Решение по дело №1387/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              07.06.2019г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                              ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                                ПАВЕЛ ПАНОВ

 

при участието на секретар Антоанета Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1387 по описа за 2019г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 03.10.2017г., гр.д.78457/17г., СРС, 29 с-в признава за установено на основание чл.422 ГПК, че „Р.“ ООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 1 813,59 лв. - цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.03.2015г. до м.04.2016г., ведно със законна лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане и сумата 41,10 лв. - цена за дялово разпределение за периода от м.03.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 47653/2017г., СРС, 29 състав, отхвърля исковете за цена за доставена топлинна енергия за разликата над 1 813,59 лв. до предявения размер от 2 042,67 лв., сумата  324,90 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна енергия за периода от 30.04.2015г. до 10.07.2017г. и сумата 7,41 лева - обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово разпределение за периода от 30.04.2015г. до 10.07.2017г., като осъжда ответника да заплати на ищеца  сумата 420,91 лв. - разноски за исково производство и сумата 37,09 лв. - разноски за заповедно производство.

Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва въззивна жалба от ответника по тях „Р.“ ООД. Счита, че е потребите, като собственик на топлоснабдения имот, въпреки липсата на сключен писмен договор между страните за предоставяне на топлинна енергия. Иска се отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.

Въззиваемият – ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.59, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл.149, ал.1 ЗЕ (последна ред. в сила от 17.07.2012г.) продажбата на топлинна енергия се извършва но основание писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. В случая, ответникът „Р.“ ООД в срока по чл.131, ал.1 ГПК с отговора на исковата молба признава липсата на сключен между страните по делото договор за доставка на топлинна енергия, каквато е предоставяна за собствения му имот. Щом като през процесния период м.03.2015г. - м.04.2016г. страните не са обвързани с писмен договор, сключен по реда на чл.149, т.3 ЗЕ за доставка и покупка на топлинна енергия за стопански нужди, както и от Общите условия на ответника, следва да се ангажира извъндоговорната отговорност на ответника за неоснователно обогатяване. При липса на облигационна обвързаност между страните, допустим и основателен е субсидиарният иск по чл.59, ал.1 ЗЗД на ищеца „Т.С.“ ЕАД за възстановяване на нарушеното имуществено равновесие. Същото съответства на обогатяването на ответника със спестените разходи за стойност на доставена топлинна енергия в неговия имот през процесния период, до който размер е и обедняването на ищеца, предоставил топлинна енергия, но неполучил насрещната цена. Исковете за тези вземания следва да се уважат до размерите, възприети в решението.  

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.

В полза на въззиваемия не следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к. единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване на бланкетна молба, с която претендира уважаване на исковете и възлагане на разноски.

         По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

Р   Е   Ш   И   :

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.10.2017г., гр.д.78457/17г., СРС, 29 с-в в частта, с която се признава за установено на основание чл.422 ГПК, че „Р.“ ООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД сумата 1 813,59 лв. - цена за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от м.03.2015г. до м.04.2016г., ведно със законна лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане и сумата 41,10 лв. - цена за дялово разпределение за периода от м.03.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 47653/2017г., СРС, 29 състав.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.