№ 517
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500966 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на СВ. АН. Н. срещу Решение № 260583 от
22.02.2021г. по гр.д. № 5401/2019г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с коeто на основание
чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати
на Н.Р. М. с ЕГН ********** сумата от 3000 лева, дължима на отпаднало основание –
развален договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата от 429.16 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода 31.10.2017г. до 29.03.2019г., както и на основание чл.
79, ал. 1, пр. I вр. чл. 286 от ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА е отхвърлен предявеният от него срещу
Н.Р. М. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумата от 10000 лева представляваща остатък от възнаграждение, дължимо по договор за
правна защита и съдействие от 17.09.2015г.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост на обжалваното
решение, евентуално за неправилност поради нарушение на материалния закон и на
съдопроизводствените правила. Изложените доводи са, че решението е постановено преди
изтичане на срока за представяне на писмена защита, както и преди произнасяне по
искането за поправка на протокол от о.с.з. на 08.02.2021г.; при непостановен отвод на
съдията-докладчик при наличие на искане и основание за това и неосигуряване на
справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд; при
недопустимо позоваване на решения по д.д. № 60/2016г. на ДС при АК - Варна и д.д. №
1
19/2017г. на ВДС при ВАадвС, които обстоятелства съставляват допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдържа доводи, че съдът не е съобразил целия предмет на
договора, както и обстоятелството, че въззивникът е изпълнил поетите задължения да
стартира преговори и да оказва съдействие чрез устни консултации за постигане на
взаимноизгоден план за погасяване на задълженията на ищцата към „Юробанк България“,
като по нейно искане е давал многократни консултации. По три от договорите за кредит е
постигнато предоговаряне, като е предотвратена съдебна защита. Ето защо в Анекс от
02.08.2016г. предмет на договора останали единствено отношенията на ищцата с „Банка
Пиреос България“ АД по отношение на апартамент № 9 в гр. Несебър. Имотът е ипотекиран
в полза на „Юробанк и Еф Джи България“ АД с договорна ипотека № 30/17.04.2008г.
Доколкото е постигнато споразумение за разсрочване на задължение по влязла в сила
заповед за незабавно изпълнение, то изпълнението на уговорките не е било възможно без
съдействието на страните по него и без възможност на длъжника да заплаща разсрочено
дълга си. Въззивникът, като адвокат на М. не е имал уговорено задължение да извършва
плащане вместо нея поради липса на надлежно учредена представителна власт в тази насока
до 02.08.2016г., когато е подписано нотариално заверено пълномощно на адв. Н.. Съгласно
договора за правна защита въззивникът не е имал задължение и правомощия за водене на
самостоятелни преговори, както и за сключване на споразумения от името на ищцата.
Поетото задължение от него е било да стартира преговори с банката, което е надлежно
изпълнено с писмо до „Банка Пиреос България“ АД. В договора не е бил уговорен срок за
изпълнение на задълженията, като задължението за съдействие и подпомагане е било
изпълнимо по искане на ищцата. Няма как въззивникът да отговаря за неизпълнението на
задълженията на М. по договора за кредит с „Банка Пиреос България“ АД до оттегляне на
поръчката на 05.08.2016г. Съдът не е отчел също правната природа на договора за правна
защита, по който адвокатът не дължи постигане на резултат, а подпомагане и съдействие на
страната при защита правата и законните й интереси. Изпълнението му не предполага
престиране на очакван и благоприятен за клиента резултат, а в случая въззивникът е поел
задължението за даване на консултации, правна защита и съдействие, но не и постигане на
определен резултат. Поемането на такъв резултат би било в противоречие с правилата на
адвокатската етика, доколкото постигането на краен благоприятен резултат е извън волята
на адвоката. По делото не е доказано също надлежно упражнено право на разваляне на
договора за правна защита от 17.09.2015г. поради виновно пълно неизпълнение от страна на
ответника. Изрично уговорено в договора е при прекратяване на договора от възложителя,
да не се връща заплатената част от адвокатския хонорар. Неправилен е на следващо място
изводът за доказано плащане на исковата сума, доколкото представените по делото разписки
не съдържат подпис на въззивника, удостоверяващ получаването на сумите. В същите са
изписани имена на различни от страните по делото лица, както и липсва посочено основание
за плащане, за да се приеме, че установяват плащане именно по спорното правоотношение.
Отправил искане поради всичко изложено за отмяна на решението.
В отговор на жалбата, Н. М. оспорва доводите в нея, като поддържа други,
обосноваващи правилност и законосъобразност на решението. Поддържа, че посредством
2
представени по делото писмени доказателства е установено плащане на исковата сума,
както и неизпълнение на задължението на въззивника за осъществяване на уговорената
защита на длъжника по реда на ГПК. Не е установено твърдяното водене на преговори с
кредиторите, осъществяването на защита по съдебни и изпълнителни дела, както и защита
на владеенето на ипотекирания имот. С оглед така уговорените задължения, предметът на
договора е общ и неясен, а осъществената работа от адв. С.Н. е незначителна по обем,
поради което е налице пълно неизпълнение. Отправил искане поради изложеното
обжалваното решение да се потвърди.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните поддържат изразените
позиции по спора, доразвиват подробно доводите си, излагат пространни становища по
същество на спора, като всяка претендира присъждане на разноски.
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе съдът
съобрази следното:
Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения при
първоинстанционното разглеждане на спора: постановяване на решението преди изтичане
на срока за представяне на писмена защита и преди произнасяне по искането за поправка на
протокол от о.с.з. на 08.02.2021г.; непостановен отвод на съдията-докладчик при наличие на
искане и основание за това и неосигуряване на справедлив и публичен процес в разумен
срок и от независим и безпристрастен съд; както и позоваване на решения на ДС при АК -
Варна и на ВДС при ВАадвС са частично основателни, но по естеството и тежестта си не са
обусловили недопустимост на произнасянето на ВРС. С оглед непосредствената цел на
въззивното производство – повторното разрешаване на материалноправния спор, при което
дейността и на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на
фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и
субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, в
изпълнение на задължението си да реши спора по същество, като съобразно собственото си
становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на
първата инстанция, настоящият въззивен съд служебно е поправил допуснатите от първата
инстанция процесуални нарушения. Ето защо обжалваното решение е процесуално
допустимо, а спора следва да се разгледа по същество.
Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н.Р. М. срещу СВ.
АН. Н. осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 и ал. 2
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 3000 лева,
като получена на отпаднало правно основание под формата на адвокатско възнаграждение
по договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., развален поради виновно
неизпълнение с отправено едностранно изявление от ищцата на 31.10.2017г., без даден
допълнителен срок за изпълнение поради отпаднал правен интерес от изпълнението му,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
3
молба в съда – 04.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 429.16 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017г. до
29.03.2019г.
Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: на
17.09.2015г. между страните е сключен договор за правна защита и съдействие, по силата на
който ответникът, като адвокат поел задължение да осъществи правна защита и съдействие
на отделни етапи посредством осъществяване на представителство, преговори пред всички
кредитори /банки/ на ищцата и двете й дъщери с цел защита на правата им и постигане на
предоговаряне на размера на задълженията по сключени от тях договори за кредит и начина
на изплащането им; правна защита по съответните съдебни и изпълнителни дела;
консултиране с цел постигане на финансова независимост и спестявания и т.н. Договорът е
сключен за срок от 18 месеца, а договореният хонорар – в размер на 1000 лв. месечно /общо
16000 лв./, както и резултатен хонорар. На 17.09.2015г. е подписано и пълномощно, с което
ищцата упълномощила ответния адвокат да я представлява пред банки, съдилища и съдебни
изпълнители. На 02.08.2016г. между страните е сключен анекс към договора за правна
защита и съдействие, като клаузата на чл. 1 е изменена в смисъл осъществяване на
представителство и преговори пред банка „Пиреос България“ АД за задължение на Н. М. с
цел защита правата на кредитополучателя и постигане на предоговаряне размера на
задълженията и начина на изплащането им, както и защита владеенето на ипотекирания
недвижим имот в Слънчев бряг 9. Съгласно чл. V от споразумението страните приели, че
възложителят е изплатил изцяло дължимия хонорар за защита и представителство и
допълнителни суми не се дължат. В изпълнение на поетите задължения, ответникът на
18.05.2016г. представил пълномощно пред ЧСИ СТ. Н.а, рег. № 805, ОС – Бургас и изпратил
две уведомления – на 29.06.2016г., че Н. М. не е собственик на обявените за продан
движими вещи и на 13.07.2016г. – че пазарната оценка на продаваният имот е силно
занижена, с искане за отмяна на проданта и извършване на нова оценка. Доколкото защитата
не е осъществена по реда на Глава 39 от ГПК и не са водени преговори с кредиторите, а
уведомленията по изп.д. са изпратени несвоевременно и не съставляват същински действия
по осъществяване на правна защита, ищцата приела, че е налице пълно неизпълнение на
договора. На това основание с писмо, изпратено по Телепоща на 31.10.2017г. уведомила
ответника, че разваля договора, без да дава допълнителен срок за изпълнение, тъй като
правния й интерес от изпълнението му е отпаднал. Исковата сума представлява платено от
ищцата възнаграждение по разваления договор чрез наредени 5 броя преводи по куриер
Еконт и 1 брой превод по Изипей, всеки от по 500 лв. За нарушения по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от
ЗА, както и на чл. 11, ал. 4 ЕКА по сезиране на ищцата на ответния адвокат са наложени
дисциплинарни наказания от АС – Варна. Отправила искане с оглед изложеното за
положително произнасяне по предявените искове.
В отговор на исковата молба, ответникът оспорил предявените искове по основание.
Признал факта на договорната връзка между страните, но оспорил твърдяната негова
неизправност, както и осъществяването на предпоставките за развалянето й. Изложил
4
съображения, че договорът за правна защита и съдействие е специален вид договор за
поръчка, уреден със специални правила в ЗА. Посочил, че специалният закон предвижда
засилена защита на имуществените права на адвокатите, като ограничава до минимум
възможността за засягане на същите, вкл. в случаите на некачествено изпълнение на поетите
задължения. Единствената хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на
възнаграждение се съдържа в чл. 35, ал. 4 от ЗА. В тази връзка изложил, че наличието на
специална уредба изключва приложението на общата за неизпълнение на задълженията по
ЗЗД. Уточнил, че уговореното в договора възнаграждение е безусловно, а плащането му не е
доказано. Поетото от него задължение по договора е за оказване на съдействие на ищцата и
дъщерите й в преговори с банките за предоговаряне размера на задълженията и начина на
изплащането им, което е изпълнено. Оказаното съдействие е било в рамките на поисканите
от ищцата консултации, като с писмо от 16.11.2015г. след извършен анализ на
предоставената информация и документация е изпълнил задължението си да стартира
преговори с цел постигане на взаимноизгоден начин на погасяване на задължението по
Договора за жилищен кредит от 24.04.2008г., за който единствено ищцата му е предоставила
пълномощия за представителство пред банки. В рамките на дадените му пълномощия от
17.09.2019г. адв. Н. уговорил с представители на банките да не се пристъпва към
принудително изпълнение по изп.д. № 858/2014г. по описа на ЧСИ СТ. Н., рег. № 805 по
време на преговорите за сключване на споразумение, поради което до изтичане на шест
месеца банката не е поискала реализиране на изпълнителни действия. Поради тежко
финансово състояние, ищцата постоянно отлагала предоставяне на информация по искане
на банката, като не е имала желание да посети лично банката. Не е предложила никакви
реални средства като база за постигане на споразумение, поради което преговорите
приключили безуспешно в края на шестия месец. Представителите на банката, за да
преговарят с адв. Н. изискали нотариално заверено пълномощно, което ищцата
предоставила едва на 02.08.2016г., поради което до този момент е била налице обективна
невъзможност за изпълнение. Първите поискани от банката – взискател след сключване на
договора между страните принудителни действия са именно от 10 и 12.05.2016г. Към
момента на сключване на анекс към договора от 02.08.2016г. ищцата изразила благодарност
за извършената работа, като признала оказаното от адвоката съдействие за сключване на
споразумение с Банка Пиреос. Така обосновал изправността си по поетите задължения, на
което основание отправил искане за отхвърляне на предявените искове с извод за
неоснователност.
В срока и по реда на чл. 211 от ГПК СВ. АН. Н. предявил срещу Н.Р. М. насрещен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл. 286 от ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА за осъждане
на ответницата да му заплати сумата от 10000 лева, представляваща дължимо и неплатено
на основание договора за правна защита и съдействие от 17.09.2005г. адвокатско
възнаграждение, платимо на 10 месечни вноски, всяка по 1000 лв. в периода 19.09.2015г. до
17.07.2016г.
Насрещната искова молба е основана на твърдения за сключен между страните
5
договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., по силата на който договореното
възнаграждение платимо от ответницата възлиза в общ размер на 16000 лева, от което
ответницата не е изпълнила задължението си за плащане на възнаграждение в исковия
размер. Ищецът е изправен по поетите с договора задължения, а ответницата – не. Отправил
искане поради това за осъждане на същата да заплати дължимия остатък от уговореното
възнаграждение.
В отговор на насрещния иск Н. М. оспорила същия по основание, като заявила
възражения за нищожност на договора за правна защита и съдействие от 17.09.2015г. като
противоречащ на морала и на добрите нрави, обосновано с твърдения за нееквивалентност
на насрещните престации и уговаряне на дължимото възнаграждение в разрез с
регламентираните минимални размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №
1/2004г. Във връзка с поетите по договора задължения насрещният ищец не е водил
преговори с кредиторите, нито е предприел съдебни действия или такива пред ЧСИ, като е
налице пълно неизпълнение, вследствие на което е последвала публична продан на
ипотекиран собствен неин имот в к.к. „Слънчев бряг“. Ето защо договорът е развален от нея
чрез отправено до ищеца едностранно изявление на 31.10.2017г. за разваляне без даване на
допълнителен срок за изпълнение, поради отпаднал правен интерес от изпълнението.
Отделно посочила, че съгласно чл. V от подписан между страните анекс към договора от
02.08.2016г. страните се съгласили, че възложителят е изплатил изцяло дължимия хонорар за
защита и представителство пред „Банка Пиреос България“ АД и допълнителни суми не се
дължат. Заявила също възражение за погасяване на вземането за възнаграждение по давност.
Отправила искане поради изложеното за постановяване на решение, с което насрещния иск
да се отхвърли с извод за неоснователност.
В писмена молба преди първо с.з. ответникът уточнил, че на 04.08.2016г. ищцата
оттеглила пълномощията, с което договорът за правна защита и съдействие бил прекратен
предсрочно.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, а и от приет по делото Договор за правна защита и
съдействие се установява, че на 17.09.2015г. Н. М. възложила на адв. С.Н. осъществяване на
представителство, преговори пред всички нейни и на двете й дъщери кредитори с цел
защита правата на кредитополучателите /длъжници/ и постигане на предоговаряне размера
на задълженията и начина на изплащането им; правна защита по съответни съдебни и
изпълнителни дела образувани от кредиторите; консултиране с цел постигане на финансова
независимост; защита пред съдилищата и съдебните изпълнители; защита владеенето на
ипотекирани недвижими имоти в гр. Плевен, в гр. София и к.к. Слънчев бряг, с цел
необезпокояваното им ползване за възможно на-дълъг срок; пълно изплащане на
задълженията към кредиторите на колкото се може по-ниска цена. Адв. С.Н. поел
задължение да стартира преговоди с цел постигане на взаимноизгоден начина за погасяване
6
на задълженията възникнали във връзка с подписани договори за кредит. След една година,
при условие, че собственика има възможност за заплащане на част от дълга, да извършва
преговори с цел постигане на възможно най-ниска сума, при заплащане на която, останалата
част от дълга да се опрости. Съгласно чл. IV договора е сключен за 18 месеца, а
договореният хонорар съгласно чл. V – в размер на 16 000 лева, плащането на който е
разсрочен на месечни вноски в размер на 1000 лв. и следва да бъде изплатен възможно най-
скоро. Уговорените етапи на защита са Първи, включващ подробен анализ на
документацията и започване на преговори за предоговаряне на условията с банките и Втори
– включващ защита по зп.д., по съдебни дела и пред съответните кредитори. Съгласно чл.
VII при условие, че възложителят прекрати договора, то заплатената част от адвокатския
хонорар не се връща.
На 17.09.2015г. Н. М. упълномощила адв. С.Н. да я представлява, преговаря и
защитава пред всички банки, съдилища и съдебни изпълнители.
Със Споразумение към договора за правна защита и съдействие от 02.08.2016г.
задълженията по чл. 1, т. 1 и т. 5 са изменени за осъществяване на представителство,
преговори пред Банка Пиреос България АД за задължения на Н. М. с цел защита правата на
кредитополучателя и с цел постигане предоговаряне размера на задълженията и начина на
изплащането им, както и защита на владеенето на ипотекирания недвижим имот в к.к.
Слънчев бряг. Чл. V страните изменили, като се съгласили, че възложителят е изплатил
изцяло дължимия хонорар за защита и представителство пред Банка Пиреос България АД и
допълнителни суми не се дължат.
С Уведомление, входирано в деловодството на Банка Пиреос България АД на
16.11.2015г., адв. С.Н., като пълномощник и представител на Н. М. уведомил банката, че по
договор за жилищен кредит от 24.04.2008г. кредитополучателят има финансови затруднения
поради тежката икономическа криза и изпитва големи трудности в спазване на договорните
задължения. Отправил искане поради това условията на договора да се предоговорят с
удължаване крайния срок на договора, намаляване на лихвения процент и месечните
погасителни вноски.
На 18.05.2016г. в същата банка е входирано уведомление, с което ответникът, като
пълномощник и представител на ищцата заявил желание и готовност за пълно погасяване на
задължението на Н. М. към банката чрез доброволна продажба на недвижимия имот,
представляващ обезпечение по договора за кредит. Поканил банката на преговори и
обсъждане на предложението.
На 02.08.2016г. Н. М. упълномощила адв. С.Н. да я представлява пред Банка Пиреос
България АД с правото да предоговори от нейно име условията за погасяване на
задълженията й към банката по договор за жилищен кредит от 24.04.2008г. Пълномощното е
с нотариална заверка на подписа на упълномощителя рег. № 6676 от 02.08.2016г. на
Нотариус В.Г., рег. № 549.
На 04.08.2016г. Н. уведомила адв. С.Н., че оттегля нотариално заверено пълномощно
7
от 29.07.2016г. и адвокатско пълномощно да я представлява като адвокат, като заявила, че в
бъдеще няма право да извършва правни и фактически действия от нейно име.
Препис от ИД № 858/2014г. по описа на ЧСИ СТ. Н.а, рег. № 805 с район на действие
Окръжен съд – Бургас е приет като доказателство по делото и от съдържанието му се
установява, че е образувано срещу ищцата на 27.10.2014г. по молба на взискателя „Банка
Пиреос България“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 08.11.2013г. издаден въз основа
на Заповед за изпълнение № 3426/23.10.2013г. по ч.гр.д. № 5637/2013г. по описа на Районен
съд – Плевен, с която на ищцата е осъдена да заплати на банката парични суми главница
87304.071 лв., договорна лихва 10020.03 лв. и наказателна лихва 1517.08 лв. по договор за
жилищен кредит от 24.04.2008г. По същото на 18.05.2016г. адв. С.Н. уведомил ЧСИ, че е
упълномощен от Н. М., представил пълномощно и посочил съдебен адрес да връчване на
съобщения и книжа; с Уведомление от 30.06.2016г. ответникът, като адвокат и
пълномощник на Н. М. уведомил ЧСИ СТ. Н.а, рег. № 805 по изп.д. № 858/2014г., че
апартамент № 9 и движимите вещи в него, находящ се в гр. Несебър са собственост на
Росица Цанкова и не са собствени на Н. М.. Оспорил поради това законосъобразността на
насоченото изпълнение върху движимите вещи и отправил искане за отмяната им. С
Протокол от същата дата ЧСИ освободил вещите от изпълнение; с молба от 15.07.2016г.
оспорил оценката, отправил искане публичната продан да се отмени и да бъде извършена
нова оценка. Представил експертно становище. На 15.07.2016г. Н. М. уведомила ЧСИ, че е
оттеглила пълномощното дадено на адв. С.Н.. На 18.07.2016г. ЧСИ била уведомена, че
длъжникът упълномощил адв. С.М. с права да я представлява пред банки и по изп.д.
Като доказателства по делото са приети разписки за прием на паричен превод с
товарителници № № 71880000335467/03.12.2015г., № 71880000366611/04.01.2016г., №
71880000403712/08.02.2016г. и № 71880000306109/09.11.2015г. за нареждане на парични
суми от по 500 лв. чрез Еконт, както и разписка № 01000455949722/21.06.2016г. за
нареждане чрез системата за парични разплащания „Изипей“ сумата от 500 лв.
От заключението на ССЧЕ, прието пред ВОС се установява, че след проверка на
документацията в Еконт е установено, че на посочените дати в табл. 1, чрез системата за
парични преводи на Еконт, от подател с тел. № ********** са предадени суми към
получател с тел. № ********** в общ размер на 2500 лв. Като подател в някои от
разписките е посочено името Н. М., Н. М., а като получател – Консултантска кантора С.Н.,
адв. С.Н., СВ.ИВ.. В табл. 2 са посочени получателите на паричните преводи – Д.Д.СТ. и
АТ. П. Б.. Изпратената в брой сума през системата за парични преводи и платежни услуги
Изипей на стойност 500 лв. е с наредител Н. М. и получател Д.Д.СТ., с основание
„адвокатски хонорар СВ. Н.“. Сумата е приета от посочения получател.
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане е осъдителен иск за връщане на даденото по договор за
правна защита и съдействие, развален с отправено на 31.10.2017г. едностранно изявление от
ищцата поради неизпълнение на ответника – адвокат.
8
Основателността му е обусловена от кумулативното наличие на предпоставките:
валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за правна защита
и съдействие, по който е заплатена исковото договорено възнаграждение, разваляне на
договора, поради неизпълнение на задължението на адвоката да окаже уговорения обем
правна защита и съдействие и неизпълнение на възникналото за ответника задължение за
връщане на полученото по разваления договор. Доказателствената тежест за установяване
на фактите, съставляващи основание на иска и имащи характер на положителни такива, се
носи от ищцата, която трябва да проведе пълно и главно доказване, независимо от
процесуалното поведение на ответника.
Съгласно третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, подлежи на връщане
даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В т. 1 на Постановление № 1/1979г.
на Пленум на ВС е разяснено, че основанието съществува при получаването на престацията,
но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване
на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение,
при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и
в други подобни случаи. Когато е извършено изпълнение въз основа на влязло в сила
решение, което впоследствие е отменено, връщането на даденото също се основава на
третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Вземането става изискуемо от деня, в който
отпада основанието.
Развалянето на договорите съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД има ретроактивно действие,
освен при договорите за продължително или периодично изпълнение.
Безспорно е установено в процеса, че по силата на договор за правна защита и
съдействие, валидно сключен на 17.09.2015г. между страните, ищцата възложила, а
ответника, като адвокат приел да оказва правна защита и съдействие на доверителя
посредством осъществяване на представителство, консултиране, защита на правото да
владее недвижимия си имот и водене на преговори с банките – кредитори с цел
предоговаряне размера на задълженията и начина на изплащането им, както и да
осъществява правна защита по съответните съдебни и изпълнителни дела в продължение на
поне на една година, след която и при условие, че доверителя има възможност за заплащане
на част от дълга, да извършва преговори за постигане на най-ниска сума, като договорът е
сключен за срок от 18 месеца.
Изрично в чл. VI страните уговорили етапи на защитата, а съгласно чл. V
договореният хонорар в размер на 16000 лева е платим разсрочено на минимални месечни
вноски в размер на 1000 лева.
Съгласно клаузата на чл. VII страните се съгласили договорът да не може да бъде
прекратяван предсрочно от страните, а при условие, че възложителят прекрати договора, то
заплатената част от адвокатския хонорар не подлежи на връщане.
Не съществува спор в процеса, че със споразумение от 02.08.2016г. задължението на
ответника е ограничено за осъществяване на представителство и преговори само пред Банка
9
Пиреос България АД и за защита на правото на ищцата да владее ипотекирания имот в
Слънчев бряг, както и че страните се съгласили, че възложителят е изплатил изцяло
дължимия хонорар, като допълнителни суми не се дължат. На 04.08.2016г. ищцата
уведомила ответника, че оттегля дадените му пълномощия.
Не е доказано твърдението за отправено от ищцата волеизявление за разваляне на
договора поради виновно неизпълнение на 31.10.2017г. Волеизявлението на последната,
обаче дори и да бе доказано, предвид установените по делото факти, не би породило
целените правни последици, тъй като към момента на отправянето му, както и към момента
на подаване на исковата молба действието на договора е било прекратено. Предвиденият
срок в чл. IV от договора, с който съконтрахентите са обвързали действието му за 18 месеца
е изтекъл на 17.03.2017г. Следователно възникването и упражняването на потестативното
право на разваляне по чл. 87 от ЗЗД след изтичане срока на действие на договора е лишено
от основание, както в доказателствата, така и в закона.
При отсъствие на предвидените в договора и в закона предпоставки за разваляне на
процесния договор, отправеното от ищцата след прекратяване действието на договора в тази
насока едностранно волеизявление, материализирано в непредставено по делото писмо,
адресирано до ответника на 31.10.2017г., както и в исковата молба не е породило целените
правни последици. Твърдяното от ищцата отпадане на съществуващата облигационна
връзка не е доказано, а договорът е прекратен с изтичане на уговорения срок на действие.
След прекратяване действието на договора поради изтичане на срока му не може да има
както изпълнение, така и неизпълнение на договора и възникване на последиците от
неизпълнението, тъй като с прекратяването на облигационната връзка между страните
отпадат и задълженията основани на нея. Последното от своя страна изключва да е налице
основание за връщане на престираното от ищцата възнаграждение на адвоката по реда на
чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД.
Наред с изложеното, съдът приема, че с договорната клауза на чл. VII, изр. 2 е
въведено правило в отношенията между страните за невръщане на платеното по договора
при прекратяването му, което тълкувано съгласно чл. 20 от ЗЗД - във връзка с останалите
клаузи в договора, с характера на правната защита и съдействие и на осъществяването на
представителство, с обичаите в практиката и добросъвестността, дава основание да се
приеме, че волята на страните е била прекратяването, респ. развалянето на договора да има
действие занапред. Т.е. по волята на страните обратното действие на развалянето на
договора поради неизпълнение в случая е изключено, поради което дори при доказано
разваляне по чл. 87 от ЗЗД платеното от ищцата не би подлежало на връщане на основание
чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД.
Извън казаното, с оглед писмените доказателства по делото и изхождайки от
спецификата на насрещната престация – правна защита и съдействие на законни права и
интереси, съдът приема, че ответникът, като адвокат е изпълнил поетите задължения за
осъществяване на представителство, консултиране и водене на преговори с банките в
рамките на собствените си възможности. В този смисъл е и официално завереното
10
волеизявление на Н. М. от 19.09.2016г. на л. 84 от делото на ВРС, което по правната си
същност представлява признание на неизгоден за страната факт, което преценено с оглед на
всички обстоятелства по делото се ползва с доказателствено значение, поради което съдът е
длъжен да съобрази установения с това признание факт при формиране на правните си
изводи по въпроса за изправността на ответника. Не е налице съответно и виновно
неизпълнение на поетите договорни задължения като основание за упражняване на
преобразуващото право по чл. 87 от ЗЗД.
Ето защо съдебният състав приема, че предявеният по реда на чл. 55, ал. 1, пр. III вр.
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, както и обусловеният иск по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД са недоказани
по основание и следва да се отхвърлят. Решението на ВРС в тази част следва да се ревизира
съобразно формирания извод.
Предмет на разглеждане по насрещния иск от друга страна е претенция за реално
изпълнение на договорно задължение, произтичащо от договора за правна защита и
съдействие от 17.09.2005г. за плащане на уговорено адвокатско възнаграждение, платимо на
10 месечни вноски, всяка по 1000 лв. в периода 19.09.2015г. до 17.07.2016г.
Установено е по делото и не е налице оспорване, че със Споразумение към договора
за правна защита и съдействие от 02.08.2016г., страните се съгласили, че възложителят е
изплатил изцяло дължимия хонорар за защита и представителство и допълнителни суми не
се дължат. Валидността на постигнатото съгласие в този смисъл не е оспорена от насрещния
ищец, а съобразно момента на сключването му – обхваща вземането за адвокатско
възнаграждение, предмет на насрещната претенция. Съобразно провъзгласения в чл. 20а, ал.
2 от ЗЗД принцип на свободата на договаряне, предоставящ на гражданскоправните субекти
правото да изменят, прекратяват, развалят или отменят по взаимно съгласие валидно
сключените съглашения между тях, няма основание да се игнорира и да не се приеме за
меродавно като изразяващо действителната воля на страните изявлението, което е било
направено последно във времето. Волята на страните, обективирано в споразумението от
02.08.2016г. следва да се зачете като релевантно в отношенията им и обвързващо ги,
доколкото ясно и категорично отразява съгласието им по въпроса за платения към този
момент хонорар и за недължимост на допълнителни суми по договора занапред. По делото
липсват оборващи съгласието на страните доказателства, както липсва и въведено
процесуално твърдение, че уговореното в чл. V на споразумението от 02.08.2016г. е било
впоследствие изменено, отменено или е недействително на някакво основание. Липсва
основание при това да се приеме, че такава уговорка не съществува и не обвързва страните
по делото. Следователно, с изричните си изявления, оформени със споразумението от
02.08.2016г., страните са признали пълно плащане на уговореното и дължимо по договора за
правна защита и съдействие възнаграждение, поради което исковата сума, заявена като част
от възнаграждението е недължима понастоящем. Предявеният по реда на чл. 79, ал. 1, пр. I
вр. чл. 286 от ЗЗД иск поради това е недоказан по основание и следва да се отхвърли.
Решението на ВРС в тази част е правилно и не страда от визираните в жалбата пороци,
поради което следва да се потвърди.
11
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и процесуалното правило на чл. 78,
ал. 3 от ГПК, всяка от страните има право на разноски по отхвърлените искове.
Действително реализирани от ищцата пред първата инстанция съгласно приет списък
са разноски под формата на платено възнаграждение на адвокат в размер на 1000 лв. и
държавна такса в размер на 170 лв. Доколкото процесуалното представителство на страната
е осъществено за защита по всеки от разгледаните искове /първоначален, акцесорен и
насрещен/, а в договора от 13.08.2018г. платеното възнаграждение не е отнесено и
конкретизирано по размер по всеки от исковете, следва да се приеме, че е платено равно по
размер възнаграждение по всеки от трите иска или по 333.33 лв. по всеки. Пред въззивната
инстанция възнаграждение в същия размер се претендира на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, както и платен депозит за вещо лице в размер на 300 лв. По делото не е представен
договор за правна помощ, в който ангажираността на адвоката безвъзмездно да проведе
възложения му мандат за процесуално представителство пред настоящата инстанция е
договорена изрично, а възнаграждението за представителство пред първата инстанция е
посочено изрично, че е платено от страната в брой. Ето защо в полза на процесуалния
представител на въззиваемата не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 от ЗА, тъй като не се установява да е уговорено осъществяването на правна помощ
за защита пред въззивната инстанция при условията на чл. 38 от ЗА, нито има доказателства
за реално плащане на възнаграждението в заявения размер. Т.е. на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение по отхвърления насрещен иск
само за първа инстанция съответно в размер на 333.33 лева.
Съобразно представен от въззивника списък на разноските, претендираните от
страната разноски са под формата на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗА, като в договора е уговорено представителство само по въззивното дело. Видно от
приложения по делото договор за правна защита и съдействие, предоставената от адв. П.В.
правна защита е безплатна. Посочено е, че въззивникът С.Н. е друг юрист по смисъла на чл.
38, ал. 1, т. 3 от ЗА. При това положение дължимото на процесуалния представител на
въззивника възнаграждение възлиза на 740 лева, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и т. 2
от Наредба № 1/2004г. по всеки от отхвърлените първоначален и акцесорен искове само за
въззивна инстанция. В този размер разноските следва да се възложат в тежест на
въззиваемата.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260583 от 22.02.2021г. по гр.д. № 5401/2019г. по описа на
ВРС, ХХ-ти състав, В ЧАСТТА, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД СВ. АН. Н. с ЕГН ********** е осъден да заплати на Н.Р. М. с ЕГН
12
********** сумата от 3000 лева, дължима на отпаднало основание – развален договор за
правна защита и съдействие от 17.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.04.2019г. до окончателното
плащане, както и сумата от 429.16 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.10.2017г. до 29.03.2019г., както и в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК са присъдени разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 55, ал. 1, пр. III вр. чл. 87, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД предявеният от Н.Р. М. с ЕГН ********** срещу СВ. АН. Н. с ЕГН ********** иск за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3000 лева, дължима на отпаднало
основание – развален договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.04.2019г. до окончателното плащане, както и сумата от 429.16 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода 31.10.2017г. до 29.03.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260583 от 22.02.2021г. по гр.д. № 5401/2019г. по
описа на ВРС, ХХ-ти състав, В ЧАСТТА , с която на основание чл. 79, ал. 1, пр. I вр. чл.
286 от ЗЗД вр. чл. 36 от ЗА е отхвърлен предявеният от СВ. АН. Н. с ЕГН **********
срещу Н.Р. М. с ЕГН ********** насрещен иск за осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от 10000 лева представляваща остатък от възнаграждение, дължимо по
договор за правна защита и съдействие от 17.09.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК СВ. АН. Н. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Н.Р. М. с ЕГН ********** сумата от 333.33 лева, представляваща съдебни
разноски под формата на платено възнаграждение за адвокат за защита по насрещния иск
пред първата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Н.Р. М. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на адв. П.В. сумата от 740 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция определено на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО в частта по насрещния иск подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок, който за страните започва да тече от получаване на
съобщението за постановяването му, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на страните по
делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13