Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА,12.08.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд,гражданско отделение в
публичното заседание на 21.07.2016г. ,в състав:
Председател:Пенка Петрова
в присъствието на:
прокурора К.
Т. и секретар И.М.,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
гр. дело N`95 по описа за 2016 година,за да се произнесе взе предвид
следното:
Б.А.Н. ***,е предявил обективно съединени искове
против Прокуратурата на Р България за претърпени неимуществени и имуществени
вреди с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и чл.2б ал.1 вр.чл.6 пар.1 от
Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.
Делото е било образувано пред СГС,който е изпратил
препис от исковата молба на ответника,който с подадения писмен отговор е
оспорил исковете,и е направил и възражение за неподсъдност на делото на СГС,с
оглед на което същото е изпратено по подсъдност на ВОС.
В исковата молба ищецът е посочил правни основания
на предявените искове чл.1 ал.1 вр.чл.2 ал.1 т.3 вр.чл.2б ЗОДОВ вр.чл.6 и пар.1
от КЗПЧ.Претенциите/по исковата молба/ са за 500000 лева обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 350000 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди.Излага се в исковата молба,че ищецът бил задържан под стража
на 18.06.1996г.На 07.10.1996г.бил привлечен като обвиняем по сл.д.№
137/1996г.по описа на ОСС Враца /№134/1996г. по описа на ОП Враца/ за извършено
престъпление,и взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража.Освободен
бил на 15.07.2003г.,като мярката за неотклонение "задържане под
стража" била заменена с по-лека – "домашен арест".С присъда на
ОС Враца № 3/09.02.2001г.,постановена по н.о.х.д.№ 261/1998г.,ищецът бил
признат за виновен за извършени от него престъпления по чл.116 т.6 пр.2,3,7,9 и
11 пр.2 вр.чл.115 НК и осъден на "доживотен затвор".С решение от 21.02.2002г.по
внохд № 484/2001г.,САС изменил присъдата на ОС Враца на "20 години
лишаване от свобода" при усилено строг режим на изтърпяване.С решение от 20.11.2002
година,ВКС отменил решението на АС и върнал делото за ново разглеждане.При
новото гледане на делото АС София по внохд № 1040/2002г. отменил присъдата на ОС
Враца и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални
нарушения.С определение от 24.11.2003г.по чнд № 409/2003г. на ОС Враца производството
по следствено дело № 134/1996г.по описа на ВОП по отношение на ищеца е
прекратено на основание чл.239а ал.6 НПК/отм./,влязло в законна сила на
19.03.2004г.След задържането му под стража,повдигане и поддържане на
обвинения,които ищецът не бил извършил,престой в следствените арести и затвори,ищецът
се сринал психически,направил опит да се
самоубие.Близките и роднините,вкл.и родителите му се дистанцирали.Съпругата му
престанала да се интересува от него,и бракът им бил прекратен.По време на
престоя си в следствените арести и затвори ищецът търпял психически и физически
тормоз.Бил недохранван,нелекуван,често държан в изолатор.Поради изтекла
информация пресата непрекъснато публикувала материали във връзка с воденото
следствие и конкретно неговото участие в преписваните престъпления,с което
допълнително се уронвало името,честта и достойнството му.Ищецът бил обиждан и
клеветен.След прекратителното определение
на ОС Враца ищецът бил освободен,но последиците от прекарания ужас при
задържането му дали своето негативно отражение върху по-нататъшния му
живот.Ищецът бил психически разстроен и лабилен.Не можел да спи
нормално.Стряскал се по всяко време.Всички познати и приятели се били дистанцирали
и не желаели да поддържат контакти с него.Това се отнасяло и до родителите/баща/
и брат му.Не можел да си намери работа,тъй като всички работодатели с оглед на
обремененото му минало не желаели да го наемат.Ако все пак някой го наемел,то
след като разберел за миналото му,го освобождавал.В резултат на незаконното му
задържане и поддържаните против него обвинения,в настоящето производство ищецът
претендира обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди.
Врачански окръжен съд,при изпълнение на правомощията
си по чл.140 вр.чл.129 и 130 ГПК,е приел предявените искове за допустими,но
констатирал,че исковата молба не отговаря на всички изисквания,визирани в
чл.127 и 128 ГПК,с оглед на което e задължил
ищеца да конкретизира поотделно размера на иска/овете/ за претърпени
неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и по чл.2б ал.1 ЗОДОВ,и да
конкретизира в какво се изразяват претърпените имуществени вреди в размер на
350000 лева.С молба от 05.05.2016г.ищецът е изпълнил част от разпорежданията на
съда.
С оглед изложеното в исковата молба и уточняващата
молба от 05.05.2016г.,и с цел процесуална икономия,съдът е приел първоначално,че
са предявени два иска за претърпени неимуществени вреди – иск с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ и иск с правно основание чл.2б ал.1 ЗОДОВ вр.чл.6
пар.1 КЗПЧОС,с обща цена на двата иска 500000 лева.Именно с оглед на тази
посочена в исковата молба цена съдът е дал указания на ищеца да конкретизира по
размер двата иска в рамките на посочената обща цена от 500000 лева.Тези
указания не са изпълнени,поради което настоящият състав е дал повторни указания
за отстраняване на тази нередовност на исковата молба,с предупреждение,че при
повторно неизпълнение указанията на съда,последният ще приеме,че предявеният
иск за претърпени неимуществени вреди е само един – с правно основание чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ с цена 500000 лева.Тъй като ищецът не е изпълнил и повторните
указания,съдът е приел,което е отразил и в доклада по делото,че искът за
претърпени неимуществени вреди е един – с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
В хода на делото ищецът е увеличил претенцията си за неимуществени вреди на
1250000 лева.
С оглед изложеното в исковата
молба и уточнението в молбата от 05.05.2016г.,съдът е приел,че искът за
претърпени имуществени вреди е предявен за сумата 350000 лева,от която 172620
лева,представлява иззета сума от тъщата на ищеца,негова собственост, с протокол
за обиск и изземване на 18.06.1996г.,която представлява към днешна дата
равностойността на 1250000 неденоминирани лева,иззети тогава,и 177380
лева,представлява равностойността на част от имуществото на ищеца и неговия
баща,ипотекирано в полза на Търговска и Спестовна Банка по договор за кредит №
351/21.04.1995г.като обезпечение на отпуснат кредит в размер на 350000
германски марки,който кредит ищецът изпаднал в невъзможност да обслужва поради
задържането му.
Както се изложи по-горе
ответникът е подал писмен отговор,с който оспорва исковете.На първо място
прави възражение,че са погасени по давност.На следващо – че са недопустими,тъй
като фактическото основание,от което ищецът черпи права не е сред изчерпателно
посочените такива в чл.2 ал.1 т.3 /предишна т.2/ от ЗОДОВ.На последно място
оспорва исковете като неоснователни.Вредите,които ищецът претендира не били
доказани,или не били в причинна връзка с действията на служители на ответника.Оспорват
се исковете и по размер.
По делото са събирани многобройни
писмени и гласни доказателства.Назначена е и изслушана специализирана икономическа
експертиза.Приложено е сл.д.№ 137/1996г.по описа на ОСС Враца/№ 134/1996г.по
описа на ОП Враца/,нохд.№ 261/1998 на ОС Враца,внохд № 484/2001г.на АС
София,нохд № 1040/2002г.на АС София,чнд № 409/2003г.на ОС Враца.
От събраните по делото писмени
доказателства и данни по приложените дела се установява,и не е спорно между
страните изложеното в исковата молба относно задържането на ищеца и
привличането му като обвиняем по сл.д.№ 137/1996г.на ОСлС Враца /№ 134/1996г.по
описа на ОП Враца/,налагане мярка за неотклонение"задържане под
стража",постановяване осъдителна присъда от ОС Враца по нохд № 261/1998г./,с
която му е наложено назание "доживотен затвор",изменена от АС София на " 20 години лишаване от
свобода" при усилено строг режим на изтърпяване/Решение от 21.02.2002г.по
внохд № 484/2001г./.Първоначалното решение на АС София е отменено от ВКС/решение
от 20.11.2002г.по нохд № 227/2002г./,и делото върнато на същия съд за ново
разглеждане от друг състав.При новото гледане на делото присъдата на ОС
"доживотен затвор" е отменена и делото върнато на прокурора за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения /решение от 07.05.2003г.по
внохд № 1040/2002г./Първоначално повдигнатото обвинение на ищеца е било по
чл.212 НК,а в последствие – по чл.116 НК.Осъдителната присъда е на ОС Враца е по
последния текст.Тъй като прокурорът не отстранил допуснатите процесуални
нарушения,ВОС с определение от 24.11.2003г.по чнд № 409/2003г.прекратил
наказателното производство по сл.д.№ 134/1996г.по описа на ВОП по отношение на
ищеца.Постановлението на ОС Враца е влязло в сила на 19.03.2004г.,след
произнасяне на АС София по в.н.ч.д.№
1247/2003г.с определение,с което е оставен без разглеждане протеста на
зам.окр.прокурор против прекратителното определение на ОС Враца по н.ч.д.№
409/2003г.
По делото са събирани гласни
доказателства. Според св. Ц.Ч.,живееща от 12
години с ищеца на семейни начала,с когото
имат две деца,още в самото
начало на тяхното
запознанство била наясно с миналото на ищеца,тъй като той
и разказал всичко,конкрегтно за задържането си и престоя в ареста и затвора и случилото се
там.Според свидетелката бил депресиран. Отказвал да излизат
на обществени места и всякакви
срещи с външни хора,стоял предимно в къщи.
Притеснявало го това, че свидетелката няма да му има доверие. Контактът с други хора бил
доста резервиран. Нощем се случвало,
случвало се и понастоящем,
да скача на сън,да вика силно, като че ли е завързан и
иска да се освободи, блъска свидетелката,
произнася реплики от рода на: "Къде съм? Оставете ме!".Свидетелката трудно го успокоявала.Когато разказвал
за престоя си в Затвора,
той плачел и бил
убеден, че не му вярват,вкл.и свидетелката,
че е невинен.Според свидетелката ищецът непрекъснато
прави опити да си намери и търси работа, но не може да намери такава,и това е свързано именно с неговото минало. Брат му
работел в строителния бизнес,но отказвал
контакти с него. Даже като общ работник не искал
да го наеме. Срамувал се от ищеца. Не искал
да има контакти с него. Когато
се запознали с ищеца той
употребявал медикаменти-успокоителни. Ходел на лекар-психиатър. Разказвал за отношението на властимащите вътре/в ареста и затвора/.Разказвал на
свидетелката, как 20 дена и повече се е наложило да
гладува, за да му дадат химикалка, как са му отваряли писмата от близките, как са му конфискували вещите. Не са му
давали колетите, които му били пращани от близките. Четели му писмата, след това му подхвърляли подигравателни намеци относно съдържанието. Разказвал е колко
време бил държан сам, изолиран в килия - само с голи стени, без прозорци. Според свидетелката ищецът се притеснява да се покаже пред колегите на
свидетелката, както и се притеснява да не разберат
началниците и, че е бил задържан и по този начин да и направи лошо. Разказвал е също на свидетелката, че в Затвора е бил бит, че са му
били чупени и двете ръце от
лица, които са изпълнявали нечии нареждания, от лица които работят към затвора,а също,че е бил извеждан
безпричинно, без обяснение, че е бил в "къща на ужасите".Когато се запознали според свидетелката майката на ищеца била на смъртно легло,баща
му странял, отказвал контакта с него и го молел,
ако може да не ходи на село, защото съседите
не спирали да коментират,
какво се е случило, и как сина му е убиец.
Свидетелката Е.Б.Н. - дъщеря на ищеца от предходен брак била
на 5 или 6 години , когато
баща и е бил в затвора.Спомня си,
че им е било
много тежко и трудно/с майката/, както от
емоционална, така и от финансова гледна точка.Децата
били много жестоки – подигравали и се, обиждали я. Спомня си, че когато ищецът
излязъл от затвора, те вече се били отчуждили.
Във важните моменти от живота на свидетелката ищецът
го нямало,нямало
кой да и помага и кой да я
подкрепи, в каквото и да е начинание. Сега не
контактува с ищеца.Отчуждението според
свидетелката е настъпило през този период, в който той бил задържан. Знае,
че на ищеца му е тежко,както и на нея.Според
свидетелката ищецът изпитва притеснение, че не може да и
помогне финансово, тъй като той няма никакви доходи след излизането от затвора.
След излизането си от затвора ищецът бил променен - бил
по-плах.Свидетелката знае, че след
като излязъл навън,
баща и имал проблеми с намирането на работа.След като бил
задържан баща и, майката също не можела
дълго време да си намери работа,и това беше причината да замине за чужбина да работи и всички от едно сплотено семейство,
се превърнали в непознати.Била отгледана от баби и дядовци.Знае,
че докато бил в затвора, майката се развела
с ищеца. От тогава и сега тя казва, че
изобщо не иска да чува за ищеца.Свидетелката имала приятели, на които родителите им забранявали
да контактуват с нея, тъй като
баща и имал проблеми със закона.Нямала,и сега няма близки контакти с чичо си/брат на ищеца/ и не може да каже, какво е било отношението му към случващото се с баща и, както към момента на задържането му,
така и понастоящем. След като излязъл от затвора,ищецът правил опити да контактува със свидетелката.Ищецът според
свидетелката бил добър, не и е повишавал тон, но просто тя била изгубила уважението към родителската фигура на татко си, не я възприемала.Двамата били си чужди с ищеца
след излизането му от
затвора. Той я търсел,
но двамата просто се били отдалечили. Не си спомня ищецът,
след като излязъл от
затвора, да и е давал някакви средства/за издръжка/.
Свидетелят Т.Г.Р. познава ищеца още от началните класове. През
1997 г. и 1998 г. са били във Враца, в затвора, в една и
съща килия. Имало е случаи
да заключат всички по килиите и ищецът Б.
да го изведат, и да го върнат със синини. Многократно се е случвало това. Полицаите
му нанасяли тези синини.Ищецът не бил агресивен. Тези неща се случвали без причина. Като се връщал след такова извеждане
обяснявал, че са го били полицаите на „колелото”.
Няма представа защо са го били.Повечето от полицаите се обръщали с думите: "Идете да викнете оня убиеца".Това било
отношението, били зле
настроени срещу него без никаква причина. Той след такова извеждане разказвал на свидетеля,
че са го били с палките на колелото и обикновено са го и връзвали. Извеждат го,
връзват го,и започват да го бият, така се
случвало - без да ти обясняват за какво. В
София, в затвора,виждал ищеца чисто гол, подпрян на стената в коридора, повече от един път.Свидетелят ходил на дела в София,и преди делата ги
оставяли в затвора,и тогава свидетелят
виждал ищеца. Като се срещнали с него след излизането от
Затвора,той споделил,
че непрекъснато мисли за затвора,и
за това, което е преживял там,и,че няма ден, в който да не мисли за това.Знае,че ищецът е търсил работа,но не може да си намери.Според
свидетеля ищецът жена му го издържа. Нито преди, нито в затвора ищецът Б.
бил агресивен. Не може да си обясни агресивното поведение на охраната на затвора спрямо ищеца. Единственото обяснение за него
е, че някой им е възложил такава задача, по такъв начин да се държат с него.
Смята, че прокуратурата е възложила тази задача на охраната на затвора, тъй
като по принцип прокуратурата наблюдавала
и движела делата и командвала затвора. Докато били
във Враца знае, че Б. много пъти писал жалби против лошото отношение в затвора спрямо него, но на нито
една жалба нямало отговор и резултат. Жалбите обикновено
завършвали с поредното заключване на всички
затворници и пореден побой над него.
Докато били в затвора
във Враца не един път Б. споделял,
че е невинен, и ,че не е извършил нищо, и ,че несправедливо е задържан,и
е в затвора за нещо, което не е извършил. Няма точен спомен дали Б. е споделял
с него, дали са го биели, за да признае
нещо, което не бил извършил, той не е споделял.Ищецът бил споделял
със свидетеля, че докато е бил в Следствения арест е бил
извеждан и душен, "полуобесен",и
му казал,
и са го карали да подписва някакви показания.
Свидетелят А.Т.С. познава ищеца от килиите във Враца. В Следствения арест бил около 4 месеца,и
през този период били заедно в
една килия с ищеца през повечето време. По всяко време на денонощието
служителите на Следствения арест изкарвали Б., когато си поискат.Когато го връщали,
по него имало следи от насилие-синини, куцал. Като се връщал
ищецът обяснявал, че прокурорът
го е извикал за разпит,и там са го били. Докато били в килията, ищецът
споделял, че нищо не е направил и че неправилно е
задържан,и питал,
защо го викат непрекъснато на разпити, след като нищо не е извършил. След този
4-месечен период,свидетелят бил
заедно с ищеца и в затвора във Враца, само че там свидетелят бил в голямото крило, а той в малкото крило.Свидетелят си спомня, че някой път викали ищеца по един или два пъти в седмицата за разпит. Другата
седмица може един път да го викнат. В повечето от тези пъти, когато го викали на разпит, той се връщал
в килията бит, със следи от побой, но е имало и случаи, когато не е имало следи
от побои. Среща се сега с ищеца, виждат се откакто е излязъл от затвора,на
кафе. Като се срещнат,ищецът говори само за това, колко е зле, говори за периода, в който е
лежал в затвора и че не е трябвало да лежи. Знае,
че е ходил
в един период на психиатър ищеца. Споделял е, колко зле му се отразява на
семейството престоя в затвора - на това семейство, с което живее в момента. В
затвора във Враца се срещали с ищеца на "карето"-това е разходка в
продължение на един час всеки ден, която правят затворниците. На тази разходка се
виждали и срещали с ищеца,и
при тези разговори споделял, че няма да
излезе от затвора-така бил казал прокурора.След
освобождаването им,свидетелят се обаждал
на ищеца да го изведе, да го разсее, тъй като той бил
травмиран,и непрекъснато стоял
в къщи. Ищецът
имал нужда от помощ, но не му е искал помощ.
Представени са по делото писмени доказателства – молби за назначаване на
работа от ищеца до различни работодатели,неоспорени от ответника,които са
оставени без уважение/отказано е сключване на трудов договор/,предвид миналото
на ищеца.
Представени са и писмени доказателства,от които е видно,че бракът на
ищеца с първата му съпруга е бил прекратен по време на задържането му.Безспорно
е,че понастоящем ищецът живее на сем.начала със свидетелката Цв.Ч./от 12 години/,от съвместното
съжителство с която има родени две деца.
Представени са също така писмени доказателства,също неоспорени от
ответника,от които е видно,че през периода 15.07.1996г.-18.07.1996г.ищецът е
бил на лечение в „ЦПЗ Враца” ЕООД гр.Враца,на 18.05.2015г. е бил на преглед в
МБАЛ по неврология и психиатрия ”Свети Наум” гр.София,а на 20.06.2016г.-на
психологическо изследване в ЦПЗ Враца.
По
делото е назначена и изслушана специализирана счетоводна експертиза,която е
дала заключение по поставените задачи,свързани с претенциите за претърпени
имуществени вреди,което заключение не се оспорва от страните,и се възприема и
от съда като компетентно и обективно.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира предявените
искове за допустими и доказани по основание.Налице са действия на правозащитен
орган – в случая в лицето на ответника,свързани с повдигане и поддържане на
обвинения против ищеца,производството по които е прекратено,в резултат на което
ищецът е претърпял и търпи неимуществени и имуществени вреди.Отговорността на
ответника би следвало да се ангажира на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,като
същият бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените вреди.Действително
в разпоредбата на чл.3 ал.1 т.3 ЗОДОВ не е предвидена изрична
хипотеза,предвиждаща обезщетение при прекратяване на наказателното производство
на основание чл.239а ал.6 НПК/отм./,какъвто е конкретния случай,както и няма
спор,че изброяването в чл.2 ал.1 т.3/предишна 2/ от ЗОДОВ е изчерпателно.В
случая,обаче,настоящият състав намира,че процесният казус се подвежда под
нормата на цитираната разпоредба в частта,касаеща прекратяване на наказателното
производство поради това,че деянието не е извършено от лицето.В т.7 от ТР №
3/2004г.на ОСГК на ВКС,е прието,че когато наказателното производство е
прекратено поради недоказаност на обвинението,съответният правозащитен орган
отговаря,като основанието за прекратяване поради недоказаност съответства на
основанието за търсене на вреди по чл.2 ал.1 т.3/пред.2/ предл.3 от ЗОДОВ – че
деянието не е извършено от него.По аналогия може да се приеме,че съответният
правозащитен орган – в случая Прокуратурата отговаря по реда на ЗОДОВ и в
случаите,когато наказателното производство е прекратено на основание чл.239а
ал.6 НПК/отм./респ.чл.369 ал.4 НПК.Прокурорът е държавният орган,който
проверява дали деянието съставлява престъпление,правилна ли е
квалификацията,има ли събрани достатъчно доказателства за правилното изясняване
на фактическата обстановка,респ.подкрепя ли се обвинението от доказателствата
по делото.В случая прекратяването на производството по делото е поради
бездействието на прокуратурата да отстрани допуснатите процесуални нарушения и
да внесе делото в едномесечен срок,което действие следва да се подведе под
хипотезата на недоказаност на обвинението,недоказаност на участие на обвиняемия
в престъплението,което съответства на основанието за търсене на отговорност за
вреди по ЗОДОВ – деянието не е извършено от ищеца.
В
конкретния случай,обаче,настоящият състав намира,че правото на ищеца да търси
обезщетение на посоченото основание е погасено по давност.Съгласно т.4 от ТР №
3/2004г. началният момент на погасителната давност при незаконни актове на
правозащитните органи е влизане в сила на акта,с който е прекратено
наказателното производство – в случая 19.03.2004г.Исковете са предявени на
20.08.2015г. – повече от 10 години от влизане в сила на акта.Правото на ищеца
да търси по принудителен ред обезщетение за претърпените вреди е погасено по
давност.ЗОДОВ не предвижда специална давност за търсене вреди от правозащитните
органи.Приложима е общата 5 годишна погасителна давност по ЗЗД.В конкретния
случай до предявяване на исковете са изминали повече не само от 5 години,но и
от 10 години.Като погасени по давност предявените искове следва да се
отхвърлят.С оглед крайния изход на делото,настоящият състав не обсъжда конкретния
размер на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди,както и основателността
и размера на претендираните имуществени такива.Неоснователни са доводите на
ищеца,че погасителната давност започвала да тече от 2012 г.,откогато е последното
изменение на ЗОДОВ-д.в бр.98/2012г.Текстовете на закона от които ищецът черпи
права съществуват в сегашния си вид от самото му приемане,с тази разлика,че
сегашната т.3 е била т.2.
При този изход на делото ищецът следва да заплати направените разноски
по водене на делото – 300 лева в полза на ОС Враца – изплатен депозит за вещо
лице.
Водим от горното,ВОС
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.А.Н. *** против Прокуратурата на РБългария
искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3/предишна т.2/ ЗОДОВ за сумата 1250000
лева,обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 350000 лева имуществени
вреди,от които 172620 лева,представляват иззета сума от тъщата на ищеца,негова
собственост, с протокол за обиск и изземване на 18.06.1996г.,която представлява
към днешна дата равностойността на 1250000 неденоминирани лева,иззети тогава,а
177380 лева,представляват равностойността на част от имуществото на ищеца и
неговия баща,ипотекирано в полза на Търговска и Спестовна Банка по договор за
кредит № 351/21.04.1995г.като обезпечение на отпуснат кредит в размер на 350000
германски марки,който кредит ищецът изпаднал в невъзможност да погасява ,които
вреди произтичат от незаконно повдигане и поддържане на обвинение по сл.д.№
134/1996г.по описа на ОП Враца/сл.д.№ 137/1996г.по описа на ОСС
Враца/,прекратено на основание чл.239а ал.6 НПК/отм./ на 24.11.2003г.по чнд №
409/ 2003г.по описа на ОС Враца,влязло в законна сила на 19.03.2004г.,като
ПОГАСЕНИ по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Б.А.Н. *** да заплати в
полза на ОС Враца разноски по делото в размер на 300 лева.
Решението подлежи на обжалване
пред САС в двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Председател: