Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 08.11.2018 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 908 по описа за 2018 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-000819
от 11.06.2018 г. на Началника на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на В.И.П.
***, административно наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5-то от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са му отнети 10 контролни точки.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят П., който го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното
постановление като незаконосъобразно. Сочи, че същото е издадено в нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че не е извършил описаното в
АУАН и НП нарушение, а фактите, послужили като основание за налагане на
наказанието, не съставляват нарушение по смисъла на закона. Подробно са развити
съображения за това, че в обжалваното НП не са посочени факти и обстоятелства,
които да доказват наличието на опасност за насрещно движещите се автомобили или
тези, които са се движели в неговата лента. Твърди, че ако е била възникнала
опасност то е следвало тя да бъде реална и конкретна, а не условна и обща. Подробно
също така са развити и съображения обосноваващи тезата на жалбоподателя, че
липсват елементи от фактическия състав на посочената санкционна норма, както и
че не е дадена точната й квалификация, тъй като посоченото 5-то предложение
касае маневрата „разминаване”, а в обстоятелствената част е описана маневрата
„изпреварване”.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Представено е писмено становище от
процесуалния му представител мл.адвокат Г.Григоров от ВТАК (пълномощно л.17), в
което се сочи, че изцяло поддържа подадената жалба с наведените с нея
възражения и доводи и ги доразвива.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Е.П.К. и П.А.К., както и от
изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка :
На 31.05.2018 г. жалбоподателят В.П.
управлявал лек автомобил марка „Ягуар ХЖ” с рег.№ СВ 65-80 МА по първокласен
път № 4, на територията на община Ловеч. Движел се в колона от автомобили, с
посока на движение гр.Варна. Около 11:20 часа бил на км 58+400, когато на
разрешено за това място (прекъсната осева линия), предприел маневра
„изпреварване” едновременно на движещите се пред него служебен автомобил на ОД
на МВР Ловеч, в който били свидетелите Е.К. и П.К. и товарен автомобил, движещ
се начело на колоната. Откланяйки се наляво,
жалбоподателят навлязъл в насрещната лента за движение, като преди да завърши
маневрата създал опасност за насрещно движещия се автомобил, който за да
избегне сблъсък и даде възможност на изпреварващия автомобил да завърши
маневрата като се прибере в неговата лента за движение, задействал спирачната
система и рязко намалил скоростта си на движение. Виждайки ситуацията и като
преценили, че с действията на своя водач, лекият автомобил „Ягуар” създал
реална ситуация на опасност от сблъсък, свидетелите Е.К. и П.К. настигнали със
служебния автомобил жалбоподателя и го спрели за проверка. Установили, че водач
на автомобила бил В.И.П. от гр.В.Търново. Свидетелят Е.К. му съставил АУАН №
бланков № 112953, в който описал ситуацията и посочил, че с действията си П.
нарушил разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2, предл.1-во от
ЗДвП. Като свидетел на случилото се подписал П.К..
По така съставеният му акт
жалбоподателят вписал, че няма възражения.
Няма данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН П. да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 11.06.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган преценил, че с действията си жалбоподателя П. нарушил
разпоредбата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, като при предприетото от него
изпреварване създал опасност за насрещно движещото се пътно превозно средство и
му наложил предвидената в чл.179, ал.1, т.5, предл.5-то
от ЗДвП санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
След внимателна преценка на
доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното
постановление е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон.
Описаната фактическа обстановка
изцяло се доказва от писмените доказателства по делото и показанията на свидетелите
Е.К. и П.К., които са последователни, непротиворечиви и логични. Съдът няма
основания да не ги кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги оспорва и не ангажира
доказателства, които да ги оборват. Още повече, че и двамата свидетели са били
очевидци на случилото се, непосредствено са възприели извършването на маневрата
изпреварване, както и предприетото спиране от идващия в насрещното платно
автомобил, за да може жалбоподателят да завърши маневрата и да бъде избегнат
челен удар между двамата. В тази връзка, не могат да бъдат кредитирани
твърденията на жалбоподателя, че в обжалваното НП не са посочени конкретни
факти обосноваващи създадена непосредствена опасност за движението. Макар и
лаконично, в наказателното постановление достатъчно ясно и конкретно е
посочено, че при изпреварването и навлизането в насрещната лента за движение
жалбоподателят е създал опасност за насрещно движещото се ППС и повече няма
какво да се добави към съставомерните признаци на
нарушението. Няма как да бъде посочено в какво точно се състои конкретната
опасност, тъй като ситуациите на пътя са многообразни и вероятните хипотези
какво би се случило са поне няколко. Например, в конкретния случай опасността
би могла да се изразява в настъпването на челен удар между автомобила на
жалбоподателя и насрещно движещият се или пък с цел да избегне евентуален удар,
насрещно движещият се автомобил излезе вдясно извън платното за движение,
където може да последва удар в крайпътно дърво или преобръщане. Може също така,
задействайки рязко спирачната система, насрещното ППС да предизвика верижна
катастрофа с движещите се след него други ППС, т.е. естеството на
непосредствената опасност при такива ситуации е винаги е предполагаемо, но с
достатъчно висока степен на вероятност да се случи. Затова и достатъчно за
състава на нарушението е да се посочи, че е създадена такава опасност при неизпълнение
на някое от изискванията или извършване на някоя от посочените в чл.179, ал.1,
т.5 от ЗДвП маневри, като не е необходимо да се уточняват конкретни елементи от
създадената опасност, тъй като те винаги са предполагаеми.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че вмененото на жалбоподателя нарушение на разпоредбата
на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението
е извършено виновно, при евентуален умисъл. Жалбоподателят е правоспособен
водач и като такъв е бил наясно, че непосредствено преди да предприеме маневра
изпреварване е следвало да се убеди, че в насрещното платно за движение няма
приближаващи се ППС или разстоянието до тях е достатъчно, за да може да завърши
маневрата, без да създава опасност.
По безспорен начин е установена
и самоличността на нарушителя, като в НП жалбоподателят е идентифициран с трите
си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя В.И.П. нарушение
на нормата на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление следва да се потвърди изцяло, като законосъобразно.
Законосъобразно наказващият
орган е квалифицирал и приложил за това нарушение санкционната норма на чл.179,
ал.1, т.5, предл.5-то от ЗДвП. В тази връзка съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че не е била точно посочена поредността на съответната хипотеза от предвидените няколко
такива в нормата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП. От внимателния й прочит става
ясно, че хипотезата „изпреварване” е пета поред и правилно наказващият орган е
посочил предложение 5-то. Объркването в поредността
може да стане от хипотезата „пътната маркировка и другите средства за
сигнализиране”, като погрешно тази хипотеза се брои като втора и трета поред, а
действително е само втора поред, тъй
като израза „другите средства за сигнализиране” е даден кумулативно, а не
алтернативно с израза „пътната маркировка”.
Размера на наложената глоба е
точно фиксиран в нормата на чл.179, ал.1 от ЗДвП – 150 лева и няма как да бъде
изменян в посока намаляването му, дори и
да са налице основания за това.
Правилно за това нарушение са
били отнети 10 контролни точки на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.6, ал.1,
т.16 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР такива винаги се отнемат при
извършено нарушение по чл.179, ал.1, т.5, предл.5-то
от ЗДвП. А и отмяна на наказателното постановление в тази му част не може да се
иска, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по
смисъла на чл.13 от ЗАНН, а е отчетна система на КАТ и се прилага винаги,
когато е извършено и установено някое от посочените в Наредбата нарушения по
ЗДвП.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 18-0906-000819 от 11.06.2018 г. на Началник на сектор „ПП” към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на В.И.П. ***,
ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.179, ал.1, т.5, предл.5-то от ЗДвП – глоба в размер на 150 лева, за
нарушение на чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР
са му отнети 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :