Мотиви към ПРИСЪДА №34 от 04.06.2020г. по НОХД № 301/ 2020г. по описа на ПОС
Спрямо
подсъдимата
Д.Д.А. е повдигнато
обвинение по
чл. 255 ал. 3 вр. с ал. 1 т. 2, пр.1, т. 6 и т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през периода от 14.09.2012 г. до 14.12.2012 г., като *** на „***“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: ***, при
условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство – чрез
използване на лицето П.К.Г., ЕГН **********, е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения за „***“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК: *** в особено
големи размери – данък върху добавената стойност (ДДС) в общ размер на 59
070.25 лв., както следва:
1.На 14.09.2012 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения
– ДДС в размер на 900 лв., като е потвърдила /на 14.09.20102 г./ неистина в
подадена пред ТД на НАП гр. Пловдив справка декларация по ЗДДС с вх. №
16002025816/14.09.2012 г. за данъчен периода по ЗДДС м. август 2012 г. (относно
размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит /кл.41/ и размера на ДДС за
внасяне /кл.50/, декларирайки както следва: ДДС с право на пълен данъчен кредит
в размер на 972.84 лв. при действителен размер на 72.84 лв. и ДДС за внасяне в
размер на 129,50 лв. при действителен размер за внасяне в размер на 1029,50
лв.), а също и като е използвала документ с невярно съдържание (дневник за
покупките на дружеството за данъчен период м. август 2012 г., включвайки в него
фактура № **********/29.08.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер
на 900 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла на чл. 6
от ЗДДС) при представяне на информация пред органите по приходите (ТД на НАП
гр. Пловдив) и като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер на 900
лв.
2. На 14.11.2012 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – ДДС в размер на 16 706 лв., като е
потвърдила /на 14.11.2012 г./ неистина в подадена пред ТД на НАП гр. Пловдив
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16002067459/14.11.2012 г. за данъчен период
по ЗДДС м. октомври 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен
кредит /кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/, декларирайки както следва:
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 16 937.70 лв. при
действителен в размер на 231.70 лв. и ДДС за внасяне в размер на 54.91 лв., при
действителен в размер на 16 760.91 лв.), а също и като е използвала документ с невярно
съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчен период м. октомври
2012 г., включвайки в него фактури: № 84/11.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 2556.00 лв., № 85/12.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 2480.00 лв., № 86/17.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 2332.00 лв., № 87/18.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 2481.00 лв., № 88/19.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 2359.00 лв., № 89/20.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 1175.00 лв., № 90/20.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 896.00 лв., № 91/20.12.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 1272.00 лв., № 93/23.10.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 1155.00 лв., без да е налице действителна доставка на
стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС) при представяне на информация пред органите
по приходите (ТД на НАП гр. Пловдив) и като е приспаднала неследващ се данъчен
кредит в размер на 16 706 лв.
3. На
14.12.2012 г. е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери – ДДС в размер на 41 464.25 лв., като е потвърдила
/на 14.12.2012 г./ неистина в подадена пред ТД на НАП гр. Пловдив
справка-декларация по ЗДДС с вх. № 16002088037/14.12.2012 г. за данъчен период
м. ноември 2012 г. (относно размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит
/кл.41/ и размера на ДДС за внасяне /кл.50/, декларирайки както следва: ДДС с
право на пълен данъчен кредит в размер на 41 516.57 лв. при действителен в
размер на 52.32 лв. и ДДС за внасяне в размер на 94.46 лв., при действителен
размер за внасяне в размер на 41 558.71 лв.), а също и като е използвала
документ с невярно съдържание (дневник за покупките на дружеството за данъчен
период м. ноември 2012 г., включвайки в него фактури: № 92/20.10.2012 г. с
издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2792.00 лв., № 94/12.11.2012 г. с
издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 1857.00 лв., № 95/13.11.2012 г. с
издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 511.00 лв., № 96/114.11.2012 г. с
издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2926.00 лв. №
*********/13.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 6009.88
лв., № *********/15.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
2004.00 лв., № *********/19.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в
размер на 2864.75 лв., № *********/19.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с
начислен ДДС в размер на 6510.00 лв., № *********/21.11.2012 г. с издател „***“
ЕООД с начислен ДДС в размер на 4699.20 лв., № *********/22.11.2012 г. с
издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 5696.00 лв., №
*********/23.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на 2822.82
лв., № *********/24.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в размер на
2457.60 лв., № *********/26.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД с начислен ДДС в
размер на 314.00 лв., без да е налице действителна доставка на стока по смисъла
на чл. 6 от ЗДДС) при представяне на информация пред органите по приходите (ТД
на НАП гр. Пловдив) и като е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер
на 41 464.25 лева.
Прокурорът
поддържа обвинението от фактическа и правна страна, като счита, че събраните в
хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства изцяло
подкрепят възприетата от обвинението фактическа обстановка. Пледира за
осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода при превес на
смекчаващи отговорността обстоятелства, като изразява становище, че наказание
от 3 г. лишаване от свобода, намалено при условията на чл.58а, ал.1 от НК с
1/3, ще съответства на отчетените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както
и на обществената опасност на деянието. Като отегчаващо обстоятелство се
изтъкват размерът на укритите данъчни задължения, който значително надвишава
прагът от 12 000 лева, установен в НК.
Заедно с това се изтъква и наличие на смекчаващи отговорността
обстоятелства, които според прокурорът следва да вземат превес над отегчаващите
като: чисто съдебно минало и добри характеристични данни. Поради това е на
становище, че исканото наказание, след редукцията му ще изпълни целите по чл.36
от НК. Счита, че са налице предпоставките на чл.66 от НК и изтърпяването на
това наказание следва да бъде отложено с подходящ изпитателн срок.
Защитницикът на подсъдимата –адв.Д. не оспорва фактическата обстановка възприета от обвинението. Изразяват становище, че е налице значителен
превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като чисто
съдебно минало, добри характеристични данни, трудова ангажираност,
дисциплинираност при упражняване на трудова дейност, безупречно поведение в
хода на досъдебното и съдебно производство. С оглед на това, защитникът пледира спрямо подсъдимата да бъде определено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК
след отчитане на многобройните смекчаващи
отговорността обстоятелства, в размер под минималния предвиден за съответното
престъление. Намира също, че изпълнението на определеното след редукцията
наказание, следва да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимата А.,
както и че същото ще постигне изцяло попоравителен ефект спрямо нея.
Подсъдимата Д.Д.А. признава
всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като изразява
съжаление за извършеното и се солидаризира с искането на упълномощеният си
защитник по отношение на наказанието, заявявайки, че следва да се грижи за
близките си. В последната си дума моли
съдът да определи наказание, което да й позволи да работи и да заплаща
задълженията си.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство е приет, предявения от Министъра на финансите, чрез
процесуалния му представител –юриск. А.,
граждански иск срещу подсъдимата А. в размер на 59 070,25 лева,
представляващ обезщетение за имуществени вреди причинени от деянието по чл.255,
ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 вр. чл.26 от НК, ведно със законна лихва
считано от довършване на деянието до окончателното й изплащане.
В съдебно заседание,
представителят на министъра на финансите-юрисконсулт А., моли да бъде уважен
така предявеният и приет граждански иск, който счита за доказан по основание и
размер.
От
събраните по делото писмени и
гласни доказателства
, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д.Д.А.
е родена на ***г***. Българка, българска
гражданка е. Със средно специално образование е, разведена е. Видно от приложените по делото писмени
доказателства, същата работи като международен шофьор и към настоящия момент е неосъждана.
Към инкриминирания период през 2012г. подс.
Д.Д.А. е била омъжена и с фамилно име Р..
Дружество
„***,, ЕООД с ЕИК *** било регистрирано със седалище в
гр.П., ул.“***,, № ***,
вписано в търговския регистър със съответното решение на Окръжен съд гр.Пловдив
по фирмено дело № 3336/2003г. От създаването на дружеството едноличен
собственик на капитала и ***, и лице, ръководещо дейността на търговския субект
била Д.Д.А., с
ЕГН: **********, с фамилно име Р., преди прекратява на брака й през 2017г. Предмет на дейност на дружеството бил с широк спектър, но основно
юридическото лице се занимавало с транспортна дейност.
На 27.01.2006 г. търговецът „***„ ЕООД бил регистриран по Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) в ТД на НАП гр.Пловдив, въз основа на подадено
Заявление за регистрация по ЗДДС на осн. чл.108 от ЗДДС от подсъдимата Д.Д.
Р. ЕГН: **********, понастоящем А. в качеството й на представляващ дружеството.
Дружеството било дерегистрирано по ЗДДС на 11.03.2013г.
Като
регистриран по ЗДДС субект за „***,, ЕООД съществувало по смисъла на чл.125
ал.1 от посочения нормативен акт задължение за всеки данъчен период, който
съгласно чл.87 ал.2 от Закона е едномесечен и съвпада с календарния месец, да
подава справка декларация, съставена въз основа на съответните отчетни
регистри- дневника за покупките и дневника за продажбите (явяващи се
задължителни регистри съгласно изискванията на чл.124 ал.1 от ЗДДС), които
следвало да съдържат информация за всички издадени и получени данъчни документи
и отчети (чл.НЗ ал.1 от ППЗДЦС). В съответствие с чл.125 ал,5
от ЗДДС въпросните документи следвало да бъдат подавани до 14-то число на
месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. Съответно,
представлявайки изкуствен субект на правото, тези си нормативно уредени
ангажименти юридическото лице следвало да осъществява чрез своя ***ен орган или
упълномощено от него лице.
Дружество
„***,, ЕООД с ЕИК *** било счетоводно обслужвано от „***“
ООД гр.Стара Загора, представлявано от св.П.К.Г. с
ЕГН: ********** /починала на 07.10.18г./, въз основа на сключен договор за
счетоводно-консултантско обслужване от 01.01.2008г. за
извършване на счетоводни услуги. Във връзка с този й
ангажимент св.Г. била обвързана с обработката
на документите, касаещи търговските операции на дружеството и осчетоводяването
им. Занимавала се и с изготвянето на справките декларации по ЗДДС и
придружаващите ги отчетни регистри, като в тях включвала сведенията,
произтичащи от съдържанието на фактурите, предоставяни й единствено от ***я на
дружество „***“ ЕООД – подс.Д.А.. След оформянето на справката декларация
за съответния период св.Г. докладвала на обвиняемата за получилия
се резултат и при липса на корекции, произтичащи от допълнително предоставени от
нея документи, я подавала пред органите на НАП заедно с дневниците за покупки и
продажби за периода по електронен път с квалифициран електронен подпис, за
което била упълномощена с
нотариално заварено пълномощно от 12.08.2011г. (том 1,
л.213) от ***я на „***“
ЕООД. По този начин ДС по ДДС на дружеството били подавани по електронен път с
КЕП от упълномощеното лице П.К.Г. - физическото лице, посочено като автор в
удостоверението за КЕП, с титуляр на КЕП „***“ ООД.
Самата свидетелка Г. не познавала и не контактувала с клиентите и с
доставчиците на стоки на „***,, ЕООД,
като информация за параметрите на сделките черпела единствено от съдържанието
на предоставяните й от обвиняемата фактури. Затова и не била
запозната дали тези първични счетоводни документи отразяват
реални търговски отношения.
В
средата на 2012 г. у подсъдимата се формирало намерението да
избегне установяването и плащането на данъчни задължения за управляваното и
представляваното от нея дружество за редица данъчни периоди, като за целта
решила да ползва документи, удостоверяващи привидно реализирани
сделки, по които „***,, ЕООД гр.Пловдив се водело като получател на стоки. Ролята им била чрез имитирането на
облагаеми доставки, т.е. реализирани от друг данъчнозадължен по ЗДДС търговец,
да ползва неправомерно данъчен кредит по смисъла на чл.68 ал.1 от Закона, а
именно да приспадне сумата на начисления данък по повод доставката от размера
на данъчните си задължения. Последица
от замислените операции била по този начин да се преобразува финансовият
резултат на дружеството за съответния данъчен период, като за сметка на
изчисления по тези сделки данъчен кредит се намали размерът на данъка върху
добавената стойност (ДДС), който следвало да се декларира и внесе за посочения период.
Подс. Д.А. /Р./ имала приятелски отношения
със св.И.К., който оперирал с търговски дружества, посредством регистрирането
им на името на подставени лица. Тя помолила
св.К. да я снабдява със счетоводни документи- фактури за извършени доставки на
стоки, по които „***“ ЕООД да бъде купувач, без реално
да има такива доставки, за да направи несъответстващи на обективната
действителност вписвания в дневника за покупки на дружеството, които да доведат
до приспадане на данъчен кредит за периода в по-голям размер от действителния и
съответно по този начин да се намали размерът на подлежащия за деклариране и
внасяне данък върху добавената стойност.
Св.
И.К. се съгласил да осигурява на подсъдимата
счетоводни документи с невярно съдържание - фактури, описващи нереални доставки
на стоки с издател дружества - фиктивни доставчици на „***“
ЕООД, а именно: ,***“ ЕООД с ЕИК ***, „***“ ЕООД с ЕИК *** и „***“ ЕООД
с ЕИК ***, с чиито фирмени печати разполагал, а ***ите им действали изцяло под
неговото ръководство.
1.В изпълнение на намисленото за данъчния период по ЗДДС месеи август /01.08. – 31.08 / 2012 г. подс. Д.А.
/Р./ се снабдила от своя близък приятел св. И.К. с фактура /с
неустановено
в хода на производството местонахождение/ - под
№**********/29.08.2012г. с издател “***” ЕООД,
с ЕИК ***, представлявано от св. Р.Х., която отразявала плащане от купувача на
обща сума 5400 лв., от които 4500 лв. данъчна основа и начислен
ДДС в размер на 900 лв.
Отразената чрез фактурата сделка всъщност били симулативна, тъй като в
действителност подобна доставка на хранителни стоки не съществувала. Подсъдимата била с ясното съзнание за нейната фиктивност, тъй
като й било добре известно, че не е осъществявала контакти със св. Х., че дружеството й реално не е получило посочените във
фактурата стоки, както и не е заплатило никакви пари за тях.
Към този момент „***„ ЕООД с ЕИК *** притежавало
типичния профил на фирма с
фантомни
характеристики -
формално съществуваща по документи, но реално не извършваща търговска дейност,
с липсващ материален, технически и човешки ресурс за осъществяване на някаква
стопанска активност. ***ят й по това време /от 17.01.2012г./
- св.Р.Г.Х.- бил съвсем фиктивен. Бидейки
безработен и с нисък социален статус, се ангажирал с това занимание през януари
2012 г. по предложение на св. И.К. срещу сумата от 300
лв. С дружеството не извършвал никаква дейност, нито
пък имал представа дали развива някакво занимание и с какви активи и пасиви
разполага, не притежавал и фирмена документация, нито пък имал достъп до нея.
Единственият му „принос“ към привидното функциониране
на дружеството било в полагането инцидентно на подписи върху документи, носени
му от св. И.К.. Св. Х. не знаел дали
представляваното от него дружество има офис, наети лица на трудови доходи.
Всъщност към месец август 2012г. „***“ ЕООД нямала регистриран действащ трудов договор /съобразно
информацията, съдържаща се справка на ТД на НАП гр.Пловдив, офис Стара Загора -
том 9, л.209/. Св. К. попълнил реквизитите относно параметрите на отразената
чрез фактурата „сделка“, знаейки, че се касае за фиктивна търговска дейност
между двете дружества. След като подс. А. получила
от св. К. фактурата независимо от това, че знаела за
абсолютната фиктивност на отношенията между „***,, ЕООД
и „***” ЕООД, А.
представила фактурата с № **********/29.08.2012г. с
издател “***” ЕООД на св. П.Г.за нейното осчетоводяване.
Счетоводителката, съобразявайки донесения й от обвиняемата документ
и
предвид установения механизъм на работа, невключващ познание за истинския
характер на търговските отношения, го включила в дневника за покупки (том 1, л.234)
на „***“ ООД за месец август 2012 г. Съответно възникнала ситуация на
използване на фактура - при
условията на посредствено извършителство от подс.А., служейки си като
инструмент със св.Г., несъзнаваща ролята на предоставения й първичен счетоводен
документ като описващ несъществуваща стопанска операция.
Това предопределило и вида на
дневника за покупките като документ с
невярно съдържание, понеже отразявал - чрез посредственото
използване на счетоводителката от подс.А. - информация за сделка, неосъществена в действителност, т.е.
при липса на истинска доставка съгласно чл.6 от ЗДДС.
Пряка
последица от горното събитие било и формулирането в справката декларация за
периода август 2012 (том 1, л.231) - посредствено
от подсъдимата, използвайки невиновно действащата св.Г.,
попълнила нейното съдържание - на редица несъответстващи на
истината обстоятелства: в кл. 41 чрез свидетелката посочила ДДС
с право на пълен данъчен кредит в размер на 972.84
лв. при
действителен в размер на 72.84 лв,. а в
кл. 50 - ДДС за внасяне в
размер на 129.50 лв.,
при действителен размер за внасяне в размер на 1029.50
лв. /който е следвало да бъде
деклариран в кл.50/.
Увеличаването
по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез
отразяването в счетоводните отчети на коментираната фактура с посочен издател
„***“ ЕООД
автоматично довело до преобразуване на размера на дължимия към държавата данък
за периода, занижавайки го с 900 лв.
После
Г. подала справката декларация за периода на 14.09.2012 г. по електронен път в
ТД на НАП гр.Пловдив, заведена с вх.№ 16002025816, с което и коментираните
неистински сведения, фигуриращи в документа, били потвърдени посредствено - използвайки я
като оръдие за постигане на целите си с оглед незнанието й за фактите от
действителността - от ***я на данъчнозадълженото юридическо лице „***“ ЕООД -Д.А. пред
органите на приходната администрация. Съответно, това
довело чрез действията на подсъдимата до
избягване на установяването и плащането на данъчни задължения за „***“ ООД за периода в размер на
900 лв. поради неправомерно
приспадане на неследващ се данъчен кредит в същия размер.
Заедно
със справката декларация съобразно изискванията на чл.125 ал.3
от ЗДДС на 14.09.2012г. от св. Г. били подадени и съответните отчетни регистри, вкл. и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите - ТД на НАП гр.Пловдив - при представянето на
произтичащата от подадените документи информация, той бил фактически използван
от подс.А.- посредствено чрез счетоводителката си - в
качеството му на документ с невярно
съдържание, с оглед
отразената в него фактура, издадена от името на „***“ ЕООД, по която липсвала
всъщност реална по смисъла на чл.6 от ЗДДС доставка на стоки.
2.
Започнатият механизъм за ощетяване на фиска чрез манипулиране на данните за
установяване на данъчните задължения, включващ използване на фактури за
фиктивни сделки, подс. Д.А. продължила и в данъчния период по ЗДДС месец октомври (01.10. - 31.10.) 2012 г. Тогава
А. се сдобила от св.И.К. с 9 бр. фактури, отразяващи закупуване от „***“ ЕООД на стоки, без в
действителност такива сделки да са били осъществени, чиито издател била друга
фирма- а именно „***“ ЕООД гр.Стара Загора с ЕИК ***, използвана от подсъдимата като привиден
контрагент с цел постигане на неправомерно данъчно облекчение. / Том 1, л.103- 110 и Том 2, л. 65-69/.
Първата от тях - под № 84/11.10.2012г. с
издател „***“ ЕООД гр.Стара Загора, имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 12780 лв. и с
начислен ДДС в размер на 2 556 лв. /Том
1 л. 103/
Другата фактура, водеща се под № 85/12.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 12400 лв. и
с
начислен ДДС в размер на 2 480 лв.
/
Том 1 л. 104/
Друга фактура под № 86/17.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 11660 лв. и с
начислен ДДС в размер на 2 332.00 лв. /
Том 1 л. 105/
Друга фактура под № 87/18.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 12405лв. и с
начислен ДДС в размер на 2 481.00 лв, / Том
1 л. 106/
Друга фактура №88/19.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 11795 лв. и с начислен
ДДС в размер на 2 359.00 лв. / Том
1 л. 107/
Друга фактура № 89/20.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на стока-
главина, апарат спирачен, главина задна, корпус
за главина, шайба с данъчна основа на сделката 5 875 лв. и с начислен ДДС в размер на 1 175.00лв.
/
Том 1 л. 43/
Друга фактура № 90/20.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на
комбинирана смеска угояваща телета с данъчна основа на сделката 4480лв. и с начислен ДДС в размер на 896.00 лв. / Том
1 л. 43/
Друга фактура № 91/20.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на рекламни
консумативи посуда с данъчна основа на сделката 6360 лв. и с начислен ДДС в размер на 1272.00 лв.
/
Том 1 л. 43/.
Друга фактура под № 93/23.10.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на дървен
материал- греди 5/10 с данъчна основа на сделката 5775 лв. и сначислен ДДС в размер на 1155.00 лв. I
Том2л.69/.
Всяка от посочените девет броя фактури,
удостоверявала „куха сделка“, т.е.
такава, която поради фиктивния си характер не
била реализирана въобще. *** на „***“
ЕООД била св. И.П., която реално не била осъществили някакви търговски контакти
с дружество „***“ ЕООД. Дейността на дружеството се
осъществявала от св.К., като реквизитите относно параметрите на отразените чрез
фактурите „сделки“ били попълнени от него, макар и да
знаел, че такива продажби всъщност не са били осъществени, че сделките по тях
били фиктивни и никога не е имало доставка на стоки по тях, плащане на парични
суми, приемане и предаване на каквито и да е стоки между двете дружества. След изготвянето им св. К. предавал
фактурите на подс. Д.А., за да ги
използва.
Въпреки отсъствието на реални доставки по
споменатите фактури, обвиняемата решила да отчете отразените чрез тях стопански
дейности, с цел постигане на данъчно облекчение без основание.
Затова подс. А. ги предоставили на счетоводителката си П.Г., за
осчетоводяването им, което тя и сторила, бидейки в неизвестност за фиктивния
характер на описаните в тях доставки, като ги описала в дневника за покупки
(том 1, л.225) на „***“ ЕООД. С това и този регистър придобил
визията на документ с невярно съдържание, бидейки
носител на сведения за привидна търговска дейност. Отразяването на
фактурите в дневника за покупки повлияло и върху съдържанието на справката
декларация (том 1, л.222/ по ЗДДС за периода, в която чрез поведението на подсъдимата, използваща посредствено
като
инструмент П.Г.за попълване на реквизитите й, залегнали следните неверни
обстоятелства: в
документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в
размер на 16937.70 лв. / в кл.41. при действителен в размер на 231.70 лв. и ДДС
за внасяне в размер на 54.91 лв. / кл. 50/, при действителен в размер на 16
760.91 лв.
Увеличаването по този начин на размера на ДДС с право
на пълен данъчен кредит чрез включването в счетоводните отчети на обсъжданите
фактури довело до трансформация на размера на дължимия към държавата данък за
периода, занижавайки го с 16 706 лв.
Цитираната
справка декларация, отнасяща се за данъчния период по ЗДДС месец октомври 2012
г., чието съдържание било одобрено от подсъдимата,
посочена в нея и като обвързан със съдържанието й субект, била технически подадена по електронен път от св.
П.Г.на 14.11.2012 г. в ТД на НАП гр.Пловдив, кьдето била
заведена с вх.№ 16002067459.
С
това и посочените по-горе неистински сведения били потвърдени посредствено от
***я на „***“ ЕООД Д.А. / Р./ пред органите по приходите чрез използване на
лице ( П.Г.), незнаещо за неверността на предоставената и от подсъдимата информация, произтичаща от фактура №
84/11.10.2012г., фактура с № 85/12.10.2012г., фактура с №
86/17.10.2012г., фактура с № 87/18.10.2012г., фактура с №88/19.10.2012г.,
фактура с № 89/20.10.2012г., фактура с № 90/20.10.2012г., фактура с №
91/20.10.2012г. и фактура с № 93/23.10.2012г., всички с издател „***“ ЕООД.
Респективно
като пряка последица от поведението на подсъдимата възникнала
ситуация на избягване установяването и плащането на данъчни задължения в
особено големи размери за „***“ ЕООД за периода, възлизащи
на 16 706 лв., поради неправомерното приспадане на
неследващ се данъчен кредит в размер на 16706 лв.
Наред
със справката декларация, спазвайки правилото на чл.125 ал.З от ЗДДС, Г. на
същата дата (14.11.2012 г.) подала чисто технически електронно и съпровождащите
я отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с
което пред органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.Пловдив при
представянето на произтичащата от подадените документи информация той бил
фактически използван от подсъдимата - посредствено
чрез счетоводителя П.Г.- в
качеството му на документ с невярно
съдържание, идентифициран
като такъв поради отразяването в него на фактури, издадени от „***“ЕООД,
документиращи нереални сделки без действителна доставка (по смисъла на чл.6 от ЗДДС) на стоки по тях.
3.
С действия от гореописаното естество А.
продължила и през данъчния период по ЗДДС месен ноември / 01.11.-30.11./2012 г., когато
придобила поредни фактури, удостоверяващи търговски сделки, по които дружеството
„***“ ЕООД било получател на стоки, без в действителност такива доставки да са
били реализирани. Подс. Д.А. се снабдила от
св.И.К. с нови четири фактури, отразяващи
закупуване от „***“ ЕООД гр.Стара Загора на стоки, без в действителност такива сделки
да са били осъществени, както и се снабдила
от него с 9 броя фактури с издател „***“ ЕООД с ЕИК
***.
Първата
от тях - под № 92/20.10.2012 г. (том 2, л.69) - отново била с произход „***“ ЕООД гр. Стара Загора, удостоверявала привидна доставка на
кварцов пясък, дървен материал греди 10/10 на обща стойност 16 752 лв., от които 13 960 лв. данъчна
основа и начислен ДДС в размер на 2792 лв.
Всъщност
обаче „*** “ ЕООД нямало реални търговски отношения с
„***“ ЕООД, а неговият *** св. П.не била договаряла с подсъдимата доставка на стоки, не
била доставила посочените стоки и не била получила пари за тях.
Идентично
било положението и с другата фактура, използвана от обвиняемата в периода за
удостоверяване също на неизвършена в действителност сделка -с № 94/12.11.2012
г. (том 1, л.108, Том 2 л. 70), която имала за предмет доставка на якета с
данъчна основа на сделката 9 285 лв. и начислен ДДС в размер на 1857 лв.
Неин
издател отново било „***“ ЕООД като привиден
контрагент с цел постигане на неправомерно данъчно облекчение.
Другата фактура, водеща се под № 95/13.11.2012 г.
(том 1, л.109), имала за предмет доставка на костюми, панталони, блузи, рокли,
с данъчна основа на сделката 2555 лв. и начислен ДДС в размер на 511
лв. Неин
издател отново било „***“ЕООД като привиден контрагент, с цел постигане на
неправомерно данъчно облекчение за „***“ЕООД.
Другата фактура, водеща се под№ 96/14.11.2012 г.
(том 1, л.110), имала за предмет доставка на шуби, с данъчна основа на сделката
14630 лв. и начислен ДДС в размер на 2926 лв.
Неин
издател отново било „***“ ЕООД.
И в тези случаи лицето, ангажирано като *** на
дружеството „***„ ЕООД - св. И.П. нямала
представа за наличието на подобни доставки, нито пък договаряла такива с подсъдимата, или с друг
представител на дружеството й. Реквизитите относно параметрите на отразените
чрез фактурите сделки отново били попълнени от св. И.К.,
макар и да знаел, че реално такива
не са извършвани. Св.К. предоставил споменатите
фактури на Д.А., за да може да ги
използва с цел неправомерно постигане на данъчни облекчения за управляваното от
нея дружество.
Подс. А. се снабдила от св. И.К. и с девет броя
фактури, отразяващи получени от „***“ЕООД с ЕИК*** доставки на стоки, неизвършени в
действителност. И този път ставало
въпрос за „кухи
сделки, тоест такива,
които поради фиктивния си характер
не били реализирани въобще.
Дружество
„***“ ЕООД гр.Стара Загора било вписано в ТР на
22.10.2010г. със собственик и *** св. С.Д., който бил приятел на св.К. и
по негово настояване бил учредил дружеството. „***“ ЕООД
гр.Стара Загора било регистрирано по ЗДДС на 11.05.2011г. Св.
Д. действал под прякото ръководство на св.И.К. и
изпълнявал всички негови нареждания във връзка с търговската дейност на
дружеството. Фактурите, по които „***“ ЕООД гр.Стара
Загора фигурирало като доставчик, били изготвяни от св.К. и
подписвани от св.Д., без да се запознава с тяхното съдържание. Дружеството
нямало сключени трудови договори през 2012г., нямало и
материална обезпеченост, за да извършва реално доставки на стоки.
В изпълнение на решението си да избегне
установяването и плащането на данъчно задължение чрез приспадане на неследващ
се данъчен кредит по ЗДДС, подсъдимата се
снабдила от св.К. с фактури с
доставчик „***“ЕООД / том 9 л.
90-97/,
описващи
фиктивна търговска дейност между дружествата.
Едната
се водела под №*********/13.11.2012 г. и имала за предмет доставка на дървени
греди 5/10, ламарина, грунд компонента, разредител, компонент, дървени скари с
данъчна основа на сделката 30049,40лв. и начислен ДДС в размер на
6009.88 лв.
Идентично
било положението и с другата фактура, използвана от подсъдимата в периода за удостоверяване също на неизвършена в
действителност сделка- с №*********/15.11.2012 (том 9, л.97), издадена от „***“ ЕООД, чрез която се симулирала продажба на „***“ ЕООД на
дървени греди, тухли и керемиди на обща сума 12024лв, от които 10020 лв. данъчна основа и ДДС в
размер на 2004 лв. Както
и в предишните случаи с този доставчик, продажби от негова страна на „***“ ЕООД не били извършени.
Други
от споменатите първични счетоводни документи били фактура под
№*********/19.11.2012 г. с издател „***“ ЕООД, която
имала за предмет доставка на винкел с данъчна основа на сделката 14323,75 лв. и с начислен ДДС в размер на 2864.75 ле ,
както и фактура № *********/19.11.2012г. с издател
„***“ЕООД, която имала за предмет доставка на Т-профил, П-ламарина, ЛТ
ламарина, поцинкована ламарина с данъчна основа на сделката 32550 лв. и с начислен ДДС в размер на 6510.00 ле. Друга фактура №*********/21.11.2012г. с
издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на цимент - торби с данъчна основа
на сделката 23496лв. и с начислен ДДС в размер на
4699.20 лв. Друга фактура №*********/22.11.2012 г. с издател
„***“ ЕООД имала за предмет доставка на цимент- торби
с данъчна основа на сделката 28480лв. и с начислен
ДДС е размер на 5696.00 лв., фактура
под №*********/23.11.2012г. с издател „ ***“ ЕООД
имала за предмет доставка цинк фосфатен грунд, втвърдител, разредител, боя
епоксидна, кофражни платна с данъчна основа на сделката 14114,10лв. и с начислен ДДС в размер на 2822.82 лв.,
фактура с
№*********/24.11.2012г. с издател „***“ ЕООД имала за
предмет доставка цимент- турски /торби/ с данъчна основа на сделката 12288лв. и с начислен ДДС в размер на 2457.60 ле., фактура с №*********/26.11.2012г. с
издател „***“ ЕООД имала за предмет доставка на оградна мрежа, винтове и
болтове с данъчна основа на сделката 1570лв. и с начислен ДДС е размер на 314.00 лв. В хода на наказателното производство
били приобщени заверени копия от посочените фактури, като същите били отделени
от материалите по НОХД № 394/2013г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, където имат характер
на веществени доказателства.
След като подс. А. се снабдила с гореописаните фактури и въпреки липсата на
реални доставки по тях, тя решила, както и в предходните периоди
от изследваната и престъпна дейност, да отчете чрез тях търговска дейност с цел
постигане за управляваното от нея юридическо лице „***“ ЕООД данъчно облекчение
без правно основание.
А.
предала горепосочените фактури на счетоводителката си
П.Г.за осчетоводяването им, което тя и сторила, бидейки в неизвестност за
фиктивния характер на описаните в тях доставки.Самото отразяване на фактурите -
посредством св. Г. - в дневника за покупки за периода /том
1, л. 221/ окачествило последния като документ
с невярно съдържание, след като бил носител на информация за
сделки, неизвършени в действителност.
Данните
от процесиите фактури намерили своето отражение и върху съдържанието на справката
декларация (том 1, л.218) по ЗДДС за периода, в която чрез действията на А.,
използваща посредствено
като
оръдие свидетелката П.Г.за попълване на реквизитите й, залегнали редица
несъответстващи на истината обстоятелства: в кл.41 от
документа бил посочен ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 41516,57
лв. при действителен в размер на 5232 ле. и ДДС за внасяне в размер на 94,46
лв. при действителен в размер на 41 558,71 лв.
Увеличаването
по този начин на размера на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез
включването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен издател
„***“ ЕООД и с посочен издател „***“ЕООД - довело до
преобразуване на размера на дължимия към фиска данък за периода, занижавайки го с 41 464,25 лв.
След оформяне на съдържанието,
П.Г.подала справката декларация за данъчния период по електронен път на
14.12.2012 г. в ТД на НАП гр.Пловдив, където била заведена с вх.№ 16002088037. Последица от това било потвърждаването на горепосочените неистински
сведения, произтичащи от документи, посредствено от
***я на „*** “ЕООД подс.Д.А.
пред органите на НАП, използвайки своя служител
свидетелката П.Г., намираща се в неведение за фактите от обективната
действителност.
Съответно
това довело чрез действията на обвиняемата до избягване на установяването и
плащането на данъчни задължения по ЗДДС за периода за представляваното от него
юридическо лице в размер на 41464, 25 лв., представляващи
особено големи размери, дължащо се на неправомерно приспадане на неследващ се
данъчен кредит в същия размер.
Наред със справката декларация, спазвайки правилото
на чл.125 ал.З от ЗДДС, св.Г. на същата дата (14.12.2012 г.) подала и съпровождащите я
отчетни регистри. Сред тях бил и дневникът за покупки за периода, с което пред
органите по приходите в лицето на ТД на НАП гр.Пловдив при представянето на
произтичащата от подадените документи информация той бил фактически използван
от подс. Д.А.- посредствено
чрез счетоводителката Г. - в
качеството му на документ с невярно
съдържание, идентифициран
като такъв поради отразяването в него на четири фактури, издадени от „***“ ЕООД
и девет броя фактури, издадени от „***“ЕООД, документиращи фиктивни сделки без
действителни доставки (по смисъла на чл.6 от ЗДДС) на стоки по тях.
С
оглед спецификите на гореописаното Д.А. осъществила поредица от еднородни
прояви през непродължителни периоди, преследващи един и същ престъпен резултат
- избягване на установяването и плащането на данъци за „***“
ЕООД - чийто общ размер възлизал на
59 070.25 лв., представляващи такива в особено
големи размери (като надвишаващи 12 000 лв. съгласно
определението, въведено с текста на чл.93 т.14 пр.2 от НК).
Впоследствие
периодът 01.08.2012 г. - 30.11.2012 г. бил обхванат от ревизионно производство,
което трябвало да изследва задълженията, свързани с данъка върху добавената
стойност, дължими от „ ***“ ЕООД.
Неговото начало било поставено със заповед за възлагане на ревизия от
31.05.2013 г. (том 3, л.22), като тя била извършена от служителя на ТД на НАП
гр.Пловдив, св.Ю.Д.. В хода й обект на изследване
станали фактурите, издадени от „***” ЕООД, ЕИК: ***, “***” ЕООД, ЕИК:*** и “***” ЕООД, ЕИК:***, подробно описани по-горе.
В резултат на осъществената аналитична дейност, включваща и
резултатите от направени насрещни проверки на доставчиците, ревизиращият екип
на ТД на НАП гр.Пловдив излязъл с ревизионен доклад № 1305404/21.12.2013 г.
(том 3, л.22-105), оспорващ реалността на доставките на стоки, описани във
фактурите с горепосочените издатели. Неговите мотиви били изцяло
възприети в последвалия ревизионен акт под № *********/21.02.2014 г. (том 3,
л.1-6), с който били установени дължими суми към бюджета по ЗДДС в размер
на91266,31 лв. ДДС и 11730,82
лв. лихви за просрочил.
Издаденият ревизионен акт не е бил обжалван и е
влязъл в сила.
Назначената в досъдебното
производството съдебно- счетоводна експертиза (том 1, л. 181-194), също достигнала до констатации за
наличието на укрити данъчни задължения за съответните данъчни периоди по ЗДДС,
разгледани досега в обвинителния акт, както
следва: за месец август 2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 900 лв., за месец
октомври 2012 г. - ДДС в размер на 16 706 лв., за месец ноември 2012 г.-ДДС
вразмер на 41 464,25 лв.
По делото са били приобщени справки от ТД на НАП гр. Пловдив, справки от Агенция по вписвания, банкови документи,
приобщени в заверени копия материали от НОХД № 394/2013г. по описа на ОС-Стара Загора / том 6,
7 и 8/. С влязла в сила
присъда № 34/24.07.2014г. по НОХД № 394/2013г. по описа на ОС-Стара Загора И.К. и С.Д. били признати за
виновни и осъдени за престъпление по чл. 255 ал.3 вр. ал.1 т.7, вр. чл. 26 ал.1 , вр. чл. 20 ал.2, вр. ал.1
от НК. Със същия съдебен акт била осъдена и св. Нина Колева за престъпление по чл. 255 ал.3, вр. ал.1
т.7, вр. чл. 20 ал.4, вр.
ал.1 от НК.
Така описаната
фактическа обстановка се доказва несъмнено от самопризнанието на подсъдимата,
направено в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, които
следва да се кредитират като напълно подкрепени от събраните в досъдебното
производство писмени и гласни доказателства. Последните от своя страна са
съответни помежду си и с другите доказателства и следва напълно да се
кредитират. Такова е отношението на съда и към заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, изготвени от вещото лице А.К./ в том
1, л. 181-194 от д.п./, което е обективно и
компетентно изготвено. Настоящата инстанция намира, че следва да бъде възприети
с доверие.
Съдът не намира противоречия между събраните доказателства, които да
разколебават приетите за установени факти. Разпитаните в досъдебното
производство свидетели Ю.Д. и Т.П., установяват какво са констатирали във
връзка с извършената данъчна проверка на „***“ ЕООД и за сделките осчетоводени
през проверявания преиод с дружествата-контрахенти. Самата св.П.Г.подробно обяснява каква е била нейната
ангажираност за счетоводното обслужване на фирмата, представлявана от подс.А.,
както и нейните ангажименти във връзка с попълването на отчетни регистри и
подаването на справки декларации.
Всъщност, тази свидетелка установява, че за изготвянето на документите е
използвала фактури, които са й били представяни за осчетоводаване от
подсъдимата. Тези показания кореспондират и на приложения като писмено
доказателство договор за счетоводно-консултантско обслужване. Част от
останалите разпитани свидетели като И.К. и С.Д. установяват какво е
познанството им с подс.А. и връзката с някои от дружествата- контрахенти по
описаните по-горе сделки. Фиктивността на описантие във инкриминираните фактури
сделки се установява от показанията на свидетелите П.К., Г.Т., Р.Х., И.П.. В
допълнение на свидетелските показания са и писмените доказателства- копия от
РА, справки декларации, протоколи за насрещни проверки.
При така описаната
по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимата Д.Д.А. е
осъществила изцяло от обективна страна състава на вмененото й/описано
по-горе/ престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 2, пр.
1, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 26, ал. 1от НК.
От
обективна страна е безспорно установено, че подс.Д.А. като *** на „***“ ЕООД гр.Пловдив
е годен субект на престъплението по чл.255, ал.3 от НК. В това си качеството
същата е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения, като това е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание
-дневник за покупките на дружеството, в който са отразени данъчни фактури по
доставки с право на пълен данъчен кредит , без да са налице доставки по смисъла
на чл.6 от ЗДДС, като е потвръдила и неистина в писмени декларации, подадени
пред ТД на НАП-Пловдив, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му- съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС относно данъчната основа за получените
доставки, където е деклариран значително по-голям ДДС за приспадане. В справките
декларации за инкриминирания данъчен период 14.09.2012г.-14.12.2012г., чрез действията на подсъдимата А., са
включени фактури за получени доставки, без да са били налице сделки и с това е целяно да бъде признат и приспаднат
данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било налице данъчно събитие –
доставка на стоки и услуги, извършена от данъчнозадължени лица по ЗДДС .
Лъжливото документиране на търговски сделки по фактурите и предаването им за
осчетоводяване е в причинна връзка с постигането на резултата по СД, чрез които
е избегнато плащането на ДДС към бюджета. В съставените и предтавени в
последствие пред НАП справки-декларации, във всеки един от инкриминираните
периоди, е потвърдена неистина относно размера на получените доставки.
Извършеното
от подсъдимата е при условията на посредствено извършителство –чрез
използването на лице, което не е съзнавало намеренията на подсъдимата, а именно
свидетелката П.Г., ангажирана със счетоводното обслужване на фирмата. По
установения по делото начин, в счетоводството са постъпвали първичните счетоводни
документи, отразяващи облагаеми доставки, по които дружеството „***“ е
получател. Изготвяйки СД и Дневника за покупки, включвайки издадените през
инкриминирания период от „***“ ЕООД,
„***“ЕООД и „ ***“ ЕООД фактури, свидетелката Г., не е била наясно и не е
съзнавала, че в постъпващите документи е налице невярна информация за фиктивни
доставки. Тя не е имала и задължение да извършва проверки за описаните
доставки, а се е водила от представените й от подс. А. документи. По този начин
св.П.Г.е използвани за реализиране на престъпната дейност от подс.А.. Безспорно
е, че подсъдимата, като *** е лицето, което е вземало управленски решения във
връзка с дейността на представляваното дружество.
Чрез
водене на счетоводна отчетност с невярно съдържание – дневник за покупки и
ползване на счетоводни документи с невярно съдържание – данъчни фактури, и
деклариране на неверни данни при подаване на дължимите справки-декларации по
ЗДДС, подсъдимата, при условията на посредствено извършителство, е редуцирала
дължимия данък. В дневниците за покупки фигурирали фактури, по които
представляваното от нея дружество се явявало купувач и като такъв било
заплатило ДДС. Той представлявал данъчен кредит, който подлежал на приспадане.
В тях били включени фактури за
недействителни доставки. С това се целяло да се промени съотношението между
начисления данък от регистрираното лице и данъчния кредит така, че резултатът
за данъчния период да представлява данък за възстановяване, а не данък за
внасяне или да се намали последния. По този начин подсъдимата е целяла да осуети установяването
на данъчни задължения по ЗДДС и да избегне тяхното плащане.
Точния
размер на декларирания и действително
установения данък е определен от приетата съдебно-счетоводна експертиза, от
която е видно, че избегнатите данъчни
задължения са в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК- в общ размер от 59 070.25 лв. Поради това
настоящата инстанция счита ,че е реализиран по-тежкия състав на престъплението по чл.255, ал.3 от НК.
Налице е усложнена форма на престъпна дейност по
чл.26, ал.1 от НК, тъй като с действията си подсъдимата А. е извършила отделни
деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и
при еднородност на вината, при което последващото се явява продължение на
предходното от обективна и субективна страна. Едно от деянията/ по пункт 1/,
включени в състава на продължаваното престъпление, не покрива критериите по
чл.93, т.14 от НК, но съгласно
установената задължителна практика/ ТР №1/2009г. на ОСНК по тълк.д.№1/2009г. на
ВКС/, следва да бъде включено в престъпната дейност, след като причиненият общ
престъпен резултат изпълва изискванията на норамта на чл.93, т.14 от НК.
От субективна страна това
деяние е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимата е съзнавала общественоопасния
характер на извършеното, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпването. Същата е съзнавала, че отразените във
фактурите обстоятелства са неверни и в резултат на действията й се избягва
плащането на данъчни задължения, като е
целял точно това.
По отношение на
наказанието:
С оглед на
посочената правна
квалификация и съобразявайки с целите на
индивидуалната и генерална превенции, съдът намира, че наказанието
на подс.Д.А. следва да се определи
при условията на чл.54 от НК - при значителен превес на смекчаващи отговорността й
обстоятелства, каквито са признанието на
вината, изразеното съжаление за извършеното, съдействието на
органите на разследването в хода на досъдебното производство, добрите характеристични данни, определящи се от трудовата й ангажираност и
данните за установени трудови отношения с дружество в чужбина , за което се
представиха доказателства в настоящото производство. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът отчете значителния размер на данъчни задължения, надхвърлящи параметрите по чл.93, т.14 от НК, които не са
възстановени.
Ето защо, като съобрази отчетените по-горе обстоятелства, съдът прие, че е справедливо
на подс.А. да се наложи наказание в минималния, предвиден в
закона, предвид превес на отчетените смекчаващи вината обстоятелства, в размер
от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода. Това наказание, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или
наказанието, което се налага и подс.А. следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не наложи
кумулативно предвиденото наказание „Конфискация”, предид липсата на данни за налично имущество на подсъдимата, спрямо което
да бъде насочено това наказание.
Изпълнението на така наложеното на
подс.Д.Д.А. наказание лишаване от свобода от две години, според настоящия
състав следва да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила. Според съда, са налице предпоставките за условно осъждане
на подсъдимата и не се налага наказанието лишаване от свобода да бъде
изтърпявано ефективно, с оглед чистото й съдебно минало и процесуалното й
поведение, а и поради това, че по този начин в достатъчна степен ще се
съдейства за постигане целите на индивидуалната превенция.
Така определеното
наказание се явява съобразено
с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК и на степента на
обществена опасност на деянието и дееца. Не са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства по смисъла
на чл.55 от НК, които да налагат определяне на по-леко по вид и размер
наказание спрямо подс.А..
С
признаването на подсъдимата за виновна в извършване на повдигнатото й
престъпление по чл.255, ал.3 във вр.с ал.1 от НК, съдът намира за доказан по
основание и предявения от министъра на финансите, като представляващ Държавата
в настоящото производство, граждански иск за имуществени вреди. В резултат на
престъплението по чл.255 от НК безспорно са причинени имуществени вреди на
държавата, явяващи се размерът на укритите данъци, които е следвало да постъпят
в приход на бюджета. В този смисъл е и
задължителната практика, визирана в ТР№ 4 /2016г. по т.д. №4/2015г. на ОСНК на
ВКС. Предвид липсата на доказателства за събрани и изплатени данъчни задължения
от страна на данъчно задълженото лице, то искът се явява доказан в пълния си претендиран
размер от 59 070.25 лева, за което подсъдимата А.
следва да бъде осъдена да го заплати, ведно със законна лихва върху сумата,
считано от довършване на продължаваното престъпление-м.декември 2012г. до
оконочателното изплащане на сумата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата
А. следва да
заплати по сметка на ОДМВР -Пловдив направените
разноски в хода на досъдебното производство в размер на 222,18
лева.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения финансов ред.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :