Н.о.х.д. №1266 / 2019
год. на ХРС
М О Т И В И:
Обвинението срещу подсъдимия С.П.С.
ЕГН ********** *** е повдигнато за това, че на 07.03.2018г., в гр.Хасково, в
съучастие с неизвестен извършител, който се е представил за длъжностно лице -
полицай и който възбудил заблуждение у Д.Д.Д. ЕГН **********, че се извършва
полицейска операция по задържане на лица - „телефонни измамници" и за
залавянето им е необходимо да се дадат пари и златни предмети - „злата",
като помагач, с цел да набави за себе си и за другиго — неизвестния извършител,
имотна облага, умишлено го улеснил да причини на Е.Д.Д. с ЕГН **********,
имотна вреда в размер на 10 826,20 лева, като отишъл на адреса - до блока на
пострадалата Д. *** и взел хвърлените от терасата от Д.Д.Д. златни накити, с
което причинил имотна вреда на Е.Д.Д. с ЕГН **********, в посочения размер – 10
826,20 лева - престъпление по чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1
вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура – гр.Хасково поддържа така повдигнатото обвинение. Фактическата
обстановка и правните изводи безспорно се установявали от приложените писмени
доказателства и събраните гласни такива. Установените по делото факти водели
безспорно до еднозначен извод, че именно с действията си обвиняемият още от
самото начало бил наясно, че участвал,
имал знания, съгласие и намерение за участие в т. нар. измамна схема.
Обясненията на подсъдимия, със своята двуяка функция – като доказателствено
средство и право на защита, в това дело по своята същност се явявали
доказателствено средство и само интерпретацията на тези обяснения, разпитаните
свидетели, приложената справка по отношение на движението на подсъдимия с
телефона безспорно водели до извод, че подсъдимият с обаждане на един непознат
телефон, без среща със своя ‚работодател“ се наел да извършва една работа, по
отношение на която бил наясно, че тази „работа” образно казано не води нито до
легално упражняване на дейност, а по своята същност до деяние в класическия си
вид на помагач, защото нямал среща с работодател, по телефон се уговаряла една
дейност, наречена „куриерска“, подсъдимият нито имал превозно средство, нито се
видял с „работодателя“ си, нито е бил наясно с кого разговаря, не подписал
договор и в крайна сметка развитието на целия случай в своето продължение безспорно
водело до извод за умисъл и знания у подсъдимия, че участва в т. нар.
класическа измамна схема. Била налице и общност на умисъла с неустановено по
делото лице, т. нар. неизвестен извършител. На 07.03.2018 г. подсъдимият бил в
точното време, на точното място, знаел къде да отиде, къде да погледне, към коя
точно тераса и какво точно ще се хвърли. Именно тези му действия, както и това,
че през цялото време водил телефонни разговори с неустановено по делото лице
водели до безспорен извод, че била налице общност на умисъла у двете лица,
защото без такава общност нямало как това движение и поведение на подсъдимия да
е строго конкретно като дати, място и време провеждано и именно деятелността му
в този смисъл довела до причиняването на вреда на пострадалата Е.Д.Д..
Подсъдимият в късния следобед на 07.03.2018г. бил под терасата на сина на
пострадалата, знаел е, че ще се хвърли определен пакет, впоследствие както той
обяснил в своите обяснения проверил какво има вътре, било му е казано какво, а
именно златни накити, които трябва да продаде, за да си набави парични
средства, за да може да ги достави в гр. Велико Търново. От тази гледна точка
подсъдимият безспорно съзнавал, че участва в такава схема. Нито започването на
неговата деятелност в конкретния случай, нито това, че му е било указано, че
трябва да отиде до гр.Велико Търново, нито че не се е срещнал с лицето, с което
е говорил, по никакъв начин не разколебало С. и не го довело до съзнание, че
трябва да преустанови своята дейност и да уведоми органите на МВР, както той
няколко пъти се опитал да обясни, че едва ли не не знаел. Подсъдимият започнал
да „престира труд“ по това престъпление без договор, с неизвестен работодател,
осъществяващ контактите си само по телефона, а можело да си представим как една
пратка, хвърлена през нощните часове, от терасата, в тъмното, как предаването й
без да се срещне с работодателя несъмнено води до безспорен извод, че
подсъдимият е бил наясно не само със своята роля, но и също в какво участва и
ролята на лицето, което го е направлявало.
Прокурорът пледира за наказание 1
година „лишаване от свобода”, което да бъде отложено с 4 /четири/ години
изпитателен срок.
Подсъдимият
С.С. не се признава за виновен. Смята, че е „жертва на системата“. Цитира откъс
от романа „Граф Монте Кристо“ Дава подробни обяснения, с които де факто
потвърждава по-голямата част от фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт. Подсъдимият бил без работа и си търсел. На един трафопост
видял обява, на която се предлагала работа за шофьори. На обявата имало
телефонен номер. С. се обадил веднъж, вторият път се включил телефонен
секретар. Продължил да си търся работа. След 2-3 месеца получил обаждане.
Тогава неизвестен глас го попитал: „Още ли търсите работа?” Подсъдимият казал,
че не си бил намерил още работа. Човекът казал, че търси работници, попитал
какъв е подсъдимия. Попитали го има ли шофьорска книжка. С. потвърдил. Неизвестният
глас казал: „Това е добре, защото ще получиш служебна кола и ще трябва да
пренасяш документи и пари”. Неизвестният
глас казал, че е търговец на земи. Попитал С. дали и готов. Подсъдимият се
замислил малко. Но тъй като доста време вече си търсел работа и бил в нужда, се
съгласил. На въпросната дата – на седми получил обаждане, при което
неизвестният глас му казал, че трябва да отиде на еди кой си адрес и да получи пратка.
Адресът бил точно срещу блока на подсъдимия. Първоначално се заблудил, което
отнело повече от 15 минути. През това време неизвестният глас преговарял с
хората от адреса, откъдето са хвърлени тези накити. Всичко станало в рамките на
15 минути. С. нито говорил с въпросния Д., нито го познавал, нито знаел за
какво става въпрос. Бил в неведение. Чакал само някой да му хвърли нещо. Всичко
станало в рамките на 15 минути. Било тъмно, светнала се лампата, някой излезъл
на терасата и хвърлил един плик. Пликът паднал на земята, С. го взех и тръгнал.
Бил пеша, живеел отсреща. Взел плика и си тръгнал. Прибрал се вкъщи и
неизвестният глас се обадил пак. Попитал видял ли е С. какво има в плика.
Подсъдимият казал „не“. Гласът му казал: „Отвори плика и ще видиш една кутия, в
която има златни накити” Започнал да изброява какво има. Казал: „понеже не съм
ти дал пари, ще си вземеш от тях три чифта обеци, които ще продадеш и ще
получиш сума, с която трябва да дойдеш в Търново”. Това и направил С.. Отворил
плика, видял кутията, имало накити, които не го интересували, търсел само
обеци. Наистина видял обеци. С. взел трите чифта обеци. Затворил плика и
тръгнал към Димитровград. Гласът му казал къде да отиде, в кое златарско
ателие. Подсъдимият отишъл там и предложих обеците на продавачката. Тя ги
погледнала, претеглила ги и му наброила някаква сума. Неизвестният глас
постоянно се обаждал на С., нямал време да преброи парите, после разбрал, че са
около 400-500 лева, пари, които са достатъчни да отиде до Велико Търново и да
се върне. Сумата, която получил, била около 500 лева. Други неща не бил
продавал и други пари не бил получавал. Отишъл в Търново, но се върнал защото
не носел накитите. После пак се върнал във Велико Търново.Там отишъл пред хотел
„Янтра“. Гласът му се обадил и му казал, че е зает и не може да дойде на
срещата. Казал му че трябва да остави нещата някъде, където му каже. После го
направлявал по телефона. Подсъдимият твърди, че изпитал страх за живота си.
Накрая оставил торбата с накитите на един трафопост във Велико Търново. Когато
се върнал в Хасково на другия ден, С. получил второ обаждане за втора задача.
Тогава обаче дошли 3-4 полицаи, хванали го и го отвели в Полицията.
Така приключило всичко.
Подсъдимият твърди, че не знаел, че
участва в измамна схема.
Не бил виновен. Иска от съда да бъде
оправдан. Иска да му бъдат върнати парите, които били запорирани.
Защитникът
пледира за оправдателна присъда.
Главният довод на защитника е за
липсата на субективна страна. При извършване на престъпление в съучастие помагачът
действал с 2 вида вина. От една страна това бил умисъла за конкретното
престъпление. От друга страна у всеки от съучастниците бил налице и т.нар. общ
умисъл за съучастие, свързан с представи за дейността на останалите. Този общ
умисъл за съучастие при помагача-муле трябвало да покрива всички елементи от
обективна страна на измамата по чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1
вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК. И представите за това трябвало да са налице в
съзнанието на помагача до започване на изпълнителното деяние. Ако липсвали
такива представи или липсвали представи за всички елементи от обективна страна
в случая на телефонната измама, липсвала изобщо субективна страна, защото не
можел да се формира интелектуалния компонент на вината, свързан с
предвиждането. В случая подсъдимият нямал общ умисъл за съучастие или дори да
се приемело, че имал такъв – то не покривал всички елементи от обективна страна
на престъплението по чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4
вр.ал.1 от НК.
Ето защо С.С. трябвало да бъде
оправдан.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, възприе изцяло фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, а именно :
В началото на 2018г. подсъдимият С.С.
бил безработен от доста време. Той бил вдовец и живеел сам в гр.Хасково, *************.
През месец януари 2018 г. видял на
уличен стълб в гр.Хасково залепена обява, че фирма търси работници в
строителството и шофьори, като в обявата бил посочен телефон за връзка. С. се
обадил на телефонния номер от своя мобилен телефон, който ползвал със сим-карта
с абонатен номер *************, но не успял да се свърже, а се включил телефонен
секретар, на който С. оставил съобщение, че си търси работа.
В началото на месец март 2018г. на
телефона на подсъдимия се обадило непознато лице - мъж (неизвестният
извършител), който се представил с името С. и казал на обвиняемия С., че се
занимава с изкупуване на земеделски земи, без да посочи нито фирмата, която
представлява, нито пък трите си имена. Предложил на подсъдимия да работи за
него, като работата му щяла да се състои в това да посещава различни адреси и
доставя, съответно взема скици, пари и документи от клиентите на фирмата.
Макар и в този момент у подсъдимия С.
да възникнали съмнения относно законосъобразния характер на предлаганата му
работа, поради затрудненото си материално положение той се съгласил да се
занимава с предложената от непознатия работа. Лицето, представило се като С. му
казало, че ще заработва около 1000 лв. месечно и че той (С.) живее в гр.Бургас
и ще се налага обвиняемия често да пътува до там.
Пострадалата Е.Д.Д. живеела заедно със
сина си - св.Д.Д.Д. ***.
На 07.03.2018г., около 18:00 часа св.Е.Д.
излязла от дома си и малолетния й (към този момент) син св.Д.Д.Д. останал сам
вкъщи.
Около 18:30 часа на 07.03.2018 г., на
стационарния телефон с номер - *************, обслужван от мрежата на
„Виваком", който се намирал в дома на св.Е.Д., се получило входящо
телефонно обаждане от непознато лице - мъж (неизвестният извършител), на което
отговорил сина на св.Д. - св.Д.Д.Д..
Непознатото лице се представило за
полицейски служител, и обяснило на малолетният Д., че предстои да му се обадят
телефонни измамници и да се опитат да го измамят. Заявил му, че следва да се
преструва на измамен, за да могат полицейските служители да заловят телефонните
измамници. После му казал, че трябва да прекъснат разговора, след което (след
няколко секунди) на телефона (*************) се получило второ входящо обаждане
и непознато лице-мъж обяснило на св.Д.Д.Д., че майка му в момента се намирала в
болница и спешно трябва да събере всички пари и ценности, намиращи се у дома му
и да ги остави на човек, който идвал да ги вземе, след което прекъснал
разговора.
След няколко минути непознатото лице -
мъж (неизвестният извършител), което се било представило за полицейски служител
при първото входящо обаждане, се обадило на телефона (*************), и отново
казало на св.Д., че е полицай, като св.Д. го разпознал по гласа като
„полицейския служител", и поискал от него телефонния номер на баща му, за
да му съобщи, че сина му-св.Д., бил в опасност от грабеж. Св.Д. му дал
телефонния номер на баща си и останал с него на телефона, като през цялото
време „полицая" му казвал да е спокоен, че осъществяват операция по
залавяне на измамниците.
„Полицаят" му казал, че
„измамниците" са пред блока и поискал св.Д. да му каже адреса си. Св.Д. му
продиктувал адреса си, след което „полицая" му казал, че вече има полицаи
около блока му, че баща му е около блока в полицейска кола. „Полицаят" му
казал, че има 5 минути да намери всички злата и пари вкъщи, да ги събере и
предаде, за да хванат „измамниците".
Св.Д. оставил телефона на линия и
тръгнал да търси златни предмети вкъщи, но първоначално не намерил, за което
казал по телефона на „полицая". Тогава той му казал, че му дава още 5 мин.
и му казал да провери в спалнята, под леглото, в шкафовете. Тогава св.Д.
влезнал в спалнята и под леглото в един шкаф в пластмасови кутийки намерил
множество златни накити и ги взел. Накитите били на майка му, и били следните -
1 бр. Американски орел /5 доларова златна монета от „Първа инвестиционна
банка" АД/ със сертификат №******; златен комплект за бебе от „Глобал коинс медалс", съставен от кутия,
в която са поставени четири броя златни монети с изобразени на тях детелинка и
щъркел без номинална стойност; 1 бр.
гривна, тип „белезник", изработена от злато с надпис „Йона 16.03.1991
г."; 2бр. гривни за бебе със синджирна плетка с продълговата плочка,
изработени от злато; 2 броя гривни за бебе със синджирна плетка, изработени от
злато с надпис „Д." и 2 броя същите гривни без надписи изработени от
злато; 1 бр. гривна тип „белезник", изработена от злато; 1 бр. колие от
сегменти, изработено от злато; 1 бр. пръстен и 1 бр. комплект от обеци изработени
от бяло и жълто злато с дизайн, наподобяващ марката "VERSACE"; 1 бр.
гривна, тип белезник изработена от злато с елипсовиден бял камък (цирконий),
заобиколен със стилизирани удължени златни листа; 1 бр. гривна, тип
„белезник", изработена от злато с издължен триъгълник с малки бели камъни
(цирконий) по триъгълника; 1 бр. висулка за колие; обеци и пръстен с кафяв
синтетичен топаз, със златен обков и златна верижка; 1 бр. пръстен и комплект
обеци от бяло и жълто злато с дизайн на две пресечени фигури с форма
„осмица"; 1 бр.пръстен с форма на голяма роза с четири листа, изработен от
злато и кръгъл бял цирконий в средата; 1бр. пръстен, изработен от злато с 4
броя продълговати синтетични изумруди; 2бр. пръстени, изработени от злато с
поставени в горната част фигури „Осмици", изработени от злато; 1 бр.
пръстен, изработен от злато с два срещуположни заострени листа, изработени от
бяло и жълто злато с повреден декоративен детайл в горната част на пръстена; 1
бр. комплект висящи обеци от цветно злато в бял, жълт и розов цвят; 1 бр.
комплект обеци с масленозелен малък камък „цирконий", изработени от злато
с клипсово заключване; 1 бр. комплект обеци с винт под формата на сърце,
изработени от злато; 1 бр. златна халка; 1 бр. висулка за колие с образ на
женско лице в средата, със синджирче, изработени от бяло и жълто злато; 1 бр.
висулка с формата на слонче /плоско/ с дължина около 4 см.; 1 бр. синджир с
широка около 4-5 мм. плетка; 2 бр. зодиакални знаци "Овен" и
"Стрелец" с тъмносини синтетични камъни, изработени от злато; 1 бр.
гривна и 1 бр. колие от златни сегменти, захващащи се едно за друго
наподобяващи житни класове; 1 бр.пръстен с декоративен елемент в горната част с
вълнообразна форма, изработен от злато; 2 броя женски пръстени, изработени от
злато с тъмносин синтетичен камък, обграден от бели циркониеви камъни, втория
със същата форма с бял камък „цирконий" в средата обграден с малки
камъчета „цирконий"; 1 бр. гривна от продълговати сегменти с изобразени
вълнообразни елементи, изработена от злато; 1 бр. златен кръст около 3 см. със
синджирче, изработено от бяло и жълто злато; 3 броя златни кръстове с малки
размери - около 1 см.; 1 бр. комплект обеци с клипс от два дъговидни елемента
от бяло и жълто злато, 1 бр. висящи обеци, изработени от злато с преплетени
спирали, в които спирали има синджир със златно топче, 1 бр. комплект обеци,
изработени от злато с форма на полуелипса с клипсово закопчаване с малки бели
синтетични камъчета; 1 бр. висулка със синджирче, като висулката е с форма на
сърце поставено в кръг, изработени от злато; 1 бр. обеци, тип „халки" с
многоъгълна форма, изработени от злато; 2 бр. стари турски монети, изработени
от злато с диаметър около 3 см.; 4 броя стари турски монети, изработени от
злато с диаметър около 2 см.; 6 броя стари турски монети, изработени от злато с
диаметър около 1,5 см.; 1 бр. стара турска монета, изработена от злато с
диаметър малко над 4 см.
Св.Д. казал на „полицая" какво е
намерил, а той му казал да изхвърли всички злата през прозореца. Св.Д. сложил
всички златни накити в една кутия и след това в една найлонова торба, и я
изхвърлил през западната тераса на апартамента, тази която не била откъм бул. „*************",
а другата - със западно изложение.
Около 18:40 часа на 07.03.2018г.
подсъдимият С. получил обаждане от лицето „С.", което преди около 10
минути се било обадило на св.Д.Д.Д. като „полицейски служител". „С."
казал на подсъдимия С., че трябва да отиде на адрес в близост до дома му - до
блока на постр.Д. ***, като му обяснил точно адреса, за да вземе „багаж".
Подсъдимият С. отишъл до блока на св.Д., като през цялото време по пътя бил
упътван и инструктиран от лицето „С.".
Там на място, откъм западната страна на
блока, „С.", поддържайки разговор по телефона с подсъдимия С., казал на
същия да гледа нагоре към терасите и че ще излезе едно лице на една тераса и ще
му хвърли „пратката".
В това време св.Д.Д.Д. излязъл на
терасата и изхвърлил торбата с кутията и накитите в нея, която паднала на
земята до подсъдимия С..
Подсъдимият взел торбата, отворил я, видял,
че в нея има кутия, а в кутията златни накити, за които „С." му казал да
продаде някои от тях в златарско ателие в гр.Димитровград, за да има налични
парични средства, с които С.С. трябвало да наеме такси, с което да се придвижи
до гр.Велико Търново, където да предаде златните накити на лицето „С.".
Подсъдимият С.С. продължил участието
си.
На следващият ден - 08.03.2018г. в
гр.Димитровград, в златарско ателие, стопанисвано от „МИК 51" ЕООД, С.
продал 4 чифта златни обеци - 14 карата, златен синджир- 14 карата злато,
златен пръстен и златен медальон - 14 карата, с обща обща маса 29,10 грама, за
което на подсъдимия му била заплатена изцяло и в брой сумата от 1 077 лв. от
продавач-консултанта в ателието - св.Ц.М.М..
Веднага след това, с такси, С.С. се
придвижил до гр.Велико Търново, където пристигнал около 01:00 часа на
09.03.2018г. и там като пешеходец, „направляван" по телефона от
неизвестния извършител - „С.", оставил златните накити до трафопост в
близост до центъра на града, без да се срещне с неизвестния извършител.
След като пренощувал в хотел в
гр.Велико Търново, платен му от неизвестния извършител, на 09.03.2018 г. през
деня, подсъдимият С. ***.
Около 19:30 часа на 07.03.2018 г., св.Е.Д.
се върнала у дома си и видяла, че малолетният й син разговаря по телефона, като
същият й подал телефонната слушалка. Мъжът, който се бил представил за полицай,
съобщил на св.Д., че са били обект на телефонна измама, при което св.Д.
затворила телефонната слушалка. След като разбрала от сина си какво се е
случило - т.е. че сина й е бил обект на „телефонна измама" и е изхвърлил
всички златни предмети от дома им, св.Д. депозирала жалба в РУ на МВР -
гр.Хасково, станала повод за образуване на досъдебното производство.
По делото е установено, че
комуникацията (входящи разговори) със св.Д.Д. е водена от сим-карта с Румънски
абонатен номер - *************, която карта е с предплатена услуга, предлагана
и продавана в Румъния без изискване за регистрация на абоната - т.е. самоличността
му е неизвестна, а с подсъдимия С. комуникацията също е водена от сим-карти с
Румънски абонатни номера, а именно *************, ************* и *************,
също с предплатени услуги и без фиксиран ползвател на картите.
Извършената по делото оценъчна
експертиза е посочила, че общата стойност на златните накити, собственост на
пострадалата Е.Д.Д., към датата на престъпното деяние възлиза на 10 826,20
лева.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава от разпитаните по делото свидетели, извършените експертизи и
събраните писмени доказателства.
Видно от приложената справка за съдимост
е, че С.С. е реабилитиран.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна, че подсъдимият С.П.С. ЕГН ********** *** е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.210 ал.1 т.1 предл.1-во вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.4 вр.ал.1 от НК,
като на 07.03.2018г., в гр.Хасково, в съучастие с неизвестен извършител, който
се е представил за длъжностно лице - полицай и който възбудил заблуждение у Д.Д.Д.
ЕГН **********, че се извършва полицейска операция по задържане на лица -
„телефонни измамници" и за залавянето им е необходимо да се дадат пари и
златни предмети - „злата", като помагач, с цел да набави за себе си и за
другиго — неизвестния извършител, имотна облага, умишлено го улеснил да причини
на Е.Д.Д. с ЕГН **********, имотна вреда в размер на 10 826,20 лева, като
отишъл на адреса - до блока на пострадалата Д. *** и взел хвърлените от
терасата от Д.Д.Д. златни накити, с което причинил имотна вреда на Е.Д.Д. с ЕГН
**********, в размер на 10 826,20 лева.
Касае се за случай на
квалифицирана измама.
Квалифициращият белег е
представянето на неизвестния извършител по телефона за длъжностно лице или за
лице, което действува по поръка на властта – в случая за полицай, който
извършва операция по залавяне на телефонни измамници. И няма съмнение от
събраните по делото доказателства, че този квалифициращ признак е налице и по
тази причина е и съответната квалификация на обвинението.
Схемата на телефонната измама
е усъвършенствана и модифицирана от първоначалната класическа схема от преди
6-8 години.
Тя е съобразена с изтеклия
период от време и с множеството съобщения в медии и на всякакви табла с
постери, съдържащи предупреждения до хората за телефонните измамници и начина,
който използват за да мотивират хората да се разпоредят с парите и ценностите
си. И докато при старата измамна схема се използва естествения стремеж на
хората да помогнат на близките си изпаднали в нужда или беда, при тази по-нова
измама се използва мотива за съдействие на държавен орган – полицията за
залавяне на престъпници – също доста ефикасно и за съжаление – успешно.
Налице са всички белези на
механизма на класическата измама.
При измамата са налице три
основни момента – 1. Възбуждане или поддържане на заблуждение у някого – т.е
умишлено създаване на неверни представи за съществуването или несъществуването
на определени обстоятелства от обективната действителност или укрепване,
утвърждаване на вече съществуващите в съзнанието на пострадалия неверни
представи; 2. Неверните представи именно мотивират пострадалия да извърши акт
на имуществено разпореждане – т.е ако тези представи не са налице у пострадалия
същият не би извършил фактическото или правното разпореждане; 3 Акт на
имуществено разпореждане, в резултат на който настъпват вреди – в патримониума
на измамения или на друго лице, т.е престъплението е резултатно и поначало
умишлено от субективна страна, при наличие и на специфична противоправна цел –
да се набави за себе си или за другиго имотна облага.
Характерно за телефонната
измама, освен използването на далекосъобщително средство – мобилен телефон е,
че тя най-често се извършва в съучастие във формата с разпределение на ролите.
Налице е един Неизвестен
извършител, който се е сдобил с непроследима СИМ карта за мобилен телефон / в
случая предплатена СИМ карта от Румъния – на Румънски мобилен оператор, за получаването
на която не се вземат личните данни – имена и ЕГН на получателя/ и така
Неизвестният извършител остава анонимен и неговата самоличност не може да бъде
разкрита по досъдебното производство.
Неизвестният извършител на
практика осъществява почти цялата измамна схема – той събира информация за
потенциални жертви – мобилните им номера, данни за самите тях като хора,
възраст, интелект и други особености, за да спечели доверието им. Неизвестният
извършител намира мулето – помагач, което да събира пакетите с пари и бижута и
да ги занесе физически до място, от където той/ или тя/ ще могат по-късно да ги
приберат спокойно и безопасно. Неизвестният извършител се обажда на избраните
пострадали, създава неверните представи / в случая за полицейска операция и
нуждата от съдействие – и да се изхвърли пакета с пари или бижута – та да се
залови измамника/, мотивира пострадалия да извърши акта на имуществено
разпореждане и то се случва – пакетът с пари или ценности се изхвърля през
терасата или оставя на определено място.
След това идва мулето –
помагач и прибира ценностите.
Актът на имуществено
разпореждане е завършен и настъпват вредите в патримониума на пострадалия.
Неизвестният извършител е
организатора на измамата – той/или тя/ координира през цялото време операцията
по телефона, като гъвкаво прави промени при промяна в обстоятелствата, но от
разстояние и безопасно скрит.
Най-често заловено от
право-охранителните органи е мулето-помагач.
Подсъдимият С.С. е изиграл
ролята на мулето-помагач в схемата на телефонната измама. Неговата задача е
била физически да прибере пакетите с ценности /и/или пари/ и да ги занесе на
определеното от телефонния глас място, та последния да си ги прибере спокойно и
безопасно/.
Подсъдимият /като всяко муле/
отрича да е знаел или дори предполагал, че участва в престъпна схема. Тази
позиция се случва в 99% от делата по телефонни измами и е същата при мулетата,
пренасящи наркотици през граница, които също твърдят, че нищо не са знаели или
не са предполагали какво е съдържанието на онова, което пренасят.
Помагачът-муле действа със
субективното отношение за конкретното престъпление – което в случая с измамата
е пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието,
предвиждал е настъпването на престъпните последици и е искал именно престъпния
резултат.
Налице е и т.нар. общ умисъл
за съучастие.
При престъпните операции с
участието на няколко лице не може без този умисъл и той се изразява в наличието
на представи в съзнанието дееца / в случая на помагача/ за дейността на
останалите в рамките на престъпната операция. Както изрично предвижда съдебната
практика тази общност на умисъла може да бъде резултат не само на предварително
и изрично уговаряне, но и на инцидентно мълчаливо координиране на проявите
/Р.1411/1959г. 3 н.о. на ВС и Р 1409/1958 на 3 н.о на ВС, Р.761/1952г. на 1 н.о
на ВС/
Ако в случая се приеме въз
основа на събраните по делото доказателства, че Неизвестният извършител –
Организатор на телефонната измама не е казал изрично всичко на мулето-помагач С.С.
още в началото, когато е осигурявал неговото участие, за да прибира физически
пакетите с ценности то според съда категорично може да се направи извод, че в
случая е налице от страна на С.С. мълчаливо координиране на проявите.
Според съда още при
първоначалните договорки по телефона подсъдимият С.С. е узнал и разбрал, че ще
върши нещо нередно, че ще участва в престъпна схема. Всички признаци са
свидетелствали за това – липсата на контакт с „работодателя“ – само по
телефона, липсата на конкретизация на „работодателя“ – същият се е представил
само с едно име – огледално на името на подсъдимия – Също „С.“, „куриерската
дейност“ е била обяснена като прибиране и разнасяне на пакети, които се хвърлят
през терасите /?!?/ - коя куриерска фирма приема пакети по този начин, без да
издаде документ за получаване на пратката?
Според съда подсъдимият е
разбрал, че ще участва н престъпна схема, но е бил твърде дълго безработен,
притиснат финансово и нуждаещ се от работа и средства и е решил да продължи, за
да има някаква работа и доход. Въпреки,
че е разбрал. И мълчаливо се е съгласил с участието и своята роля на помагач.
Не е необходимо помагачът-муле да знае в
най-големи подробности всички детайли на престъпната операция, в която участва.
Класическата теория сочи, че съучастникът трябва да действа с умисъл за
задружно извършване с друго лице на определено, достатъчно индивидуализирано
престъпление. Според съда С.С. е разбирал това. Той е знаел, че Неизвестният
извършител – организатор на измамата „С.“ уговаря пакетите и тяхното хвърляне
през терасите, знаел е, че това е престъпна схема и е разбирал своето участие в
нея – физическото пренасяне на пакетите. Разбирал е и че по този начин се
причиняват имотни вреди на хората.
Не е необходимо подсъдимият да
знае името на престъплението или текста от НК. асяне на пакетите повдигнато обвинение на Стефан Стефанов има
субективна страна. азателствен материал.зателства и се съде по
Ето защо съдът прие наличието
на субективна страна за подсъдимия помагач С.С.. Всички тези представи са били
в съзнанието на дееца до започване на изпълнителното деяние. Могъл е да се
осъществи процесът на предвиждане и съответно да се формира интелектуалния
компонент на вината, който да направи възможно волевото отношение към резултата
– искането.
За това съдът не сподели
доводите на защитата в тази насока.
Трудно се доказва
субективната страна на деянието на мулето-помагач.
За нея рядко има преки
доказателства и се съди по косвени доказателства и в контекста на останалия
доказателствен материал. Според съда обаче, в конкретния случай деянието, за
което е повдигнато обвинение на С.С. има субективна страна.
Делото протече по общия ред.
В
тази връзка съдът определи наказанието на подсъдимия по следния начин: Наказанието
следва да се определи по общите правила. Съставът на чл.210 ал.1 ал.1 от НК
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 – до 8 години. Тежко
престъпление по смисъла на НК. Съгл.чл.21 ал.1 от НК всички съучастници се
наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат
предвид характерът и степента на тяхното участие. Съгл.чл.21 ал.2 от НК - подбудителят
и помагачът отговарят само за онова, за което умишлено са подбудили или
подпомогнали извършителя. В случая С. умишлено е подпомогнал Неизвестният
извършител – Организатор на телефонната измама, само за физическото вземане и
пренасяне на пакета със златни бижута. Съдът определи продължителността на
лишаването от свобода по чл.54 ал.1 от НК като обсъди съотношението на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи съдът цени –
чистото съдебно минало /реабилитиран/, нелошите характеристични данни, липсата
на криминални регистрации, тежкото финансово положение и дългото време, през
което подсъдимият е бил без работа. Като отегчаващи – обстоятелството, че
подсъдимият няма критично отношение към стореното и търси оправдание за
стореното. Ето защо съдът счете, че е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства, отчете и степента на участие на С. в механизма на телефонната
измама и индивидуализира наказанието „лишаване от свобода“ на минимума – а
именно 1 година „лишаване от свобода“. Тъй като С.С. не е осъждан приложението
на чл.66 ал.1 от НК е възможно, поради което съдът отложи изпълнението на така
наложеното наказание, с изпитателен срок от 4 години.
С така наложеното наказание най-пълно ще
се осъществят целите на индивидуалната и генералната превенции.
Предявеният граждански иск е
основателен. Съдът счете че са налице кумулативно всички елементи от
фактическия състав на генералния деликт по чл.45 от ЗЗД– противоправно
поведение, вина, вреда и причинна връзка, поради което уважи гражданската
претенция за имуществени вреди, като определи размера съобразно заключението на
съдебната експертиза – а именно 10 826,20 лева., ведно със законната лихва
върху тази главница – от датата на увреждането – до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът върна на подсъдимия иззетите
веществени доказателства, които са негова собственост.
Воден
от горното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.