуждаещо се от доказване, че страните са обвързани във валидно облигационно
правоотношение по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без
релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна
полица № ****************, с обект на застраховката собственото на ищцата МПС
марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ********. Видно от съдържанието на
договора уговорената застрахователна сума в лимита, на която е застраховано
процесното МПС възлиза на 7500 лева. Уговорена е застрахователна премия в размер
на 562,50 лева, чието плащане е разсрочено на четири вноски, като между страните не
съществува спор за заплащане на дължимата застрахователна премия. От договора за
застраховка представен по делото съдът приема също така, че ищцата в качеството й на
застраховащ се е запознала с Общите условия към договора за застраховка и ги е
приела. Такова изявление застрахованото лице изрично е направило в представения по
делото частен диспозитивен документ, поради което възраженията на ответника в тази
насока, че ищцата не е запозната с общите условия, съответно, че същите не й са
представени към момента на възникване на облигационното правоотношение са
неоснователни.
Във възраженията си ответникът в отговора на исковата молба повдига въпроса
досежно механизма на настъпване на вредите на процесното МПС, по отношение на
които е образувана застрахователна преписка №0201-00304/2021-01. В тази насока
страната излага, че собственият на ищеца МПС е бил паркиран по начин, по който е
възпрепятствал движението на останалите МПС, с оглед на което са нанесени и
уврежданията по него. Съдът при разпределение на доказателствената тежест възложи
в тежест на ответника да установи своите правопогасяващи и правонамаляващи
5
възражения, но в хода на съдебното производство страната релевира същите не
ангажира доказателства в подкрепа на възраженията си. За установяване на
уврежданията съдът допусна събиране на гласни доказателства, като тук посочва, че
няма пречка механизма на уврежданията на вещта да бъде установен с всякакви
доказателствени средства. В тази връзка и с оглед ангажираните от ищеца гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Стоянов, чиито показания съдът
изцяло кредитира като обективни и достоверно дадени, от които следва да бъде прието,
че автомобила към момента на инцидента от 17.03.2021г. е бил паркиран на паркинг,
който е прилежащ на жилищната сграда, в която живее ищцата. Данни че автомобилът
е бил паркиран в нарушение правилата за движение по пътищата към момента на
настъпване на застрахователното събитие не се установяват от събраните
доказателства по делото, при което и възраженията на ответника в тази насока са
изцяло неоснователни.
На следващо място ответникът в отговора на исковата си молба по отношение и
на трите щети, които са заведени при него, посочва че доколкото ищцата не представя
надлежен документ,който да е издаден от надлежен орган, както и с който да бъде
надлежно удостоверено настъпилото застрахователно събитие, то отговорността на
застрахователя следва да бъде ограничена до размер от 10% от застрахователната сума,
на осн. т.68.1 от общите условия по договора за застраховка.
Протокола за ПТП изготвен от служители на МВР, които са посетили мястото на
инцидента, като официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 ГПК съставлява
доказателство за изявленията пред органа на МВР и за извършените от него и пред него
действия. Обстоятелствата при които е осъществен пътно – транспортен инцидент, при
който няма пострадали и са налице малки материални щети могат да бъдат
удостоверени и с подписване на двустранен протокол от водачите на моторните
превозни средства. В последната хипотеза изявлението на виновния за реализираното
ПТП водач, което е обективирано в протокола обвързва и неговия застраховател, който
следва да заплати стойността на нанесените увреждания.Не винаги при реализиране на
ПТП е възможно да бъде съставен било то протокол за ПТП от органите на МВР, било
то двустранен протокол от водачите, който да бъде представен от застрахованото лице
пред своя застраховател за да може последният да предяви регресни права срещу
виновния за уврежданията водач или друго лице отговорно за нанесените вреди на
застрахованото имущество. Пример за такава невъзможност са и процесните хипотези,
при които са реализирани и настоящите увреждания. В първата хипотеза ищецът е
установил увреждания на собственото си МПС, които са реализирани през тъмната
част на денонощието при паркирано положение на автомобила, като причинителя на
вредите не известен, респ. при действие на случайни (природни) събития каквото е
падане на клон върху тавана на МПС, съответно увреждане поради навлизане при
движение в областта на висок пътен бордюр. Застраховката „Каско“ на МПС за разлика
6
от застраховката „Гражданска отговорност“ не е задължителна застраховка за
автомобилистите, затова застрахователя по застраховка „Каско“ не винаги може да
разчита на представяне при настъпване на застрахователно събитие на нарочен
документ (протокол за ПТП или двустранен протокол), който да използва като
основание за да предяви обратни претенции към виновното за уврежданията на
застрахованата вещ лице. Доброволния характер на застраховката задължава
застрахователя при настъпване на застрахователно събитие да изплати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Застрахователят по имуществената застраховка може да
откаже да заплати застрахователно обезщетение в хипотеза, при която е реализирано
умишлено действие от лице, които има право да получи обезщетението, респ. действие
от това лице с цел получаване на застрахователно обезщетение от друго лице, при
неизпълнение на задължения по договора, което неизпълнение е значително с оглед
интересите на застрахователя, респ. е било предвидено в договора или по силата на
закон, както и в други изрично посочени от закона случаи, по смисъла на разпоредбата
на чл. 408, ал.1 КЗ. Обстоятелства досежно осъществени умишлени действия от страна
на застрахованото лице досежно застрахованата вещ и нейното увреждане, съответно
неизпълнение на значими задължения предвидени в договора или по закон в
настоящата хипотеза не се установяват.
По същество на спора ответникът релевира възражения за недължимост на
застрахователно обезщетение, доколкото такова вече е изплатено в размер равен на 10
% от стойността на застрахованата вещ, поради което позовавайки се на т.68.1 от
Общите условия към договора за застраховка намира претенцията за неоснователна.
Общи условия към договора за застраховка, по която е застрахован процесния
автомобил, ответникът не ангажира по делото макар и да се позова на клауза от
същите. От съдържанието на клауза приета по действие на общи условия той черпи
права, поради което и в негова тежест е да установи съдържанието на тази норма, на
която се позовава. Съдът не може служебно да издирва общи условия към съответните
договори, макар и същите да са публично достъпни. Общите условия са писмени
доказателства, които биват приемани в хода на съдебното дирене след нарочното им
представяне от страната, която ще се ползва от тях. Само на основание, че общи
условия към процесния договор за застраховка не са представени, възраженията на
ответника за лимит на неговата отговорност до 10 % от застрахователната стойност на
застрахованото имущество, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Липсата на общи условия води до невъзможността на съда да провери
тяхното съдържание към момента на възникване на застрахователното
правоотношение обективирано в процесната застрахователна полица.
За пълнота на изложението и с оглед релевираните възражения за лимит на
отговорността на застрахователя при липса на представени документи, от които
7
последния да насочи регресна претенция към виновното за уврежданията на
застрахованата вещ лице, съдът посочва следното:
Задължение на застрахователя е да заплати застрахователно обезщетение в
размер на действителната (пазарна) стойност досежно вредите настъпили за или върху
веща в срока на договора за застраховка, които вреди се явяват покрит риск по това
облигационно правоотношение възникнало между страните. Разпоредбата на чл.400,
ал.2 КЗ задължава застрахователя за заплати възстановителна стойност, която стойност
се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество,
в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка.
Ответното дружество поддържа възраженията, че доколкото в случая
отговорността за вредите произтича от установяване на същите само на основание
представена от застрахования декларация, то размера на застрахователното
обезщетение следва да бъде ограничен до 10% от застрахователната сума, която
застрахователна сума е в размер на 7500 лева, а размера на лимитираната отговорност
възлиза на 750 лева, които вече били изплатени.
Съдът не споделя тези възражения на страната, като изхождайки от качеството на
страните намира, че следва да намери приложение ЗЗП, и в частност разпоредбите
уреждащи защита на потребителя от неравноправни клаузи в договора, които се
уговорени в общи условия, без потребителя да може да влияе на тяхното съдържание,
по арг. на чл.146, ал.2 ЗЗП. В случая индивидуално уговорени с ищеца в качеството му
на потребител следва да приети уговорките за вида на застрахователното покритие,
застрахователната сума по договора и начита на плащане на застрахователните вноски.
Останалите елементи от договора за застраховка са предварително уговорени от
търговеца, без възможността на потребителя да влияе върху тяхното съдържание. При
тези съображения съдът на осн. чл. 143, т.3 ЗЗП намира, че една такава разпоредба,
като част от съдържанието на общите условия, които определя лимит на отговорността
от 10% при липса на документи обуславящи възможност за регрес за неравноправна,
доколкото с нея застрахователя едностранно определя размера на застрахователното
обезщетение, като посочва методика за остойностяването му, която покрива частично
размера необходим за възстановяване на застрахователното имущество.
Константна е съдебната практика, че застрахователното обезщетение следва да е
равно на размер на действително претърпените вреди към датата на настъпване на
застрахователното събитие, при което приложение намира хипотезата на чл.386, ал.2
КЗ, като в този смисъл и решение № 115/ 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II
т. о., ТК, решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/2013г. на ВКС, ТК,
ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение№
209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г. на ВКС, ТК,
8
ІІ т.о., решение № 167/11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II т.о. и др./.
Отговорността на застрахователя е ограничена до размера на причинените вреди,
следователно максималната отговорност, която застрахователя по застраховка „Каско“
отговаря е стойността на застрахованата вещ към момента на настъпване на
застрахователното събитие, но не повече от размера на застрахователната сума
уговорена в договора за застраховка, по арг. на чл. 386, ал.1 КЗ. В настоящата
хипотеза ответникът в качеството му на застраховател е изплатил на ищцата сумата от
750 лева по договор за застраховка обективиран в застрахователна полица №BG0201
20 *********.От представените по делото писмени доказателства се установява, че
тази сума представлява обезщетение за образувана щета № 0520201000299/2021011,
която не е предмет на настоящото съдебно производство. По процесните три
застрахователни събития настъпили на 17.03.2021, 19.03.2021г. и 20.04.2021г.,
ответникът е образувал три отделни застрахователни преписки, по които не се
установи плащане на дължимото застрахователно обезщетение. Съобразно
заключението на в.л. В. по назначената от съда автотехническа експертиза, която се
кредитира като обективно и компетентно дадена, се установява, че средната пазарна
стойност на разходите, които е необходимо да бъдат сторени под формата на труд,
материали, части, дейности и операции по отстраняване на вредите по автомобила на
ищцата възлиза, като следва: по щета № 0201-000300/2021-1 сумата от 487,18 лева, по
отношение на щета № 0201-000304/2021-1 сумата от 1427,89 лева, и по отношение на
щета № 0201-000433/2021-1, сумата от 469,18 лева. Общата стойност на трите щети
предмет на настоящия спор, като и вече изплатеното обезщетение по щети, които не са
предмет на спора, но същите са част от действието на процесния договор за
застраховка и се явяват покрит риск по него, възлизат на 3134,25 лева. Така посочената
сума не превишава пределите на отговорността на застрахователя по процесния
договор за застраховка обективиран в полица №BG0201 20 *********, която
отговорност е ограничена от застрахователната сума на МПС от 7500 лева, поради
което неоснователно по процесните три щети ответникът е отказал изплащане на
обезщетение.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове са основателни,
като доказани по основание и размер и като такива следва да бъдат изцяло уважени,
като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1423,91 лева, дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на
ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******** в резултат на
настъпило на 17.03.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск по
договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица №
****************, за което обстоятелство е образувана щета №0201-00304/2021-
01;сумата от 487,18 лева дължимо застрахователно обезщетение за причинени
9
имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“,
рег. № ******** в резултат на настъпило на 19.03.2021г. застрахователно събитие,
което се явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства
(без релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в
застрахователна полица № ****************, за което обстоятелство е образувана
щета №0201-00300/2021-01;сумата от 469,18 лева, дължимо застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на ищцата МПС марка
„Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******** в резултат на настъпило на 19.04.2021г.
застрахователно събитие, което се явява покрит риск по договор за застраховка
„Сухопътни превозни средства (без релсови превозни средства“, клауза „Пълно
Каско“, обективирана в застрахователна полица № ****************, за което
обстоятелство е образувана щета №0201-00433/2021-01. Върху уважените главници
следва да бъде присъдена и законна лихва считано от депозиране на исковата молба в
съда – 27.08.2021г. до окончателно изплащане на задължението.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 1200 лева, от които 300 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 900
лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство по делото, от по 300
лева за всеки един иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“, ЕИК ********** със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. Д.М.Д. №1 ДА ЗАПЛАТИ на Н.К. Н. – П.а, ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. С. №13, ет.4, ап.23 сумата от 1423,91 (хиляда четиристотин двадесет и три
лева и 91 ст.) лева, дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени
вреди на собственото на ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. №
******** в резултат на настъпило на 17.03.2021г. застрахователно събитие, което се
явява покрит риск по договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без
релсови превозни средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна
полица № **********, за което обстоятелство е образувана щета №0201-00304/2021-
01;сумата от 487,18 (четиристотин осемдесет и седем лева и 18 ст.) лева дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на
ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******** в резултат на
настъпило на 19.03.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск по
договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № BG0201
20 *********, за което обстоятелство е образувана щета №0201-00300/2021-01; сумата
10
от 469,18 (четиристотин шейсет и девет лева и 18 ст.) лева, дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на собственото на
ищцата МПС марка „Мерцедес“, модел „Е270“, рег. № ******** в резултат на
настъпило на 19.04.2021г. застрахователно събитие, което се явява покрит риск по
договор за застраховка „Сухопътни превозни средства (без релсови превозни
средства“, клауза „Пълно Каско“, обективирана в застрахователна полица № ********,
за което обстоятелство е образувана щета №0201-00433/2021-01, ведно със законната
лихва върху главниците считано от депозиране на исковата молба в съда – 27.08.2021г.
до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.: Ж.З.“, ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. Д.М.Д. №1 ДА ЗАПЛАТИ на Н.К. Н. – П.а, ЕГН
********** от гр. Варна, ул. С. №13, ет.4, ап.23 сумата от 1200 (хиляда и двеста)
лева, от които 300 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 900 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство по делото, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11