№ 434
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Жаклин Комитова
Членове:Петя Алексиева
Иванка Иванова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20241000502327 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 143/11.06.2024 г., постановено по гр. д. № 282/2023 г. по
описа на ОС-Кюстендил К. М. С. е осъден да заплати на К. В. С., сумата от
18 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи
се в болки и страдания от физическо и психическо естество, настъпили в
резултат на нанесен му от С. побой на 06.01.2021 г., около 16.50 ч., в гр.
Дупница, при който ищецът получил физически увреждания – счупване на
дъгата на дясната ябълчена кост, спукване на предна стена на десен
горночелюстен синус и странична стена на дясна орбита, мекотъканни
травматични увреждания (разкъсно – контузни рани на десен клепач и горна
устна, кръвонасядания по клепачите на двете очи и двете скули), като и
изпитал психически дискомфорт, страх, срам и чувство на унижение, ведно
със законната лихва, считано от 06.01.2021 г. до окончателното изплащане,
както и сумата от 1 356, лв., представляваща сторени по делото разноски за
адвокатски възнаграждение и вещо лице. Искът е отхвърлен за разликата над
18 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 80 лв. – разноски по съразмерност. Ответникът е
осъден да заплати на адв. А. Р., сумата от 1 220 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна парвна помощ,
съразмерно с уважената част от иска. Ответникът е осъден да заплати по
сметка на ОС-Кюстендил сумата от 210, 60 лв., представляваща направени
разноски за вещо лице и 720 лв. – държавна такса.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника К. М. С.. Излага
1
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Поддържа, че необосновано решаващият съд е пиел, че не е налице
съпричиняване от страна на ищеца. В материалите по досъдебното
производство се съдържат данни, че ищецът пръв е нападнал ответника и е
упражнил агресия по отношение на него. В предложението за освобождаване
от наказателна отговорност е посочено, че ищецът е направил опит да отнеме
служебното оръжие на ответника, което е предизвикало реакцията му.
Свидетелите Д. и Д. са дали показания, че ищецът е приложил захват през
врата спрямо ответника. Макар да са възприели това като сборичкване,
показанията им са, че ответникът в този момент е бил в подчинено положение
спрямо ищеца. Представено е и медицинско свидетелство на ответника, от
което е видно, че ищецът го е душил. По делото е установено, че ответникът е
причинил лека телесна повреда на ищеца. Вещото лице по
съдебномесдицинската експертиза не може да установи дали констатираните
при преглед в ДКЦ „Св. Иван Рилски“ ЕООД гр. София нарушения в зрението
се дължат на травматичното увреждане и с каква давност са. Счита, че това
поставя под съмнение и останалите констатации при извършения преглед. В
медицинската документация е посочено, че ищецът е изписан поради
неспазване на правилата в болницата и проявена очевидна агресия към
персонала в болницата. Поддържа, че това обстоятелство не кореспондира с
показанията на разпитаните свидетели на ищеца. Процесните вреди са
причинени при самоотбрана на ответника и са резултат на уплаха и смущение
от неочакваната агресия. Ако такава не била употребена от ищеца, не би се
стигнало до процесиня инцидент. Счита, че приносът на ищеца възлиза на 80
%. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като отхвърли
предявения иск, евентуално – да намали размера на обезщетението на 3 600
лв. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца К. В. С..
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
РС-Дупница е сезиран с иск с правно основание чл.45 ЗЗД. Ищецът
твърди, че с влязло в сила съдебно решение, постановено по АНД № 934/2021
г. по описа на ДРС, ответникът е освободен от наказателна отговорност и ме у
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. На
06.01.2021 г., около 16.50 ч., в гр. ***, пред къщата на ищеца, на ул. „***“ № *,
в качеството му на длъжностно лице –з горски стражар в ДГК Дупница,
ответникът го извикал и му нанесъл жесток побой, наложило оказване на
спешна медицинска помощ. На следващия ден бил транспортиран в гр.
София, за извършване на операции. Ответникът му нанесъл телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дъгата на дясна яблъчна кост, спукване на предна
стена на десен горночелюстен синус и странична стена на дзясната орбита,
както и мекотъканни увреждания (ракъсно-контузни рани на десен клепач и
горна устна, кръвонасядания по клепачите на двете очи и скули). В
последствие се установило, че има трайно увреждане на окото. Ответникът
първо го ударил с юмруци по главата, при което се строполил в безпомощно
състояние на земята, а след това започнали удари и ритници по цялото му
тяло. От силната болка изпаднал в безсъзнание. Изпитвал много силни болки
2
от юмруците и ритниците по лицето и цялото му тяло. Съпругата му извикала
спешна медицинска помощ и бил транспортиран с линейка, за оказване на
лекарска помощ. Установени били множество наранявания, описани в
издадената епикриза и история на заболяванията от УМБАЛ „Св. Анна“ АД.
Тези наранявания му причинили трайно затруднение в движението,
обезобразяване на лицето и тялото и трайно увреждане на окото, отоци и
кръвонасядания. За продължителен период от време бил лишен от възможност
да изпълнява ежедневните си задължения и да ходи на работа. Налагало се да
търси помощ от негови близки и роднини, които да му помагат в ежедневието.
Освен физическите болки изпитвал и психически дикомфорт. Оттогава
изпитвал силен страх, срам и унижение, че бил пребит на улицата, в напълно
безпомощно състояние. В резултат от нанесените му травми претърпял
болки, страдания и редица затруднения. Моли съда да постанови решение, ас
което да осъди ответника да му заплати сумата от 15 000 лв., ведно със
законната лихва, считано от 06.01.2021 г. до окончателното изплащане.
Претендира сторените по делото разноски
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Твърди наличието на
съпричиняване от страна на ищеца, който пръв го нападнал с думи и действия
и го довел до състояние на силно раздразнение, което го принудило да се
отбранява срещу него.
С определение, постановено в проведеното на 07.06.2022 г. открито
съдебно заседание съдът, на основание чл.214 ГПК е допуснал изменение на
предявения иск, като същият се смита предявен за сумата от 30 000 лв.
С решение № 531/22.11.2022 г., постановено по гр. д. № 188/2022 г. по
описа на РС-Дупница, 1 състав, ГО, ответникът е осъден да заплати на ищеца
сумата от 10 0000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
за нанесена средна телесна повреда от побой, ведно със законната лихва,
считано от 06.01.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до 15 000 лв.
С решение № 167/24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 69/2023 г. по
описа на ОС-Кюстендил, III състав, е обезсилено като недопустимо
горепосоченото решение и е прекратено въззивното производство.
След влизане в сила на въззивното съдебно решение е образувано гр.
д. № 282/2023 г. по описа на ОС-Кюстендил, по което е постановено
обжалваното съдебно решение.
С влязло в сила на 04.01.2022 г. решение № 92/20.10.2021 г.,
постановено по АНД № 934/2021 г. по описа на РС-Дупница, IVсъстав, НО, К.
М. С. е освободен от наказателна отговорност, за това, че на 06.01.2021 г.,
около 16.50 ч., в гр. Дупница, област Кюстендил, пред къща, находяща се на
ул. „***“ № *, в качеството си на длъжностно лице – горски стражар в ДГС –
Дупница, при изпълнение на служебните си задължения, чрез удари с юмруци
по лицето е причинил лека телесна повреда на К. В. С., изразяваща се в
счупване на дъгата на дясна ябълчна кост, спукване на предна стена на
десенгорночелюстен синус и странична стена на дясна орбита, както и
мекотъкънни травматични увреждания (разкъсно-контузни рани на десен
клепач и горна устна, кръвонасядания по клепачите на двете очи и двете скули
– престъпление по чл131, ал.1, т.2 вр. с чл.130, ал.1 НК, за което и при
условията на чл.378, ал.4, т.1 вр. с чл.78а НК е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
3
1 000 лв.
От заключението на вещото лице д-р В. Н. по изслушаната пред
ОС-Кюстендил съдебномедицинска експертиза се установява, че при
инцидента, настъпил на 06.01.2021 г., ищецът е получил следните
травматични увреждания: фрактури на лицеви кости в дясно – на дъгата на
зигоматичната (яблъчвата) кост, на предна стена на горночелюстния синус и
на стената на орбитата, с кръвоизливи в синуса, етмоидалните клетки и
орбитата; разкъсно-контузни рани по кожата на долния клепач на дясно око и
горната устна в дясно; кръвонасядания и отоци по меките тъкани на лицето – в
областта на челото, дясно ухо, клепачите на двете очи и около очите;
субконюктивална хеморагия на дясно око; мозъчно сътресение със средно
разстройство на съзнанието – зашеметяване в момента на получаване на
травмите на главата и развитие на последваща посткомоционна симптоматика
– главоболие, световъртеж, гадене, възможно повръщане и др. Няма данни за
пълно безсъзнателно състояние на ищеца. Установени са мекотъкънни
контузии – натъртване на меки тъкани и болка, в областта на шията и стената
на гръдния кош. Констатираните увреждания са причинени от действие на
твърди тъпи предмети – по механизма на удари и/или върху такива. Вещото
лице приема, че е възможно уврежданията да причинени по начина, за който
ищецът съобщава – побой чрез удари с юмруци и ритници. Тези увреждания
по своя медико-биологичен характер представляват разстройство на здравето,
неопасно за живота. Вещото лице приема, че обичайният срок за
възстановяване от тези увреждания при благоприятно протичащ
възстановителен процес е около 3-4 седмици, през който или през част от него
ищецът е бил нетрудоспособен. През първите една-две седмици е изпитвал
болки от травмите и обща посткомоционна симптоматика – главоболие,
световъртеж и замайване, отпадналост, лесна уморяемост и др., които
обичайно отшумяват до 3-4 седмици в някои случаи тази симптоматика може
да продължи и по – дълго време и да се задълбочи, но по делото няма данни за
това.
От показанията на свидетелката Д. В. Б. - фактическа съпруга на
ищеца, се установява, че на 06.01.2020 г. ответникът пребил ищеца. Не е
присъствала по време на побоя. След края му, ищецът я повикал. Излязла в
двора и ги видяла. Ищецът бил целият в кръв, до неузнаваемост. Ищецът
казал, че С. го пребил. Последният започнал да крещи на свидетелката. Дошли
полицаи, които задържали ответника. Закарала ищеца в болница в гр.
Дупница, където го приели включили му системи. Когато отишла на
следващия ден при ищеца, той бил пред болницата – изхвърлили го заради
непристойно поведение, тъй като крещял вечерта. Ищецът бил много зле.
Свидетелката наела частна линейка, за да откарат ищеца в гр. София. Там
извършили операция на скулата, поставили имплант. Възстановителният
период продължил дълго. Психическото му състояние не било добро. Побоят
бил пред стаята на детето им. Чувствал се зле, изпитвал болки в корема, в
бъбреците, не можел да диша. Не ходел на работа и понастоящем не работел.
Преди побоя работел в Италия. Бил в България заради пандемията. Оттогава
не се е връщал в Италия. След побоя ищецът бил целият в кръв, очите му били
затворени. Ответникът дошъл в къщата им, за да представи акт на М. В. и
искал да му предадат ключовете и документите на джипа, който задържали в
горското стопанство. От ищеца знаела, че ответникът е започнал боя, защото
4
отказал за предостави документи и ключове на джипа. Ответникът нямал
видими следи от удари.
От показанията на свидетеля М. К. В. се установява, че познавал
ищеца, били приятели. Ответникът трябвало да дойде пред дома на ищеца, за
да му връчи акт. Ответникът дошъл и свидетелят се подписал за получаване на
актовете. Ответникът помолил да повикат ищеца. Той излязъл. Ищецът и
ответникът си говорили на висок тон. Ответникът поиска от ищеца да донесе
ключовете и документите от джипа, след което се сбили. Свидетелят снимал
побоя. Ответникът нанасял удари на ищеца. Ответникът се обадил на
полицията. Ответникът продължил да разговаря на висок тон и с полицаите.
Арестували ответника, а ищеца бил закаран в болница. Свидетелят се чувал
със свидетеля по телефона. Първите няколко дни не са разговаряли, защото
ищецът не била добре. Свидетелят не е посещавал ищеца в болницата. Имал
извършена операция на окото. Преди инцидента бил здрав човек, а след това
станал инвалид. Боят започнал ответника. Ищецът не го удрял. Ответникът
бил с униформа, носел оръжие. Ищецът не е посягал към ответника, за да му
вземе оръжието. След като видял ищеца след побоя, лицето му било синьо,
имал разкъсвания около окото, имал синини около ребрата. Побоят бил
извършен следобед, на главна улица. Нямало движение, нямало хора, не
минавали коли. Жената и детето на ищеца излезли.
От показанията на Т. Д. Д. се установява, че познавала ответника от
години. Прибирайки се към дома си на 06.01.2021 г. по ул. „***“, видяла
спречкване между двама души. Разпознала, че един от тях бил ответникът. Той
бил приведен. Другият човек му приложил хватка, сякаш го души.
Свидетелката просто подминала. Имало силен трафик. След няколко дни
научила от пресата за случая. Там не било упоменато видяното от нея.
Свидетелката видяла, че ответникът бил като нападнат, все едно да го душат,
бил в по – неизгодната позиция. Видяла 10-20 секунди от ситуацията, докато
минавала с автомобила си. По – късно от ответника разбрала, че докато
изпълнявал служебните си задължения, другото лице не се подчинило.
Отишъл в дома на другото лице и при опит да запише данните му бил
нападнат. В последствие разбрала, че другият човек се е опитал да посегне и
да вземе служебното оръжие на ответника. Единственото, което видяла,
докато преминава с автомобила, било, че ответникът бил приклещен в
схватка.
От показанията на свидетеля С. Ю. Д. се установява, че познавал
ответника. Спомнял си за процесния инцидент. Минавал и видял, че все едно
се борят с ответника. Видял, че ищецът бил хванал ответника с ръка, през
главата и го бил навел. Не обърнал внимание на случая. Продължил
движението с автомобила си. Ответникът бил с униформа. Не е виждал
размяна на удари. Видял, че все едно се борят, но не се борели взаимно, а
ищецът държал ответника наведен. Свидетелят помислил, че тренират, не
било на сериозно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от
легитимиранa страна, като същата е процесуално допустимa. Разгледана по
същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
5
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно и процесуално допустимо.
Ищецът се стреми да ангажира деликатната отговорност на ответника
за причинените му и неимуществени вреди от нанесен побой.
Във връзка с извършеното от ответника деяние е постановено
решение по реда на чл.78а НК. Относно правното значение на решението по
чл.78а НК за гражданския съд е дадено задължително разяснения с ТР №
606.11.2013 г. ОСГТК, т.15, съгласно което решението по чл. 78а НК, с което
наказателният съд освобождава подсъдимия от наказателна отговорност и му
налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила
присъда. В мотивите е посочено, че с решението по чл. 78а НК наказателният
съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата - за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във
вида на отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и
налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността
на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не
административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено
административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда.
Макар даденото разрешение да е във връзка с освобождаването от
държавна такса на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то намира общо
приложение за значението на постановеното по реда на чл.78а НК решение на
наказателния съд за гражданския съд.
По изложените съображения и по аргумент от чл.300 ГПК,
решението по чл.78а НК е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ето защо съдът следва да зачете влязлото в сила решение по чл.78а
НК на наказателния съд относно извършеното на 06.01.2021 г. деяние,
неговата противоправност и виновността на ответника.
Извън обхвата на обвързващата сила на решението на наказателния
съд е наличието или липсата на съпричиняване от страна на пострадалия,
доколкото то не съставлява съставомерен признак на деянието. Ето защо и на
основание чл.154, ал.1 ГПК в доказателствена тежест на жалбоподателя –
ответник е да докаже това свое възражение. Същото е своевременно заявено с
писмения отговор на исковата молба и поддържано в настоящото
производство.
В подкрепа на доводите на жалбоподателя са разпитани свидетелите
Т. Д. и С. Д..от техните показания не се установява твърдението, заявено в
писмения отговор на исковата молба, че ищецът пръв нападнал ответника и
го довел до силно раздразнение. И двамата свидетели са видели част от
инцидента, възникнал между страните, докато преминавали по улицата с
автомобил. Възприели са наличието на спречкване между страните за
секундите, през които са наблюдавали случващото се, но никой не е възприел
началото на конфликта, както и че ищецът пръв нападнал ответника и го довел
до силно раздразнение. Разказаното от ответника на свидетелката Д. не е
лично възприето от нея и показанията й в тази им част не установяват тези
обстоятелства.
6
Жалбоподателят поддържа, че от събраните по делото доказателства
е установено, че ищецът се опитал да му отнеме служебното оръжие, а
ответникът се е отбранявал в афектно състояние.
С нормата на чл.51, ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на
вредите. Приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването
на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото
лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем. В тази насока е
трайната и непротиворечива съдебна практика - решение № 97 от 29.06.2016 г.
по т. д. № 1084/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ ГО; решение № 58 от 29.04.2011 г. по т.
д. № 623/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 444 от 31.10.2012 г. по гр. д. №
453/2012 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. №
1643/2013 г. на ВКС, ГК, ІІ ТО и редица други.
Следва да се отбележи също така, че за наличието на принос от
страна на увреденото лице съдът не следи служебно, а се произнася при
своевременно заявено възражение за това. Съгласно разясненията, дадени с
решение № 69/15.03.2017 г. по гр. д. № 60171/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
решение № 98/29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. на ВКС, ТК, І ТО, решение
№ 66/01.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО, приносът на
пострадалия като основание за прилагане последиците на чл.51, ал.2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди от деликт, следва да е
релевиран надлежно от застрахователя с възражение пред
първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е конкретизирано
чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането, с
конкретно посочено съдържание на приноса на увреденото лице.
В случая в писмения отговор на исковата молба ответникът не е
заявил възражение за принос от страна на пострадалия – ищец, изразяващ се в
опит да му отнеме служебното оръжие, което го афектирало. Ето защо този
въпрос стои извън спорния предмет и липсва възможност за съда да зачете
принос, който не е своевременно заявен от страната.
Жалбоподателят поддържа, че неправилно е определен размерът на
обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Справедливостта, като
критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно
понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства - обема, характера и тежестта на уврежданията,
интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения. Същите следва да се
преценяват от съда адекватно и в тяхната съвкупност. За да удовлетворява
критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД, обезщетението трябва да осигурява
на пострадалия адекватен паричен еквивалент на претърпените в резултат на
деликта неимуществени вреди, проявили се във формата на болки, страдания,
неудобства, неприятни изживявания и др. (решение № 16 от 06.03.2012 г. по т.
7
д. № 461/2011 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК и др.)
При определяне вида, обема и тежестта на вредите, причинени на
ищеца от процесното деяние, съдът не е обвързан от установените в
наказателното производство вреди. Съгласно формираната съдебна практика
за гражданския съд не е налице пречка да се произнесе и по такива вреди -
пряка последица от престъплението, които не са били предмет на
приключилото наказателно производство. Несъставомерните последици на
деянието имат значение за доказването им в гражданския процес - решение №
163 от 26.10.2011 г. по т. д. № 1025/2010 г. на ВКС, ТК, II ТО, определение №
984/06.03.2024 г. по гр. д. № 867/2023 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО и др.
Причинените на ищеца травматични увреждания са установени от
вещото лице д-р В. Н. по изслушаната пред ОС-Кюстендил съдебномедцинска
експертиза. В резултат от инцидента от 06.01.2021 г. ищецът е получил
множество травматични увреждания в областта на главата – три фрактури на
лицеви кости в дясно: на дъгата на зигоматичната (яблъчната) кост, на
предната стена на горночелюстния синус и на стената на орбитата, с
кръвоизлив в синуса, етмодиалните клетки и орбита; разкъсно-контузни рани
по кожата на долния клепач на дясно око и горна устна в дясно;
кръвонасядания и отоци по меките тъкани на лицето – в областта на челото,
дясно ухо, клепачите на двете очи и около очите, субконюктивална хеморагия
по дясно око; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието –
зашеметяване в момента на получаване на травмите на главата и развитие на
последващ посткомоционна симптоматика – главоболие, световъртеж, гадене,
повръщане; мекотъканни контузии (натъртване на меки тъкани и болки) в
областта на шията и стената на гръдния кош. Получените от ищеца
травматични увреждания, които засягат основно главата и лицето на
пострадалия, са наложили оказването на спешна медицинска помощ. На
11.01.2021 г. е проведено закрито наместване на зигоматичната фрактура,
което е извършено под обща анестезия, с поставен шев на пукнатото
отвърстие. На ищеца е назначено медикаментозно лечение, дадени са му
насоки за хранителен и диетичен режим, назначени са му два контролни
прегледа. Вещото лице е извършило личен преглед на ищеца, при който е
установил, че е налице нормална лицева симетрия, като в основата на долен
клепач на дясно око и в областта на фрактурата на зигоматичната кост има
малки белези по кожата, които не променят вида на лицето и не създават
функционални смущения. Белезите са от нараняването на клепача и от
оперативното пункционно отвърствие при лечението. Възстановителният
период при ищеца 3-4 седмици, като в първите една-две седмици ищецът е бил
нетрудоспособен, както и болките от травмите са били по – изразени. В
рамките на общия възстановителен период са отшумели и посткомоционните
симптоми.
От показанията на свидетелите Д. Б. и М. В. се установи, че ищецът
след нанесения побой цялото лице на ищеца било в кръв, със затворени очи.
След изписване от болницата ищецът още имал синини по лицето, рани около
окото. Ищецът се възстановявал продължително време след инцидента, който
се отразил също така на психическото и емоционалното му състояние.
Изпитвал болки в корема, не можел да диша, не ходел на работа. Съдът
възприема показанията на свидетелите, ценени по реда на чл.172 ГПК, тъй
като имат преки наблюдения относно обстоятелствата, за които е разпитана.
8
Показанията й изцяло кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Предвид изложеното, съобразявайки вида и тежестта на получените
от ищеца травми, които са предимно в облостта на главата и лицето,
продължителността на лечебния и възстановителен период и свързаните с нея
болки, страдания и неудобства, свързани с проведеното оперативно лечение,
посткомоционните симптоми, възрастта на пострадалия – 43 години,
принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД,
конкретната икономическа обстановка към датата на деликта, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., съдът счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 18 000 лв., което ще
възмезди ищеца в най - пълна степен за претърпените от него болки и
страдания във връзка с настъпилите при процесния деликт травми (решение
№ 105 от 13.07.2017 г. по т. д. № 60097/2016 г. на ВКС, ГК, ГО). С оглед на
това предявеният иск се явява основателен за сумата от 18 000 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производство:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на
ответника по жалбата следва да се присъди сумата от 600 лв. – заплатено
възнаграждение за един адвокат за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 143/11.06.2024 г., постановено по гр. д.
№ 282/2023 г. по описа на ОС-Кюстендил, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА К. М. С., ЕГН **********, с адрес с. ***, ул. „***“ № *,
община ***, област ***, да заплати на К. В. С., ЕГН **********, с адрес гр.
***, ел. „***“ № * и съдебен адрес гр. Дупница“, ул. „Солун“ № 2, ет.3 – адв.
Е. Д., на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 600 (шестстотин) лв.,
представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат за осъществяване
на процесуално представителство във въззивното производство.
Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9