О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../…………..……..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ:
АТАНАС СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1058 по описа за
2016 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 11665/19.04.2017 г., подадена от „ВЕЛА - 96" АД, чрез адв. Б.Ж., с
искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК да бъде изменено в частта за разноските
Решение № 582/30.03.2018 г. по настоящото дело.
С молбата се претендира присъждане на пълния размер на
заплатения от ищеца адвокатски хонорар, като се излагат съображения, че
материалният интерес, по който се е защитавала страната възлиза на 135 000
евро – продажната цена на имота, а не неговата данъчна оценка.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещните страни МБАЛ
„СВЕТА МАРИНА" ЕАД и МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р Параскев
Стоянов" не изразяват становище по молбата.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК,
изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по искова молба от „ВЕЛА - 96"
АД против МБАЛ „СВЕТА МАРИНА" ЕАД и МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р
Параскев Стоянов", с която е предявен иск с правно основание: чл. 54 ал. 2
от ЗКИР и цена на иска 55 019.80 лв.
С Решение №
582/30.03.2019 г. Варненският окръжен съд е признал
за установено в отношенията между „ВЕЛА - 96" АД от една страна и МБАЛ
„СВЕТА МАРИНА" ЕАД и МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ „Проф. д-р Параскев
Стоянов", че ИЩЕЦА „ВЕЛА - 96" АД е собственик на следния недвижим
имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 1046, с площ 2 200 квадратни метра, по
плана на местността „Сотира“ гр. Варна, идентичен с
имот с проектен идентификатор № 10135.2555.2568, оцветен в зелен цвят от
комбинираната скица № 2 от заключението на вещото лице Шема
М.Х., лист 212 от делото, преподписана от съда
представлява неразделна част от решението, по иск с правно основание чл. 54 ал.
2 от ЗКИР.
Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки
акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне
и по искането за разноски. Когато извършването на разноските е доказано
в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК. С оглед изхода от правния спор, съдът е приел, че са налице
предпоставките по чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на разноски в полза на ищцовата страна, като е редуцирал претендираното
адвокатско възнаграждение във връзка с направено възражение за прекомерност по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК, ищцовата страна е претендирала разноски в общ размер на
9041,72 лева, от които 8160 лева възнаграждение за адвокат. Извършването на
разноски в претендираните размери е удостоверено със
съответните платежни документи. Като е съобразил фактическата и правна сложност
на спора, продължителността на съдопроизводството и обема на извършените
процесуални действия съдът е преценил, че същото следва да бъде редуцирано на
половина.
Неоснователни са възраженията на ищцовата страна
за неправилно определяне цената на предявения иск, респективно на материалния
интерес, по който е осъществена защитата, както и за несъобразяване на
дължимото ДДС върху адвокатското възнаграждение.
При определяне размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, съдът е съобразил цената на предявения иск от 55 019.80 лева, опредЕ.по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 2 от ГПК. Видно от
представените доказателства заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
8160 лева е с включен ДДС, като съдът е редуцирал същото на половина – 4080
лева с включен ДДС. Адвокатското възнаграждение не е намалявано до минималното
такова, предвидено в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за да бъде начисляван
допълнително ДДС.
По изложените съображения,
молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 11665/19.04.2018
г., подадена от ВЕЛА - 96" АД, чрез адв. Б.Ж., в която е обективирано искане по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение
в частта за разноските на Решение № 582/30.03.2018 г., постановено по гр. дело
№ 1058/2015 г. по описа на ВОС.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Варненски
апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: