№ 121
гр. Варна, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. ВА.а
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. ВА.а Гражданско дело №
20223110101016 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И. А. И. срещу
„В.****“ ООД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1222.50 лева. С молби от 30.05.2022 г. и 28.06.2022 г. ищецът е уточнил, че
претендира сума в размер на 1020.73 лева, представляваща платена без
основание сума, начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури,
издадени в периода от 14.09.2015 г. до 21.08.2019 г., като е оттеглил иска за
разликата над тази сума до първоначално предявения размер на вземането от
1222.50 лева.
С Определение № 11574/20.10.2022 г. производството по делото е
прекратено частично – за разликата над сумата от 1020.73 лева до
първоначално предявения размер на иска от 1222.50 лева, на основание чл.
232 ГПК, както и за разликата над сумата от 629.78 лева до сумата от 1020.73
лева, т.е. за сума в размер на 390.95 лева, начислена по фактури, издадени в
периода от 16.01.2017 г. до 15.06.2018 г., на основание чл. 130 ГПК.
Определението за прекратяване е влязло в сила на 03.11.2022 г.
Ищецът И. А. И. твърди, че е потребител на водоснабдителни и
канализационни услуги като титуляр на партида с абонатен № 1010496 за
имот, находящ се в с. *******. Сочи, че ответникът „В.*******“ ООД му е
предоставял ВиК услуги в периода от 14.05.2015 г. до 30.08.2019 г., които са
отчитани и заплащани. Заявява, че на 27.08.2019 г. служители на ответното
дружество демонтирали водомера, отчитащ потреблението в процесния имот,
за което е съставен констативен протокол. В последния било отразено, че
водомерът е с изтекла метрология, като показанието му към датата на
1
демонтажа било 1030 куб. м. Сочи, че при съпоставка на това показание с
показанията, отразени в отчетните документи, съставени от „В.****“ ООД се
установява, че е отчетено по-голямо потребление – 1519 куб. м. Поради
изложеното счита, че е заплатил суми, надвишаващи стойността на
действително потребените ВиК услуги. Поддържа, че заплатените суми по
фактури, издадени в периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г. и от 16.07.2018
г. до 21.08.2019 г. в общ размер от 629.78 лева са заплатени без правно
основание.
Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му
заплати сумата от 629.78 лева, представляваща платена без основание сума,
начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури, издадени в периода
от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г. и от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало писмен
отговор, в който изразява становище за наличието на основание по чл. 129, ал.
3 и 4 ГПК за прекратяване на производството. Навежда доводи за частична
недопустимост на предявения иск – по отношение на сумите, предмет на
Заповед № 5484/19.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена
по ч. гр. д. № 11039/2018 г. на ВРС. В останалата част оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди, че ищецът е потвърдил с подписа си отразените в
карнета за процесния обект на потребление показанията на водомера до 1219
куб. м., като посоченото количество вода е доброволно заплатено от него.
Сочи, че на 11.03.2020 г. срещу ищеца е образувано производство по чл. 410
ГПК за суми, начислени по фактури, издадени в периода от 15.03.2019 г. до
07.02.2020 г., като в рамките на образуваното ч. гр. д. № 3349/2020 г. същият
изплатил доброволно задълженията. Излага, че ищецът не е оспорил пред
дружеството нито една от издадените фактури, като ги е заплащал
доброволно. Твърди, че при подмяната на водомера в процесния обект на
потребление е съставен още един двустранен констативен протокол, освен
представения с исковата молба, подписан от ищеца, в който е отразено, че
водомерът е без метрологична пломба. Сочи, че последната се поставя, за да
се възпрепятства неприкосновеността на отчитащия механизъм, като липсата
й може да обясни разминаването между показанието на водомера при
демонтажа и отразените в карнета по-високи показания преди тази дата.
Прави възражение за погасяване по давност на претендираното вземане.
Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД получилият имуществено
благо без основание е длъжен да го върне. За да бъде уважен предявеният иск
с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, ищецът следва в условията на пълно и
главно доказване да установи, че е налице имуществено разместване, при
което претендираната сума е преминала в патримониума на ответното
2
дружество. Ответникът, от своя страна, следва да докаже възражението си, че
имущественото разместване се е осъществило на валидно правно основание.
С доклада по делото съдът е приел за безспорни и за ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните по делото следните обстоятелства:
че ответникът е потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
като титуляр на партида с абонатен № 1010496 за имот, находящ се в с.
*******; че същият е заплатил на ответното дружество сума в размер на
629.78 лева по фактури, издадени в периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г. и
в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса налице ли е
валидно правно основание за заплащане на горната сума и в частност –
потребил ли е ищецът ВиК услугите, остойностени с издадените от ответното
дружество фактури за посочените периоди.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на
количествата питейна вода и на количествата отведени и пречистени
отпадъчни води е уреден в Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно разпоредбата на
чл. 30 от Наредбата изразходваните количества питейна вода се отчитат по
водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите. ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на
оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно
отклонение. /чл. 32, ал. 1 от Наредбата/.
С исковата молба е представен Констативен протокол №
701980/27.08.2019 г. /л. 9/, изготвен от служители на „В.*******“ ООД и
подписан от ищеца И. И., в който е отразено, че на посочената дата в обект на
потребление, находящ се в с. *******, ул. „Габър“, е демонтиран водомер с
изтекла метрологична годност и показание при демонтажа 1050 куб. м., като
на негово място е е монтиран нов водомер.
Към писмените доказателства е приобщен и Констативен протокол за
подмяна на водомер № **********/27.08.2019 г., подписан както от
представител на ответното дружество, така и лично от ищеца. От неговото
съдържание става ясно, че подмененият водомер е бил без метрологична
пломба.
Ответното дружество е представило карнети по партида с абонатен
номер 1010496 /л. 36-37/, в които като потребител е вписан ищецът. От
съдържанието му става ясно, че за периода от 12.08.2015 г. до 12.12.2016 г., са
отразени показанията на водомера и подлежащата на заплащане питейна вода
в куб. м., представляваща разлика между отразените от инкасатора показания
в деня на съответното отчитане и показанията, отразени в предходен отчетен
период. Така е отчетено следното потребление: за периода от 12.08.2015 г. до
12.09.2015 г. – 10 куб. м.; за периода от 12.09.2015 г. до 19.10.2015 г. – 10 куб.
м.; за периода от 19.10.2015 г. до 12.11.2015 г. – 11 куб. м.; за периода от
12.11.2015 г. до 10.12.2015 г. – 10 куб. м.; за периода от 10.12.2015 г. до
3
15.01.2016 г. – 10 куб. м.; за периода от 15.01.2016 г. до 12.02.2016 г. – 7 куб.
м.; за периода от 12.02.2016 г. до 15.03.2016 г. – 10 куб. м.; за периода от
15.03.2016 г. до 13.04.2016 г. – 11 куб. м.; за периода от 13.04.2016 г. до
11.05.2016 г. – 12 куб. м.; за периода от 11.05.2016 г. до 16.06.2016 г. – 10 куб.
м.; за периода от 16.06.2016 г. до 14.07.2016 г. – 10 куб. м.; за периода от
14.07.2016 г. до 11.08.2016 г. – 11 куб. м.; за периода от 11.08.2016 г. до
14.09.2016 г. – 10 куб. м.; за периода от 14.09.2016 г. до 13.10.2016 г. – 10 куб.
м.; за периода от 13.10.2016 г. до 16.11.2016 г. – 9 куб. м.; за периода от
16.11.2016 г. до 12.12.2016 г. – 10 куб. м.
Последните отчетени показания, удостоверени с подпис на абоната
датират от 13.02.2017 г. С подписването на карнета за извършен отчет на
посочените дати абонатът е приел отчетените до тази дата показания на
водомера, т.е. признал е, че посочените в карнета до тази дата количества
потребена вода са изразходвани от него.
По изложените съображения следва да се приеме, че фактурираното
количество вода за периода от 12.08.2015 г. до 12.12.2016 г. е реално
доставено и потребено от абоната, поради което в полза на ответника е
възникнало вземане срещу ищеца за цената на доставените ВиК услуги за
посочения период. Видно от приложената на л. 58-60 от делото справка за
облога и плащанията на частен абонат, задълженията за предоставени ВиК
услуги за горепосочения период са осчетоводени с фактури, издадени в
периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г. По същите ищецът е заплатил сума в
общ размер от 298.76 лева. Предвид извода, че с така издадените фактури са
осчетоводени реално потребени ВиК услуги, следва да се приеме, че сумата е
заплатена на валидно правно основание, поради което и предявеният иск се
явява неоснователен в тази част.
Що се отнася до сумата в общ размер от 331.02 лева, заплатена по
фактурите, издадени в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
Ищцовото дружество е представило опис на отчети по партида с
абонатен номер 1010496 за периода от 14.01.2019 г. до 19.08.2019 г. /л. 41/. За
посочения период е отразено извършването на реален отчет на 13.02.2019 г. и
14.03.2019 г., като до 19.08.2019 г. не е вписан друг отчет, а за следващите
месеци /от м.04 до м.08.2019 г./ в графата „вид отчет“ е вписано „неотчетен“.
Посоченото писмено доказателство съставлява едностранно съставен от
ответника частен документ, поради което и не се ползва с материална
доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства и конкретно –
относно отчетеното, респ. реално потребеното количество вода в процесния
обект. Поради това и същият не е достатъчен за установяване факта, че
ищецът реално е потребил ВиК услуги на претендираната стойност. Фактът,
че отчетът е осъществяван при ползване на електронен карнет не освобождава
ВиК оператора от тежестта да установи оспорените количества начислена
вода чрез други доказателствени източници.
Следователно ответникът не е успял при условията на пълно и главно
доказване да установи наличието на валидно правно основание за заплащане
4
на сумата от 331.02 лева по фактурите, издадени в периода от 16.07.2018 г. до
21.08.2019 г. Поради изложеното същата подлежи на връщане.
Доколкото от справката за облога и плащанията, издадена от ответното
дружество, се установява, че сумите по горепосочените фактури са заплатени
на 20.06.2019 г., 20.09.2019 г. и 15.07.2021 г., а исковата молба, въз основа на
която е образувано настоящото производство е депозирана на 28.01.2022 г.,
възражението на ответника за погасяване на вземането по давност е
неоснователно.
Поради така изложените съображения предявеният иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен до сумата от 331.02 лева,
начислена с фактурите, издадени в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г.,
като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер на вземането
от 629.78 лева, т.е. за сумата от 298.76 лева, начислена с фактурите, издадени
в периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г., искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
По разноските:
При този изход на делото и в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски съразмерно на
уважената част от иска. Същият е представил доказателства за заплащането
на държавна такса за производството в размер на 50 лева, както и на
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Своевременно ответникът е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Настоящият съдебен състав, като отчете, че
делото не се отличава с правна или фактическа сложност, намира, че следва
да бъде определен размер на адвокатското възнаграждение от 320 лева
съобразно минималния еднократен такъв по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в редакцията, действала към датата на
сключване на договора за правна защита и съдействие /20.05.2022 г./. Така
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 100.19 лева,
представляваща разноски в настоящото производство съразмерно на
уважената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени сторените от ответника разноски съразмерно на отхвърлената част
от иска в размер на 24.44 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „В.***********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И., ЕГН **********, с
адрес: с. *******, *******, обл. Варна, СУМАТА ОТ 331.02 лева /триста
5
тридесет и един лева и две стотинки/, представляваща платена без
основание сума, начислена по партида с абонатен № 1010496 по фактури,
издадени в периода от 16.07.2018 г. до 21.08.2019 г., на основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 331.02 лева
/триста тридесет и един лева и две стотинки/, до пълния претендиран
размер на вземането от 629.78 лева /шестстотин двадесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки/, т.е. за сумата от 298.76 лева /двеста деветдесет и
осем лева и седемдесет и шест стотинки/, начислена по партида с абонатен №
1010496 по фактури, издадени в периода от 14.09.2015 г. до 16.12.2016 г.
ОСЪЖДА „В.***********“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И., ЕГН **********, с
адрес: с. *******, *******, обл. Варна, СУМАТА ОТ 100.19 лева /сто лева
и деветнадесет стотинки/, представляваща разноски в първоинстанционното
производство съразмерно на уважената част от иска, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. И., ЕГН **********, с адрес: с. *******, *******, обл.
Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „В.***********“ ООД, ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление гр. *******, СУМАТА ОТ 24.44 лева /двадесет и
четири лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща разноски в
първоинстанционното производство съразмерно на отхвърлената част от
иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6