Р Е Ш Е Н И Е
1616/8.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД - ТРИНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание
26.09.2018година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:СИЯНА ГЕНАДИЕВА
при секретаря
Цветанка Кънева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 3111 по
описа на ВРС за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл.
от ЗАНН. Образувано по жалба на М.С.М.,***4/ 05.06.2018г. на Началник 4 РУП при ОД на МВР- Варна, с което на въззивника
е наложено административно наказание,
както следва: „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за нарушение на
чл. 103 от ЗДвП и административно
наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е приета от
съда за разглеждане.
Със
същата се изразява становище, че не е извършено посоченото в НП нарушение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата, а в хода на делото по същество не изразява становище.
Представител на органа издал НП, не се явява.
След преценка на доказателствата по
делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 27.04.2018., св.Н. и А. - автоконтрольори при сектор ОД МВР Варна били позиционирани
в гр.Б*. Около 17.30ч. горепосочените полицейски служители забелязали, че по
улицата се движи лек с висока скорост автомобил с рег.№ * управляван от
жалбоподателя. Двамата полицейски служители били в полицейския автомобил и след
като забелязали управлявания в висока скорост автомобил спрели за да извършат
проверка, но поради високата скорост с които са движел другия автомобил не
успали да подадат сигнал със стоп палка и да го спрат. При разминаване с автомобила
видели водача – въз. М. за които знаели, че е неправоспособен. Поради това го
последвали със служебния автомобил . полицейските служители видели как въз.М.
спира управлявания от него автомобил до близко заведение, слиза от него и сяда
на една от масите в заведението. Двамата полицейски служители отишли при него
за да извършат проверка но въззивника се държал
агресивно. Не представил документи за регистрация на МПС което управлявал.
Въз основа на това бил съставен АУАН срещу
жалбоподателя, в който описал нарушението, квалифицирал по чл.103 от ЗДвП. След
запознаване със съдържанието на акта въззивникът го
подписал без възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени
възражения срещу съставения АУАН. В предвидения в закона срок въз основа на
материалите по преписката АНО издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. Н. и А., дадени в с.з., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви. Свидетеля А. при разпита си
пред съда сочи, че няма ясен спомен кои е подал сигнала със стоп палката.
Свидетелят Н. сочи, че не е бил подаван сигнал със стоп палка тъй като, поради
високата скорост с която въззивника е управлявал
автомобила не са могли да извадят палката а и да подадат стоп сигнала. Но пък и
двамата си спомнят, че именно въззивника е управлявал
автомобила и за не е представил документи за регистрацията му.
Въззивника оспорва фактическата обстановка но не сочи други оборващи я доказателства..
Гореописаното се установява от
приобщените материали по делото- показанията на свидетели, дадени в съдебно
заседание, НП, АУАН, заповед.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при
цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно
от приложената от въззиваемата страна заповед, приета
в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. Видно от същата заповеди,
АУАН също е съставен от компетентен служител, съдържа всички необходими
реквизити и е надлежно връчен на нарушителя. Спазени са сроковете по смисъла на
чл.34 от ЗАНН.
Неоснователни са възраженията в жалбата, касаещи нарушение на
чл.57ал.1т.5 от ЗАНН. Видно от обстоятелствената част на НП, в същата са
посочени дата и място на извършване на нарушението, посочени са
обстоятелствата, при които тези нарушения са извършени, посочени са всички съставомерни факти, посочен е и АУАН, въз основа на който е
издадено НП, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя.
Мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно ясно и точно,
поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални
нарушения.
По
пункт 1.
Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е
необосновано. По делото са налице противоречиви твърдения относно начина на
реализиране на полицейската проверка. Като свидетел е разпитан актосъставителят А. и свидетелят по акта Н.. Свидетелят по
акта Н. е категоричен, че не е бил подаван сигнал със стоп палката. В този
смисъл съдът приема, че поведението на въззивника е
субективно несъставомерно по смисъла на чл.103 от ЗДвП, поради което и не следва да отговаря по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП.
Липсват обективни доказателства дествително да е бил
подават ясен и разбираем сигнал със стоп палка.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства обаче, въпреки всестранното,
пълно и обективно изследване на фактите, предмет на доказване, чрез способите
на административно-наказателното производство, не се установи по несъмнен и
категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил визираното в наказателното
постановление и в АУАН административно нарушение.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че жалбата е основателна, а издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и
необосновано, с оглед на което следва да бъде отменено.
По
пункт втори от НП: административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП
Въззивникът е
наказан с административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. за нарушение на 100, ал.1, т.2 от ЗДвП. Съгласно този текст, водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно
средство, което управлява и за тегленото от него ремарке. Проверката на въззивника е извършена в гр.Белослав, след като служителите
са установили водача на процесия автомобил и именно там въззивникът не е представил посочените в НП
документи. Но същият има задължение да ги носи постоянно в себе си при
управлението на автомобил, доколкото разпоредбите на чл. 100 от ЗДвП вменяват
задължение само на водач на МПС да представи сочените документи. Поради това и
НП и в този му пункт следва да бъде потвърдено.
Воден от горното
и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НП №18-0422-000464/ 05.06.2018г. на Началник 4 РУП при ОД на
МВР- Варна, с което на М.С.М. ЕГН **********,
с което по пункт 1 е наложено
административни наказание: „Глоба” в размер на 200лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП,
ПОТВЪРЖДАВА
по пункт втори от Наказателно
постановление НП №18-0422-000464/ 05.06.2018г. на Началник 4 РУП при ОД на
МВР- Варна, с което на М.С.М. ЕГН ********** е наложено:
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл.183, ал.1,
т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на
Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: