Решение по дело №73/2018 на Районен съд - Никопол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 юни 2018 г. (в сила от 7 декември 2018 г.)
Съдия: Галя Величкова Наумова
Дело: 20184420200073
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Никопол, 14.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         НИКОПОЛСКИЯ РАЙОНЕН СЪД,  в публично съдебно заседание на петнадесети май  през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА

 

         при секретаря Деница Тончева, като разгледа докладваното от председателя НАХД № 73 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на Г.Г.П. ***- 0305- 000030/21.01.2018г.  на началник  РУП  към ОДМВР Плевен, РУ Никопол.

Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание редовно призован, се явява лично, и с адв.Г., подържа жалбата и моли НП да бъде отменено, като в хода на съдебните прения, излага, че НП е издадено преди да е изтекъл 3 дневният срок за възражение.

Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се явява и не е изразила становище по делото.

 След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

           Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

          С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 30, бл. № 0252528 от 17.01.2018 год., жалбоподателят е санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.8 от Закона за движението по пътищата – ЗДвП /“Наказва се с глоба 50 лв. водач, който:, неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище;”/ за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП (Престоят и паркирането са забранени на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние, по-малко от 5 метра преди тях”), изразяващо се в това, че на 17.01.2018 год., около 14.30 ч., в с.Жернов, на ***, в посока гр.Плевен,  като водач на товарен автомобил,  марка ”***“, с рег.№ ЕН 3288КК, собственост на ЕТ „Т.Д.-97“ ***, паркира по – малко от 5 м. от пешеходната пътека

Вменената, като нарушена правна норма на чл.98, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата, съгласно която са забранени престоят и паркирането на пешеходни или велосипедни пътеки и на разстояние по-малко от 5 метра преди тях. Фактическия състав на административното нарушение има за основни елементи даденото превозно средство да е паркирало или да престоява върху пешеходна или велосипедна пътека или да е на не по малко от 5 метра преди тях. Следователно при установяването на едно административно нарушение следва да е налице установено превозно средство върху дадена пешеходна или велосипедна алея или ако е пред тях да е установено точното разстояние и то да е по – малко от 5 метра, както и превозното средства да е паркирало или да престоява.

Тези фактически констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от представения с преписката снимков материал и показанията на  актосъставителя – св.Н.Е. и свидетеля по акта З.А., разпитани в хода на съдебното следствие, които - като кореспондиращи помежду си - не се налага да бъдат обсъждани поотделно.

 При това съдът намира, че в случая следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Това е така, тъй като от една страна съдът не констатира нарушения на ЗАНН, допуснати при съставянето на АУАН, а от друга страна – жалбоподателят изобщо не ангажира доказателства, оборващи съдържанието на АУАН. Изложеното означава, че извършването на конкретното нарушение от страна на жалбоподателя е доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което и съдът намира, че с НП той правомерно е бил санкциониран за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП.   

          По отношение на възражението на жалбоподателя, че НП е издадено, преди изтичане на 3 –ният срок за възражение, съдът намира същото за неоснователно.

           Съдът следва да отбележи, че правото на защита на жалбоподателя е критерий за същественост на нарушението, но той не се разглежда изолирано, а се преценяват всички факти и обстоятелства в конкретиката на случая. В тази връзка правото на защита се осъществява в пълен обем в две фази - при осъществяване правото на подаване на писмено възражение в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 ЗАНН и при реализация на правото на оспорване на НП. В конкретния случай е установено извършване на нарушение, самоличността на нарушителя и при осигурена процесуална възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори констатациите в АУАН и съответно - опровергае волеизявлението на наказващия орган. Жалбоподателят не само е разбрал за какво точно е бил санкциониран, но е упражнил правото си на защита в пълен обем и подготвил защитна теза за опровергаване на вината си, макар и неоснователно.

           АУАН е съставен на 17.01.2018г., а НП на 21.01.2018г., т.е. на следващият ден след изтичане на 3- дневния срок за възражение. В АУАН жалбоподателя е посочил, като възражение:“Работя като дистрибутор.Спрях на отбивка в с.Жернов.Започнах да си броя оборота.До мен спря патрул, погледна ме и ми поиска документите, намеквайки ми, че съм в нарушение и т.н. да…/не се чете/“.Жалбоподателя не представи доказателства, че е изпратил по пощата, писмени възражения,  нито твърди, че е  депозирал такива, за да се приеме, че АУАН е издаден, преди изтичане на 3 - дневния срок за възражение, а именно на 20.01.2018г.

          За конкретното нарушение на жалбоподателя е било наложено административно наказание ”глоба”, съответстващо на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на конкретното нарушение. 

   В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП, налагащи отмяна на последното.

         По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

            Водим от горните мотиви, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

        ПОТВЪРЖДАВА  наказателно постановление № 18- 0305- 000030/21.01.2018г.  на началник  РУП  към ОДМВР Плевен, РУ Никопол, с което на Г.Г.П. с ЕГН ********** ***, на основание чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.98, ал.1, т.5 от ЗДвП, като законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Плевен.

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: