№ 521
гр. Ловеч , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500364 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.274 от ГПК.
С протоколно Определение № 260247/ 07.06.2021г.,пост.по гр.д.№2469/2018г.
РС-Ловеч е прекратил производството по делото и е осъдил ответниците ПЛ. АНГ. Л.,Н. К.
Л. и АЛ. ПЛ. Л., да заплатят на ищеца „Първа Инвестиционна банка“АД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр. София,бул.„Драган Цанков“№37, разноски в размер на
1147.83лв. Като основание за прекратяването съдът е приел,че е отпаднал правният интерес
на ищеца за воденето на процеса.
Подадена е частна жалба срещу определението от ПЛ. АНГ. Л., Наталия
Ангелова Л. и АЛ. ПЛ. Л.,чрез пълномощник адв.А.Д.-Каракашева-СтАК. Обжалват
съдебния акт в частта, в която са осъдени да заплатят разноски в полза на ищеца „ПИБ“АД.
Не се съгласяват с възлагане на разноските в тяхна тежест и с мотива на съда,че те с
поведението си са дали повод за завеждане на иска по чл.135 от ЗЗД. Развиват, че
неправилно е прието, че към момента на завеждане на иска ищецът е имал качеството на
кредитор,а ответниците на длъжници. Обосновават се,че това е предмет на доказване по
делото и се установява с мотивите към съдебното решение, на базата на анализ и преценка
на събрания доказателствен материал. Обжалваното протоколно определение не може да
има последиците на решение по същество на спора. Считат,че с него съдът е избързал с
изводите си, като е постановил определение, без за това да е събран доказателствен
материал в подкрепа на тези изводи. Налице е волеизявление и на двете страни, подкрепено
с доказателства, че страните решават възникналия между тях спор по преюдициалното дело
т.д.№40/2019г. по описа на ОС-Ловеч чрез спогодба. В нея, страните, които са ответници и
по настоящото дело, с изключение на АЛ. ПЛ. Л., са освободени от отговорността да
заплащат задължението на „Алекса"ЕООД към „ПИБ"АД по договора за кредит. Никъде в
спогодбата не е договорено, че по отношения на ответниците Пламен и Наталия Л. е
1
признато да са били длъжници. Затова считат,че съдът е достигнал до изцяло погрешни
изводи, като с определението си, с което се прекратява делото по настоящото производство,
е решил спора по същество.
На следващо място считат,че неправилно съдът е постановил в определението си,
че прекратява гр.д.№2469/2018г. на РС-Ловеч поради отпаднал правен интерес за „ПИБ"АД.
Смятат, че е следвало да конституира процесуалния субституент „С.Г. Груп"ЕАД на
мястото на „ПИБ"АД, поради факта, че последният не притежава активна процесуална
легитимация, отпаднала поради настъпилото прехвърляне на правото на вземане чрез
договор за цесия №1 от 19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от същата дата, ведно с
приложение №135. На това основание твърдят, че ищецът е загубил активната си
процесуална легитимация и е следвало съдът да отрази този факт. Развиват,че право на
ищеца е да поиска и да изрази съгласие да бъде заместен от процесуалния субституент в
хода и на съдебното производство, като доколкото такова не е било извършено, аргументът
на съда на осн.чл.78,ал.4, вр.ал.2 от ГПК считат за неоснователен и неправилен. При това
положение на развитие на производството, смятат,че съдът е следвало да прекрати
производството поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, без да се
произнася по разноските, защото липсва основание за това.
Излагат,че следва да бъде установено също, че с действията си, ответниците са
увредили интересите на кредитора, като са се разпоредили със свое имущество, довело до
намаляване на вида и обема на обезпеченията по кредита. Тези факти и обстоятелства са
част от предмета на доказване по настоящото дело, което не е било проведено и не е било
установено от съда. С определението си, без да се основа на доказателства, единствено и
само на базата на изводите от тълкуването на съдебната спогодба,съдът е приел за доказано,
че ищецът има качеството на кредитор, а ответниците на длъжници. Считат ,че неправилно
е тълкувана постигнатата съдебна спогодба и това е довело до постановяване на
определение при нарушаване на материалните и процесуалните правни норми.
Сочат, че съдът погрешно е осъдил АЛ. ПЛ. Л., която не е страна по съдебната
спогодба, няма качеството на длъжник по делото, както и с поведението си не е дала повод
за предявяване на иска от страна на ищеца „ПИБ"АД. В това отношение, съдът не е
направил разграничение на качеството на страните и в противоречие на материалните
правни норми е постановил незаконосъобразно протоколно определение. Дори да се
допусне, че Н.Л. и П.Л. с действията си на разпореждане с имуществото си, са увредили
интересите на „ПИБ" АД, считат,че липсват каквито и доказателства с поведението си по
делото А.Л. да е увредила интересите на „ПИБ"АД. В производството по гр.д.2469/2018г.на
РС-Ловеч тя има пасивна процесуална легитимация на страна, която е приела имуществото,
като приобретател от страна на другите ответници. Липсват каквито и да са доказателства,
които да установят, че А.Л. е от кръга на лицата по чл.135, хипотеза 2 от ЗЗД, за които
знанието за увреждане се предполага до доказване на противното. Липсват доказателства
дори и в спогодбата, която да установява по категоричен начин, че действието е извършено
преди възникването на вземането по договора за кредит. В това отношение липсва
произнасяне и мотиви на съда при постановяване на протоколното определение. С оглед на
това, считат, че осъждането на А.Л. се явява неоснователно и незаконосъобразно, а
протоколното определение постановено в противоречие на материалните и процесуалните
норми и правила.
Молят да се отмени протоколно Определение от 07.06.2021г. постановено по
гр.д.№2469/2018г. от PC- Ловеч, в частта, в която са осъдени да заплатят разноските по
делото в общ размер от 1147,83 лева, като неправилно и незаконосъобразно.
Постъпил е отговор на частната жалба от „Първа инвестиционна банка“АД с ЕИК
2
***,чрез адв.Н.М.-САК. Счита жалбата за недопустима и неоснователна и моли да се остави
без разглеждане, алтернативно- без уважение, като се потвърди определението в
обжалваната му част, като валидно, допустимо и правилно.
Счита частната жалба за процесуално недопустима. Обяснява,че действащият
ГПК не предвижда самостоятелно обжалване на съдебен акт само в частта за разноските, в
този смисъл е трайната съдебна практика включително тази на ВКС (Опр.№190/19.05.2012г.
по гр.д.№324/2012г. на ВКС, ІІ ГО, Опр.№852/ 07.10.2019г. по в.гр.д.№705/2019г. на ОС-
Добрич и др.). Излага,че може да се приеме, че погрешно е адресирана до ОС-Ловеч и
всъщност има характер на искане за изменение на съдебният акт в частта за разноските, по
която компетентен да се произнесе е РС-Ловеч. Такова искане също било недопустимо
съгласно т.9 на TP № 6/2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т.к. ответниците Л. не са
представили списък с разноски по чл. 80 ГПК и това преклудира правото им да правят
искане по чл.248 ГПК,съгласно чл.80,изр.2-ро от ГПК. Според Опр.№688/27.10.2015г. по
ч.гр.д.№5154/2015г. на ІV ГО на ВКС липсата на представен списък с разноски може да се
санира само, ако определението за прекратяване на делото е постановено в закрито съдебно
заседание, а случаят не е такъв - делото е прекратено в открито съдебно заседание, на което
е присъствал процесуалният представител на ответниците Л..
По същество споделя мотива на съда за присъждане на разноските и смята,че е
спазен процесуалният закон и практиката на ВКС,съгласно които възраженията на Наталия,
Пламен и Александра Л. са неоснователни.
Оспорва твърдението за липса на доказателства за наличие на правен интерес у
Банката за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД. Излага,че от текста на спогодбата,
обективирана в съдебен протокол № 260094/19.02.2021 г. на ОС-Ловеч по преиюдициалното
т.д.№40/2019г. по описа на ОС - Ловеч следва, че щом Пламен и Наталия Л. са освободени
от дълг, то дълг е имало и той е описан в установителната част от спогодбата. Няма как да
бъдеш освободен от дълг, ако дълг няма. Пламен и Наталия Л. не са плащали задълженията
си към Банката и видно от посоченото в спогодбата има остатъчен дълг, който е редуциран
значително. Пламен и Наталия Л. въпреки, че са длъжници са, започнали да се разпореждат
с имуществото си във вреда на кредитора. Смята за ирелевантен въпросът доказано ли е, че
АЛ. ПЛ. Л. не е дъщеря на Пламен и Наталия Л., т.к. знание за увреждане у надарения не се
изисква при Павлов иск, атакуващ безвъзмездна сделка, каквато е настоящата хипотеза.
Ирелевантно е и обстоятелството, че Банката била продала вземането си след завеждане на
иска поради наличие на изричната норма на чл. 226 ГПК, но и поради това, че изследваме
обстоятелството, че ответниците са дали повод за завеждане на делото.
По възраженията срещу разноските при прекратяване на делото, моли да се
съобрази,че съдебната спогодба има силата на влязъл в сила съдебен акт. Тя установява, че
Пламен и Наталия Л. са били длъжници на ищеца по Павловия иск, респективно, че същите
са дали повод за завеждане на иска по гр. дело № 2469/2018 г. по описа на PC - Ловеч и към
онзи момент (на завеждане на иска) - Банката е имала кредиторовото качество, на което се е
позовавала. Със т.2.1,изр.последно от спогодбата Пламен и Наталия Л. са освободени от
дълга. Т.е. до този момент Банката съвсем добросъвестно е водила процеса, имала е
основание за завеждането му. Затова не може да се приеме, че съответства на целта или на
духа на закона тя да понесе отговорността за разноски. В този смисъл е константната
съдебна практика: въпреки наличието на формалното основание по чл. 78. ал. 4 ГПК, който
гласи, че ответникът има право на разноски при прекратяване на делото, то когато
ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в хода на висящия
процес, на ищеца се дължат разноски (в този смисъл са: Определение № 626/20.08.2012г. по
ч.гр.д. № 275 по описа за 2010г. на ВКС. четвърто ГО. определение №98 от 20.02.2009г. по
гр.д.№91/09г. на ВКС. IV ГО; определение №518 от 15.06.12г.по ч.т.д.№156/11г. на ВКС. II
3
ТО: определение №1176 от 28.12.12г. по ч.т.д.№560/2012г. на II ТО: определение
№767/05.09.12г. по ч.т.д.№251/12г. на II ТО и др.)
Моли да се остави без разглеждане като недопустима подадената частна жалба,
алтернативно да се потвърди протоколно Определение от 07.06.2021г. по гр. дело №
2469/2018 г. по описа на PC - Ловеч, в частта за разноските, като валидно постановено,
допустимо и съответно на материалния и процесуален закон.
Съставът на ОС-Ловеч, като съобрази приложените към гр.д.№2469/2018г. по
описа на РС-Ловеч писмени доказателства,намира за установено следното:
По допустимостта:
Частнатата жалба е подадена от надлежна страна и в законния срок,с оглед на
което съдът приема,че е допустима.
По същество:
Установява се,че „ПИБ“АД е предявила срещу ПЛ. АНГ. Л., Н. К. Л. и АЛ. ПЛ.
Л. иск с правно основание чл.135 от ЗЗД,като моли да се признае за относително
недействително по отношение на нея на извършеното от Пламен и Наталия Л. в полза на
А.Л., дарение на недвижим имот, обективирано в Нотариален акт №144,т. ІХ,рег.№5462,д.
№794 от 29.12.2017г. ищецът твърди,че има вземане срещу Пламен и Наталия
Лугерски,основано на сключен на 29.07.2010г. кредитна линия с „Алекса“ЕООД,с
управител П.Л.. Поръчители по договора са П.Л. и Н.Л., съгласно сключените договори за
поръчителство. Поради неизпълнение на задължения по договора Банката е изпратила
уведомления на длъжниците за наличието на просрочия и задължението за бъдат погасени.
Длъжниците не са изпълнили ангажиментите си,поради което кредиторът е подал заявление
по реда на чл.417 от ГПК с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. По
образуваното ч.гр.д.№1696/2018г.на РС-Ловеч искането е уважено и е издадена Заповед за
незабавно изпълнение (№987/17.08.2018г.) и изпълнителен лист(от 17.08.2018г.).
Образувано е и изпълнително производство - №10188790403288 по описа на ЧСИ с №879 в
КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч.Ищецът твърди,че ответниците са извършили
дарението на недвижимия имот в полза на детето им-АЛ. ПЛ. Л., с цел да намалят
ликвидните си активи и така се намали възможността на взискателя да удовлетвори
вземането си от имуществото им. Ищецът е ангажирал съдебно-икономическа
експертиза,със задачи да установи дълга. С протоколно определение от 17.08.2019г. съдът е
спрял на осн.чл.229,ал.1,т.4 от ГПК производството до решаване на преюдициалното т.д.
№40/2019г.по описа на ОС-Ловеч. Последното има за предмет установяване качеството на
кредитор на Банката. След служебна справка съдът е установил,че по това дело е постигната
Спогодба от 19.02.2021г. и е възобновил производството.
Видно от приложената и одобрена от съда спогодба „ПИБ“АД е прехвърлила
вземането си към ответниците с договор за цесия на „С.Г.Груп“ЕАД, заедно с всички
обезпечения и привилегии. Страните се съгласяват задължено лице по договора за кредит да
остане само „Алекса“ЕАООД,а поръчителите П.Л. и Наталия Л. „…се освобождават от
отговорност за задълженията, произтичащи то договора за кредит(т.2.1)“. Страните се
съгласяват по висящите съдебни производства (вкл.и гр.д.№2469/2018г.на РС-Ловеч) да
предприемат необходимите действия за заместване на Банката с цесионера и сключване на
съдебни спогодби „..поради отпадане на длъжниковото качество на лицата П.Л. и Н.Л..“
По делото е постъпила Молба от ответниците от 04.06.2021г.,с която искат
производството да бъде прекратено,т.к.в резултат на постигнатата спогодба е отпаднало
кредиторовото качество на ищеца и вече няма правен интерес от производството,което
4
обуславя и недопустимостта му.
Постъпила е молба и от ищеца (вх.№2624/07.06.2021г.),с която заявява, че с оглед
постигнатата спогодба по т.д.№40/2019г.на ОС-Ловеч вече няма правен интерес от
поддържане на Павловия иск,с оглед прехвърляне на вземането на друго лице. Затова и на
основание чл.235,ал.3 от ГПК моли да се прекрати производството,като недопустимо. Моли
в негова полза да се присъдят разноски- заплатените държавни такси,възнаграждение на
вещо лице и юрисконсултско възнаграждение.
С определение в съдебното заседание на 07.06.2021г., РС-Ловеч е приел,че с
оглед постигнатата спогодба ищецът вече няма качеството на кредитор и е отпаднал
правният му интерес от водене на производството, поради което го е прекратил.Съдът е
приел,че с поведението си ответниците са дали повод за иницииране на процеса, към този
момент страните са имали качеството на кредитор/длъжник и на осн.чл.78,ал.4,вр.с ал.2 от
ГПК е възложил в тежест на ответниците направените от Банката разноски в общ размер на
1147.83лв.
При така установената фактическа обстановка, съставът на ОС-Ловеч намира
частната жалба за основателна.
В рамките на правомощията си,съгласно ТРеш.№6/2017г. от 15.01.2019г.,пост.по
т.д.№6/2017г.на ОСГТК на ВКС, въззивният състав следва да се произнесе по всички
факти,обуславящи издаването на обжалвания акт и не е ограничен от въведените в жалбата
оплаквания. В случая жалбоподателите реално излагат и възражения по същество, макар да
сочат,че обжалват определението само в частта на разноските.
Съставът намира,че правилно РС-Ловеч е прекратил производството по делото,
при наличие на идентични искания за това както от иницииралия го, така и от ответниците.
В молбата си „ПИБ“АД сочи,че вече няма правен интерес от водене на процеса и същият
вече се явява недопустим. С оглед правомощието си да определи правното основание на
претенциите на страните, съставът намира,че ищецът на практика е заявил оттегляне на иска
поради липса на правен интерес. С оглед етапа на развитие на производството-налице е и
нужното съгласие на ответниците за прекратяване на производството. Видно е, че резултат
от постигнатата спогодба е отпадане на ангажимента на сем.Л. в съществувалото преди
качество на поръчители по договор за кредит с „ПИБ“АД. При тези процесуални
инициативи на страните и след като е съобразил сключената спогодба, правилно съдът е
прекратил производството по делото.
При този изход на процеса и съгласно чл.78,ал.4 от ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Тази разпоредба обвързва тежестта за разноски с
процесуалното поведение на иницииралия производството и тъй като в случая причина за
прекратяване на производството е десезирането на съда от страна на ищеца, то не следва да
има право на разноски.
Съставът намира,че в настоящето производство не следва да се обсъждат
фактическите и правни твърдения на страните относно статута им в материалното
правоотношение,въз основа на което са били конституирани като страни в процеса. Това е
въпрос по съществото на спора- дали ищецът е имал качеството на
кредитор,съотв.ответниците на длъжници и по него няма произнасяне,тъй като делото е
прекратено на много по-ранен етап. Сам ищецът е заявил,че вече няма правен интерес от
упражняване на правата си по този иск,с което надлежно е десезирал съда от разглеждане на
спора. Причина за това не може да се открие в поведението на длъжника(каквото би било в
случаите на плащане на дълга или признание на иска), въпросът за разноските по висящите
5
и обусловени производства не е уреден и в постигнатата спогодба по т.д.№40/2019г.на ОС-
Ловеч, поради което следва да се приложи общото правило че на страната,която
неоснователно е сезирала съда с претенция не се следват разноски.
По аргумент от чл.226,вр.с чл.228 от ГПК не може да се сподели тезата на
жалбоподателя за служебно заместване на стария с новия титуляр на вземането- „С.Г.
Груп"ЕАД.
По изложените съображения съставът намира, че обжалваното разпореждане е
неправилно в частта,с която в полза на „ПИБ“АД са присъдени разноски, поради което
следва да се отмени и вместо него искането се остави без уважение.
Затова ОС-Ловеч
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение № 260247/07.06.2021г.,пост.по гр.д.
№2469/2018г.на РС-Ловеч, в частта с която ПЛ. АНГ. Л. с ЕГН **********, Н. К. Л. с
ЕГН********** и АЛ. ПЛ. Л. с ЕГН **********,всички с адрес
гр.Ловеч,ЖК“Младост“,бл.328,вх.“А“,ет.5,ап.14, са осъдени да заплатят на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД с ЕИК***,със седалище и адрес на управление в
гр.София,бул.“Драган Цанков“№37, сумата 1147.83(хиляда сто четирийсет и седем лева и
осемдесет и три стотинки),представляваща направени по делото разноски,като неправилно и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПИБ“АД с ЕИК***, със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Драган Цанков“№37, за присъждане на разноски в
размер на 1147.83(хиляда сто четирийсет и седем лева и осемдесет и три стотинки), като
неоснователно.
Определението може да се обжалва в 1-месечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.274,ал.3,т.2 от ГПК,при наличие на предпоставките на
чл.280,ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6