№ 166
гр. Бургас, 05.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на пети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Галина Т. Канакиева
Даниел Н. Марков
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпил е частен протест от прокурор при ОП- Бургас против
Определение № 764/11.08.2022 год. постановено по ЧНД №857/2022 год. по
описа на Бургаския окръжен съд, с което е освободен условно предсрочно Г.
Д. М. от изтърпяване на останалата част - в размер на 2 години и 7 дни, от
наказанието лишаване от свобода за срок от осем години наложено му с
присъда по НОХД № 544/2017г. на ОС- Пловдив, изменена с решение на
ВКС. Определен е изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от
наказанието 2 години и 7 дни, на осн. чл.70, ал.4 от НК е намален срока на
наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок равен на
изпитателния и е постановена пробационна мярка „задължителни периодични
срещи с пробационен служител“ по чл.42а, ал.2, т.2 от НК. С протеста се
изразява несъгласие с мотивите на решаващия съд, че е налице и втората
предпоставка за УПО- осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.
Твърди се, че осъденият е лице с трайна склонност да употребява наркотични
вещества, за което сочат данните за неговите криминални прояви и предходни
осъждания, както и данните, че в условията на затвора същият е употребил
наркотични вещства - амфетамини и макар наложеното му за това наказание
да е било впоследствие заличено на осн. чл.98, ал.1, т.2 от ЗИНЗС и същият
да се счита за ненаказан, това обстоятелство е индиция, че осъденото лице не
е преодоляло склонноста си да употребява наркотични вещества, поради
1
което е необходимо спрямо него провеждане на допълнителни корекционни
мерки, в каквато насока е и становището на Началника на Затвора -
Бургас.Твърди се, че посочените обстоятелства крият риск, ако осъденият
бъде УПО да извърши ново престъпление, поради което корекционната
работа спрямо него следва да бъде продължена. Прокурорът моли съда да
отмени определението на ОС - Бургас и да остави без уважение молбата на
осъдения М. за УПО.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че протестът е допустим, а по същество основателен. Намира
изводите на решаващия съд за настъпили трайни положителни промени в
поведението на осъденото лице за неправилни, обосновани и
незаконосъобразни, тъй като не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1
от НК – осъденото лице не е дало достатъчно убедителни доказателства за
своето поправяне, предвид данните за трайната му склонност да употребява
наркотични вещества и независимо, че наложеното му в затвора наказание е
било заличено с оглед на изтекъл срок, последното обстоятелство е индиция,
че са налице проблеми при поправянето на осъдения. В тази насока
прокурорът се позовава и на заключението на експертната оценка за
актуалното му психическо и емоционално състояние от 19.07.22г., съгласно
което самокритичността на осъдения по отношение на собствените му
поведенчески изяви не е достатъчно заявена, склонен е да омаловажава
собствения принос, и да използва оправдателни механизми, като прехвърля
вината на други хора и обстоятелства. Експертното заключение сочи, че са
налице проблеми в отношението към правонарушението, поради което е
налице необходимост от продължаване на индивидуалната корекционна
дейност за изпълнение на препоръката за изграждане на умения и
способности за законосъобразен начин на живот на свобода. Навежда се
довод, че започналата промяна у осъденото лице не е достатъчна, за да се
приеме, че е приключил процесът на превъзпитание и поправяне по време на
изтърпяване на наказанието, като поставените цели по първоначалния план на
присъдата все още не са изпълнени в пълен обем. Моли за отмяна на
определението на БОС и оставяне без уважение молбата на осъдения М. за
УПО от изтърпяване остатъка на наложеното наказание.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в
протеста доводи, становището на представителя на Бургаска апелативна
2
прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира протеста за
ОСНОВАТЕЛЕН.
От данните по делото е безспорно установено, че производството по
делото е образувано по молба на лишения от свобода М. за УПО от остатъка
на наложеното му наказание с присъда №37 от 20.04.2017 год. по НОХД
№544/2017 г. на Окръжен съд Пловдив, изменена с решение на Апелативен
съд Пловдив №183 от 31.07.2017 год., последното изменено с решение №14
от 14.05.2018год. на ВКС в размер на осем години лишаване от свобода и 11
години лишаване от право да управлява МПС. Определен е първоначален
общ режим за изтърпяване на наказанието. Деянието е извършено на
23.08.2016 год. в с. Цалапица, област Пловдив, като след употреба на
наркотични вещества М. управлявал МПС и по непредпазливост причинил
смъртта на две лица и средни телесни повреди на други трима. Към момента
на деянието М. е бил неосъждан. Същият за първи път търпи ефективно
наказание в затвор. През 2011 год. с решение на РС Карнобат му било
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. за държане
на наркотични вещества.
По представените от затворническата администрация справки съдът
установява, че наказанието се изтърпява без прекъсване в затвора. Към датата
на съдебното заседание пред решаващия съд, М. е изтърпял повече от четири
години лишаване от свобода, както и повече от година от работа. Остатъкът
до пълното изтърпяване на наказанието към 11.08.2022 год. е две години,
шест месеца и 12 дни.
Правилно съдът е заключил, че съгласно изискването на чл. 70, ал.1,
т.1 НК, осъденият следва да е изтърпял не по малко от половината на
наложеното наказание. Правилна е преценката на решаващия съд, че към 15
май 2022 год. е налице първата предпоставка за УПО на М..
От постъпването му в затвора администрацията извършила
периодични оценки на риска от рецидив. Първоначалната е определена на 44
точки, придружена с психологическо изследване. То е установило
интелектуалното ниво на осъдения и отношението му към деянието.
Осъденият не е приемал изцяло вината за настъпилия тежък пътен инцидент,
проявил е склонност да намери оправдание в другия водач, участник в ПТП.
За наркотика обяснил, че бил приел такова вещество дни преди ПТП.
3
В следващ доклад за 2019 година са посочени положителните прояви
на лишения от свобода и постигнатите положителни резултати в
корекционната дейност. Същият вече декларирал, че приема отговорността за
деянието и причините за него. През м.март същата година, при извършен
внезапен тест за употреба на наркотични вещества, е дал положителен
резултат. За тази проява е бил наказан от ръководството на затвора със
заповед №534 от 21.05.2019 год. с извънредно дежурство по поддържане на
хигиената за срок от седем дни. Със заповед №1125 от 24.10. 19г. наложеното
дисциплинарно наказание е заличено на основание чл. 98, ал.1, т.2 от ЗИНЗС
затова, че с поведението си демонстрирал осъзнаване на допуснатата грешка
и извлякъл поуките от това.
Налице са данни, че осъденият е проявявал съвестност и отговорност в
трудовия процес и при изпълнение на поставените задачи. Установени са
положителни тенденции в мисленето, нагласи и поведение в сравнение с
предходната година.
По повод на молба на М. за замяна режима за изпълнение на
наказанието, е изготвен доклад, а началникът на затвора е издал заповед, с
която отказал облекчаване на режима. Отчетени са положителни промени в
начина му на мислене, което следва да продължи.
В експертна оценка от 20.07.2021 год. се затвърждават положителните
прояви на М., както и констатацията, че няма данни за употреба на
наркотични вещества. Рискът от рецидив е намален от 26 на 23 точки.
Със заповед от 28.01.2022 год. е заменен режима му от общ на лек. С
оглед на поведението на М. ръководството на затвора е достигнало до извод,
че нагласите в мисленето са трайни и устойчиви с оглед на поведението му.
Намаляването на риска от рецидив на 23 точки е дало основание за
промяна режима на лек.
По повод подадената молба за УПО отново са изготвени доклади на
различни длъжностни лица от затвора. Инспектор Я. затвърждава и изтъква
положителните поведенчески прояви на М. в условията на затвора, успехите
му в труда, но посочва, че следва да продължат корекционните мероприятия.
Изготвена е и експертна оценка за актуалното психическо и емоционално
състояние на М. от 19.07.2022 год., основана на поведението му в затвора.
Същият има подкрепа на семейството си и изградени трудови навици.
4
Препоръчва се да бъдат развити допълнително социалните и адаптивни
умения, с което да се увеличат шансовете за успешна реинтеграция и
съответно да се намали риска от рецидив.
Със заповеди през 2018 год. осъденият е бил награден със свиждане с
близките си и три денонощия домашен отпуск. През следващата 2019 год.
няма награди, явно като резултат от установената употреба на наркотични
вещества. През 2020 год. отново е награждаван – с домашен отпуск,
извънредна хранителна пратка. Това продължава и през 2021 година –
награждаван неколкократно с домашен отпуск. Със заповед от м. март 2022
год. отново има награда домашен отпуск.
Това е първо осъждане на М. за престъпление, с което му е наложено
наказание лишаване от свобода, което ефективно да изтърпи. Производството
му е протекло на три съдебни инстанции, които са индивидуализирали
наказателната репресия. Законът е предвидил възможност осъденият да бъде
освободен от изтърпяване на остатък от наказанието лишаване от свобода,
при изпълнението на съответни предпоставки. Юридическа предпоставка – да
е изтърпял определен срок от наказанието лишаване от свобода – половината
или две трети при рецидив, и лично основание – да е дал доказателства за
своето поправяне – чл. 70, ал.1 от НК.
Правилно съдът е заключил, че по време на престоя си в затвора
осъденият М. е показал, че в поведението му са настъпили положителни
промени. Неоснователен и необоснован е изводът на съда, че тези промени са
достатъчни да се направи извод, че М. е дал доказателства за своето
поправяне и целите на наказанието са постигнати в пълен обем, като
оставането му в затвора за изтърпяване на наложеното наказание се явява
нецелесъобразно.
Съдът правилно е отбелязал, че становището на администрацията на
затвора е отрицателно. Необоснован е изводът, че в това становище не се
съдържат конкретни обстоятелства – нарушения или пропуски в
корекционната работа, които са актуални и следва да бъдат постигнати, като
част от възпитателния процес на осъдения М..
Съдът е дал превес на множеството награди и намаляването на риска
от рецидив до ниски нива.
Настоящата инстанция намира, че заявеното отношение към
5
извършеното деяние и приемането на отговорността за извършеното
престъпление, осъзнаването на ролята на наркотиците за причиненото ПТП е
декларативно и същото се опровергава от обстоятелството, че дори в
условията на затвора, към момента на изтърпяване на наложеното наказание
М. е употребил наркотични вещества. Заличаването на наказанието за това
сериозно нарушение е в резултат на изминал законов срок, а не в резултат на
трайна положителна промяна в неговото съзнание.
Вярно е, че същият е със средно образование, има професия,
самостоятелен е при вземането на решения, разпознава проблемите и се
стреми да ги разрешава. Не проявява импулсивност. Израснал в четиричленно
семейство, има изградени трудови навици, в затвора работи. Спазвал е
дисциплинарните изисквания по време на изпълнение на наказанието.
Вярно е, че същият е допуснал само едно нарушение, за което е
санкциониран и което по- късно е заличено със заповед на началника на
затвора, но същото отново е било свързано с употребата на наркотични
вещества. Това обстоятелство сочи, че осъденият не е преодолял своята
склонност към употреба на наркотици, означава, че процесът на
превъзпитание и трайни положителни промени в неговото съзнание не са
настъпили в пълен обем. Фактът, че в условията на затвора той е преодолял
пречките и се е снабдил с наркотични вещества, сочи, че в условията на
свобода е налице риск да извърши престъпление свързано с употребата на
наркотични вещества. Данните по делото сочат, че още от 2011г. същият е
бил наказван по административен ред за извършено престъпление по чл.354а
от НК, а след това през 2016г. е извършил и процесното деяние, за което е
наказан с присъда на лишаване от свобода. Три години по – късно, през 2019г.
в условията на затвора отново е употребил наркотични вещества.
Ето защо настоящата инстанция изразява несъгласие с изводите на
решаващия съд за настъпили трайни положителни промени в поведението на
осъденото лице. Апелативният съд намира, че не е налице втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК, тъй като осъденото лице не е дало
достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, предвид данните
за трайната му склонност да употребява наркотични вещества и независимо,
че наложеното му в затвора наказание е било заличено с оглед на изтекъл
срок, последното обстоятелство е индиция, че са налице проблеми при
6
поправянето на осъдения. В тази насока съдът неправилно е анализирал като
положително заключението на експертната оценка за актуалното му
психическо и емоционално състояние от 19.07.22г. Съгласно същото
самокритичността на осъдения по отношение на собствените му поведенчески
изяви не е достатъчно заявена, склонен е да омаловажава собствения принос и
да използва оправдателни механизми, като прехвърля вината на други хора и
обстоятелства. Експертоното заключение сочи, че са налице проблеми в
отношението към правонарушението, поради което е налице необходимост от
продължаване на индивидуалната корекционна дейност за изпълнение на
препоръката за изграждане на умения и способности за законосъобразен
начин на живот на свобода.
Предвид горното започналата промяна у осъденото лице не е трайна и
достатъчна, за да се приеме, че е приключил процесът на превъзпитание и
поправяне по време на изтърпяване на наказанието, като поставените цели по
първоначалния план на присъдата все още не са изпълнени в пълен обем.
В тази насока е отрицателното становище на администрацията на
Затвора - Бургас, която предлага поведението на М. да бъде проследено за по
- дълъг период от време, което би допринесло за затвърждаване на
постигнатите положителни резултати досега и би послужило като превенция
за недопускане на евентуален рецидив.
Обстоятелствата, че осъденият има семейство и подкрепа от него, че
ръководството на Община – Средец, като резултат от неговата трудова
дейност, предлага той да продължи същата работа, са ирелевантни за
преценката, дали поправянето и превъзпитанието на осъдения е в пълнота и в
достатъчна степен, които да обосноват извод, че целите на наказанието са
постигнати.
Неправилно съдът е заключил, че към настоящия момент целите на
наказанието са постигнати и М. се е поправил по време на престоя в затвора.
Остатъкът на наказанието към 18 август 2022 год. е две години, шест
месеца и 5 дни. Този срок е сравнително голям и макар същият да не е
критерий за УПО, също обосновава необходимост от продължаването на
корекционната работа с осъдения.
Необходимо е осъденият да докаже с поведението си за един по-
продължителен период от време, че настъпилата в мисленето му и нагласите
7
му промяна досежно проблемните зони е трайна и категорична. В този
смисъл необоснован и незаконосъобразен е изводът на първата инстанция, че
лишеният от свобода безспорно е дал доказателства за поправянето си.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. с
ПВС№8/87 год., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Правилно съдът е установил, че осъденият е претърпял положително
развитие. Посочените положителни констатации дават основание да се
приеме, че процесът на поправяне и превъзпитание в неговото съзнание е
започнал, но не може да се установи категорично, че този процес е
приключил, че са налице доказателства за трайна, положителна и категорична
промяната в поведението му, която ще остане такава и в реалната социална и
икономическа среда, в обкръжението му след освобождаването му.
Изложеното обосновава извод, че не са налице категорични
доказателства за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в
неговото съзнание по отношение на посочените проблемни зони, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, а целите на наказанието са
постигнати с изтърпяната част от наказанието.
В този смисъл следва да се приеме, че осъденият не се е поправил
трайно след осъждането му, и все още не са постигнати целите визирани в
чл.36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е
налице втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от
НК. По изложените съображения въззивната инстанция намира, че към
настоящия момент осъденият на лишаване от свобода М. не следва да бъде
условно предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него
да продължи корекционната работа в условията на затвора за трайна
положителна промяна и постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за незаконосъобразно и необосновано,
поради което същото следва да се отмени. Мотивиран от изложеното, съдът
8
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 764/11.08.2022 год. постановено по ЧНД
№857/2022 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Г. Д. М.
за условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9