Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 5
гр. Кюстендил, 04.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в
открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при секретаря Емилия
Стойкова, с участието на прокурора Бисер Любенов като разгледа докладваното от
съдия Костадинова гр. д. № 301 по описа за 2018 г. на КОС и за да се
произнесе взе предвид :
С.Г.С., ЕГН **********,***,
с адрес за кореспонденция: гр. Сл, ул. „***“
№***, вх.***, ет.***, ап.*** /чрез адв. В. В. и адв. В. М. от САК/ е предявил срещу Прокуратурата на Р. България
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ за сумата от
100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в пряка
причинно-следствена връзка с повдигнатите му незаконни обвинения в извършване
на престъпления неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 18.06.2018 г.,
до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва
иска. Счита, че е неоснователен, алтернативно твърди, че е недоказан по
размер.
КнОС след преценка на доказателствата
по делото и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено
следното:
От материалите по ДП 352/2010 г. по
описа на РУ на МВР се установява, че на 29.04.2010 г. е образувано досъдебно
производство срещу С.С., а на 11.10.2010 г. му е повдигнато обвинение за
извършено от него престъпление по чл. 201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и
му е взета мярка за неотклонение „подписка”.
На 25.02.2011 г. ищецът отново е
привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 201, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1
и по чл. 311, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК. С постановление от 18.03.2011
г. на РП- Дупница е било прекратено досъдебното производство,
образувано и водено срещу ищеца. С постановление от 16.01.2015 г. на ОП-
Кюстендил е отменено горното постановление на РП гр. Дупница и е указано на
наблюдаващия прокурор да внесе обвинителен акт.
В Дупнишкия районен
съд е внесен обвинителен акт
срещу ищеца на 10.02.2015 г. и е
било образувано НОХД № 136/015 г. На 24.04.2015 г. не е даден ход на делото, а
в съдебно заседание проведено на 01.07.2015 г. е прекратено съдебното
производство и делото е изпратено на ДРП за отстраняване на пороци на
обвинителния акт. На 24.07.2015 г. в РС- Дупница е внесен нов обвинителен акт и
е образувано НОХД № 874/2015 г. С разпореждане от 13.08.2015 г., постановено по
посоченото дело, е прекратено съдебното производство и е върнато делото за
отстраняване на процесуални нарушения. С частен протест РП- Дупница е
протестирала разпореждането на районен съд пред ОС- Кюстендил, който с
определение от 17.09.2015 г., постановено по ВЧНД № 413/2015 г. е отменил
частично обжалваното разпореждане на ДнРС.
На 16.10.2015 г. е внесен нов обвинителен акт и е било образувано НОХД №
1195/2015 г. По него са проведени 13 съдебни заседания и е приключило на
28.11.2017 г. с постановяване на оправдателна присъда. Същата е била
протестирана от РП- Дупница пред ОС- Кюстендил и е било образувано ВНОХД № 163/2018 г. С решение №82/18.06.2018
г., постановено по горното дело, окръжен съд
е потвърдил присъдата на районен съд. Същата е влязла в сила на 18.06.2018 г., доколкото
решението на окръжен съд е окончателно.
Представен е трудов договор
№165/2013 г., от който е видно, че ищецът
е започнал работа в „***”АД гр. София на
длъжността „шофьор, тежкотоварен самосвал”, а от трудов договор №
610/01.07.2016 г. се установява, че е започнал работа в „***” ЕООД гр. Д.
на длъжността „шофьор, лек автомобил до 9 места”. Със заповед №610/18.08.2016
г. трудовият договор, който е бил със срок за изпитване е прекратен на това
основание. Ищецът е сключил трудов договор № 178/04.07.2017 г. с „***”ЕООД гр. Благоевград, по силата на който е поел
задължението да изпълнява длъжността „огняр”. От приложената по делото
регистрационна карта се установява, че от 07.03.2018 г. е регистриран като
безработен в Бюрото по труда гр. Дупница.
В представеното си становище д-р
Г. В. е посочила, че
в периода 2015 – 2017 г. на ищеца се е наложило да бъдат екстрахирани много
зъби, поради липса на възможност за лечение, както и че същият е с прекъснати
здравни права, поради липса на доходи.
Представено е експертно решение №
2361/ 10.12.13 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски” гр. Дупница, от което се
удостоверява, че Г. С. С. е с 94 % ст.
на увреждане с чужда помощ. Представени са и два броя епикризи, издадени от
„Св. Иван Рилски” гр. Дупница, от които е видно, че същият е постъпвал в
болницата за времето от 22.11.2011 г. до 25.11.2011 г. и от 18.08.2012 г. до
28.08.2012 г.
От представеното удостоверение за
раждане се установява, че Г. С. е син на ищеца, а от удостоверение № 589/21.09.2016
г. е видно, че същият е ученик в 8-ми клас на учебната 2016/2017 г. в
„Професионална гимназия по компютърни технологии и системи” гр. П.. Представено е удостоверение за раждане на Я. С. С., от което е видно, че тя е дъщеря на ищеца, а
от приложеното копие на студентската й
книжка е видно, че тя е студент редовна форма в ЮЗУ „Неофит Рилски” гр.
Благоевград.
Приложено е Удостоверение за граждански брак №
42869/22.10.1995 г., от което е видно, че ищецът има сключен брак със З. Н.Д..
В съдебно заседание на 21.11.2018
г. са разпитани свидетелите Р. Ц. и З.С.. В показанията
си първият свидетел сочи, че познава С.
от дете. Знае, че срещу него е воден наказателен процес, тъй като бил
изключително притеснен. Твърди, че след образуването на наказателното
производство е настъпила промяна у ищеца, която се изразява в нервност,
напрегнатост, рязка смяна на настроенията му. Споделял със свидетеля, че е
невинен, но бил притеснен, че имало вероятност да се скалъпи нещо срещу него.
Притеснявал се е дали може да си намери работа, тъй като е живее в малко
населено място, а обстоятелството, че по сигнал на общинска администрация е
образувано наказателното производство му е пречило да започне работа в града. Свидетелят
твърди, че ищецът споделял с него за
лица, които го избягвали. Сочи, че преди процеса бил общителен и уравновесен, а
след това станал изнервен. Наказателното производство му се отразило финансово
и психологически. Имал също така притеснения дали може да подкрепя децата си,
които учели, а дъщеря му започнала работа още в началото на висшето си
обучение, защото родителите й не можели да я издържат. Според свидетеля ищецът
и семейството му поизпаднали финансово и материално, което си личало по къщата
им и по външния им вид- преди са
разполагали с техника, а сега се е наложило да се лишат от някои неща.
Свидетелят предполага, че вероятно бащата на ищеца, който е инвалид с пенсията
си го подкрепя.
Свидетелката
З. С., която е
съпруга на ищеца твърди, че процесът срещу съпруга й е започнал м. октомври
2010 г. и е приключил 2018 г., че преди него съпругът й е бил общителен и весел
човек, а след това се е затворил в себе си и станал изключително изнервен,
угрижен и постоянно уморен, със страх, че може да попадне в затвора и с
угризения, че страда цялото семейство. Според свидетелката, тъй като гр.
Бобошево е малко населено място, съседи и роднини разбрали, че ищецът е
обвинен, като почти всички техни приятели се отдръпнали от тях. Според свидетелката
съпругът й трудно можел да започне работа, а когато започвал, го уволнявали,
научавайки че е обвиняем, намирайки си някаква причина. Твърди, че синът им учи
в Правец, като съпругът й нямал средства да поеме издръжката му, че дъщеря им
се принудила да работи и учи, че в издръжката на семейството
помагала майка й, както и свекърът й, който е с 94% инвалидност. Мъжът й
твърдял, че заради него страда цялото семейство, бил изнервен и избухвал. Имало
случаи, когато казвал, че иска да си сложи край на живота. Срамувал се, когато
съседите казвали, че С. пак го търсят, призовка му носят.
С оглед
установената фактическа обстановка по делото, предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е частично основателен.
Съображенията за това са следните.
Разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,
като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени
да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер. Тази
отговорност има обективен характер и се ангажира във всички случаи на незаконно
обвинение по смисъла на цитираната разпоредба, т.е. във всички случаи, при
които обвиненото в извършване на престъпление лице бъде оправдано или
наказателното производство бъде прекратено.
Тази отговорност
се носи независимо от обстоятелството, че всички процесуално-следствени
действия са били извършени от представителите на следствените органи и прокуратурата
в съответствие с изискванията на НПК, както и независимо от обстоятелството, че
първоначално при започване на разследването фактическата обстановка е сочела на
необходимост от провеждане на разследване срещу това лице. Действията по
повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде
оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или не представлява престъпление.
Предпоставките
за ангажиране отговорността на прокуратурата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ са:
срещу лицето да е повдигнато обвинение за извършване на престъпление и да е
налице оправдателна присъда по това обвинение. В случая тези предпоставки са
налице. Срещу ищеца е било повдигнато обвинение за извършени от него
престъпления чл. 201, ал.1 във р. с чл.26, ал.1 и по чл. 311, ал.1 във вр. чл.
26, ал.1 от НК, по които той е оправдан. Това означава, че е липсвало основание
за осъществяване на наказателно преследване срещу него. След като наказателно
производство е завършило с оправдаване
на ищеца по повдигнатите обвинения,
законът приема, че те са били незаконосъобразни, поради което е налице и незаконност
на процесуалните действия, свързани с наказателното преследване на ищеца. Това
поражда задължение за ответника Прокуратурата на РБ да обезщети увредения за
причинените му неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица
от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностно
лице предвид чл. 4 от ЗОДОВ, тъй като отговорността е обективна.
В практиката на
ВКС се приема, че обезщетението за вреди
в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за увреждане на неимуществени права, блага или
правнозащитими интереси, както и че ако са доказани
увреждащите действия и бездействия, то искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка.
(Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК). Приема се също
така, че когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за
такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични
увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната
му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат
посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. В
случаите когато се търсят и съответно установяват увреждания над обичайното
съдът може да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на
вредите и причинната връзка. В този смисъл са Решение № 55 от 11.03.2013 г. на
ВКС по гр. д. № 1107/2012 г., IV г. о., Решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК, Решение № 542 от 15.01.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 1568/2011 г., IV г.
Предвид това в
настоящия случай следва да бъде ангажирана отговорността на ответника, в чийто
правомощия влизат повдигане и поддържане на обвинение.
Обезщетението за
претърпените вреди, за които държавата и общините носят отговорност по реда на
ЗОДОВ, се определя съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост, като конкретният
размер се определя според тежестта на повдигнатите обвинения, продължителността
на наказателното преследване, включващо
и разследването в досъдебната фаза., взети ли са били и какви мерки за
процесуална принуда, респ. тяхната продължителност, колко, с каква
продължителност и с какъв интензитет действия по разследването с участието на
обвиняемия са извършени, ефектът на всички тези действия върху ищеца, при отчитане броя на деянията, за които е
постановена оправдателна присъда., респ. наказателното производство е
прекратено /т. 11 от ТР №3/2004 по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, данните за
личността на подсъдимия с оглед на това доколко повдигнатите обвинения за деяния,
които не е извършил, са се отразили негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото,
работата. В конкретния случай при
определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид, че престъплението
по чл.201, ал.1 от НК, за което е повдигнато обвинение на ищеца е тежко по
смисъла на чл.93, т.7 от НК, тъй като се предвижда наказание лишаване от
свобода до осем години, а престъплението по чл. 311, ал.1 от НК не е тежко, тъй
като се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години. Отчита се и
факта, че срещу ищеца са повдигнати две обвинения. Съдът отчита също така, че е
взета най- леката мярка за неотклонение „подписка”. Отчита обстоятелството, че
в досъдебното и съдебно производство на ищеца на два пъти са били повдигани
обвинение, два пъти е било прекратявано делото и е било връщано на
прокуратурата, както и че са били проведени общо 14 съдебни заседания пред
районен и окръжен съд. От друга страна
от материалите по делото се установява, че от образуването на наказателното
производство до приключването му с постановяване на влязла в сила оправдателна присъда са изминали около осем години, но съдът счита, че не без значение за определяне
на размера на обезщетението е обстоятелството, че в един продължителен период
от време- от около четири години, а именно от 18.03.2011 г. до 16.01.2015
г. досъдебното производство водено срещу
ищеца е било прекратено, т.е. през този период той не е търпял вреди.
Съдът приема също така, че с воденото наказателно производство е засегнала честта и достойнството и самооценката
на ищеца, предвид обстоятелството, че всяко обвинение в извършване на
престъпление засяга тези ценности. Ищецът е изпитал чувство на срам,
притеснение и неудобство, имайки предвид и обстоятелството, че живее в малко
населено място.
Съдът намира че
са недоказани твърденията на ищеца, че поради
наказателния процес воден срещу него не е могъл да дава издръжка на
децата си, както и да се грижи за болния си баща. През време на наказателното
производство ищецът е бил с най- леката
мярка за неотклонение „подписка”, което обстоятелство не го е възпрепятствало
да упражнява правото си на труд, както и да полага грижи за баща си. Не се
установява и че поради наличието на водено срещу ищеца наказателното
производство същият е бил уволняван. По делото са представени трудови договори,
от които е видно, че те са били сключвани на основание чл. 70, ал.1 от КТ т.е.
със срок за изпитване, което обстоятелство предполага преценка на работодателя
за годността на работника да изпълнява възложената му работа. От представената
заповед за уволнение се установява,че договорът е прекратен на основание чл. 71
от КТ, т.е. поради несправяне с работата. Следователно не се установява да е
налице причинна връзка между прекратяването на трудовия договор и воденото
наказателно производство спрямо ищеца. От изложеното съдът намира, че
посочените в исковата молба обстоятелства не следва да намерят отражение върху
размера на обезщетението.
Отчитайки всички тези
обстоятелства съдът счита, че
справедливото обезщетение, което ще обезщети негативните преживявания на
ищеца е 5 000 лв. и в този размер ще се уважи искът. За разликата над уважения
размер от 5 000 лева до предявения размер от 100 000 лева същият като неоснователен следва да бъде
отхвърлен. Определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би
нарушило принципа за справедливост.
Върху така присъдената сума се
дължи и законната лихва, считано от 18.06.2018 г. – датата на влизане в сила на
присъдата до окончателното й изплащане. Именно от тази дата възниква
задължението на ответника да възмезди пострадалата за претърпените от нея
вреди, поради което и лихва се дължи именно оттогава, предвид т. 4 от
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС.
На основание чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати: на ищцата - претендираните и направени от последната
разноски за заплащане на държавна такса в размер на 10 лв..
Мотивиран от гореизложеното, Кюстендилския окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА
Прокуратурата
на РБългария да заплати на С.Г.С., ЕГН **********,*** на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 5 000
/пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от незаконни обвинения за извършени от него престъпления по чл. 201,
ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и по чл. 311, ал.1 във вр. чл. 26, ал.1 от НК, по които
е признат за невиновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.06.2018
г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата над уважения
до предявения размер от 100 000 лева ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБългария да заплати на С.Г.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 10 лв.,
представляваща държавна такса
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: