Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.04.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В
въззивен състав
в публичното заседание на седми
април
през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Ели Гигова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 10591 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 13.01.2015 г. по гр.д.
№ 39638
по описа за 2014 г., СРС, Второ ГО, 64 състав ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В. дължат на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *******, сумата 1 755,70 лв. (С.В.- 4/6 от тази сума, Р.В.- 1/6
от тази сума и Г.В.- 1/6 от тази сума), представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия до обект: гр.София.,
ж.к. “*******, аб.Nо 238251, за периода: 29.04.2011 г.-30.04.2013 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 29.04.2014 г. (датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК пред СРС , по което е образувано ч.гр.д.23
220/2014 г. на СРС, 64 състав) до окончателното й изплащане, на осн. чл.422,
ал.1 от ГПК, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 1 755,70 лв. до общия
предявен размер от 2 068,49 лв. и за периода: 01.01.2011 г.-28.04.2011 г.,
като погасен по давност;
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В.
дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 264,12 лв. (С.В.- 4/6 от тази сума, Р.В.-
1/6 от тази сума и Г.В.- 1/6 от тази сума), представляваща лихва за забава в плащането на главницата за периода: 29.04.2011
г.-28.03.2014 г., на осн. чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 264,12 лв. до общия предявен размер от 309,19 лв.
и за периода: 28.02.2011 г.-28.04.2011 г., като погасено по давност.
ОСЪЖДА
Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В. да заплатят
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, , сумата 719,68 лв. (С.В.- 4/6 от тази сума, Р.В.-
1/6 от тази сума и Г.В.- 1/6 от тази сума), представляваща сторените от ищеца в
производството пред СРС разноски и
дължимо юрк. възнаграждение, съразмерно с уважената част от предявените от него
искове, на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, да заплати
на Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В., сумата 74,50
лв.- разноски сторени от ответниците в производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от предявените с/у тях искове, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА
Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В., да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 335,48 лв. (С.В.- 4/6 от тази
сума, Р.В.- 1/6 от тази сума и Г.В. - 1/6 от тази сума), представляваща сторени
от ищеца в заповедното производство (ч.гр.д.23 220/2014 г. на СРС, 64
състав) разноски, съразмерно с уважената част от предявените в настоящето
производство искове, с пр. основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от С.Г.В., ответник пред СРС, с която
въззивна жалба се обжалва решението от 13.01.2015 година по гр.д.№39638 по
описа за 2014 година на СРС,Второ гражданско отделение, 64 -ти състав, в частта,в която претенциите на ищеца
срещу ответницата –въззивник по настоящето производство,с правно основание
чл.422,ал.1 ГПК,са били уважени.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС -„Т.С.“ЕАД. В течение на
процеса се излага, становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите по
чл.422 ГПК са били уважени.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от останалите ответници- Г.В. и Р.В..
Постъпила е въззивна
жалба от ответника пред СРС-Г.Д.В.. с която въззивна жалба се обжалва
решението от 13.01.2015 година по гр.д.№39638 по описа за 2014 година на
СРС,Второ гражданско отделение,64 -ти състав, в частта,в която претенциите на ищеца срещу ответника –въззивник по
настоящето производство,с правно основание чл.422,ал.1 ГПК,са били уважени.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС -„Т.С.“ЕАД. В течение на
процеса се излага, становище за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на така постановеното решение в частта, в която претенциите по
чл.422 ГПК са били уважени.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от останалите ответници- С.В. и Р.В..
От ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ- „Н.И.“ ООД не са постъпили
становища по въззивните жалби.
С въззивните жалби се иска се от
настоящата инстанция да отмени решението в частта, в която на основание чл.422 ГПК са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на въззивниците
/ответници/ и да постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По
допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение всеки един от въззивниците е бил
уведомен на 16.01.2015 г.
Въззивната
жалба от С.Г.В. е подадена на 29.01.2015
г./по пощата, л.194 по делото пред СРС/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Въззивната
жалба от Г.Д.В. е подадена на 29.01.2015 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
В частта, в която решението се обжалва на основание
чл.422 ГПК са признати вземания в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на ответниците
/въззивници/, следователно въззивните
жалби са допустими.
По
основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите
във въззивната жалба:
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено в допустим процес и е
валидно:
За издадената на 15.05.2014 г. по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 23220 по описа за 2014 г., всеки длъжник е
бил уведомен на 23.05.2014 г.
Възраженията по чл.414 ГПК са подадени на 03.06.2014
г.
Именно подаването на възраженията обосновават правния
интерес на заявителя да предяви иск по чл.422 ГПК.
Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на
заявителя на 18.06.2014 г. Исковата молба е предявена на 18.07.2014 г., т.е. в
законоустановения срок.
Действително, налице беше твърдяната от въззивниците
нередовност на исковата молба – в заповедното производство задълженията са
претендирани при условията на разделност, а в производството по реда на чл.422 ГПК, вземанията бяха претендирани солидарно. Това беше констатирано в о.с.з. на
10.06.2020 г. като съдът даде указания на ищеца /пред СРС/ да отстрани същата
като с писмена молба, с препис за всеки един от ответниците уточни какъв размер
претендира по реда на чл. 422 ГПК, задължения за установяване срещу всеки един
от ответниците – Р.Д.В., Г.Д.В. и С.Г.В..
В изпълнение на тези указания ищецът депозира молба на
10.07.2020 г. като посочи и конкретизира претенциите срещу всеки един от
ответниците по размер и квота в отговорността, съответно: срещу Р.Д.В. и Г.Д.В.
– по 1/6 идеална част или по 396,28 лв., от които 344,74 лв.- главница,
представляваща стойност на неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
м.01.2011 г.- м.04.2013 г. и 51,53 лв.-
законна лихва за забава за периода от 28.02.2011 г. до 28.03.2014 г., ведно със
законната лихва от 29.04.2014 г. – датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК; срещу С.Г.В. – 4/6
идеални части или 1585,12 лв., от които 1378,99 лв. - главница, представляваща
стойност на неизплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.01.2011 г.-
м.04.2013 г. и 206,12 лв.- законна лихва
за забава за периода от 28.02.2011 г. до 28.03.2014 г., ведно със законната
лихва от 29.04.2014 г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК.
Съгласно чл.129, ал.5 ГПК поправената искова молба се
смята за редовна от деня на подаването й.
При това положение порокът на исковата молба е
саниран, считано от 29.04.2014 г., арг. от чл.422, ал.1 ГПК.
Затова и не са налице предпоставките за обезсилване на
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и прекратяване на производството по
делото, в който смисъл са доводите на въззивниците в становището по
молбата-уточнение от 10.07.2020 г.
Дали предявените за установяване вземания по реда на
чл.422 ГПК са погасени по давност касаят тях основателността им, а не
допустимостта на производството.
Видно от обжалваното решение СРС се е произнесъл по
начина по който е била издадена заповедта за изпълнение.
Следователно доводът
във въззивната жалба, че решението е
недопустимо е неоснователен.
Относно
дължимостта на сумите, признати от първоинстанционния съд за установени:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че за исковия период 01.01.2011 г.- 30.04.2013 г. ответниците са собственици
на процесния недвижим имот, аб.№ 238251. С.Г.В. и Д.Г.В. били придобили
недвижимия имот чрез покупко-продажба по реда на НДИ в условията на СИО. Д.Г.В.
бил починал на 03.02.2015 г. и оставил за наследници ответниците – С.Г.В. –
съпруга и Г.Д.В. и Р.Д.В. – синове. След смъртта на Д.Г.В., СИО била прекратена
и съпругата му получавала ½, а останалата ½ се поделяла между
тримата наследници по закон или за съпругата – 4/6 идеални части и за синовете
по 1/6 идеална част. С.В. се била разпоредила с 1/3 от своята идеална част в
полза на Г.Д.В. /продала му я/, но това била сторено след процесния период, на
13.08.2013 г. Отношенията между страните по спора били възникнали въз основа на
ОУ на дружеството-ищец. От заключението на вещото лице топлотехник се
установило, че стойността на консумираната ТЕ възлизала на 1 997,07 лв. От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза /СЧЕ/, в което били отразени
резултатите от изравнителните сметки и такси за дялово разпределение, се
установило, че главницата възлиза в размер на 2 068,49 лв., а лихвата за
забавено издължаване в размер на 300,35 лв. Направеното от ответниците
възражение за погасяване на вземанията по давност било основателно, тъй като
вземанията се погасявали с кратката 3-годишна давност по чл.111 б.“в“ ЗЗД като СРС се е аргументирал и с ТР №
3 от 18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение погасени по давност били вземанията за
периода 01.01.2011 г. до 28.04.2011 г., вкл. Претенцията на ищеца била
основателна за периода 29.04.2011 г.- 30.04.2013 г. в размер на 1 755,70
лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2 068, 49 лв.
претенцията била неоснователна и като такава е отхвърлена. По иска по чл.86,
ал.1 ЗЗД СРС се е позовал на ОУ -2008 г.- чл.33, ал.1, съгласно която
разпоредба потребителите били длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Затова и
ответниците изпадали в забава по правилото на чл.84, ал.1 ЗЗД, т.е. без да
бъдат канени от ищеца, тъй като задълженията били срочни. Възраженията за
погасяване на вземанията за лихва по давност е прието за основателно за периода
28.02.2011 г. до 28.04.2011 г., вкл. Основателна била претенцията за периода
29.04.2011 г. до 28.03.2014 г. и за сумата в размер на 264,12 лв. за разликата
над тази сума до пълния предявен размер от 390,19 лв. претенцията била
неоснователна като погасена по давност.
Разноски са присъдени на ищеца за уважената част, а на
ответниците за отхвърлената част. Присъдени са и разноски на ищеца в
заповедното производство.
Софийски
градски съд, действащ като въззивна
инстанция приема следното:
Правилно и в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства и при приложение на чл.153 ЗЕ, СРС е достигнал до извода,
че ответниците имат качеството на потребители. По арг. от чл.153, ал.1 ЗЕ,
страните са обвързани от облигационно отношение. Отношенията се уреждат във
връзка с публично известни ОУ. В конкретния случай това са ОУ, в сила от 13.02.2008
г.
Следователно доказано е основанието за съществуване
задължението на ответниците по заплащане на стойността на потребената топлинна
енергия за отопление имот, такава отдадена от сградна инсталация и топла вода
/БГВ/.
Действително, от ответницата С.В. е било направено
възражение относно качеството на подадената ТЕ, но същото не касае процесния
период, виж л.180 по делото пред СРС /исково производство/.
Действително, С.В. се е разпоредила с 1/3 идеална част
от собствените й 2/3 идеални части от процесния имот, но това е станало след
крайния момент на процесния период. В този смисъл правилен е извода на СРС, че
това разпореждане е неотносимо за квотите на ответниците за периода, с който
сме сезирани.
Следва да отбележим и, че този довод не е в полза на
въззивника Г.Д.В., тъй като ако зачетем това прехвърляне на част от идеалната
част от страна на другата въззивница, то неговото задължение би се увеличило по
размер.
Реално потребеното количество ТЕ е установено от
заключението на СТЕ, което е отговорило, че при изчисляването на стойността на
ТЕ са спазени законовите изисквания на ЗЕ и нормативните документи по
приложението му.
Противно на твърдяното от въззивниците, от третото
лице помагач са представени индивидуалните справки от изравнителните сметки на
абоната, както и документите за главен отчет, виж л.155 и следв. пред СРС.
От ищеца са представени поисканите с отговорите по
исковата молба документи по т.6 от същите, а именно: извлечение от
индивидуалната сметка, акт за разпределение на кубатура и молбата на С.В. за
откриване на партида от 16.09.1985 г., както и съобщения към фактурите.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че стойността на потребената ТЕ не е заплатена/липсва и такова
твърдение от страна на ответниците/. От заключението на вещото
лице-счетоводител се установява, че счетоводството на ищцовото дружество е
водено редовно.
Без значение е дали ответниците са поканени от ищеца
да изпълнят задълженията си или не с оглед на обстоятелството, че задълженията
по арг. от чл.84, ал.1 ЗЗД са срочни и не е необходимо отправяне на покана.
Възражението за погасяване на вземанията за главница и
акцесорната им претенция за лихва за забава е частично уважена като съдът
констатира, че това е сторено възможно в интерес на ответниците, въззивници,
тъй като по правилото на което самият СРС се е позовал – чл.33, ал.1 ОУ-2008 г.
и при съобразяване на това, че заявлението е подадено на 30.04.2014 г., то за м.04.2011
г. вземанията не би следвало да са погасени по давност; срокът за заплащането
им изтича на 30.04.2011 г.
Но при положение, че в отхвърлената част липсва
въззивна жалба от ищеца пред СРС и при съобразяване с правилото на чл.271,
ал.1, предл.2 ГПК въззивната инстанция не може да влоши положението на
въззивниците.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено. Следва, обаче, да бъде съобразено отстраняването на
нередовностите на исковата молба пред
настоящата инстанция и да бъде конкретизиран размера на всяко едно от
задълженията на ответниците или както следва: относно размера на главницата за
топлинна енергия – в тежест на Р.Д.В. и Г.Д.В. по 292,62 лв., на С.Г.В. –
1170,47 лв.; относно лихвата за забавено издължаване на главницата, съответно в
тежест на Р.Д.В. и Г.Д.В. по 44,02 лв. , а на С.Г.В. -176,08 лв.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
При този изход на спора разноските се оказват правилно
разпределени като също следва да бъде конкретизиран размера като задължение на
всеки един от ответниците, а именно: на Р.Д.В. и Г.Д.В. по 119,95 лв., а на С.Г.В.
– 479,79 лв. относно разноските в
исковото производство.
Относно
разноските в заповедното производство:
в тежест на Р.Д.В. и Г.Д.В. по 55,91 лв., а на С.Г.В. –223,65 лв.
Пред
въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият „Т.С.“ ЕАД претендира разноски и такива са сторени за
юриск.възнаграждение, което съдът определя в размер на 120 лв. за процесуално
представителство.
Въззиваемият
Р.Д.В. разноски не е правил, а с
оглед и поддържаната от него защитна теза, разноски нему не се следват.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.01.2015 г. по гр.д. № 39638 по описа за 2014 г., СРС, Второ ГО, 64 състав,
в частта, в която, се ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.Д.В., ЕГН **********, Г.Д.В., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК: *******, сумата 1 755,70
лв., съответно С.Г.В., ЕГН **********- 4/6 от тази сума или 1170,47 лв., Р.Д.В.,
ЕГН **********- 1/6 от тази сума или 292,62 лв. и Г.Д.В. ЕГН ********** - 1/6 от тази сума или 292,62 лв.,
представляваща незаплатена цена на
доставена топлинна енергия до обект: гр.София., ж.к. “*******, аб.Nо 238251,
за периода: 29.04.2011 г.-30.04.2013 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 29.04.2014 г. (датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК пред
СРС , по което е образувано ч.гр.д.23 220/2014 г. на СРС, 64 състав) до
окончателното й изплащане, на осн. чл.422, ал.1 от ГПК; ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.В., ЕГН **********, Г.Д.В., ЕГН **********
и С.Г.В., ЕГН **********, дължат на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 264,12 лв., съответно С.Г.В., ЕГН **********- 4/6 от тази сума или 176,08
лв., Р.Д.В., ЕГН **********- 1/6 от тази сума или 44,02 лв. и Г.Д.В., ЕГН ********** - 1/6 от тази сума или 44,02 лв.,
представляваща лихва за забава в
плащането на главницата за периода: 29.04.2011 г.-28.03.2014 г., на осн.
чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, както и в частта, в която са осъдени Р.Д.В., ЕГН **********, Г.Д.В., ЕГН ********** и С.Г.В.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 719,68 лв., съответно С.Г.В., ЕГН **********- 4/6 от тази
сума или 479,79 лв., Р.Д.В., ЕГН **********- 1/6 от тази сума или 119,95 лв. и Г.Д.В.,
ЕГН ********** - 1/6 от тази сума или
119,95 лв., представляваща сторените от ищеца в производството пред СРС разноски и дължимо юрк. възнаграждение,
съразмерно с уважената част от предявените от него искове, на осн. чл.78, ал.1
и ал.8 от ГПК, както и в частта, в която са осъдени Р.Д.В., ЕГН **********,Г.Д.В., ЕГН ********** и С.Г.В.,
ЕГН ********** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *******, сумата 335,48 лв. , от които С.Г.В., ЕГН **********- 4/6 от тази
сума или 223,65 лв., Р.Д.В., ЕГН **********- 1/6 от тази сума или 55,91 лв. и Г.Д.В.
ЕГН ********** - 1/6 от тази сума или 55,91 лв.,
представляваща сторени от ищеца в заповедното
производство (ч.гр.д.23 220/2014 г. на СРС, 64 състав) разноски, съразмерно с уважената част
от предявените в настоящето производство искове, с пр. основание чл.422, ал.1
от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Д.В., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН ********** и двамата с адрес: ***, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** Б, сумата
в размер на 120 лв. – разноски за процесуално
представителство пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца –
„Н.И.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: