Р Е Ш Е Н И Е
№…............/..............2018 г.
гр. В***
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 30.05.2018 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на
секретар Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14703 по описа на съда за
2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Т.И.Г. срещу „Е.П.” АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от Общите условия на Договорите за п***а на електрическа
енергия на „Е.***п***и” АД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 12800 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 75150 лв.,
представляваща неустойка, за това че ищцата, в качеството си на потребител на
електроенергия, е останала без електрозахранване на обект, находящ се в гр. В***,
местност „***” № 1-*** /стар № 17/, с кл. № ***, за периода от 11.12.2009 г. до
02.02.2015 г., или общо за 1879 дни, и срещу „Е*** М***“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно основание чл.
92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 49 от Общите условия на Договорите за пренос
на електрическа енергия на „Е.***м***” АД, за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 12800 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на
75150 лв., представляваща неустойка, за това че ищцата, в качеството си на
потребител на електроенергия е останала без електрозахранване на обект, находящ
се в гр. В***, местност „***” № 1-*** /стар № 17/, с кл. № ***, за периода от 11.12.2009
г. до 02.02.2015 г., или общо за 1879 дни.
Посочва, че с Решение № 3838/17.07.2014 г., влязло в сила на 16.12.2014 г.,
постановено по гр. дело № 14096/2013 г. на ВРС, потвърдено от ВОС с решение по
в. гр. дело № 2232/2014 г. е установено, че не дължи на „Е.П.“ АД сумата от 5218.26
лв., представляваща корекция за потребена, неотчетена електроенергия за битово
потребление, за периода от 29.05.2009 г. до 24.11.2009 г., за обект в гр. В***
местност „***” № 1-*** /стар № 17/, по партида кл.№ ***,
по коригираща сметка от 01.12.2012 г. Излага, че на 24.11.2009 г. била
извършена проверка на електромера в обекта на потребление, находящ се гр. В***,
местност „***” № 1-*** /стар № 17/, за което бил съставен Констативен протокол № 017708 от 24.11.2009
г. Електрозахранването на обитавания от нея обект било прекъснато от втория
ответник на 11.12.2009 г. След влизане в сила на съдебното решение, на 30.12.2014
г., ищцата подала до „Е*** м***” АД необходимите документи за сключване на
договор за достъп и пренос на ел.енергия, като на 02.02.2015
г. с „Е*** М***” АД сключили договор за достъп и пренос на електрическа енергия
(№ 3502053/02.02.2015 г.), като едва тогава било
възстановено електрозахранването в имота им. Твърди, че отношенията между нея и
„***“ АД са обвързани с Лицензия за обществено снабдяване с ел. енергия №
Л-139-11 /13.08.2004 г. от ДКЕВР, както и от Общите условия за договорите за п***а
на електрическа енергия към нея, а с „***М*** АД - с Лицензия за разпределение
на ел.енергия № Л-138-07/13.08.2004 г., както и от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа. Навежда
твърдения, че искът й за заплащане на неустойка (обезщетение) се обуславя от
съществуването на договорно правоотношение между нея и ответниците, които са
изпълнили неточно договорните си задължения, свързани с непрекъснатост на
електрозахранването, както и съществуването на клауза за договорна неустойка
(чл. 33, чл. 49 от Общите условия). Твърди, че заедно със сестра си са
собственици на обекта на потребление. Между нея и ответниците нямало писмен
договор, но въпреки това твърди, че между нея и първия ответник съществува
облигационно правоотношение съгласно чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ, а с втория ответник,
на основание чл. 104а от ЗЕ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е*** П***и” АД. В отговора
ответното дружество оспорва изцяло като неоснователен и недоказан предявения
иск. Твърди, че ищцата излага противоречиви твърдения, че за процесния период
11.12.2009 г. - 02.02.2015 г. е потребител на ел.
енергия с място на доставка в гр. В***, местност *** № 17 (стар), кл. № ***,
като в същото време твърди, че на 02.02.2015 г. е
сключила договор за достъп и пренос на електрическа енергия №3502053/02.02.2015 г. с „Е*** М***” АД. Не оспорва, че ищцата е клиент
на ответното дружество от 02.02.2015 г. Оспорва
обстоятелството, че между „Е.П.” АД и ищцата е съществувало валидно
облигационно правоотношение за доставката и п***ата на ел. енергия по силата на
Общи условия през процесния период 11.12.2009 г. - 02.02.2015
г. за имот, находящ се в гр. В***, местност *** №17(стар) и съответно за ищцата
не е налице правен интерес от водене на иска, тъй като не е нарушено нейно
право. Твърди, че в информационната
система на дружеството партидата на този адрес е заведена на името на Иван
Стоянов Йовев, с кл. №***, и тъй като неустойката се явява договорна клауза,
същата може да се претендира само на договорно основание, а не по силата на
закона и следователно само от лице, което е страна по договора. Отделно от
горното се излага, че предвид ежемесечното просрочие на задължения за потребена
електроенергия за процесния обект, ответното дружество е подавало няколкократно
искания към „Е*** М***” АД за прекъсване на снабдяването с електрическа енергия
на имота при спазване на предвидения в Общите условия ред. В резултат на
незаплатени задължения в общ размер на 1336,83 лева, натрупани по фактури,
издадени в периода 29.12.2006 г. - 01.07.2008 г., съгласно приложено извлечение
за фактури и плащания, на 04.08.2008 г. били предприети действия по
преустановяване на преноса на електрическа енергия видно от Извадка от списък
за прекъсване по ход - 11_bit_04.08.2008 г. по искане на ответното дружество до
„Е*** М***“ АД, с Нареждане № 8/04.08.2008 г., след отправяне на Покана
предизвестие с изх. № 0739/28.05.2008 г., с която е предоставен допълнителен
срок за изпълнение на задължението до 06.06.2008 г.
На 25.08.2008 г. клиентът заплатил само част от задълженията си, поради което
не е било отпаднало основанието за прекъсването на снабдяването с електрическа
енергия. Въпреки осъщественото прекъсване, при редовен отчет на средството за
търговско измерване се установило, че за обекта е налице консумация за времето,
в което е било прекъснато снабдяването, за което е издавана поредна фактура.
Това довело до няколкократно подаване от ответното дружество до „Е*** М***” АД
на нареждания за преустановяване на преноса до обекта на клиента (Нареждане №
11/02.11.2009 г., Нареждане № 3/08.03.2010 г., Нареждане № 7/01.07.2010 г.,
Нареждане №5/07.05.2012 г., Нареждане № 7/02.07.2012 г. и Нареждане
№9/03.09.2012 г.) и съответно извършени посещения за прекъсване (Извадка от
списък за прекъсване по ход - 11 _bit_23.11.2009г. (за сума 1829,02 лева),
Извадка от списък за прекъсване по ход - 11_ bit
_29.03.2010г. (за сума 3920,68 лева), Извадка от списък за прекъсване по ход -
11_ bit _13.07.2010г. (за сума 3920,68 лева), Извадка
от списък за прекъсване по ход - 11_ bit
_28.05.2012г. (за сума 7299,86 лева), Извадка от списък за прекъсване по ход -
11 _bit_02.07.2012e. (за сума 7299,86 лева), Извадка от списък за прекъсване по
ход - 11_ bit _27.09.2012г. (за сума 7299,86 лева),
при което се установило, че обектът е вече със спряно електроснабдяване. От
представените списъци за прекъсване на клиенти е видно, че обектът е със спряно
електрозахранване, поради което може да се предположи, че снабдяването е било
възстановявано нерегламентирано, което обяснява и наличието на консумация на
електроенергия за времето, в което е прекъснато и би следвало да няма
консумация. Отделно от това навежда твърдения и че от съставените от „Е*** М***”
АД Констативни протоколи № 17708/24.11.2009 г., 23191/09.02.2011 г.,
24221/01.03.2012 г. се установявало, че има неправомерно въздействие върху средството
за търговско измерване, при което консумираната електроенергия не се отчитала.
Именно на това основание били направени корекции на количествата електрическа
енергия, за които били издадени фактури на клиента. Признава, че последните
били оспорени по съдебен ред, за което било образувано гр.д. № 14096/2013 по
описа на ВРС и че съдът е приел за недължими сумите по издадените въз основа на
тях фактури. Излага, че от съществено значение обаче е, че предмет на заведения
съдебен спор е единствено и само установяване дължимостта, съответно
недължимостта на сумите по фактурите за корекция, а не оспорване на основанието
за преустановяване ел. захранването на процесния имот, нито неговата евентуална
неправомерност. Твърди, че снабдяването на имота на клиента не е преустановено
на основание оспорените фактури по гр.д. № 14096/2013 по описа на ВРС, а още на
04.08.2008 г., на основание други неплатени задължения на клиента, поради което
не е налице неправомерно преустановяване по искане на ответното дружество. Излага, че в конкретния случай няма
неизпълнение на задължение, уредено с договора между ответника и клиента, нито
поведение, което да противоречи на уговореното. Оспорва и твърдението на
ищцата, че електрозахранването на имота е възстановено на 02.02.2015 г. Твърди се, че снабдяването с ел. енергия е
започнало на 30.12.2014 г., което било видно от приложената Извадка от списък
за възстановяване от 30.12.2014 г., във връзка с подадени от ищцата заявления
за встъпване в договорни отношения с ответното дружество, от когато и същата
вече има качеството на клиент, а не поради липса на задължения от предишния
клиент на дружеството Иван Стоянов Йовев, нито поради влизането в сила на
съдебното решение по гр.д. №14096/2013г. по описа на ВРС. Оспорва ищцовата
претенция и по размер, като на първо място, на основание чл. 111, б.
"б" във вр. с чл. ***, ал. 4 от ЗЗД, прави възражение за изтекла
погасителна давност, като счита, че всички претенции за изплащане на
обезщетението, предмет на настоящия съдебен спор, за периода преди 28.09.2014
г. са се погасили по давност. На следващо място намира, че е налице
прекомерност на претендираното обезщетение, предвид факта, че ищцата всъщност
не е претърпяла никакви вреди.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от „Е*** М***” АД. В отговора
изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен и
недоказан. Твърди, че не са налице предпоставките на чл. 49, ал. 1 от ОУ във
вр. с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД. Излага, че ищцата е клиент на ответното дружество,
считано едва от 02.02.2015 г., поради което счита, че
за ищцата липсва правен интерес от воденето на настоящия иск, тъй като не било
нарушено нейно право. Твърди, че неустойката е договорна клауза и може да се
претендира само от страна по договора, каквато ищцата не е. За процесния период
клиент на дружеството бил ***, с кл. № ***. За същия период до „Е*** М***” АД били подавани
общо седем нареждания за преустановяване на преноса на електрическа енергия,
както следва: Нареждане: № 8/04.08.2008 г.; Нареждане № 11/02.11.2009 г.,
Нареждане № 3/08.03.2010 г., Нареждане № 7/01.07.2010 г., Нареждане № 5/07.05.2012
г., Нареждане № 7/02.07.2012 г. и Нареждане № 9/03.09.2012 г.), като причината
за прекъсването били незаплатени задължения в общ размер на 1336,83 лв.,
дължими по редовни фактури, а не по протоколи за корекция на сметка. Твърди се,
че на 04.08.2008 г., от страна на „Е*** М***” АД, били предприети действия по
преустановяване снабдяването с електрическа енергия за процесния обект, на
основание изпратено от „Е.п.” АД нареждане № 8/04.08.2008 г., след отправена
покана предизвестие с изх. № 0739/28.05.2008 г., с която бил предоставен
допълнителен срок за изпълнение на задълженията до 06.06.2008
г. На 25.08.2008 г. клиентът заплатил само частично задължението си, поради
което не било отпаднало основанието за прекъсването. Въпреки осъщественото
правомерно прекъсване на електроснабдяването на обекта, при редовен отчет на
средството за техническо измерване, служители на ответното дружество
установили, че за процесния обект е налице консумация за времето, в което е
било прекъснато снабдяването, за което е издадена фактура. Това довело до няколкократно
подаване от ответното дружество до „Е*** м***” АД на нареждания за преустановяване
на преноса до обекта на клиента, както вече е посочени и съответно извършени
посещения за прекъсване (Извадка от списък за прекъсване по ход - 11
_bit_23.11.2009 г. (за сума 1829,02 лева), Извадка от списък за прекъсване по
ход - 11_ bit _29.03.2010 г. (за сума 3920,68 лева),
Извадка от списък за прекъсване по ход - 11_ bit
_13.07.2010 г. (за сума 3920,68 лева), Извадка от списък за прекъсване по ход -
11_ bit _28.05.2012 г. (за сума 7299,86 лева),
Извадка от списък за прекъсване по ход - 11 _bit_02.07.2012 г. (за сума 7299,86
лева), Извадка от списък за прекъсване по ход - 11_ bit
_27.09.2012 г. (за сума 7299,86 лева), при което се установило, че обектът е
вече със спряно електроснабдяване. При посещенията били издадени Констативни протоколи
№№ 17708/24.11.2009 г., 23191/09.02.2011 г., 24221/01.03.2012 г., които били
оспорени по съдебен ред, но предметът на заведения съдебен спор обхващал
единствено и само установяване дължимостта, съответно недължимостта на сумите
по фактурите за корекция, а не оспорване на основанието за преустановяване ел.
захранването на процесния имот, нито неговата евентуална неправомерност.
Твърди, че електрозахранването в процесния обект е прекъснато правомерно.
Оспорва и твърдението на ищцата, че електрозахранването на имота е възстановено
на 02.02.2015 г. Твърди, че снабдяването с ел.
енергия е започнало на 30.12.2014 г., което било видно от приложената Извадка
от списък за възстановяване от 30.12.2014 г., във връзка с подадени от ищцата
заявления за встъпване в договорни отношения с ответното дружество, от когато и
същата вече има качеството на клиент. Оспорва ищцовата претенция и по размер,
като на първо място, на основание чл. 111, б. "б" във вр. с чл. ***,
ал. 4 от ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че
всички претенции за изплащане на обезщетението, предмет на настоящия съдебен
спор, за периода преди 28.09.2014 г. са погасени по давност. Налице била и прекомерност
на претендираното обезщетение, предвид факта, че ищцата всъщност не е
претърпяла никакви вреди.
По делото са постъпили писмени бележки от процесуалния представител на
ищцата, в които се излагат подробни съображения за уважаване на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие
за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД.
От представения по делото протокол за техническа проверка от 24.11.2009 г., се установява, че при проверка на СТИ на обекта на абоната е установено, че в резултат на манипулация върху електромера ел.енергията не се отчитала и заплащала от абоната.
Въз основа констатациите от проверката е изготвена справка за корекция на сметки от 01.12.2009 г., чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕ (л. 42).
По делото е представен констативен протокол от 09.02.2011 г., от който се установява, че при проверка на процесния СТИ (л. 38) е установено, че има манипулация и електромерът не отчита ел.енергията, респ. не се заплаща от абоната.
Въз основа констатациите от проверката е изготвена справка за корекция на сметки от 10.02.2011 г. в съответствие с чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
По делото е представен констативен протокол 01.03.2012 г. (л. 39 - 40) от който се установява, че след прекъсване на електрозахранването на процесния обект от служители на „Е.***М***”АД, абонатът отново се е прикачил неправомерно, директно към мрежата, и ел.енергията по този начин не се отчитала от СТИ.
Въз основа констатациите от проверката е изготвена справка за корекция на сметки от 06.03.2012 г., на основание чл. 38, ал. 3, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ.
Представени са нареждания от 04.08.2008 г., 02.11.2009 г., 01.03.2010 г., 01.07.2010 г., 07.05.2012 г., 02.07.2012 г., 03.09.2012 г., издадени от началника на отдел „Управление на вземанията малки клиенти“ в „***п***и“ АД, до „***М***“ АД за преустановяване на преноса на ел.енергия до обекта на клиента, поради забава в плащането на дължимите суми за консумирана ел.енергия; извадка от списък за прекъсване по ход, извадка от списък „Покана предизвестие“, както и извадка от списък за възстановяване (л. 17 - 34, л. 66 - 84).
От представеното по делото Решение 3838/17.07.2014 г. по гр.д. 14096/2013 г. на ВРС, се установява, че съдът е приел за установено по отношение на „Е.П.” АД, че Т.И.Г. и Г***И. С*** не дължат сумата от 5218.26 лева, представляваща корекция за потребена, неотчетена електроенергия за битово потребление за периода от 29.05.2009 г. до 24.11.2009 г., за обект в гр. В***, по партида кл. № ***, по коригираща сметка от 01.12.2009 г., по предявения отрицателен установителен иск, на основание чл. 124 от ГПК. Решението е потвърдено с Решение № 1932/16.12.2014 г. по в.г.д. № 2232/2014 г. на ВОС.
От представеното заявление на л. 43 се установява, че ищцата е подала искане до „***П***и“ АД за п***а на ел.енергия и включване на прекъснатото електрозахранване. Представено е и заявление за сключване на договор за достъп и пренос на ел.енергия през мрежата на „***М***“ АД при общи условия. По делото е представен договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Е*** М***“ АД при общи условия, сключен на 02.02.2015 г. между „Е*** М***“ АД и Т.И.Г., за обект, находящ се в гр. В***, местност „***” Юг, имот № 10135.403.***, с кл. № ***.
По делото е представена справка за потреблението от 07.11.2013 г., за обект Вилна зона В***, м-ст *** 17; писмо от 16.08.2012 г.; извлечение за фактури и плащания към 26.10.2017 г.; разпореждане № 46/07.11.1991 г., решение от 28.12.1991 г., заповед № ДВ -118-А/24.04.2000 г., заповед № ДВ -164/26.04.2000 г., решение № 27/02.05.2000 г., решение от 28.04.2000 г., решение № 9645/29.12.2006 г.; решение № 9681/29.12.2006 г.; решение № 3337/29.12.2006 г., решение № ОУ-047/01.09.2005 г.
От заключението на проведената съдебна експертиза, което съдът цени като компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че за периода от 01.01.2008 г. до 20.02.2015 г. по партидата на клиентски номер *** са издадени фактури на обща стойност 2110,15 лв., като от тях били платени само 164,68 лв. Реално неплатени били фактури на стойност 1945,47 лв. Електроснабдяването било преустановено за първи път на 04.08.2008 г., за неплатени задължения в размер на 1399,31 лв. В последствие било извършено плащане, което не покривало текущото задължение на абоната.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е потребител на продаваната от ответните дружества електроенергия за процесния период. Ищцата е била присъединена към електроразпределителната мрежа на Е***М*** АД по смисъла на чл. 4, ал. 1 от Общи условия на договорите за п***а на електрическа енергия на Е***П***И АД. Като потребител на ел. енергия ищцата е страна по договор за пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните м*** на „Е.***М***”, поради което същата е обвързана от Общите условия на ответниците, тъй като съгласно чл. 98а от ЗЕ обществените снабдители на електрическа енергия продават електрическа енергия на потребители при публично известни общи условия, които трябва да се публикуват най-малко в един централен и един местен всекидневник и същите се счита за влезли в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. По късно между „Е*** М***“ АД и Т.И.Г. е сключен и договор за достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „Е*** М***“ АД при общи условия.
Ищцата излага твърдения, че са налице предпоставките на чл.
34 от Общите условия на договорите за п***а на електрическа енергия на „Е.***п***и”
АД по отношение на ответника „Е.П.” АД и чл. 49 от Общите условия на договорите
за пренос на електрическа енергия на „Е.***м***” АД по отношение на ответника
„Е*** М***“ АД.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението
и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
Т.е. освен обезщетителната си функция, тя представлява и
обезпечителен способ за точно и добросъвестно изпълнение на договорните
задължения.
Съгласно чл. 34 от Общите условия на договорите за п***а на електрическа
енергия на „Е.***п***и” АД, в случай, че потребителите останат без електрическа
енергия по вина на „Е.***П***и" АД повече от 24 часа след получаването от
„Е.***П***и" АД на уведомление на потребителя, дружеството заплаща
обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лв. за всеки следващ
период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Съгласно чл. 49 от Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия на „Е.***м***” АД, при
доказано неспазване по вина на „Е.***м***“ АД, на срок, определен с тези Общи
условия, „Е.***м***“ АД заплаща обезщетение на ползвателя в размер на 10 лева
за всеки 24 часа закъснение.
Съгласно чл. 20, ал. 1 Общите условия на договорите за п***а на
електрическа енергия на „Е.***п***и” АД, „Е.***П***и" АД има право да
поиска от „Е.***М***" АД да прекъсне или ограничи снабдяването с
електрическа енергия в случай, че битов потребител в срок от десет дни не
изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от тези Общи условия или от
подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в
плащането на дължимите суми. Тази възможност произтича и от разпоредбата на чл.
123 от ЗЕ, даваща право на „Е.***П***и" АД да преустановява временно снабдяването с електрическа енергия на
крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за
п***а на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
В конкретния случай, електрозахранването до обекта на ищцата в гр. В***, местност „***” № 1-***, за исковия период, е било прекъсвано не
по вина на ответниците, а по причина, че абонатът е просрочил своите задължения
за заплащане на потребената ел. енергия за обекта. По делото се представи
нареждане за преустановяване на захранването още от 2008 г., поради забава в
плащането на дължите суми за консумирана ел.енергия, както и извадка от списъка
за прекъсване от 04.08.2008 г. След
което има издадено друго нареждане от 02.11.2009 г. и извадка от списък за
прекъсване от 23.11.2009 г. През 2010 г. има издадени две нареждания за
преустановяване на захранването, и три през 2012 г., от които се установява, че
въпреки спирането на тока е имало ново нерегламентирано свързване към ел. мрежата.
Това се установява и от извадките от списъка за прекъсване от 27.09.2012 г.,
02.07.2012 г. и от 28.05.2012 г., както и от констативните протоколи от
24.11.2009 г., 09.02.2011 г. и 01.03.2012 г. От заключението на
ССЕ се установи също, че за периода от 01.01.2008 г.
до 20.02.2015 г. по партидата на клиентски номер *** са издадени фактури на
обща стойност 2110,15 лв., като от тях са платени само 164,68 лв. Реално
неплатените фактури са на стойност 1945,47 лв. От експертизата се установи, че
електроснабдяването е преустановено за първи път на 04.08.2008 г., за неплатени
задължения в размер на 1399,31 лв.
С оглед на това, съдът приема, че ответниците не са били в неизпълнение на
своите задължения и електрозахранването в обекта на ищеца е прекъснато законосъобразно
при наличие на предпоставките на чл. 123 от ЗЕ и чл. 20, ал. 1 от ОУ, а
предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да се присъдят в полза на ответниците. От представените по делото списъци по чл. 80 от ГПК се установява, че разноските на Е.П.” АД са в общ размер на 350 лв. (300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 50 лв. - депозит за експертиза), а на „Е*** М***“ АД в общ размер на 350 лв. (300 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и 50 лв. - депозит за експертиза), които следва да бъдат заплатени от ищцата.
Воден от горното, съдът
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***/, срещу "Е.П." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, иск за заплащане на сумата от 12800 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 75150 лв., представляваща неустойка, за това че ищцата, в качеството си на потребител на електроенергия, е останала без електрозахранване на обект, находящ се в гр. В***, местност „***” № 1-*** /стар № 17/, с кл. № ***, за периода от 11.12.2009 г. до 02.02.2015 г., или общо за 1879 дни, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 34 от Общите условия на договорите за п***а на електрическа енергия на „Е.***п***и” АД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Е*** М***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** В***, В*** Т***-Г, бул. В*** В*** 258, иск за заплащане на сумата от 12800 лв., явяваща се част от общо дължима сума в размер на 75150 лв., представляваща неустойка, за това че ищцата, в качеството си на потребител на електроенергия, е останала без електрозахранване на обект, находящ се в гр. В***, местност „***” № 1-*** /стар № 17/, с кл. № ***, за периода от 11.12.2009 г. до 02.02.2015 г., или общо за 1879 дни, на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 49 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия на „Е.***м***” АД.
ОСЪЖДА Т.И.Г. ЕГН **********, да заплати на „Е*** П***И” АД, ЕИК ***, сумата от 350 лв., представляваща сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН **********, да заплати на Е*** М*** АД, ЕИК ***,
сумата от 350 лв., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд - В*** в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: