№ 264
гр. В., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110205437 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба от „Везувий" ЕООД, против Наказателно постановление № 03-
2300560/05.07.2023г. на Директора на Дирекция " Инспекция по труда" - В., с
което на „Везувий " ЕООД е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3000 лева на основание чл. 416 ал.5 вр.
чл. 414 ал.3 от КТ.
В жалбата се навеждат доводи, че издаденото наказателно постановление
е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на процесуалния и
материалния закон, като излага подробни съображения в този смисъл. В
заключение се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована, не се явява,
представлява се от процесуален представител който подържа жалбата на
посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юк Й., който
оспорва жалбата, моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
1
следното:
На 03.06.2023г., служители на Дирекция “Областна инспекция по труда”-
В. свид.Д. и И. извършили проверка в хотел „З.“, находящ се в гр. В., кк
„З.П.“, стопанисван от въз.дружество по спазване на трудовото
законодателство. В хотела на установили лицето О.Ч., която извършвала
дейност по почистване на стаите. Служителите на Д „ИТ” обявили началото
на проверката и дали на работещите лица да попълнят декларации. В своята
Ч. посочила, че работи от 03.06.2023г. за въз.дружество, с работно врече от
09.00ч. до 17.00ч., че има трудов, но не и граждански договор, както и че
получава месечно възнаграждение в размер на 780лв. На насрочената
документална проверка от страна на дружеството не бил представен
сключения между страните трудов договор. Резултатите от проверката св. Д.
описала в Протокол № 2320554/20.05.2023г., с който били дадени и
съответните предписания.
Тъй като св. Донова на длъжност инспектор при Дирекция „Инспекция
по труда“ установила, че Ч. осъществява трудови функции в обекта, без да
има сключен трудов договор и съставила против въз.дружество акт за
установяване на нарушение за това, че дружеството в качеството на
работодател е допуснало до работа Ч., изпълняваща трудови функции, като
камериерка с определено работно време, трудово възнаграждение, без с нея
да е сключен писмен трудов договор. Било прието, че нарушението е
извършено на 03.06.2023г. и квалифицирано като такова по чл.62 ал.1 вр.
чл.1, ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,
административно - наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което изцяло възприел фактическите констатации и
правната квалификация на нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61
ал.1 от Кодекса на труда и наложил на „Везувий“ ЕООД наказание
"Имуществена санкция" в размер на 3000 лв. на основание чл.416 ал.5 вр.
чл.414 ал.3 от КТ.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитана св. Донова,
чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях стана ясно, че към момента на проверката Ч. е
2
извършвала трудова дейност – била е в една от стаите на хотела и я
почиствала. Ч. е била облечена с работно облекло на камериер. Посочил пред
нея, че работи за въз.дружество като камериерка и почиства стаите. Посочила
в попълнената декларация, че има сключен трудов договор с въззивното
дружество.
Идентични показания дава и свид.И., която също е категорична, че Ч. е
почиствала една от стаите и застилала спално бельо. Изрично пред тях е
посочила, че работи като камериерка и има сключен трудов договор. Съда
кредитира показанията на свидетелката.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
гласните доказателства и писмените доказателства по административно-
наказателната преписка, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в
предвидения от закона срок и приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на Дирекция " Инспекция по труда" гр.В. и в шестмесечния
преклузивен срок. То съдържа всички минимално изискуеми от закона
реквизити. Нарушението е описано с необходимата конкретика, като са
посочени датата, мястото и обстоятелствата по неговото извършване, поради
което и възраженията в тази насока са неоснователни. Наказанието за него е
индивидуализирано. Актът също отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН.
При неговото предявяване, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били
направени или депозирани възражения, в които да са били наведени спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е нарушено
правото на защита на наказаното лице, като същото е реализирано в цялост с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които
да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
3
По преписката са представени писмени доказателства за начина на
връчване на АУАН, въз основа на които е издадено процесното наказателно
постановление.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира,
че правилно наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.
Разпоредбата на чл.62 ал.1 от КТ предвижда, че трудовият договор се
сключва между работника и работодателя преди постъпването на работа. От
доказателствата по делото и собственоръчно попълнената декларация от Ч. е
видно че към момента на проверката в обекта тя е изпълнявала трудови
функции като камериерка. В същата декларация е посочила, че работи за
дружеството, като камериерка, имала е уговорено трудово възнаграждение,
работно време, работно място, като е вписала, че има трудов договор, а на
графата за граждански договор е отбелязала, че такъв няма.
С оглед на това съдът намира за недоказани твърденията в жалбата за
това, че Ч. не е престирала труд в обекта. Напротив, от всички доказателста
по делото се установява, че тя е престирала труд в полза на въз.дружество.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е
налице нарушение на чл.62 ал.1 от КТ, тъй като безспорно е установено, е
работодателят е допуснал до работа работника преди с него да е бил сключен
трудов договор.
Правилно наказващият орган е приел, че в случая отношенията между
работника и „Везувий“ ЕООД са между „ работник" и „работодател", като
дружеството безспорно има качеството „работодател", тъй като се явява лице
което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Съда не приема възражението на въззивната страна, че работника Ч. не е
изпълнявала трудова функция на длъжност „камериер“ и че страните не са
имали трудовоправни взаимоотношения.
Съдът намира обаче, че материалният закон е приложен правилно, тъй
като и правилно наказващият орган е определил отношенията между
дружеството и Ч. като такива между работник и работодател. Безспорно по
делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор.
Съда намира за абсолютно неоснователно направеното от страна на
4
защитата възражение, че хотела все още не е приемал туристи и затова не е
следвало работещите в него да имат сключени трудови договори. Дали
хотела работи или не с туристи не определя законовата необходимост от
сключване на трудов договор, това се определя от полагането на труд в
полза на въз.дружество. Доколкото Ч. действително е полагала труд в полза
на въззивното дружество, то сключването на трудов договор се е явявало
задължително и не се определя от обстоятелството дали хотела приема гости
или не.
Съдът намира, че жалбоподателят е осъществил нарушението, за което е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. От обективна
страна се установява, че към момента на извършената проверка Ч. е полагала
труд по трудово правоотношение без наличието на сключен писмен трудов
договор с дружеството жалбоподател. Същата е имала установено работно
време, работно място, трудово възнаграждение и е упражнявал конкретна
трудова функция. С оглед на това съдът намира, че по същество е било
налице предоставяне на работна сила, покриващо характеристиките на
трудовото правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява по несъмнен начин, че на посочените в
наказателното постановление време и място, жалбоподателят е извършил от
обективна страна нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, като в
качеството си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма
със свой работник, въпреки че този работник е извършвал трудова дейност
при жалбоподателя, поради което и правилно е била ангажирана
административната му отговорност. Основната нарушена разпоредба е тази на
чл. 62, ал. 1 от КТ, съдържаща и конкретното правило за поведение,
нарушено от санкционираното лице. В тази връзка неоснователни са доводите
в жалбата, че не е посочена нормативна връзка с друга разпоредба на
основния принцип, залегнал в чл. 1, ал. 2 от КТ.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
За нарушаване разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ, в санкционната
норма на чл. 414, ал. 3 КТ е предвидено налагане на имуществена санкция или
5
глоба за работодател в размер от 1 500 до 15 000 лв., а за виновното
длъжностно лице - глоба в размер от 1 000 до 10 000 лв., за всяко отделно
нарушение.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил глоба на
въз.дружество -работодател - към средния, предвиден от законодателя. В
действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната
санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокола за допуснати други нарушения на трудовото законодателства. АНО
обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде наложена
конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на
трудовото законодателство има отношение единствено при преценката дали
случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за
въззивника и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл.
414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че
именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.
Разпоредбата на чл. 415в от КТ предвижда специална спрямо чл. 28 от
ЗАНН хипотеза на отговорност за маловажно нарушение. Законодателят е
приел обаче в ал. 2, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62,
ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ. Освен това съгласно ТР № 3/10.05.2011 година
на ВАС по тълк. дело № 7/2010 година нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ е
специална и изключва приложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски
по делото, съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съда счита, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80,00 лева.
6
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №03-2300560/05.07.2023г.,
издадено от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на
основание чл. 416, ал. 5 от КТ във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ на "Везувий"
ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено
нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 и чл.61, ал.1 от КТ, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция" от 3000/ три
хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева
ОСЪЖДА „Везувий“ ЕООД ЕИК ********* да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда"-В. сумата от 80,00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд В. – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
7