Присъда по дело №40/2020 на Военно-апелативен съд

Номер на акта: 1
Дата: 8 февруари 2021 г. (в сила от 8 февруари 2021 г.)
Съдия: Полк. Свилен Русев Александров
Дело: 20206000600040
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 1 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. София , 08.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:полк. ДИМИТЪР А. ФИКИИН
Членове:полк. ГЕНКО Д. ДРАГИЕВ
полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ТАНЯ И. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от полк. СВИЛЕН Р. АЛЕКСАНДРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20206000600040 по описа за 2020
година

и с участието на прокурор ген. майор Крум Манов от Военно-апелативна прокуратура,
разгледа въззивно наказателно дело от общ характер № 40 по описа за 2020 година,
докладвано от полк. АЛЕКСАНДРОВ, образувано по протест на прокурор от Военно -
окръжна прокуратура С. и жалба от подсъдимия ……… Г.С.А. от в.ф. ..... – Д.М. и
защитника му адвокат И.К.Ж. от АК В., срещу присъда № 20/02.07.2020 г. по НОХД №
91/2019 г. по описа на Софийския военен съд.
Военно-апелативният съд, след съвещание и на основание чл. 334, т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3
от НПК
П Р И С Ъ Д И :
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 20/02.07.2020 г. по НОХД № 91/2019 г. по описа на
Софийския военен съд и вместо нея ПОСТАНОВЯВА нова присъда, с която
ПРИЗНАВА подсъдимия …….. Г.С.А. от в.ф. ..... - град Д.М., роден на …………… година в
град П., българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, с
постоянен адрес: град П., ж.к. „.......”, бл. …, вх. ., ет. .., ап. 7, ЕГН ..........,
1
ЗА НЕВИНЕН в това,
1. На 22.04.2019 година, в град П., във вилния си имот в местността „………….”, в
пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, да е държал акцизни стоки на
обща стойност 3120 лева - 410 кутии с 8200 къса цигари марка „L◊D” на стойност 3075
лева и 6 кутии със 120 къса цигари марка „ROYAL BLUE” на стойност 45 лева, които
стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 от ЗАДС са тютюневи изделия и подлежат на облагане с
акциз и са били без бандерол, когато такъв се изисква по закон съгласно чл. 28, ал. 1 от
ЗТТСИ и чл. 64, ал. 4 от ЗАДС, и случаят е немаловажен, и го ОПРАВДАВА по
обвинението по чл. 234 ал.1 от НК.
2. На 22.04.2019 година, в град П., във вилния си имот в местността „………….”, в
пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, да е държал огнестрелно
оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – … ….. едноцевна, гладкоцевна,
еднозарядна ловна пушка, марка “……….” ……… ½ seri № ….. и …. бр. патрони, ….
….., без да има за това надлежно разрешение, и го ОПРАВДАВА по обвинението по
чл.339 ал.1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК направените по делото съдебно - деловодни разноски
ОСТАВАТ за сметка на Държавата.
ПРИСЪДАТА може да бъде обжалвана и протестирана пред Върховния касационен съд на
РБ в 15 - дневен срок от днес.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО ВНОХД № 40/2020 г. ПО ОПИСА НА ВОЕННО-АПЕЛАТИВНИЯ СЪД:
С горната присъда ........ Г.С.А. е признат за ВИНОВЕН в това, че:
1. На 22.04.2019 година, в град П., във вилния си имот в местността „.......”, в
пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал акцизни стоки - 410
кутии с 8200 къса цигари марка „.....” на стойност 3075 лева и 6 кутии със 120 къса
цигари марка „........” на стойност 45 лева, които по смисъла на чл. 2 т. 2 от ЗАДС са
тютюневи изделия и подлежат на облагане с акциз и са били без бандерол, когато
такъв се изисква по закон съгласно чл. 28 ал. 1 от ЗТТСИ и чл. 64, ал. 4 от ЗАДС, на
обща стойност 3120 лева и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.
234, ал. 1 от НК и чл. 54 НК е ОСЪДЕН на 1 /една/ година лишаване от свобода, глоба
3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и лишаване от право по чл.37, ал. 1, т. 7 НК да
упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни
стоки за срок от 4 /четири/ години.
2. На 22.04.2019 година, в град П., във вилния си имот в местността „.......”, в
пристройката на вилата си, под седалка на ъглов диван, държал огнестрелно оръжие и
боеприпаси за огнестрелни оръжия –едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна
пушка, марка “.......” ...... ......№ ....., ...... и 4 бр. патрони, ......, без да има за това
надлежно разрешение, поради което и на основание чл.3.., ал. 1 и чл. 54 НК е
ОСЪДЕН на 2 /две/ години лишаване от свобода.
На основание чл. 23 ал. 1, ал. 2 и ал. 3 НК му е НАЛОЖЕНО най-тежкото наказание от 2
/две/ години лишаване от свобода, като към него са ПРИСЪЕДИНЕНИ наказанията „Глоба“
от 3120 /три хиляди сто и двадесет/ лева и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК да
упражнява професия и дейност, свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки за
срок от 4 /четири/ години.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наложеното му най - тежко наказание
лишаване от свобода е отложено за срок от 5/пет/ години.
На основание чл. 234, ал. 5 НК предметът на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК - 410 кутии
с 8200 къса цигари марка „.....” на стойност 3075 лева и 6 кутии със 120 къса цигари марка
„........” на стойност 45 лева, е ОТНЕТ в полза на държавата.
На основание чл. 53, ал. 2 б.“а“ предметът на престъплението по чл.3.., ал. 1 НК
- едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “.......” ...... ......№ .....,...... и 4 бр.
патрони, ......, притежаването на които е забранено, е ОТНЕТ в полза на държавата.
На основание чл.189 НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати в полза на държавата, по
сметка на РС „ВП“ – град П., направените в досъдебното производство разноски в размер
на 589.06 /петстотин осемдесет и девет и 06 ст./ лева, к
акто и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189 НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, по сметка на СВС, съдебно-деловодни разноски в размер на
1048.68 /хиляда четиридесет и осем и 0.68 ст. / лева, к
акто и 5.00 (пет) лева за издаване на изпълнителен лист.
1
В протеста се сочат доводи за неправилност на присъдата:
Съдът неправилно е наложил на подсъдимия наказание „Лишаване от право да упражнява
професия и дейност свързани с разпространяване и държане на акцизни стоки“ за срок от
четири години, тъй като той никога не е притежавал качеството на търговец с акцизни
стоки, а съгласно задължителната съдебна практика – ТР № 61/80 по н.д. № 56/80 г. на
ОСНК ВС, никой не може да бъде лишен от права, които не притежава. Размерът на
наложеното наказание „Глоба“ от 3120.00 лв. е неправилно занижен и това се явява
несправедливо с оглед целите на наказанията по чл. 36 НК. Липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят определянето на наказанието „Лишаване
от свобода“ под средния размер за всяко от престъпленията, както и на общо определеното
наказание от две години „Лишаване от свобода“. Неправилно изпълнението на това
наказание е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК. Предлага се увеличаване размера на
наказанията „Лишаване от свобода“ за всяко от престъпленията, както и на най-тежкото
наложено наказание; отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК за най тежкото наказание;
увеличаване размера на наказанието „Глоба“ на повече от 15 000 лв., което се явява
петкратен размер на стойността на предмета на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК и
отмяна на наказанието „Лишаване от право да упражнява професия и дейност, свързани с
разпространяване и държане на акцизни стоки“.
В жалбата на ..... А. и адв. Ж. се сочи, че присъдата е неправилна, постановена в явно
несъответствие със събраните доказателства и в нарушение на процесуалния закон. Относно
обвинението по чл. 234, ал. 1 НК се твърди, че е невъзможно ..... А. да е извършил
вмененото му престъпление на 22.04.2019 г., тъй като за времето от 00.00 до 09.00 часа на
тази дата той е бил задържан във второ РПУ – П., а след това до 12.30 часа и в РС „Военна
полиция“ – П. Инкриминираните вещи са иззети от пристройката към вилата му с протокол
за претърсване и изземване, съставен за периода от 02.00 ч. до 05.30 ч. на 22.04.2019 г., т.е.
той обективно не е могъл да осъществи деянието по това обвинение. В съдебното
производство не са събрани категорични доказателства, че подсъдимият е собственик,
владетел или държател на инкриминираното имущество. Съдът го е осъдил въпреки, че по
делото са събрани неопровержими доказателства, че пристройката към къщата е собственост
на майка му, а не негова, без наличието на нито едно годно доказателство по НПК, че той по
някакъв начин е придобил и държал тези вещи по смисъла на закона и установената съдебна
практика. Съдът не е отчел липсата на негови отпечатъци по опаковката, стековете и
кутиите иззети цигари, въпреки че мотивира присъдата си по второто обвинение с
наличието на такава следа върху затворната кутия на пушката. Присъдата е постановена, без
да е направен необходимият правен анализ на нормата на чл. 234, ал. 1 НК в нейната цялост
и във връзка със съответните норми на ЗАДС и ЗЗТИ, а именно „Глава седма „Ограничения
и забрани“ на ЗАДС, чл. 99, ал. 2, т. 2 и чл. 100а, ал. 2 от ЗАДС, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ.
По обвинението по чл. 3.., ал. 1 НК се излагат същите съображения относно обективната
невъзможност подсъдимият да извърши и това престъпление на 22.04.2019 г. Освен това се
твърди и че: Съдът е мотивирал присъдата си с наличието на дактилоскопна следа върху
затворната кутия на пушката, без да вземе под внимание допуснатите процесуални
нарушения при вземане на отпечатъка, неговото проявяване и изготвяне на експертиза,
което противоречи на доктрината и съдебната практика. Съдът неправилно се е позовал на
неразпознаването на пушката от майката на подсъдимия свидетелката Р.А., без да отчете
нейното видимо неразположение в деня на предявяването, видно от медицинско
направление № 47 от 10.07.2020 г. Поради обстоятелството, че подсъдимият по собствена
воля е върнал тръгващите си полицаи и им е посочил мястото в пристройката, където
впоследствие са открити инкриминираната пушка и четири боеприпаса, деянието му
съставлява разкриване на престъпление и не е подсъдно по НК, тъй като е било реакцията
на човек, който не е знаел, че на това място се е намирала иззетата пушка. Присъдата е
2
постановена, без да е направен необходимият правен анализ на нормата на чл. 3.., ал. 1 НК в
нейната цялост и в съответствие с трайно установената съдебна практика. Иска се отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невинен поради
недоказване на обвинението. Към жалбата е постъпило допълнение от подсъдимия чрез
защитника му адвокат Ж., в което се прави подробен анализ на мотивите към присъдата. От
адвокат Ж. е постъпило и писмено възражение срещу протеста. В него се повтарят доводите
в жалбата. Сочи се, че обвинението по чл. 234, ал. 1 е недоказано. Възразява се срещу
претендирания в протеста размер на наказанието „Глоба“ с оглед семейното и
материалното състояние на подсъдимия, и срещу претендирания размер на наказанието
„Лишаване от свобода“, като се прави извод, че причина за това искане е огорчението на
прокурора от отказа на ..... А. да подпише споразумение с прокуратурата. Не се споделя и
твърдението в протеста за липса на смекчаващи вината обстоятелства, които да определят
запазване на определеното наказание на подсъдимия под средния допустим размер за всяко
наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция прокурорът заяви, че
първоинстанционният съд е извършил всички възможни и процесуално допустими действия
за събиране и проверка на доказателствата и за разкриване на обективната истина. В
мотивите си съдът е направил анализ на цялата доказателствена съвкупност и правилно е
приложил материалния закон, като е приел, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на престъпления по чл. 234, ал. 1 НК и чл. 3.., ал. 1 НК.
Предлага да не се дава вяра на показанията на свидетелката И.А. в съдебно заседание от
30.11.2020 г. пред въззивният съд, тъй като освен, че тя е съпруга на подсъдимия, но и
защото показанията й са неправодоподобни, нелогични, изолирани и в пълно противоречие
с доказателствения материал по делото. Освен това са дадени около година и половина след
инкриминираната дата и единствено целят да обслужат интересите на подсъдимия.
Прокурорът поддържа частично подадения протест само по отношение отмяната на
наложеното наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност, свързана с
оборота на акцизни стоки“; както и по отношение увеличаване размера на наказанието
„Глоба“ за престъплението по чл. 234, ал. 1 НК. В останалата част не поддържа протеста.
Предлага първоинстанционната присъда да бъде изменена в този смисъл, а жалбата на
подсъдимия да бъде оставена без уважение.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия адв. Ж. поддържа жалбата и
допълнителните съображения към нея. В предоарията си повтаря възраженията в жалбата,
допълнителните изложения към нея и в пледоарията си пред основания съд. Твърди, че
инкриминираното деяние по чл. 234, ал. 1 НК е преустановено на 21.04.2019 г. в 22.30 часа,
когато подсъдимият е поканил полицейските служители В. и Ц. в пристройката и им е
показал цигарите. Заявява, че ако се приеме престъплението да е осъществено на 22.04.2019
г., когато подсъдимият вече е бил отведен във второ РУ – П., това означава, че то не е
довършено и се касае за опит в хипотезата на чл. 18, ал. 3, б. „а“ и „б“ НК, поради това , че
подсъдимият по собствена подбуда е предал вещите. Разследващият орган е нарушил закона
с изготвянето на протокол за претърсване и изземване, вместо на протокол за доброволно
предаване, пренебрегвайки факта, че пълнолетен член от семейството на подсъдимия –
съпругата му И.А., сама е предала доброволно иззетото имущество. Освен това, служителите
на военна полиция не са я уведомили за правата й по чл. 119 НПК и че пристъпват към
действия по претърсване и изземване. Акцентира върху обстоятелството, че тежестта на
казаното в протокола за претърсване и изземване и за доброволно предаване е различна – в
първия случай има сила на свидетелски показания, а във втория на факти, които се доказват
с всички способи за доказване в НПК. Пледира този протокол да се изключи от
доказателствената съвкупност. Счита, че приложеният по делото фотоалбум няма
самостоятелно доказателствено значение, тъй като целта му е да онагледи констатациите в
3
протокола. При изготвянето му са допуснати редица нарушения на правилата, тъй като на
заглавната му страница липсват час на изготвянето, адрес на изготвянето, подпис на
разследващия полицай и подписите на поемните лица, снимките не са подписани от
разследващия полицай и от поемните лица. Твърди, че в хода на досъдебното производство
са допуснати множество нарушения на процесуалните правила: ..... А. незаконно е бил
задържан в сградата на второ РУ-П., с което е бил лишен от правото си на защита още от
момента на образуване на досъдебното производство; не са взети всички мерки за
разкриване на обективната истина поради непровеждане разпит на подсъдимия след отказа
му от споразумението си с прокуратурата; разследващият орган и Военно – окръжна
прокуратура още в началото са приели само една хипотеза, по която са работили и която
защитават пред съда, че подсъдимият е собственик на пристройката и на иззетите вещи и
това го правело извършител на деянията, в които е обвинен. В хода на съдебното следствие
било доказано, че подсъдимият не е собственик на пристройката, където са открити вещите.
Местонахождението на цигарите и пушката - под седалка на дивана в пристройката,
собственост на трето лице, до което достъп имали много хора, не давало основание да се
приеме, че те са били в „държане“ или „владение“ от подсъдимия; неправилно експертът,
извършил дактилоскопната експертиза е бил назначен и участвал в състава на тройната
дактилоскопна експертиза, при чието извършване неправилно е използван същият
отпечатък, без да се направи допълнително изследване; химическата експертиза и
дактилоскопните такива не определят възрастта на дактилоскопния отпечатък върху
пушката и времето на произвеждане на последния изстрел с нея, което не дава възможност
да се прецени с безспорна сигурност дали отпечатъкът е оставен преди или след смъртта на
бащата на подсъдимия; обвинителната теза е изградена единствено върху показанията на
съпругата на подсъдимия - И.А. на досъдебното производство, които са взети от органите на
военна полиция в момент на семеен скандал, след тежка катастрофа, след огромно
количество изпит алкохол и висока степен на адреналин от семейния скандал, и без да бъде
уведомена за правото й да се откаже да свидетелства, което представлявало нарушение на
чл. 1.., ал. 4, вр. чл. 119 НПК. Претендира се да се даде единствено вяра на показанията й
пред въззивния съд, които са точни, последователни и логични. Разследващият орган и
Военно-окръжната прокуратура не са взели всички мерки за разкриването на обективната
истина, като не са извършили изземване на следи по време на претърсването и изземването;
не са извършили така нареченото „изчистване на следите”, съгласно чл. 146, ал. 2 от НПК.
Подсъдимия поддържа казаното от неговия защитник. Счита се за невинен и моли съда да го
оправдае.
След запознаване с материалите по делото, Военно-апелативният съд установи следното:
Протестът и жалбата са подадени в срок, от легитимни лица и са процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
През 1990 година съпрузите С. А.и свидетелката Р.Ц. А., родители на подсъдимия, били на
пазара в град П. На пазара С. А.закупил от неизвестни руски търговци ловна пушка - ......
едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “.......” ...... ......№ ...... Сложил
пушката на стената над камината в двуетажната им вила, която се намирала в град П.,
местност „.......“-2. Впоследствие двамата родители дарили вилния имот на сина си, като си
запазили правото на ползване. През 2012 година бащата С. А.продължително и тежко
заболял и починал. Майката свидетелката Р.А. заживяла в едно общо домакинство със сина
си подсъдимия Г.А., съпругата му И.А. и сина им. През 2014 година, след смъртта на
бащата, подсъдимият и майка му построили пристройка /лятна кухня/ към двуетажната си
вила. Обзавели я, включително с ъглов диван с ракли под седалките. Лятната кухня ползвали
4
общо членовете на домакинството. През есента на 2018 година подсъдимият свалил ловната
пушка от стената над камината и я сложил в раклата на ъгловия диван в лятната кухня.
По неустановени време, място и начин, преди 22.04.2019 година, подсъдимият се снабдил с
410 кутии с 8200 къса цигари марка „.....” на стойност 3075 лева и 6 кутии с 120 къса цигари
марка „........” на стойност 45 лева, всичките без бандерол. Занесъл ги в град П., във вилния
си имот в местността „.......”-2, в пристройката на вилата си, и ги сложил в раклата под
седалка на ъгловия си диван.
На 21.04.2019 г. автопатрулна група, нощна смяна от 19.00 ч. до 07.00 ч. на следващия ден,
били полицаите младши инспектор Л.В.В. и Е.Ц. от Второ РУ на МВР - П. Получили сигнал
от оперативния дежурен за семеен скандал в местността „.......“. Сигналът бил подаден по
телефон 112 от И.А., съпругата на подсъдимия. Заявила семеен скандал и домашно насилие
от съпруга си на вилния им имот в местността „.......”-2. При пристигане на място ги
посрещнала съпругата на подсъдимия, която обяснила, че си имат семейни проблеми с мъжа
си, възникнал е скандал и затова се е обадила на телефон 112. Отвела полицаите до вилата,
пред която ги чакал подсъдимият. Съпрузите видимо били употребили алкохол, но били
адекватни. Двамата полицаи изслушали обясненията на съпрузите, разяснили им правата,
съставили протокол за предупреждение на подсъдимия и се приготвили да си тръгват с
полицейската кола. В момента, в който се качвали в автомобила, подсъдимият ги извикал и
им казал: „Елате да видите за какво се караме с жена ми!“. Завел ги в пристройката /лятната
кухня/ на вилата, в която бил ъгловия диван. Подсъдимият вдигнал седалката на дивана и в
раклата полицаите видели, че има стекове с цигари без бандерол. Стековете с цигари били
бели кутии със син правоъгълник и надпис на марката цигари „...., без бандерол Уведомили
оперативния дежурен за ситуацията и запазили мястото. Дошли дежурният за огледи
полицай свидетелят И.И. и дежурен експерт, а впоследствие били извикани и дошли и
служители на „Военна полиция“ - П. След като дошъл, полицай И. отворил и другата
седалка на ъгловия диван и там била ловната пушка. Полицай В. чул от обяснението на
подсъдимия, че пушката е била на баща му и е останала след неговата смърт. При
разговорите си с подсъдимия Г.А., последният му обяснил, че пушката е ловна и е негова. За
цигарите подсъдимият му казал, че са били на съпругата му И.А., тя ги продавала, а той е
бил против това нещо и за това е възникнал скандала между тях. Свидетелят главен полицай
мл. полицейски инспектор И. В. И. от Второ РПУ – гр. П., на 22 април 2019 г. бил дежурен
и при сигнали за извършени престъпления извършвал огледи на местопроизшествията. На
това си дежурство посетил вилата в местността „.......“-2, в гр. П. Сигналът бил за акцизни
стоки без бандерол. Подсъдимия, когото познавал от района си, заварил пред вратата на
вилата му и започнал разговор с него. Видимо не бил подпийнал, но бил употребил алкохол.
Полицаят И. влязъл в лятната кухня, където на масата имало шише с бира и съпругата на
подсъдимия пиела. Подсъдимият му обяснил, че съпругата му го дразнела. Полицаите от
автопатрула му показали вдигнатата седалка на ъгловия диван, под която в раклата имало
около 40 стека цигари без бандерол. Полицаят И. попитал чии са цигарите, а подсъдимият
отговорил, че са на съпругата му. Тя го репликирала, че пък подсъдимият имал ракия и
пушка. Полицаите от автопатрула извели подсъдимия от лятната кухня, а свидетелят
полицай И. останал насаме със съпругата, която с ръка посочила втората ракла на ъгловия
диван. Там полицаят намерил ловната пушка и боеприпасите. Уведомил дежурния офицер
за да извикат органите на военна полиция, тъй като знаел, че подсъдимият е военнослужещ.
Относно ловната пушка попитал подсъдимия на кого е оръжието, а той само му отговорил:
„На баща ми“. Подсъдимият бил отведен в сградата на Второ РУ на МВР-П.
С протокол за претърсване и изземване, за времето от 02.00 часа до 05.30 часа на 22.04.2019
година .... С.– военно-разследващ полицай, поканил И. Г. А. /съпругата на подсъдимия/ от
гр. П., ж.к. „......“, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., обитаваща с него и сина им вилата в местността
5
„.......“-2, да предаде доброволно намиращите се в тях предмети и книжа, които могат да
имат значение за ДП № 8/2019 г., след което извършил претърсване в двуетажната вила,
която е собственост и обитавана от семейството. При претърсването иззел и
инкриминираните по делото вещи – ловната пушка, четирите броя ловни патрони и цигари
без бандерол. За иззетите предмети били дадени следните вписани в протокола обяснения от
съпругата на подсъдимия: „Цигарите … - 41 стека са донесени от Г.А. и ги пушим двамата с
него. Цигарите … – 6 кутии, пак Г.А. ги донесе. Ловната пушка е останала от починалия
баща на Г.А., преди беше на стената, а от есента на 2018 г. Г. прибра пушката под ъгъла на
дивана. Ракията си е наша, Г. я е варил на казана ни преди повече от година. Мога да
допълня, не сме плащали акциз за ракията, цигарите са без бандерол“. Иззетите
инкриминираните вещи са: акцизни стоки - 410 кутии с 8200 къса цигари марка „.....” на
стойност 3075 лева и 6 кутии с 120 къса цигари марка „........” на стойност 45 лева, ОБЩО на
стойност 3120 лева и огнестрелно оръжие и боеприпаси за огнестрелни оръжия – едноцевна,
гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “.......” ...... ......№ ....., ...... и 4 бр. ловни
патрони, ......, без да има за това надлежно разрешение. Иззети са и множество други вещи.
Намерени са в стая на втория етаж, обитавана от подсъдимия, и празна кутия от цигари
марка „.....” без бандерол и стъклена чаша с фасове, част от които марка „.....” / снимки № 61
и № 62 от приложения албум със снимки от местопроизшествието/. На
местопроизшествието присъствал и .... Х. - служител от PC „Военна полиция”-П., на
длъжност началник сектор „Разкриване на престъпленията“. Присъствал е при
претърсването и изземването на 22.04.2019 г. и в спалнята на втория етаж, обитавана от
подсъдимия, където върху рафт от шкаф на спалня, на страната към възглавницата, видял
празна кутия от цигари от марката „.....”, без бандерол, а върху шкафа в стъклена чаша
имало и фасове „.....”. Разговарял е с подсъдимия, който признал пред него, че той е прибрал
ловната пушка на баща си. В раклата на ъгловия диван видял инкриминираните цигари без
бандерол, ловната пушка и патроните. Съпругата на подсъдимия му дала сведения, че тази
пушка е останала след смъртта на баща му и той я е прибрал в раклата, където е намерена от
полицията. За цигарите казала, че са на съпруга й. Впоследствие в сградата на МВР
разговарял с подсъдимия, който му казал, че ловната пушка е останала от починалия му
баща и дословните му думи били, че той я прибрал.
Заключението на експерт С. при извършената съдебно-оценителна експертиза е, че
пазарната стойност на инкриминираните цигари, които са акцизни стоки, е ОБЩО 3120 лева.
Съгласно даденото заключение по балистичната експертиза по досъдебното производство
ловната пушка е огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от Закона за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и е технически
изправна, както и е годна да произведе изстрел; четирите броя патрони ...... са боеприпаси за
огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 7 от същия закон, и са годни за провеждане на
стрелба с тях. Заключението на експерт П. при извършената химическа експертиза е, че с
инкриминираната ловна пушка е произвеждан изстрел след последното й почистване.
Заключението на експерт Г. при извършената дактилоскопна експертиза е, че на ловната
пушка има наличие на един брой годна за идентификация дактилоскопна следа от долната
страна на цевната кутия /затворна глава/. Тя е оставена от безименен пръст на лява ръка на
подсъдимия А.. По стековете с цигари няма наличие на годни за идентификация следи.
Заключението на експертите Г., С. и П. при извършената тройна дактилоскопна експертиза
е, че откритата дактилоскопна следа на ловната пушка ......, едноцевна, гладкоцевна,
еднозарядна, марка “.......” ...... ......№ ..... върху долната страна на цевната кутия /затворна
глава/ е идентична с дактилоскопния отпечатък от беззименния пръст на лявата ръка на
подсъдимия А.. Не може да се определи както точна, така и приблизителна давност на тази
дактилоскопна следа.
6
При тази фактическа обстановка, основният съд е признал подсъдимия за виновен да е
осъществил съставите на престъпления по чл. 234, ал. 1 НК и чл. 3.., ал. 1 НК и му е
наложил посочените по – горе наказания.
Настоящият състав, след като прецени всички събрани по делото на досъдебното
производство /ДП/, пред първоинстанционния съд и пред въззивната инстанция
доказателства, както и доводите и възраженията на страните, намери, че делото не е напълно
изяснено от фактическа страна, поради което за правилното изясняване на всички
обстоятелства и с оглед правомощията си по чл. 327 НПК проведе съдебно следствие, в хода
на което, по искане на защитата на подсъдимия допусна и разпита като свидетел съпругата
му И.А.; проведе повторен разпит на подсъдимия, на майка му свидетелката Р.А.; изиска от
началник 2 РУ П. и от началник РС „Военна полиция“ П. писмени справки за точните
часове на отвеждане и освобождаване на подсъдимия в сградата на 2 РУ и във военна
полиция. Съдът служебно допусна и разпита като свидетел и Е. И. Ц. , който е бил в екип
със свидетеля полицай Л.В.и двамата първи са посетили вилата по подадения от И.А. сигнал
за домашно насилие; както и проведе повторен разпит на свидетеля И.И..
След задълбочен анализ на всички събрани на досъдебното производство и пред двете
съдебни инстанции писмени и гласни доказателства и въз основа на правомощията си по чл.
316 НПК, въззивният съд прие някои нови фактически положения относно обвинението по
чл. 234, ал. 1 НК, а именно:
На 21.04.2019 г. съпругата на подсъдимия свидетелката И.А. се намирала във вилния имот
на семейството си в местността „.......“ в гр. П., заедно с малолетния им син Р. Г. А.. През
деня край вилата минали неустановени лица от ромски произход, които й предложили на
изгодна цена цигари марка „.....”, без бандерол. Тъй като същата и съпругът й ..... А. били
пушачи и разполагала в себе си със спестени семейни пари, тя закупила 41 стека с по десет
кутии всеки, с по 20 къса цигари във всяка кутия от тези цигари. Същите били без бандерол
и опаковани с целофан. Цигарите поставила в една от раклите в намиращия се в
пристройката към къщата ъглов диван. Тази пристройка семейството използвало като
механа, която била оборудвана с всички домакински уреди и там се хранели. Около 17.00
часа на мястото пристигнала и свидетелката Р.А. – майка на подсъдимия. Около 20 – 20.10
часа във вилата се прибрал и ..... А.. След като приготвили вечерята, около 20.30 часа
всички седнали на масата в пристройката да вечерят. По време на вечерята подсъдимият и
съпругата му употребили алкохол. А. му разказала за закупените цигари и го уведомила
къде ги е прибрала. ..... А. бил против закупуването и държането във вилата на цигари без
бандерол, тъй като на 13.10.2015 г. срещу него било образувано ДП № ……2015 г. по описа
на Военно-окръжна прокуратура С. за установяване дали държи акцизни стоки без бандерол
/тютюневи изделия без заплатен акцизен налог/ в същия имот с оглед престъпление по чл.
234, ал. 1 НК. Тъй като при извършения на същата дата оглед на вилата, селскостопанските
постройки и дворното място не били намерени такива акцизни стоки, с Постановление от
08.12.2015 г. на прокурор от ВОП С. наказателното производство било прекратено поради
липса на данни за извършено престъпление /л. 61, т. 2 ДП/. Щом подсъдимият разбрал от
съпругата си за закупените от нея цигари без бандерол, и че за тях тя е похарчила над
1000.00 лева спестени семейни пари, започнал да й се кара и между тях възникнал скандал.
След като чула, че двамата се скарали заради цигари и похарчени от снаха й значителна
сума пари за тях и поради ескалацията на напрежението, свидетелката Р.А. напуснала вилата
заедно със сина на А.и и двамата се прибрали в гр. П. Малко след нея подсъдимият се качил
в стаята си на втория етаж във вилата, която обитавал сам. Под въздействието на алкохола и
ядосана от скандала, в 22.30 часа И.А. подала сигнала на тел. 112 за семеен скандал, който
бил предаден на дежурния във второ РУ П. и записан в Дневника за записване на сигнали в
управлението /л. 68 внохд 40/20 г./.
7
..... А. подписал съставения му от свидетеля Л. В. Протокол за предупреждение в 22.50 ч., а
И.А. положила подписите си на отпечатаните на гърба на протокола Декларация и Разписка
/л. 115, н.д. № 91/2019 г./. Около 23.00-23.15 ч. подсъдимият бил отведен от свидетелите
Л.В.и Е.Ц. в сградата на 2 РУ гр. П. В 07.23 ч. на 22.04.2019 г. той бил отведен в РС „Военна
полиция“ гр. П. от служители на същата полиция за извършване на процесуални действия.
От там бил освободен в 10.40 ч. на същата дата, за което положил подписа си в Дневника за
призованите лица и посетители в РС „Военна полиция“ П. /л. 62-64 внохд № 40/2020 г./.
Новоприетите фактически положения се доказват по безспорен и несъмнен начин от
обясненията на подсъдимия пред основния съд и пред настоящата инстанция; от
показанията на свидетелката И. А.пред настоящия състав в частта им за произхода и
собствеността на цигарите; от показанията пред първоинстанционния и пред въззивния съд
на свидетелите Р.А. и И. В. И. ; от показанията на полицай Е. И. Ц. пред въззивния състав;
от показанията на свидетелите Л. В.В.и .... Д. Х. пред основния съд; от протокола за
претърсване и изземване от 22.04.2019 г. и фотоалбума към него; от Дневник за призованите
лица и посетители в РС „Военна полиция“ П.; от Дневник за записване на сигнали във РУ П.
С оглед противоречия в показанията като свидетел на И.А. пред настоящия състав с
показанията й на досъдебното производство от 22.04.2109 г. на л. 76-77, т. 1 ДП, в с.з. от
30.11.2020 г. последните бяха прочетени и приобщени към доказателствения материал по
реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК. И.А. категорично заяви, че не ги поддържа с
обяснението, че преди разпита била спала само около два часа, подписала е протокола, без
да го чете и потвърди положените от нея подписи върху протокола за разпит.
Настоящият състав прие, че разпитът й на досъдебното производство е проведен при
спазване на процесуалните изисквания на НПК. Видно от съдържанието на протокола за
разпит, преди провеждането му А. е била уведомена от разследващия орган за правата си по
чл. 121 и чл. 122, ал. 2 НК и предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1
НК, което обстоятелство е удостоверила с подписите си. На стр. 2 от протокола тя изрично е
заявила, че желае да свидетелства. Разследващият орган законосъобразно не й е разяснил
правото й по чл. 119 НПК, тъй като към този момент съпругът й ..... А. не е имал качеството
на обвиняем. Разпитът е започнал в 12.45 часа и с оглед достатъчно изминалото време на
провеждането му от приключване на следствените действия във вилата им тя е имала
достатъчно време да се наспи. Показанията й са подробни и последователни и не дават
основание да се смята, че при даването им тя е имала някакви здравословни проблеми във
връзка с претърпяно от нея на 18.03.2019 г. ПТП /Епикриза на л. 29 и Констативен протокол
за ПТП на л. 30-31 н.д. 91/2019 г./. За някакво здравословно неразположение А. не е
споделила и пред провелия разпита орган.
Въззивният съд даде вяра на показанията на И.А. пред настоящия състав в частта им за
произхода и собствеността на намерените в дивана цигари, като съобрази, че като съпруга
на подсъдимия е възможно тя да му изгражда алиби. Обстоятелството, че тя е съпруга на
подсъдимия само по себе си не може да обоснове извод за недостоверност на нейните
показания в тази им част. Съдът достигна до този извод след внимателен анализ на нейните
показания и личните си възприятия от И.А.; на обясненията на ..... А. пред
първоинстанционния и въззивния съд; на показанията на свидетелите Р.А., Л. В., Е. И. Ц. ,
И.И. и .... Д. Х. за заявеното пред всеки от последните четирима от ..... А. и И.А. вечерта на
21.04.2019 г. за произхода и собствеността на намерените в дивана цигари. От всичко това
по несъмнен начин се установява истинността на нейните показания в тази им част пред
настоящия състав съд относно това обстоятелство.
Обясненията на подсъдимия в разпитите му пред двата състава на основния съд и пред
8
въззивната инстанция относно произхода и собствеността на цигарите са категорични и
последователни, годно доказателствено средство и са в унисон с останалите доказателства
по делото. В тях ..... А. неизменно заявява, че намерените цигари са закупени от съпругата
му И.А. и са нейна собственост. Скандалът между двамата на 21.04.2019 г. вечерта бил
възникнал след като съпругата му съобщила за закупените същия ден от неустановени лица
от ромски произход цигари, за които е похарчила спестени семейни пари в размер над
хиляда лева. Заявява, че ако са били негови, той сам не би върнал свидетелите Л.В.и Е.Ц. и
не би им показал цигарите в дивана с оглед и обстоятелството, че за такива акцизни стоки
през 2015 г. срещу него е било образувано и водено досъдебно производство. Че цигарите са
на съпругата му той е заявил и на по – късно пристигналите свидетели И.И. и ...Д. Х.. В тази
насока са и показанията на И.А. пред настоящия състав „…През деня …минаха едни …
роми…и предложиха ми цигари. Имахме малко отделени пари и незнайно защо, аз реших че
ще купя тези цигари за мене, защото са по евтини…и аз…колкото имах като пари поисках
да ми даде толкова цигари. Доста бяха цигарите, около 30-40 стека…бяха „.....”, …дадох
почти хиляда лева…прибрах ги най близо да вратата, то като механа се води това
помещение. Има ъглов диван и аз ги прибрах под дивана, отдолу и вечерта му казах на Г.
какво съм направила и реално това беше , и от там тръгна скандалът между нас…Аз му
казах за цигарите и той ми се развика, че това е пълна глупост и въобще не е трябвало да го
правя и под влияние на нерви и алкохола, малко ескалираха нещата. Исках да му отмъстя и
извиках полиция…“ – л. 79, нохд № 40/20 г. На л. 81 н.д. 40/20 г. тя продължава „… исках
просто, не знам, от злоба го направих. Бях афектирана супер много…“. За шестте кутии със
120 къса цигари марка „........” А. също заяви пред настоящия състав, че са нейни „…Тези
шест кутии цигари марка „........”, които намериха, са мои отпреди това. Аз съм си ги
купувала от пазара по две, три кутии…“.
В подкрепа на горното са и показанията на посочените полицейски служители, които първи
са пристигнали на местопроизшествието и първи са осъществили контакт с подсъдимия и
съпругата му И.А.. В тях всеки добросъвестно, еднопосочно и последователно отразява
своите зрителни и слухови възприятия от инкриминираната дата 21.09.2019 г. и
възпроизвежда заявеното от И.А..
Свидетелят Л.В. на л. 128 гръб, н.д. № 91/2019 г. пред първоинстанционния съд заявява: „…
точно, когато си тръгнахме, господина ни извика отново, да се върнем в къщата, за да ни
покаже за какво точно се карат с жена си…“, на л. 129 продължава: „… Заведе ни в стаята на
първия етаж, отвори ни седалката на дивана и ни показа стекове с цигари, без бандерол,
акцизни…За цигарите ни каза, че за това се карат с жена си, защото тя продава цигари, а той
не е съгласен с това…“. На стр. 286 от същото дело В. твърди: „…В момента, в който се
качвахме в автомобила обвиняемият ни извика и каза „Елате да видите, за какво се караме с
жена ми … господинът отвори седалката на дивана в стаята, където под седалката имаше
акцизни стекове с цигари“. В показанията си на л. 287 н.д. 91/20 г., В. заявява, че поддържа
показанията си на л. 70- 71, т. 1 от ДП, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК относно израза „…Г. вдигна едната седалка на ъгловия
диван и ни посочи стекове с цигари – кутии бели на цвят със син правоъгълник и надпис на
марката цигари „.....”, които бяха без бандерол…“. По-надолу на същия лист В. твърди: „…
Обвиняемият ни обясни, че цигарите са на съпругата му…“.
Свидетелят полицай Е.Ц. на л. 112 от н.д. № 40/2020 г. заявява: „…отиваме и в пристройката
господинът отвори едно диванче и ни показа едни цигари и ни каза, че са на госпожата. Ние
видяхме цигари без бандерол…С госпожата не съм говорил относно цигарите…“.
Свидетелят И.И. в с.з. от 27.11.2019 г. на л. 130, гръб н.д. 91/2019 г. заявява „…За цигарите я
попитах, точно определение не ми даде. Попитах я нейни ли са или негови, но тя нищо не
9
ми сподели. Но подсъдимият ми каза, че цигарите са на И. – на съпругата му…“. В с.з. от
27.05.2020 г. по същото дело на л. 288 гръб той заявява: „…Показаха ми момчетата от
патрула вдигната седалка на ъглов диван, където имаше … около 40 стека цигари. Попитах
Г., чии са цигарите. Той отговори че са нейни /на жената….Тя каза: „Ти пък имаш ракия,
пушка“…“. Пред настоящия състав в с.з. от 08.02.2021 г. на л. 11 гръб н.д. 40/21 г. И. е
категоричен: „…Най - напред твърдеше, че цигарите са негови, след това станаха нейни,
после каза „Добре, моите са…“.
Заключението на дактилоскопната експертиза на л. 90 – 97, т. 1 ДП, че върху представените
за изследване 41 стека с по 10 кутии цигари марка „.....” и шест броя кутии с цигари марка
„........” няма наличие на годни за идентификация дактилоскопни следи, както и намерените
при претърсването в стая на втория етаж, обитавана от подсъдимия, празна кутия от цигари
марка „.....” без бандерол и стъклена чаша с фасове, част от които марка „.....”, също не
доказват някаква съпричастност на подсъдимия към инкриминираните цигари.
Единствено свидетелят .... Х. от РС „Военна полиция“ П., в с.з. от 27.11.2019 г. на л. 131 н.д.
91/19 г. заявява: „…За цигарите, съпругата на Г. обясни, че той ги е донесъл в къщата, в
помещението, където бяха…“. В с.з. от 24.02.2010 г. на л. 231 гръб Х. потвърждава: “…За
цигарите каза, че са негови – на подсъдимия…“. Тъй като същите в тази им част са в
противоречие с тези на полицейските служители, въззивният съд не ги кредитира.
Показанията на посочените от прокуратурата свидетели К. Х. и М.Р., които са бивши
колежки на И.А., че първата е виждала А. да пуши „някакви тънки цигари“, без да може да
каже марката им, а втората, че А. е пушила цигари с бандерол, също не доказват
обвинителната теза, че инкриминираните цигари не са нейни, а на подсъдимия. Самата И.А.
пред настоящия състав на л. 80 гърба н.д. 40/2020 г. заявява: „ Пуша всякакви цигари, не
държа на някаква марка…За първи път купих от тези цигари…“.
Съдебната практика е константна, че „държането“ на акцизни стоки без бандерол като
изпълнително деяние на престъплението по чл. 234, ал. 1 НК, съставлява осъществяване на
фактическа власт от дееца върху инкриминираната вещ, която власт му дава възможност във
всеки един момента да се разпореди с нея в свой или чужд интерес, посредством правни и
фактически действия. За съставомерността на деянието е без значение времетраенето на
държането, а възможността на дееца да постъпи с предмета на престъплението по свое
усмотрение, с което да упражни фактическата си власт върху него /Р № 11/01.03.2018 г. по
н.д. № 1283/2017 г., III н.о., Р № 36/21.08.2018 г. по н.д. 917/2017 г., III н.о. ВКС и др./.
В случая, след като вечерта на 21.04.2019 г. узнал за закупените от съпругата му цигари и
след възникналия скандал между тях по повод тяхното закупуване от А., подсъдимият
напуснал пристройката и се качил в стаята си на втория етаж от вилата, където е пребивавал
до пристигането на полицейския патрул. По този начин той не е осъществявал фактическа
власт върху цигарите, не е могъл и не се е разпореждал с тях. Поради горното деянието му е
несъставомерно както от обективна, така и от субективна страна и затова той бе признат за
невиновен и оправдан по обвинението по чл. 234, ал. 1 НК.
По отношение обвинението по чл. 3.., ал. 1 НК въззивният състав споделя приетата от
първоинстанционния съд от фактическа обстановка и правните му изводи, че на 22.04.2019
година, в град П., във вилния си имот в местността „.......”, в пристройката на вилата си, под
седалка на ъглов диван, подсъдимият е държал огнестрелно оръжие и боеприпаси за
огнестрелни оръжия –едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна ловна пушка, марка “.......” ......
......№ ....., ...... и 4 бр. ловни патрони, ......, без да има за това надлежно разрешение.
По делото не се спори, че инкриминираната пушка е била закупена от бащата на
10
подсъдимия С. А.преди около 30 години от неустановени лица от руски произход на пазара
в гр. П., който не е имал надлежно разрешение за нейното придобиване и държане; както и
че той я е държал закачена над камината на първия етаж на вилата като сувенир. Горното се
потвърждава от показанията на майката на ..... А. – свидетелката Р.А. пред основния и пред
въззивния съд, като пред настоящия състав тя разпозна пушката по посочени от нея
специфични драскотини от дясната страна на дървения й приклад след предявени й снимки
от фотоалбума; от обясненията на подсъдимия пред основния и въззивния състав; от
показанията на съпругата му И.А. в тази им част на досъдебното производство и пред
настоящия състав и от показанията на свидетелите Р. Я. Н. и С. К. И.– съседи по вила на
подсъдимия в местността „.......“-2, които са посещавали вилата, докато баща му С. А.е бил
жив. След неговата смърт на 25.12.2012 г., пушката е останала на същото място във вилата
до 2018 г., чиито собственик е бил единствено подсъдимият, видно от Нотариален акт №
197, т. 2, рег. № 2154, д. 291 от 28.09.2012 г. /л.30-31, т. 2 ДП/, когато той я преместил в
раклата на дивана,
Въззивният съд не даде вяра на обясненията на подсъдимия и показанията на майка му Р.А.
пред основния и въззивния съд и на съпругата му И.А. пред въззивния състав, в частта им,
че инкриминираната пушка е изчезнала преди смъртта на бащата на подсъдимия на
25.12.2012 г., и до откриването й от свидетеля И.И. в ъгловата ракла на дивана в
пристройката на 21.04.2019 г. никой от тях не я е бил виждал или боравил с нея. Те се
опровергават от показанията в частта им за пушката на И.А. на досъдебното производство.
На л. 76-77, т. 1 ДП, тя заявява: „…Предполагам, че е казал истината, че пушката е била на
баща му и същата се намираше закачена на стената във вилата в стая на първия етаж. После
като построихме и обзаведохме пристройката като всекидневна – преди една година, тогава
Г. премести ловната пушка от стената от стаята на вилата под седалката на ъгловия диван в
пристройката всекидневна, където я намерихте вие. Пушката беше разгъната права на
стената, като Г. я прибра в сгънато положение, сигурно да може да се събере в тесния ъгъл
под седалката му и върху ъгъл беше запасано одеяло, което не позволява да се махне
седалката без да се махне преди това одеялото…само Г. си я държеше под ъгъла и там си я
съхраняваше, но не съм го виждал да използва и да стреля с нея…Бащата на Г. почина преди
около шест години и оттогава неговата пушка остана на вилата и Г. я прибра преди година
под седалката на ъгъла…за боеприпасите четири броя за тази ловна пушка …сигурно са
останали с пушката от бащата на Г.…“. Тези нейни показания се подкрепят и от показанията
на тримата полицейски служители Л. В., И.И. и .... Д. Х., в които всеки от тях
добросъвестно, еднопосочно и последователно възпроизвежда заявеното вечерта на
21.04.2019 г от И.А. пред него относно инкриминираните пушка и патрони.
Свидетелят В. заявява в с.з. от 27.11.2019 г. по н.д. № 91/2019 г. на л. 129: „…В последствие
подсъдимия…ни каза, че пушката е останала от баща му, който е починал…; в с.з. от
27.05.2020 г. по същото дело на л. 286 е заяви: „…От обясненията на обвиняемия чух, че
пушката е била на баща му и е останала след смъртта на баща му. След приобщаване
показанията на този свидетел от досъдебното производство на л. 70-71, т. 1ДП по реда на чл.
281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, същият заявява „…Смисъла на това, което обвиняемият Г. ни
каза и така както, аз лично съм го възприел е, че пушката е била ловна, била е на баща му,
но баща му е починал и сега вече е негова…“.
Свидетелят И.И. на л. 130 в съдебно заседание от 24.02.2020 г. по н.д. № 91/2019 г. заявява:
„…Но имаше отгоре и 1 или 2 празни гилзи от ловни патрони…. Аз продължих да я питам,
да не би да има и друго. И тя каза, да, там в ъгъла на дивана има и една пушка от която са
гилзите…след като видях пушката, тя ми обясни, че пушката е на бащата на подсъдимия –
съпруга й и е останала от него, след неговата смърт. Видях, че е ловна пушка, счупена –
прегъната беше и имаше патрон в цевта…“. В с.з. от 27.05.2020 г. на л. 288 гръб от същото
11
н.д. И. заявява „…относно ловната пушка, попитах Г. на кого е оръжието, той ми отговори,
че било на баща му…“. Пред настоящия състав в с.з. от 08.02.2021 г. на л. 111 нохд 40/20 г.
И. заяви, че поддържа показанията си пред Софийския военен съд.
В с.з. от 27.11.2019 г. на л. 131, н.д. № 91/2019 г. свидетелят .... Д. Х. заявява: „…За пушката
съпругата му обясни, че е останала от баща му. Нищо повече не е казала, за някакви
действия на подсъдимия с тази пушка… да, потвърждавам това, че тя наистина каза, че той
си я е оставил там през 2018 г, прибрал си я под дивана. Да, споделено ми беше, че той е
боравил с тази пушка. Той си я е прибрал там, след смъртта на баща му….“. В с.з. от
24.02.2020 г. л. 231 гръб по същото дело, този свидетел сочи: „…Съпругата на Г. даде
обяснения, че тази пушка е останала след смъртта на баща му и той я е прибрал в раклата,
където я намерихме…“. На л. 232 от същото дело той твърди: „…Разговарях с него. Попитах
го за ловната пушка, той каза че това е пушката, останала от баща му…Поддържам това
обстоятелство, че именно Г. е прибрал ловната пушка…Това му бяха дословно думите, че
той я прибрал…но каза, че това е пушката оставена от баща му и той я е прибрал. Не се
сещам а точната година дали ми е казал тогава или не…“.
За обстоятелството, че подсъдимият е знаел за ловните патрони и е боравил с тях след
смъртта на баща си, косвено сочи и единият от инкриминираните ловни патрони 12 – ти
калибър, с означение „… … ……“ и означения на дъното на металната чашка 12 ………….“,
намерен на рафт в секцията в неговата стая на втория етаж на вилата, която обитава само
той.
В подкрепа на изводите на основния и въззивния съд за съпричастността на подсъдимия към
пушката са и заключенията на дактилоскопната и на тройната дактилоскопна експертизи по
делото, съответно на л. 90-101, т. 1 ДП и на л. 154 – 158, н.д. 91/20 г., че откритата
дактилоскопна следа върху долната страна на цевната й кутия /затворна рама/, е идентична с
дактилоскопния отпечатък от безименния пръст на лявата ръка на подсъдимия. Отразеното
от експертите от двете експертизи, което те поддържат и в с.з. пред основния съд, че следата
е оставена при последното боравене с пушката, но това не е известно точно кога е било,
поради което не може да се определи както точна, така и приблизителна давност, не променя
тези изводи с оглед цитираните по – горе показания на съпругата на подсъдимия на
досъдебното производство в частта им относно пушката и патроните и показанията на
цитираните по – горе свидетели В., И. и Х., за споделеното от нея пред всеки от тях, на
които настоящият състав даде вяра, тъй като са последователни и логични. Заключенията на
тези две експертизи са изготвени в съответствие с изискванията на закона от вещи лица със
специални знания в областта на науката и техниката и съдействат за изясняване
обстоятелствата по делото. Същите са пълни, ясни и обосновани и не възниква съмнение за
тяхната правилност. Откритата далтилоскопна следа върху пушката е проявена в
лабораторни условия по един сравнително нов метод – цианакрилатно опушване в камера за
проявяване на дактилоскопни следи в цианакрилатна среда. Предимството на този метод е
възможността за проявяване на стари следи, наред с минималното въздействие на
субективния фактор. В камерата се създават специални условия, при които се получава
опресняване на старите следи и така интензитетът на проявление както на пресни, така и на
стари следи може да е един и същ. Възможно е да се проявят следи с давност от няколко
месеца, дори години – в зависимост от първоначалното количество и качествения състав на
потомасния секрет, начина на съхранение на обекта със следовъзприемащата повърхност и
т.н. Тъй като в сгънато положение на съхранение на пушката следата е защитена от
случайно механично повреждане /изтриване, замазване/, тя би могла да се запази за по-дълго
време. Включването от основния съд на М. Д. Г., експерт в сектор „БНТЛ“ при ОД МВР П.,
изготвил дактилоскопната експертиза на досъдебното производство /л. 91- 101, т. 1 ДП/, в
състава на тройната дактилоскопна експертиза, не е в нарушение на нормите на НПК, тъй
12
като такава забрана не е предвидена. Между двете дактилоскопни експертизи няма
противоречия и в съдебно заседание от 24.02.2020 г. /л. 234 гръб – л.236 гръб н.д. 91/19 г./
пред основния съд експертите обосновано са отговорили на всички въпроси и възражения
на защитата на подсъдимия.
НОХД № 91/2019 г. по описа на Софийския военен съд е образувано на 15.07.2019 г. и с
протокол от същата дата за съдия - докладчик е избран полк. П. С.. В проведеното на
27.11.2019 г. съдебно заседание – л. 121-137, съдът е назначил повторна тройна
дактилоскопна експертиза, която е изготвена на 18.12.2019 г., постъпила е в съда на
23.12.2019 г., и е приложена на л. 153-158, н.д. По повод молба на съдията-докладчик от
18.12.2019 г. /л.141, н.д./ за болнично лечение с неустановена прогноза за край, с
разпореждане на председателя на съда е бил извършен нов избор и за съдия-докладчик е бил
определен полк. В. А. /л. 142, н.д./. В съответствие с нормата на чл. 258, ал. 2 НПК
разглеждането на делото е започнало отначало, този състав е изслушал и приел
заключението на тройната дактилоскопна експертиза и е постановил атакуваната присъда.
Настоящият състав намери, че по този начин не е допуснато съществено процесуално
нарушение на нормата на чл. 258, ал. 1 НПК, тъй като по никакъв начин не е злепоставило
процеса по формиране на вътрешното убеждение на съда и правата на страните.
Изискването на чл. 258 НПК за неизменност на състава на съда произтича от основното
принципно положение в чл. 18 НПК съдът да основава решенията си на доказателствени
материали, които е събрал и проверил лично, за да може правилно да установи
необходимите за изясняване на делото факти, да формира вътрешното си убеждение и да
постанови законосъобразен и обоснован акт. В случая това е изпълнено, тъй като съдебният
състав, който е решил делото с постановената присъда е този, който е изслушал в съдебно
заседание и е приел назначената от предходния съдебен състав тройна дактилоскопна
експертиза. В акта по изслушване на експертизата и по приобщаване на заключението й към
доказателствения материал по делото несъмнено се съдържа и преценката на този състав за
необходимостта от допускането й. В този смисъл Р №87/12.07.2018 г. по н.д. № 131/2018
г. III н.о. ВКС.
С оглед посочените по – горе свидетелски показания и обосновки, настоящият състав прие,
че обстоятелството, че върху четирите инкриминирани ловни патрона не са открити
дактилоскопни следи при извършената дактилоскопна експертиза/л. 107 - 111, т. 1 ДП/, не
променя изводите на съда относно съставомерността на деянието по чл. 3.., ал. 1 НК.
От показанията на майката на подсъдимия Р.А. и на съпругата му И.А. и от обясненията на
подсъдимия е установено, че през 2014 г. до къщата е била построена инкриминираната
пристройка без съответно строително разрешение, до която всеки от тях е имал свободен и
неограничен достъп.
Въззивният съд не даде вяра на показанията на Р.А. в частта им, че единствено тя е имала
ключ и съответно достъп до пристройката, в която свидетелят И.И. е открил
инкриминираната пушка, а ги намери за нейн стремеж да защити сина си. Те се опровергават
от показанията на И.А. в разпита й като свидетел от 22.04.2019 г. на л. 76 гръб, т. 1 ДП „…
Живея в гр. П., на адрес в местността „.......“ II в двуетажна вила, заедно със съпруга ми ........
Г.С.А....С нас живее и сина ни Р. Г. А.на 12 години...Първоначално живеехме в апартамента
на майка ми в ж.к. „......“, а от 7 години живеем постоянно във вилата в местността „.......“….
Тази пристройка я обзаведохме като всекидневна и кухня и в тази стая се храним, като аз и
Р. спим на разтегателния диван, а Г. спи на втория етаж в стаята към улицата…“. На л. 77 тя
заявява: „…После като построихме и обзаведохме пристройката като всекидневна – преди
една година, тогава Г. премести ловната пушка от стената от стаята на вилата под седалката
на ъгловия диван в пристройката всекидневна, където я намерихте Вие…“. На л. 80, гръб
13
нохд 40/20 г. И.А. твърди: „…Ползваме пристройката, за да се храним…то е като хол – с
маса, столове…“. Показанията й за това, че подсъдимият и семейството му живеят
постоянно на вилата се подкрепят и от показанията на бившия началник на подсъдимия
свидетеля Е.Ц. Н. на л. 238 н.д. 91/2019 г. в с.з. от 24.02.2020 г. „…Г. знам, че живее във
вилната зона, но точния адрес не мога да кажа…Това го знам от Г., че живее на вилата…“.
Представените пред въззивния съд и приети като писмени доказателства Удостоверения за
настоящ адрес на подсъдимия и съпругата му, че живеят на адрес в гр. П., ж.к. ......, бл. .., вх.
., ет. ., ап. .. от 24.01.2011 г. /л. 72 и 73 внохд 40/20 г./ не променят това обстоятелство, тъй
като не съществува пречка да живеят постоянно на вилата, без да имат адресна регистрация
там. За обстоятелството, че подсъдимият, съпругата и детето им са имали неограничен
достъп до пристройката, както и че те и майка му са я ползвали като механа и кухня,
косвено сочат и самата подредба и обзавеждане на помещението /виж снимките от
фотоалбума/, показанията на свидетеля Х. пред основния съд на л. 232 н.д. 91/19 г. „…Вътре
в кухничката мебелите бяха нови. Личеше, че е ново, скорошно обзавеждане….всичко беше
ново…“, както и самият факт, че И.А. е прибрала закупените от нея на 21.04.2019 г. цигари
„.....” именно там, в една от раклите на дивана, а не във вилата..
Неоснователно и противоречащо на буквата на закона е твърдението на адв. Ж. за
несъставомерност на деянието по чл. 3.., ал. 1 НК като извършено на 22.04.2019 г. съгласно
повдигнатото с обвинителния акт обвинение на ..... А., обосновано с това, че на тази дата
той фактически не се е намирал във вилния си имот местността „.......“, а от 23.00 - 23.30 на
21.04.2019 г. до около 12.00 часа на 22.04.2019 г. е пребивавал първо в сградата на второ РУ
– П., а след това в Регионална служба /РС/ „Военна полиция“ П.
Съдебната практика е константна, че за да е осъществено деяние по чл. 3.., ал. 1 НК, при
форма на изпълнителното деяние „държане“ на взривни вещества, огнестрелни, химически,
биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически
изделия, без надлежно разрешение, е достатъчно деецът сам или чрез другиго, за себе си или
за трето лице, съзнателно да упражнява фактическа власт върху инкриминирания предмет,
без да е необходимо той да се намира реално и непрекъснато в него. Илеревантно е правото
на собственост и принадлежността на инкриминираните вещи, а обективното отношение на
извършителя на неправомерното посегателство към тях, изразило се в действията по тяхното
запазване и съхранение. От обективна страна е достатъчно те да се намират в неговата
фактическа власт и той да няма за тях надлежно разрешение. Намирането у някого на
огнестрелно оръжие или боеприпаси, за които той няма надлежно разрешение поначало е
достатъчно да възникне наказателна отговорност за държането им. Престъплението е на
формално извършване. За съставомерността е без значение продължителността на
упражняване на фактическата власт върху огнестрелното оръжие и боеприпаси, като
тяхното държане, придобиване и разпореждане е поставено под разрешителен режим по
ЗКОВВБПИ. Т.е., „държането“ по смисъла на чл. 3.., ал. 1 НК е фактическо състояние,
изразяващо се в осъществяване на владение върху инкриминирания предмет, при
изискуемите се субективни измерения и няма вещно правен характер. Престъплението по
чл. 3.., ал. 1 НК е продължавано престъпление и при него съставът се осъществява
постоянно, непрекъснато и трайно, докато не настъпят някакви обстоятелства, които да го
прекратят и които зависят или не от волята на дееца. Това престъпление не изисква
постоянно някакви активни действия от страна на извършителя му с държаните от него
оръжия или боеприпаси, след като той първоначално е осъществил фактическа власт върху
тях. Без значение е и собствеността на мястото, където те се държат. В този смисъл виж Р №
..9/23.11.2015 г. по н.д. № 1154/2015 г., III н.о. ВКС; Р № 205/21.10.2016 г. по н.д. №
837/2016 г., I н.о. ВКС; Р № 493/15.06.2015 г. по н.д. № 1599/2014 г., I н.о. ВКС; Р
632/04.06.1996 г. по н.д. 514/95 г. I н.о. ВС; Р 538/02.12.97 г. по н.д. 428/97 г. II н.о.; Р
557/09.11.2000 г. по н.д. 499/2000 г. II н.о. ВКС и др./.
14
В случая от обективна страна е безспорно установено, че след смъртта на баща си
подсъдимият е държал за себе си инкриминираните ловна пушка и боеприпаси без надлежно
разрешение. С факта на преместването на пушката от стената над камината на първия етаж
във вилата и поставянето й с патроните в раклата на дивана в пристройката, ..... А.
съзнателно е упражнил своята фактическа власт върху тях и е изразил обективното си
отношение за тяхното запазване и съхранение в своя полза. От субективна страна той е
действал с пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че държи инкриминираните вещи, без да има за
това надлежно разрешение. Като военнослужещ и собственик на законно притежаван
пистолет „..“ подсъдимият е бил запознат със законовата и подзаконовата нормативна база
относно придобиването, съхранението и носенето на оръжие и боеприпаси, за което
свидетелства и неговото Разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие и боеприпаси за тях № 20150099742/05.02.2015 г., приложено на л. 17, т. 2 ДП.
Съдът намери за негова защитна теза твърденията му, че е пипал пушката докато е бил жив
баща му и тогава вероятно е оставил пръстовия си отпечатък върху затворната й рама, както
и че е разбрал за нейното съществуване в раклата на дивана, едва от полицейските
служители докато се е намирал в сградата на второ РУ П., по изложените вече по – горе
съображения.
Неоснователен е доводът на защитата, че в хода на съдебното следствие е доказано, че
подсъдимият не е собственик на пристройката, в която са открити инкриминираните вещи, а
тя собственост на трето лице – майка му; и тъй като до тази пристройка са имали достъп
много хора, няма основание да се приеме, че вещите са били в „държане“ или „владение“ от
подсъдимия. Както бе посочено по – горе, за съставомерността на деянието по чл. 234, ал. 1
НК е без значение собствеността на помещението, в което деецът държи вещите, а е
достатъчно той сам или чрез другиго, за себе си или за трето лице, съзнателно да упражнява
фактическа власт върху инкриминирания предмет, без да е необходимо той да се намира
реално и непрекъснато в него.
Настоящият състав обаче прие, че макар и формално да осъществява признаците на състава
на престъпление по чл. 3.., ал. 1 НК, деянието на ..... А. е „малозначително“ по смисъла на
чл. 9, ал. 2 НК, поради което го призна за невинен и оправда и по това обвинение, по
следните съображения:
В съдебната практика и правната доктрина се приема, че „малозначителността“ може да
бъде такова деяние, което въобще не може да окаже отрицателно въздействие върху
обществените отношения или това негова въздействие е толкова незначително, че в
действителност не застрашава реално тези отношения, поради което не е общественоопасно;
както и че може да е такова деяние, което без да изключва обществената опасност на
деянието, обосновава една нейна явна незначителност, т.е. толкова ниска степен, която не е
достатъчна, за да бъде третирано извършеното като престъпление. „Малозначителността“ се
извежда от съвкупната преценка на различните елементи на деянието и тяхното специфично
проявление в конкретните обстоятелства. Преценката на обществената опасност на
конкретното деяние и дееца за неговата явна незначителност следва да се направи на базата
на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или застрашаването на обществените
отношения, обект на конкретна защита. В този смисъл виж Р № 110/20.05.2010 г. по н.д.
19/2010 г., II н.о. ВКС; Решение № 26/03.09.2009 г. по н.д. 633/2008 г., III н.о. ВКС; Р №
194/23.04.2013 г. по н.д. № 512/2013 г., II н.о. ВКС; Р № 231/24.01.20120 г. по н.д. №
869/2019 г., I н.о. ВКС; Р № 6/29.03.2019 г. по н.д. № 1181/2018 г., III н.о. ВКС; Р №
92/27.06.2019 г. по н.д. № 357/2019 г., III н.о. ВКС и др.
В настоящия случай се касае за „малозначителност“ на деянието във варианта явна
15
незначителност на неговата обществена опасност, което сочи, че то не е престъпно. С
деянието на ..... А. е реализирана обществена опасност, но тя по степен е явно незначителна
и не може да застраши или засегне обществените отношения в такава степен, която законът
изисква, за да придобие качеството на престъпление.
За да приеме горното, въззивният състав направи преценка и на личността на подсъдимия,
тъй като същата се съдържа в разсъжденията по самата обществена опасност. Данните за
неговата личност поначало нямат водеща роля и съществено значение при преценката за
наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 2 НК, но не следва да бъдат пренебрегвани. Той не е
осъждан и не е личност с престъпни наклонности. Добросъвестното му процесуално
поведение и много добрите му характеристични данни го очертават като личност с явно
незначителна опасност. Както бе посочено по - горе, пушката и патроните са били
собственост на покойния му баща и са имали за него сантиментална стойност. От детството
му до 2018 г. пушката е стояла закачена като украса над камината на първия етаж на вилата,
след което той я е прибрал на мястото, където е била намерена при извършеното
претърсване и изземване в пристройката към вилата и по делото не е установено оръжието и
боеприпасите да са използвани по някакъв начин от него. С действията си по показване по
своя инициатива на цигарите на полицейските служители, подсъдимият макар и неволно е
спомогнал и за разкриването местонахождението на пушката, за което поради употребения
алкохол, вероятно е бил забравил. Не без значение е и обстоятелството, че се касае за
едноцевна, гладкоцевна, еднозарядна, стара ловна пушка, от най-ниската категория „С” по
смисъла на чл. 5, т. 2, ал. 5, б. „ж” от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества
и пиротехническите изделия.
Неоснователен е доводът на защитата на подсъдимия, че в случая престъплението по чл.
234, ал. 1 НК не е довършено, а се касае за опит в хипотезата на чл. 18, ал. 3, б. „а“ и „б“ НК,
поради това, че подсъдимият по собствена подбуда е предал вещите. По делото безспорно се
установи, че той е показал на полицейските служители В. и Ц. цигарите, но не и пушката,
която е била открита по инициатива на свидетеля И.И.. Мотиви защо това престъпление е
довършено бяха изложени по – горе и не е нужно да се повтарят.
Неоснователен е доводът в жалбата и в пледоарията на адв. Ж. пред въззивния състав, че
съставеният от органите на военна полиция П. протокол за претърсване и изземване следва
да бъде изключен от доказателствената съвкупност поради обстоятелството, че подсъдимият
доброволно е посочил на полицейските органи местонахождението на цигарите и пушката, а
е следвало да бъде съставен протокол за доброволно предаване. В НПК изрично са посочени
способите /начините/ за събиране и проверка на доказателствата и доказателствените
средства, чрез които се извършва доказването в наказателното производство, както и
доказателствените средства, които служат за възпроизвеждане на доказателства и
доказателствени средства. Различните по вид доказателствени способи и средства водят до
установеност на различни по вид доказателства. В чл. 127, ал. 1 НПК е указано, че писмени
доказателствени средства са протоколите за действията по разследването, съдебното
следствие и другите процесуални действия. Съгласно чл. 128 НПК, за всяко действие по
разследването се съставя протокол на мястото, където то е извършено и в този протокол се
посочват дата и място на действието по разследване, времето на започване и завършване,
лицата които са участвали, направените искания, бележки и възражения, извършените
действия в тяхната последователност и събраните доказателства. Протоколът се подписва от
органа, извършил действието, както и от другите участници в наказателното производство в
случаите предвидени в този кодекс – чл. 129 НПК. Съгласно чл. 131 НПК съставените при
условията и по реда, предвидени в НПК протоколи, са доказателствени средства за
извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени, и за събраните
доказателства. Претърсването се извършва за откриване и изземване на предмети и книжа,
16
съдържащи данни, които могат да имат значение за делото, когато има достатъчно
основание да се предполага, че такива се намират в дадено помещение или лице.
В съдебната практика е безспорно, че писмените изявления на подсъдимия, на собственика
или лицето, което използва помещението, или на пълнолетен член на семейството, в
случаите, в които присъства на претърсването на помещението, отразени в протокола за
претърсване и изземване, не са съответно обяснения по смисъла на чл. 115 НПК и
свидетелски показания по смисъла на чл. 117 НПК. С оглед на съдържанието им те могат да
бъдат основание за извършване разпит на лицето в различно качество, чрез който способ да
бъдат събрани гласни доказателствени средства, възпроизвеждащи гласни доказателства /Р
110/20.05.2010 г. по н.д. 19/2010 г., III н.о. ВКС/. Претърсването, изземването и разпитът са
различни доказателствени способи, които се използват на различни основания, имат
различни цели и се реализират по различни правила, поради което не са взаимно заменяеми.
Веществените доказателства могат да бъдат приобщени чрез протоколи за оглед,
претърсване или изземване, чрез фотоснимки, диспозитиви, планове и други, т .е. чрез
различни доказателствени способи. Доброволното предаване е едно от действията по
разследването, когато е осъществено в рамките на наказателното производство и чрез него
се попълва доказателствената съвкупност в рамките на това производство. НПК не
предвижда изричен ред за съставянето на протокол за доброволно предаване, както и
изискване за предварително разрешаване или последващо одобряване по съдебен ред на
това действие, поради което за него са приложими общите правила по чл. 127 – 131 НПК.
Така е, защото доброволното предаване /за разлика от ограничаващите правата на
гражданите действия като претърсването, изземването, личният обиск, задържането и
изземването на кореспонденция/, е въпрос на упражнена лично и доброволна воля от лицето,
при липса на принуда, която винаги ограничава правата и свободите на гражданите. Чрез
протокола за доброволно предаване също се приобщават веществени доказателства по
делото, при задължително съблюдаване на правилата по чл. 110, ал. 1 и ал. 2 НПК –
оглеждане, подробно описване, фотографиране и прилагане по делото, при вземане на
мерки за предотвратяване на тяхното повреждане или изменяване. Приобщените по този
начин веществени доказателства представляват самостоятелен носител на информация,
различен от протокола за доброволно предаване като вид доказателствено средство. / в този
смисъл Р № 122/2.07.2019 г. по н.д. № 521/2019 г., III н.о. ВКС; Р № 358/2009 г. I н.о. ВКС; Р
№ 204/2010 г. I н.о. ВКС; Р № 262/2013 г. II н.о. ВКС и др/.
Съгласно чл. 159 НПК гражданите са задължени да предадат намиращите се у тях предмети,
книжа, компютърни, информационни данни и други данни, които могат да имат значение за
делото по искане на съда или на органите на досъдебното производство. Т.е. до претърсване
и изземване не се стига, когато резултатът се постига с доброволното предаване на
предметите от значение за делото, а това следва да се оформи със съответния процесуален
документ, какъвто е протоколът за доброволно предаване. В него могат да се отразят, без да
е задължително, изявления на предаващия чии са предметите, на какво основание се
намират в неговата фактическа власт и др., но които изявления нямат стойност на добити
чрез разпит свидетелски показания или обяснения на обвиняемия. В случаите когато
местонахождението на предметите има значение за делото, тогава изземването им следва да
стане в хода на оглед на помещението, превозното средство и т.н., което позволява да се
фиксира в съответния протокол и пред поемни лица този значим за делото факт / Р №
30/10.02.2014 г. по н.д. 2175/2013 г., I н.о. ВКС/.
От горното следва, че в настоящия случай, дори и да е бил съставен протокол за доброволно
предаване, описаните и иззети с протокола за претърсване и изземване веществени
доказателства, пак са щели да бъдат приобщени по наказателното производство, а както бе
17
посочено по – горе, вписаните в него или както е в оспорвания протокол за претърсване и
изземване - изявления на съпругата на подсъдимия И.А. относно иззетите инкриминирани
вещи, нямат стойност на добити чрез разпит свидетелски показания.
Въззивният състав намери, че органът на досъдебното производство правилно е съставил
оспорвания протокол за претърсване и изземване, тъй като местонахождението на
намерените и иззети с него предмети има значение за делото с оглед правилната
квалификация на извършените престъпления. Тяхното изземване законосъобразно е
извършено в хода на оглед на пристройката, на помещенията във вилата и на стопанската
постройка, което позволява фиксирането им в този протокол пред поемни лица. Протоколът
за претърсване и изземване съдържа информация за иззетите вещи, която е достатъчна за
сравнение с описанието, което те са получили при последващите процесуално - следствени
действия като разпит на свидетели и експертизи, и заедно с фотоалбума към него подкрепят
установеното чрез визираните по – горе гласни доказателствени средства. В изпълнение
разпоредбата на чл. 110, ал. 1 НПК иззетите вещи са подробно описани в протокола и са
фотографирани, с което е изпълнено и изискването на чл. 125, ал. 1 НПК за изготвяне
фотоснимки на веществените доказателства, които се обособяват във фотоалбум по делото
като веществено доказателствено средство. Фотоалбум е съставен от специалист -
технически помощник, който е удостоверил този факт с подписа си върху самия албум и в
протокола за претърсване и изземване.
С оглед изложеното и липсата в НПК на изрични изисквания за изготвянето и оформянето
на фотоалбума, доводът на адвокат Ж. за допуснати нарушения на правилата за изготвянето
на фотоалбума по настоящото дело поради липсата на заглавната му страница на час на
изготвянето, адрес на изготвянето, подпис на разследващия полицай, подписи на поемните
лица и подписи на разследващия полицай под всяка снимка, е неоснователен.
В настоящия случай претърсването и изземването са извършени от компетентен орган, при
спазване правилата на чл. 160-163 НПК и впоследствие е одобрено на основание чл. 161, ал.
2 НПК от съдия от Софийския военен съд с Разпореждане № ../23.04.2019 г. – л. 53, т. 1 ДП.
Неоснователен е доводът на защитата на подсъдимия, че разследващият орган и Военно-
окръжната прокуратура не са взели всички мерки за разкриването на обективната истина,
като не са извършили изземване на следи от всички присъстващи по време на претърсването
и изземването и не са извършили така нареченото „изчистване на следите”, съгласно чл. 146,
ал. 2 от НПК. Видно от материалите по делото, по време на извършване на дактилоскопната
експертизи на пушката и цигарите на 25.04.2019 г. /л. 91-101, т. 1 ДП/ експертът е установил
само една годна за идентификация дактилоскопна следа върху затворната глава /цевна
кутия/ от долната страна на пушката и след сравнително идентификационно изследване с
представените от подсъдимия сравнителни отпечатъци е констатирал, че следата е оставена
от безименния пръст на лявата му ръка. С оглед това заключение е било безпредметно да се
изискват образци за сравнително изследване и от свидетелите, присъствали на
местопроизшествието при извършване на това процесуално действие.
Въззивният състав намери, че не следва да бъдат обсъждани възраженията на адвокат Ж. за
допуснати на досъдебното производство процесуални нарушения: незаконно задържане на
..... А. в сградата на второ РУ-П., с което е бил лишен от правото си на защита още от
момента на образуване на досъдебното производство; невземане на всички мерки за
разкриване на обективната истина поради непровеждане разпит на подсъдимия след отказа
му от споразумението си с прокуратурата; приемането само на една хипотеза от
разследващият орган и Военно – окръжна прокуратура още в началото, по която са работили
и която защитават пред съда, че подсъдимият е собственик на пристройката и на иззетите
18
вещи и това го правело извършител на деянията, в които е обвинен, тъй като както на
съдебното следствие пред основния съд, така и пред въззивната инстанция подсъдимият и
неговият защитник са упражнили правата си в рамките на един състезателен процес и преди
приключване на съдебното следствие пред настоящия състав са заявили, че нямат
доказателствени искания.
С оглед постановената нова присъда, въззивният състав не се произнесе по направените в
протеста на прокуратурата възражения и искания, както и по възраженията на адвокат Ж.,
касаещи престъплението по чл. 234, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК съдът постанови направените по делото съдебно -
деловодни разноски да останат за сметка на Държавата.
С определение № 11/12.03.2021 г., на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл.
306, ал. 1, т. 4 и чл. 112, ал. 1 и 2 НПК, съдът се произнесе по приложените към делото
веществени доказателства.
Предвид изложените съображения съдът постанови присъдата си. Мотивите са изготвени на
25.03.2021 г.

П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:

Ч Л Е Н О В Е: 1.

2.






19
Съобщи за изтекли лични данни