Мотиви:
Образувано е съдебно производство по чл. 183 ал.1 НК срещу Г.Р..
Въз основа на док.материал съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Обв. Г.И.Р. и
свидетелката Д.Ц.Г. сключват граждански брак на 25.09.2004г.,за което е
съставен акт за граждански брак № 0331/ 25.09.2004г. на Район Студентски, СО
гр.София. От брака си имат родени две деца-И. Г. Р.,***05г. с ЕГН ********** и З.
Г.а Р., родена в гр.София на 04.12.2006r. с ЕГН ********** .
С Решение на
Районен съд-гр.София № 111-84-41 от 07.10.2010год. по гр.дело №5059 по описа на
съда за 2009г., влязло в сила на 07.04.2010г.бракът между обв.Р. и свид.Д. Ц. Г.
е прекратен с развод, като съдът е утвърдил постигнатото помежду им
споразумение по чл.101, ал. 3 от СК/отм./, съгласно което обв.Р. е осъден да
заплаща на родените от брака деца-И. и З. Г.и Р. чрез тяхната майка и законна
представителка Д. Ц. Р. с фамилно име след развода Г. / свид.Д.Г./, месечна
издръжка в размер на по 45,00 лева месечно за всяко едно от децата, считано от
датата на влизане в сила на съдебното решение за прекратяване на брака
/07.04.2010г./ до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването
на същата.
Обв.Р. не изпълнява задължението
си за заплащане на издръжка към малолетния си син И. Г. Р. с ЕГН **********
чрез законната му представителка-свид.Г. /майка/ за периода от 07.04.2010г до
07.12.2011 г. включително в размер на повече от две месечни вноски, а именно -
двадесет месечни вноски, на обща сума в размер на 900,00 лева. Също така обв.Р.
не изпълнява и задължението си за изплащане на издръжка и към малолетната си
дъщеря З. Г.а Р. с ЕГН**********,чрез законния и представител-свид.Г. /майка/
за периода 07.04.2010г. до 07.12.2011 г. включително в размер на повече от две
месечни вноски,а именно двадесет месечни вноски на обща сума в размер на 900.00
лева.
В хода на
досъдебното производство Г.И.Р. е привлечен в качеството на обвиняемо лице на
12.12.2011г. за престъпление по чл.183 ал.1 и по чл. 183 ал.1 вр. чл. 23 ал.1
от НК. Спрямо обвиняемия Р. е взета мярка за неотклонение-„Подписка".
Разпитан в досъдебното производство същият дава обяснения и признава авторство.
Обв.Р. признава, че не е заплащал 17.04.2010г. до 07.12.2011 г. дължимите от
него по силата на влязло в сила съдебно решение месечни вноски за издръжка на
всяко едно от двете деца, но не поради финансови за обвиняемото лице затруднения,
а поради това, че е нямал връзка с тях,но заявява намерение за в бъдеще да
плаща редовно месечните вноски,които дължи за издръжка за всяко едно от двете
деца. Приложеното към материалите по делото свидетелство за съдимост на обв. Г.И.Р.
удостоверява, че е осъждан - с присъда от 12.04.2011 г., влязла в законова сила
на 14.2011 г. по НОХД № 2252/2011 г. на СРС е осъден за престъпление по чл. 354а
ал.5вр.ал.1 от НК с наложено наказание глоба , като преди това обв.Р. е вече
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по реда на чл.78а от НК съответно : по НАХД № И2006г. на РС-гр.Царево с решение
в сила от 23.05.2007Г. и с решение от 25.07.2008г.,влязло в нова сила на
12.08.2008г. по НОХД № 3585/2008г. на РС-гр.София.
Изложената
фактическа обстановка сочи за осъществени от обвиняемия Р. от обективна и субективна
страна престъпления по чл.183 ал.1 от НК и по чл.183 ал.1 вр.23 ал.1 от НК.
Разпоредбата
на чл.183,ал. НК изрично постановява, че се държи наказателно отговорен този, който,
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. Изпълнителното
деяние на престъпния състав по чл.183,ал.1 НК ce свързва с наличието на съдебно решение,
без да съществува изискване да е образувано изпълнително производство /каквото
има/ за събиране на вземанията или наказателната отговорност да вързана с
гражданскоправната погасителна давност. С чл.183,ал.1 НК са създадени
допълнителни гаранции за своевременно изпълнение на съдебните решения относно
заплащане на издръжка от родител на дете. Осигурена е наказателноправна защита
на интересите на низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни
условия за неговото отглеждане и получаване на образование, защитено е и
правото на родителя за принос и оказване материална подкрепа на неговото
дете.Законът изрично не изисква като задължителен признак на престъплението
наличието на изпълнително производство.Такъв извод не се налага и при
тълкуването на състава. Аргумент за такова тълкуване да се изведе и от
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 НК, в която изрично е посочено, че деецът не се наказва,
ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението
си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия, както е в
конкретния случай. Това означава.че освобождаването от отговорност е свързано с
доброволно изпълнение на съдебното решение.С оглед изложеното следва да се
приеме, че наказателна отговорност по чл.183,ал,1 НК възниква, независимо от
това дали е образувано изпълнително производство за изпълнението на съдебното решение
относно заплащане издръжка на низходящ.
От обективна страна обвиняемият Р.
е осъществил всички признаци от състава на престъпленията по чл.183 ал.1от НК и
по чл.183 ал.1 вр. чл. 23 ал.1 от НК.
След като е бил осъден да изплаща
ежемесечна издръжка за сина си -ненавършилия пълнолетие Г. Р. с ЕГН **********,
обвиняемият не е изпълнил това свое задължение в размер вече от две месечни
вноски, с бездействието си е осъществил състава на престъплението на чл. 183,ал.1
от НК. Издръжката за непълнолетното дете на обв.Р. в размер на по 45,00лева
месечно е дължима от него, съгласно влязло в сила решение на граждански съд, и
не е платена от обв. Р. за период не по-малко от два месеца като необходимият
минимум от неплатени, поне две вноски, за да възникне отговорността му по
чл.183, ал.1 НК, е налице-неплатена месечна от 07.04.2010 г. до 07.12.2011 г.
включително / в конкретния случай двадесет месечни вноски/ по силата на съдебно
решение на СРС, постановено по гр.дело № 5059/2009г.по описа на СРС, влязло в
законова сила на 07.04.2010 г.
Обвиняемият Р. от обективна
страна е осъществил и друго престъпление по чл. 183 ал.1 23 ал.1 от НК в
условията на реална съвкупност с посоченото по -горе престъпление по чл. 183,
ал. 1 НК, след като е бил осъден по силата на съдебно решение на СРС ,
постановено по гр.дело № 5059/2009г. по описа на СРС, влязло в законова сила на
07.04.2010г. да изплаща ежемесечна издръжка за дъщеря си - ненавършилата
пълнолетие З. Г.а Р. с ЕГН **********, обвиняемият не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, с бездействието си е осъществил
състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.183, ал. 1 от НК в
реална съвкупност по см. на чл. 23 ал.1 с осъщественото от него престъпление по
чл.183 ал.1 от НК. Издръжката за малолетната дъщеря на обв.Р. в размер на по
45,00 лева месечно е дължима от него, съгласно влязлото в сила решение на
граждански съд, и не е платена от обв. Р. за периода от 07.04.2010г. до 07.12.2011
г. включително т.е. налице са неплатени от обв.Р. повече от необходимият минимум
от неплатени поне две месечни вноски, за възникване отговорността му по чл.
183, ал. 1 НК - в конкретния случай двадесет месечни вноски за детето З. Р..
Деянията,
осъществени от обв. Р., не биха могли да се квалифицират като маловажен случай
по смисъла на чл.9, ал.2 от НК /при съобразяване на критериите на чл. 93, ал.9 от НК/, тъй като квалифицира като
такова, само когато по степен на обществена опасност и укоримост е по-леко от
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. По-ниската обществена
опасност се определя от цялостната характеристика на деянието и дееца. От
значение са и други обстоятелства като дали е налице продължавано престъпление
или повторност, способа и начина по които е осъществено деянието, личността на
дееца, мотивите и подбудите, от
които се е ръководил при извършване на престъплението и др. В настоящия случай, преценявайки, обстоятелството, че обв. Р. е
осъждан, с оглед личността на обвиняемото лице-обремененото му съдебно минало
се аргументира извода, че степента на обществената опасност е по-висока в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид и случаите не може
да се квалифицират като маловажни. В контекста на настоящия казус не може да се
аргументира извод, че деянията са малозначителни, което следва както от
посоченото по-горе, така и от аргумент за обратното във връзка с легалното
определение „малозначителност” /чл.9 НК/ и трайната съдебна практика в тази
насока.
От субективна
страна деянията от обв.Р. са извършени виновно, при форма на вината „пряк”
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК, като е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици
и е искал настъпването на тези последици. Обв.Р. е знаел от една страна, че
като не изпълнява своите задължения по изплащане издръжките за децата си,
нарушава влязло в сила съдебно решение, а от друга, не е имал воля и желание да
заплати задължението си.
Подсъдимият е
действал при пряк умисъл, съзнателно целял неправомерния резултат, който е
обективизация на действията му.
Налице са
всички елементи от обективния и субективния състав на чл. 183, ал.1 НК.
Съдът наложи
за всяко от деянията наказания по седем месеца лишаване от свобода условно с
изпитателен срок от по три години.
На основание
чл.23 НК определи общо наказание седем месеца лишаване от свобода, като на
основание чл.66 НК отложи изпълнението му с изпитателен срок от три години.
Съдът се съобрази
с разпоредбите на чл.36 НК, при определяне наказанието - при смекчаващи вината
обстоятелства, взе предвид младата възраст на подсъдимия, самопризнанията и
съжалението за извършеното.
Съдът приложи
разпоредбите на чл.66 от НК, тъй като за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
по мнение на съда, не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието,
условната присъда ще го мотивира към правомерно поведение. Миналите осъждания
на подсъдимия не са пречка за приложение на чл. 66 НК.
Мотивиран от
гореизложеното съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
ПЕТЪР ПЕВТИЧЕВ
Вярно с оригинала.
Секретар: Д.Пеева