Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Девня

МОТИВИ
към присъдата по НЧХД N 139/2024г. по описа на РС гр.Девня, трети
състав

В районен съд – гр.Девня е постъпила тъжба от Д. Т. Д., ЕГН
********** от *** с която е повдигнато обвинение срещу:
Д. Е. Д., ЕГН ***, за това, че:
на 04.04.2024г. в около 18.10 часа гр.Суворово , обл.Варна публично
казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Т. Д. в негово
присъствие, а именно – „мамино детенце“, „мърша“ и „пълни боклуци сте“
-престъпление по чл.148 ал.1 вр. чл.146, ал.1 НК.
В съдебно заседание частния тъжител се явява лично и с адв.И. З. от
АК Сливен надлежно упълномощен. В хода на съдебните прения,
процесуалният представител на частния тъжител поддържа обвинението като
считат същото за безспорно доказано. Твърди, че в хода на съдебното
следствие са събрани достатъчно доказателства – свидетелски показания
които потвърждават обвинителната теза. Твърди също така , че безспорно е
доказано, че подсъдимия Д. Е. Д. е изрекъл обидни думи към частния тъжител
Д. Т. Д. , на улицата, пред дома на Д. Е. Д. в присъствието на свидетели. Моли
съда, да наложи на подсъдимия Д. справедливо наказание.
Подсъдимия Д. Е. Д. се явява в с.з,представлява се от адв.С. Г. от АК
Варна , надлежно упълномощена.В хода на съдебното следствие не дава
обяснения.Възползва се от правото си на последна дума и заявява, че не се
признава за виновен и моли съда да бъде оправдан по възведеното му
обвинение.
Защитника на подс.Д. – адв.С. Г. от АК Варна заявява в хода на
съдебните прения, че нейният подзащитен не е извършил деянието за което му
е повдигнато обвинение. Моли съда да кредитира показанията на разпитаните
в хода на съдебното следствие свидетели по делото, като твърди, че нито един
от тези свидетели не е възприел по безспорен и категоричен начин, че подс.Д.
нанася обиди на частният тъжител Д. Твърди, че по никакъв начин в хода на
съдебното следствие не са се доказали твърденията на тъжителя, че
подсъдимият му е нанесъл обиди на 04.04.2024г. Заявява, че твърденията на
частния тъжител не са доказани и моли съда подс.Д. да бъде признат за
невиновен.В условията на алтернативност моли съда да приложи
разпоредбата на чл. 146 ал.2 НК.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:частният тъжител Д. Т. Д. и св.Д. Е. Д. живеели на семейни начала,
като след известно време се разделили. От връзката им се родило дете – Т. Д.
Т. , която към ***г. била на три години. Св.Д. Е. Д. била сестра на подс. Д. Е.
1

Д. Свидетелката Д. живеела с детето си в къщата на родителите си в ***. Там
живеел и брат и – подс.Д.. На ***г. след обяд , св.Д. взела детето Т. от детската
градина в гр.Суворово и се прибрала с него в домът си. Докато вземала детето
от детската градина там дошъл частният тъжител Д. Т. Д. Той поискал да
вземе детето със себе си и да го види, но св.Д. не му го дала, тъй като детето
било болно. Частният тъжител все пак решил да вземе детето си и отишъл
пред домът на бившата си приятелка в ***. Малко след него там дошла и
сестра му – св.В. Т. Д. Д. Т. Д. настоявал да види детето си. Тогава от къщата
излезли брата на св.Д. Д. и нейния баща- св.Е. Д. И. Д. се приближил до
автомобила на частния тъжител и го попитал какво иска. Между двамата
започнал спор , който прераснал в скандал в който и двамата си разменили
реплики.Подсъдимия нарекъл частния тъжител „ мамино детенце“ защото
слушал майка си, а частният тъжител му отвърнал с репликата „ ти си мамино
детенце защото живееш с майка си“. След като размяната на реплики
прераснала в скандал, частният тъжител позвънил на тел.112, след което на
место пристигнали служители на РУ МВР Девня, които изяснили
фактическата обстановка, предупредили двете страни да се въздържат от
агресивни действия, след което разправията приключила и частният тъжител и
сестра му напуснали гр.Суворово.
С оглед на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът
достига до категоричния извод, че деянието по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1
НК е осъществено от подсъдимият Д. Е. Д..
Писмените доказателства, потвърждаващи приетата за установена
фактическа обстановка са приобщените по реда на чл.283 НК
документи:свидетелство за съдимост , справка, декларация , диск със запис от
тел.112 , удостоверение за раждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
С действията си на 04.04.2024г. подсъдимият Д. Е. Д. е осъществил
от обективна и от субективна страна състава на престъпление по чл.148 ал.1
т.1 вр. чл. 146 ал.1 - като в около 18.10 часа гр.Суворово , обл.Варна
публично казал нещо унизително за честта и достойнството на Д. Т. Д. в
негово присъствие, а именно – „мамино детенце“.
Деянието е осъществено при форма на вината пряк умисъл-
подсъдимият е съзнавал ,че с изричането на обида на публично място ще
унижи честта и достойнството на частният тъжител и въпреки това е целял
постигането на този резултат.
Причини за извършване на престъплението –грубо незачитане на
установените норми за неприкосновенност на личното достойнство на човека.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нанасяне
на обида на публично място – в ***.

2

След съвкупната преценка на доказателствата, съдът стигна до
извода за невиновността на подсъдимият Д. Е. Д. за това ,че на 04.04.2024г. в
около 18.10 часа гр.Суворово, обл.Варна публично казал нещо унизително за
честта и достойнството на Д. Т. Д. в негово присъствие, а именно – „мърша“ и
„пълни боклуци сте“ -престъпление по чл.148 ал.1 вр. чл.146, ал.1 НК и
приложи разпоредбата на чл. 146 ал.2 НК, тъй като в хода на съдебното
следствие се установи по безспорен начин, че обиденият му е отвърнал
веднага със същата обида, поради което съдът освободи и двамата от
наказание.
Разпоредбата на чл.303 от НПК указва, че присъдата не може да
почива на предположения и, че съдът признава подсъдимият за виновен само
тогава, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. От
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, по предвидения в
НПК ред се установява единствено, че на 04.04.2024г. , след обяд в около 18.00
часа пред домът в който живеел подс.Д. в гр.Суворово се намирали частният
тъжител Д. Т. Д. и сестра му- св. В. Т. Д..Там между подсъдимият и частният
тъжител възникнал спор по повод искането на частният тъжител да види
детето си , на което майка била сестрата на подсъдимият. Спорът прераснал в
скандал при който и двамата си разменили репликите „ мамино детенце“.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не се установи по
безспорен и категоричен начин твърдяното в частната тъжба, че подс.Д. е
нарекъл частният тъжител Д. с думите „мърша“ и „боклуци сте“. Не са
доказани твърденията, че подс.Д. е отправил тези обидни думи и изрази към
частния тъжител.
В хода съдебното следствие бяха разпитани свидетелите В. Т. Д. , Е.
Д. И. , Д. Д. , Т. Р. Т. и Г. В. Д., като след анализ на показанията им съдът
следва да формира своите изводи и вътрешно убеждение за случилото се.
Съдът счита, че нито един от разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели, не потвърди по безспорен и категоричен начин тезата на
обвинението, а именно , че подс.Д. е нанесъл обиди като „мърша“ и „боклуци
сте“ към гр.ищец Д. Свидетелите Е. И. и Д. Д. заявяват, че не са чули подс.Д.
да нанася обиди на частният тъжител, а само му бил казал „мамино детенце“
на което частният тъжител му отвърнал същото. Други двама свидетели –В. Т.
Д. и Т. Р. Д. , съответно сестра и майка на частният тъжител твърдят, че
подсъдимият е нарекъл частният тъжител с думите описани в частната тъжба.
В случая обаче единствено св.В. Д. е очевидец на случилото се, но тя е и
сестра на подсъдимият , поради което може да се приеме , че е заинтересована
от изхода на делото. Всички свидетели са единни в твърденията си, че подс.Д.
бил близо до частният тъжител Д. при възникването на спора между тях, но
никой от тях не е категоричен в твърденията си относно точните обидни
реплики отправени от подсъдимия към частния тъжитеб и съответно от
частният тъжител към подсъдимия. Единствено св.Г. В. Д. е очевидец на
случилото се и е независима- същата е съседка по местоживеене на
подсъдимия , но не поддържа близки отношения с него.Тя обаче заявява, че е
3

видяла възникналия спор, чула е „гюрултия“ но не е могла да отличи отделни
думи и реплики които са казвали страните по делото.
От разпита на всички свидетели- очевидци,разпитани в хода на
съдебното следствие се установява единствено факта , че единствената
безспорно казана обидна реплика от страна на подсъдимия към частният
обвинител е „мамино детенце“, на което частният тъжител отвърнал на
подсъдимия с думите „ти си мамино детенце , защото живееш при майка си“.
С оглед на събраната по делото доказателствена съвкупност съдът
достига до категоричния извод, за невиновността на подс.Д. Е. Д. по
възденото му обвинение в частта му относно думите „мърша“ и „боклуци
сте“- престъпление по чл.148 ал.1 т.1 вр.чл.146, ал.1 НК.
По делото има събрани единствено безспорни доказателства , че
подсъдимия и частният тъжител са си разменили репликите „ мамино
детенце“, поради което и съдът приложи разпоредбата на чл. 146 ал.2 НК тъй
като в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин , че
обиденият е отвърнал веднага със същата обида, поради което съдът освободи
и двамата от наказание.
Не следва да са възлагат разноски по делото като те остават за сметка
на страните така както са направени.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Номер на акта:	5
Дата:	6 март 2025 г.
Съдия:	Юлиян Живков Николов

Дело:	20243120200139
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	22 април 2024 г.

Присъда по дело №139/2024 на Районен съд - Девня

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите