гр. София ………..2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА А.А
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА Й.ОВАП.ГЕНЕВ
при секретаря Зоя
Пандурска и с участието на прокурор Калина Накова, като разгледа докладваното
от съдия А.а ВНОХД № 3580 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 07.04.2017
г. по
НОХД 5935/2014г. Софийски районен съд – Наказателна колегия, 9 състав е признал
подсъдимия Б.Г.М. за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.
325, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал.
1, б. “а“ вр. чл. 26, ал.
1 НК и
го осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години. Със същата
присъда подсъдимият е признат за невиновен и оправдан за част от
инкриминираните в обвинителния акт изрази и за бутане с ръка в областта на
гърдите на П.Н..
Софийски градски съд е сезиран с жалба от защитника на подсъдимия, в
която се посочва, че атакуваната присъда е незаконосъобразна и неправилна, тъй
като според защитата от текста на обжалваната присъда няма яснота въз основа на
какви доказателства е формирана волята на съда. Твърди се, че по делото не е
проведено всестранно, пълно и обективно доказване. Атакува се и наложеното на Б.М.
наказание поради негова явна несправедливост, породена от липса на задълбочен и
подробен анализ на всички смекчаващи отговорността му обстоятелства. Моли да
бъде отменен атакуваният съдебен акт и
постановен нов, с който подзащитният му бъде оправдан по повдигнатото
обвинение. Ако въззивната инстанция прецени, че са налице съществени нарушения
на процесуалния закон, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
съдебен състав или първостепенната присъда да бъде изменена като бъде намален
размерът на определеното наказание.
Депозирано е и допълнение към въззивната жалба, в което се анализират
събраните по делото доказателства и се достига до извода, че осъщественото от
неговия подзащитен не покрива състава на престъплението хулиганство.
Настоящият въззивен състав е сезиран и с жалба от подсъдимия, в която
посочва, че присъдата е незаконосъобразна и неоснователна и моли да бъде
оправдан по предявеното му обвинение. Отрича да е извършвал действията,
възприети за осъществени от негова страна от районен съд.
В жалбата се отправя и алтернативно искане при възприемане от страна на
въззивния съд на процесуални нарушения, извършени от първостепенния и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на районен съд или да бъде намалено наложеното му наказание с приложение
на разпоредбата на чл. 66 НК.
С въззивните жалби не се претендира събиране на
доказателства.
В
разпоредително заседание от 25.09.2018 г. въззивният съд по реда на чл. 327 НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия и свидетели пред въззивната инстанция, както и ангажирането на
нови доказателства в настоящото производство.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия – адв. А.
поддържа двете жалби и допълнението към тях. Счита, че свидетелите по делото
излагат пълна фактическа обстановка, от която е видно, че подсъдимият М. не е
осъществил престъплението хулиганство, тъй като става въпрос за реакция в
резултат на гняв. Моли съда да постанови оправдателна присъда по двете
повдигнати обвинения спрямо подсъдимия М. и да отмени атакуваната присъда на
СРС като неправилна.
Представителят
на СГП моли съда да остави жалбите без уважение и да потвърди
първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Прокурорът намира,
че по всички изложени аргументи във въззивната жалба и допълнението
първоинстанционният съд е дал отговор, като се е мотивирал, обсъждайки
събраните доказателства, за които счита, че са изчерпателни, достатъчни и
категорични, за да обосноват осъдителна присъда за двете деяния, извършени при
условията на чл. 26 от НК. Моли съда да потвърди присъдата и относно
справедливостта на наложеното наказание.
Подсъдимият
М., редовно призован, не се явява пред въззивния съд, поради което и при
наличието на предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК делото се разглежда в негово
отсъствие.
Софийски
градски съд след като обсъди доводите, изложени във въззивната жалба и
допълнението към нея, както и тези, изразени от страните в съдебно заседание и
след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не
са налице основания за нейната отмяна, а единствено за изменението й.
Въззивният
съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства,
прецени изложените в жалбата и протеста доводи и сам служебно провери изцяло
извършените процесуални действия и правилността на присъдата, установи следната
фактическа обстановка, различаваща се от приетата от първоинстанционния съд
единствено по отношение на някои от използваните от подсъдимия изрази:
Подсъдимият Б.Г.М. е роден
на *** г. в гр. Русе, български гражданин, неженен, безработен, със средно
образование, живущ ***, ЕГН **********. Той е осъждан, включително и с
определение от 17.06.2011 г. на Софийски градски съд, Наказателно отделение, 7
състав, с което е било одобрено споразумение от същата дата по н.о.х.д. № С -
411 / 2011 г., в сила от 17.06.2011 г., за извършено престъпление по чл. 246,
ал. 3 вр. чл. 243, ал. 2 от НК. На М. е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 61, ал. 2 от ЗИНЗС е
определено да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор. Наказанието било
изтърпяно за времето от 03.06.2011 г. до 21.10.2011 г„ когато М. бил освободен
от Затвора - София по изтърпяване.
При подсъдимия се
установяват отделни характерови черти със засилена степен на проявеност,
обуславящи своеобразна личностова структура и поведенчески нагласи - позитивно
себевъзприемане, с високо мнение за собствените качества и възможности,
подчертана демонстративност и увереност, неотстъпчивост, намалена
кооперативност, непрекъснат стремеж за себедоказване, като при противопоставяне
става раздразнителен и неподчиняем и всячески се стреми да доказва
своеобразната си правота. Тези характерови особености са в границата на
широката норма и не достигат до степен на личностово разстройство, а
представляват изразена личностова акцентуация, която не е болестно състояние, а
краен вариант на нормата. Не се установяват данни за патологични отклонения в
психичната сфера.
През 2013 г. и в началото на
2014 г. в мандата на 42-то Народно събрание на Република България и избраното
от него правителство на държавата, основно в столицата София се провеждали
продължителни протести срещу политиката на Министерския съвет и Парламента. Едновременно
с това, друга група хора протестирали срещу Президента на Републиката, който
смятали, че подкрепя протестите срещу правителството и парламента. Събитията,
свързани с тези протести били основна тема на журналистически интерес в
посочения период, както и публичните личности, които участвали в тях или,
съответно, ги критикували.
Подсъдимият Б.М. имал
сравнително широко отразена в медиите публична позиция във връзка с протестите,
като се сочел за представител на обществото. Той давал често изявления в
различни средства за масово осведомяване, в които представял себе си като
„неформален“ лидер на „Национално движение за свобода“, формално оглавявано от
приятеля му и сподвижник Й.Б.. Твърдял, че Движението участва в протести, тъй
като се бори за справедливост, срещу корупцията и въобще срещу всички
„безобразия“ в държавата ни, което намирал за дълг и чест на всеки българин.
Първоначално М. участвал в протестите, които се провеждали пред Президентството
и били насочени срещу президента Р. П., а впоследствие започнал да ходи и на
протестите срещу Министерския съвет, оглавяван от П.О.. По време на описаните
събития той участвал в неколкократни срещи с представители на Министерския
съвет. При посещенията му на протестите пред Народното събраните обаче,
останалите участници в тях не приемали присъствието му, защото смятали, че той
е провокатор и цели да злепостави съпротивата им срещу начина на управление на
държавата. Поради това многократно се налагало представители на полицията да го
отстраняват от групата на протестиращите. Обичайно при явяването си на площада
пред Народното събрание, той бил съпроводен с лица - членове на „Националното
движение за свобода“ които считал за свои съмишленици. Между тях били и Й.Й.Б.,
както и свидетелите Ц.Й.Б., П.П.Ц., Д.Т.С., М.Г.П., С.В.С., Ж.М.В., С.И.Т.,Д.А.
И., Е.А.Е., В. А. Г., В.С.В., С. А. Д., А. Г. М., М.Р.ов М., М..ДИ. и С.В.С..
Тъй като голямата част от
посочените лица, както и самият подсъдим М.,***, те били наели къща, находяща
се в столицата на ул. „Луи Айер“ № 160. Договорът за наем бил сключен между Й.Б.
като наемател и собственика - юридическо лице, представлявано от А.Ш.,
българска гражданка, която живеела в чужбина - като наемодател. Във времето на
описаните вече протести и интензивното присъствие на М. в центъра на медийния
интерес, Ш. подала сигнал до телевизия БТВ, в който твърдяла, че М. и хората му
обитават собствената ѝ къща, без да плащат дължими наемни вноски, като
отказват да я освободят въпреки поканите, което наложило Ш. да поиска
прекъсване на електрическото захранване на имота. По думите на Ш., М. се
заканвал с неблагоприятни последици за нея и семейството ѝ, ако продължи
да настоява той да напусне имота.
Тази информация мотивирала
свидетелката М.Ц.- репортер в посочената телевизия, да извърши журналистическо
разследване. Тя събрала нужните допълнителни сведения в разговори с госпожа Ш.
и преценила, че за изследването на нейните оплаквания срещу М. е много важно
със сигурност да установи и евентуално да успее да заснеме кадри дали
последният действително продължава да живее в къщата въпреки предприетите мерки
от собственика да го извади от нея. Затова тя се свързала по телефона с М. и се
представила за адвокат, упълномощен от А.Ш.. Поискала от подсъдимия да се
срещне с нея, за да разговарят във връзка е ползването на имота. М. се съгласил
и двамата направили уговорка да се видят на 13.01.2014 г. около 17.00 часа на
бензиностанция „Петрол“, която се намирала на бул. „България“ в близост до
къщата на ул. „Луи Айер“ 160. Последното било предложение на М. и в уговорения
час той се намирал там с М.Г., Ц.Б., Й.Б. и Д.П..
В същото време свидетелката Ц.заедно
с колегите си - свидетеля Л.К.- оператор в БТВ, и свидетеля Д. Т. - шофьор,
отишли директно пред къщата на А.Ш.. Тъй като входната врата на двора заварили
отворена, Ц.иК.влезли вътре и били посрещнати от свидетелката С. С., която била
излязла да завърже намиращите се в двора кучета. Ц.заявила, че двамата сК.идват
за уговорена среща с Б.М., след което влезли и във вътрешността на къщата.
Малко по-късно подсъдимият се обадил по телефона на Ц., която все още смятал за
адвокат. Тя му обяснила, че е отишла директно на адреса и малко по-късно М.,
заедно с посочените вече лица, се върнал в къщата.
Първоначално между него и
двамата служители на БТВ протекъл спокоен разговор за отношенията с А.Ш.. В
един момент обаче, подсъдимият М. забелязал на китката на свидетеляК.часовник,
който съдържал скрита камера за записи, която в момента не работела поради
техническа неизправност. Той разпознал часовника като вид с камера, тъй като
сам притежавал такъв в миналото. Това откритие провокирало силен гняв у
подсъдимия, който установил, че е бил заблуден от Ц.и К., за да ги допусне в
къщата. Веднага извикал срещуК.да спре да го снима.К.отрекъл да прави това, но
подсъдимият хванал часовника, както бил поставен на ръката на свидетеля, и със
сила успял да го свали от нея след като каишката се скъсала и го прибирал в себе
си.
Ц.иК.напуснали къщата и на
улицата пред нея се насочили към паркирания наблизо служебен автомобил,
управляван от свидетеля Т., от койтоК.взел предварително подготвената
видеокамера, а Ц.- микрофон, след което се насочили да заснемат интервю с М.,
който ги бил последвал извън къщата заедно с група от живущите в къщата,
включваща свидетеля Ц.Б. и неговия брат Й., както и свидетелите П.Ц. и Д.С..
Вече с включена камера, свидетелятК.започнал да заснема събитията, докато
свидетелката Ц.насочила микрофона си към подсъдимия М. и започнала да му
поставя въпроси, свързани с причината, поради която той все още обитава къщата
на А.Ш., макар че нейните адвокати са задействали процедури да бъде отстранен
от нея. Подсъдимият М. в отговор бутнал микрофона в посока към тялото на Ц.,
казвайки ѝ „Леко, не ми бутай тоя микрофон. Айде, дръпни тоя микрофон от
устата ми, бе“. Журналистът му казала да се държи по-културно и продължила да
настоява, че той е получил нотариална покана да напусне имота, а той ѝ
казал „Абе, много сте нагли, бе. Каква натурална покана има? Кой има натурална
покана? Кой бе? Кой от нас... Има си законен начин. Има... Абе, не ми бутай
микрофона в устата, бе!“ като в този момент избутал микрофона. Ц.му казала да
не я заплашва, а той отново й казал да си дръпне микрофона и че го докосва,
защото тя му го бута в устата, като я поканил да го захапе тя. Журналистката
помолила да не докосва нито нея, нито микрофона ѝ и опитала да го попита
откъде има джипа, с който се движел. Тогава М. хванал ветробрана, който бил
поставен на микрофона на Ц., изскубнал го от мястото му, насочил го към лицето
на Ц.и след това го захвърлил настрани. Продължил да повтаря на свидетелката да
си махне микрофона, както и думите „Бахти наглите хора, бе, братче!“ М.
говорел, като заканително клател глава и заплашвал служителите на БТВ, че ще ги
съди.
Ц.попитала М. какво работи,
при което М. й казал да влезе в къщата да й обясни като в същото време се
обърнал към някой от присъстващите негови познати, казвайки „пусни кучето, бе“.
Подсъдимият продължил да се обръща към репортера с думи да си махне микрофона
като в същото време, придвижвайки се към Ц., я принуждавал да се отдръпва назад
и така тя се оказала притисната до стена на ограда на къща, а М. стоял в
непосредствена близост до нея. Тя го предупредила да не я притиска, а той настоял,
че журналистката притиска него. Споменал, че е боксьор и може ей сега да
започне тренировката си. След като Ц.успяла да се измести от мястото, на което
я бил избутал подсъдимия, тя му поставила въпрос колко хора живеят в къщата на А.Ш..
Тогава подсъдимият я попитал „Кой ви праща тука, кого обслужвате?“ В ръката си М.
държал запалена цигара, от която пушел, вдигнал ръката си с нея с жест, който
накарал Ц.да помисли, че може да хвърли цигарата по нея, поради което му казала
да внимава е цигарата. На това М. отвърнал: „Ами ти внимавай е този микрофон,
дръпни се ей там! Ей там заминавай някъде! Те какво ще ми кажеш къде да
стоя...“ В същото време намиращият се заедно с М. навън свидетел Ц.Б. се
приближил в непосредствена близост до Ц., така че и двамата с подсъдимия на
практика я заобиколили, като Б.ѝ казвал да не манипулира общественото
мнение. Подсъдимият започнал да обижда свидетелката Ц., обръщайки се към нея с
„ей, манипулаторке мръсна“, „ционистко еврейче ли си“ и „ей, тиньо“. Ц.ги
помолила да се махнат от нея, на което Б.отвърнал, че ще се махне, когато и тя
се махне. Журналистът отново повторила поканата да се махнат от нея, при което М.
отново нарекъл екипа на БТВ „бахти наглите“ и със заканителен тон им казал да
влязат вътре. Отдалечавайки се леко от Ц.той хвърлил почти изпушената, но все
още горяща цигара, право в нейната посока, при което цигара преминала
непосредствено покрай косата на журналистката и леко опърлила част от нея преди
да падне на земята. Веднага тя казала на М. „Хвърлихте цигара по мен!“, а той
отвърнал с „Ма чак пък при тебе! Ей там я хвърлих цигарата, бе!“.
След този жест към Ц.подсъдимият
М. се обадил в 04 РУ-СДВР, като поискал на мястото да дойде полицейски екип,
тъй като журналисти незаконно влезли в къщата му. Тогава Ц.иК.се отдалечили от
групата мъже около М. и изчакали пристигането на полицейските служители в
близост до колата на БТВ. Малко по-късно на място дошли свидетелите М.Т. и Р.Н..
Те установили, че обстановката е вече спокойна, в тяхно присъствие не били
разменяни провокативни или обидни реплики. М. обяснил, че Ц.иК.са влезли с
измама в къщата и са го заснемали със скрита камера, като показал взетия със
сила от него часовник от ръката на К.. Полицейските служители поканили всички
да се явят в сградата на 04 РУ- СДВР, където М. предал с протокол за доброволно
предаване часовника. След снемането на обяснения и съставянето на протоколи за
полицейско предупреждение срещу Б.М. и неговите познати, всички лица били
освободени.
Вечерта на 14.01.2014 г. и
сутринта на 15.01.2014 г. в програмата на телевизия БТВ били излъчени репортажи
от разследването на Ц.по повод оплакванията на А.Ш. от М., както и кадри от
разговора на М. с журналистката Ц.и част от неговите действия спрямо нея.
На 15.01.2014 г. около 08.00
часа сутринта пред Народното събрание на РБ отново се провеждал протест срещу
органите на изпълнителната и законодателната власт. На него, за да го отразява,
се намирал свидетелят П.Н. - журналист и репортер от телевизия БТВ. Той работел
с оператора Н.М.. Около 09.00 часа Н. забелязал подсъдимия
М. се намирал на протеста
заедно със свидетелите Н.И., Ц.Б.,П.Ц., Д.С., Ж.В., С. Т.,Д.И.,Е.Е., В. Г., В.В.,
С. Д., А. М., М.М., М.И. и С. С.. М. застанал на стълбите на паметника на Цар
Освободител с лице към сградата на Народното събрание, а останалите му
сподвижници се намирали в близост до него, като точно зад него стоял свидетелят
С. С..
Непосредствено до така описаната
група се намирал и свидетелят М. Г. - българин с македонско гражданство, който
работел като журналист и заедно с група интелектуалци посещавал протестите в
София, пътувайки от гр. Струмица в Македония, където живеел. От честите си
посещения на протестите, Г. познавал по физиономия подсъдимия М. и знаел
прякора му „Петното“. Смятал, че М. е поддръжник на кабинета на премиера П.О. и
се явява на протеста срещу последния, за да прави провокации, поради което и
той бил от хората, които явно изразявали възмущение от присъствието на М. на
този площад. Така, когато М. застанал на стълбите на посочения паметник, Г. се
обърнал към него и му казал, че няма място там, защото защитава „ненародната
власт“, срещу която той и неговите познати са дошли чак от Македония да
протестират. Подсъдимият тогава му казал „Боклук македонски, ако не ти харесва
тука, бягай в Македония“. Г. отвърнал, че е храбър човек и не се страхува от
„мутри“, които защитават интересите на мафията, а М. отвърнал „Знаеш ли каква
мутра ще ти дам, ще дойда да ти тресна един юмрук“.
Свидетелят Н., който се
намирал в близост до паметника и дочул част от скандала между М. и Г., решил,
че трябва да проведе разговор с подсъдимия, тъй като бил провокиран от видяното
в репортажа на М.Ц.и от поведението на М. спрямо нея, което - по мнението на
журналиста - било неджентълменско и хулиганско и влизало в пряко противоречие с
обявените от Движението му ценности и борбата им за права и справедливост.
Приближил се до М., който стоял на последната стълба на паметника, и застанал
прав с лице към него на долната стълба. Обърнал се към подсъдимия с въпрос дали
смята, че с поведението си спрямо М.Ц.пази човешките права, в каквото движение
членува, като приближил микрофона си на около 20-30 см от устата на подсъдимия,
каквито били техническите изисквания, за да може звукът да се записва, още
повече да се притъпят смущенията от силния околен шум от протестиращите. При
повторното задаване на въпроса подсъдимият му казал „Не ми ври това нещо в
устата, махни се от тука, нали знаеш, че се изнервям, не ми бутай тоя микрофон
толкова близо, защото се изнервям“. Н. не мръднал и настоявал за отговор,
поради което подсъдимият го избутал с ръка, след което Н. отново го доближил.
Тогава подсъдимият замахнал срещу репортера с ръце, вдигнати в лактите и свити
в юмрук като ги движел, наподобявайки удряне на боксова круша и казал на Н. „Изчезни
оттука, аз ще започна да играя бой със сянка“, което представлявал термин от
бокса, при което боксьорите замахват във въздуха сякаш срещу тях има съперник
или боксова круша. Веднага след това М. се оттеглил от паметника и журналистът
не го последвал. Цялата сцена била заснета от камерата на оператора М..
Около половин час по-късно
на място пристигнал екип от полицейски сили „Кобра“, които задържали М. и
лицата, които били с него и ги отвели към поделение на МВР.
Репортаж
от разговора между Н. и М. бил излъчен в същия ден в програмата на БТВ.
Гореизложената
фактическа обстановка въззивният съд установи въз основа на събраните от
първата инстанция доказателства и доказателствени средства, а именно: писмени
доказателства - протокол за доброволно предаване от 13.01.2014 г„ протоколи за
полицейско предупреждение от 13.01.2014 г„ сигнал-жалба от „А.И.“ ЕООД до
началника на 04 РУ-СДВР, удостоверение за актуално състояние на последното
дружество, договор за отдаване под наем на недвижим имот от 12.07.2013 г. и приемо-предавателен
протокол към него, нотариална покана от 18.12.2013 г„ жалба от Б.М. срещу А.Ш.
до началника на 04 РУ-СДВР, протокол за доброволно предаване от 16.01.2014 г„
справка от „БТВ М.Г.“ относно заеманите длъжности от свидетелите Ц.и К.,
справка за съдимост на подсъдимия Б.М. и справка от ГДИН относно времето, през
което той е търпял наказание „Лишаване от свобода“, заповеди за задържане на
лица, протоколи за личен обиск, актове за установяване на административно
нарушение и протоколи за полицейско предупреждение, всички от 15.01.2014 г„
протокол за доброволно предаване от В. Г. на един брой метален бокс; писмените
доказателствени средства - протоколи за разпознаване на лице от 15.01.2014 г.
на подсъдимия М. от свидетелите П.Н. и М. Г.; гласните доказателствени средства
- обясненията на подсъдимия Б.Г.М., показанията на свидетелите М.К.Ц., Л. Г. К.,
Д. К. Т., Н.И. И., П.П.Ц., М.Г.П., М.Т. Т., Р. Д.Н., Д. А. И., Е.А.Е., А. Г. М.,
С.В.С., Н.А.М., П.Н. Н., М. Л. Г. (вкл. приобщените от досъдебното производство
по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК),П.С. С., И.П. Ж., както и
показанията от досъдебното производство, приобщени със съгласието на всички страни
на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 5 от НПК на свидетелите Ц.Й.Б., Д.Т.С.,
С.В.С., Ж.М.В., С.И.Т., В. А. Г., В.С.В., С. А. Д., М.Р.ов М. и М..ДИ.;
заключенията на - единична СПЕ и комплексна СППЕ по отношение на подсъдимия,
изготвени от вещите лица А. М.-П.а и М.К.и Д.З., видеотехнически експертизи,
изготвени от вещите лица П. В., Б.Ж.и Д.С., комплексна техническа експертиза,
изготвена от вещите лица Б.Ж.и П. В., комплексна техническа експертиза,
изготвена в съдебното производство от вещото лице Е.Л.; веществените
доказателства — един брой часовник, два броя оптични носители - компакт дискове
със записи на част от програмата на телевизия БТВ и един брой метален бокс.
Решаващият съд, след направен анализ на
доказателствените източници по делото, е стигнал до принципно правилни крайни
изводи по отношение виновността на подсъдимия.
Правилно
в основата на фактическите си изводи първоинстанционният съд е поставил
записите, направени от операторите на телевизия БТВ и излъчени в програмата
ѝ, както и представените от подсъдимия записи от паметта на мобилни
телефони. Следва да бъде отбелязано, че фактическите изводи на двете съдебни
инстанции са основани не само на видеозаписите от репортажите, излъчени в
програмата на БТВ, но и на тези, представени от самия подсъдим, поради което и
предвид съответствието между съдържанието на видеозаписите от двата източника,
възраженията на защитата за липса на обективност на тези доказателства са
неоснователни. От заключенията на експертизите, чиито обект са били тези
веществени доказателства, става ясно, че по тях липсват следи от манипулация,
съдържанието им съответства на гласните доказателствени средства, поради което правилно
са преценени като достоверен източник на информация за фактите от обективната
действителност. Поради това настоящият състав, подобно на първия съд, се
позовава на видеозаписите и заключенията на съответните експертизи,
възпроизвеждащи съдържанието им, при формиране на изводите си за поведението на
подсъдимия от обективна страна, извършените от него действия и употребените
думи. Вследствие на това въззивният състав изведе фактически изводи по смисъла
на чл. 316 НПК, които се различават от тези на контролираната инстанция, поради
което прие за установена фактическа обстановка различна от възприетата от районния
съд досежно изречените от подсъдимия инкриминирани изрази.
Въззивният
съд не споделя фактическите изводи на първостепенния по отношение на
констатациите, че подсъдимият е отправил къмК.и М.Ц.думите: "да ви еба
майката, ще си платите, ще видите", както и думите "ти ще видиш"
към Ц., като намира, че от материалите по делото не се доказва изричането на
тези изрази. Нито в показанията на разпитаните свидетели, нито във
видеозаписите се съдържат данни за посочените изрази, поради което подсъдимият
следва да бъде признат за невиновен за тях. Същевременно се установи, че
подсъдимият М. е изрекъл спрямо Ц.изразите: „ей, манипулаторке мръсна“,
„ционистко еврейче ли си” и „ей тиньо”, за които е бил оправдан от
първостепенния съд, като същите се съдържат в приобщените и кредитирани от
двете инстанции видеозаписи.
Настоящият
състав се солидаризира с направения в мотивите към атакуваната присъда анализ
на свидетелските показания, поради което не намира за необходимо да го
преповтаря или допълва. Подобно на първия, въззивният съд кредитира изцяло показанията
на свидетелите М. Ц., Л. К., Д. Т., М.Т., Р.Н., П.Н., Н.М., М. Л. като незаинтересовани,
логични, непротиворечиви и подкрепени от съдържанието на видеозаписите. Не
следва да бъдат споделени доводите на защитата за пристрастност на показанията
на тази група свидетели, доколкото не се установиха по-близки от обичайните
колегиални връзки между тях, които да породят съмнение в достоверността на
заявените обстоятелства, а твърденията им изцяло съответстват на останалите
доказателства по делото. Вярно е схващането на районния съд, че заявеното от
свидетеля М. Л. не разкрива признаци на пристрастност, а е насочено към
добросъвестно излагане на възприетите от свидетеля обстоятелства от
инкриминираната дата и отразява възмущението му от поведението на подсъдимия в
конкретната обстановка на политическо напрежение в българското общество.
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетелите Т. иН.
като безпристрастни и подкрепени от другите доказателствени материали. Следва
да бъде отбелязано, че полицейските служители са пристигнали в момент, когато
обстановката в двора на къщата е била вече по-спокойна, като възприятията им
относно поведението на участниците в конфликта са до голяма степен обусловени
от заявеното от последните.
Верни
са изводите на районния съд, че показанията на свидетелите Й.Д.иП.С. не
изясняват обстоятелства, конкретно относими към предмета на делото, а най-общо
касаят присъствието на подсъдимия М. на протести, като в заявеното от С. не се
конкретизират обстоятелства за инкриминираната дата, а свидетелятД.е
категоричен, че тогава не е бил на работа. Данни единствено за присъствието на
подсъдимия на протест на 15.01.2014 г. се съдържат и в показанията на
свидетелите Ж.В., С. Т., В. Г., В.В., С. Д., М.М. и М.И., поради което съдът ги
кредитира единствено за това обстоятелство. По отношение на събитията по време
на протеста на инкриминираната дата показанията им нямат доказателствена
стойност, тъй като самите свидетели твърдят, че са се намирали на известно
разстояние от подсъдимия, както и че част от тях в даден момент са отишли за
чай, поради което съдът намира за нормално същите обективно да не са могли да
възприемат обстоятелства от обхвата на предмета на доказване по делото.
Въззивният
състав, подобно на първоинстанционния, намира за неотносими към предмета на
делото показанията на свидетеля И.Ж.. Доколкото същият не е бил очевидец на
поведението на подсъдимия по време на процесните събития, казаното от него не
допринася за изясняване на обективната истина за инкриминираните деяния. По
отношение на показанията на останалите свидетели – съмишленици на подсъдимия М.,
а именно Ц.Б.,П.Ц., Д.С., С. С., Н.И., М. П.,Д.И.,Е.Е., А. М. и С. С.,
настоящата инстанция констатира описаната от районния съд особеност, че
разказите им са концентрирани върху поведението на журналистите, както и че
целят да омаловажат поведението на подсъдимия М.. За да не ги кредитира в
частта, касаеща поведението на М., въззивният съд отчете наличието на множество
противоречия както между показанията на самите свидетели от тази група, така и
с обясненията на подсъдимия и съдържанието на видеозаписите. В голяма степен,
казаното от свидетелите има оценъчен характер, като има малък принос за
изясняване на фактическата обстановка по делото. С оглед на това, правилно
районният съд ги е кредитирал единствено в частите, в които посочват къде, кога
и по какъв повод са се намирали.
Правилно
решаващият съд е преценил, че в съществената си част обясненията на подсъдимия М.
не допринасят за изясняване на предмета на делото като същите съдържат
преобладаващо оценъчни съждения по избрани от него въпроси. В частта, имаща
отношение към инкриминираните деяния, въззивният състав приема същите за годно
доказателствено средство, доколкото не се опровергават от другите
доказателствени материали. Подсъдимият не оспорва обстоятелството, че е
измъкнал и хвърлил настрана ветробрана на микрофона в къщата, нито съдържанието
на отправените към журналистите изрази, като възпроизвежда част от тях в
съдебно заседание и заявеното от него кореспондира със съдържанието на
видеозаписите и показанията на свидетелите от екипа на БТВ. За единственото
противоречиво обстоятелство – това дали е хвърлил цигарата си по журналиста или
не, правилно съдът се е доверил на показанията на свидетелката Ц.като
настоящата инстанция намира за верен и се солидаризира с направения анализ на
цялостното поведение на М., от което се извежда умисълът му. Показателен за наличието
на такъв е самият жест на демонстративно хвърляне на горяща цигара към
свидетелката като в случая за съставомерността на деянието е без значение дали
подсъдимият е искал да постигне нараняването ѝ като резултат или само да
създаде основателен страх у нея. В тази връзка настоящият състав преценява като
неоснователни възраженията на защитата за липса на умисъл.
Настоящият
състав кредитира приложените по делото писмени и веществени доказателства, считайки,
че са приобщени по надлежния ред и допринасят за изясняване на обективната
истина. Правилно съдът е дал вяра и на писмените доказателствени средства като
същите са изготвени по надлежния ред и са годни да установят съответните
обстоятелства.
Въззивният
съд, подобно на предходния, кредитира като обосновани и обективно изготвени
заключенията на извършените експертизи.
Изводите
си за предходните осъждания на подсъдимия настоящият състав направи от
приложената по делото справка за съдимост.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е
направил верни правни изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция
като обосновано е приел, че от събраните по делото доказателства може да бъде
направен един несъмнен извод, че подсъдимият Б.М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния състав, че осъществените от обвиняемия действия на 13.01.2014 г. пред къща на ул. *******и на
15.01.2014 г. на площад Народно събрание са непристойни, нарушават съществено и
грубо обществения ред и изразяват явно неуважение към личността на лицата, към
които е било насочено поведението на подсъдимия и останалите очевидци на
ситуацията и към обществото като цяло. Тези действия на подсъдимия
представляват грубо нарушаване на обществения ред.
По
отношение на първото деяние действията на подсъдимия - посягане към ръката на
оператора в "БТВ М.Г." АД и отскубване поставения на нея часовник,
блъскане с ръка на микрофона, държан от Ц.и крещене да се махне и да махне
микрофона, изтръгване на ветробрана на микрофона, последвано от насочването му
към лицето на репортерката и хвърлянето му на земята, изблъскването на Ц.в
областта на раменете и притискането ѝ до стената на оградата с тялото си,
отправяне на заплахи за физическото здраве на свидетелката и хвърлянето на
запалена цигара към лицето ѝ безспорно са в разрез с общоприетите норми
за поведение в обществото и изразяват явно неуважение към него. Не без значение
е и обстоятелството, че поведението на подсъдимия ескалира след като последният
разбира, че свидетелите са журналисти, които го снимат, за да излъчат репортаж.
Цялостното поведение на М. сочи не просто към защита на личната му
неприкосновеност като не отговаря на поставените от журналистката въпроси, а
към заплаха за здравето на журналистката и оператора, към унижаване на
достойнството им и омаловажаване на техния труд. Демонстративното притискане на
журналистката към стената, заплашителните жестове и думи, отправени към нея са
израз на агресивното и нападателно поведение на подсъдимия, чиято реакция,
както отбелязва защитника в допълнението към въззивната жалба, е съзнателно
провокирана с цел медийна сензация. В подкрепа на приетото от съда е и това, че
подсъдимият е подал сигнал в полицията в значително по-късен момент, след като
е отправил множество заплахи към екипа на телевизията, знаейки, че действията
му са заснемани.
Въззивният
съд споделя изводите на първоинстанционния и по отношение на осъщественото на
15.01.2014 г. деяние. Липсва съмнение, че действията на подсъдимия на площад
Народно събрание са изразявали явно неуважение към обществото като са се
изразявали в буйство и неправомерен физически контакт спрямо свидетеля Н. и
отправяне на заплахи, ругатни и обиди спрямо Н. и М. Г., несъвместими с
обществените и морални норми на поведение. Следва да бъде отбелязано и това, че
отправените към свидетеля М. Г. изрази са били с националистическа насоченост,
с което подсъдимият е изразил открито висока степен на неуважение към личността
на свидетеля. Действията на подсъдимия са били извършени на публично място,
където е имало множество от хора, чието достояние са могли да станат те. Заради
наличието на медийни екипи, които да отразяват протестите, поведението му е
могло да предизвика още по-широк обществен отзвук. Именно тази демонстративна,
провокираща непристойност на действията на дееца характеризира същите като посегателство срещу установения обществен
ред.
Въззивният
съд не споделя доводите на защитата, касаещи личностните качества на
подсъдимия, в частност склонността му да се влияе по-осезаемо от външни фактори
при ръководене на постъпките си. Видно от заключението на изготвената в
досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза, към момента на
деянията подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си. особеностите на личността му са били в границите
на изразена личностова акцентуация, като вещите лица не са констатирали
отклонения, които да обуславят болестна мотивация. В нито една от експертизите
вещите лица не са констатирали възприятно-представни, мисловни и емоционално-волеви
разстройства, характерни за психотичните състояния и разстройства, като са дали
заключение, че представите на подсъдимия съответстват на реалността. С оглед на
това не може да бъде прието, че подсъдимият е имал личен мотив за действията
си, в частност, че е бил провокиран от поведението на лицата, срещу които е
било насочено то. Още повече, че М. е публична личност, за която е разумно
очакването, че има и готовност да приема негативни коментари без непременно да
използва вулгарни изрази, за да изразява възмущението си от това, че не е
одобряван от определени членове на това общество, както вярно е отбелязал
районният съд.
Не се
установи от обективна страна на 13.01.2014 г. подсъдимият да е отправил къмК.и М.К.Ц.думите
"да ви еба майката, ще си платите, ще видите" и "ти ще
видиш" към Ц., поради което неправилно е осъден за тези изрази от
първоинстанционния съд и следва да бъде оправдан от настоящия състав.
Действайки
като инстанция по фактите, въззивният съд установи, че подсъдимият е отправил спрямо
Ц.изразите „ей, манипулаторке мръсна”, „ционистко еврейче ли си” и „ей, тиньо”,
за които му е било повдигнато обвинение от прокуратурата, но е бил оправдан от
първоинстанционния съд. Така допуснатото от първостепенния съд нарушение не
може да бъде поправено от въззивния съд, доколкото делото пред въззивната
инстанция е образувано единствено и само по жалби на подсъдимия и неговия
защитник, като липсва съответен протест в тази насока. Ето защо и за въззивния
съд не съществува възможност да измени присъдата в тази част, тъй като би
нарушил забраната за влошаване на правното положение на подсъдимото лице, без
наличието на съответен протест.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна деянието е извършено и
при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, т. „а“ от НК, след
като е бил осъждан със споразумение по Н.О.Х.Д. № С - 411/2011 г., в сила от
17.06.2011 г., за извършено престъпление по чл.246, ал. 3, вр. чл. 243, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание от една година ЛОС, което да бъде
ефективно изтърпяно. От датата на изтърпяване на това наказание до датата на
довършване на престъплението не са изминали повече от 5 години, поради което е
налице квалифициращият признак на чл. 325, ал. 4 от НК в редакцията му към
момента на довършване на деянието, сега ал. 5 на същия член.
Настоящата
съдебна инстанция изцяло споделя изводите на районния съд относно субективната
страна на престъплението, а именно, че същото е осъществено при форма на вината
пряк умисъл. М. е съзнавал, че действията му ще предизвикат обществен отзвук,
съзнавал е, че с тях не спазва установените правила за поведение в обществото, предвиждал
е общественоопасния характер на деянието си и настъпването на
общественоопасните му последици, като във волево отношение е искал и целял
тяхното конкретно настъпване. Налице е също изискуемият за деянието хулигански
мотив, като поведението на журналистите и свидетеля Г. не го изключва. По
отношение на квалифициращия признак подсъдимият е знаел, че извършва двете
деяния, след като е бил осъждан за извършено тежко умишлено престъпление на
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, което е изтърпял ефективно в
затвора и не са изминали повече от пет години от датата на освобождаването му.
Правилно
първоинстанционният съд е преценил, че са налице предпоставките на чл. 26, ал.
1 НК по отношение на извършените от подсъдимия две деяния, като е отчел
особеностите на всяко едно от деянията.
Предвид
гореизложеното, правилно първоинстанционният съд е преценил, че подсъдимият Б.М.
е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Първоинстанционният
съд е спазил принципите при индивидуализиране на наказанията, съдържанието на
които са в съблюдаване на мярата за използваната наказателна принуда, предвид
изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и достатъчно за
постигане целите си, обявени в чл. 36 от НК, както е взел предвид, както
конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на подсъдимия.
Правилно
като отегчаващи отговорността обстоятелства районният съд е отчел броя деяния,
съставляващи продължавано престъпление, предходните осъждания на М.,
осъжданията му, извън това, предопределящо рецидива, които очертават М. като
личност със завишена степен на обществена опасност, избрания механизъм на
извършване на престъплението, характеризиращ самите деяния със завишена степен
на обществена опасност, обстоятелството, че е достигнало до множество хора със
средствата на масовата комуникация и така е предизвикало сериозно възмущение. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство за първото деяние вярно е преценено
поведението на служителите на БТВ.
При
преценка на така определеното от първоинстанционния съд наказание, настоящата
инстанция не намери основание за изменение на същото. Правилно СРС е счел, че в
случая не са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да обуславят приложението на чл. 55 от НК и е определил
наказанието при условията на чл. 54 НК. С оглед на това настоящият съдебен
състав достигна до самостоятелен извод, че така определеното наказание
„лишаване от свобода“ в размер на две години, което да бъде изтърпяно ефективно
при строг режим, в достатъчна степен би отнело възможността на подсъдимия да
върши други престъпления и би оказало необходимото превъзпитателно и
предупредително въздействие.
Правилно
с оглед изхода на делото, подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото,
както и държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист за
принудителното им събиране.
При
служебна проверка на материалите по делото въззивният съдебен състав не
установи допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, водещи
до цялостна отмяна на атакувания съдебен акт.
Поради това и на основание
чл. 334, т. 3 и т. 6, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда от 07.04.2017
г., постановена по НОХД 5935/2014 г. по
описа на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 9 състав, като я ОТМЕНЯ в
частта, в която подсъдимият Б.Г.М. е признат за виновен в това, че на
13.01.2014 г. за времето от около 17:00 часа до 18:00 часа на адрес в гр.
София, ул. *******, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото като отправил къмК.и М.К.Ц.-
репортер в "БТВ М.Г." АД, телевизия "БТВ" думите: "да
ви еба майката, ще си платите, ще видите" и отправил към Ц.думите "ти
ще видиш", като го ОПРАВДАВА по обвинението в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в
останалата ѝ част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.