№ 11
гр. Бургас, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Св. М. Цолова
Членове:П. Ив. Петрова Дакова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА
в присъствието на прокурора Ив. Анг. К.
като разгледа докладваното от Св. М. Цолова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20212000600217 по описа за 2021 година
С присъда №110 от 18.05.2021г. по НОХД №107/2021г. Бургаският
окръжен съд признал подс. СТ. ЯНК. Б. за виновен в това, че 09.08.2020г. в
гр. Бургас, на ул. „И.“ №54, умишлено умъртвил Ж. Г. Г., поради което и на
основание чл.115 и чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода
за срок от десет години.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС определил първоначален
строг режим за изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.59, ал.1, т.1, предл.1 от НК приспаднал от наложеното
на подс. Б. наказание лишаване от свобода за срок от десет години, времето,
през което същият е бил задържан под стража по смисъла на чл.59, ал.2, вр.
ал.1 от НК, считано от 09.08.2020г.
Осъдил подс. СТ. ЯНК. Б. да заплати на гражданските ищци Т. Ж. Г. със
съгласието на неговата майка и законен представител Т. Т. М., и Р. Ж. Г. чрез
неговата майка и законен представител Т. Т. М., сумата от по 100 000 лева за
всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.08.2020г. до окончателното изплащане на сумите, като
1
отхвърлил исковете в останалата им част до пълния размер на сумата от
150 000 лева за всеки от гражданските ищци като неоснователни.
Отнел в полза на държавата, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК,
вещественото доказателството по делото – нож, сгъваем, с червена дръжка, с
обща дължина около 25,5 см, с острие с дължина около 12 см, като същият да
бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.
Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. СТ.
ЯНК. Б. с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата.
Жалбата му съдържа обстойни съображения в подкрепа на релевираните
доводи. Претендира въззивната инстанция да приеме, че извършеното от
подсъдимия представлява случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК и на
това основание да го оправдае. Обосновава това становище с високата
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия, поради която същият не е
могъл да извършва координирани телодвижения, да пази равновесие и да се
предпази при падане, с факта на намиране на пострадалия, обут с двата му
крака в един крачол на боксерките, който затруднявал придвижването му,
както и с обстоятелството на намокрен и хлъзгав под от ламинат в
помещението, където е станал инцидентът. На база тези съображения прави
извод, че пострадалият е залитнал, паднал е върху подсъдимия и сам, с цялата
си тежест, се е намушкал на ножа, държан неподвижно от подсъдимия. Така
изключва виновно поведение на своя подзащитен и негов принос за
настъпване смъртта на пострадалия. Алтернативно претендира
преквалификация на престъплението по някой от по-леко наказуемите
състави на чл.119 от НК или по чл.122 от НК, като се приеме, че подсъдимият
е действал в условията на превишаване пределите на неизбежна отбрана,
респ. причинил е констатираните телесни увреждания по непредпазливост,
вследствие на които действия по-късно е настъпила смъртта на пострадалия.
В края на защитната си позиция претендира въззивната инстанция да приеме,
че разгледаното деяние е извършено от подсъдимия при условията на
неизбежна отбрана по чл.12 от НК, поради което моли въззивният съд са
отмени първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова,
оправдателна присъда на основание чл.12 от НК. Оспорва размерите на
присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени
вреди от непозволено увреждане, които намира за завишени и несъответни на
2
действителните взаимоотношения, съществували между пострадалия и
гражданските ищци – негови деца под 18 години. Мотивира становището си с
обстоятелството на прекратен брак между пострадалия и бившата му съпруга,
майка на двете деца, на която били предоставени родителските права, а
пострадалият като баща не е полагал грижи за децата, дори не е заплащал
дължимата за тях издръжка, нито е поддържал контакти с тях. Смята, че при
съобразяване на тези обстоятелства следва да се определят обезщетения в
разумен и справедлив размер, съответстващ на трайната съдебна практика.
Моли въззивният съд да редуцира размерите на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди и те да станат съобразени с принципа за справедливост.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас изрази становище за неоснователност на
въззивната жалба на служебния защитник, с която се твърди необоснованост
и незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, като заяви, че не са
налице условията по чл.122 от НК, нито тези по чл.119 от НК или по чл.12 от
НК, съответно за преквалификация на деянието по по-леко наказуем
престъпен състав или за оправдаване на подсъдимия. Не открива съществени
процесуални нарушения, допуснати в изготвения обвинителен акт, в хода на
съдебното разглеждане на делото и в представените към присъдата мотиви,
отговарящи на изискванията на чл.305, ал.3 от НПК. С убедителни аргументи
оборва направените в тази насока доводи на защитника. Счита за
доказателствено необезпечен изложения от подсъдимия и неговия защитник
механизъм на причиняване на смъртоносното нараняване, като се отрича
целенасочено нанесен от подсъдимия силен удар с нож в дясната гръдна
половина на пострадалия. Изтъква, че единственото доказателство в подкрепа
на това твърдение са обясненията на подсъдимия, за които трябва да се държи
сметка, че те са и средство за защита. В тази връзка заяви, че споделя
оценката на съда за недостоверност на обясненията на подсъдимия в частта
им, касаеща механизма на нараняване на пострадалия. Подчерта, че подобен
механизъм е невъзможен според заключението на съдебномедицинската
експертиза. Позова се и на обективните данни, отразени в протокола за оглед
на местопроизшествие, както и на показанията на свидетелите, пресъздали
поведението и думите на подсъдимия непосредствено след деянието, които
доказателствени средства указват на съзнателни действия, насочени към
умъртвяване на пострадалия. Преценява защитната позиция за
3
противоречива, защото, от една страна, тежката степен на алкохолно
опияняване на пострадалия, определена от безспорно установената
концентрация на алкохол в кръвта му от 4,59 промила, не му е позволявала да
извършва координирани движения, но от друга страна, се твърди, че
пострадалият е извършвал целенасочени действия по нападение над
пострадалия. Намира като противоречиви и взаимно изключващи се доводите
за случайно деяние по чл.15 от НК, за причинено по непредпазливост
убийство по чл.122 от НК и за умишлено убийство при превишаване
пределите на неизбежната отбрана по чл.119 от НК. Заяви, че безспорно
установената по делото фактическа обстановка и задължителната съдебна
практика на Върховния съд категорично обосновават извода, че извършеното
от подсъдимия деяние представлява умишлено убийство по чл.115 от НК.
Смята, че липсват доказателства, които да сочат на непредпазливост, в която
и да е от двете й форми – небрежност или самонадеяност, поради което
категорично отрича законова възможност за преквалификация на деянието
като убийство по непредпазливост по чл.122 от НК. Аналогично становище
изрази и по претенцията за преквалификация на престъплението по чл.119 от
НК, тъй като не открива доказателства, които да установят агресивно
поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, който да е бил обект на
нападение и по който да са установени наранявания като резултат от
нанесени удари. Позовавайки се на задължителната съдебна практика,
установена в Постановление на Пленума на ВС №12/1973г., аргументира
извод за липса на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК, поради което
се противопостави на искането на защитата за оправдаване на подсъдимия на
това основание. Като намира дадената от съда правна характеристика на
деянието като убийство по чл.115 от НК за законосъобразна, изрази позиция
за правилна индивидуализация на наложеното наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Все пак счита, че
наложеното наказание от десет години лишаване от свобода, съвпадащо с
минималния предвиден в закона размер, е занижено, тъй като съдът е
надценил стресовото състояние на подсъдимия в конкретната ситуация, без да
отчете факта, че деецът сам се е поставил в тази ситуация след употреба на
огромно количество алкохол. Обръща внимание, че в жалбата не са посочени
факти и обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия, които да
не са били отчетени при индивидуализацията на наказанието. Споделя извода
4
на първата инстанция за липса на многобройни и изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да изискват определяне на наказанието
при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Като заявява, че няма основания за
намаляване размера на наложеното наказание лишаване от свобода, пледира
въззивната инстанция да го приеме за справедливо. Изрази позиция за
справедливост на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, без да
излага аргументи. Пледира да се потвърди изцяло обжалваната присъда като
обоснована, законосъобразна и справедлива.
Повереникът на частните обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж.
Г. оспори основателността на въззивната жалба на служебния защитник на
подс. Б.. Заяви, че тезата за случайно деяние не се подкрепя от събраните по
делото доказателства. Като се позова на протокола за оглед на
местопроизшествието и фотоалбума към него, както и на изявлението на
подсъдимия, че след деянието веднага е напуснал помещението и не е
размествал нищо в него, обръща внимание, че в огледния протокол не са
отразени табуретка до масата, нарязана краставица и намокрен под, нито
такива обстоятелства се виждат на направените по време на огледа
фотоснимки. Приемайки заключението на съдебномедицинската експертиза
за обективно и компетентно изготвено и доверявайки се на съдържащия се в
него извод, че пострадалият е бил в тежка степен на алкохолно опиване, която
не му е позволявала да извършва никакви активни действия, оборва
твърдението на защитника, че подсъдимият е бил нападнат от жертвата и за
да се защити е взел нож, на който пострадалият, при залитане върху
намокрения под, сам се е намушкал, като е паднал върху ножа. Намира за
неоснователно възражението във въззивната жалба за нарушено право на
защита на подсъдимия поради неразпитване на свидетели, които с
показанията си да докажат наличието на случайно деяние. В тази връзка
изтъква, че в помещението, където е било извършено деянието, не е имало
други лица, като самият подсъдим не твърди присъствието на трети лица в
момента на инцидента, а и в жалбата на защитника не са посочени имената на
такива лица, които евентуално да бъдат разпитани като свидетели. Изрази
съгласие с направения от първата инстанция анализ на събраните
доказателствени материали, както и с дадената за тях оценка на достоверност
или неистинност. Споделя също характеристиката на установените
обстоятелства, значими за индивидуализацията на наказанието. Намира за
5
обосновано становището на съда за превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства над отегчаващите такива, а направеният извод за необходимост
и достатъчност на минимално по размер наказание лишаване от свобода,
преценява като законосъобразен, като самото наложено наказание от десет
години лишаване от свобода намира за повече от справедливо. Категорично
се противопоставя на искането на защитника за намаляване размерите на
присъдените в полза на гражданските ищци обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на пострадалия – техен баща. Счита, че липсата на чести
контакти между пострадалия и неговите деца, неполагането на родителски
грижи от бащата и неплащането от него на дължимата за децата издръжка са
обстоятелства, които не влияят върху размера на обезщетението за
неимуществени вреди, понесени от децата по повод смъртта на техния баща.
Смята, че отношенията между родители и деца не се изчерпват само с
плащането на издръжка и осигуряването на материални блага, а включват и
предоставянето на морална подкрепа и даването на бащински съвети. Моли
въззивният съд да потвърди изцяло първоинстанционната присъда както в
наказателната й, така и в гражданско-осъдителната й част. Претендира да
бъдат присъдени в полза на доверителите му направените от тях разноски във
въззивното производство.
Т. Т. М., като майка и законен представител на ненавършилите
пълнолетие частни обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г., се
присъедини към пледоарията и исканията на упълномощения повереник.
Защитникът на подс. С.Б. поддържа въззивната жалба и моли за
уважаването й по изложените в нея съображения. Не излага допълнителни
аргументи в подкрепа на довода за наличието на случайно деяние по чл.15 от
НК. Изразява несъгласие с оценката на съда за недостоверност на обясненията
на подсъдимия, с които твърди осъществено от пострадалия спрямо него
нападение, приемайки тези обяснения като защитна теза. В стремеж да обори
мотивите на съда за липса на нападение, реализирано от пострадалия спрямо
подсъдимия, заяви, че подсъдимият никога не е твърдял, че са му били
нанесени удари с такава сила и интензитет, че да са му били причинени
видими наранявания, но е твърдял, че е възприел въпросните удари като
заплаха и затова е решил да се защити срещу тях. В подкрепа на тезата, че
пострадалият, въпреки алкохолното си опиянение, е могъл да извърши
активни, включително нападателни, действия, изтъква факта на изминало
6
достатъчно време – няколко часа от момента на разговора между подсъдимия
и полицая, от когото потърсил помощ за да изведе пострадалия от квартирата
му, и до момента на самия инцидент, през което време алкохолното
опиянение на пострадалия е било в известна степен отминало и същият е бил
състояние да прояви активност. Възразява срещу становището на съда за
изводим умисъл от думите на подсъдимия, казани пред свидетелите Н., У. и
М., които всъщност установяват изненадата на подсъдимия от падането на
пострадалия. Смята, че учудването на подсъдимия, констатирано и от
първоинстанционния съд, доказва, че подс. Б. не е целял настъпването на
смъртта на пострадалия, т. е. не е искал същият да почине, което означава, че
същият не е действал с пряк умисъл за убийство. Като намира
първоинстанционната осъдителна присъда за извършено от подсъдимия
престъпление по чл.115 от НК за необоснована и незаконосъобразна, моли
въззивният съд да я отмени и да постанови нова присъда, с която да оправдае
подсъдимия за престъпление по цитирания законов текст. Приема за доказано
като извършено от подсъдимия престъпление това по чл.122 от НК –
причиняване на пострадалия смърт по непредпазливост, тъй като не са
събрани доказателства, установяващи, че подсъдимият е искал и пряко е
целял лишаването на пострадалия от живот. Настоява за изменение на
присъдата в гражданско-осъдителната й част посредством намаляване
размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди. Отстоява
тезата, че след развода между родителите и оставането на двете деца –
граждански ищци при майката, те не са поддържали никакви контакти със
своя баща – пострадалия, който дори не е изплащал дължимата за тях
ежемесечна издръжка. Изразява позиция, че дори и пострадалият да беше
оцелял при инцидента, той едва ли щеше да поддържа контакти с децата, още
по-малко да се грижи за тях и да им заплаща издръжка, поради което
присъдените размери на обезщетенията за неимуществени вреди се явяват
завишени и следва да се намалят. Като поддържа приоритетно искането за
оправдаване на подсъдимия, поддържа и алтернативните претенции за
преквалификация на деянието по по-леко наказуем състав на чл.119 от НК
или чл.122 от НК, както и за намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от свобода.
Подс. С.Б. заяви, че се присъединява към пледоарията на своя защитник и
към направените от него искания за оправдаване или за намаляване на
7
наказанието, както и за намаляване на присъдените обезщетения за
неимуществени вреди.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК, от служебния защитник на подсъдимия, който като
самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по
настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първата и
въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на
жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи
извода, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в хода на първо-инстанционната съдебна фаза са били
допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на
наложеното наказание. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазването на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява по силата
на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява
изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията,
които е посочила страната, инициирала въззивния контрол и независимо от
нейните устно изразени претенции пред въззивния съд.
8
Във въззивната жалба на служебния защитник на подс. С.Б. е релевиран
довод за съществено нарушение на процесуалните правила, допуснати на
досъдебното производство и изразили се в изготвянето на обвинителен акт,
който не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, защото в
обстоятелствената му част липсва изложение на версията на обвиняемия за
случилото се и конкретно липсва описание на фактите, че пострадалият е
залитнал към подсъдимия и сам се е намушкал на държания от последния
нож. В същата категория нарушения е заявена липсата на мотиви към
присъдата по редица важни за решаването на делото въпроси, каквито са
субективната страна на деянието, в частност прекия умисъл на дееца за
умъртвяване на пострадалия, а също и липсата на мотиви за неприложимост
на нормата на чл.12 от НК, както и на тези по чл.119 и чл.122 от НК.
Останалите множество възражения, изложени във въззивната жалба и в
пространната пледоария на защитника, касаят доказателствената дейност на
първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното
съдийско убеждение по фактите, като се твърди, че не са спазени правилата за
събиране, проверка, анализ и оценка на доказателствените материали; че
приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира със събрания по
делото доказателствен материал; постановената осъдителна присъда не се
основава на безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да са били
събрани и проверени по предписания процесуален ред и въз основа на които
да може да се направи категоричен извод за виновно поведение на
подсъдимия и съставомерност на деянието по вменената разпоредба на чл.115
от НК, в мотивите липсва всестранен, пълен и задълбочен анализ на всички
налични доказателствени средства, поотделно и в тяхната взаимосвързаност,
не са отстранени противоречията в доказателствените материали, някои от
тях са били тълкувани превратно; обективният анализ на доказателствената
съвкупност не установява категорично автора на деянието в лицето на
подсъдимия, не установява също, че именно последният е нанесъл в
инкриминирания ден целенасочен удар с нож в гърдите на пострадалия, от
който удар е настъпила смъртта му, не установява още конкретния механизъм
на умъртвяване и използваното средство, поради което, предвид
недоказването на обвинението по категоричен и несъмнен начин, се налага
оправдаване на подсъдимия.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
9
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н. д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното, въззивният съд следва да разгледа като
оплакване за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
несъответствието на внесения обвинителен акт с изискванията на чл.246 от
НПК, изразило се по-конкретно в липса на описание на защитната теза на
обвиняемия от досъдебното производство, според която пострадалият е искал
да нападне подсъдимия, насочил се е към него, но е залитнал на хлъзгавия под
и е паднал върху подсъдимия, като се е намушкал на държания от него нож.
Възражението за некачествен обвинителен акт е неоснователно.
Конкретният процесуален инструмент, сезирал първоинстанционния съд,
отговаря на всички изисквания на чл.246, ал.2 и ал.3 от НПК и съдържа
всички реквизити, визирани в Тълкувателно решение №2/2002г. на ОСНК на
ВКС, като очертава в пълнота предмета на доказване по делото и сочи
фактите, обуславящи съставомерността на деянието и участието на
обвиняемия в него, изричната специална правна норма от Особената част на
10
НК, под която се субсумира деянието на обвиняемия, както и причинна
връзка между конкретните активни действия на подсъдимия и съставомерния
вредоносен резултат. Изрично са посочени времето и мястото на
инкриминираното деяние, подробно са описани механизмът и средството за
причиняване на телесните увреждания на пострадалия, отразени са
получените от него наранявания, посочено е субективното отношение на
дееца към вредоносния резултат, изтъкната е причинната връзка на смъртта
на пострадалия с реализираното от подсъдимия посегателство.
Не представлява съществено процесуално нарушение, опорочаващо
перфектността на обвинителния акт, твърдяната от защитника липса на
коментар на защитната позиция на обвиняемия. Вярно е, че в
обстоятелствената част на процесния обвинителен акт не се съдържат
конкретни съображения на прокурора по повод лансираната от обвиняемия
версия, според която пострадалият е залитнал и е паднал върху намиращия се
наблизо деец, като при падането сам се е намушкал на ножа, държан от обв.
Б.. Съгласно изискванията на процесуалния закон и последователната съдебна
практика прокурорът е длъжен да изложи в обстоятелствената част на
обвинителния акт всички факти и обстоятелства, които приема за установени
от събраните в хода на досъдебното разследване доказателствени материали,
но няма задължение да описва в акта си защитната теза на обвиняемия и да
излага мотиви за нейното опровергаване. Подобна празнота в обвинителния
акт не нарушава правото на защита на обвиняемия и не обосновава извод за
допуснато съществено процесуално нарушение.
Както вече се посочи, останалите доводи на защитата се отнасят за
доказателствената дейност на първата инстанция, като се твърди, че
доказателствените материали са ценени едностранчиво, фаворизирани са
доказателствата, подкрепящи обвинението, липсват убедителни
доказателства, установяващи, че подсъдимият е нанесъл целенасочен удар с
ножа в гърдите на пострадалия; доказателствената съвкупност сочи на
престъпление с друга правна квалификация, различна от приетата или на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключва виновно
поведение на подсъдимия и изисква неговото оправдаване. Тези оплаквания
по същината си са такива за необоснованост и незаконосъобразност на
присъдата и ще се обсъдят по-долу в настоящото решение, с което въззивната
инстанция следва да се произнесе по съществото на спора.
11
Предвид горното и след осъществена служебна проверка,
въззивният състав заключи, че в хода на настоящото наказателно
производство и при постановяване на атакуваната присъда не са допуснати
такива нарушения на процесуалните правила, които да се квалифицират като
съществени и да представляват основания за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от НПК.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника и устно заявени в
публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която в съвпада с възприетата от първата инстанция,
детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, но тя не обосновава
различни правни изводи относно разгледаното деяние, неговата
съставомерност и правна характеристика, както и участието на подсъдимия в
него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени
източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подс. СТ. ЯНК. Б. е роден на **.**.****г. в гр. Бургас, с постоянен адрес
в с. Д., община Средец. Българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан /реабалитиран по право/.
Подс. Б. и пострадалият Ж. Г. Г. се познавали от около четири години
преди датата на деянието. По онова време подс. Б. живеел под наем в ж. к.
„Лазур“ в гр. Бургас. Посещавайки там различни заведения, той се запознал с
пострадалия.
През зимата на 2019г. – 2020г. подсъдимият се преместил в друга
квартира, намираща се в близост до жп гарата в Бургас. Тъй като наемът за
тази квартира бил много висок, през мес. февруари – март 2020г. свид. Р. Г.а
свързала подсъдимия със свид. М. Ст. Ш., който притежавал свободно
помещение на партера на ул. „И.“ №54. Подсъдимият харесал помещението и
се настанил да живее там на квартира. Пострадалият започнал да посещава
квартирата на пострадалия и да ходи там около седмица преди инцидента на
09.08.2020г.
На 08.08.2020г. /събота/ пострадалият отново отишъл нагости на подс. Б.
и останал да преспи в квартирата му, като на сутринта на 09.08.2020г. си
12
тръгнал. Същия ден, по обяд, подсъдимият и пострадалият се срещнали в
Борисовата градина, където подсъдимият разхождал кучето си. Отишли в
квартирата на подсъдимия и там започнали да се черпят с ракия. Двамата
изпили около 500 мл ракия. Пострадалият Ж. Г. бил в силно алкохолно
опиянение. Съблякъл се гол до кръста и легнал да спи. Подсъдимият правил
опити да събуди пострадалия и да го накара да напусне квартирата му, но
опитите му в тази насока останали безуспешни.
На 09.08.2020г., около 20.25 часа, подс. Б. бил навън, на тротоара пред
квартирата си и забелязал свид. М. Ж. Ст., полицейски служител, който бил
облечен в полицейска униформа, тъй като по-късно щял да бъде на работа.
Подсъдимият отишъл при него и му се оплакал, че приятелят му се напил,
легнал на леглото му и не искал да си тръгне. Поискал съдействие от
полицейския служител Ст., който му заявил неколкократно да се обади на
тел.112, тъй като в момента самият той не бил на работа и чакал приятелката
си. Но подс. Б. настоявал полицейският служител да отиде до квартирата му и
там да говори с приятеля му. Свид. Ст. се съгласил и отишъл с подсъдимия до
квартирата му. Влязъл вътре в помещението и там констатирал, че
пострадалият е легнал на леглото във видимо нетрезво състояние. След като
успели да го събудят, свид. Ст. му казал, че трябва да си ходи, защото
приятелят му, подс. Б., не искал повече той да пребивава в квартирата му.
Пострадалият реагирал много бавно на тези нареждания, надигнал се и седнал
на леглото. Той бил във видимо пияно състояние, координацията и
движенията му били затруднени. Свид. Ст. счел, че е сторил нужното в
конкретната ситуация и побързал да си тръгне, тъй като имал среща с
приятелката си. Преди това казал на подсъдимия, че ако има проблеми, да се
обади на тел.112.
След като свид. Ст. си тръгнал, пострадалият Ж. Г. отново легнал на
леглото, а подс. Б. отишъл да разхожда кучето си в Борисовата градина.
Свид. Й. А. Н., който живеел в същата жилищна кооперация, излязъл да
разходи кучето си и видял подсъдимия и полицейския служител пред
квартирата на Б.. Забелязал, че подсъдимият е в пияно състояние и затова се
обадил в 20.31 часа от мобилния си телефон със СИМ карта №********* на
свид. Св. М. Ш.а, дъщеря на наемодателя и живуща в същата кооперация.
Съобщил й, че подс. Б. отново е пиян и има някакви проблеми, защото на
13
място имало полиция. Свид. Ш.а в момента не била в дома си, но се обадила
от своя мобилен телефон със СИМ карта с №0********* на баща си – свид.
М. Ш. на ползвания от него мобилен номер №********* и му предала
казаното от свид. Н.. В 20.34 часа свид. М. Ш. се обадил на подсъдимия на
ползвания от него телефонен номер ********** и му отправил
предупреждение, че ще го изгони от квартирата заради възникналите
проблеми, за които узнал от дъщеря си.
Подс. Б. се притеснил от отправеното му от свид. М. Ш. предупреждение
и решил веднага да се върне от Борисовата градина и да изгони пострадалия
от квартирата си. Прибрал се, събудил Ж. Г. и започнал на висок тон да му
говори, че трябва да си тръгва. Пострадалият обаче не бил адекватен и не
възприемал обясненията и опитите на подсъдимия да го накара да си тръгне,
тъй като бил с концентрация на алкохол в кръвта от 4,59 промила. Самият
подсъдим също бил значително алкохолно повлиян, като концентрацията на
алкохол в кръвта му била 2,54 промила.
По същото време свид. Св. Ш.а се прибрала в кооперацията. Минавайки
покрай партера, тя възприела ситуацията между подсъдимия и пострадалия
като пиянска свада. Веднага, в 20.45 часа, се обадила по телефона на баща си
и му казала, че това повече не може да се търпи и трябва да изгони наемателя.
В 20.47 часа свид. М. Ш. се обадил на подс. Б. и му се скарал по повод
разправията, възприета от дъщеря му. Заплашил го, че ще го изгони от
квартирата.
След като приключил разговора с наемодателя си, подсъдимият
продължил още по-настоятелно с опитите си да накара пострадалия Г. да
стане от леглото и да си тръгне, но без успех. Подсъдимият седнал на
табуретка, находяща се до входната врата на помещението вляво, където бил
видян около 21.10 часа от свид. Й. Н., който по това време се прибирал с
кучетата си. След като свид. Н. преминал, подсъдимият продължил активно с
опитите си да накара пострадалия да стане и да го изгони. Успял да го вдигне
от леглото, но тъй като Ж. Г. се намирал в силно алкохолно опиянение, той
извършвал некоординирани движения, не възприемал добре действителността
и искал отново да легне. От своя страна, подс. Б. се опитвал да го накара да
излезе от квартирата и му се карал на висок тон. Крясъците на подсъдимия
били чути от свид. Св. Ш.а, чийто апартамент се намирал на първия етаж над
14
партера, където била квартирата на подсъдимия.
В безсилието си да изгони пострадалия, подс. Б. взел намиращ се на
масичката в квартирата му нож с червена дръжка, с обща дължина около 25,5
см и дължина на режещата част около 12 см, и се опитал с него да мотивира
пострадалия да напусне квартирата му, избутвайки го към вратата.
Пострадалият не се подчинил на заповедите на домакина и искал отново да
легне в леглото. Тогава подсъдимият, който бил с намалени задръжки заради
изпия алкохол, замахнал с дясната ръка, в която държал ножа, и нанесъл
силен удар в дясната част на гърдите на пострадалия Ж. Г.. При нанасянето на
удара двамата били обърнати с лице един към друг и цялото острие на ножа
проникнало в гърдите на пострадалия. След нанасянето на удара подсъдимият
не пуснал ножа, а го издърпал обратно, като от силата на удара, пострадалият
се завъртял странично, правейки около две крачки към вътрешността на
стаята, оставяйки пътечка от капки кръв по пода и паднал по лице на земята, с
главата към вътрешния ляв ъгъл на стаята /гледано откъм входната врата/.
След деянието подсъдимият оставил ножа на масата в стаята, откъдето при
извършен по-късно оглед той бил иззет.
В 21.34 часа свид. Св. Ш.а се обадила на съседа си – свид. Й. Н. и го
помолила да направи забележка на наемателя по повод крясъците, които до
този момент се чували отдолу. Свид. Н. отишъл до квартирата на подсъдимия,
а свид. Ш.а излязла на терасата. Свид. Н. повикал подсъдимия и започнал да
му се кара за кучето. Тогава подс. Б. заявил: „Това с кучето е най – малкият
проблем. Аз го изгоних и той не си тръгна и аз го убих“. След като чула това,
в 21.35 часа свид. Св. Ш.а се обадила на тел. 112. Свид. Н. надникнал през
вратата и видял на пода кръв и пострадалия, който лежал по корем на пода.
По същото време подсъдимият се отдалечил от квартирата си, вървейки
безцелно в неопределена посока. Искал да се свърже с адвокати, които
познавал, но тръгнал без телефона си. Озовал се в района на Новата поща в
Бургас. Помолил свой познат, продаващ храна в павилион срещу сградата на
пощата, да се обади от неговия телефон. Подс. Б. се свързал със свид. И. Р. и
поискал да се видят в района на Новата поща. От своя страна свид. Р. се
свързал със свид. Т. Т.ов и двамата се озовали на посоченото място. Пред тях
подсъдимият споделил, че е убил човек, с когото са се спречкали в
квартирата и го наръгал с нож. Свидетелите Р. и Т.ов посъветвали
15
подсъдимия да се предаде в полицията. В същото време, от другата страна на
улицата, в близост до сградата на Бургаския свободен университет, видели
двама полицейски служители – свидетелите Т. Р. У. и Х. И. М.. Тримата мъже
отишли при тях и съобщили, че Б. е извършил убийство.
Подс. Б. бил задържан със Заповед за полицейска задържане рег. №431 ЗЗ
235/09.08.2020г. /т.1, л.59 от ДП/.
При извършения на 10.08.2020г. в условията на неотложност обиск на
подс. Б. са били иззети дрехите му, с които е бил облечен, както и обувките
му /т.1, л.66 от ДП/.
На 09.08.2020г., в 22.05 часа, на ул. „И.“ №54, в квартирата на подс. Б.
пристигнал екип на ЦСМП – Бургас, който констатирал смъртта на
пострадалия Ж. Г. и това обстоятелство било отразено във Фиш за спешна
медицинска помощ /т.1, л.60 от ДП/.
От 23.10 часа на 09.08.2020г. до 00.15 часа на 10.08.2020г. е бил
извършен оглед на местопроизшествие, като в съставения за това следствено
действие протокол били описани и фиксирани обстоятелствата от значение за
делото, както и иззетите следи и предмети.
На следващия ден – 10.08.2020г. е бил извършен оглед на трупа на
пострадалия Ж. Г., при който били фиксирани нараняванията по тялото на
пострадалия и били иззети веществени доказателства.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, като стриктно спази
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе
фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в
мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция
своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на
първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се
установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното
следствие на първата и въззивната инстанция и са въведени в настоящия
процес от:
16
- гласните доказателствени средства:
показанията на свидетелите Т. У., Х. М., И. Р., Т. Т.ов, Р. Г.а, Г. Х., Г. Я.,
Я. Я. и Г. С., дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие;
показанията на свид. Св. Ш.а, дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и частта от показанията й, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
показанията на свид. М. Ш., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и частта от показанията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез огласяването
им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
показанията на свид. Й. Н., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и частта от показанията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свид. М. Ст., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и частта от показанията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК;
- обясненията на подс. С.Б., дадени по време на първоинстанционното
съдебно следствие и частта от обясненията му, дадени на досъдебното
производство и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им на основание чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.3 от НПК;
- показанията на свидетелите М. Г.а, Г. Г., М. М., К. Я., Н. Ч. Г. Ж. и
Т.М., дадени на досъдебното производство и приобщени в съдебното
следствие чрез прочитането на протоколите за разпит на основание чл.283 вр.
чл.371, т.1 от НПК;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1, л. 26-28, л.29 – 30 от ДП/, протокол за оглед на труп
от 10.08.2020г. /т.1, л.37 от ДП/, протокол за освидетелстване с писмено
съгласие на лицето от 10.08.2020 /т.1, л.63-64 от ДП/, протокол за обиск и
изземване от 10.08.2020г. /т.1, л.66 от ДП/ ;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. С.Б. /т.2, л.67
от ДП/, фиш от Спешна помощ /т.1, л.60-61 от ДП/, справка от НБД
17
Население /т.1, л.68 от ДП/, протокол за медицинско изследване на алкохол
или друго упойващо вещество /т.2, л.40-41 от ДП/, препис-извлечение от акт
за смърт на Ж. Г. /т.2, л.71 от ДП/, удостоверение за наследници на Ж. Г. /т.2,
л.74 от ДП/, писмо изх. № ЕП-641 от 16.09.2020г. на ТД на НАП – Бургас с
приложени справки за актуално състояние на действащи трудови договори за
периода 01.01.2020г. – 14.09.2020г. за С.Б. /т.2, л.77-78 от ДП/ и Ж. Г. /т.2,
л.79 от ДП/, писмо с рег. №Е-8198/23.20.2020г. на БТК ЕАД – Дирекция
„Сигурност“ /т.2, л.122-125 от ДП/, писмо с рег. №8287е/23.10.2020г. на
„Теленор България“ ЕАД /т.2, л.127-131 от ДП/, писмо изх.
№17877/27.10.2020г. на „А1 България“ ЕАД /т.2, л.133 от ДП/, писмо изх.
№10584р-3004/04.12.2020г. на Районен център 112 – Бургас с приложен
компактдиск с 2 броя записи на разговори /т.3, л.16 от ДП/, писмо рег.
№10026е/16.12.2020г. на „Космо България Мобайл“ ЕАД /т.3, л.54 от ДП/,
писмо рег. № Е-9909/1,6.12.2020г. на БТК ЕАД – Дирекция „Сигурност“ /т.3,
л.56-57 от ДП/, писмо изх. №21191/18.12.2020г. на „А1 България“ ЕАД /т.3,
л.68-76 от ДП/, данни от Търговския регистър за „ЕС Трейд 06“ ЕООД /т.3,
л.78 от ДП/;
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледа на местопроизшествието /т.1, л.31–л.35 от ДП/, фотоснимки,
изготвени по време на огледа на труп /т.1, л.39-45 от ДП/, фотоснимки,
изготвени по време на обиск и изземване /т.1, л.47-48 от ДП/;
- заключенията на съдебните експертизи: заключение на съдебно-
медицинска експертиза на труп №151/2020г. /т.1, л.28 - 31 от ДП/, заключение
на съдебномедицинска експертиза по писмени данни №558/2020г. /т.2, л.98-
100 от ДП/, заключение на съдебномедицинска експертиза №247/2020г. /т.2,
л.36-37 от ДП/, заключение на съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №582/2020г. /т.2, л.102-103 от ДП/, заключение на съдебномедицинска
експертиза на веществени доказателства – протокол №21 от 21.08.2020г. /т.2,
л.48-50 от ДП/, Протокол №20/ДНК-288 от 18.08.2020г. на БНТЛ на ОД на
МВР – Бургас за ДНК изследване на средството – нож и сравняване с ДНК
профила на обвиняемия и пострадалия /т.2, л.22-25 от ДП/, заключение на
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.2, л.53-66 от
ДП/, протокол за химическа експертиза №279/10.08.2020/т.2, л.39 от ДП/ и
протокол за химическа експертиза №280/10.08.2020 /т.2, л.44 от ДП/;
18
- предметите, приложени и предявени на страните като веществени
доказателства.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според
което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в
обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
времето, мястото, механизма и средството за извършване на посегателството,
неговия автор, причиненото на пострадалия нараняване, личността на
пострадалото лице, причинната връзка между получените от пострадалия
наранявания и настъпилата му смърт - са категорично установени от
събраните и проверени чрез способите и по реда на НПК доказателства в хода
на разследването и на съдебното следствие в първата инстанция.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са
достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на
страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното
убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка
на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По повод оплакването на защитата за необоснованост на обжалваната
присъда, аргументирано с недостатъци и пропуски в доказателствената
дейност на първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира
процеса на събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен
материал и намери, че възражението на защитата за липса на достатъчни и
годни доказателства, установяващи съставомерност на разгледаното деяние
по вменената наказателноправна норма и участието на подсъдимия в него,
както и за постановяване на осъдителната присъда въз основа на
предположения, внушения и догадки, на недостатъчни, негодни и
противоречиви доказателства, на необективен анализ на събраните
19
доказателства и превратното им тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено
проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил
нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен
по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на
обективната истина, в това число досежно механизма и средството за
извършване на посегателството, неговия автор и причинените на пострадалия
наранявания.
По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на
подсъдимия и защитника за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.371, т.1 от НПК и след постановено от съда по реда на чл.372, ал.3 от НПК
одобрение, са били приобщени чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1
вр. чл.283 от НПК протоколите, съдържащи досъдебните показания на
свидетелите М. Г.а, Г. Г., М. М., К. Я., Н. Ч. Г. Ж. и Т.М., дадени на
досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие чрез
прочитането на протоколите за разпит на основание чл.283 вр. чл.371, т.1 от
НПК, както и писмените заключения на химическата, съдебномедицинската
на веществени доказателства и ДНК – експертизи.
В съдебно заседание непосредствено са били разпитани свидетелите Т.
У., Св. Ш.а, М. Ш., Й. Н., И. Р., Т. Т.ов, Х. М., М. Ст., Г. Х., Р. Г.а, Г. Я., Я. Я.
и Г. С., които подробно са отговаряли на зададените им от страните въпроси.
При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, са били прочетени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на
свидетелите Св. Ш.а, М. Ш. и М. Ст., които са потвърдили тяхната
достоверност, а на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК, са били
приобщени досъдебните показания на свид. Й. Н., който не е отрекъл тяхната
истинност.
Предоставена е възможност на подс. Б. да даде обяснения и същият е
депозирал такива двукратно в досъдебното производство и пред първата
инстанция, като не е отрекъл конфликт между него и пострадалия, но е
твърдял, че той не е целял да го убива и не го е намушкал с ножа, а е искал да
го уплаши и да се предпази от ударите му; твърдял още, че пострадалият се е
спънал, залитнал и падайки на пода, сам се е нанизал на острието на ножа,
намиращ се в ръцете на подсъдимия.
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на
чл.305, ал.3 от НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от
обхвата по чл.102 от НПК и имащи съществено значение за правилното
20
решаване на спора, приема за безспорно установени. Анализирал е
доказателствените източници – свидетелските показания, писмените и
веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на
съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при
констатирани противоречия в доказателствените материали, изрично е
посочил на кои дава вяра и кои от тях не кредитира. Упражнявайки
суверенното си право да преценя необходимостта, годността и надежността
на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да допусне и
кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като
неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. При приложения от
първата инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането,
проверката, анализа и оценката на доказателствените материали,
фактическите констатации, съдържащи се в мотивите на обжалваната
присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към съдебния акт
упрек за необоснованост е несъстоятелен.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил
обясненията на подс. С.Б., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни
доказателствени средства, но и на средство за защита, което обвиняемият/
подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма задължението да казва
истината. Правилно е кредитирал обясненията му, с които признава, че както
вечерта преди инкриминираната дата, така и на самата дата – 09.08.2020г.
пострадалият е посетил квартирата му, където заедно консумирали алкохол –
изпили около 500 мл ракия, като след обяд, бидейки в силно алкохолно
опиянение, пострадалият Г. легнал да спи на матрака му, а самият той,
подсъдимият, дълго време правил безуспешни опити да го събуди и да го
накара да напусне квартирата.
Не отговарят на обективната истина изказаните пред съда твърдения на
подсъдимия, че след като заявил на пострадалия, че ще извика полиция,
последният го нападнал и му нанесъл силни удари с юмруци по главата, а в
опит да се предпази от удар в лицето, сложил двете си ръце пред гърдите,
като в дясната си ръка държал нож, с който обаче не е нанесъл удар на
пострадалия; последният сам се насочил към оръжието, спънал се, рязко
политнал срещу него и се намушкал на острието. Обясненията на подсъдимия
за осъществено срещу личността му нападение от пострадалия, предхождащо
21
действията по умъртвяване на жертвата, се опровергават от извършеното след
деянието от дежурен лекар при УМБАЛ Бургас освидетелстване на Б., при
което не са констатирани наранявания, както и от заключението на
назначената в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
№247/2020г. Според същото по главата и тялото на подсъдимия не се
установяват видими травматични увреждания. В хода на изслушването пред
първата инстанция вещото лице – медик пояснило, че ако ударите са били
нанесени с достатъчна сила и интензитет, независимо от наличието на коса по
главата като вид бариера, то би имало някакви травматични увреждания в
теменната част, докато в случая по главата на подсъдимия отсъстват такива,
което означава, че подсъдимият изобщо не е получил удари. Липсата на
видими следи от наранявания по главата и тялото на подсъдимия се
установява и от показанията на свидетелите – полицейски служители Г. Х., Г.
Я. и Я. Я..
Недостоверно е и твърдението на подсъдимия пред съда, че е взел ножа,
за да реже с него краставица за салата, а не за да намушка пострадалия. При
извършения непосредствено след деянието оглед на местопроизшествието не
е намерено нито парче от краставица, нито друг зеленчук, а само купа с
остатъци от салата, което съответства на обясненията на подсъдимия, че в
ранния следобед е правил такава салата.
За да аргументира фактическите си изводи относно действията на
подсъдимия по нанасяне на удар с нож на пострадалия, първоинстанционният
съд правилно се е позовал на обясненията на подс. С.Б., дадени в хода на
досъдебното производство пред орган на разследването в присъствието на
служебен защитник и приобщени в съдебната фаза чрез тяхното огласяване
по реда на чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.3 от НПК. Извършвайки изключително
внимателна проверка на обясненията на подсъдимия и съпоставяйки казаното
от него, в качеството на обвиняем, на разпита му в досъдебното производство
на 10.08.2020г. и заявеното от него в съдебното следствие, съдът правилно е
приел, че досъдебните обяснения доказват обвинителната теза относно
авторството на престъплението и съпричастността на подсъдимия към него и
следва да се кредитират като достоверни. Отдаденият приоритет на
обясненията на подс. Б. от досъдебната фаза се подкрепя, както от
показанията на свидетелите Й. Н. и Св. Ш.а, така и от заключенията на
22
съдебномедицинските експертизи.
Изложените от първата инстанция съображения за предпочитание на
досъдебните обяснения на подс. Б. пред дадените от него в съдебно заседание
са изключително подробни, убедителни и логично аргументирани, поради
което настоящият въззивен състав не намира основание за отхвърлянето им,
респективно за фактически изводи досежно автора и механизма на
причиняване на смъртоносното нараняване на пострадалия, различни от
приетите в мотивите на обжалваната присъда. Направеният всестранен и
обективен анализ на доказателствените материали обосновава извода за
нанесен от подсъдимия удар с нож в областта на гърдите на пострадалия и за
липса на извършено от страна на пострадалия посегателство спрямо
личността на дееца Б.. В подкрепа на становището, че пострадалият не е
осъществил нападение спрямо подсъдимия е и безспорно доказаната висока
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия – 4,59 промила, която
указва, че същият се е намирал в коматозно състояние и не е могъл да
извършва активни координирани движения, още по-малко действия по
нанасяне на удари другиму. Това тежко състояние на пострадалото лице,
което не му е позволявало да извършва нападателни действия спрямо другиго,
се установява и от обясненията на самия подсъдим, който заявил, че когато
полицейският служител се е опитал да накара пострадалия да напусне
квартирата, същият не реагирал и успял само да се изправи до седнало
положение върху матрака.
Твърденията на подсъдимия, че пострадалият е залитнал и сам се е
намушкал при падането си върху ножа, намиращ се в ръцете на Б., се оборват
от заключението на съдебномедицинската експертиза, което изключва
подобен механизъм на нараняване. Според същото заключение ножът е
проникнал в тялото на пострадалия отдолу нагоре и отдясно наляво.
Показанията на свидетелите Св. Ш.а, Й. Н., И. Р., Т. Т.ов, Т. У. и Х. М. също
опровергават истинността на обясненията на подсъдимия, с които отрича да е
нанесъл удар с нож в областта на гърдите на пострадалия. Вярно е, че никой
от посочените свидетели не е бил пряк очевидец на инцидента и не е възприел
непосредствено действията на подсъдимия, изразили се в нанасяне на удар с
нож в гърдите на пострадалия. Но свидетелите Св. Ш.а и Й. Н. на разпитите
си са казали, че лично са възприели думите, изречени от подсъдимия, че е
наръгал и е убил пострадалия. Идентични по съдържание са и показанията на
23
свидетелите И. Р. и Т. Т.ов, познати на подсъдимия адвокати, които
споделили, че пред тях подсъдимият, видимо притеснен и уплашен, е заявил,
че е направил голяма беля – убил е човек, намушкал е човек. В същата посока
са и показанията на свидетелите Т. У. и Х. М., полицейските служители,
задържали подсъдимия на улицата, пред които той е заявил, че се е скарал с
негов познат в квартирата, където пиели, затова взел нож и го намушкал,
даже споделил учудването си пред полицаите от това как точно е уцелил
пострадалия, който направо паднал.
Двете съдебни инстанции кредитираха показанията на свидетелите Св.
Ш.а, М. Ш. и Й. Н., както депозираните пред съда, така и приобщените по
реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК от досъдебното производство,
които взаимно се допълват и възпроизвеждат еднозначно датата и мястото на
инкриминираното деяние, предхождащите го и последвалите го събития,
наличието на телефонни разговори и поводите за тяхното провеждане.
Посочените свидетели пресъздават с подробности непосредствените си
възприятия, имащи съществено значение за разкриване на обективната истина
по спора. Техните показания кореспондират както помежду си, така и с
данните от приложените по делото справки от мобилните оператори, поради
което правилно им е гласувана вяра.
Показанията на свид. Й. Ш. установяват, че след като е възприел
присъствието на полицейския служител в процесната квартира, той уведомил
по телефона свид. Св. Ш.а, че в помещението на наемателя им има някакъв
проблем, „патардия“, а свид. Ш.а, от своя страна, съобщила това на баща си –
свид. М. Ш.. От показанията на този свидетел, както и от приложените
справки от мобилните оператори, се установява, че в 20.34 часа той се е
обадил на подсъдимия и го е предупредил, че ще го изгони от квартирата. На
разпита си свид. Св. Ш.а заявила, че когато се прибрала в кооперацията, в
партерното помещение, ползвано от подс. Б., било доста шумно, като същият
говорел на висок тон и поради това тя отново се обадила по телефона на баща
си, на когото казала, че това повече не може да се търпи и трябва да изгони
наемателя. Данните, съдържащи се в справките на мобилните оператори,
установяват, че това обаждане на свид. Ш.а към баща й се осъществило в
20.45 часа, а в 20.47 часа свид. М. Ш. се е обадил отново на подсъдимия и в
продължение на 3 – 4 минути е разговарял с него. Установяват още, че в 21.34
24
часа свид. Ш.а е позвънила на свид. Й. Н., когото помолила да направи
забележка на наемателя, тъй като от помещението му се чували крясъци.
Достоверни са и показанията на свид. Р. Г.а, които са с по-малка важност
за спора, тъй като нямат пряко отношение към изясняване на деянието, не
касаят възникването и протичането на инцидента, но носят информация за
проблемите на подс. Б. с намирането на подходяща квартира и за честата
смяна на наетите от него жилища. Свид. Г.а заявила, че именно тя е
помогнала на Б. да си намери процесната квартира, което се потвърждава и от
показанията на свидетелите Св. Ш.а и М. Ш. – собственици на партерното
помещение – офис, отдадено под наем на подсъдимия.
Относими и с важно значение за цялостното изясняване на фактическата
обстановка по делото са и показанията на свид. М. Ст., както дадените от него
пред първата инстанция, така и тези, дадени на досъдебното производство и
приобщени в съдебното следствие чрез тяхното прочитане на основание
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК. Свид. Ст. пресъздал личните си впечатления
относно състоянието на подсъдимия и на пострадалия непосредствено преди
инцидента. Съобщил, че подсъдимият миришел на алкохол, а пострадалият
лежал на леглото във видимо нетрезво състояние, като при нареждането, че
следва да напусне чуждото помещение, същият бавно се надигнал и седнал в
леглото, трудно координирал движенията си. Тези показания на свид. М. Ст.
кореспондират с обясненията на подс. Б. касателно състоянието на
пострадалия, както и със заключението на съдебномедицинската експертиза
№558/2020г., поради което правилно са оценени като достоверни. Неистинни
са обаче показанията на свид. Ст., с които заявил, че пострадалият Г. е успял
да стане и да излезе от квартирата. Тези негови думи се опровергават от
заключението на цитираната съдебномедицинска експертиза №558/2020г. и от
устните разяснения на вещото лице д-р М., че концентрацията на алкохол в
кръвта на пострадалия от 4,59 промила отговаря на тежко коматозно
състояние, в което Ж. Г. не е могъл да извършва никакви координирани
движения и дори трудно би извършвал некоординирани такива. Обсъдените
показания на свид. Ст. са в противоречие и с кредитираните обяснения на
подс. Б., според които пострадалият не реагирал на думите на полицейския
служител да напусне квартирата, а само се надигнал до седнало положение и
след това отново легнал на матрака. Обстоятелството, че пострадалият не е
успял да излезе от ползваното от подсъдимия помещение, се потвърждава и
25
от показанията на свид. Н., който връщайки се от разходка с кучетата си, е
видял пострадалият да лежи на матрака, а подсъдимият да седи на столче
срещу него.
Кредит на доверие заслужават и показанията на свидетелите М. Г.а, Г. Г.,
М. М., К. Я., Н. Ч. Г. Ж. и Т.М., дадени на досъдебното производство и
приобщени в съдебното следствие чрез прочитане, на основание чл.283 вр.
чл.371, т.1 от НПК, на протоколите за разпит, чието непосредствено
съдържание решаващият съд правилно е ползвал. Същите установяват
личностните качества на пострадалия и семейните му отношения. Описват го
като добър и работлив човек, който имал много приятели, употребявал
алкохол, но не бил агресивен. Тези обстоятелства се потвърждават и от
показанията на свид. Г. Ж., при когото пострадалият работел през 2015 –
2016г., но заради проблема с алкохола свидетелят го освободил от работа.
Свид. Ж. споделил, че в началото на 2020г. приютил пострадалия в едно
помещение със статут на магазин, от време на време му давал работа и му
купил СИМ карта за мобилен телефон с номер **********.
Въззивният съд, в отличие от първата инстанция, прие, че не следва да
кредитира тази част от показанията на свидетелите Г. Х., Г. Я. и Я. Я., които
възпроизвеждат дадени от подсъдимия Б. по време на предварителните беседи
уличаващи обяснения, когато той все още не е бил привлечен като обвиняем.
В тази връзка следва да се отбележи, че съгласно новата практика на ВКС,
установена след решението на ЕСПЧ по делото Димитър Митев срещу
България от 08.03.2018г., не могат да се използват като доказателства в
процеса преразказани от полицейски служители признания на заподозряно
/обвиняемо лице при проведени с него оперативни беседи, в условията на
арест или задържане, без надлежно уведомяване или осигуряване на правото
му да ползва адвокатска защита, както и без уведомяването му да не дава
уличаващи го обяснения, които могат да бъдат ползвани за осъждането му. В
случай на приложение на подобни оперативни беседи, този процесуален
порок следва да бъде отстранен чрез изключване на въпросните признания,
направени пред полицейския служител, от доказателствения материал като
недопустими. В противоречие с тази съдебна практика е процедирал
първоинстанционният съд по настоящото дело. Свидетелите Г. Х., Г. Я. и Я.
Я., полицейски служители от ОД на МВР – гр. Бургас, са провели оперативни
26
беседи с лицето С.Б., заподозрян в извършването на убийство на пострадалия
Ж. Г., в каквато връзка същият е бил задържан с полицейска мярка за 24 часа
по ЗМВР на 09.08.2020г. и по този начин Б. е бил поставен в контролирана
среда в началния стадий на наказателното производство, образувано с
първото действие по разследване – протокол за оглед на местопроизшествие
от 09.08.2020г.
По време на беседите свидетелите Г. Х., Г. Я. и Я. Я. са събрали от
лицето С.Б. информация за инцидента, включително такава с уличаващ
характер, но без той да е бил информиран, че има право да откаже да дава
уличаващи го обяснения и без да му е била осигурена адвокатска защита от
момента на полицейското задържане.
Организирането на беседи, в устна или писмена форма, подписани лично
от заподозрените лица или не, провеждани от полицейските служители
съгласно ЗМВР, нямат процесуална стойност в наказателното производство и
направените изявления от „разпитаните“ лица не могат да се включат в
доказателствената маса. Още по-малко е допустимо това да бъде сторено чрез
възпроизвеждането на тези изявления от съответните полицейски служители,
които са ги чули или записали. Предвид тези принципни положения и при
наличието на сигурни данни, че въпросните беседи с лицето С.Б. са били
проведени именно на 09.08.2020г. след 22.00 часа, когато последният е бил
задържан с полицейска мярка задържане за 24 часа, то показанията на
свидетелите Г. Х., Г. Я. и Я. Я. относно тогава дадените от С.Б. обяснения за
механизма на причиняване на нараняванията на пострадалия и „признанието“,
че той е допринесъл за настъпилата му скорошна смърт, следва да бъдат
игнорирани и изключени от доказателствената съвкупност.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции
заема коментарът на заключенията на назначените на досъдебното
производство две еднолични съдебномедицински експертизи – на труп
№151/2020г. /т.1, л.28-31 от ДП/ и по писмени данни №558/2020г. /т.1, л.98-
100 от ДП/. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени тези
заключения като достатъчно пълни, ясни и обосновани и не намери основание
да се съмнява в тяхната правилност. Те са изготвени от добросъвестен и
високо квалифициран експерт – д-р Г.а М., началник отделение по съдебна
медицина при УМБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас, в чиято професионална
27
компетентност и безпристрастност няма съмнение. Вещото лице е отговорило
изчерпателно, пълно, категорично и убедително на всички поставени му
въпроси. По тези съображения двете съдебни инстанции кредитираха
посочените заключения, които са в подкрепа на изводите относно приетия и
изложен по-горе механизъм на причиняване на травмата и изясняват
причината за смъртта на пострадалия.
Заключението на съдебномедицинската експертиза на труп №151/2020г.
/т.1, л.28-31 от ДП/, основавайки се на огледа на трупа на пострадалия Ж. Г. и
аутопсионните находки, установява прободно-порезно нараняване в дясната
гръдна половина, прерязване на шесто ребро вдясно, непосредствено до
гръбначния стълб, прободно-порезна рана на десния бял дроб и разкъсване на
сърдечната торбичка, прерязване на дъгата на гръдната аорта, тъмна течна
кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина, дребни драскотини и охлузвания
по лицето. Вещото лице д-р М. мотивира експертен извод, че
непосредствената причина за смъртта на Ж. Г. е острата кръвозагуба в
резултат на тежката гръдна травма, изразяваща се в прободно-порезна рана на
десния бял дроб, разкъсване на сърдечната торбичка, прерязване на дъгата на
гръдната аорта, кръв в гръдната кухина, която травма е причинена от
действието на предмет с остър връх и режещ ръб, като такъв най-добре
отговаря да е нож с дължина на острието до около 20 см. Излага експертно
становище, че към момента на нанасяне на удара пострадалият и нападателят
са били обърнати един към друг. Приема, че смъртта на Ж. Г. е настъпила
бързо поради несъвместимите с живота прерязване на аортата и разкъсване на
сърдечната обвивка.
Изслушан в първоинстанционното съдебно следствие, експертът д-р М.
пояснил, че констатираните дребни драскотини и охлузвания по лицето на
пострадалия може да са получени при падането му на неравен терен или при
одраскване с нокти, ако е имало някаква борба между пострадалия и
нападателя. Изразил експертно мнение, че при причиняване на гръдната
травма ножът е проникнал отдолу нагоре и отдясно наляво с цялото си
острие. Заявил, че ударът е нанесен с достатъчна сила предвид факта, че
дръжката на ножа се е отпечатала върху кожата на пострадалия и предвид
характера на конкретно причинената травма. Изключил като възможен
описания от подсъдимия начин на самонараняване на пострадалия, който,
залитайки към подсъдимия, да се е намушкал на държания от последния нож
преди да падне на пода.
Заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни
№558/2020г. /т.1, л.98-100 от ДП/ съдържа извод, според който тежката
гръдна травма на пострадалия може да е причинена с иззетия при огледа на
местопроизшествието сгъваем нож с червена дръжка, с обща дължина 25,5 см
и с дължина на острието 12 см, както и с всеки друг с подобна
характеристика. Според вещото лице – медик на пострадалия е бил нанесен
28
един единствен удар с ножа, като неговото острие е навлязло в гръдната
кухина изцяло, т. е. до дръжката, която се отбелязала върху кожата на
гърдите. Съдебният лекар приема, че ударът е бил с достатъчна сила, за да
предизвика констатираните наранявания. Потвърждава отново позицията си,
че към момента на нанасяне на удара пострадалият и нападателят са били
обърнати един срещу друг, като е възможно Ж. Г. да е бил леко наведен над
дееца. Потвърждава и становището си, че смъртта на пострадалия е настъпила
почти веднага поради несъвместимите с живота тежки увреждания на
вътрешните органи. Според обсъденото заключение установената алкохолна
концентрация в кръвта на пострадалия – 4,59 промила отговаря на тежко
отравяне с алкохол, тежко коматозно състояние, парализа на дихателната и
сърдечно-съдовата система, абсолютно потискане на ЦНС и пълно
обезчувствяване към болкови дразнители, поради което и пострадалият най-
вероятно не е възприемал заобикалящата го действителност и не е изпитвал
болка.
В хода на досъдебното производство съдебният лекар д-р М. е изготвила
и съдебномедицинска експертиза по писмени данни №582/ 2020г. /т.2, л.102-
103 от ДП/, което установява, че концентрацията на алкохол в кръвта на подс.
Б. към момента на инцидента - 21.30 часа на 09.08.2020г. е била 2,54 промила.
Според експерта тази концентрация представлява начална фаза на тежка
степен на алкохолно повлияване, която се характеризира с нарушения на
мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, координацията,
забавени реакции, афекти, сънливост, пълно обезчувствяване към болкови
дразнители, със смущения в дишане и сърдечна дейност и други.
По повод съобщеното от обв. Б. нападение над личността му от страна на
пострадалия и причинени му в резултат на същото травми, в досъдебното
производство е била назначена съдебномедицинска експертиза за преглед на
живо лице със задача да установи какви травматични увреждания има по
тялото и главата на С.Б., какъв е техният характер и механизъм на
получаване, от кога датират същите. След извършване на 11.08.2020г. на
непосредствен медицински преглед на С.Б., съдебният лекар д-р М. изготвила
писмено заключение за преглед на живо лице №247/2020г. / т.2, л.36-37 от
ДП/. Заключението съдържа направените при лекарския преглед на С.Б.
констатации – по главата, тялото и крайниците на лицето липсват видими
травматични увреждания.
По време на изслушване на посоченото заключение в първата инстанция
експертът д-р М. посочил, че при удари в тилната и теменната област на
29
главата не е задължително да се появят кръвонасядания. Изтъкнал, че ако
ударите са нанесени с достатъчна сила и интензитет, независимо, че
наличната коса служи като вид бариера, би имало някакви травматични
увреждания в теменната част, но в случая при прегледа на С.Б. не са
установени никакви травматични увреждания по главата, тялото и
крайниците на лицето. Допълнително аргументирал липсата на травми по
главата и тялото на Б. с високата концентрация на алкохол в кръвта на
пострадалия, която определяла състоянието му като коматозно и го поставяла
в невъзможност да извършва активни координирани движения, още по-малко
действия по нанасяне на удари другиму.
Обсъждайки задълбочено посочените по-горе заключения на
съдебномедицинската експертиза, изготвени от д-р Г.а М. и съпоставяйки ги
внимателно с наличните по делото гласни, писмени и веществени
доказателства и доказателствени средства, въззивният съд се солидаризира с
мнението на първоинстанционния, че те са ясни и убедително аргументирани,
съдържат компетентни отговори на всички поставени въпроси и не пораждат
съмнение за тяхната правилност, нито необходимост от назначаването на
нови съдебномедицински експертизи. Съдебният лекар е категоричен в
изводите си за причината за смъртта на пострадалия, за наличието на пряка
причинноследствена връзка между тежката гръдна травма и леталния изход.
Въззивната инстанция, както и първата такава, отклони като
неоснователни исканията на защитата за назначаване на нова /повторна/
съдебномедицинска експертиза с участието на други лекари, които да
установят дали е възможно при самостоятелно падане /поради подхлъзване,
спъване или загуба на равновесие/ на човешко тяло с теглото и ръста на
пострадалия да се намушка на ножа, държан неподвижно от подсъдимия с
острието нагоре и дали отпечатването на дръжката на ножа върху кожата на
пострадалия в областта на входното отверстие на нараняването се дължи на
отпускане на тялото с цялата си тежест върху ножа. Назначените в
досъдебното производство и изслушани в първата инстанция четири
заключения на съдебномедицинската експертиза, изготвени от д-р М.
съдържат категорични, ясни и непротиворечиви отговори на въпросите за
средството и механизма на нараняване, за характеристиките на конкретното
телесно увреждане и за причинно-следствената му връзка с настъпилата
смърт на пострадалия. Изхождайки от особеностите на конкретната гръдна
30
травма, експертът категорично изключва възможността тя да е била
причинена при самостоятелно падане на тялото на пострадалия върху
острието на ножа, държан неподвижно от подсъдимия и без последният да е
нанесъл удар с достатъчна сила и интензитет, така че цялото острие на ножа
да е навлязло в гръдната кухина.
По изложените съображения и като намери обсъдените заключения на
съдебномедицинската експертиза за изчерпателни, компетентно обосновани и
не пораждащи съмнение в тяхната правилност, въззивният съд, както и
първоинстанционният, им се довери изцяло и отказа назначаването на нова /
допълнителна или повторна / съдебномедицинска експертиза.
Двете съдебни инстанции кредитираха заключението на
съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства по Протокол
№21 от 21.08.2020г. /т.2, л.48-50 от ДП/, изготвено на досъдебното
производство от вещото лице Красимира Колева и приобщено в съдебното
следствие по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 от НПК. Заключението
установява, че подс. С.Б. е от кръвна група А /бета/ по системата АВО, а
пострадалият Ж. Г. е от кръвна група В /алфа/ по системата АВО. След
проведено биологично изследване на иззетия при огледа на
местопроизшествието марлен тампон – обтривка от локвата между краката на
трупа, посочен като обект №1 в заключението, експертът установил наличие
на човешка кръв от кръвна група В /алфа/, към която принадлежи
пострадалият. Според заключението върху иззетия при огледа на
местопроизшествието малък нож с червена дръжка, обозначен като обект №2
в експертизата, се съдържат микроследи от кръв. Не са установени следи от
кръв при изследването на иззетите при обиска на подс. Б. лични вещи –
фланелка с къс ръкав, черна на цвят, с надпис отпред с бели букви
„Moonlight“, и жълт кръг над него; черен панталон с ластик на колана, с
надпис на етикет от вътрешната страна: “Jotunheim“ и чифт черни мъжки
обувки №41 с надпис: “Bestseller“, описани съответно като обект №3, 4 и 5 в
експертизата.
Въззивният съд, както и първоинстанционният, се довери на писменото
заключение на ДНК експертизата по Протокол №20/ДНК-288 от 18.08.2020г.
/т.2, л.22-25 от ДП/, изготвено от вещото лице П. М.. При проведеното
изследване на намерения и иззет при извършения оглед на
31
местопроизшествие нож, сгъваем, с червена дръжка, се установява, че по
острието на ножа се съдържат следи от човешка кръв, с определен ДНК
профил, който съвпада с ДНК профила на пострадалия Ж. Г.. След
представяне и обсъждане на аналитични стойности за степен на вероятност от
съвпадение на установения ДНК профил, при различен произход на
клетъчния материал, вещото лице е дало категорично заключение, че
източник на кръвта по острието на ножа е Ж. Г.. При изследване дръжката на
ножа експертът П. М. установила наличие на клетъчен материал в различно
съотношение от повече от две лица. Установила също, че биологичният
материал в по-голямото количество има ДНК профил, напълно съвпадащ с
този на С.Б., а биологичният материал в по-малко количество съдържа
клетъчен материал от Ж. Г., както и от друго/други лица /вероятно от женски
пол/, чиито алели не подлежат на по-нататъшна интерпретация.
Двете съдебни инстанции гласуваха вяра на заключението на
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, изготвено от
вещите лица д-р А. Г. – психиатър и В. Б. – клиничен психолог /т.2, л.53-66 от
ДП/. То съдържа компетентни и мотивирани отговори на всички поставени
въпроси относно психичното здраве и състояние на подс. Б. преди, по време и
след деянието. Видно от заключението, подс. Б. не се води на диспансерен
отчет в ЦПЗ – гр. Бургас, не е бил на стационарно лечение, но преди около 10
години е търсил психиатрична помощ. След проведени психиатричен преглед
и психологично изследване на подсъдимия и след запознаване с
доказателствените материали по делото, специалистите – психиатър и
клиничен психолог приемат, че към датата на инкриминираното деяние -
09.08.2020г., подс. Б. е разбирал свойството и значението на извършеното и е
могъл да ръководи постъпките си. Установяват, че няма данни
освидетелстваният да е бил в състояние на продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието, защото поведението му е било
нормалпсихологично мотивирано, изключващо налудности, халюцинации
или други психо-патологичи феномени, като качествено разстройство на
съзнанието, волята, емоциите, паметта, интелекта. Изразяват позиция, че към
момента на инцидента подсъдимият е бил в състояние на обикновено
алкохолно опиване – лека към средна степен, като приетото количество
алкохол е изиграло ролята на улесняващ поведението му фактор, но не и на
детерминиращ. Дават положителен отговор на въпроса за възможността на
32
подсъдимия правилно да възприема и запаметява факти и обстоятелства,
имащи отношение към делото, да дава достоверни обяснения за тях. Приемат,
че той има съхранен спомен за случилото се по време на инцидента и
подрежда събитията правилно по отношение на хронология, място, същност,
значимост и участващи персонажи. Оценяват поведението на подсъдимия
преди, по време и след инцидента като подредено и целенасочено, а не като
хаотично и дезорганизирано. Формулират експертно становище, че
преживяванията на подсъдимия нямат болестна характеристика, те не
надхвърлят нормалната човешка афективност. Съобразявайки цялостното му
поведение по време на инцидента, което е било организирано, подредено и
целенасочено, а не объркано и хаотично, правят категоричен извод за липса
на физиологичен афект. Обсъждайки личностово-характеровата структура на
освидетелствания Б., вещите лица приемат, че при него водещи са
психодинамичните характеристики, свойствени за сангвиничен темперамент
и екстравертирана насоченост на личността, а именно: добри комуникативни
умения, работоспособност, активност, енергичност и честолюбие. Отчитат
уравновесени процеси на възбуда и задържане, висок фрустрационен
толеранс. Не установяват данни за личностова абнормност по критериите на
МКБ-10.
Съдебните инстанции се довериха и на писмените заключения на
назначените на досъдебното производство химически експертизи по
Протокол №279/10.08.2020г. /т.2, л.39 от ДП/ и по Протокол
№280/10.08.2020г. /т.2, л.44 от ДП/ за химическо определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, изготвени от вещото
лице – химик Веселин Банев. Първото посочено заключение установява, че в
изследваната проба кръв, взета от лицето СТ. ЯНК. Б. се доказва наличие на
етилов алкохол с концентрация 1,71 на хиляда /промила/. Второто цитирано
заключение установява, че в предоставената за изследване проба кръв, взета
от трупа на Ж. Г. Г. се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация
4,59 промила.
Въззивният съд обсъди приложените по делото като писмени
доказателствени средства протоколи, съставени при проведените действия по
разследване: протокол за оглед на местопроизшествие от 09.08.2020г.,
протокол за оглед на труп от 10.08.2020г., протокол за освидетелстване с
писмено съгласие на лицето от 10.08.2020 и протокол за обиск и изземване от
33
10.08.2020г., като ги намери за валидно изготвени в хода на досъдебното
производство. Те са годни писмени доказателствени средства за установяване
на правно-релевантни факти, а самите следствени действия са били
извършени в съответствие с изискванията на процесуалния закон. Подробно
цитираните в мотивите на присъдата, както и по-горе, протоколи за
проведените действия по разследване са били подписани от всички
присъстващи лица на съответното следствено действие без възражения и
забележки относно начина на осъществяването му, както и относно
направените при него констатации, описаните и фотографирани предмети и
иззетите вещи. Предвид съставянето на въпросните протоколи в съответствие
с императивите на НПК и липсата на възражения срещу тях, съдебните
инстанции прецениха коментираните действия по разследване за
законосъобразно извършени, а отразените в протоколите обстоятелства – като
обективни и достоверни.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени документите,
приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе бяха
подробно цитирани. Справката за съдимост установява, че през 1998г. подс.
С.Б. е бил осъден за престъпление по чл.339, ал.1 от НК, за което му е било
наложено наказание глоба, като за това осъждане той е реабилитиран по
право.
Фиш за медицинска помощ, издаден на 09.08.2020г. от ЦСМП – Бургас
за неизвестен пациент /т.1, л.60-61от ДП/ установява, че на посочената дата
пристигналият на адрес - гр. Бургас, ул. „И.“ №54, медицински екип
констатирал настъпилата преди това смърт на лицето.
Протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество /т.2, л.40-41 от ДП/ установява, че на 10.08.2020г. в 02.20
часа от подс. С.Б. е била взета кръвна проба за химическо изследване, като в
протокола е отразено изявлението на лицето, че на 09.08.2020г., около 12 часа
е консумирал 300 - 400 мл вино.
Удостоверението за наследници на пострадалия Ж. Г. Г. установява, че
частните обвинители и граждански ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г. са деца на
пострадалия и като такива са негови наследници.
Писмо с рег. №8287е/23.10.2020г. на „Теленор България“ ЕАД /т.2, л.127-
131 от ДП/ установява, че на 09.08.2020г. в 20.34 часа, както и в 20.47 часа
свид. М. Ш. от ползвания от него мобилен номер ********* се е обадил на
ползвания от подс. С.Б. мобилен номер ********** и е разговарял с него в
продължение, съответно на 66 сек. и 203 сек.
Писмо изх. №10584р-3004/04.12.2020г. на Районен център 112 – Бургас
34
/т.3, л.16 от ДП/ установява, че на 09.08.2020г. в 21.35 часа и в 21.41 часа са
регистрирани повиквания от телефонен номер 0********* от лице, което при
първото повикване се е представило с имената Св. Ш.а, а при второто
повикване лицето не се е представило с конкретни имена.
Веществените доказателства по делото, сред които с най-голямо значение
за спора са нож, сгъваем, с червена дръжка, с обща дължина около 25,5 см и с
острие с дължина около 12 см, марлен тампон – обтривка от локвата между
краката на трупа, фланелка с къс ръкав, черна на цвят, с надпис отпред с бели
букви „Moonlight“, и жълт кръг над него; черен панталон с ластик на колана, с
надпис на етикет от вътрешната страна: “Jotunheim“ и чифт черни мъжки
обувки №41 с надпис: “Bestseller, са били иззети по предвидения в
процесуалния закон ред, при спазване на всички изисквания, свързани с
тяхното описване, фотографиране и съхраняване, поради което същите
правилно са ценени като годни доказателствени източници. Описаните
предмети, приобщени като веществени доказателства по делото и неоспорени
от страните, затвърждават по несъмнен начин достоверността на изложените
по-горе обстоятелства, свързани с разгледаното престъпление и участието на
подсъдимия в него.
Въззивната инстанция цени като годни веществени доказателствени
средства приложените по делото фотоснимки, подредени в три фотоалбума –
към протокол за оглед на местопроизшествие, към протокола за оглед на труп
и към протокола за обиск и изземване, тъй като снимките са били направени в
хода на образувания наказателен процес от специалист-технически
помощник, участвал като такъв по време на посочените действия по
разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за изготвянето
на фотоснимките.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подсъдимия, а обжалвания съдебен
акт намери за обоснован.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа
обстановка първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен
извод, към който се присъединява и въззивният - подсъдимият с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.115 от
НК, защото умишлено е умъртвил пострадалия Ж. Г..
В пълно съответствие с наличния доказателствен материал първата
инстанция е заключила, че подсъдимият с активното си поведение, изразило
35
се в нанасянето на един удар с нож в тялото на пострадалия, е причинил
смъртта му. Ударът с нож е бил с достатъчна сила, с посока на нанасяне
отпред назад и отдолу нагоре и попаднал в областта на гърдите. Цялото
острие на ножа проникнало отдолу нагоре и отдясно наляво в гръдната
кухина, при което дръжката на ножа се отбелязала върху кожата на гърдите
на пострадалия. Използваното хладно оръжие – сгъваем нож с обща дължина
25,5 см и с дължина на острието 12 см е годно да нанесе несъвместими с
жизнените функции поражения в човешкия организъм. При единствения
нанесен от подсъдимия удар с ножа, острието навлязло в гръдната кухина,
където се намират жизненоважни органи и били причинени прободно-
порезно нараняване в дясната гръдна половина, прерязване на шесто ребро
вдясно, прободно-порезна рана на десния бял дроб и разкъсване на
сърдечната торбичка, прерязване на дъгата на гръдната аорта, тъмна течна
кръв и кръвни съсиреци в гръдната кухина.
Смъртта на пострадалия е била неминуема и е настъпила за няколко
минути след нараняването. Тя е била неизбежна, тъй като нанесеният от
подсъдимия удар с ножа е засегнал най-важния орган в човешкото тяло –
сърцето, изтласкващо кръвта до останалите органи, до всички тъкани и
клетки, като е разкъсал сърдечната торбичка.
Правилен и обоснован е изводът на първата инстанция, че е налице
причинноследствена връзка между нанесения от подс. Б. удар с нож в гърдите
на пострадалия Г. и настъпилия вредоносен резултат – смъртта на жертвата.
Причиненото нараняване, проникващо в гръдната кухина и засегнало
намиращите се там сърце, бял дроб и гръдна аорта, е довело до остра
кръвозагуба и е имало за пряка и неизбежна последица настъпването на
смъртта на пострадалия. Получената за кратко време остра кръвозагуба се
дължи единствено и само на причинената на пострадалия гръдна травма,
която е пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.
Въз основа на приетите за установени и напълно изяснени релевантни
за спора факти първоинстанционният съд е направил положителен и
законосъобразен правен извод за наличието на пряк умисъл за убийство в
действията на подсъдимия, чрез които е реализирал нападението над
пострадалия и обуславя квалифициране на престъпната му дейност като
умишлено убийство по чл.115 от НК, а не като причинена по
непредпазливост смърт по чл.122, ал.1 от НК.
Константна е съдебната практика, според която за субективната страна
на деянието следва да се съди най-вече от конкретните обективни действия на
дееца, предшестващи настъпилия резултат, а не от неговите последващи
обяснения за намеренията му и собствената му интерпретация на
произтеклите събития. За умисъла на дееца – дали е пряк или евентуален,
дали е за убийство или за телесна повреда - се преценява от начина на
36
извършване на престъплението и по-конкретно от механизма и средствата за
нанасяне на удари на жертвата, от броя на ударите, тяхната сила,
интензивност и локализация, както и от обективно причинените увреждания.
Според обвързващите указания на върховната ни съдебна инстанция, дадени с
Постановление № 2/1957г., изменено и допълнено с Тълкувателно
постановление № 7/1987 г. на Пленума на ВС на РБ, „за умисъла може да се
съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата с оръжие, и други обстоятелства”.
В съответствие с цитираната задължителна съдебна практика и предвид
безспорно установената по делото фактология, законосъобразно и обосновано
е становището на съда, че подсъдимият е искал и пряко е целял да лиши от
живот пострадалия Г.. Реализираният спрямо жертвата удар, конкретно
използваното оръжие – нож с дължина на острието 12 см, с остър връх и
режещ ръб, достатъчната сила на удара и неговата насоченост, разстоянието,
от което подсъдимият е посегнал на пострадалия, намирал се на една ръка от
него, мястото на нанасяне на удара – в областта на гърдите, където се намират
жизненоважни органи, обективно причиненото нараняване, проникващо
дълбоко в гръдната кухина и засегнало намиращите се там важни органи -
сърце, бял дроб и гръдна аорта, разкриват субективното отношение на дееца
към последиците на деянието в момента на неговото извършване - искал е
умъртвяването на пострадалия, пряко е целял да го лиши от живот и е
съзнавал, че като резултат от действията му ще настъпи смъртта. Обобщено
казано, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. По тези съображения въззивната инстанция се присъедини към
заключението на първата относно формата на вина на разгледаното
престъпление и също прие, че подсъдимият е действал с пряк умисъл за
убийство, защото е целял постигането на вредоносния резултат – смъртта на
пострадалия, която бързо е настъпила.
Доводът, изложен във въззивната жалба на защитника, за наличието на
случайно деяние по чл.15 от НК, е неоснователен.
В съгласие с общия правен принцип, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, деецът не може да се позове
успешно на случайно деяние, след като сам е осъществил действие или
бездействие, чрез което e причинил настъпилия съставомерен резултат или се
е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици.
Безпротиворечиво установената фактология по спора не подкрепя
становището на защитата, че пострадалият има изключителна вина за
настъпилия вредоносен резултат, тъй като поради високата концентрация на
алкохол в кръвта си той не е могъл да извършва координирани телодвижения,
37
да пази равновесие и да се предпази при падане, вследствие на което е
залитнал, било при спъване, било при подхлъзване на мокрия под, паднал е
върху подсъдимия и сам, с цялата си тежест, се е намушкал на ножа, държан
неподвижно от подсъдимия.
Вярно е, че към времето на инцидента концентрацията на алкохол в
кръвта на пострадалия е била особено висока, измерваща се с 4,59 промила,
която указва, че същият се е намирал в коматозно състояние и не е могъл да
извършва активни координирани движения. Липсват обаче доказателства,
които да установят, че пострадалият се насочил към ножа, намиращ се в
ръцете на подсъдимия, спънал се, рязко политнал срещу него и падайки, сам
се намушкал на острието. Тези обстоятелства са голословни твърдения на
подсъдимия, които не намират опора в доказателствените материали и
изразяват единствено защитната му теза. Те се оборват категорично от
заключението на съдебномедицинската експертиза, което изключва подобен
механизъм на нараняване и убедително обосновава противоположен такъв -
на пострадалия е бил нанесен един единствен удар с ножа, но с достатъчна
сила, при който неговото острие е проникнало отдолу нагоре и отдясно
наляво в гръдната кухина, като навлязло изцяло, т. е. до дръжката, и
причинило прободно-порезно нараняване в дясната гръдна половина,
прерязване на шесто ребро вдясно, прободно-порезна рана на десния бял
дроб, разкъсване на сърдечната торбичка и прерязване на дъгата на гръдната
аорта. С оглед на това, следва да се приеме, че подсъдимият съзнателно и
съвсем целенасочено е нанесъл с ножа достатъчно силен удар, който
проникнал в гръдната кухина, където се намират жизненоважни органи,
засегнал ги и причинил тежка гръдна травма, като вследствие на същата
настъпила остра кръвозагуба, съставляваща непосредствената причина за
смъртта на пострадалия. За да е налице невиновно поведение, абсолютно
задължително условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните
норми. Като не е спазил забраната за засягане здравето и живота на другиго,
подс. Б. съзнателно е създал положение, при което да настъпят вредните
последици, поради което не може да се позовава на случайно деяние,
изключващо неговата вина и отговорност за причинената смърт на
пострадалия.
Възражението на защитата за неправилно приложение на материалния
закон е неоснователно, а претенцията за оправдаване на подсъдимия поради
наличието на случайно деяние по чл.15 от НК не може да бъде уважена.
Наведеният в жалбата на защитника довод за приложение на института
на неизбежната отбрана също е неоснователен, поради което въззивният съд
го отклони като несъстоятелен.
Според чл.12, ал.1 от НК неизбежна отбрана е налице, когато деецът цели
да защити от непосредствено противоправно нападение държавни или
обществени интереси, личността или правата на самия себе си или на другиго
38
чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. А
превишаване на пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно
не съответства на характера и опасността на нападението, гласи чл.12, ал.2 от
НК.
При липсата на доказателства за осъществено от пострадалия спрямо
подсъдимия или спрямо другиго непосредствено противоправно нападение,
приложението на разпоредбите на чл.12 и чл.119 от НК се изключва.
Лансираната теза, че при настояването на подсъдимия Б. пострадалият Г.
да напусне квартирата, последният го е нападнал и е започнал да му нанася
силни удари с юмруци по главата, не отстоява на проверката за истинност.
Както вече се каза, не заслужават доверие обясненията на подсъдимия, с
които твърди, че пострадалият е осъществил срещу личността му нападение,
предхождащо действията по умъртвяване на жертвата, тъй като тези
твърдения се опровергават от извършеното след деянието от дежурен лекар
при УМБАЛ Бургас освидетелстване на Б., при което не са констатирани
наранявания, както и от заключението на съдебномедицинска експертиза
№247/2020г., което също не установява видими травматични увреждания по
главата и тялото на подсъдимия. В същата насока са и показанията на
свидетелите – полицейски служители Г. Х., Г. Я. и Я. Я., които потвърждават
отсъствието на видими следи от наранявания по главата и тялото на
подсъдимия. Безспорно доказаната висока концентрация на алкохол в кръвта
на пострадалия – 4,59 промила допълнително подкрепя становището, че
същият не е осъществил нападение спрямо подсъдимия, тъй като въпросната
алкохолна концентрация е обусловила коматозно състояние на пострадалия,
при което той не е могъл да извършва активни координирани движения, още
по-малко действия по нанасяне на удари другиму.
Така изложените данни обосновават извод, че при нанасяне на
единствения удар с нож, целта на подсъдимия не е била да предпази себе си
или друго лице от противоправно нападение на пострадалия, а да нанесе на
последния смъртоносно нараняване. Иначе казано, подсъдимият не е
действал в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12, ал.1 от НК,
която да изключи противоправния характера на извършеното от него. При
липсата на фактически данни за обективирано нападение от страна на
пострадалия спрямо подсъдимия, безпредметно е да се обсъждат въпросите в
39
какво се е изразявало нападението, дали същото е било преустановено,
налице ли е била отбрана и дали същата е съответствала на нападението, дали
подсъдимият е извършил деянието поради уплаха или смущение по смисъла
на чл.12, ал.4 от НК. Независимо от това, следва да се изтъкне, че събраните
по делото и анализирани по-горе доказателства не установяват, че подс. Б. се
е намирал в особено психическо състояние, продиктувано от евентуално
застрашените му здраве и живот. Напротив, той е действал бързо, адекватно и
целенасочено при вземането на внезапно решение да убие пострадалия и при
реализиране на това решение е взел в ръцете си нож с острие от около 12,5 см,
с който нанесъл единствен, но достатъчно силен удар, при който цялото
острие проникнало в гръдната кухина, засегнало намиращите се там сърце,
бял дроб и гръдна аорта, довело до остра кръвозагуба, вследствие на която за
кратко време е настъпила смъртта.
Наличната по делото доказателствена съвкупност не установява
безспорно, че от страна на пострадалия Ж. Г. е било налице непосредствено и
реално съществуващо, противоправно нападение спрямо подсъдимия.
Липсват доказателства за агресивно поведение на пострадалия, създало
реална опасност за здравето и живота на подсъдимия и точно поради това той
да е предприел действието по нанасяне на удар с нож в гърдите, целейки
отблъскване на „нападението“ на „нападателя“ Г.. Този извод изключва
необходимостта да се изследва въпроса дали мотив на цялостното поведение
на подсъдимия е била защитата на личността му и дали тази защитата е
съответствала или не на характера, интензивността и опасността на
„нападението“, осъществено от пострадалия спрямо подсъдимия.
Съобразявайки всички обстоятелства по делото, въззивният съд прие, че
подсъдимият не е извършил разгледаното убийство с цел да отблъсне
непосредствено, реално съществуващо противоправно нападение от страна на
пострадалия и да защити своя живот, но защитата му явно да не е
съответствала на характера и опасността на нападението и за отблъсването му
да не се е налагало умъртвяване на нападателя, поради което престъпното
деяние не може да се характеризира като убийство при превишаване
пределите на неизбежната отбрана по смисъла на чл.119 от НК.
Разгледаното убийство не може да се квалифицира и по по-леко
наказуемия състав на чл.118 от НК. Събраният по делото доказателствен
материал не установява подсъдимият да е извършил деянието в състояние на
40
силно раздразнение, предизвикано от пострадалия Ж. Г.. Вярно е, че същият е
отказвал да напусне квартирата на подсъдимия, поставяйки го в
неблагоприятната ситуация пред наемодателите му, което поведение е
раздразнило подсъдимия и е предизвикало у него силни емоции. Според
вещите лица от комплексната съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, назначена и изслушана в първоинстанционното производство,
психичното състояние на подсъдимия по време на извършване на деянието не
може да се определи като силно раздразнение в смисъла, в който законът
влага в този израз или т. нар. физиологичен афект, тъй като липсват данни за
импулсивност, затруднен самоконтрол и стеснено съзнание у подсъдимия.
Макар и да е било възможно тогава подсъдимият да се е намирал под
въздействие на силни емоции от гняв и смущение, то същите не са достигнали
до състояние на физиологичен афект, т. е. до емоционална експлозия.
Подсъдимият е имал нормална човешка емоционалност за конкретната
ситуация. Константната съдебна практика определя състоянието на силно
раздразнение като внезапно възникнало и краткотрайно силно душевно
вълнение, при което чувствата завладяват до такава степен съзнанието на
дееца, че волята му се подчинява на чувствата, като волевата способност на
дееца да ръководи постъпките си не се изключва, а само значително
отслабва. Към момента на деянието у подсъдимия не е била налице внезапно
появила се, бурно протичаща емоционална реакция, която да е ограничила
или стеснила психичната му годност да ръководи адекватно постъпките си.
Той е бил в обикновено раздразнено състояние, защото поведението му не е
било объркано и хаотично, а организирано, подредено и целенасочено.
Изложените съображения мотивираха настоящата инстанция да оцени като
законосъобразен правния извод на решаващия съд, че разгледаното
престъпление представлява умишлено убийство по чл.115 от НК, а не такова,
извършено в състояние на физиологичен афект, обуславящо правна
характеристика по чл.118 от НК.
Водим от по-горе изложеното, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.115 и чл.11, ал.2 от НК. Изпълнени са предписанията на
тези законови норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия
за коментираното престъпление с цитираната правна характеристика и
липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за оправдаването му, тъй
41
като неговото авторство относно разгледаното деяние и неговите обективни и
субективни елементи са безспорно установени от събраните по делото
доказателства.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК за цялостна
служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната
инстанция осъществи контрол досежно справедливостта на наложеното
наказание и прецени наложеното такова – десет години лишаване от свобода
като справедливо.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да се
съобрази, че убийствата са престъпления с висока степен на обществена
опасност и укоримост, предвид обществените отношения – предмет на
защита, свързани с правото на живот и телесна неприкосновеност на
личността, както и предвид нарастващия брой на подобни деяния в страната,
включително и в района на Бургаска област. Тази опасност е законодателно
отчетена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в
санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част
на НК.
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална
превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се
посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при
индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен
формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В контекста на горните принципни положения, въззивният съд намери,
че при индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно
чл.54 от НК в размер, съвпадащ с минималния предвиден в приложимата за
42
казуса материалноправна норма на чл.115 от НК, първостепенният съд
правилно е оценил всички значими за наказанието обстоятелства.
Индивидуализирайки наказанието, първата инстанция само декларативно
е посочила, че съобразява степента на обществена опасност на деянието и
дееца, без да излага аргументи в тази насока. Допълвайки мотивите й,
въззивният съд прие, че степента на обществена опасност на разгледаното
престъпление не е по-висока от обичайната, тя е в пределите на характерната
за този вид престъпления. За да направи този извод, отчете времето, мястото,
мотива и механизма на извършване на деянието, използваното средство за
нанасяне на единствения удар, неговата сила, насоченост и локализация,
обективно причинените телесни увреждания и страдания на покушения. На
следващо място, прие, че подс. Б. е деец с ниска степен на обществена
опасност, предвид липсата на осъждания поради настъпилата реабилитация
по право за предходното му осъждане и наличието на добри характеристични
данни за личността му.
При индивидуализацията на наказанието трябва да се вземат предвид и
причините за извършване на престъплението, които според въззивния съд се
състоят в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му
морално-волеви задръжки, незачитане на физическата неприкосновеност и
правото на живот на личността, склонност към саморазправа и агресивност,
злоупотреба с алкохол.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието,
първоинстанционният съд правилно е приел превес на смекчаващите вината
обстоятелства над отегчаващите такива. Към смекчаващите отговорността
факти правилно е отнесъл чистото съдебно минало на подсъдимия предвид
настъпилата реабилитация по право за предишното му осъждане, добрите му
характеристични данни, трудовата му ангажираност, обстоятелството, че сам
се е предал на органите на полицията, както и стресовата ситуация, в която е
извършил деянието и в която е бил поставен както вследствие упорития отказ
на пострадалия да напусне квартирата, така и вследствие отправените му по
телефона предупреждения от наемодателя, че ще го изгони от квартирата. В
обхвата на смекчаващите вината обстоятелства следва да се включи
изразеното от подсъдимия искрено съжаление за стореното.
Не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство поведението
на пострадалия, който не искал да си тръгне от квартирата на подсъдимия.
Дори и да се приеме, че това поведение е предизвикало раздразнение у
подсъдимия и е активирало агресия у него, житейски неоправдана е
постъпката му и конкретното поведение на нежелания гост не може да се
цени като провокативно и допринесло за съставомерния вредоносен резултат,
а следователно и за смекчаващо вината обстоятелство.
В отличие от първата инстанция, която не е констатирала наличие на
43
отегчаващи вината обстоятелства, въззивната прие, че в групата утежняващи
фактори следва се включат злоупотребата с алкохол от страна на подсъдимия
и извършване на деянието в пияно състояние, обусловено от установената по
експертен път висока концентрация на алкохол в кръвта му към оня момент –
2,54 промила, която е понижила възможностите му за обективна преценка на
обстановката и за адекватно поведение, като наред с това е повишила
неговата дразнимост, прераснала в агресия към пострадалия.
В категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства,
аргументиращи завишаване на наложеното наказание, не могат да се отнесат
непризнаването на вината или недаването на достоверни обяснения, тъй като
това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в
процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон.
Затова липсата на критичност към собственото виновно поведение и на
демонстрирано разкаяние за извършеното са факти, които не могат да се
интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното
му положение.
Изчерпателно изброявайки и обсъждайки наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, въззивната инстанция се присъедини към
разбирането на първата, че същите не са многобройни по смисъла на чл.55 от
НК и съобразно константната съдебна практика по този въпрос, нито някое от
тях е изключително по своя характер, за да се налага определяне на
наказанието при условията на цитираната разпоредба, а не при тези на чл.54
от НК. Многобройните и/ или изключителните смекчаващи вината
обстоятелства според изискванията на чл.55, ал.1, т.1 от НК биха обосновали
налагане на наказание лишаване от свобода под десет години, което се явява
несъразмерно леко и несъответно на индивидуализиращите вината
обстоятелства, неефективно за постигане целите на санкцията по чл.36 от НК,
не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, нито би
оказало в достатъчна степен възпиращо въздействие спрямо другите членове
на обществото, склонни към нарушаване телесната неприкосновеност и
правото на живот на личността, поради което подобно наказание ще се окаже
несправедливо, а налагането му ще бъде израз на необоснована
снизходителност към подсъдимия като автор на умишлено престъпление.
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаното
престъпление следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
44
на смекчаващите вината обстоятелства и в размер, който съвпада с
минималния, предвиден в приложимата норма на чл.115 от НК, а именно
десет години лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е
съобразила принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, отчела е обичайната степен на обществена опасност на
конкретното убийство и ниската степен на лична опасност на дееца, отдала е
нужното значение на констатираните смекчаващи отговорността
обстоятелства за срока на определеното наказание при условията на чл.54 от
НК и наред с това е проявила умерена строгост към подсъдимия, прецени, че
наложеното му наказание лишаване от свобода с посочения по-горе размер е
справедливо, ще способства за поправителното въздействие спрямо него и ще
ограничи вероятността в бъдеще той да извърши други противообществени
прояви. Допълнително смекчаване на определеното наказание, без
обуславящи го фактори, би било израз на необоснована снизходителност, не
би довело до адекватна реализация на целите на наказанието, предвидени в
чл.36 от НК и би създало усещане за безнаказаност у подсъдимия и в
обществото.
В заключение, въззивната инстанция намери, че постановеното наказание
от две години лишаване от свобода е справедливо и не са налице
изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на проверяваната
присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание чрез
занижаване на неговия размер.
В съгласие с чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, който предписва
първоначален строг режим за осъдените на лишаване от свобода за повече от
пет години за умишлени престъпления, какъвто е и настоящият случай, съдът
правилно е постановил наложеното наказание лишаване от свобода за срок от
десет години да се изтърпи от подсъдимия при първоначален строг режим.
В съответствие с чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът е приспаднал от срока на
наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият
е бил задържан по смисъла на чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК, считано от
09.08.2020г.
Въззивният съд обстойно провери гражданската част на обжалваната
присъда с оглед довода на защитника за незаконосъобразност и
несправедливост на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и
прецени, че тези оплаквания са неоснователни.
45
Верен е изводът на съда, че в случая са налице условията на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия като деликвент да
възмезди гражданските ищци за неимуществените вреди, които те са
претърпели вследствие извършеното престъпление убийство по чл.115 от НК,
представляващо деликт според гражданското право.
В съответствие с нормата на чл.45 от ЗЗД и съобразявайки всички
обстоятелства, относими към гражданскоправния спор, първата инстанция
правилно и обосновано е счела, че гражданските ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г.,
като деца на пострадалия Ж. Г., са понесли морални болки и душевни
страдания от смъртта на техния баща. Освен това те са от кръга на лицата,
които съгласно Постановление на Пленума на ВС №4/1961г., имат право на
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на пострадал
при непозволено увреждане. Понесените от гражданските ищци значителни
болки и страдания от смъртта на пострадалия Ж. Г. представляват за тях
неимуществени вреди, които са в пряка причинна връзка с непозволеното
увреждане, осъществено от подсъдимия и следва да бъдат обезщетени по
справедливост, съгласно чл.52 от ЗЗД.
За да отмери паричното обезщетение, съдът правилно е съобразил
степента на близост и родствена връзка, съществували между гражданските
ищци и пострадалия. Взел е предвид, че между бащата и ненавършилите
пълнолетие деца е имало много добри и топли отношения, изпълнени с обич,
уважение, привързаност и взаимопомощ, независимо от прекратения с развод
брак между техните родители. Внезапната и неочаквана смърт на родителя е
лишила децата завинаги от моралната подкрепа и финансова помощ на
бащата. Липсват доказателства, че след развода между родителите – Т.М. и
Ж.в Г., децата Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г. не са поддържали контакти с техния баща.
Пострадалият Ж. Г. приживе е бил в отлично здравословно състояние, в
активна трудова възраст, на 40 години, полагал е труд в строителството,
макар и в последно време инцидентно да е работил. Данните за нередовно
плащане на издръжката от бащата на двете деца не налага извод за
преустановяване на родителските взаимоотношения между бащата и децата.
Нещо повече, половата идентичност на децата – граждански ищци обосновава
засилена връзка между тях и техния баща – пострадалия Ж. Г..
Отчитайки посочените обстоятелства, включително липсата на вина у
46
пострадалия за причиняването на вредоносния резултат, както и много
добрите, хармонични взаимоотношения, съществували между пострадалия и
неговите деца, които били изпълнени с топлота и сърдечност,
първоинстанционният съд приел за справедлив паричен еквивалент на
действително изживените от гражданските ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г. морални
болки и душевни страдания, негативни емоционални преживявания сега и в
бъдеще по повод непоправимата загуба на техния баща сумата 100 000 лева за
всеки от тях. Въззивната инстанция споделя изложеното от първата такава
становище по коментирания въпрос и счита, че определените парични
обезщетения за неимуществени вреди са съответни на реално изживените
болки и страдания, съобразени са с принципа за справедливост и с трайно
установената съдебна практика в тази насока, поради което не следва да се
намаляват.
Такива по размер обезщетения за неимуществени вреди апелативният съд
намира за справедливи, тъй като са съответни на действителните морални
болки и страдания, понесени от гражданските ищци Т. Ж. Г. и Р. Ж. Г. по
повод непоправимата загуба на техния баща.
Изложените по-горе съображения обуславят извода, че първо-
инстанционната присъда следва да бъде потвърдена гражданската й част, като
се потвърдят размерите на присъдените в полза на гражданските ищци Т. Ж.
Г. и Р. Ж. Г. обезщетения за неимуществени вреди от 100 000 лева за всеки от
тях.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление С.Б. да заплати сумите 2611,26 лева и 160 лева, съответно по
сметка на ОД на МВР – Бургас и на Окръжен съд - Бургас, представляващи
направени от държавата в хода на наказателното производство разноски.
Правилно съдът е осъдил подсъдимия да заплати по сметка на Окръжен съд –
Бургас сумата 8000 лева, представляваща държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове, от чието внасяне гражданските ищци са
освободени.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват
пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото
47
от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и
които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода,
че първоинстанционната присъда във всичките й части е законосъобразна,
обоснована и справедлива, постановена е при липса на процесуални
нарушения, поради което отсъстват такива недостатъци, регламентирани в
НПК, които да изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед
на това и на основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се
потвърди изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №110 от 18.05.2021 год. по НОХД №107/
2021г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
48