Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№ 86

 

Гр. Пловдив,  10.03.2020  г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

                                                

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в закрито заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:  

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:            Катя Пенчева

                                                                                        Величка Белева

 

като разгледа докладваното от съдията В. Иванова търговско дело № 141 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производство по реда на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Обжалвано е решение № 18, постановено в закрито съдебно заседание на 14.01.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив  по т.д. № 1049/2019 г., с което е потвърден отказ № …/… г. на А. по в. за вписване на промени по партидата на „Ф.е.“ООД-гр.П., ЕИК … – прекратяване участието на съдружника Д. В. К., - заявени със заявление с вх. № …/… г.

Жалбоподателят „Ф.е.“ООД-гр. П. моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно по съображения, изложени в жалбата, подадена на 24.01.2020 г.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

         На 25.11.2019 г. е постановен от длъжностното лице по регистрацията при А. по в. отказ по заявление вх. № …/… г., с което е направено от Д. В. К. в качеството й на управител на „Ф.е.“ООД-гр.П. чрез пълномощник адвокат С.П.К. искане за вписване на заличаването на Д. В. К. като съдружник в дружеството поради прекратяване на участието й в дружеството на основание чл. 125,ал.2 от ТЗ и вписване на поемане на дяловете й от друг съдружник.

         На 3.12.2019 г. с вх. № 36096 е постъпила в ОС-Пловдив жалба, подадена по куриер на 2.12.2019 г., в срок с оглед нормата на чл. 25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. С жалбата до окръжния съд се твърди, че отказът е неправилно постановен, тъй като е упражнено от съдружник правото по чл. 125,ал.2 от ТЗ при вписан по партидата на дружеството наложен запор върху неговите дялове и в случая не се касае за прехвърляне на собственост, а за записване на дялове със същия размер от друг съдружник. Твърди се, че действието на запора на дружествения дял представлява забрана за разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но не е забрана за позоваване на факт, прекратяващ членствено правоотношение. Заявено е, че по характеристика имуществените права, формиращи членството в ООД, следва да се приравнят на вземания, съответно и запорирането на дела следва да се отчита като запор на бъдещо вземане за ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на членството с предизвестие по реда на чл. 517,ал.3 от ГПК, когато взискателят чрез съдебния изпълнител пристъпи към изпълнение. С жалбата до окръжния съд жалбоподателят представя актуален устав и доказателства за внасяне на стойността на поетите дялове на съдружника.

         С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че жалбата е неоснователна, тъй като с вписването на 5.06.2019 г. на запор върху дружествените дялове на съдружника Д. К. е възникнала забрана за извършване на разпоредителни действия от съдружника с притежаваните от него дялове, като забраната обхваща и има ефект и върху членствените правоотношения на съдружника, в смисъл същият да не може да се разпорежда с тях, а подаването на предизвестие за напускане е също вид въздействие върху членствените му права, от които той цели да се освободи и което въздействие не поражда правен ефект, т.е. не настъпва прекратяване на членството му като съдружник.

         Съобщение за постановеното от окръжния съд решение жалбоподателят е получил на 16.01.2020 г. и на 23.01.2020 г., в законоустановения срок, е подал (изпратил по куриер) жалбата до апелативния съд, получена с вх. № 630/24.01.2020 г. Жалбата е допустима. С нея жалбоподателят твърди, че решението на окръжния съд е неправилно, тъй като съдът не е разгледал заявените в нея доводи и съображения. Твърди, че съдът неправилно е смесил два отделни типа права – субективното право на сдружаване и участие в юридическо лице и правото на ликвидационен дял, като първото няма пряко имуществено изражение, а второто е имуществено право. Твърди, че тези права са самостоятелни и реализацията им не е задължително да се осъществи непременно в един и същи момент. Твърди, че ролята на наложения от кредитора запор е да възпрепятства осъществяването на правото на вземане, а не да забранява упражняването или отказа от едно лично право, каквото е правото на сдружаване. Заявява, че при напускане правата на кредиторите не са застрашени, защото наложеният запор върху изплащането на ликвидационния дял продължава да тежи. Заявява, че между двата института-упражняването на правата по чл. 125,ал.2 от ТЗ и изплащане на полагащия се ликвидационен дял и уреждане на имуществените отношения – няма знак за равенство. Заявява, че поддържа всичко, посочено в жалбата до окръжния съд.

         Пред А. по в. е заявено на … със заявление … искане от „Ф.е.“ООД-гр. П. за вписване на промяна на регистрирано обстоятелство, а именно заличаване на съдружника Д. В. К. поради прекратяване на участието й в дружеството на основание чл. 125,ал.2 от ТЗ и поемане на дяловете й от съдружника М. А. Е. Длъжностното лице с отказ № …/… г. установява, че в ТРРЮЛНЦ е вписан на … г. запор, наложен върху дружествените дялове на Д. К. от взискателя „Р.б. Б.“ЕАД, поради което и тъй като съгласно чл. 451,ал.1 от ГПК от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането, то е преградена възможността на притежателя на дружествените дялове да се разпорежда с тях, а част от принудителното изпълнение върху дял от ООД включва и възможността кредиторът-взискател по принудителното изпълнение да прекрати участието на длъжника като съдружник в дружеството при спазване на специалния ред съгласно чл. 517,ал.3 от ГПК и затова вписване на прекратяване на участието на съдружника на основание чл. 125,ал.2 от ТЗ, върху чиито дялове са наложени запори, и свързаните с него промени в обстоятелства, е недопустимо.

         Безспорно е, установява се при справка в ТРРЮЛНЦ, че по партидата на дружеството-молител „Ф.е.“ООД-гр. П. на … г. е вписан съгласно чл. 517,ал.1 от ГПК във вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ запор, наложен на … г. върху дружествените (40) дялове на Д. К. съгласно запорно съобщение на ЧСИ Т. Л. по изп.д. …, изпратено на … г., за вземане на взискател „Р.б. Б.“ЕАД в размер на 198 805,42 лв. Съгласно представените със заявлението от … г. документи, съдружникът Д. К. е изпратила предизвестие по чл. 125,ал.2 от ТЗ до дружеството, което е получено за дружеството от нея в качеството й на негов управител на 20.07.2019 г., както и е получено на същата дата от всеки от другите съдужници  Р. Т., Р. Р. и М. Е., и на 25.10.2019 г. е проведено ОСС в дружеството, на което са присъствали съдружниците М. Е., Р. Т. и Р. Р., които са приели, че въз основа на изразеното в писменото предизвестие желание К., считано от 20.10.2019 г., вече не е съдружник в ООД и че съдружникът М. Е. ще поеме освободените дялове на К., като е взето решение управителя на дружеството да отрази промените в ТРРЮЛНЦ, като се заличи съдружникът К. и се запишат дяловете й на името на съдружника Е. Несъмнено е следователно, че се иска вписване на прекратяване на участието в дружеството на съдружника К. по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ по нейно заявление от 20.07.2019 г., настъпило считано от 20.10.2019 г., при наличие на вписан на … г. запор върху нейните дялове, наложен от ЧСИ съгласно чл. 517,ал.1 от ГПК. Налице е следователно конкуренция между правото по чл. 517,ал.3 от ГПК на взискателя, по чието искане е наложен запорът, и правото на съдружника да прекрати участието си в дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ. Съгласно чл. 451,ал.1 от ГПК забраната за извършване на разпоредителни действия с дружествените дялове е приложима, когато запорът е наложен върху дружествени дялове по реда на чл. 517,ал.1 от ГПК. Този запор е наложен с оглед процедура за изпълнение върху дял от търговско дружество и нормата на чл. 517,ал.3 от ГПК защитава правата на взискателя, които включват отправяне на изявление за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, овластяването му от съдебния изпълнител да предяви иск за прекратяване на дружеството и прекратяване на дружеството със съдебно решение, което се вписва служебно в ТРРЮЛНЦ, след което се извършва ликвидация с цел в процеса на ликвидацията взискателят да се удовлетвори от ликвидационния дял на съдружника. След налагането на запора върху дяловете на съдружника е забранена промяна в членственото правоотношение на този съдружник, включително по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ, с оглед осигуряването на установената и охранена от закона възможност на взискателя да реализира правото си по чл. 517,ал.3 от ГПК, включващо възможността той да получи припадащата се на съдружника-длъжника част от имуществото (в тази насока – решение № 835/28.12.2006 г. на ВКС по т.д. 472/2006 г., I ТО), определена съгласно чл. 125,ал.3 от ТЗ по счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването, като взискателят ще има и възможност за защита при несъгласие с определената стойност на ликвидационния дял. Логично е, че за да може взискателят с изявление по реда на чл. 517,ал.3,изр.1 от ГПК да прекрати участието на длъжника в дружеството и да бъде след това осъществена процедурата, посочена в чл. 517,ал.3,изр.2-5, то не следва междувременно това участие на длъжника като съдружник в дружеството да е било прекратено. Затова конкуренцията между правото на съдружника да прекрати участието си в дружеството по реда на чл. 125,ал.2 от ТЗ и правото на кредитора да осъществи процедурата по чл. 517,ал.3 от ГПК за удовлетворяване на свое вземане се решава в полза на кредитора като взискател, по чието искане е наложен запорът по чл. 517,ал.1 от ГПК. Установява се по изложените съображения, че са неоснователни оплакванията и доводите, заявени от жалбоподателя в жалбите до окръжния съд и до апелативния съд. Затова правилно с обжалваното съдебно решение от 14.01.2020 г. окръжният съд приема, че подадената срещу отказа жалба е неоснователна и я отхвърля, подадената до ПАС жалба против решението се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а решението – потвърдено.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

                                      Р     Е     Ш     И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18, постановено в закрито съдебно заседание на 14.01.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив  по т.д. № 1049/2019 г., с което е потвърден отказ № …/… г. на А. по в. за вписване на промени по партидата на „Ф.е.“ООД-гр.П., ЕИК …, заявени със заявление с вх. № …/… г.

         Решението съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.4, изр.2 от ЗТРРЮЛНЦ е окончателно и не подлежи на обжалване.

         Препис от настоящото решение да се изпрати за обявяване в Т. р. съгласно чл. 13,ал.7 от ЗТРРЮЛНЦ относно делото на „Ф.е.“ООД-гр.П., ЕИК ….

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

 

                                              ЧЛЕНОВЕ: (1)       

 

 

 

 

                                                                                      (2)