О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./….11.2017 год.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на осми ноември
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
мл. съдия: МИЛЕНА НИКОЛОВА
при секретар
КАПКА МИКОВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия М. Николова
в.ч.т.д. №
249 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано
е по възражение вх.№ 26/04.01.2017 год., подадено от П.З.З., чрез адв. Д.Д.,
срещу заповед № 305/12.07.2013 год. за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК, постановена ч.гр.д. № 498/2013 год. по описа на Районен съд - Девня.
Длъжникът релевира твърдения, че на 19.12.2016 год. баща
му З.И.З. го уведомил, че е наложена възбрана по образувано изпълнително дело
върху недвижими имоти, които били собствени изцяло З. З., придобити по
наследство от съпругата му Г.З. и по отношение на които е направен отказ от
наследство от П.З..
При запознаване с материалите по гр. д. № 498/2013 г. по описа на Районен
съд – Девня длъжникът П.З. установил, че съдът е приел редовно връчване по реда
на чл. 47 ГПК на издадената по делото заповед за изпълнение. В подаденото до
Окръжен съд – Варна възражение се обосновава хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК - ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение поради незалепване на
уведомление на адреса, от една страна и неспазване на процедурата по залепване
на уведомление по чл. 47 ГПК, от друга страна.
Кредиторът депозира отговор, в който оспорва
допустимостта и основателността на подаденото възражение.
По същество в съдебно заседание пълномощникът
на възразяващия длъжник излага доводи за доказана хипотеза на чл. 423, ал.1,
т.1 ГПК, която налага възражението да бъде прието. Прави искане за присъждане
на разноски.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред Районен съд - Девня е образувано
по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК,
подадено от „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ООД, против длъжника П.З.З. за
сумата посочена в същото, представляваща вземане на кредитора за неплатени
лизингови вноски за месеци януари, февруари, март, април и май 2013 г., дължими
съгласно погасителен план - приложение № 2 към договор за финансов лизинг с
реф. № 49-00571 от 25.11.2011 г., с нотариална заверка на подписите, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.07.2013 г., до окончателното й изплащане.
От приложеното ч.гр.д. № 498/2013 г. на Районен съд -
Девня, V с. се установява, че на адреса на длъжника З. ***, на 06.08.2013 г. е
изпратена покана за доброволно изпълнение (ПДИ), към която са приложени
издадените срещу този длъжник заповеди и изпълнителни листове, в т.ч. и
заповедта за изпълнение, срещу която длъжникът възразява в настоящото
производство.
От намиращото в материалите по делото (л. 100 от
ч.гр.д. № 498/2013 г. на ДРС) уведомление се установява, че адресът е посетен
на 09.09.2013 г., когато длъжностното лице по призоваването е установило, че на
адреса „има индикация“. В разписката на гърба на същото уведомление е отразено,
че на 25.09.2013 г. е извършено второ посещение на адреса, при което е залепено
уведомление на входа в 15,10 ч., като не са посочени други обстоятелства.
Идентични са записванията в разписката на гърба на приложената покана за
доброволно изпълнение (л. 101 от ч.гр.д. № 498/2013 г. на ДРС).
На 29.10.2013 г. ЧСИ З.Д. с рег. № 808 и район на
действие Окръжен съд – Варна е извършил служебна справка в Национална база
данни „Население“ (НБДН), от която се изяснява, че постоянният и настоящият
адрес на длъжника З. е един и същ - този, на който е изпратена за връчване
поканата за доброволно изпълнение.
От същата справка се установява, че
на този адрес живее и бащата на длъжника П.З. – З.И.З..
С разпореждане от 29.10.2013г. съдебният изпълнител е
приел, че съобщението е редовно връчено по реда на чл.47 от ГПК, считано от
09.10.2013 г.
На 14.12.2016 г. длъжникът лично е
депозирал в Районен съд - Девня заявление за снабдяване с документи, измежду
които и издадената срещу него заповед (л. 81 от от ч.гр.д. № 498/2013 г. на
ДРС).
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите – И.Р., връчител при ЧСИ З.Д., посетил адреса и изготвил
разписките към ПДИ и уведомлението, и З. З.
-баща на длъжника.
Съдът кредитира изслушаните свидетелски показания,
доколкото същите са дадени обективно от свидетелите, не съдържат вътрешни
противоречия, нито такива помежду си, както и са депозирани от лица, имащи
непосредствени впечатления за обстоятелствата, за които се разпитват от съда.
От разпита на свидетеля И.Р. се установява, че същият
е изготвил съдържанието на текста в разписката на гърба на ПДИ. Посетил е два
пъти адреса, като няма спомен дали е разговарял с някого, събирал ли е
сведения, дали е осъществил достъп до апартамента на адресата, както и за
пощенската кутия на адресата. Същият посочва, че два пъти е посетил адреса,
като при първото посещение е залепил съобщение, което е с различни форма и
съдържание от тези на уведомлението по образец. Съобщението е с характер на
молба за явяване в кантората без да са посочени други данни освен номера на
изпълнителното дело и годината. При второто посещение е залепил уведомление.
От разпита на свидетеля З. З. се установява, че същият
е баща на длъжника П.З., като двамата живеят заедно на адреса от 2013 г.
Посочва, че всички познават него и сина му и съседите биха им предали адресиран
до тях документ, в случай че такъв е бил оставен във входа на блока. Свидетелят
заявява, че не е намирал съобщения нито в пощенската кутия, нито залепени
такива на входната врата на апартамента или на входа на блока. Пощенските кутии
са поставени вътре във входа, вляво от входната врата на блока, която не се
заключва и достъпът е свободен за всички.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Подаденото възражение е допустимо, за което е
извършена проверка и е налице произнасяне с предходен съдебен акт, включително
такъв на Апелативен съд – Варна.
За да се приеме за редовно призоваването по
предвидения в чл.47 ГПК способ, е необходимо: 1/ ответникът да не може да бъде
намерен на посочения адрес; 2/ да не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението; 3/ да бъде залепено уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно
място около нея, а когато има достъп до пощенската кутия уведомление следва да
се пусне и в нея; 4/ в уведомлението да е посочено къде са оставени книжата и
че могат да бъдат получени в двуседмичен срок от залепване на уведомлението; 5/
адресът, на който лицето е търсено и където е залепено уведомлението да е
неговата адресна регистрация и 6/ адресатът да не се яви в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението за получаване на книжата.
Във всички случаи, в които уведомлението се поставя на
място извън определеното в ГПК, следва да се посочат причините довели до това.
В настоящия случай удостоверяването от връчителя не е
достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени първите три посочени предпоставки,
а отбелязването „адресатът не е открит, има индикация” не изпълнява изискването
за посочване на обстоятелствата, свързани със залепване на уведомление
(отсъствие на адресата или лице, което е съгласно да получи съобщението, включително
събиране на сведения за пребиваване на длъжника на адреса, както и достъп до
пощенска кутия, пускане на уведомление в същата, съответно причините за
неизвършването на това действие).
Извършването на изискуемите и неудостоверени действия
не се установи и от разпита на свидетеля И.Р.. Напротив от разпита на свидетеля
З. З. се установи наличието и на свободен достъп до пощенската кутия на
адресата.
Последното означава, че връчителят не е бил
препятстват да пусне екземпляр от уведомлението в пощенската кутия на адресата,
каквото е императивното изискване на разпоредбата на чл.47, ал.1, изр.последно ГПК.
След като това не е сторено, следва да се приеме, че
не са били налице предпоставките за прилагане на фикцията за връчване при
поставянето на уведомление по чл.47, ал.5 ГПК.
Предвид горното, настоящият състав на ВОС намира, че е
налице хипотезата на чл. 423, ал.1, т. 1 ГПК, поради което и подаденото
възражение следва да бъде прието.
Възразилият длъжник е сезирал съда и с искане за
присъждане на разноски в производството по чл.423 ГПК в общ размер на 600 лева (240
лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.03.2017
г. и 360 лв. – адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 03.07.2017 г.). Производството по чл.423 ГПК има извънреден
характер, като определението на въззивния съд, с което се приема предявеното
възражение, не разрешава материалноправния спор, а актът на съда е насочен
единствено към възстановяване на положението, което би съществувало, ако
длъжникът беше подал възражението си в срока по чл. 414 от ГПК. Следователно
чл. 81 ГПК е неприложим в настоящото производство. Произнасяне по дължимостта
на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за
основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от
заповедния съд при обезсилване на заповедта, когато заявителят не представи доказателства
за предявен в срок иск, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение. По изложените
съображения разноски в настоящото производство не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
възражение от П.З.З.,
ЕГН **********,***, чрез адв.Д.Д., срещу заповед № 305/12.07.2013 г. за
незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417,
т.3 от ГПК, издадена по ч.г.д.№ 498/2013г. по описа на Районен съд – Девня в
полза на „СКАНИЯ ФАЙНАНС БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК *********, на осн.чл.423, ал. 1,
т.1 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Районен съд –Девня за даване
указания на заявителя по чл.415, ал.1 от ГПК.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: