Определение по дело №49/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 41
Дата: 22 февруари 2022 г. (в сила от 22 февруари 2022 г.)
Съдия: Румяна Панталеева
Дело: 20223000600049
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 41
гр. Варна, 22.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева
като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600049 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Предмет на проверката е определение № 3/10.01.2022 г. по ЧНД №
295/21 г. на Окръжен съд Търговище, с което е потвърдено постановление от
съответната окръжна прокуратура, за прекратяване на наказателното
производство по д.п. № 1/2021 г. на ОСлО при ОП Търговище.
Досъдебното производство е било образувано на 05.01.2021 г. и по него
са се разследвали обстоятелства във връзка със смъртта на лицето С.С.Ю.,
починал извън болнично заведение на 19.02.2020 г. С постановление от
23.11.2021 г. на окръжния прокурор в гр.Търговище, наказателното
производство е прекратено с позоваване на чл.243, ал.1, т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1
от НПК, макар изложените мотиви за взетото решение да са били свързани с
обема и убедителността на събраните доказателства.
В проверяваното определение първостепенният съд от своя страна е
приел, че разследването е проведено всестранно, пълно и обективно, но не са
налице безспорни и категорични доказателства, които да обосноват
обвинението, без да констатира противоречието с възприетото от
прокуратурата прекратително основание.
Във въззивната жалба, изходяща лично от процесуално легитимирано
лице, наследник на починалия – В.Ю., се твърди неправилност на
1
заключението на съдебната инстанция, че деянието не представлява
престъпление, както и непълнота на доказателствената основа.
Жалбата е основателна.
Разследването е установило, че на инкриминираната дата, след като се
почувствал зле, и била сигнализирана спешна помощ, С.Ю. бил
транспортиран с линейка, лекар в екипа на която бил д-р И.Ц., във ФСМП
Омуртаг. Там дежурната сестра С.И. му направила кардиограма и измерила
кръвното налягане. Пациентът бил консултиран от д-р А.С., който заключил,
че в момента същият е добре, не е за болница, и му казал да си ходи. Още
като си тръгвали със съпругата му В.Ю., той пак изпитал неразположение, но
въпреки това се прибрали в къщи. Там С.Ю. си легнал, но малко след това го
намерили паднал в коридора в безпомощно състояние. Отново била
сигнализирана спешна помощ, и едновременно близките му го натоварили в
колата и пресрещнали линейката. Същият лекар – д-р Ц., извършил преглед
на пътя и констатирал, че лицето е починало.
Въз основа на свидетелски показания, сред които липсват такива от
лекарите Ц. и Савов, както и заключение на СМЕ, прокуратурата заключила, а
първоинстанционният съд се съгласил, че оказаната на С.Ю. в болницата на
гр.Омуртаг медицинска помощ е била недостатъчна по обем, но тъй като не е
извършена аутопсия, респ. не е установена точната причина за смъртта, не
може да се направи категорично заключение и за наличието на причинна
връзка между резултата и извършените медицински действия или
бездействия. Същевременно е изразено от прокуратурата, и възприето от
съда, становището, че са изчерпани възможностите за събиране на нови
доказателства.
Независимо от изложените съображения за недоказаност на
обвинението, последното принципно представляващо основание за
прекратяване на наказателното производство по чл.243, ал.1, т.2 от НПК, от
държавното обвинение е било посочено основанието по чл.243, ал.1, т.1,
вр.чл.24, ал.1, т.1 от НПК, без да се уточни коя от предвидените там хипотези
е налице – деянието не е извършено, или не съставлява престъпление, като не
са и изложени правни съображения по тези възможности. Налице е изначално
противоречие, обуславящо невъзможност на проверката за законност, която
проверка се препятства в еднаква степен и от проведеното необективно,
2
формално и едностранчиво разследване, съставляващо съществено
процесуално нарушение във връзка със събирането и проверката на
доказателствения материал. Проведеното разследване в досъдебното
производство не удовлетворява изискванията за ефективност и всеобхватност,
поради което не е било годно да доведе до изясняване на релевантните факти,
респ. до идентифициране и наказване на отговорните лица, защото причината
за смъртта на С.Ю. е останала неясна, както и съществените за предмета на
доказване въпроси:
- какъв е „достатъчният“ обем на медицинската помощ, която пациентът
е следвало да получи, с оглед конкретното му състояние, данните за анамнеза
по обяснения на съпругата Ю., и съществуващите правила,
- кое лице /лица/ е трябвало да предприеме необходимите и адекватни
медицински мерки, в какво качество, в кой момент, и чрез какви конкретни
действия,
- било ли е необходимо провеждането на консултации със специалист/и
и с какви, кой е следвало да вземе решение за това и каква е била процедурата
за осигуряване на консултант,
- необходимо ли е било извършването на някакви изследвания, какви, в
кой момент и кой е следвало да ги назначи,
- има ли лице /лица/, което е допуснало немарливост /незнание/ при
изпълнение на медицинска дейност, и в какво се е изразила тя,
- при евентуална констатация за такава немарливост - съществува ли
обвързаност с общоопасния резултат,
- а във връзка с последното и - съществуват ли фактически или правни
пречки, причината за смъртта на С.С.Ю. да бъде изследвана по експертен път
след извършване на действия по чл.157, ал.3 от НПК, респ. налице ли е
обективна невъзможност да се достигне до несъмнен отговор на този
същностен въпрос.
Нито един от горните въпроси не е намерил отговор както в
постановлението на прокурора, така и в определението от осъществения
съдебен контрол, въпреки това е налице произнасяне с решаващи за
наказателното производство правни последици – неговото прекратяване.
Наличните две групи съществени процесуални нарушения – при
3
събирането и проверката на доказателствения материал, и при изготвяне на
проверяваните актове, обуславят тяхната отмяна, а същността на първата от
тях – и провеждане на допълнително разследване, като намеса в суверенното
право на прокурора в тази фаза от процеса да взема решения как да ги
отстрани, е недопустима. Това трябва да стане чрез използване на всички
доказателствени средства по НПК, вкл. добиване на информация чрез ресурса
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.
По изложените съображения съставът на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 3/10.01.2022 г. по ЧНД № 295/21 г. на
Окръжен съд Търговище, и постановление от 23.11.2021 г. на окръжния
прокурор в гр.Търговище, за прекратяване на наказателното производство по
д.п. № 1/21 г. на ОСлО при ОП Търговище, и връща делото за допълнително
разследване.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4