Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
Гр.Кубрат, 6 ноември 2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично съдебно
заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Албена Великова
При секретаря В.Д.като разгледа
докладваното от съдията АНД № 121 по описа на РСКт за
2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 29, издадено на 10.06.2020 г. от
А.Н. кмет на О.К. с което на лицето
И.М.Ю., ЕГН **********,*** за административно
нарушение на чл. 89, ал. 2 от Наредба № 4 за реда на
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Кубрат (Наредбата) е наложено на основание чл. 90, ал. 2 от наредбата административно наказание глоба
в размер на 500.00 лева.
Жалбоподателят, в жалбата
пред съда изразява становище, че обжалваното постановление е незаконосъобразно
и моли съда да го отмени. В съдебно
заседание не се явява и не ангажира доказателства. Депозирал е писмено становище, с което поддържа
жалбата. Твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй
като за да е налице завземане на имота е следвало още към момента на извършване
на действието имотът да е бил общинска собственост; не е „заграбил“, „присвоил“
или „завладял“ процесния имот. По същество
взима становище, с което обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли то да бъде
отменено.
Въззиваемата страна
О.К. чрез процесуален представител – юрисконсулт Георгиева оспорва жалбата и ангажира гласни и писмени доказателства. По същество изразява
становище по законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и затова счита, че то
следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
прие за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена
в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от административнонаказаното
лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, тя е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление на И.Ю. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева за
това, че на 18.02.2020 г. в с. Точилари неправомерно е ползвал УПИ Х, кв. 16 с площ 2475 кв. м по плана на село Точилари, одобрен със
Заповед № 1161/15.11.1989 г., който е актуван с АПОС № 6875/13.02.2020 г.
От фактическа страна съдът установи
следното:
На 18.02.2020 г. била
извършена проверка от комисия в състав Ш.Б.М.– кмет
на с. Точилари и членове Х.А.И.и А.А.О., по повод неправомерно
използване на имот, общинска собственост, находящ се в с. Точилари, съставляващ
УПИ Х, кв. 16 с площ 2475 кв. м по плана на селото, одобрен със Заповед №
1161/15.11.1989 г. Комисията установила, че имотът се ползва неправомерно от И.М.Ю..
Не се твърди по време на проверката жалбоподателят да е представил документ, от който да е видно
на какво основание ползва имота. В този смисъл са и депозираните от него
„възражения“ по констативен протокол, входирани в
деловодството на общината на 09.03.2020 г. Жалбоподателят заявява, че този имот
му е бил отреден от служители в общината въз основа на ПМС от 1974г., като е
бил въведен в имота с нарочно издадено за това удостоверение, което обаче не
може да представи, тъй като не е запазил.
Установеното при
проверката било преценено от свидетеля Ш.Ш. като административно
нарушение на разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от Наредбата за което съставил АУАН бланков № 000131/27.04.2020 г. АУАН
бил връчен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Такива не е представил и по реда
на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Приложено е писмо, адресирано до
кмета на общината и до МЗ (л.6 от делото), депозирано в общинската
администрация на 26.05.2020 г. Видно от съдържанието му, Ю. признава, че е
получил писмо изх. № УД-02-21-28/10.01.2020 г., с което е бил помолен да
представи на кмета на село Точилари или в отдел „Общинска собственост ОПИД“ при
О.К. документи, които доказват предоставеното му право да ползва имота, находящ се в село Точилари, който съгласно действащия ПУП
на селото съставлява УПИ Х от кв.16. Категорично се установява, че той не е
представял такива документи, а както пред кмета на селото, така и във
възраженията си твърди, че ползва процесния имот от
1990 г., като в същия е изградил действащ животновъден обект, в който отглежда
225 животни, надлежно регистрирани по националното и европейското
законодателство.
На базата на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, връчено на 17.06.2020 година.
Описаната така фактическа
обстановка безспорно се установява от
приложените по делото доказателства: показания на актосъставителя
Ш., който поддържа констатациите, съответни на събраните по делото
писмени доказателства: акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, надлежно връчени, писмени възражения, констативен
протокол, писмо от 26.05.2020 г., АПОС №
6875/13.02.2020 г. Констатациите се оспорват от
жалбоподателя, който сочи, че не
е извършил вмененото му административно нарушение, защото той е собственик на посочения имот
на основание давностно владение продължило тридесет години. Счита, че санкцията
е наложена неправомерно и затова моли да
се отмени наказателното постановление.
При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените
доказателства, съдът обоснова следните правни изводи: НП е издадено от компетентен
орган и в предвидената от закона форма.
В резултат на
проведената служебна проверка и контрол настоящата съдебна инстанция констатира, че в хода на
административнонаказателното производство
не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаване
на НП, които да обуславят неговата
незаконосъобразност. В съставения административнонаказателен
акт е дадено точно описание на извършеното административно нарушение, неговия автор и са посочени нарушените
законови разпоредби.
Даденото фактическо описание на административното нарушение, на обстоятелствата,
при които е осъществено от жалбоподателя, място на извършването му и на основата
на какви доказателства е законосъобразно.
По категоричен начин се установява, че жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството,
че няма
документи, които да установяват, че ползва имота на законно правно основание. Нещо повече, преди актуването му
като публична общинска собственост, жалбоподателят е бил поканен да представи
съответните документи, доказващи, че е собственик или ползвател на имота, но
той не е представил такива. Впоследствие имотът е актуван като общински и е следвало да бъде освободен
от жалбоподателя. Независимо от това негово
знание за възможностите, при които би могъл
да го владее,
респ. закупи,
към датата на проверката 18.02.2020 год. той е продължил да го ползва,
което се установява по несъмнен
начин и от събраните гласни доказателства. В случая
към дата 18.02.2020 год.
поведението на жалбоподателят може да бъде
определено като самоволно ползване на терен, общинска
собственост. Това му поведение се обективира не само с категоричното
волеизявление на актосъставителя, а и от приложените писмени доказателства, с които категорично е установено, че този терен
представлява общинска собственост, поради което не следва да бъде използван
от него. Твърдението му, че не е завземал
имота неправомерно остава недоказано. Нито към жалбата, нито в съдебно
заседание се представят доказателства, установяващи, че през 1990 г., от когато
заявява, че го ползва, е започнал да го държи или владее на законно основание.
Осъществен ли е фактическия състав на давностното
владение не може да се обсъжда в настоящия процес, тъй като е предмет на
разглеждане в друго производство.
Неправомерното поведение
на жалбоподателя е безспорно установено от събраните гласни
и писмени доказателства. Законосъобразно е преценено от
актосъставителя, че поведението на жалбоподателя съставлява нарушение на разпоредбата
на чл. 89, ал. 2 от Наредбата за реда
на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, която определя, че лице, което
без законно основание завземе общински имот се
наказва с глоба от 500 до 1 500 лева, ако не
подлежи на по-тежко наказание. В конкретният случай поведението на жалбоподателят се е изразило в несъобразяване с издадените административни
актове, като той не предприел
необходимите постъпки да преустанови ползването на имота
за лични нужди. Ето защо при безспорно установеното негово виновно поведение той е следвало да понесе
и съответните санкции.
Впоследствие, след като е обсъдил събраните доказателства, наказващият орган е дал пълно и точно
описание на обстоятелствата, при които е осъществено административното нарушение от страна на
жалбоподателя, което отговаря на установените
фактически обстоятелства по съставения по
административнонаказателната преписка
АУАН, подкрепен и от доказателствата по делото. В атакуваното
НП са посочени всички необходими факти, които квалифицират
административното нарушение.
По несъмнен начин са конкретизирани осъществените неправомерни действия на жалбоподателя.
Нарушителят е могъл да разбере обстоятелствата, при които е осъществил
вмененото му нарушение,
както и в какво точно се е изразило
неговото неправомерно поведение, коя норма е нарушил и срещу какво би
следвало да организира защитата си. Спазени са изискванията
на чл. 57, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН. Няма съществено опорочаване
на административнонаказателния
процес, което да е довело до
неприемливо ограничаване на правото на
защита на жалбоподателя. Правилно и законосъобразно
е преценено, че не са налице
основания случая да бъде определен
като маловажен по смисъла на
чл. 28,
б. „а“ от ЗАНН, защото се касае за
деяние с по–висока степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни случай. Били са налице безспорни
предпоставки за налагане на административно
наказание. Законосъобразно наказващият
орган го е определил по реда
на чл. 89, ал. 2 от НРПУРОИ, като го е определил в предвидените законови граници и при съобразяване
на изискванията на чл. 27, ал. 1-3 от
ЗАНН го е наложил в размер от 500 лева, близо до минимума. При определяне на наказанието наказващият орган е отчел смекчаващите
и отегчаващите отговорността
обстоятелства, като е наложил съответното на нарушението административно наказание Така определеният размер на административното
наказание съответства на имущественото състояние на нарушителя
и ще спомогне в най-пълна степен да се изпълнят
целите на административното наказание по смисъла чл.12 от ЗАНН.
По изложените
по–горе правни
основания не са налице твърдените
пороци на административнонаказателния процес. Безспорно е установено, че към дата 18.02.2020 год., а и преди това, Ю. е знаел, че не е собственик
на този терен, че той е общинска
собственост, както и че липсват правни
основания той да го ползва.
Описанието
на фактическите обстоятелства, при което е извършено административното нарушение е дадено с необходимата пълнота. Предвид на изложеното атакуваното НП е издадено законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Ето защо на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Наказателно постановление № 29, издадено на 10.06.2020 г. от А.Н. кмет на О.К. с което на И.М.Ю.,
ЕГН **********,*** на основание чл. 90, ал. 2 от Наредба № 4 за реда на
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Кубрат, за извършено административно нарушение на чл. 89, ал. 2 от НРПУРОИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500.00 лева.
Решението подлежи
на обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението от страните, че
същото е изготвено и обявено, пред Административен
съд – Разград, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета
от АПК.
Председател: /П/ Ал. Великова