Р
Е Ш Е
Н И Е №
113
гр.Пловдив,28.02.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на седми ноември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА,като разгледа
докладваното от съдията търг. дело №89/2016 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти
състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени осъдителни искове с правна квалификация по чл.327,ал.1 от ТЗ във вр.
с чл.79,ал.1 от ЗЗД и по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БЕТАЧИ“ООД с
идентификационен код ********* от 18.02.2013 г.,със седалище и адрес на
управление Грузия,гр.Зугдиди,ул.“Марджвена Санапиро“№48А,представлявано от Т.В.
в качеството на директор, твърди,че между него като продавач и ответното
дружество „ВАНКО-89“ООД-гр.Асеновград,обл.Пловдив с ЕИК ********* като купувач
са сключени редица договори за покупко-продажба на сурови лешникови ядки.Такъв
бил и поредният договор от 11.03.2014 г.,с който ищецът се задължил да
прехвърли на ответника собствеността и да му предаде владението на 8 тона
сурови ядки от лешници,размер 15 + на стойност 51 699 щатски долара,както и на
2 тона разполовени ядки от лешници на стойност 10 900 щ.д.,като общата стойност
на стоките,посочени в договора,е била 62 500 щатски долара.Тази сума следвало
да се плати от купувача по следния начин:30 % срещу документите за доставката и
70 % в срок от два дни след извършването на доставката.Ищецът твърди,че
извършил доставката на 20.03.2014 г. и задължението на ответното дружество за
плащане на цената станало изискуемо на 22.03.2014 г.-два дни след доставяне на
стоката,предмет на договора.Твърди още,че издал фактура за извършената
доставка,копие от която прилага към ИМ,а купувачът платил само сумата от 15 000
щатски долара,но остатъка от дължимата цена на доставената стока останал
неиздължен,като неизпълнението продължавало и към момента на завеждане на
ИМ.Твърди,че конкретния размер на неплатения остатък от уговорената цена е в размер
на 45 000 щатски долара,формиран след приспадане на платените 15 000 щ.д. от
горепосочената обща цена,както и на сумата от 2500 щ.д. за разходи за
доставка,които били за сметка на продавача.
При
горните основни твърдения,съдържащи се в ИМ,дружеството-ищец моли да бъде
постановено съдебно решение,с което ответното дружество „Ванко-89“ООД да бъде
осъдено да му заплати сумата от 45 000 щатски долара,представляващи неплатената
част от цената по договор за покупко-продажба №07/ВЕТ-2014 от 11.03.2014 г.,ведно
със законната лихва от деня на предявяване на ИМ до окончателното плащане на
задължението,както да му заплати и мораторна лихва в размер на 14 868,10
лв.,начислена върху главницата за периода от 22.03.2014 г. до 12.02.2016
г.Претендира разноски.
Ответникът
е депозирал в законния срок писмен отговор на ИМ,с който е оспорил исковете
изцяло-по основание и размер.В тази връзка твърди,че сочения в ИМ писмен
договор за продажба от 11.03.2014 г. не е подписван от негова страна,а вместо
това страните се договорили устно чрез телефонни разговори дружеството-продавач
/ищеца по делото/ да достави за негова сметка на ответника в първата половина
на м. март-2014 г. 8000 кг. цели пресни лешници без черупка и 2000 кг. пресни
лешници на половинки без черупка,с крайна цена 62 500 щатски долара,като
плащането било уговорено да се извърши след доставката.Твърди,че по молба на
ищеца ответникът наел за сметка на първия товарен автомобил с ремарке /с
посочени в отговора номера/ за доставка на описаните лешници от Грузия до България,като
товарът бил докаран и освободен от митница Пловдив на датата 24.03.2014 г.След
това,на 27.03.2014 г. дружеството-ищец изпратило по имейл на ответника инвойс
фактура №007/14 от 11.03.2014 г. за сумата от 62 500 щатски долара,като се
искало плащането на стоката да бъде извършено по сметка на лицето С.О. в
„Гаранти банк“-Република Турция.Веднага след получаване на имейла бил проведен
и телефонен разговор между дружествата-страни в настоящия процес,в който лицето
А.В.-представител на ищеца в договорните му отношения с ответника,потвърдил
изменението на мястото на плащането от Грузия към Турция по издадената фактура
от 11.03.2014 г. за сумата от 62 500 щатски долара,с молба 50 % от тази сума да
бъде преведена в Р. Турция,като таксите за превода са за сметка на
продавача.Ответникът заявява,че на 27.03.2014 г. тези 50 %,равняващи се на 31
142,69 щатски долара, са били преведени на ответника по банкова сметка в
Турция,а остатъка от цената на доставената стока,след приспадане на платения от
купувача транспорт от 2500 щ.д.,бил платен
на 02.04.2014 г. и 17.04.2014 г.-отново с международен банков
превод.Твърди се също така,че в деня на извършване на банковия превод от
27.03.2014 г. ответното дружество изпратило на имейл-адрес на ищеца съобщение
за извършената транзакция към Турция,а след това същия ден получил отговор от
дружеството-ищец,с който факта на осъществяване на банковия превод бил
потвърден.Обобщено,ответникът поддържа,че е изплатил на ищеца по процесната
сделка общата сума от 60 182,69 щатски долара,с което плащане счита,че е
изпълнил всички поети от него задължения по сделката,след като се приспаднат
платения транспорт,който бил за сметка на ищеца.
При тези
възражения ответникът моли в отговора си на исковата молба процесните искове да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.Претендира разноски.
В
допълнителната си искова молба ищецът е оспорил направените в отговора на
ответника фактически твърдения.Оспорва твърдението за липсата на подписан
писмен договор за процесната доставка,оспорва и твърдението на ответника,че е
налице договор за доставка в устна форма,както и че е налице уговорка между
страните за плащане по банкова сметка в Република Турция,а също и твърдението
на ответника,че е налице пълно плащане от него в полза на ищеца на всички дължими
суми по процесния договор.Оспорва и твърдението,че негов представител е
потвърдил по имейл соченото от ответника плащане,като заявява,че фактически
такова плащане не е извършвано.И още оспорва твърдението на ответника,че същият
е организирал за сметка на ищеца транспорта на процесните стоки.
В
отговора си на допълнителната искова молба ответникът заявява,че оспорва същата
изцяло.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Ищецът
черпи правата си по предявения иск от писмен договор за продажба,сключен между
него и ответното дружество на 11.03.2014 г. и представен в заверено копие с
исковата молба.Съгласно този договор,дружеството-ищец като продавач се е
задължило да достави на ответното дружество като купувач 8000 кг. сурови ядки
от лешници,размер 15 +,при единична цена от 6,45 щатски долара и обща такава от
51 600 щатски долара,както и да му достави 2000 кг. разполовени ядки от лешници
при единична цена от 5,45 щ.д. и обща такава-10 900 щатски долара,като сборната
цена на ядките /сурови и разполовени лешници/ е в размер на 62 500 щатски
долара.Тази сума,както е уговорено в посочения договор,е следвало да се плати
от купувача на продавача по следния начин:30 % срещу документите за доставки и
70 % в срок от два дни след извършването на доставката,а самата тя е уговорено
да бъде извършена през м. март 2014 г. и по направление-до Садово,България.
Ответникът
е възразил,че нито един от двамата му законни представители-управителите М.Д. и
Р.К.,представляващи дружеството заедно и поотделно,не е подписвал горния
договор и в тази връзка е оспорил антентичността на положения в договора подпис
за „купувач“,а съдът е открил производство по оспорването му на основание
чл.193 от ГПК.Съгласно ал.3-та на посочения законов член,доказателствената
тежест за установяване неистинността на оспорения частен документ се носи в
случая от ответното дружество като оспорваща страна и в предвид
обстоятелството,че оспорения подпис е положен от името и за сметка на същото
дружество.Оспорването обаче остана недоказано-от изготвената по делото
графологична експертиза не се установява неавтентичност на оспорения
подпис,положен в документа за дружеството-купувач.Така че съдът приема
коментирания писмен договор №07/ВЕТ-2014 от 11.03.2014 г. за автентичен
документ,породил валидно произтичащите от него правни последици.Предвид
автентичността на писмения договор,съдът приема още,че именно той е
акта,обективиращ волята на страните относно процесната сделка,дори и помежду им
да са се водили устни уговорки относно тази сделка,както поддържа ответникът.
На
следващо място,между страните не е спорно,а и се установява от представените от
страните по делото митнически декларации от 20.03.2014 г. и 24.03.2014 г.,както
и от неоспореното заключение на съдебно-счетоводната експертиза,изготвено от
в.л. В.К.,че уговорената между страните стока /сурови цели и разполовени ядки
от лешници/ е била доставена на ответника-купувач и последният я е приел.Превозът
на стоката от Грузия до България е извършен от трето дружество-“Мараната
Лоджистик“ООД-гр.София,като за така извършения транспорт е била издадена
представената от ответника фактура №********** от 26.03.2014 г. на стойност от
3130 лв.,а на датата 09.05.2014 г. тази сума е била платена от ответника по
банкова сметка на дружеството-превозвач, както е видно от заключението на
в.л.К..А видно от двете митнически декларации,доставеното количество стока е
334 торби лешници-пресни без черупки в нето тегло 10 000 кг.,а общата стойност
на тази стока е 62 500 щатски долара.Ответникът не е оспорил стойността на
доставената му стока и дори сам е посочил в отговора си на исковата молба,че
тази стойност възлиза на сумата от 62 500 щатски долара,но е оспорил ищцовото
твърдение,че част от тази сума,а именно-исковата сума от 45 000 щатски долара е
останала неизплатена.Вместо това ответникът поддържа твърдението,че е изплатил
изцяло дължимата цена на доставената му стока.
Плащането
на пълната цена на доставената стока е и основното спорно по делото
обстоятелство.В тази насока се установява от счетоводната експертиза,че има
извършени следните плащания по банков път от ответното дружество:
-на
27.03.2014 г. е извършен превод на сумата от 31 101,32 щатски долара по банкова
сметка на лицето С.О. в Република Турция;
-на
02.04.2014 г. е извършен банков превод на сумата от 21 271,17 лв. /или 14
958,63 щатски долара при курс 1,422 лв. за 1 щатски долар/ по банкова сметка на
дружеството-ищец „Бетачи“ООД и
-на
17.04.2014 г. е платена с превод по банкова сметка на ищеца сумата от
19 951 лв. /или 14050 щатски долара при курс 1,42 за 1 щатски долар/.
Съгласно
заключението на в.л.К.,ако се приеме,че извършения превод на 27.03.2014 г. е по
искане на ищцовото дружество /каквато е тезата на ответника/,то доставената от
същото дружество стока е платена изцяло /като се пренебрегнат курсовите разлики
и банкови такси и се приспадне платената от ответника цена на извършения
транспорт на стоката/.Съдът счита,че извършените от ответника плащания на
датите 02.04.2014 г. и 17.04.2014 г.,възлизащи на общата сума от 41 222,17 лв.
/респ. 29 008,63 щ.долара/,категорично съставляват плащания на част от цената
на доставената стока,тъй като това обстоятелство не е оспорено от ищеца относно
тези плащания,а за едното от тях-извършеното такова в размер на 15 000 щатски
долара,има изрично признание в исковата молба.Освен това,тези две плащания са
осъществени по банкова сметка на дружеството-ищец.Спорно обаче остава плащането,извършено
на 27.03.2014 г. по банкова сметка в Турция на името на лицето С.О..Ответникът
поддържа,че е платил по сметка на това лице,защото същата сметка била посочена
в инвойс фактурата с №007/14 от 11.03.2014 г.,която ищецът му изпратил на
електронната поща и след това бил
проведен разговор по телефона с физическото лице А.В.,сочено от ответника като
представител на ищеца във възникналите между двете дружества търговски
отношения,като при този разговор въпросното лице от името на дружеството-ищец
поискало 50 % от цената на доставената стока да бъде преведена по банкова
сметка в Турция,като таксите за превода са за сметка на продавача.Фактурата
обаче,на която ответникът се позовава и която е представил в заверено копие с
отговора си на исковата молба,не следва да бъде коментирана,тъй като с
определение от 20.12.2016 г. е изключена от доказателствения материал по делото
на основание чл.183 от ГПК.А от показанията на ангажираните от ответника и
разпитани по делото трима свидетели-А.К.,Г.Д. и Д.Г. съдът счита,че не се
установява уговорка между страните за извършване на твърдяното от ответника
плащане по сметка на горното лице в турска банка.Показанията на свидетеля К.
относно обстоятелствата,касаещи процесните взаимоотношения между страните,не се
кредитират от съда поради родствената връзка на този свидетел с единия от
управителите на ответното дружество-той е съпруг на управителя Р.К.,както сам
потвърди при разпита му по делото,а и освен това същият свидетел заяви,че през
2014 г. /когато са се развили релевантните за настоящия спор правоотношения
между ищеца и ответника/ е изпълнявал фактически функциите на съпругата си като
управител на ответното дружество,а това обстоятелство още повече навежда на
извод за заинтересованост на показанията му.На следващо място свидетелят Г. Д.
заяви,че през м. март 2014 г. е присъствал на телефонен разговор,проведен между
свидетеля Д.Г. /бивш служител на ответното дружество/ и лицето А.В.,при който
разговор последното лице помолило дължимата за процесната доставка сума да бъде
преведена в турска банка по сметка на непознато за ответника /и за свидетеля/
физическо лице.Съдът не кредитира и тези показания,тъй като св. Д. заяви,че
въпросният разговор се е водил на английски език,а този свидетел не владее
такъв език /както сам потвърди/ и изявлението му,че телефонния разговор му се е
превеждал на български език от свидетеля Г.,не беше потвърдено от
последния,който заяви,че въобще не си спомня ответното дружество да е имало
търговски отношения с ищцовата фирма „Бетачи“ООД и не помни да е комуникирал по
телефона с представител на тази фирма през 2013-2014 г.Предвид изложеното,съдът
намира,че чрез показанията на разпитаните по делото свидетели,ангажирани от
ответника,не се доказва неговото твърдение, за направено от страна на ищеца
/чрез лицето А.В./ искане дължимата цена за процесната продажба да бъде
платена чрез превод в турска банка по
банкова сметка на лицето С.О..По делото няма и други доказателства,които да
установяват така твърдяното от ответника обстоятелство.С оглед на това съдът
намира за недоказано твърдението на ответника,че извършеното от него на датата
27.03.2014 г. плащане по банкова сметка на посоченото лице в турска банка,е по
искане на ищеца.А след като не се доказва това,то не може да се приеме,че със
същото плащане е погасена част от цената на стоката,доставена от ищеца на
ответника в изпълнение на сключената помежду им покупко-продажбена
сделка.Самото това плащане,при събраните по настоящото дело доказателства,може
да бъде прието като недължимо,но не и като такова,имащо ефекта на надлежно
погасяване на част от цената по процесния договор за продажба.
С оглед
на гореизложеното съдът прави следните крайни изводи относно иска за главницата
от 45 000 щатски долара:
Искът е
частично основателен.Установи се наличието на твърдяното в исковата молба
облигационно правоотношение,от което ищецът черпи правата си по този
иск-сключения между страните договор за продажба от 11.03.2014 г.,със сочените
от ищеца уговорки относно стоката,предмет на продажба,количеството и цената
й,условията и срока за доставка на стоката и плащането на цената й.Доказа се и
изпълнението на основното задължение на ищеца като продавач по сделката,а
именно-да достави уговорената стока на ответника и то в уговореното количество
и срещу уговорената цена.От друга страна се установи плащането на част от
цената на доставената стока от страна на ответника-купувач по същата сделка.От
гореизложеното стана видно,че съдът приема за платена от ответника сумата от 41
222,17 лв. /респ. 29 008,63 щ.долара/ и затова тя следва да бъде приспадната от
общия дължим размер на цената,възлизащ на сумата от 62500 щатски долара.От
последната следва да се приспадне и платената от ответника сума от 3130 лв. за
транспорта на стоката,която в щатски долари се равнява на сумата от 2 205,44
щ.долара,както е отразено в заключението на в.л.К..Същата подлежи на
приспадане,тъй като е платена от ответника,но е било уговорено от страните
разходите за доставката /в това число за транспорта на стоката/ да са за сметка
на продавача-нещо,което самият ищец потвърждава в исковата си молба.При това
положение остава дължима сумата от 31 285,93 щатски долара като неплатена част
от цената на продадената и доставена стока по процесната сделка.По изложените
по-горе съображения съдът намира тази част от цената за неиздължена от
ответника-купувач и предвид изтичането на уговорения срок за плащането й-2
работни дни от доставката,следва извода за настъпила изискуемост на тази сума в
размер на 31 285,93 лв.Ето защо предявения осъдителен иск за главницата от 45
000 щатски долара ще се уважи до размера от 31 285,63 щ.д. като основателен и
доказан,а за разликата до пълния предявен размер ще се отхвърли като
неоснователен.Върху уважената сума следва да се начисли и законната
лихва,считано от датата на подаване на исковата молба пред съда-12.02.2016 г.
до окончателното й изплащане.
По
акцесорния иск за мораторни лихви:
Такива
се дължат върху неизплатената главница от 31 285,63 щатски долара от деня,следващ уговорения падеж на
плащането,тъй като това е денят,от който купувача по процесната сделка е
изпаднал в забава относно погасяването на дължимата от него цена по сделката.И
тъй като по делото се установи,че стоката по процесната сделка е доставена на
ответника на датата 24.03.2014 г.,а уговорения срок за плащане цената на
доставената стока е 2 работни дни от доставката,то се налага извода,че
ответникът е изпаднал в забава относно плащането на дължимата от него цена от
датата 27.03.2014 г.А след като това е началната дата на забавата,то оттогава
се дължи и мораторна лихва за забава върху неплатената главница от 31 285,63
щ.д.Това пък води до извода,че за част от исковия период-от датата 22.03.2014
г. до датата 26.03.2014 г. /вкл./ претенцията за мораторни лихви е
неоснователна и като такава ще се отхвърли за същия период.За останалата част
от исковия период от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г.-датата на подаване на
процесната ИМ в съда,искът за мораторни лихви е доказан по основание,тъй като
през целия този период ответникът е в забава относно погасяването на сумата от
31285,63 щ.д. /с левова равностойност от 44 475,34 лв. към деня на
забавата-27.03.2014 г. при курс на БНБ от 1,42159 лв. за един щатски долар към
същия ден,който курс съдът установи чрез справка в интернет/.Размера на
дължимата мораторна лихва върху тази сума,представляваща неплатената част от
цената на доставената стока,възлиза на сумата от 8 516,77 лв. за периода от
27.03.2014 г. до 12.02.2016 г.,както съдът изчисли,възползвайки се от
предоставената му с нормата на чл.162 от ГПК възможност и с помощта на електронната
програма за изчисляване на лихви „Calculator.bg”.Предвид изложеното,акцесорният
осъдителен иск за заплащане на мораторни лихви ще се уважи като основателен до
размера от 8 516,77 лв.,а за разликата до пълния му предявен размер от 14
868,10 лв. ще се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
На
основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на съдебни разноски съобразно на
уважената част от исковете,а на основание чл.78,ал.3 от ГПК ответникът също има
право на разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.При съобразяване
на тези правила и с оглед наличните по делото доказателства за извършени от
страните разноски,се получава така,че сумата,която ответникът следва да заплати
на ищеца като съдебни разноски съобразно на уважената част от исковете възлиза
на 2445,18 лв.,а ищецът следва да заплати на ответника сумата от 166,40 лв.
съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете.В тази връзка
следва да се поясни,че при изчисляване на направените от страните разноски
съдът не включи разноските за адвокатско възнаграждение,които и ищеца,и
ответника са отразили в представения от всеки от тях списък на разноските по
чл.80 от ГПК.За ищеца това важи,защото включената в същия списък сума от 990
щатски долара адвокатско възнаграждение,макар да е представено доказателство за
плащането й от ищеца на адв. В.П.,няма данни да е уговорена като възнаграждение
за осъществяване на адвокатска защита по настоящото дело.В представения договор
за правна помощ от 12.01.2016 г. е уговорена адвокатска защита на ищеца от
посочения адвокат,но изразяваща се само в процесуално представителство по дело
за налагане обезпечение на бъдещ иск срещу настоящия ответник.Заедно с това и
от представения банков документ за плащането на адв. възнаграждение в размер на
990 щ.д. не става видно като основание за плащането му да е осъществена по
настоящото дело адвокатска защита на ищеца от адв. П..Подобно е положението и с
адвокатското възнаграждение,включено от ответника в представения от него списък
по чл.80 от ГПК и възлизащо на сумата от 1500 лв.В приложения на л.64-ти
договор за правна защита и съдействие от 06.06.2016 г.,сключен между адв.И.Б. и
ответника-търговско дружество,е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на
3000 лв.,но платимо по банков път,т.е. Самият договор не удостоверява плащането
на договореното възнаграждение,а съобразно уговорения начин на плащането му е
необходим банков документ за удостоверяване на плащането.Към списъка по чл.80
от ГПК е представено извлечение от банкова сметка на адв. Б. в „Алианц Банк България“
и в него е отразен превода на сумата от 1500 лв. по сметката на адвоката от
ответното дружество,но като основание за плащането е посочено само „адвокатско
възнаграждение“,без да е посочен договора за правна защита и съдействие,въз
основа на който е платено възнаграждението,нито пък е посочено това плащане да
съставлява адвокатско възнаграждение за осъществяването на процесуално
представителство на ответника от адв. Б. по настоящото дело.С оглед на това
съдът не може да приеме за доказано,че ответникът е платил адв. възнаграждение
за защитата му от адвокат по настоящото дело.
И на
следващо място,съдът не зачита и включените разноски от 40 лв. в представения
от ищеца списък по чл.80 ГПК,представляващи платена такса по молба за
обезпечение на бъдещ иск,защото няма доказателство за проведено производство по
такова обезпечение,съответно и за плащането на посочената такса.Обезпечение е
допуснато в рамките на настоящото исково производство въз основа на подадена от ищеца молба,но по
такава молба,подадена в рамките на самото производство по вече предявения
иск,чието обезпечаване е поискано,такса не се дължи,а и в случая няма данни за
плащането на такава такса от ищеца по делото.
Предвид
горните съображения,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 2445,18 лв. съдебни разноски /платена ДТ и възнаграждения за вещи лица/
съобразно на уважената част от исковете,а ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника сумата от 166,40 лв. /платени възнаграждения за вещи лица/
съобразно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран
от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА “ВАНКО-89“ООД с ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.Асеновград,област Пловдив,ул.“Княз Батенберг“№14 да заплати на
„БЕТАЧИ“ООД с идентификационен код ********* от 18.02.2013 г.,със седалище и
адрес на управление Грузия,гр.Зугдиди,ул.“Марджвена Санапиро“№48А,със съдебен
адрес ***-чрез адв. В.Л.П.,сумата от 31 285,63 щатски долара /тридесет и една
хиляди двеста осемдесет и пет щатски долара и шестдесет и три цента/,представляваща
неплатената част от цената на стоката по сключен между страните договор за
покупко-продажба №07/ВЕТ-2014 от 11.03.2014 г.,ведно със законната лихва върху
същата сума,считано от 12.02.2016 г. до окончателното й изплащане,както да му заплати
и сумата от 8516,77 лв. /осем хиляди петстотин и шестнадесет лева и седемдесет
и седем стотинки/,представляваща мораторна лихва върху горната главница за
периода от 27.03.2014 г. до 12.02.2016 г.,а също да му заплати и сумата от 2
445,18 лв. /две хиляди четиристотин четиридесет и пет лева и осемнадесет
стотинки/ съдебни разноски съобразно на уважената част от исковете.
За разликата над уважения размер от 31
285,63 щатски долара до пълния претендиран размер от 45 000 щатски долара ОТХВЪРЛЯ иска на „БЕТАЧИ“ООД-Грузия,гр.Зугдиди,
с идентификационен код ********* от 18.02.2013 г. против “ВАНКО-89“ООД-гр.Асеновград,обл.Пловдив,с ЕИК ********* за
заплащане на неплатената цена на стоката по договор за покупко-продажба
№07/ВЕТ-2014 от 11.03.2014 г.,както ОТХВЪРЛЯ
и акцесорния иск за заплащане на мораторни лихви за част от исковия период-от
датата 22.03.2014 г. до 26.03.2014 г. /вкл./,а също и за разликата над уважения
размер от 8516,77 лв. до пълния претендиран размер мораторни лихви от 14 868,10
лв.
ОСЪЖДА „БЕТАЧИ“ООД с идентификационен
код ********* от 18.02.2013 г.,със седалище и адрес на управление
Грузия,гр.Зугдиди,ул.“Марджвена Санапиро“№48А,със съдебен адрес ***-чрез адв.
В.Л.П.,да заплати на “ВАНКО-89“ООД с ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление гр.Асеновград,област
Пловдив,ул.“Княз Батенберг“№14 сумата от 166,40 лв. /сто шестдесет и шест лева
и четиридесет стотинки/ съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от
исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :