Р Е Ш Е Н И
Е
2012 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
V
Районен съд – Дупница състав
16.03 2012
на Година
В публично съдебно заседание в следния състав:
Добринка Зафирова
Председател
Съдебни заседатели
Членове:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Прокурор:
Председателя на
състава
Сложи за разглеждане докладваното от
2011 1226 НАХ
дело
№ по
описа
Година
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № К -13687 от 05.01.2011г, издадено от Директора на Регионална дирекция за областите София ,Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София, към Главна дирекция „Контрол на пазара” към КЗП, гр.София, с което на „ДЕО-М ” ЕООД / погрешно вписано в НП като „ ДЕМО-М”ЕООД /, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Мламолово,общ.Бобов дол,ул.” Станке Димитров„№ 29,представлявано от управител В.Л.Д. с ЕГН:**********, на основание чл.87 ал.2 от Закона за туризма, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1100 лева, като законосъобразно .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Кюстендилския административен съд, на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„ДЕО-М ” ЕООД ,чрез управителя и собственика си В.Л.Д. ,обжалва НП № К -13687 от 05.01.2011г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Перник, Кюстендил и Благоевград, към ГД”Контрол на пазара” при КЗП гр.София,с което на дружеството за нарушение по чл.46,ал.2 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер на 1100лв.
Прави оплаквания за незаконосъобразност като навежда доводи за наличие на грешка в субекта на нарушението и моли да бъде отменено,като излага и доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Въззиваемата страна не изразява становище.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели и писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Дружеството-жалбоподател,осъществява търговска дейност в обект-заведение за хранене и развлечение-Пица”Маестро”,находящ се в гр.Бобов дол,ул.”27-ми Октомври”,бл.13. На 03.12.2010 г. в същия обект била извършена проверка от служители във въззиваемата страна, при която било установено,че обекта разполага с 24 места за сядане и не е на самообслужване. Било установено също така,че в обекта се предоставят туристически услуги при липсата на категоризация,предвид на това,че не им е било предоставено у-ние за категоризация или временно у-ние за открита процедура по категоризиране на обекта.
Тези констатации били отразени в констативен протокол,с който е дадено и предписание на търговеца да представи документи, касаещи проверката.Протоколът бил съставен на 03.12.2010г.в отсъствието на управителя на дружеството-търговец и в присъствието Илиян Илиев Макрев-негов работник,изпълняващ длъжност барман в заведението.Протокола му бил връчен срещу подпис с предписание управителя на дружеството-търговец да представи описаните в него документи в срок до 10.12.2010г.
На 10.12.2010г.,управителя на дружеството и негов
собственик В.Л.Д. предоставила на проверяващите копие от приходна квитанция
№ 0499124 от 06.12.2010г. и вх.№
26.00.48/06.12.2010г. на Общ.Бобов дол за платена такса категоризация,за което
бил съставен Протокол за проверка на документи в нейно присъствие,който й бил
връчен срещу подпис.На същата дата,10.12.2010г. в присъствието на управителя и
собственика на дружеството-търговец,бил съставен АУАН за нарушение по
чл.46,ал.2 от ЗТ касаещо предоставяне на
туристически услуги от нарушителя в некатегоризиран обект.Същият бил подписан от управителя и
собственика на дружеството- нарушител,което било посочено погрешно
като”ДЕМО-М”ЕООД, вместо „ДЕО-М” ЕООД. Въз основа на последния е издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което
е наложено посочената по-горе имуществена санкция.
С оглед на така установеното, съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН от надлежна страна, а по същество е неоснователна и потвърди наказателното постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно заповед № 598/22.08.2006г., издадена от Председателя на КЗП,която е приложена към преписката.
Съдът намира соченото в жалбата възражение
за грешка в субекта на нарушението,допусната както в АУАН,така и в НП, представляващо нарушение на императивните
изисквания на чл. 42, т. 6 и чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН за несъществени, предвид следното:
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина, а неспазването на изискването за форма на НП, съгласно чл. 57 от ЗАНН, е съществено нарушение само ако препятства правото на защита на
наказаното лице или пък препятства възможността за осъществяване на съдебния
контрол, досежно законосъобразността и правилността му.
В случая обаче погрешното записване на името на търговското дружество-нарушител, не е ограничило правата на наказаното дружество,доколкото се установява идентичност на соченото в АУАН и НП дружество”ДЕМО-М”ЕООД и вярното му наименование-”ДЕО-М”ЕООД ,чрез съпоставяне на номера на ЕИК и управителя и собственика на същите дружества,които са идентични.
Действително при проверка на акта и
наказателното постановление от формална страна се установява, че и двете не
отговарят на точните изисквания на посочените по-горе текстове от ЗАНН. Тези
процесуални нарушения обаче не налагат отмяна на атакуваното наказателно
постановление на това основание по следните съображения: Разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН категорично постановява,
че пороците на акта не са пречка за издаване на наказателно постановление, ако
е установено по безспорен начин, деянието, кой е авторът и неговата вина.
Въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва
да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при
съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез
надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.
Конкретните обстоятелства по нарушението, датата и мястото на нарушението, в
конкретния казус са установени от разпитаните по делото свидетели и от
приложените към административнонаказващата преписка писмени доказателства.
Строгото съблюдаване на законните реквизити, досежно наказателното постановление, посочени в чл. 57 от ЗАНН, има за последица обосновано и законосъобразно постановление. Обосноваността на последното обаче зависи не само от данните в него, а и от съдържанието на цялата преписка и събраните по време на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. В случая доказателствата по делото са категорични, че е налице извършено нарушение по чл.46,ал.2 от ЗТ от дружеството-жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 46, т. 2 от ЗТ, лицата, предоставящи туристически услуги, са длъжни да ги извършват в обект, който е категоризиран или на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Неизпълнението на предписаното в цитираната норма поведение се санкционира с имуществена санкция, която е регламентирана в чл. 72 от ЗТ.
За да избегне приложението на административно наказателната отговорност, търговецът е следвало да докаже наличието на едно от двете алтернативно посочени условия в хипотезата на чл. 46, т. 2 от ЗТ - категоризация на обекта или временно удостоверение към момента на проверката -03.12.2010г. От събраните в хода на административно наказателното производство и на съдебното следствие доказателства, се установява по безсъмнен начин,че, липсват такива,които да установяват посочените в чл. 46, т. 2 от ЗТ предпоставки - наличие на валидна категоризация на туристическия обект към момента на проверката или временно удостоверение към същия момент.
От тази фактическа обстановка по несъмнен начин се установява, че ”ДЕО-М”ЕООД е извършило визираното в АУАН и НП нарушение на чл.46,ал.2 от ЗТ.Предвид изложеното,съдът намира,че АНО правилно и законосъобразно за така усдтановеното нарушение е наложило имуществена санкция на основание чл.72 от ЗТ с оспорваното НП,поради което го потвърди изцяло.
По горните съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: