№ 63
гр. Варна, 17.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора М. Н. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20213000600429 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 10:55 часа се явиха:
Жалбоподател-подсъдим Г. Н. АТ. , редовно призован, явява се лично,
представлява се от адв. Г. Н. К. от АК – Варна, редовно упълномощени.
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор Г.
Частен обвинител Ф. ЮКС. ИСМ. М., редовно призована, не се явява,
представлява се от повереник адв. П. Б. Н. от АК – Варна, редовно
упълномощен.
Не се явява адв. П. Й. Й. от АК – Силистра.
АДВ.Н. – Колегата Й. няма да се яви в днешно съдебно заседание.
Представям пълномощно и у-ние за идентичност на лице с различни имена.
Страните заявяват, че са получили допълнителното писмено
изложение към въззивната жалба от подс. А.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи. Да се приемат представените пълномощно и
удостоверение за идентичност на имена.
АДВ. К. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи. Да се приемат представените пълномощно и
удостоверение за идентичност на имена.
1
АДВ. Н. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото и следва
да се приемат представените документи, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото удостоверение за
идентичност на лице с различни имена и пълномощно за тази инстанция от
адвокат Н..
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.К. – Уважаеми Апелативни съдии, доколкото съм развил подробни
съображения в допълнението към въззивната жалба няма да ги преповтарям
пред Вас. Единствено искам да кажа, че не се изискват специални познания,
съответно назначаването на техническа експертиза, за това с каква скорост
пострадалото лице се е движило преди настъпване на ПТП, а именно при
образуването на скоростта му от 181 км/ч в малко над 50 м/сек. Моят
подзащитен е обвинен за това, че не е реагирал правилно и че е предприел
маневрата в рамките на изминатите от пострадалото лице 37 м, което както
съм написал в допълнението към въззивната си жалба се касае за 0,7 сек,
които са едно трепване на окото. Наред с вмененото задължение, за което е
осъден подзащитният ми, а именно по чл.37, ал.2 от ЗДвП същият има
задължение и по ал.1 от същия закон, а именно да пропусне и насрещно
движещите се МПС. Развил съм подробни съображения в тази посока, като с
оглед задължението му да погледне както назад, така и напред, което с оглед
на конкретната пътна обстановка той е сторил именно в тази поредност, а
именно погледнал е първо назад, доколкото ще освободи по пътната си пътна
лента първоначално, а след това е погледнал напред, каквито са неговите
обяснения, тъй като ще освободи за движение насрещната пътна лента, тоест
той представлява по-голяма опасност за насрещно движещите се МПС
считам, че по делото не са събрани убедителни доказателства, че в рамките на
0,7 сек. той реално е могъл да възприеме движещият се зад него автомобил. В
този смисъл считам и моля да приемете, че не е налице на първо място
интелектуалният момент на формата на вина небрежност, каквато СОС счита
да е налице. Не е налице и волевият момент доколкото съм развил подробни
съображения от кой момент възниква задължението за определено правно
поведение по ЗДвП и в този смисъл не е налице вина и деянието е
несъставомерно.
Поради тези съображения и изложените подробно в допълнението към
въззивната жалба ще Ви моля на първо място за отмяна на осъдителната
присъда и постановяване на оправдателна такава. В условията на
2
алтернативност няма да преповтарям съображенията си за допуснати
съществени нарушения на процесуалните права на страните на подзащитния
ми в първата инстанция, отмяна на присъдата и връщане за ново разглеждане
от друг състав на СОС. В условията отново на алтернативност, ако счетете че
не са налице основания за уважаване на първите две наши искания за
приложение на чл.55 от НК доколкото считам, че поведението на
пострадалото лице е от такова естество, че да бъде квалифицирано от съда
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия.
Моля, за Вашия съдебен акт в този смисъл.
ПОДС.А. – Няма какво да допълня към казаното от моя адвокат.
Единствено Ви моля за оправдателна присъда.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз считам, че жалбата е
неоснователна по всички изложени в нея съображения.
На първо място считам, че не е налице допуснато съществено
процесуално нарушение доколкото производството е протекло по особената
процедура на Глава 27, по реда на чл. 371, т.2 от НПК, където за да бъде то
законосъобразно и да няма допуснато нарушение следва да отговаря на
няколко изискания, които считам, че в случая са категорично налице, а
именно подсъдимият да е признал фактите отразени в обстоятелствената част
на обв. акт, да се е съгласил за тези факти да не се събират доказателства,
както и тези факти да бъдат потвърдени от събраните по делото
доказателства.
Считам, че първоинстанционният съд в пълна степен е изпълнил своите
задължения за обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, които са от значение за предмета на доказване и като е
установил механизма на ПТП е достигнал до правилни, верни изводи за
участието на подсъдимия в него и за неговата вина.
По отношение възраженията на защитата отразени в въззивната жалба,
както и допълнени днес в съдебно заседание, аз категорично не мога да се
съглася с тях и най-вече с това, че категорично не трябват специални знания
за установяване скоростта на колесния трактор, аз мисля, че такива са
необходими и за това е била и назначена експертизата. Считам, че
експертизата е абсолютно обективна, безпристрастна, липсват каквито й да е
съмнения за това както и по отношение професионалната компетентност на
вещите лица.
Доколкото в жалбата са посочени като спорни няколко въпроса ще взема
отношение по тях:
На първо място това, което се разви и в днешно съдебно заседание
именно въпроса реално могъл ли е подсъдимият да възприеме визуално
пострадалия считам, че отговор на този въпрос дава задача № 10 от тройната
3
АТЕ, където се установява, че в момента, в който лекият автомобил е бил
видим за подсъдимия е било едно разстояние от близо 73 метра от
първоначалната линия за оглед, а той е започнал да прави своята маневра
завиване наляво на разстояние от близо 110 метра. В този смисъл аз считам,
че категорично е налице такава възможност при евентуално обръщане,
считам дори задължително обръщане глава наляво и назад доколкото следва
не само да се убеди в това има ли, няма ли превозни средства отзад, а всички
знаем за така наречената мъртва точка на видимост, която всеки един шофьор
следва да се опитва да избегне по някакъв начин.
Възразявам също и срещу опита да се направи това разграничение на
чл.37, ал.1 и ал.2 от ЗДвП доколкото считам, че ние категорично попадаме в
хипотезата на ал.2, която се използва при завиване наляво за навлизане в
крайпътна територия, какъвто именно е настоящия случай, докато при ал.1 се
навлиза в друг път – ние не навлизаме в друг път, в случая се навлиза в друга
територия. При тази редакция на закона аз считам, че е видно, че водачът
следва да пропусне всички движещи се по пътя превозни средства и попътно
и насрещно, поради което не следва да бъде поставян на внимание въпроса
дали следва първо да пропуска насрещно движещите се или попътно
движещите се.
Доколкото е налице категорично доказателство за това, че подсъдимият е
нарушил правила по ЗДвП аз считам, че не може да бъде поставено на
вниманието и искането на подсъдимия и неговата защита за приложение
разпоредбата на чл.15 от НК.
По отношение размера на наказанието считам, същото за справедливо.
Първоинстанционният съд е посочил и е индивидуализирал наказанието
посредством посочването на съответните смекчаващи отговорността
обстоятелства, считам, че същото е правилно индивидуализирано за това и по
тези съображения намирам първоинстанционната присъда за правилна,
законосъобразна и справедлива, и Ви моля да я потвърдите.
АДВ. Н. – Уважаеми Апелативни съдии, моля Ви да оставите без
уважение въззивната жалба на подсъдимия против първоинстанционната
присъда на СОС.
Считам, че не са допуснати претендираните от подсъдимия и неговия
защитник нарушения на материалния закон, нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до нарушаване на негови права като обвиняем и
подсъдим, както и не е допуснато нарушение при определяне вида и размера
на наказанието, а именно явна несправедливост на тези наказания.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на Глава 27
от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част в обв. акт, като даде съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. Признанието на подсъдимия е направено при условията на чл. 271, т.1
от НПК и първоинстанционният съд на основание чл.272, ал.3 от НПК одобри
4
това съгласие, постановил е и е обявил, че самопризнанията се подкрепят от
останалите доказателства и ще ползва самопризнанията без да събира
доказателства и по реда на чл.283 от НПК приобщи писмените и гласни
доказателства, и заключенията на експертизата. Въз основа на тях несъмнено
са установени скоростите на управляваните от подсъдимия и пострадалия
превозни средства непосредствено преди ПТП, опасната зона за спиране на
автомобила „Мерцедес“, механизмът на настъпилото ПТП и техническите
причини за него. Установени са мястото на настъпване на удара между двете
превозни средства и позициите им, както и действията и възможностите на
двамата водачи преди и след настъпване на ПТП.
Подс. А. като правоспособен водач е управлявал колесен трактор с
прикачен плуг към инкриминираната дата и място и е допуснал нарушение на
правилата за движение, разпоредба чл. 37, ал.2 от ЗДвП, съгласно която водач
независимо на МПС завиващо наляво или надясно за излизане от крайпътна
територия е длъжен да пропусне пътните превозни средства на движещите се
по пътя, който той напуска. Подсъдимият е предприел завиване наляво с цел
напускане на дясната лента за движение, навлизане в крайпътната територия
за извършване на селскостопанска дейност. В този случай А. е следвало да
пропусне всички движещи се по пътя превозни средства и по попътно и
насрещно. Имал е възможност преди да предприеме маневра да забележи
движещият се зад него лек автомобил както през страничното огледало, така
и с извръщане на поглед назад и наляво, но е предприел маневра без да
изпълни задължението си – да пропусне движещото се зад него превозно
средство. Пренебрегвайки посочената законова разпоредба подсъдимият е
предприел маневра докато автомобилът „Мерцедес“ се намира на главния път
и се движи с висока скорост, поради което е представлявал опасност и
обективно е могъл да бъде възприет като такава от значително разстояние,
въпреки това подсъдимият направил необоснована преценка довела до
съставомерния резултат – нарушението на забраната на чл.37, ал.2 от ЗДвП и
в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Деянието е
довършено с допускането на ПТП, с което на пострадалият Р.М. са причинени
увреждания, които са довели до неговата почти мигновена смърт.
По отношение оплакването за явна несправедливост на наложените
наказания. Наказанията на подсъдимия са наложени след редуциране по реда
на чл.58а, ал.1 от НК от 1 г. 4 м. лишаване от свобода с приложение на
разпоредбата на чл.66 от НК и това наказание, както и наказанието, което е
определено по реда на чл.343г от НК лишаване от право да управлява МПС за
минимален срок от 3 м. във всички случаи считам, че с оглед на настъпилия
съставомерен резултат, с оглед данните по делото не са нарушени правата на
подсъдимия и това наказание отговаря на целите и критериите на чл.36 и
чл.54 от НК.
В този смисъл аз Ви моля да потвърдите първоинстанционната присъда
на СОС.
5
АДВ. К. /РЕПЛИКА/ - Уважаеми Апелативни съдии, убеден съм, че
прокуратурата явно не ме е разбрала и дължа обяснение, че претендирам за
допуснати съществени процесуални нарушения в хипотезата на липса на
мотиви на първоинстанционният съд досежно липсата на изложение по
отношение на нашата правна обосновка за липсата на деятелност. Когато
визирах липсата на специално знание визирах не скоростта на управлявания
от подсъдимия колесен трактор, а скоростта на движение на пострадалото
лице, а именно скоростта му от 181 км/ч, която да се трансформира в 50
м/сек. Съответно не в рамките на 73, а в рамките на 37 м моят подзащитен
според АТЕ е могъл да възприеме връхлитащият го зад него автомобил, което
съответно на 50 м/сек движение на автомобила се равнява на 0,7 сек., които аз
съм описал. Обстоятелството, че производството е протекло по реда на
чл.371, т.2 от НПК не кореспондира с това, че задължително следва съдът да
произнесе осъдителна присъда. Във всички случаи съдът трябва да прецени
фактите и да отговори на поставените правни въпроси и в крайна сметка със
своя съдебен акт да прецени ели е извършено деянието, обективно и
субективно дали е съставомерно то.
В този смисъл ще Ви моля за Вашата присъда.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. А. – Аз на първо място искам да кажа, че съжалявам, че се случи
така. Управлявам тежка техника от повече от 10 години и мога да кажа, че
абсолютно всеки път поглеждам назад, наляво и надясно по няколко пъти и
със сигурност съм убеден, че не бих предприел маневра, каквато и да е, с
която да застраша здравето и живота на някого и да е. Тук става въпрос за
много тежка техника. Убеден съм, че съм направил и правя до ден днешен
всичко, което се изисква от мен като водач на такава земеделска техника.
Още веднъж искам да кажа, че наистина съжалявам за момчето.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен
акт в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6