№ 90
гр. Стара Загора, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на десети
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Диана Д. Иванова
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20215500901129 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.232,
ал.2 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба ищецът ОБЩИНА С. посочва, че на 02.01.2014г.
Община С. като наемодател е сключила с ответното дружество договор № 449
за наем на земеделска земя с предмет на дейност, подробно описан в самия
договор за месечна наемна цена в размер общо на 2 498,78 лв.
Сочи се, че със споразумение от 10.11.2017г. между двете страни по
договора, същият е прекратен по взаимно съгласие. Въпреки това, обаче, е
останало непогасено задължение по договора на ответното дружество към
Община С. на обща стойност от 37 481,70лв., което съставлява неплатени
наемни вноски, считано от 01.08.2016 г. до прекратяване на договора на
10.11.2017 г.
Ищецът посочва, че на 21.02.2019г. управителят на ответното дружество
П.П. е получил на ръка срещу подпис писмо от Кмета на Община С., в което е
уведомен, че дължи към онзи момент сумата от 44 978,04лв., като това е
главницата със съответната мораторна лихва. По електронен път, със свое
писмо на 01.03.2019г. П. е уведомил Кмета на Община С., че е внесъл по
сметка на общината 10000лв. и е помолил да изплати останалата сума до края
на март 2019г. на три вноски по 10 000лв. и една от 4 978,04лв. По този начин
той е признал задължението си към Община С., още повече, че наистина с
платежно нареждане от 01.03.2019г. е престирал сумата от 10 000лв. по
сметка на Община С.. Но от този момент насетне той не е изплатил нито
стотинка, което е наложило Кметът на Община С. да му напомни, че дължи
остатъка от парите с покана, която е изпратена до управителя на ответното
дружество с обратна разписка от 02.08.2019г. Тъй като останали неплатени
суми, ищецът започнал производство по чл.417 от ГПК, по което е образувано
1
ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на Районен съд Г., по е издадена заповед за
изпълнение №260078/08.12.2020г. Сумата, за която са издадени
изпълнителните книжа по ч.гр.д. № 467/2020г. на Районен съд Г. в полза на
Община С. срещу е главница от 37 481,70лв и мораторна лихва от 13663,68лв.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
„И.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. ЖК *** ЕИК ***,
представлявано от управителя си П.К. П. дължи на Община С. с адрес площад
*** ЕИК *** главница в размер на 37481,70лв. /тридесет и седем хиляди
четиристотин осемдесет и един лева и седемдесет стотинки/, представляваща
неплатени вноски за наем от 01.08.2016г. до 10.11.2017г. по договор за наем
на земеделски земи № 449 от 02.01.2014г. и мораторна лихва върху тази сума
в размер на 13 663,68лв. /тринадесет хиляди шестстотин шестдесет и три лева
и шестдесет и осем стотинки/ за периода от 01.08.2016г. до 12.11.2020г., като
за сумите е издадена заповед за изпълнение №260078/08.12.2020 г. по ч.гр.д.
№467/2020г. по описа на Районен съд Г., видно от приложения изпълнителен
лист, издаден на същата дата, по същото частно гражданско производство на
Районен съд Г..
Моли съда да осъди ответника да плати всички разноски - както по
заповедното производство, така и по настоящето исково производство.
В законоустановения срок ответникът „И.” ЕООД е депозирал писмен
отговор по предявения иск, с който изразява становище, че така предявеният
иск е допустим, но неоснователен, както и че липсват доказателства за кои
точно периодични плащания претендира ищецът по отношение на главница и
лихва за забава.
Не оспорва, че между страните е налице сключен описания Договор за
наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014г. Сочи, че уговореното с
договора месечно наемно плащане е в размер на 2 498,78 лева без ДДС,
платимо до 30-то число на текущия месец в касата на общината или по банков
път. Срокът на договора е за 10 години, считано от 02.01.2014г.
Ответникът посочва, че със споразумение от 10.11.2017г. договорът за
наем е прекратен по взаимно съгласие на страните и от тази дата имотът е
престанал да се ползва от страна на дружеството “И.” ЕООД гр.Г., като за
месец ноември 2017г. е начислена месечна наемна цена за един месец, видно
от приложената по делото справка - 2498,78 лева, макар че имотът е ползван
до 09.11.2017г. Не е извършено изчисляване, пропорционално на дните на
ползване на наетия обект.
Сочи, че договорът за наем не е прекратен едностранно и предсрочно от
страна на наемодателя, поради неплащане и при прекратяването на договора
по взаимно съгласие между страните, наемодателят не е претендирал
заплащане на наемни вноски и едва през 2019 г. е отправил покана за
заплащане, като дружеството е заплатило на 01.03.2019 г. наемни вноски по
пет броя фактури.
Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията за главница и
лихва за забава, тъй като съгласно чл.111, б”в” от ЗЗД, вземанията за наем се
погасяват с тригодишна давност. Според чл. 114 от ЗЗД, давността почва да
2
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая падежът на
задължението за плащане на месечния наем е бил тридесето число на месеца,
за който се дължи, съобразно уговореното в договора за наем.
Твърди, че според приложената по делото справка за начисления за
периода от 01.01.2016г. до 05.11.2020г. се касае за неплатено месечно наемно
плащане за периода, както следва: неплатен месечен наем за 01.08.2016г.,
погасено по давност на 01.09.2019г.; неплатен месечен наем за 01.09.2016г.,
погасено по давност на 01.10.2019г.; неплатен месечен наем за 01.10.2016г.,
погасено по давност на 01.11.2019г.; неплатен месечен наем за 01.11.2016г.,
погасено по давност на 01.12.2019г.; неплатен месечен наем за 01.01.2017г.,
погасено по давност на 01.01.2020г; неплатен месечен наем за 01.02.2017г.,
погасено по давност на 01.03.2020г.; неплатен месечен наем за 01.03.2017г.,
погасено по давност на 01.04.2017г.
Заявява, че това са посочените вноски, които са погасени по давност
към датата на образуване на заповедното производство по чл.417 от ГПК -
ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на PC Г., по което е подадено възражение от
негова страна. Твърди, че не е ясно защо начисленията са с крайна дата до
05.11.2020г., след като договорът е прекратен на 10.11.2017г. и обектът не се
ползва под наем.
Посочва, че възражението срещу издадената Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 467/2020г. по описа на PC Г. е подадено в PC Г. на 19.03.2021г.
Исковото производство е образувано пред СтОС едва през месец юни 2021г,
като счита, че следва настоящият съд да установи дали е спазен
едномесечният срок за образуване на гражданско дело, след подаденото от
ответника възражение и получаването на същото от страна на Община С., т.е.
на коя дата е получено възражението от страна на ищеца в настоящото
производство.
По отношение на претенцията за акцесорните плащания - законна лихва
в размер на 13 663,68 лева, начислена считано от 01.08.2016г., така както е
посочено в исковата молба, без да се сочи за кое точно плащане е начислена,
тъй като се касае за периодични плащания, като давностният срок е три
години от изискуемостта и ликвидността на съответното плащане, както за
главница, така и за мораторна лихва, счита за погасено по давност.
Сочи, че с извършеното от страна на ответника плащане на 01.03.2019г.
по няколко фактури в общ размер на 10 000,00 лева е платено по фактура
№12290/31.08.2016г. за месец август 2016г., като ищецът отново претендира
плащане по тази фактура.
Заявява, че в исковата молба липсва както правна, така и фактическа
конкретизация по отношение на претенцията за посочените периодични
плащания, посочените от страна на ищеца периоди за възникнали
задължения, както и посочените суми не съответстват на дължимото по
договора за наем, прекратен на 10.11.2017г., както и неоснователно и
неправилно се претендира плащане към дата 05.11.2020г. за главница и лихва,
поради което счита, че настоящият иск, подаден срещу дружеството “И.”
ЕООД следва да бъде отхвърлен, като изцяло неоснователен, тъй като ищецът
3
не е извършил пълно и главно доказване, че същото дължи процесните суми
по договор за наем, като още повече претендираните суми за посочените
периоди са погасени по давност за този вид периодични плащания, както и
вземанията за лихви са погасени с изтекла тригодишна давност, съгласно
разпоредбите на ЗЗД.
Моли съда да му присъди разноските, сторени в настоящото
производство.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 467/2020 г. по описа на Районен съд-
Г., Община С. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу “И.” ЕООД въз основа на
договор за наем № 449/02.01.2014 г.
Съдът е издал заповед № 260078/08.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, срещу която длъжникът е
депозирал възражение по чл.414 от ГПК, поради което Районен съд –Г. е
указал на ищеца да предяви установителен иск срещу длъжника за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за
изпълнение.
От договор за наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014 г. се
установява, че Община С. е предоставила на “И.” ЕООД за временно и
възмездно ползване собствената си земеделска земя, с начин на трайно
ползване - дървопроизводствена площ в местността “Кара кая” в землището
на гр. С. с площ от 99,951 дка, актуван с АОС № 1058/17.01.2012 г. за месечна
наемна цена в размер на общо 2 498,78 лв. без ДДС, платимо до 30-то число
на текущия месец в касата на общината или по банков път. Срокът на
договора е за 10 години, считано от 02.01.2014г.
Видно от споразумение от 10.11.2017 г., договорът за наем е прекратен
по взаимно съгласие на страните и от посочената дата наемателят е престанал
да ползва имота.
С писмо, получено и подписано от управителя на ответното дружество
П.П. на 21.02.2019г. ищецът е уведомил ответното дружество, че по договор
за наем № 449/02.01.2014 г. същото дължи сумата от 44 978,04 лв.,
представляваща главница и лихва, като е посочен срок до 06.03.2019 г. за
заплащане на сумата.
С писмо от 01.03.2019 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че на
01.03.2019 г. е заплатило с преводно нареждане сумата 10 000 лева,
представляваща първа вноска от дължимата сума, като моли следващите
плащания да се направят на три вноски от 10 000 лева и една вноска от
4 978,04 лева.
От покана, връчена на ответника на 02.08.2019 г. /видно от известие за
4
доставяне ИД PS 6490 00YAT 1/, от Община С. е уведомила ответното
дружество за остатъка от незаплатената сума, като му е дала 7- дневен срок от
получаването на поканата за плащане на останалата сума.
С оглед установяване на фактическите обстоятелства по делото е
назначена и приета съдебно-икономическа експертиза.
От заключението й се установява, че към момента на прекратяване на
договора за наем на земеделски земи № 449/02.01.2014 г., прекратен на
10.11.2017 г. Община С. има издадени приети и неплатени от „И.”ЕООД, 19
фактури на обща стойност 47 476,82лв. На 01.03.2019 г. „И.” ЕООД превежда
на Община С. 10 000 лв. с платежно нареждане с референтен номер
19030187101145009530. С него се заплащат фактури на стойност 9 995,12лв.,
както следва: фактура №**********/31.05.2016 на стойност - 2 498,78лв.;
фактура №**********/30.06.2016 на стойност-2 498,78лв.; фактура
№**********/29.07.2016 на стойност - 2 498,78лв.; фактура
№**********/31.08.2016 на стойност - 2 498,78лв.
Получава се остатък от 4,88лв. Този остатък следва да се приспадне от
фактура № **********/30.09.2016., като по тази фактура остава плащане на
стойност - 2493,90лв.
Видно от експертизата, към 12.11.2020г. остават неплатени 15 бр.
фактури на обща стойност 37476,82лв., както следва:1.Фактура
№**********/30.09.2016 на стойност 2 498,78 лева - остатък 2493,90лв.;
2.Фактура № **********/31.10.2016 г. на стойност - 2 498,78 лева; 3.Фактура
№ **********/30.11.2016 г. на стойност-2 498,78 лева; 4.Фактура
№**********/30.12.2016 г. на стойност -2 498,78 лева; 5.Фактура
№**********/31.01.2017 г. на стойност-2 498,78 лева; 6.Фактура
№**********/28.02.2017 г. на стойност-2 498,78 лева; 7.Фактура
№**********/31.03.2017 г. на стойност-2 498,78 лева; 8.Фактура
№**********/28.04.2017 г. на стойност –2 498,78 лева; 9.Фактура
№**********/31.05.2017 г. на стойност –2 498,78 лева; 10.Фактура
№**********/30.06.2017 г. на стойност-2 498,78 лева; 1.Фактура
№**********/31.07.2017 г. на стойност -2 498,78 лева; 12.Фактура
№**********/31.08.2017 г. на стойност -2 498,78 лева; 13.Фактура
№**********/29.09.2017 г. на стойност-2 498,78 лева; 14.Фактура
№**********/31.10.2017 г. на стойност - 2 498,78лв; 15.Фактура
№**********/30.11.2017 г. на стойност - 2 498,78лв.
Общо задълженията на „И.” ЕООД към Община С. възлизат на 37
476,82лв.
В баланса на „И.” ЕООД по салдо на доставчика Община С. е посочена
сумата от 37 668,51лв., която включва сбора от представените фактури - 37
481,70лв., плюс стара лихва на стойност 186,81лв. След направените
корекции фирма „И.”ЕООД дължи на Община С. сумата от 37 476,82лв.
Сумата се получава като от общо издадените фактури на стойност 37 481,70
лв. се приспадне сумата от 4,88 лева.
Размерът на законната лихва върху дължимата сума за периода от
01.08.2016 г. до 12.11.2020 г., към момента на прекратяване на Договора за
5
наем на земеделски земи №449/02.01.2014 г. се формира от сбора на
начислените лихви по неплатените фактури. Общо има неплатени 15 фактури.
Видно от експертното заключение, сумите по отделните фактури и съответно
лихвите за съответния период са следните:
1.Фактура №**********/30.09.2016 е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2493,90лв., а лихвата е в
размер на 1041,98лв.
2.Фактура №**********/31.10.2016 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 1022,50лв.
3.Фактура №**********/30.11.2016 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 1 001,67лв.
4.Фактура №**********/30.12.2016 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 980,16лв.
5.Фактура №**********/31.01.2017 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 958,64лв.
6.Фактура №**********/28.02.2017г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 939,20 лева.
7.Фактура № **********/31.03.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 917,68 лева.
8.Фактура № **********/28.04.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 896,86 лева.
9.Фактура № **********/31.05.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 875,34 лева.
10.Фактура № **********/30.06.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 854,51 лева.
11.Фактура № **********/31.07.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 832,99 лева.
12.Фактура № **********/31.08.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 811,47 лева.
13.Фактура №**********/29.09.2017 г. е на стойност 2 498,78 лева.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78 лева, а лихвата е в
размер на 790,65 лева.
6
14.Фактура №**********/31.10.2017 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 769,13 лева.
15.Фактура №**********/30.11.2017 г. е на стойност 2 498,78лв.
Дължимата по фактурата главница е в размер на 2 498,78лв., а лихвата е в
размер на 748,31 лева.
Общият размер на законната лихва за периода от 01.08.2016г. до
12.11.2020г. е 13 441,09 лева.
Заключението на експертизата не е оспорено от страните по делото.
Същото е компетентно, добросъвестно и задълбочено изготвено и съдът го
възприема.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че исковете
са предявени след срока по чл.422 от ГПК. Видно от съобщение по ч.гр.д.
№467/2020 г. по описа на РС – Г., разпореждане № 260312/01.04.2021 г., с
което се указва на ищеца, че може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок, поради подадено възражение от длъжника,
е връчено на ищеца на 26.04.2021 г. /л.50 от ч.гр.д. №467/2020 г./ Исковата
молба е депозирана в деловодството на Окръжен съд –С.З. на 19.05.2021 г.,
като са представени доказателства и пред заповедния съд.
Съобразно чл.228 ЗЗД предмет на договора за наем е задължението на
наемодателят да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а
наемателят - да му плати определена цена. Договорът за наем е неформален,
двустранен, възмезден, консенсуален и поражда само право на ползване и
своене на плодовете /граждански и естествени/. Правата и задълженията на
страните са в корелативна връзка - правата на едната от тях са задължения за
другата и обратно. В договора за наем следва да са индивидуализирани
вещта, страните по него (наемодател и наемател), срока, падежа за плащане на
наемната цена и начинът, по който ще се извършва плащането, като и
документът, издаван на наемателя за платената сума. Задълженията на
наемодаталя са да предаде на наемателя уговорената вещ, годна за използване
и да я поддържа в такова състояние. Съответно законоустановени задължения
на наемателя са да плаща наема в уговорения срок и по уговорения начин, да
ползва вещите с грижата на добър стопанин, да извършва текущото
поддържане, наложило се поради обикновеното употребление на обекта на
договора и да го върне на наемодателя след изтичане на срока в състоянието,
в което го е получил. Освен изрично предвидените в закона права и
задължения, е възможно страните да уговорят и други такива. Земеделската
земя може да бъде предмет на договор за наем, като формата за валидност на
договора е свободна (писмена, устна или с конклудентни действия).
От горното следва, че уважаването на иск по чл. 232, ал. 2 пр. 1 ЗЗД,
съгласно правилото на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в процеса е свързано с установяване на следните кумулативни
7
предпоставки: наличието на сключен между ищеца и ответника договор за
наем относно земеделска земя, цената на наема и падежа за плащането й,
предоставяне на възможност наемателят да ползва безпрепятствено наетата
вещ, респ. наемателят следва да установи изпълнението на задължението си
да плаща наемната цена или погасяването му чрез друг правно-релевантен
способ.
Безспорно се установява, че между страните е бил сключен договор за
наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014 г. за временно и възмездно
ползване на земеделска земя, с начин на трайно ползване -
дървопроизводствена площ в местността “Кара кая” в землището на гр. С. с
площ от 99,951 дка, актуван с АОС № 1058/17.01.2012 г. за месечна наемна
цена в размер на общо 2 498,78 лв., платимо до 30-то число на текущия месец
в касата на общината или по банков път. Срокът на договора е за 10 години,
считано от 02.01.2014г. тези обстоятелства са безспорни между страните.
Не е спорно, че със споразумение от 10.11.2017 г. договорът за наем е
прекратен по взаимно съгласие на страните, както и че ответникът е заплатил
на ищеца сумата от 10 000 лева на 01.03.2019 г.
С оглед на горното, съдът приема за установено, че ответникът е
валидно обвързан по облигационни правоотношения с ищеца по договор за
наем на земеделски земи под № 479/02.01.2014 г., по което дължи заплащане
на наемна цена.
По делото не са представени доказателства от ответника да е заплатил
процесните суми. Съдът счита, че ответникът не оспорва дължимостта на
сумите по договор за наем, като е налице частично плащане по него.
Спорният въпрос по делото е изтекла ли е погасителна давност за
претендираните суми за главница и лихви. Предвид прилагането на
задължителната съдебна практика, постановена с ТР № 3/2011г от 18.05.2012
г. на ВКС, съдът приема, че вземанията на арендодателя до договор за аренда
се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност, т. е. представляват
периодични плащания.
В случая, съгласно уговореното между страните, падежът на
задължението по всяка издадена фактура е до 30-то число на текущия месец,
за който е издадена. От този момент вземането става изискуемо и започва да
тече погасителната давност по чл. 111, б."в" от ЗЗД.
Съдът счита, че в настоящия случай е налице прекъсване на давността
по смисъла на чл.116, б. "а" от ЗЗД. Признанието на вземане от длъжника
представлява едностранно волеизявление, с което длъжникът заявява, че е
задължен към кредитора или че кредиторът има право на вземане срещу него.
/О-486-2009-II ТО/ Признанието на вземането прекъсва погасителната
давност, като от прекъсването на давността започна да тече нова давност.
Законът не поставя изискване за писмена форма на действителност на
признанието на вземане, поради което същото може да бъде установено с
допустимите по ГПК доказателствени средства. Волеизявлението трябва да се
отнася до съответното задължение и да стигне до знанието на кредитора или
негов представител и да е направено в рамките на давностния срок.
8
По делото е представено писмо от 01.03.2019 г., с което ответното
дружество е уведомило ищеца, че на 01.03.2019 г. е заплатило сумата от
10 000 лева с преводно нареждане, представляваща първа вноска от
дължимата сума, като посочва, че следващите плащания ще бъдат направени
на три вноски от по 10 000 лева и една вноска от 4 978,04 лева до края на
месец март 2019 г. По своята правна същност това волеизявление на
ответното дружество представлява признание на задължението. Същото е
достигнало до кредитора, видно от данните по делото. Третата кумулативна
предпоставка е да е направено в рамките на давностния срок.
От заключението на съдебно- икономическата експертиза се установява,
че първата фактура, по която се дължи плащане е издадена на 30.09.2016 г.,
като всички останали са след тази дата. Давностният срок по всяка една от
фактурите е три години, като за процесната първа фактура
№**********/30.09.2016 г. той изтича на 30.09.2019 г., като за останалите е
след тази дата.
Преди да изтече този срок е направено признание на задължението с
писмо от 01.03.2019 г.
Поради това е налице хипотезата на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, с което е
прекъснат давностния срок на 01.03.2019 г. по отношение на всички
задължения по неплатените фактури и е започнал да тече нов срок, който към
момента на подаване на заявлението 18.11.2020 г. не е изтекъл.
Поради изложените съображения, съдът намира възражението на
ответника за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните за
присъждане наемни вноски за неоснователно.
Съдът приема, че е налице неизпълнение от страна на длъжника, поради
което последният дължи заплащане на сумите за наем по процесния договор.
На основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи и искането за присъждане
на законната лихва върху всяка наемна вноска по съображенията изложени
по –горе за приложението на погасителната давност.
Според заключението на назначената по делото съдебно-икономическа
експертиза, дължимата главница по процесните фактури е в размер на
37 476,82лв., като за тази сума иска се явява основателен, а за сумата над
37476,82лв. до претендираните 37 481,70 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен. Искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен за сумата от
13 441,09 лева за периода от 01.08.2016 г. до 12.11.2020 г., като над 13 441,09
лева до претендирания размер от 13 663,68 лв. за периода от 01.08.2016 г. до
12.11.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноските:
С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай ответникът следва да заплати на ОБЩИНА С.
направените по ч. гр. дело № 467/2020 г. по описа на Районен съд – Г.
9
разноски в размер на 1 025,42 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски
в размер на 2 661,03 лева, съразмерно уважената част от исковете пред
настоящата инстанция.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер на 7,56 лева, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община С. с адрес:
площад *** ЕИК ***, че „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.
Г. ЖК ***, ЕИК ***, представлявано от управителя си П.К. П. дължи на
Община С. с адрес площад ***, ЕИК *** главница в размер на
37 476,82 лв. /тридесет и седем хиляди четиристотин седемдесет и шест
лв. и 82 ст./, представляваща неплатени вноски за наем от 01.08.2016 г. до
10.11.2017 г. по договор за наем на земеделски земи № 449 от 02.01.2014 г. и
мораторна лихва в размер на 13 441,09 лева /тринадесет хиляди
четиристотин четиридесет и един лв. и 9 ст./ за периода от 01.08.2016 г. до
12.11.2020 г., по издадена заповед за изпълнение № 260078/08.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 467/2020 г. по описа на Районен съд Г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
на Община С., с посочен адрес, против „И.” ЕООД, с посочен адрес, за
сумата над 37 476,82 лв. до претендираните 37481,70 лв., представляваща
неплатени вноски за наем на земеделски земи №449 от 02.01.2014 г. за
периода от 01.08.2016г. до 10.11.2017 г. и за сумата над 13 441,09 лева до
претендирания размер от 13 663,68 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.08.2016 г. до 12.11.2020 г. по договор за наем на земеделски
земи № 449 от 02.01.2014 г., по които е издадена заповед за изпълнение №
260078/08.12.2020 г. по ч.гр.д. № 467/2020 г. по описа на Районен съд Г. като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Г. ЖК
***, ЕИК ***, представлявано от управителя си П.К. П. да заплати на Община
С. с адрес: площад ***, ЕИК *** разноски в размер на 2 661,03 лева,
съразмерно на уважената част от исковете пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА Община С. с адрес площад ***, ЕИК *** да заплати на „И.”
ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Г. ЖК ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя си П.К. П. разноски в размер на 7,56 лева,
съразмерно отхвърлената част от исковете.
10
ОСЪЖДА „И.” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Г. ЖК
***, ЕИК ***, представлявано от управителя си П.К. П. да заплати на Община
С. с адрес: площад ***, ЕИК *** направените по ч. гр. дело № 467/2020 г. по
описа на Районен съд – Г. разноски в размер на 1 025,42 лв., съразмерно с
уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Стара Загора: _______________________
11