№ 3013
гр. София, 02.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100112767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 22902/21.10.2021 г., предявена от Н. В.
М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. ****.
Ищецът Н. В. М. твърди, че 15.06.2021 г., около 15.15 ч., в гр. София на бул.
„Цариградско шосе“, с посока ж.к. „Младост“ към бул. „Васил Левски“, Ц. А. Б., с
ЕГН: **********, при управление на лек автомобил „Шкода 100С“, с рег. № ****,
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в кръстовище на червен
сигнал на светофара, в резултат на което станал причина и реализирал пътно-
транспортно произшествие /ПТП/ с движещия се по бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“,
с посока от стадион „Васил Левски“ към бул. „Дондуков“, велосипед „Stevens BX“,
управляван от ищеца.
По случая бил съставен Констативен протокол № К-259/15.06.2021 г. и било
образувано досъдебно производство.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП, е получил следните
увреждания:
Изкълчване на акромиоклавикуларна става;
Кръвонасядания по предната и горна повърхности на гръдния кош в дясно,
дясното рамо, дясната мишница и по гърба към кръста вдясно;
След ПТП, ищецът бил прегледан в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и му били
1
дадени указания за режим на покой, носене на митела и прием на обезболяващи. Около
седмици след инцидент,а на ищецът се наложило да потърси отново лекарска помощ
във „Военномедицинска академия“ – МБАЛ София, поради оплаквания от силни
нетърпими болки, голям хематом и деформация в областта на дясното рамо. На
23.06.2021 г., ищецът бил приет в болничното заведение за провеждане на оперативна
интервенция РСОМ акромиоклавикуларис декс. Била установена тотална руптура на
ставната капсула и луксация на ставата. На 01.07.2021 г., ищецът бил изписан за
домашно лечение с препоръки за пълен режим на покой, смяна на превръзки в
амбулаторен порядък и прием на лекарствени средства.
Ищецът твърди, че вследствие на получените от ПТП увреждания, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в значителни болки и страдания, като общият
възстановителен период продължавал и към датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът изпитвал затруднения при посрещане на обикновени си битови потребности,
за задоволяването на които получавал помощ от своите близки. Травматичната увреда
довела до промяна на водения активен начин на живот на ищеца и ограничила
социалната и семейната му ангажираност. Възстановяването му било бавно, изисквало
търпение и провеждане на рехабилитация в съответния оздравителен период. Също
така претърпените от ищеца болки и страдания се отразили негативно на
емоционалното му състояние – станал тревожен, неспокоен и напрегнат. Трудно
преодолявал стреса и бил силно притеснен за своето бъдеще – дали, кога и доколко ще
успее да се възстанови напълно.
В резултат на процесното ПТП, ищецът претърпял и имуществени вреди в
размер на 1677.20 лева, изразяващи се в разходи за лечение и възстановяване –
заплащане на медицински средства, консумативи и прегледи, чиято тежест е поемал
изцяло той с лични средства.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането, по силата на застрахователната
полица № BG/22/120001905610, валидна от 12.07.2020 г. до 11.07.2021 г., ответникът е
застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи правомерно лек
автомобил „Шкода 100С“, с peг. № ****, включително и на водача Ц. А. Б..
На 13.07.2021 г., ищецът поканил ответника да му заплати обезщетение за
претърпените вреди, но плащане не последвало.
Предвид гореизложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати:
сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени вследствие на процесното ПТП, както и
сумата от 1677.20 лева - обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат на процесното ПТП.
Сумите се претендират ведно със законната лихва, считано от 14.10.2021 г. до
2
окончателното им изплащане.
Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата
на процесното ПТП – 15.06.2021 г., по силата на договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на водача на автомобил марка
„Шкода 100С“, с peг. № ****– Ц. А. Б..
Ответникът сочи, че е определил обезщетения за претърпените от ищеца от
процесното ПТП вреди, съответно: 10 000 лева – за неимуществените вреди и 1677.20
лева – за имуществените вреди. Поради това, ответникът заявява, че оспорва иска за
неимуществени вреди над сумата от 10 000 лева до пълния предявен размер от 40 000
лева. Излага съображения, че определеното застрахователно обезщетение от 10 000
лева е съответно за пълната и цялостна обезвреда на ищеца. За разликата до пълния
предявен размер, ответникът твърди, че претенцията за неимуществени вреди е
прекомерно завишена и е в противоречие с принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД. Ответникът оспорва и претенцията за лихва.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2 на чл. 432 КЗ, може да прави
възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на
застрахования. Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования делинквент и има вторичен характер –
застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията
на обратно пълно доказване.
В настоящия случай не се спори по делото, че към 15.06.2021 г. (датата на
3
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен във формата на застрахователна полица №
BG/22/120001905610, валидна от 12.07.2020 г. до 11.07.2021 г.,
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД е застраховало гражданската
отговорност на лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Шкода 100С“, с рег.
№ ****, включително и на водача Ц. А. Б.. Този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се в отношенията между страните по делото (с определението от 06.04.2022
г., л. 29), а и се установява от представената Справка от базата данни на
Информационния център към Гаранционен фонд (л. 22).
Установяват се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически
факти, представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Съдът приема за установено по делото, че на 15.06.2021 г., около 15.15 ч., в гр.
София, на бул. „Цариградско шосе“, е реализирано пътнотранспортно произшествие
между лек автомобил „Шкода 100С“, с рег. № ****, управляван от Ц. А. Б., и
велосипед „Stevens BX“, управляван от ищеца Н. В. М., в разултат на което ищецът е
пострадал.
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от приетия по делото
Констативен протокол за ПТП № К-259, съставен на 15.06.2021 г. от пол. инспектор –
дежурен ПТП - Отдел „Пътна полиция“ – СДВР (л. 9 от делото). В Констативния
протокол е посочено, че на 15.06.2021 г., около 15.15 ч., лек автомобил „Шкода 100С“,
с рег. № ****, управляван от Ц. А. Б., с ЕГН: **********, се е движил в гр. София, по
бул. „Цариградско шосе“, от ж.к. „Младост“ към бул. „Васил Левски“, и в района на
кръстовището с бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, приближава и навлиза на забранен
(червен) сигнал на светофара, като става причина и реализира ПТП с движещия се по
бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока от стадион „Васил Левски“ към бул.
„Дондуков“, велосипедист Н. В. М., с ЕГН: **********.
На 15.06.2021 г., на Ц. А. Б. е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 415420/15.06.2021 г. (л. 41) за деянието,
описано в Констативния протокол и съставляващо нарушение на чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата. АУАН е връчен и на нарушителя Ц. А. Б. и същият го е
подписал без възражения.
Въз основа на АУАН № 415420/15.06.2021 г., на Ц. А. Б. е било издадено
Наказателно постановление № 21-4332-013723/06.06.2021 г. на началник сектор към
СДВР (л. 40), за това, че на 15.06.2021 г., около 15.15 часа, в гр. София, управлявайки
лек автомобил „Шкода 100С“, с рег. № ****, по бул. „Цариградско шосе“, с посока от
ж.к. „Младост“ към бул. „Васил Левски“, и в района на кръстовището с бул. „Евлоги и
Христо Георгиеви“, приближава и навлиза на забранен (червен) сигнал на светофара,
4
като става причина и реализира ПТП с движещия се по бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви“, с посока от стадион „Васил Левски“ към бул. „Дондуков“, велосипедист
Н. В. М., с ЕГН: **********, който е прегледан и освободен от УМБАЛСМ „Пирогов“
с работна диагноза: изкълчване на дясно рамо, с което виновно е нарушил чл. 6, т. 1
ЗДвП.
Видно от извършеното отбелязване, наказателното постановление е било
връчено Ц. А. Б., и е влязло в сила на 19.08.2021 г.
Относно настъпването на процесното ПТП, по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетеля Ц. А. Б..
При настъпване на процесното ПТП, свидетелят Ц. А. Б. е управлявал лек
автомобил „Шкода 100С“, с рег. № ****. Той сочи, че на 15.06.2021 г., е управлявал
л.а. „Шкода“, по бул. „Цариградско шосе“, в посока центъра. Движел се с около 40 км.
ч., в крайна дясна лента. До него имало коли. Заявява, че наистина е навлязъл в
кръстовището на червен сигнал на светофара. В този момент чул „страхотен удар“,
„все едно бомба паднала“ върху него. Свидетеля спрял колата, имало колело и човек,
който изобщо не видял. Потвърждава, че не е оспорвал наказателното постановление.
По делото е прието заключението по извършената съдебно – медицинска
експертиза (СМЕ). Вещото лице по СМЕ, след като се е запознало с представената по
делото медицинска документация, е приело, че вследствие на ПТП от 16.09.2022 г., Н.
В. М. е получил следните увреждания:
Изкълчване на дясната акромиоклавикуларна става;
Контузия на дясна гръдна половина с подкожен хематом;
Контузия на дясна раменна става и мишница с подкожен хематом;
Контузия на дясна лумбална област с подкожен хематом;
Медикобиологичният характер на изкълчване на дясната акромиоклавикуларна
става на ищеца е трайно затруднение в движението на десен горен крайник, за срок от
над 30 дни.
При нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
възстановителният период при такъв вид увреждания е около 5 месеца, като първите 2
месеца болките са с по-голям интензитет.
При извършения на 16.09.2022 г. личен преглед на ищеца, ВЛ е установило
наличието на дъговиден оперативен белег в областта на дясна ключица и раменна
става с дължива 8 см. Остатъчна деформация в областта на дясната
акромиоклавикуларна става. Ограничен обем на движение в дясна раменна става при
повдигане на ръката настрани (абдукция) от 120 градуса при норма от 180 градуса. С
оглед вида на увреждането, неговата давност и проведеното лечение, тези последици
имат траен характер.
В открито съдебно заседание на 03.10.2022 г., ВЛ е посочило, че липсват данни
5
за провеждане на рехабилитация, която е елемент от възстановяването.
Относно претърпените от ищеца неимуществени вреди, по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М. Н. М.а, която е майка на ищеца.
Свидетелката сочи, че синът й не й е казал веднага за ПТП на 15.06.2021 г., тъй
като й предстояла операция от рак. Тя, обаче, видяла, че той си слага лед на рамото, че
има оток и е стресиран и тогава ищецът й казал, че е преживял катастрофа на „Орлов
мост“. След това, помолил свидетелката да намери 2 000 лева, за да плати операцията,
която била на 21-ви юни във ВМА. След изписването, ищецът се върнал при
свидетелката. Той бил безработен и очаквал да започне работа, но не успял, защото
рамото го боляло. Предписали му да не вдига тежести. Не можел да се грижи за
свидетелката и за брат си, който бил инвалид първа група и на когото бил асистент.
Свидетелката се грижела за него една година, до нейната операция. М. М.а сочи, че
синът й „все още е в напрежение“ (разпитът е проведен на 03.10.2022 г.), че е
напрегнат и избухлив, тъй като все още няма работа и се тревожи за бъдещето си. Не
смеел да кара колелото си защото го било страх. Това също се отразявало на психиката
му.
При така установените факти, съдът приема, че се установяват всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД
не беше опровергана. Водачът Ц. А. Б. е действал противоправно, тъй като е нарушил
разпоредбата на чл. 6, т. 1, предл. ІІ от Закона за движение по пътищата, предвиждаща,
че участниците в движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
Следователно, установяват се предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И.“ АД дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото, дължи да заплати
обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като
пострадал се явява ищеца Н. В. М. (чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ.).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда
да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите за
определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период,
6
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в
каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС, съдебната практика
по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните по делото увреждания,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на
спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период, прогнозата за
възстановяването на ищеца, възрастта на ищеца към датата на ПТП, както и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 35 000 лева. Искът следва да се уважи до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер, следва да се охвърли, като неоснователен.
По отношение на иска за обезщетение на имуществени вреди:
По делото са представени фактура № **********/01.07.2021 г. за сумата от
46.40 лв. и фактура № **********/01.07.2021 г. за сумата от 1256 лв. (л. 18 и л. 19), и
двете издадени от Военномедицинска академия – гр. София, като доставчик на
описаните стоки и услуги – потребителска такса КП и медицински консумативи, и
двете с получател ищеца. Видно от представените фискални бонове от същата дата,
сумите по фактурите са били заплатени.
Представени е фискален бон от 01.07.2021 г., за сумата от 187.40 лв., издаден от
ЕТ „Б.Ш.“ - за лекарства (л. 20), както и фактура № ********** от 02.07.2021 г. за
сумата от 187.40 лева (л. 21), издадена от ЕТ „Б.Ш.“ и фискален бон към нея.
Тези разходи са в причинна връзка с лечението на ищеца – видно от
заключението на вещото лице по СМЕ (отговор на задача № 5), а и видно от
представената рецепта, издадена на името на ищеца.
Следователно, в резултат на претърпяното ПТП, ищецът е направил разходи за
лечение, в общ размер на 1677.20 лева, представляващи имуществени вреди. Искът
следва да се уважи изцяло.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от непозволено
увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на
увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016г.),
7
обаче, предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането
на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Съгласно чл. 106,
ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва да
представи за установяване на основанието и размера на претенцията му. Допълнителни
доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела
да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни от
датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по изречение
първо. Чл. 496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда
на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В случая, не се спори по делото, че претенцията на ищеца е била заведена при
ответника на 13.07.2021 г. (л. 14). С оглед на така установените факти и цитирани
разпоредби, обезщетението за имуществени и неимуществени вреди е дължимо от
14.10.2021 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на ищеца – адв. Я. Д. Д., сумата от 1566.68 лева, съразмерно на
уважената част от иска (1780.32 лв. х 0.88)
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП
вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 450 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от иска на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се
присъди сумата от 54.00 лева (450 х 0.12) за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска, ответникът
по първоначалния иск следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски
съд, сумата от 1995.09 лева, в т.ч.: държавна такса (1467.09 лв.) и депозит за
експертиза – 528 лв. (600 лв. х 0.88), от внасянето на които, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. “ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. ****, да заплати на Н. В. М., с
ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл.
432, ал.1 КЗ, сумата от 35 000 лева – главница, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ПТП, реализирано на
15.06.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 14.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата от 1677.20
лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди от ПТП, реализирано на 15.06.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.10.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, за разликата над 35
000 лева до пълния предявен размер от 40 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. “ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. ****, да заплати на адвокат Я. Д.
Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1566.68 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. В. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „****, да
заплати на ЗД „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. “ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. ****, на основание чл. 78, ал. 8
ГПК, сумата от 54.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ Л.И. “ АД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. ****, да заплати на СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1995.09 лева – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9