Мотиви по нохд № 113/ 2013 г. по описа на Р.нски
окръжен съд, Наказателно отделение
Р.нска окръжна прокуратура (СРП)
е внесла обвинителен акт срещу И.А.Г. затова, че на 07.08.2012г. в гр. Р., в условията на опасен рецидив, чрез
използване на техническо средство и чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот, отнел чужди движими вещи:
………………………………………………………………………………………………………………………………
всичко на обща стойност 68 204,90 лева
от владението на ”Н.” Е. с
управител Р.Р.Н. *** и от владението на Р.Р.Н.
***, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои,като кражбата е в особено големи
размери, представляваща особено тежък случай-престъпление по чл.196а, вр.чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.2 вр.чл.195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа внесеното обвинение спрямо подс. Г.,
като твърди, че в рамките на съдебното дирене предвид обстоятелството, че
същото е протекло по реда на чл.371, т.1 от НПК са били установени изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Конкретизира,
че проведеният разпит на свидетели и вещи лица не е довел до промяна във фактическите
констатации изведени на базата на анализ на доказателствата в предсъдебната
фаза на производството. Конкретизира, че обясненията на подсъдимия Г., дадени в
съдебната фаза на производството съставляват негова защитна теза, а в известна
степен са и в подкрепа на становището на държавното обвинение за осъществяване
на престъпното деяние от обективна и субективна страна и авторството на
извършеното в лицето на подсс. И.А.Г.. Твърди, че са били събрани достатъчно по
обем доказателства, свидетелстващи за вида, количеството и характеристиките на
отнетите вещи съобразно повдигнатото обвинение. Сочи още, че независимо от
обстоятелството, че не е била установена надлежно методиката, по която пострадалият
е водил своята отчетност и начинът, по който е индивидуализирал откраднатото по
грамаж, количество, видове и други характеристики, то последното не буди
съмнение и не разколебава твърденията му, че такива вещи са били откраднати на
процесната дата и място, както и това, че са били вещи, собственост на „Н.” Е..
В последната насока твърди, че приобщените писмени доказателства за
притежаваното количество неоткрити златни бижута кореспондира със заявеното от
страна на св. Н.. В последната насока се позовава и на показанията на двамата
свидетели – съконтрагенти на пострадалото дружество. Посочва още, че аргумент в
същата насока се явява и обстоятелството, че в сушилното помещение са били
открити голяма част от предварително заявените от пострадалия вещи. В този
смисъл счита, че следва да бъдат изцяло възприети показанията на св. Н. като
достоверно отражение на интересуващите процеса факти. Счита, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнена доказаност и на
авторството на извършеното в лицето на подс. Г. като развива подробни съображения.
Сочи също така, че единственото неустановено обстоятелство е било начинът, по
който подсъдимият се е разпоредил с част от предмета на посегателство. В
обобщение навежда твърдението, че са били осъществени в тяхната диалектическа
връзка всички признаци на престъпния състав, съответни на дадената правна
квалификация. Моли на подс. Г. да бъде отмерено наказание към средата на
предвиденото в наказателния закон, а именно 15 години лишаване от свобода,
което следва да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо
общежитие от закрит тип, от което при условията на чл.59 от НК да бъде
приспаднато времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане
под стража от 08.08. до 05.11.2012 г.
С определение от 02.04.2013 г.
съдът е конституирал в качеството на частен обвинител пострадалият от деянието
по повдигнатото спрямо подс. Г. обвинение – Р.Р.Н. и е приел за съвместно
разглеждане в рамките на наказателното производство предявеният срещу подс. И.А.Г.
от „Н.” Е. граждански иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 67 984.44
лева-обезщетение за имуществени вреди, резултат от деянието по повдигнатото
обвинение за осъществен състав на престъпление по чл.196а, вр.чл. 196, ал.1,
т.2, вр. чл.195, ал.2 вр.чл.195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2 от НК, ведно с направените
разноски.
Повереникът на частния обвинител
и на гражданския ищец по делото – адв. И. счита, че по делото са били събрани
категорични доказателства, че подсъдимият е извършил престъплението, в което е
бил обвинен. Конкретизира, че цялата доказателствена съвкупност е еднопосочна с
изключение на част от дадените от страна на подс. Г. обяснения. Сочи също така,
че в останалата си част изложеното от негова страна е изключително житейски
недостоверно и в този смисъл, че не следва да се възприеме като достоверно
отражение на случилото се. Посочва още, че от показанията на св. Н. се
установява и точното количество и вид на отнетите вещи – златни и сребърни
изделия. Моли за отмерване на наказание към максимума на предвиденото в закона
и за пълно уважаване на гражданската претенция, предвид категоричната и
доказаност – както по основание, така и по размер.
Упълномощеният
защитник на подсъдимия И.А.Г. моли за постановяване на оправдателна присъда по
повдигнатото спрямо подс. Г. обвинение. Посочва, че в рамките на производството
пред настоящия съдебен състав безспорно е било установено, че на процесната
дата и място е била извършена кражба от обекта, стопанисван от пострадалото
дружество, както и че в дома на приятелката на подсъдимия са били открити част
от процесните вещи в кратък период след извършване на посегателството, но че не
е доказан по изискуемия от закона безспорен и категоричен начин авторството на
деянието в лицето на подс. Г.. Излага съображения за достоверност на
обясненията на привлеченото към углавна
отговорност лице, като се позовава на обстоятелството, че същите
кореспондират с цялата приобщена доказателствена съвкупност. Развива подробни
доводи в насока липсата на достатъчно доказателства, които да установят по
несъмнен начин съпричастността на подсъдимия към реализиране на процесната
кражба. Конкретизира още, че обвинителната теза е житейски неубедителна като
същата е била изградена на еднопосочен и превратен анализ на събраните
доказателства и безспорно установените факти. Твърди още, че са били събрани
единствено и само косвени доказателства, които преценени в съвкупност не водят
до единствено възможен извод и се явяват недостатъчни за признаване на подс. Г.
за виновен в извършване на деянието с дадената от представителя на
прокуратурата правна квалификация. Сочи още, че с оглед установените фактически
положения деятелността на подсъдимия следва да бъде квалифицирана като вещно
укривателство по смисъла на чл.215, ал.2, т.4 от НК предвид обстоятелството, че
подс. Г. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 от НК. В
този смисъл посочва, че отговорността му следва да се ангажира именно по този
текст от наказателния закон. Алтернативно развива и съображения, че в случай,
че бъде прието, че подс. Г. е извършил процесната кражба, то събраните
доказателства се явяват недостатъчни за да се приеме, че предмет на последната
са били всички индивидуализирани в обвинителния акт златни и сребърни накити.
Конкретизира, че в последния смисъл следва да се счете, че е било доказано
отнемането единствено на намерените изделия на стойност 5 083.56 лева,
което пък от своя страна следва да се квалифицира по текста на чл.196, ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.4 от НПК. Моли при определяне на наказанието
като смекчаващи отговорността обстоятелства да бъдат отчетени фактът, че
предмета на посегателството е бил изцяло възстановен, както и че подсъдимият
полага грижи за две малолетни деца, като отмереното наказание бъде ориентирано
към минимума на предвиденото в закона, съобразно приетата от съда правна
квалификация. Пледира за оправдаване на подсъдимото лице за разликата над
5 083.96 лева.
Подсъдимият И.А.Г. не се
признава за виновен по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на
престъпление по чл.196а, вр.чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.2 вр.чл.195
ал.1, т.3 и т.4 пр.2 от НК. В хода на съдебното дирене дава обяснения, в които
сочи, че на процесната дата и място случайно е бил в близост до магазина,
стопанисван от пострадалото дружество, че е видял лице, което да излиза от
вътрешността му, че го е подгонил, а същото изхвърлило чанта, в която се
оказали част от процесните вещи. Сочи, че същите той е прибрал и скрил в дома
на приятелката си. Моли за оправдателна присъда по квалификацията на
извършеното по текста на чл.196а от НК като заявява, че единствената му вина е
в това, че е укрил намерените вещи. В последната си дума моли за справедлив
съдебен акт за извършеното от негова страна вещно укривателство.
Производството пред настоящия
съдебен състав се е развило по реда на гл.ХХVІІ, чл.371, т.1 и сл. от НПК,
доколкото в съдебно заседание, преди даване ход на съдебното следствие съдът
при условията на чл.372, ал.3 е одобрил депозираното от страните в
производството съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Л.П.В., Б.П.А.
и В.Г.Л., а да се ползва съдържанието на протоколите за разпит съдържащи се на
л.115, л.116 и л.117 от досъдебното производство.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият И.А.Г.
е роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес в град Р., ул., български
гражданин, със средно образование, не работи, неженен, ЕГН **********.
Подс. Г. бил
осъждан - с определение №136/27.06.2004 г. по НОХД №2069/2005 г. по описа на
Районен съд – Р., с определение №140/08.07.2005 г. по НОХД №2255/2005 г. по
описа на Районен съд – Р., с присъда
№52/15.03.2005 г. по НОХД №590/2005 г. по описа на Районен съд – Р. и с присъда
№26/31.01.2006г. по НОХД №3786/2005 г. по описа на същия съд. С определение №171
от 20.06.2006 г. на Районен съд – Р. по ЧНД №831/2006г., влязло в законна сила
на 15.05.2006 г. по НЧД №1707/2006 г. на РРС по отношение на подсъдимия било
определено едно общо наказание в размер
на три години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване –
най-тежкото от наказанията, наложени по НОХД №2069/2005 г. по описа на Районен
съд – Р., НОХД №2255/2005 г. по описа на Районен съд – Р., НОХД №590/2005 г. по
описа на Районен съд – Р. и НОХД №3786/2005 г. по описа на Районен съд – Р.. Определението
влязло в законна сила на 06.07.2006 г. Общото наказание лишаване от свобода било
търпяно за времето от 17.11.2005г. до 19.12.2006г. с помощта на 4 м и 1 ден от работа и условно
предсрочно освобождаване в размер на единадесет месеца и два дни (съгласно определение
№870/19.12.2006 г. на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на 27.12.2006 г.).
С определение №67/28.03.2007 г. на Районен съд – Р. по НОХД
№718/2007г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3, т.4,
вр. чл.18 от НК на подс. Г. било отмерено наказание лишаване от свобода за срок
от осем месеца при първоначален строг
режим на изтърпяване. Наказанието било изтърпяно на 15.03.2008 г.
Към м. август на 2012 г. подс. Г. живеел на
съпружески начала със св. С.С. *** и от съвместното им съжителство имал две
малолетни деца. Към същият период подс. Г. имал и интимна приятелка – св. А.Ф.,
чийто дом посещавал често, като оставал и да нощува за известни периоди от
време. Квартирата, която обитавала св. Ф. ***. Към етажа на апартамента било
разположено сушилно помещение, за което св. Ф. разполагала с ключ.
В началото на м. август 2012 г. „Н.” Е. с управител
и едноличен собственик на капитала св. Р.Н. стопанисвало магазин за златни,
сребърни бижута и други аксесоари, който се намирал в гр. Р., ул. **** на
партерния етаж на сградата, като обектът бил снабден със СОТ, но нямало
инсталирана система за видеонаблюдение. Вратата на помещението била стъклена,
затваряла се със заключващ механизъм –брава за стъклена врата с монтиран
секретен патрон. В магазина работели св. Н., както и св. П.И.. Последната заемала
длъжността ****, като отваряла магазина, извършвала ежедневна подредба на
бижутата по стелажите и таблите в помещението, прибирала ги вечер в находящата
се във вътрешността метална каса и приключвала касовия апарат след завършване
на работния ден. Дейността и била под контрола на св. Н., който единствен
осъществявал продажбите на бижутата. „Н.” Е. не било регистрирано по ЗДДС и в
дружеството не се водила отчетност на продадените и приети изделия по артикули,
а единствено същите се отчитали съобразно грамажа и вида на благородния метал,
използван за изработката им, както и включените в него скъпоценни и
полускъпоценни камъни. Св. Н. извършвал периодичната инвентаризация в магазина,
а за счетоводството използвал счетоводни услуги на външно за дружеството лице.
Изцяло търговската дейност на дружеството се осъществявала посредством
снабдяването с готови изделия от две дружества – „Д.” Е. гр. В. с управител св.
Д.Й. и С. ООД гр. П. с управител св. И. Г.. Също така били сключвани и договори
за изработка, при които от страна на „Н.” Е. се предоставял материал –
съответно количество благороден метал, а от страна на съконтрагентите му се
изработвали или предоставяли готови бижута. Плащането на дължимата цена често
пъти било отложено за определени от страните срокове след сключване на
сделките. За предадените готови артикули не се съставяли документи или се
издавали складови разписки, в които бижутата не се индивидуализирали по
признаци, а се посочвало, че се предава златна бижутерия в определен грамаж,
както и платената цена. Отделно се отразявали включените в изделията скъпоценни
камъни.
За периода от м.10.2011 г. – м.
март 2012 г.
„Н.” Е. сключило със С. ООД два договора за изработка на златна и сребърна
бижутерия за срок от по 12 месеца (договор
от 17.10.2011 г. и договор от 15.03.2012 г.). По силата на същите изпълнителят
се задължил да изработи бижутата, с материали и съобразно заявка на
възложителя. Договорено било заплащането на цената да се извърши в десет дневен
срок след доставката на изработеното – в брой или по банков път. За времето от 30.12.2011
г. до 03.08.2012 г. от страна на С. ООД били издадени 5 бр. фактури, в които
като получател на златна бижутерия 585 било посочено „Н.” Е.. Така по силата на:
фактура №2259 от 30.12.2011 г. и касов бон получателят заплатил на същата дата
сумата от 124.15 лева, като основание за плащане било отразено 20.52 гр. „ишлеме
златна бижутерия 585”
; фактура №2355 от 30.01.2012 г. и касов бон получателят заплатил на същата
дата сумата от 194.27 лева, като основание за плащане било отразено общо 21.81
гр. „ишлеме златна бижутерия 585”,
ведно с монтаж на скъпоценни камъни; фактура №2621 от 30.03.2012 г. и касов бон
получателят заплатил на същата дата сумата от 1369.67 лева, като основание за
плащане било отразено общо 190.25 гр. „ишлеме златна бижутерия 585” и „сребро 925”. За предаваните на „Н.” Е. артикули не били
съставени нарочни документи. Също така през този период били издадени и фактура
№2830 от 08.06.2012 г., по силата на която „Н.” Е. се задължавало да заплати
сумата от 137.26 лева за изработката на ишлеме на 16.34 гр. златна бижутерия
585, както и фактура №3072 от 03.08.2012 г., по силата на която „Н.” Е. се задължавало
да заплати сумата от 694.85 лева за изработката на ишлеме на общо 90.68 гр.
златна бижутерия 585, ведно с монтаж на скъпоценни камъни.
На 09.01.2012 г. между „Н.” Е. и
„Д.” Е. бил сключен договор за изработка на златна бижутерия за срок от по 12
месеца, по силата на който изпълнителят се задължил да изработи бижутата, с
материали и съобразно заявка на възложителя. Договорено било заплащането на
цената да се извърши в пет дневен срок – в брой или по банков път. За времето
от 02.04.2012 г. до 30.07.2012 г. от страна на „Д.” Е. били издадени 4 бр.
фактури и 4 бр. складови разписки, в които като получател на златна бижутерия и
естествени камъни по опис било посочено „Н.” Е.. Във всяка една от фактурите
била отразена крайна дата за заплащане на дължимата цена – 30.11.2012 г., а в
складовите разписки било посочено, че на 02.04.2012 г. на „Н.” Е. били
предоставени 86.10 гр. златна бижутерия (мострени бройки), ведно с естествени
камъни по опис; на 13.04.2012 г. – 102.30 гр. златни пръстени и обеци и 76.25
гр. златни висулки; на 29.06.2012 г. - 168.1гр. златна бижутерия и на
30.07.2012 г. – 230.95 гр. златна бижутерия.
В началото на м. август 2012 г. подсъдимият Г. решил
да извърши кражба на златни и сребърни бижута, както и други вещи от магазина,
стопанисван от „Н.” Е.. За да преодолее заключващия механизъм на помещението
той се снабдил с инструменти ………………. С цел осуетяване на бъдещо залавяне по
време на извършване на престъплението или преодоляване на съпротива подсъдимият
си набавил и сигнално – газов пистолет „EKOL P 29”, кал. 9мм. P.A, с фабричен
номер EP 7120124 с два броя патрони.
Предварително подготвил и 2 броя жълти латексови ръкавици с по пет пръста.
В изпълнение на така взетото
решение на 07.08.2012 г. около 11.30 ч. подсъдимият излязъл от дома на св. Ф..
Малко преди това той взел ключа за общото сушилно помещение на етажната
площадка на жилището с цел в същото да укрие откраднатото впоследствие. Взел и
платнен син на цвят сак с надпис RBK, собственост на св. Ф.. Непосредствено
след това той се придвижил в непосредствена близост до магазина и изчакал до
около 12.00 часа. Със себе си носел инструментите, газовото оръжие и
ръкавиците, които бил поставил в сака. В него били и предварително подготвени пластмасово
червено на цвят чукче с два метални върха от двете страни-аварийно, метална
пръчка с диаметър 12 мм.
с дължина 223 мм.
с уширение в единия край, който във вътрешната си част бил с формата на
секретен патрон, както и чук с дървена дръжка с тегло 400 грама.
На същата дата – 07.08.2012 г.
св. И. се явила на работа в магазина стопанисван от „Н.” Е., находящ се на
адрес гр. Р., ул. около 10.00 часа. Извадила и подредила, както обичайно
правела това златните и сребърните бижута, които сложила в пластмасови поставки
и табли, предназначени за излагане на съответния вид бижута. След това св. И. затворила
касата, без да я заключва, като във вътрешността и останали единствено неустановено
количество злато за материал и 13 бр. безцветни диаманти на обща стойност 2439
лева. Сред подредените и изложени в магазина бижута били …………………………………………………………………………………………………………
. лична собственост на св. Р.Н.. Малко след отварянето, след като всичко било
подредено и изложено в магазина дошъл и св. Р.Н., а около 11.00 – 11.30 часа и
св. М.М. – приятел на св. Н.. Малко след това
тримата излезли от магазина и тъй като не смятали да се бавят св. Н. не
задействал охранителната техника, а само заключил входната врата на
помещението.
От своя страна подс. Г., който
бил в близост забелязал, че в набелязания магазин нямало хора и пристъпил към
извършване на планираната кражба. Без да бъде забелязан от никого, с помощта на носените инструменти с връх, вмъквайки го в хлабината между двете
части на бравата и извършвайки въртеливи
движения, той успял да раздалечи частите на бравата и да освободи езика. Вследствие
на тези негови действия декоративният
капак, изпълняващ ролята и на гнездо на заключващия език се откъртил от
основата на насрещника и се окривил, а бравата се отворила.
Непосредствено след това подсъдимият прибрал декоративния капак в сака си, след
което си сложил латексовите ръкавици и влязъл в помещението на магазина. От
вътрешността на същото и от стелажи в
незаключени витрини и метална каса той взел ……………………………………………………………………………………………………………..
лична собственост на св. Н.. Общата стойност на вещите възлизала на 8191.96
лева.
Подсъдимият Г. прибрал бижутата,
ведно с поставките, таблите и кутиите, в които се намирали в сака, след което
незабелязано се отдалечил от местопрестъплението. Веднага след това той се
прибрал в квартирата на св. Ф. и скрил сака, заедно с откраднатото и
инструментите в долната част на дървено канапе в сушилното помещение. Малко
след това се прибрала и св. Ф., която го заварила в къщи.
Междувременно около 12.00 ч. св. П.П.
заедно с годеника си търсели брачни халки, поради което обикаляли златарските
магазини в центъра на гр. Р.. С тази цел те спрели и пред магазина, находящ се
ул. ****. В този момент св. П. забелязала, че вратата на помещението била леко
открехната. При влизането си вътре двамата видели, че от част от стелажите,
предназначени за излагането на бижута били празни, във вътрешността му нямало
никой, както и че на земята имало паднало изделие, което св. П. оприличила на
стъклено такова. Веднага след това св. П. и годеникът и уведомили жена от съседен
магазин, която от своя страна се обадила на св. Р.Н.. Последният веднага дошъл
на място, погледнал във вътрешността на помещението и след като забелязал
липсата на бижута своевременно сигнализирал служителите на 01 РУП при ОД на МВР
Р..
На същата дата – 07.08.2012 г.
бил извършен оглед на местопрестъпление и с протокол бил иззет 1 бр. дактилоскопен
отпечатък - от външната страна на входната стъклена врата на магазина, на височина
167 см.
С протокол за доброволно предаване от 07.08.2012 г. св. Н. предал доброволно 1
бр. метална сива на цвят кутия с размери 11/7 см., огъната в един от
ъглите-част от горната ключалка на входната стъклена врата на магазина, както и
другата част на същата ключалка с размери 11/7 см., монтирана отсреща на стъклената
витрина, ведно с 1 бр. ключ за нея с надпис OKLOCK.
На 07.08.2012 г. бил извършен и
оглед на местопроизшествие в таванско помещение-сушилня в град Р., ул. „****,
ползвано от св. А.Ф., където във вътрешността на дървено канапе (след повдигане
на капака) бил открит платнен син сак с надпис RBK, със следните вещи в него – ……………………………………………………………………………………………………………………….
Описаните вещи били предадени с протокол за доброволно предаване от
07.08.2012г. от страна на св. А.Ф.. Пред полицейските служители тя споделила, че
сакът е неин, но не и откритите в него вещи.
Междувременно на същата дата,
около обяд подс. Г. се свързал със св. Б.А., който работел ****, находяща се в
гр. Р., ****, чийто собственик бил св. К.С.. В телефонен разговор помежду им подсъдимият
поискал от св. С. в случай, че някой попита за него, последният да посочи, че
на същата дата, през целия ден подс. Г. е бил в офиса на дружеството. Поискал
още и да го уведоми за всяко лице, което го е търсило.
В рамките на образуваното
досъдебно производство било извършено дактилоскопно експертно изследване, от
заключението на което било установено, че дактилоскопният отпечатък, открит и
иззет от външната страна на входна стъклена врата на магазина за златни и
сребърни изделия, находящ се в гр. Р., ул. **** е отпечатък от лявата длан на
подс. И.А.Г..
С протокол от 08.08.2012г. за
вземане на образци за сравнително изследване, от подсъдимия била взета слюнка
от устната кухина с цел определяне на ДНК-профил. От заключението на
назначената и изслушана в хода на производството ДНК – експертиза, ДНК
профилът, определен за биологичен материал по 2 бр. латексови ръкавици и
метална планка с надпис DMD е еднакъв и показва пълно съвпадение с ДНК профила
на подс. И.А.Г..
От заключенията на изслушаните
съдебно-ценови икономически експертизи се установява, общата стойност на
отнетите вещи е общо в размер на 8191.96 лева.
С протокол от 16.10.2012 г. подс.
Г. предал доброволно мобилен телефон
марка *****, като в рамките на
производството била извършена и техническа експертиза на съдържанието на
телефонния указател на апарата и СИМ картата, както и на съдържанието на
наличните записи на повиквания и съобщения.
Според заключението на
назначената и изслушана техническа експертиза се установява, че е възможно метална сребриста
ключалка с монтиран патрон, метални планки с поставена черна на цвят гумирана
материя от едната страна на всяка планка-2 броя, метална планка, сребриста на
цвят -1 бр., секретен ключ с надпис OKLOCK, доброволно предадени от св. Румен Н.
и метален капак, сребрист на цвят с надпис DMD, открит в син сак в сушилно
помещение в град Р., **** и предаден доброволно от св. А.Ф., по-рано да са
представлявали едно цяло, а именно брава за стъклена врата с тубуларна ключалка
марка DMD.
Според заключението на
извършената при производството съдебно-техническа-трасологична експертиза – поради
малката площ на следите, повърхностните наранявания в плоскостите и липсата на
характерни признаци, по които да бъде отъждествен даден инструмент е невъзможно
да се отговори с категоричност дали от
някои от инструментите (открити в син сак в сушилно помещение в град Р., **** и
предадени доброволно от св. Ф.) са оставени трасологичните следи по частите на
бравата с тубуларна ключалка марка DMD. Според
експертното заключение категорично се отхвърля възможността трасологичните
следи да са оставени от: пластмасово червено на цвят чукче с два метални върха
от двете страни-аварийно, метална пръчка с диаметър 12 мм. с дължина 223 мм. с уширение в единия
си край, който във вътрешната си част е с формата на секретен патрон и чук с
дървена дръжка - 400 грама.
Експертът изразява становище, че е възможно следите да бъдат оставени от отвертка
–комбинирана с черна пластмасова дръжка и надпис върху дръжката „SVL
W.GERMANY”;ножица за ламарина „TOPMASTER TUV”,отвертка с дължина около 220 мм със сиво –червена на
цвят пластмасова дръжка с окривен стержен, метален секач с дължина 135 мм, джантов ключ №19,
клещи резачки „GADGET” и отвертка с дължина 80 мм с черна на цвят
пластмасова дръжка. Овалните следи от протриване по външната страна на „П” образния
профил от страната с гумираната повърхност, с посока надясно и надолу са били оставени
от заключващия език на бравата. Сочи се още, че механизмът на отваряне на
бравата за стъклена врата DMD с тубуларна ключалка е бил чрез въздействие с
тънък или остър връх в хлабината между двете части (лява и дясна) на бравата, накланяне
наляво или надясно на инструмента, за да се раздалечат частите и освободи
езика, вследствие на което декоративният капак с надпис DMD, изпълняващ ролята
и на гнездо на заключващия език се откъртва от основата на насрещника и се
окривява от въздействието. При това положение бравата вече не изпълнява своята
функция.
Според изготвената в хода на
производството съдебно-балистична експертиза -
пистолет марка „ EKOL P29” cal. 9 mm. P.A сериен номер ЕР-7120124 с 1 бр. пълнител,
предаден с протокол за доброволно предаване
от св. А.Ф. на 07.08.2012г., представлява фабрично произведен
сигнално-газов пистолет ,който е технически изправен и годен да произвежда
изстрели.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА :
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от обясненията на подс. И.А.Г. (частично), от
показанията на пострадалия свидетел Н. (както дадените непосредствено и устно
пред настоящия състав, така и приобщените чрез прочитане, при условията и по
реда на чл.281, ал.3 и ал.5 от НПК) - частично, от показанията на свидетелите Т.Л.
(както дадените непосредствено и устно, така и приобщените от досъдебната
фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК), С.Т., П.И. (както дадените непосредствено и устно, така
и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК), П.П.
(приобщени от досъдебнето производство чрез прочитането им при условията и по
реда на чл.281, ал.5 от НПК), А.Ф. (приобщени от досъдебнето производство чрез
прочитането им при условията и по реда на чл.281, ал.5 от НПК), В.В., К.С., М.М.,
Л.В. (приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), Б.А. (приобщени
на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК) и В.Л. (приобщени на основание
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), И. Г. и Д.Й., от заключенията на назначените
и изслушани по реда на чл.282 от НПК заключения на дактилоскопните експертизи
(л.124-126 и л. 130-132 от досъдебното производство), ДНК експертизата
(л.139-143 от досъдебното производство), съдебно икономическите експертизи
(л.154-158, л.
162-163 и л.167 от досъдебното производство), техническите експертизи (л.172-176
и л.182-187 от досъдебното производство), трасологичната (л.193-200 от
досъдебното производство) и балистичната (л.205-207 от досъдебното
производство) експертизи, от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства: протокол за оглед от 07.08.2012 г. (л.5 от дос.пр.) и фотоалбум
към него (л.8-10 от дос.пр.), експертна справка (л.11 от дос.пр.), удостоверение
(л.14 от дос.пр.), протокол за оглед от 07.08.2012 г. (л.16 от дос.пр.) и фотоалбум
към него (л.19-22 от дос.пр.), протокол за доброволно предаване от 07.08.2012
г. (л.23 от дос.пр.), протокол за претърсване и изземване от 07.08.2012 г.
(л.30 от дос.пр.), 2 бр. договори за изработка – от 15.03.2012 г. и от
17.10.2011 г. (л.89-92 от дос.пр.), 5 бр. фактури №№3072/03.08.2012 г.; 2830/08.06.2012
г.; 2621/30.03.2012 г.; 2355/30.01.2012 г. и 2259/30.12.2011 г. (л.93-97 от
дос.пр.), договор за изработка на ишлеме от 09.01.2012 г. (л.98 от дос.пр.), 4
бр. фактури и 4 бр. складови разписки (л.101, л.103, л.104 и л.105 от дос.пр.),
приемо – предавателен протокол (л.102 от дос.пр.), справки и разпечатки на
проведени разговори от мобилни телефонни номера (л. 110-114 от дос.пр.),
протокол за доброволно предаване от 16.10.2012 г. (л.242 от дос.пр.), писмо от
МТел АД и справка (л.247-248 от дос.пр.), писмо от Виваком и справка (л.250-251
и л.253-256 от дос.пр.), декларация за семейно и материално положение и имотно
състояние на подс. Г. (л.63 от дос.пр.), автобиография (л.62 от дос.пр.) и
свидетелство за съдимост на подс. В.Д., както и от приобщените по реда на
чл.284 от НПК веществени доказателства: …………………………………………………………………………
При оценка на обясненията на
подсъдимия Г., съдът изходи от двойнствената им природа-от една страна същите
се явяват основно средство за лична защита, чрез което привлеченото към углавна
отговорност лице се възползва от признатата си и гарантирана от процесуалния
закон възможност да вземе отношение по повдигнатото му обвинение, като го
отхвърли и съответно защити своите права и законни интереси. От друга страна
обясненията му се явяват и доказателствено средство и като такова следва да се бъдат
ценени във връзка с останалия доказателствен материал, с оглед собствената им
логичност и вътрешна последователност. Достоверността обясненията на подсъдимия
следва да бъде установявана при спазване на общите правила относно гласните
доказателствени средства-по пътя на доказването, при оценка на събраните по
предвидения в НПК процесуален ред доказателства.
Изхождайки от това
дефинирано в процесуалния закон правило, настоящият състав прецени, че следва
да се кредитират отчасти обясненията на подсъдимия Г.. Съдебният състав ги
възприе изцяло в частта, в която същият посочва, че на процесната дата и час,
както и малко преди това е бил в непосредствена близост до местопрестъплението,
че е имал досег с вратата на магазинното помещение, както и че е влязъл във
вътрешността му. Изцяло следва да се възприемат обясненията му и в частта, в
която той описва надлежно последващите извършването на кражбата свои действия
по укриване на откраднатото и описание на мястото където е прибрал предмета на престъпното
посегателство. В описаните части обясненията на подсъдимия са логични,
последователни и кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по
делото. Така следва да се посочи, че в унисон с изложеното от негова страна
относно присъствието му в непосредствена близост по време и място на извършване
на кражбата изцяло се подкрепя от приобщената в качеството писмено доказателства
справка от мобилен оператор (л.254-256 от дос.пр.), както и заключението на дактилоскопната
експертизата, установяващо категорично съвпадение с иззетия от входната врата
на магазина отпечатък с отпечатъка от лявата длан на подс. Г.. В унисон с
изложеното от страна на подсъдимото лице относно мястото на укриване на
отнетите бижута са и приобщените по реда на чл.283 от НПК протокол за оглед от
07.08.20012 г. (л.16 от дос.пр.), протокол за доброволно предаване от
07.08.2012 г. (л.23 от дос.пр.), както и
показанията на св. Ф. (приобщени при съблюдаване на процесуалните изисквания –
чл.281, ал.5, вр. ал.1 от НПК – при наличието на съгласие от оправомощените страни).
Съдът възприе обясненията на
подс. Г. като начин за упражняване на правото му на защита, провъзгласено от
процесуалния закон в частта, с която същият категорично заявява, че не е
извършвал кражба, а само е последвал лице, което тичешком е напуснало пред него
магазина, както и че същото е захвърлило плик, който подсъдимият е прибрал и в
който са се оказали откраднатите бижута. Преди всичко следва да се отбележи, че
в тази си част обясненията на подс. Г. са противоречиви, изключително житейски
нелогични и съответно – недостоверни. Така следва да се посочи, че странно и
несериозно звучи твърдението на подс. Г., че от една страна изцяло воден от желанието
си да осуети извършваното престъпление, в обедните часове на деня е предприел
преследване на маскиран мъж, с ясното съзнание за обремененото си съдебно
минало, като от една страна това е останало незабелязано от когото и да било от
минувачите в централната част на града, а от друга – това му желание,
изградената от негова страна предпазливост и съпричастност са се разколебали за
един изключително кратък във времеви аспект момент – непосредствено след
изхвърлянето на чантата от преследваното лице. Категорично твърдението му, че е
съобщил на полицейските служители за обстоятелствата, при които бижутата са
попаднали във фактическата му власт се опровергава от изложеното от тримата полицаи
– Л., Т. и В.. Всеки един от тях последователно и в унисон с останалите посочва,
че изложенията на подс. Г. на датата на явяването му в полицейското управление
(няколко часа след кражбата) са варирали в отричане на съпричастност към
извършване на престъпното посегателство с твърдението, че е бил на различни от
местопрестъплението обекти, като първоначално същите са се изразили в
поддържане на тезата, че е бил на работното си място (на газ станцията),
впоследствие, че не е напускал дома си (този, който обитава с жената, с която
живее фактически), съответно – квартирата на св. Ф.. Изложеното от негова
страна не се подкрепя и от приобщените показания на св. Ф. от досъдебното
производство, която изрично подчертава, че е разбрала за открития от
полицейските служители сак едва при извършване на огледа в сушилното помещение,
без да знае нищо за намиращите се в него вещи. Изобщо – по делото не се събраха
годни доказателства, които да са в унисон с изложеното в рамките на съдебното
дирене от страна на подсъдимото лице. На следващо място изключително житейски
нелогично и абсурдно звучи твърдението на подс. Г., че въпреки при така
реализираното преследване на маскиран мъж от друг мъж, в централната част на
града, в работен ден по обяд това обстоятелство не е било забелязано който и да
било, въпреки че става въпрос за оживена търговска улица, че необезпокояван от
никого мнимия извършител е успял да избяга като единствено е изхвърлил отнетите
бижута. Странно е също така, че въпреки изразената от страна подсъдимото лице
предпазливост (твърдението, че нееднократно е бил под наблюдението на
полицейските органи предвид обремененото си съдебно минало) същият е взел
пликът с неясно съдържание, не го е предал на органите на реда, не е изчакал
идването им, не е потърсил съдействието на други лица, а е взел и отнесъл
пакета (при това без да знае какво има в него) в жилището на св. Ф., а след
това старателно го е укрил. Нелогични за изложението му са и последващите му
действия – по своевременно изграждане на алиби – обстоятелството, че почти
веднага се е свързал със св. С. и св. Б.А. с молба св. А. да поддържа версията,
че целият ден е бил на работното си място – ****та. В противоречие с
твърденията на подсъдимия, че не е имал досег с вещите е заключението на
назначената в предсъдебната фаза и изслушана в рамките на съдебното дирене ДНК
експертиза, според което ДНК профилът, определен за биологичен материал по
метална планка с надпис DMD (част от заключващия механизъм на бравата на
магазина) е еднакъв и показва пълно съвпадение с ДНК профила на подс. И.А.Г..
Не на последно място следва да се посочи, че абсолютно странно и нелогично е и
обстоятелството, че подс. Г. укривайки бижутата се е постарал да махне плика, в
който са били положени, че е взел сака на св. Ф., в който незнайно как са се
озовали и 2 бр. латексови ръкавици с негов ДНК профил, както и редица
инструменти, част от които годни да доведат до оставяне на трасологичните следи
по частите на бравата с тубуларна
ключалка марка DMD в процесния магазин (отвертка –комбинирана с черна
пластмасова дръжка и надпис върху дръжката „SVL W.GERMANY”; ножица за ламарина
„TOPMASTER TUV”, отвертка с дължина около 220 мм. със сиво – червена
на цвят пластмасова дръжка с окривен стержен, метален секач с дължина 135 мм., джантов ключ №19,
клещи резачки „GADGET” и отвертка с дължина 80 мм. с черна на цвят
пластмасова дръжка).
В обобщение, поради така
описаните противоречия и нелогичност съдът изключи от доказателствената
съвкупност по делото изложеното от негова страна в описаните по-горе части,
съответно - не ги възприе като достоверен доказателсвен източник и счете, че с
тези си твърдения същият се е възползвал от признатото си и гарантирано от
процесуалния закон право на лична защита с оглед избягване на следващата му се
наказателна отговорност.
Критично бяха ценени и
показанията на св. Н., като при анализа на същите (както дадените
непосредствено и устно пред настоящия състав, така и приобщените чрез прочитане,
при условията и по реда на чл.281, ал.3 и ал.5 от НПК) настоящият съдебен
състав отчете от една страна обстоятелството, че същият се явява в голяма
степен заинтересован от изхода на наказателното производство, а от друга –
фактът, че изложеното от негова страна досежно вида и количеството на предмета
на престъпното посегателство е единствената основа на повдигнатото спрямо
подсъдимия Г. обвинение. Изхождайки от това съдът възприе отчасти показанията
на св. Н.. Изцяло същите се поставиха в основата на доказателствените изводи на
настоящата съдебна инстанция в частта, в която същият посочва конкретното си
поведение преди извършване на кражбата, времето и мястото на престъпното
посегателство. В тази част изложеното от страна на свидетеля кореспондира с
цялата, събрана в рамките на съдебното дирене доказателствена съвкупност. Не се
възприе като надлежно доказателство единствено твърдението на същия относно
конкретните му констатации за липсата на определени бижута и тяхната
индивидуализация – по вид, материал и грамаж в показанията му приобщени по реда
на чл.281, ал.5, вр. ал.1 и ал.3, вр. ал.1 от НПК-л.12-13 от дос. пр. и л.82-85
от дос.пр. За да достигне до този извод съдът отчете констатираното вътрешно
противоречие в изложеното от страна на свидетеля, в частност относно
обстоятелството към момента на извършване на кражбата имало ли е изделия на
консигнация, съответно всички ли налични бижута в магазина са били собственост
на „Н.” Е.. Така следва да бъде посочено, че при разпита му в рамките на
досъдебното производство (л.82-85) същият навежда твърдението за наличие на
артикули на консигнация – собственост на съконтрагентите на пострадалото
дружество. Същевременно впоследствие, при разпита си от 14.09.2012 г. заявява
противното с твърдението, че всички посочени от негова страна бижута са били
придобити от пострадалото дружество. Същевременно обаче последното му твърдение
се явява разколебано от приобщените договор за изработка на златна бижутерия от
09.01.2012 г. между „Н.” Е. и „Д.” Е. и 4 бр. фактури преценени ведно с
показанията на св. Д.Й. – управител на „Д.”
Е.. По – конкретно прави впечатление, че във всяка една от фактурите като крайна
дата за заплащане на дължимата цена е посочена 30.11.2012 г. От своя страна св.
Й., разпитан в съдебно заседание изрично посочва, че не знае на коя дата е било
извършено плащане от страна на „Н.” Е., както и кога точно са били предоставени
изработените изделия – дали към момента на сключване на договора, дали към
момента на издаване на фактурата или към момента на извършване на плащането. В
този смисъл и предвид приобщените писмени доказателства и изложеното от страна
на един от съконтрагентите на Н., а и с оглед констатираното противоречие съдът
счете, че изложеното от страна на св. Н. в описаната част не следва да бъде
възприето като достоверно отражение на интересуващите производството фактически
положения. На следващо място не се възприе и изложеното от св. Р.Н. (в
приобщените от досъдебната фаза показания) и относно точното количество и вид
на отнетите златни артикули. В последната насока настоящият съдебен състав при
прецизен и последователен анализ на твърденията му в тази част отчете вътрешно
противоречие, несигурност и колебливост в изложението му, което дискредитира показанията
му и съответно доведе до разколебаване на доказателствената им стойност. Така
прави впечатление, че разпитан в съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав св. Н. неколкократно подчертава, че изложеното от негова страна
касателно вида и количеството на констатираните липси на златни изделия е
„ориентировъчно”. Тази несигурност на основния свидетел на държавното обвинение
сама по себе си даде основания на съда да не даде вяра на свидетеля в
индивидуализираните части от неговите показания. Допълнително съдът съпоставяйки
изложеното от страна на св. Н. и приобщените писмени доказателства и констатира
и съществени противоречия, които на самостоятелно основание водят по
необходимост до частичното изключване на показанията му от доказателствената
съвкупност по делото. По-конкретно следва да бъде посочено, че с оглед
твърденията на свидетеля и сумирането на посочените от негова страна златни
артикули следва, че на процесната дата от патримониума на управляваното от
негова страна дружество са били отнети 1148.40 гр. златна бижутерия 585 от
различен вид. Същевременно обаче от представените писмени доказателства
(фактури и складови разписки), дори и да се приеме, че по всичките артикулите
са били придобити от „Н.” Е. към момента на издаване на фактурите
(обстоятелство, което не се установява категорично, предвид подробно изложеното
по-горе), то за периода от 30.12.2011 г. до 03.08.2012 г. дружеството е
закупило едва 798.80 гр. При това се касае за цялото придобито количество без
от него да са приспаднати извършените за същия период продажби (удостоверени
посредством извлечение от паметта на фискалното устройство в обекта) на
стойност общо около 4 000 лева. В този смисъл посоченото несъответствие на
самостоятелно основание наложи изключването на показанията на св. Р.Н. в
анализираната част като недостоверно изложение на интересуващите производството
факти. Липсата на надлежна отчетност, на приемо – предавателни протоколи, на
каквито и да е документи по заприходяване на отделните артикули и изразената
колебливост от страна на свидетеля, ведно с констатираните противоречия по
необходимост даде основание на настоящата съдебна инстанция да не възприеме
конкретните му твърдения за констатирани липси (по вид, брой, характеристики и
грамаж) от страна на св. Н. в показанията му от досъдебното производство (л.12,
л.82 и л.87), приобщени към доказателствената съвкупност при спазване на
императивните предписания на процесуалния закон – чл.281 ал.5, вр. ал.1 и ал.3,
вр. ал.1 от НПК.
Съдът даде вяра на показанията на
свидетелите Т.Л. (както дадените непосредствено и устно, така и
приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК), С.Т., П.И. (както дадените непосредствено и устно, така
и приобщените от досъдебната фаза по реда на чл.281, ал.5 от НПК), П.П.
(приобщени от досъдебното производство чрез прочитането им при условията и по
реда на чл.281, ал.5 от НПК), А.Ф. (приобщени от досъдебнето производство чрез прочитането
им при условията и по реда на чл.281, ал.5 от НПК), В.В., К.С., М.М., Л.В.
(приобщени на основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), Б.А. (приобщени на
основание чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК) и В.Л. (приобщени на основание
чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК), И. Г. и Д.Й.. В последната насока от страна
на настоящата съдебна инстанция беше отчетена явната им незаинтересованост от
изхода на делото, последователността и логичността в изложението на възприетите
от тяхна страна факти. Всеки един от тях точно, последователно и
безпротиворечиво описва фактите и обстоятелствата, от значение за настоящото
производство.
От съвкупността от гласните
доказателства (извън анализираните по-горе противоречия в отделни части от
обясненията на подс. Г. и показанията на св. Н.) и протоколите за оглед от
07.08.2012 г. (л.5 и л. 16 от дос.пр.) и този за доброволно предаване от същата
дата (л.23 от дос. пр.), експертните заключения на дактилоскопната (124-126 от
дос. пр.), ДНК (л.139-143 от дос. пр.), съдебно икономическите, техническата
(л.182 – 187 от дос. пр.) и трасологичната експертизи съдът изгради
доказателствените си изводи относно времето, мястото на извършване на кражбата, нейният предмет и авторството на
извършеното в лицето на подс. Г..
Показанията на свидетелите Н., И.,
П.П. и М.М., ведно с протокола за оглед от 07.08.2012 г. (л.5 и л. 16 от
дос.пр.) и този за доброволно предаване от същата дата (л.23 от дос. пр.),
ведно със заключенията на техническата
(л.182 – 187 от дос. пр.) и трасологичната експертизи съдът възприе изцяло и
използва при изграждане на доказателствените си изводи и досежно наличието на
квалифициращите обстоятелства „разрушаване на прегради” и „използване на
технически средства”.
Относно авторството на кражбата в
лицето на подс. И.А.Г. съдът основно
изгради доказателствените си изводи въз основа на обясненията на последния,
преценени ведно с показанията на свидетелите Т., Л., Ф. (приобщени по реда на
чл.281, ал.5, вр. ал.1 от дос.пр.), А., протокола за доброволно предаване от
07.08.2012 г. (л.23 от дос. пр.),
справките от мобилни оператори, заключенията на ДНК и дактилоскопната
експертизи и веществените доказателства, приобщени към доказателствената
съвкупност по реда на чл.284 от НПК чрез предявяването им на страните в
производството.
Съдът кредитира заключенията на
изготвените и приети по делото заключенията на назначените и изслушани по реда
на чл.282 от НПК заключения на дактилоскопните експертизи (л.124-126 и л.
130-132 от досъдебното производство), ДНК експертизата (л.139-143 от
досъдебното производство), съдебно икономическите експертизи (л.154-158, л. 162-163 и л.167 от
досъдебното производство), техническите експертизи (л.172-176 и л.182-187 от
досъдебното производство), трасологичната (л.193-200 от досъдебното
производство) и балистичната (л.205-207 от досъдебното производство) експертизи,
като намери, че същите са компетентни, обективни, всестранни и пълни, както и
относими към основния факт на доказване в производството.
Настоящият съдебен състав даде вяра и на приобщените по реда на чл.283
от НПК и подробно изброени по-горе писмени доказателства, които прецени за
относими към предмета на доказване в настоящото производство.
При
формиране на доказателствените изводи на настоящата съдебна инстанция се взеха
предвид и веществените доказателства по делото, предадени доброволно с протокол
от 07.08.2012 г.
Фактическата констатация за съдебното
минало на подсъдимия Г. съдът направи въз основа на приложената по делото
актуална справка за съдимост на лицето.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА :
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира че подс. И.А.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 196, ал.1,
т.2, вр. 195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2 от НК, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
На първо
място подс. Г. е годен наказателно правен субект. Същият е пълнолетно,
наказателноотговорно лице, което е разбирало свойството и значението на
извършеното и е могло да ръководи постъпките си.
От обективна страна същият на
07.08.2012 г. в гр. Р. е отнел чужди движими вещи - ………………………………………………………………………………………………………………………………………….,
ведно с поставките и таблите, в които са били изложени, след което е укрил
същите в сушилното помещение към апартамента обитаван от неговата приятелка –
св. Ф., непосредствено след което започнал изграждането на бъдеща защитна
версия (уговаряйки св. А. да твърди, че е бил на работа ****та). Тук следва да
се отбележи, че косвените доказателства позволяват да бъде постановена
осъдителна присъда, тъй като всяка улика е свързана с основния факт и обсъдена
с останалите, съставлява заедно с тях едно хармонично цяло.
По-конкретно категорично беше
установено, че подсъдимият е бил по времето и на мястото на извършване на
кражбата. Последното следва от обстоятелството, че от справката от мобилния
оператор се установява, че същият е провеждал разговори от клетка в непосредствена
близост – както непосредствено преди, така и малко след деянието т.е. за
необходимия времеви интервал по предварителна подготовка, извършване и
последващо отдалечаване от местопрестъплението. Наличието на дактилоскопен
отпечатък от лявата му длан категорично и несъмнено установява, че същият е
имал досег с вратата на магазинното помещение, находящо се в гр. Р., ул. ****.
От извършеното пък ДНК изследване се установява, че същият е използвал
намерените при предмета на престъпното посегателство 2 бр. латексови ръкавици
като негов ДНК профил е установен и върху намерената ведно с предмета на
посегателство метална планка с надпис DMD. За последната пък от заключението на
назначената и изслушана техническа експертиза
се установява, че е възможно да е едно цяло (брава за стъклена врата с
тубуларна ключалка марка DMD) с метална сребриста ключалка с монтиран патрон,
метални планки с поставена черна на цвят гумирана материя от едната страна на
всяка планка-2 броя, метална планка, сребриста на цвят -1 бр., секретен ключ с
надпис OKLOCK, доброволно предадени от св. Румен Н.. Установява се още, че част
от инструментите, положени ведно с откраднатите вещи - (отвертка –комбинирана с
черна пластмасова дръжка и надпис върху дръжката „SVL W.GERMANY”;ножица за
ламарина „TOPMASTER TUV”,отвертка с дължина около 220 мм със сиво –червена на
цвят пластмасова дръжка с окривен стержен, метален секач с дължина 135 мм, джантов ключ №19,
клещи резачки „GADGET” и отвертка с дължина 80 мм с черна на цвят пластмасова
дръжка) е възможно да са оставили намерените трасологични следи по частите на
бравата на магазина.
В обобщение настоящият съдебен
състав намира, че в случая уликите дават основание да се направи единствено
възможния извод за съпричастност към извършване на престъпното деяние от страна
на подсъдимия И.А.Г. по начина, по който бе обсъден от съда по-горе. Кражбата в
случая е довършена - вещите са отнети от владението на техните собственици,
като подсъдимият е установил трайна фактическа власт върху тях и е получил
възможност да се ползва и да се разпорежда с тях по свое усмотрение.
За да проникне във вътрешността
на къщата той с помощта на технически средства (отвертка – комбинирана с черна
пластмасова дръжка и надпис върху дръжката „SVL W.GERMANY”;ножица за ламарина
„TOPMASTER TUV”,отвертка с дължина около 220 мм със сиво – червена на цвят пластмасова
дръжка с окривен стержен, метален секач с дължина 135 мм, джантов ключ №19,
клещи резачки „GADGET” и отвертка с дължина 80 мм с черна на цвят пластмасова
дръжка) е разбил патронникът на входната врата, с което е налице
и квалифициращите обстоятелства по чл.195, ал.1, т.3, пр.1 от НК-“разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот” и по по чл.195, ал.1, т.4, пр.2
от НК – „използване на технически средства”.
Извършеното
от подсъдимия Г. деяние е кражба, извършена при условията на опасен рецидив по
чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б” от НК. Това
така доколкото той е извършил престъплението, след като вече е бил осъждан (с
определение №136/27.06.2004 г. по НОХД №2069/2005 г. по описа на Районен съд – Р.,
с определение №140/08.07.2005 г. по НОХД №2255/2005 г. по описа на Районен съд
– Р., с присъда №52/15.03.2005 г. по
НОХД №590/2005 г. по описа на Районен съд – Р. и с присъда №26/31.01.2006г. по
НОХД №3786/2005 г. по описа на същия съд) за тежки умишлени престъпления на
лишаване от свобода надвишаващо една година, чието изпълнение не е било
отложено по реда на чл.66 от НК. Касае се за едно осъждане, доколкото деянията
по отделните съдебни актове са били извършено в условията на реална съвкупност
(групирани с определение №171 от 20.06.2006 г. на Районен съд – Р. по ЧНД
№831/2006г., влязло в законна сила на 15.05.2006 г. по НЧД №1707/2006 г. на
РРС). Също така подсъдимият е извършил деянието и след като е бил осъждан два
пъти (извън отразената по – горе съвкупност и с определение №67/28.03.2007 г. на Районен съд – Р. по НОХД
№718/2007г. за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2, вр. чл.195 ал.1 т.3,
т.4, вр. чл.18 от НК) на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението и на двете наказания не е било отложено по реда на
чл.66 от НК. В този смисъл подс. Г. следва да носи отговорност за извършване на
деянието с оглед квалифицирания състав по чл.196, ал.1, пр.1 състав, доколкото
деянието е осъществено в петгодишния срок по чл. 30 НК. В последната насока
съдът съобрази приобщеното по реда на чл.283 от НПК актуално свидетелство за
съдимост на подсъдимото лице, видно от което общото наказание лишаване от
свобода било търпяно за времето от 17.11.2005г. до 19.12.2006 г. с помощта на 4 м и 1 ден от работа и условно
предсрочно освобождаване в размер на единадесет месеца и два дни (съгласно
Определение №870/19.12.2006 г. на Окръжен съд – Плевен, влязло в законна сила на 27.12.2006 г.), а наказанието наложено с определение №67/28.03.2007 г. на Районен съд – Р. по НОХД
№718/2007г. е било изтърпяно на 15.03.2008 г. Доколкото срокът по чл.30 от НК
започва да тече от момента на изтичане на изпитателния срок по условното
предсрочно освобождаване (в случая 21.11.2007 г.) то към момента на
осъществяване на процесното деяние -
07.08.2012 г. пет годишният срок по чл.30 от НК не е изтекъл.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извършено от подс. И.А.Г. при форма на вината пряк
умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянието си,
предвиждал е обществено опасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Същият е съзнавал, че отнема вещи, чужди такива като прекъсва фактическата
власт на собственика им и установява своя трайна такава, че за осигуряване на
достъп до същите с помощта на нарочни технически средства разрушава преграда,
здраво направена за защита на имот. Във волево отношение подс. И.А.Г. е целял
настъпването на обществено опасните последици, както и е имал намерението реализира
присвояването на откраднатите вещи. Налице е и типичното за този вид
престъпление намерение да бъдат присвоени противозаконно чужди движими вещи.
По изложените
съображения съдът призна подсъдимият И.А.Г. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. 195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2, вр. Чл.29,
ал.1, б. „а” и б. „б” от НК.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на частната собственост и нейната неприкосновеност,
както и стремежът на подсъдимия за придобиване на средства по незаконен начин.
Настоящият
съдебен състав оправда подсъдимият И.А.Г. досежно обвинението по повдигнатото обвинение
кражбата да е в особено големи размери и да представлява особено тежък случай,
по правната квалификация по чл.196а от НК, по обвинението, предмет на деянието да са: …………………………………………………………………………………………………….да
възлиза на сумата от 68 204,90 лева.
В последната
насока настоящият съдебен състав съобрази липсата на категорични доказателства
посочените вещи да са били в патримониума на пострадалото дружество към момента
на осъществяване на престъпното посегателство. Както подробно беше посочено по-
горе твърденията на св. Н. за наличието на други бижута, извън намерените от
органите на досъдебното производство е изключително колебливо, вътрешно
противоречиво, като в отделни свои части се опровергава от приобщената
доказателствена съвкупност. Разпитан в съдебно заседание същият нееднократно
посочва, че е депозирал ориентировъчен брой и вид на твърдените за отнети
артикули, че не е водил надлежна отчетност по вид, количество и стойност, че не
извършвал заприходяване на получените от съконтрагентите на управляваното от
негова страна дружество бижута. Констатирано беше и съществено противоречие в
изложеното от негова страна относно количеството липсващо злато и закупеното
такова, дори и без приспадане на извършените продажби. Липсата на точна
отчетност при осъществяването на сделки с отделните артикули (видно от
представените извлечения от фискалното устройство в обекта) прави невъзможна
проверката и съпоставката на полученото и продаденото за периода, предшестващ
извършването на кражбата. В обобщение в рамките на производството пред
настоящия съдебен състав не се събраха достатъчно доказателства, които по
несъмнен и категоричен начин да дадат основание да се приеме, че на процесната
дата и място подс. Г. е отнел индивидуализираните по-горе вещи. В тази насока
следва да се посочи, че според императивната уредба на процесуалния закон и
константната съдебна практика е недопустимо постановяването на осъдителна
присъда в случаите, когато обвинението спрямо конкретното лице за конкретното
престъпно деяние не е доказано по несъмнен и категоричен начин. Безусловно е
правилото, че присъдата не може да почива на предположения, на съмнителни,
несигурни и колебливи изводи относно авторството на престъплението и неговите
основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на чл.16 и чл.303, ал.2
от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност на подсъдимия
до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда. Уточнява
се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че
деянието е извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го
признае за невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
В обобщение и
с оглед изложените по-горе общотеоретични постановки съдът постанови присъда с
оправдателен диспозитив в посочената по-горе част.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При
индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия И.А.Г., съдът
отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство семейното му положение-фактът,
че е баща на две малолетни деца. Като отегчаващи отговорността обстоятелства настоящият
съдебен състав отчете наличието на последващо осъждане извън тези обуславящи
правната квалификация на извършеното като такова в условията на „опасен
рецидив” (по НОХД №272/2012 г.), изключителната дързост при извършване на
престъплението, наличието на няколко квалифициращи обстоятелства в рамките на
правната квалификация на извършеното и високата стойност на престъпното
посегателство. В този смисъл и настоящият съдебен състав определи наказанието
на подсъдимия И.А.Г. при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
След анализ на относителната
тежест на всички гореизложени факти съдът намира, че целите на наказанието
получават успешна реализация спрямо подсъдимия чрез налагане на наказание от седем
години лишаване от свобода, доколкото именно санкция с посочената
продължителност би била достатъчно строго наказание спрямо подсъдимия Г. и би
въздействала възпиращо спрямо евентуално бъдещо незаконосъобразно поведение.
Едновременно с това тя ще въздейства предупредително и възпиращо и върху
обществото, т. е. ще бъде постигната и генералната превенция.
На основание чл. 60, ал.1 и чл.61
от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за срок от седем години, което следва да бъде изтърпяно в
затвор от закрит тип.
Съдът констатира, че са налице и
предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 от НК за групиране на така
определеното наказание “лишаване от свобода за срок от седем години” с наказанието
отмерено по присъда, постановена по НОХД №272/2012 г. по описа на Районен съд Р..
Съображенията на настоящия съдебен състав са следните: Съпоставяйки датите на
извършване деянието по НОХД №272/2012 г. по описа на Районен съд Р. (02.11.2012
г.) и момента на влизането в сила на цитирания съдебен акт от една страна, а от
друга момента на осъществяване на деянието, предмет на настоящото дело, съдът
констатира, че е възможно да бъде извършено групиране на наказанията по двата
съдебни акта, ръководейки се от принципа за най-благоприятно третиране на
лицето. Така е, защото двете деяния са извършени от И.А.Г. преди да е имало
влязла в сила присъда по кое да е от тях.
Следователно, на основание чл. 25, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 23, ал.1
от НК определеното най-тежко наказание по присъди, постановени по настоящото
НОХД и по НОХД №272/2012 г. по описа на Районен съд Р. следва да бъде седем
години лишаване от свобода.
На основание чл. 60, ал.1 и чл.61
от ЗИНЗС съдът определи строг режим на изтърпяване на така определеното общо наказание
лишаване от свобода за срок от седем години, което следва да бъде изтърпяно в
затвор от закрит тип.
На
основание чл. 25, ал. 2 и чл.59, ал.1 от НК беше приспаднато изцяло изтърпяното наказание лишаване от свобода по НОХД №
272/2012 г. по описа на Районен съд Р., както и времето, през което подсъдимият
е бил с мярка за неотклонение задържане под стража по НОХД №113/2013 г. по
описа на Р.нски окръжен съд считано от 08.08.2012 г. до 05.11.2012 г.
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:
Съдът прие, че предявеният от пострадалото
дружество „Н.” Е. граждански иск следва да бъде отхвърлен изцяло като недоказан
по основание и по размер, като съображенията в последната насока се свеждат до
следното:
Деликтната отговорност
предпоставя наличието на няколко основни признака, един от които е и
причиняването на вреди като пряка и непосредствена последица от виновното
поведение на деликвента.
В конкретния случай на първо
място безспорно беше доказано, че с осъществяването на състава на
престъплението по чл. 196, ал.1, т.2,
вр. 195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2, вр. чл.29, ал.1, б. „а” и б. „б” от НК от
патримониума на пострадалото дружество са били отнети вещи на стойност 7971.96
лева – паричната равностойност на намерените и предадени доброволно от страна
на св. Ф. вещи. Тази сума обаче не подлежи на възстановяване на гражданския
ищец, доколкото същите предмети са налични по делото и подлежат на връщане на
собственика им. Съответно за „Н.” Е. не е настъпила реална вреда в посочения
размер. В този смисъл и липсва основание за ангажиране на отговорността на
подс. Г. по реда на чл.45 от ЗЗД за сумата от 7971.96 лева и исковата претенция
се явява неоснователна в тази и част.
На второ място – касателно останалата
предявена част следва да се посочи, че в настоящото производство не бяха
събрани доказателства, че на процесната дата и място от патримониума на
дружеството са били отнети вещи за разликата до сумата в размер на 67 984.44
лева – претендирана за обезвреда от пострадалото дружество. В последната насока
от страна на настоящия съдебен състав беше прието, че събраните доказателства
се явяват крайно недостатъчни за да се приеме, че на 07.08.2012 г. подс. Г. е
отнел ……………………………………………………………………………………………………………………-…. на стойност 594 лева. В
този смисъл и при липса на осъществен състав на престъпление от обективна
страна следва и липсата на възможност за реализиране на отговорността на подс. Г.
на деликтно основание.
Поради това гражданската
претенция на „Н.” Е. беше отхвърлена изцяло.
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
Съдът съобрази, че относно част
от движимите вещи, приобщени като веществени доказателства по делото (с
протокол за доброволно предаване от 07.08.2012 г.) няма спор за собственост и
разпореди -……………………………………………………………………………………………………………………………………………… с надпис OKLOCK
предадени доброволно с протоколи от 07.08.2012 г. да бъдат върнати на собственика им – „Н.” Е., с
управител Р.Р.Н..
По същият начин беше отчетено и
обстоятелството, че вещественото доказателство по делото - платнен син сак с
надпис RBK следва да бъде върнато на собственика му А.А.Ф..
Предвид липсата на
предпоставките, визирани в чл.53 от НК веществените доказателства по делото – *****със сим карта с надпис” Виваком” и №89359032100023833990 беше
върнато на собственика му подс. И.А.Г..
В конкретния случай делото е
приключило с осъдителна присъда по отношение на подсъдимия Г. и индивидуализираните
по- горе иззети веществени доказателства не са необходими за по – нататъшния
ход на производството, с оглед на което съдът постанови връщането им на
собствениците им.
Настоящият съдебен
състав счете, че на основание чл.53, ал.1, б. „а” от НК следва да се отнемат в
полза на държавата веществените доказателства: ……………………………………………………..........предадени с протокол за доброволно предаване от 07.08.2012
г., като вещи предназначени и послужили за извършване н престъплението по чл.196,
ал.1, т.2, вр. 195 ал.1, т.3 и т.4 пр.2 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди подсъдимият И.А.Г. да заплати направените по делото разноски –
сумата от 2268.86 лв. по сметка на
Републиканския бюджет (разноски на досъдебното производство); сумата от
524.87 сметка на РОС (разноски на съдебното следствие), както и на основание
чл.190, ал.2 от НПК – 5 лв. държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Така мотивиран съдът постанови
присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: